Шарл Никол (Charles Jules Henri Nicolle)
21 септември 1866 г. – 28 февруари 1936 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1928 г.
(За установяването на преносителя на петнистия тиф - дрешната въшка.)
Френският лекар и бактериолог Шарл Жул Анри Никол е роден в Руан и е по-малкият от двамата сина на Йожен Никол, лекар и професор по естествена история. Макар че чувства призвание към литературата и по-късно написва редица новели, Никол тръгва по стъпките на баща си и на по-големия си брат Морис, известен патолог, като се посвещава на медицината. След обучение в Руан и Париж, през 1889 г. той полага успешно изпит за медицински стажант. Брат му го съветва да постъпи в парижкия институт "Пастьор", където Никол учи при Емил Раукс, колега на Луи Пастьор. През 1893 г. Никол защитава докторска дисертация за ролята на бацила на Дюкре за развитието на мекия шанкър, едно от венерическите заболявания.
След получаването на медицинска степен Никол се връща в Руан, работи в градската болница, където ръководи биологическата лаборатория, и чете лекции в медицинското училище. Никол се надява, че Руан ще стане голям изследователски медицински център, но неговите надежди не се оправдават, сблъсквайки се с непреклонната градска бюрокрация. Прогресиращата глухота, която пречи за отношенията му с болните и колегите, прави невъзможно участието на Никол в разговори, като го превръща в затворен човек, затова всичките си сили той насочва към изследователска работа и литературна дейност.
Когато през 1902 г. Никол е поканен да заеме поста директор на филиала на института "Пастьор" в Тунис (Северна Африка), той, чувствайки неудовлетвореност от живота си във Франция, приема поканата. Макар че филиалът няма независим статут, когато Никол отива там, скоро го превръща от отдел, занимаващ се с ваксинации срещу бяс, в център за медицински изследвания и за създаване на ваксини. По времето на Никол институтът "Пастьор" в Тунис се превръща във водеща лаборатория за изучаване на тропическите болести. Никол проучва лайшманиозата и токсопламозата (болести, предизвиквани от едноклетъчни), изследва ролята на мухите за пренасянето на трахомата (типична за Северна Африка болест) и посочва, че грипът се предизвиква от вирус.
"От всички проблеми, които се изправиха пред мене в процеса на работата ми - ще напише Никол по-късно, - тифът беше най-острият и най-малко проученият проблеми". Петнистият тиф, печално известен в Европа, в продължение на няколко столетия бил причина за измирането на хора в армията, затворите и сред градската беднота. Възбудители на петнистия тиф са микроорганизми от рода рикетсии; болестта се разпространява бързо и често дава висока смъртност, достигаща до 30-70% и повече. Тифът бил основен проблем за наполеоновата армия в началото на ХІХ век и накарал Наполеон да се ограничи с походи в Източна Европа. До пристигането си в Тунис Никол наблюдавал няколко случаи на петнист тиф, но знаел, че негови епидемии са избухвали в Северна Африка и по-рано.
Никол започва своите изследвания с наблюдения върху разпространението на петнистия тиф сред населението. В местната болница в Тунис той е поразен от своеобразните пътища, по които се разпространява болестта в пределите на болницата. До хоспитализацията болните от петнист тиф заразяват членовете на своите семейства, личните си лекари и даже персонала на болницата, с който се сблъскват при постъпването. Но щом попаднат в болничната стая, разпространението на болестта спира. "Приех това наблюдение за ръководен принцип на своите изследвания - казва Никол. - Питах се какво става между постъпването на болния в болницата и настаняването му в болничната стая. А става следното: болният от тиф сваля дрехите си, бръснат го, стрижат го и го измиват. Следователно заразният обект е свързан по някакъв начин с дрехите и окосмяването, а сапунът и водата могат да го премахнат. Такъв заразяващ обект можеше да бъде само дрешната въшка".
В редица експерименти Никол заразява с петнист тиф шимпанзе и морски свинчета, използвайки инфектирана въшка. Откриването на разпространението на петнистия тиф от въшките има голямо практическо значение. За три години общите хигиенични мерки избавят населението на Тунис от въшките и практически ликвидират тифа в града, който страда преди това от епидемии в продължение на цели столетия. По време на Първата световна война армиите на воюващите страни провеждат санитарна обработка на военнослужещите за отстраняване на въшките у всеки отиващ в окопите или връщащ се от тях. В резултат от това в армиите на Германия, Франция и Британия има значително по-малко загуби от петнист тиф, докато загубите от болестта сред по-малко педантичните войски на Русия и Сърбия на Източния фронт се изчисляват в милиони.
По време на своите изследвания Никол забелязва, че някои животни, заразени с петнист тиф, не се разболяват от него, но са способни да го предават на други. Този феномен, наречен "невидима" инфекция, обяснява основен проблем за честотата и разпространението на петнистия тиф и други болести.
Хората са първични обекти на класическия епидемичен (петнист, или европейски) тиф; болестта се разпространява непосредствено от човек на човек чрез дрешната въшка. Епидемиите, възникващи по този начин, имат тенденция да спират бързо, с изключение на случаите при големи популации. Причината се състои в това, че веригата на предаване на инфекцията прекъсва, ако в популацията няма хора, които никога не са боледували от тиф и по този начин са възприемчиви към болестта.
Но в случая с петнистия тиф епидемиите често продължават да се развиват в райони с малък брой население, ту затихвайки, ту спонтанно възобновявайки се. Изследванията на Никол показват, че подобен характер на разпространението е обусловен от скритата инфекция. Не много хора имат рикетсии в кръвта си, без да подозират за това, докато не станат източник на зараза и не дадат начало на нова вълна от инфекция, често с голям промеждутък от време.
През 1932 г. Никол е назначен на престижната длъжност ръководител на отдела по експериментална медицина в Колеж дьо Франс, където преподава в продължение на три години. Неговите лекции, посветени на научната дейност, медицината и човешките съдби, свързани с нея, са доста популярни сред френските учени.
Никол умира в Тунис като директор на института "Пастьор". Освен че е известен бактериолог и имунолог, той е също така поет, философ и филолог.
През 1895 г. Никол се жени за Алис Евайс; семейството има двама сина, които избират медицината за дело на своя живот.
Сред наградите на Никол трябва да се отбележи Орисис на
Академията на науките (1927 г.). Никол е кавалер на Почетния легион
(1920 г.), член-кореспондент на Медицинската академия и Академията на
науките.
Превод от руски: Павел Б. Николов
