ЖУЛ БОРДЕ

Жул Борде (Jules Bordet)

13 юни 1870 г. - 6 април 1961 г.

 

Нобелова награда за физиология или медицина, 1919 г.

(За откритията му, свързани с имунитета.)

 

Белгийският бактериолог и имунолог Жул Джин Баптист Винсент Борде е роден в Соание и е втори син на Шарл Борде, учител, и Селестин (Ванденейбил) Борде. Когато Жул е на 6 години, семейството се премества в Брюксел, където по-късно Борде постъпва в университета и завършва седемгодишния курс на обучение по медицина за шест години. В хода на обучението си Борде изучава защитния механизъм на бактериите при поглъщането им от други клетки. Резултатите от изследванията му са публикувани през 1892 г.: през същата година той получава научна медицинска степен и привлича с работата си вниманието на Иля Мечников. Белгийското правителство отпуска на Б. стипендия, която му позволява да работи в лабораторията на Мечников в парижкия институт Пастьор през 1894 г.

През същата година бактериолозите Рихард Пфайфер и В.И.Исаев доказват, че холерните вибриони загиват при вкарването им в организма на животни с имунитет към холера; този феномен е известен като бактериолиза. Учените откриват също така, че бактериолиза се наблюдава и при вкарването на бактерии заедно със серум от имащи имунитет към холера животни на животни, които нямат такъв имунитет. В същото време бактериолизата отсъства в епруветъчните тестове. Обяснявайки получените от Пфайфер и Исаев резултати, Мечников предполага, че за осъществяването на бактериолизата е необходимо присъствието на фагоцити (клетки, поглъщащи микроорганизми или други клетки) от имунизирани или неимунизирани животни. Борде не споделя това мнение, смятайки, че “серумът на болни от холера животни при условие, че е пресен, съдържа две вещества: бактериоцидно и превантивно. В серума с продължителен срок на съхранение или в серума, нагрят до 55⁰С, бактериологичен материал не се съдържа”. Днес бактерицидното вещество, което по времето на Борде се нарича “алексин”, носи името комплемент, а превантивното вещество, наричано “сенсибилизатор”, се нарича антитяло.

Тези открития са пионерски изследвания в имунологията – науката за защитните свойства на организма. Сега е известно, че при попадане в организма на чуждо тяло (антиген), било това белтъчно вещество, бактерия или токсин, в него се образуват антитела. Всеки антиген стимулира образуването на специфични антитела. При формирането на комплекса антиген-антитяло и взаимодействието му с комплемента, белтъчно вещество на кръвната плазма, антигенът става безвреден.

Продължавайки тази работа в института Пастьор, Борде доказва, че хемаглутинацията и хемолизата (слепването и разрушаването на преливаните еритроцити) се определят от същия механизъм, който определя бактериолизата. Той обяснява тези феномени с концепцията за антигенната специфичност. Според тази представа различните организми съдържат множество белтъчни вещества (антигени), които могат да се идентифицират, като се използват специфични антисеруми (кръвни серуми, съдържащи антитела). Борде разбира първи, че специфичността на комплексите антиген-антитяло, тяхното взаимодействие с комплемента и по-нататъшното им утаяване в разтвора (преципитация) могат да се използват за откриването на всяко вещество, към което могат да се изработват съответни антитела. Подобни имунологични реакции лежат в основата на хиляди съвременни лабораторни методи, сред които и медицински.

През 1899 г. Борде се жени за Марта Ливоз; семейството има две дъщери и син. След две години Борде напуска Париж и заминава за Брюксел, където заема поста на директор в новооткрития Институт по бактериология и противорабични изследвания (свързани с борбата с бяса), който през 1903 г. е преименуван на институт Пастьор. Методите, които Борде развива и разработва през следващото десетилетие, лягат в основата на имунологичните изследвания в биологията и медицината.

Борде доказва, че комплементът се свързва с антигена, ако антигенът се намира в комплекс с антитялото. Свързването на комплемента предизвиква аглутинация на еритроцитите или бактериите, като реакцията аглутинация може да се открие с невъоръжено око. Борде и колегата му Октав Жангу (съпруг на сестра му) разбират, че това свойство може да бъде използвано за диагностика. Изследваното антитяло се прибавя към известен антиген и малко количество комплемент. Ако антигенът и антитялото си съответстват, комплексът антиген-антитяло свързва комплемента; а ако не си съответстват – комплементът остава свободен. В последния случай протича аглутинация на клетките и реакцията на свързване се смята за отрицателна; а ако комплементът се свързва от комплекса антиген-антитяло, не протича аглутинация на клетките и реакцията се смята за положителна. Борде и Жангу разработват също и косвен тест за хемаглутинация, при който еритроцитите се използват за “преносвачи” на чужд антиген и се аглутинират с комплемента и съответното антитяло.

По въпроса за механизма на реакцията между антигена и антитялото мнението на Борде се различава от мнението на Пол Ерлих. Ерлих твърди, че реакцията е чисто химически процес и затова трябва да протича винаги при строги съотношения. Борде смята, реакцията прилича на абсорбция, при която компонентите се свързват в различни съотношения. Гледната точка на Борде доминира няколко десетилетия, потвърждавана от факта, че антигените и антителата реагират в различни съотношения. По-късно е доказано, че реакцията между специфичния сайт (участък) на антигена (някои от тях обикновено се разполагат на някое белтъчно вещество) и всеки от другите сайтове (участъци) на свързване на молекулата на антитялото е химическа.

Борде разработва методи за свързване на комплемента, най-известният от които – реакцията на Васерман за диагностика на сифилиса – е въведен на практика от Огюст Васерман, Алберт Нейсер и Карл Брюк през 1906 г.

През същата година Борде и Жангу използват нови методи за изолиране на бактерията Bordetella pertussis, която предизвиква коклюш. Една година по-късно Борде е назначен за професор по бактериология в Брюкселския университет; тази длъжност той заема 28 години.

По-нататъшните изследвания на Борде върху бактерията на коклюша довеждат през 1910 г. до първото съобщение за антигенната й променливост. Този феномен има важно медицинско значение, защото болестотворните микроорганизми (особено грипния вирус), които могат да променят своята антигенна структура, могат за бъдат резидентни към антителата и ваксините.

Изучавайки хемаглутинацията, Борде изучава и естествената коагулационна способност на кръвта. Най-важен негов принос в тази област е изясняването на ролята, която играят калциевите йони и ферментът тромбин при ранните етапи на тромбообразуването.

По време на Първата световна война Борде започва да се занимава с взаимодействията между бактериите и бактериофагите (вируси, които поразяват бактерии). Експериментите му върху наследяването на лизогенията (способността да се предизвиква разрушаване на клетките) от бактериалните клетки помагат да се поставят основите на успехите на молекулярната генетика в средата на ХХ в.

Сред многобройните награди на Борде са наградата на град Париж (1911 г.), наградата Хансен и медалът Пастьор на Шведското медицинско дружества (1913 г.). Той е член на Белгийската кралска академия, почетен член на Лондонското кралско дружество, Единбургското кралско дружество, Френската академия на науките и американската Национална академия на науките; удостоен е с почетни звания на университетите в Кеймбридж, Париж, Страсбург, Тулуза, Единбург, Нанси и Квебек, а също и на много други научни центрове.

Превод от руски: Павел Б. Николов