Карл Шпителер (Carl Friedrich Georg Spitteler)
24 април 1845 г. – 28 декември 1924 г.
Нобелова награда за литература, 1919 г.
(За несравнимия епос "Олимпийска пролет".)
Карл Фридрих Георг Шпителер, швейцарски поет, романист и есеист, е роден в Листал, недалече от Базел. Когато баща му, правителствен чиновник, е назначен през 1849 г. за ковчежник на Швейцарската конфедерация, семейството се премества в Берн, а Карл остава да живее у леля си в Базел и постъпва в местната гимназия. По-късно се връща в Листал, откъдето пътува всеки ден за Базелската гимназия, в която по редица предмети получава подготовка на университетско равнище.
Проявявайки от ранни години способности, свързани с музиката и рисуването, Шпителер възнамерява отначало да стане художник, но в гимназията попада под влиянието на филолога Вилхелм Вакернагел и на историка Якоб Буркхарт, които зараждат в него интерес към епическата поезия, особено към произведенията на Л.Ариосто, италиански поет от епохата на Възраждането. Скоро Шпителер започва да пише свои стихотворения.
През 1863 г., като отстъпва пред желанието на баща си, Шпителер се записва в Цюрихския университет във факултета по право. От 1865 до 1870 г. изучава теология в Цюрих, Хайделберг и Базел, възнамерявайки да стане свещеник, но след това не приема предложението за пастор в Ароза, кантон Граубюнден, за да има възможност да се занимава с литература. През 1871 г. става домашен учител в семейството на руски генерал и живее осем години в Петербург, рядко ходейки и до Финландия. По това време завършва първата си значителна епическа поема "Прометей и Епиметей" ("Prometheus und Epimetheus", 1881), която замисля още като студент в Хайделберг. Написана в ритмична проза, поемата е съвременна алегория с метафорични паралели към конфликтите и противоречието на съвременната епоха.
Като се връща в Швейцария, Шпителер издава поемата със собствени средства под псевдонима Карл Феликс Тандем. Но излизането на "Прометей" остава незабелязано и Шпителер разбира, че няма да може да се издържа с литературна дейност. През 1881 г. той става учител в Нойвевил, кантон Берн, където след две години се жени за своята ученичка Мари дер Хоф. По същото време работи като журналист във вестници, излизащи в Базел (1885-1886) и Цюрих (1890-1892), и продължава да пише. Под перото му излизат "За свръхестественото" ("Extramundana", 1883), поема, написана в бели стихове, "Пеперуди" ("Schmetterhnge", 1889), сборник с лирични стихотворения, прозаичните произведения "Фреди дер Колдери" ("Fnedli der Kolderi", 1891) и "Густав" ("Gustav", 1892), а също така и сборника със сатирични стихотворения "Литературни притчи" ("Litteransche Gleichnisse", 1892).
През 1892 г. съпругата на Шпителер получава от родителите си наследство и той се посвещава изцяло на литературата. В Люцерн, където писателят се премества със семейството си, са написани "Балади" ("Balladen", 1896), "Готард" ("Der Gotthard", 1897), повестта "Лейтенант Конрад" ("Conrad der Leutnant", 1898) и сборникът с критични есета "Забавни истини" ("Lachende Wahrheiten", 1898).
Идеалист и класицист, Шпителер не може в същото време да разчита на широка популярност. Въпреки това е забелязан и оценен от писатели и критици като Йозеф Виктор Видман, литературен редактор на "Бернер бунд" ("Berner Bund"), а също и от немския философ Фридрих Ницше, който през 1887 г. го препоръчва за длъжността редактор на мюнхенското списание "Кунстварт" ("Художествен преглед"). По ирония на съдбата, когато след десет години публикува отново, вече под свое име, "Прометей и Епиметей", Шпителер е обвинен, че е заимствал темата на поемата си от "Така каза Заратустра" на Ницше. Тъй като поемата е издадена преди книгата на Ницше, Шпителер е принуден да се защитава от обвиненията в плагиатство, което намира отражение в брошурата "Моите отношения с Ницше" ("Meine Beziehungen zu Nietzsche", 1908).
Широката известност идва при Шпителер след излизането на епическата му поема "Олимпийска пролет" ("Olympischer Frühling"), която става връх в творчеството на поета и се печата на части от 1900 до 1905 г., а излиза цялостно през 1910 г. Сложен конгломерат от митология, хумор, фантазия, религия и алегория, написан в ямбически хекзаметър, поемата се състои от пет книги и обхваща 600 страници. "Олимпийска пролет" е призната за шедьовър на немскоезичната литература, след като през 1904 г. знаменитият диригент Феликс Вайнгартнер публикува за нея хвалебствена статия.
Шпителер продължава да живее в уединение, избягвайки изказванията по политически и религиозни въпроси. Въпреки това през 1914 г. подкрепя неутралитета на Швейцария, решително отхвърляйки идеята, че немскоезична Швейцария трябва да се разглежда като "расов съюзник" на Германия. Като резултат от това писателят се лишава от подкрепата на тези, които помагат за увеличаването на неговата популярност, но в замяна става популярен сред французите, които му връчват през 1916 г. медала на Дружеството на франкоезичните писатели.
Свидетелство за високата творческа репутация на писателя
става некрологът, написан от Ромен Ролан, в
който Шпителер е наречен "нашият Омир, най-великият немскоезичен поет от времето
на Гьоте, единственият майстор на епическия жанр след Милтън, фигура, стояща
самостоятелно в съвременното изкуство". В последно време обаче произведенията на
Шпителер отново започват да се забравят.
Превод от руски: Павел Б. Николов
