Ерик Аксел Карлфелд (Erik Axel Karlfeldt)
20 юли 1864 г. – 8 април 1931 г.
Нобелова награда за литература, 1931 г.
(За поезията му.)
Шведският поет Ерик Аксел Карлфелд е роден в селцето Фолкерн, Далекарлия. Прадедите му са фермери, а баща му Ерик Ерсон Карлфелд - самообразовал се юрист; майка му, родена като Ана Йансдотер, се омъжва за бащата на Карлфелд като вдовица. Деските години на Карлфелд преминават безметежно в тихия селски район на Централна Швеция. Но скоро след постъпването на Ерик в Упсалския университет баща му се разорява, принуден е да продаде фамилното имение в Толфмансгорден и скоро умира. Карлфелд си изкарва прехраната с части уроци и завършва университета едва през 1902 г. След една година работа като учител той получава мястото на библеотекар в Селскостопанската академия в Стокхолм.
През 1895 г. Карлфелд издава първия от шестте си сборника с поезия - "Песни за дивата природа и любовта" ("Vildmarcks – och karleksvisor"). Както в повечето негови произведения, и в тези стихотворения се описва селския живот в Далекарлия, като в обръщането към язическото минало на шведските селяни звучат мистични отсенки. В поезията на Карлфелд, еднографски конкретна, дълбоко лирична и традиционна по дух, лъха носталгия по обикновения живот, по селската култура, която постепенно изчезва заради нарастващата индустриализация и урбанизация на Швеция. Поетическите сбирници "Песните на Фридолин" ("Fridolins visor", 1898 г.) и "Градината на наслажденията на Фридолин" ("Fridolins lustgard", 1901 г.) получават своето название по името на Фридолин, лирически герой, зад който се крие самият автор. С устата на своя герой - полупоет, полуселянин - Карлфелд говори за себе си като за човек, който "със селяните разговаря на простонароден език, а на латински - с образованите хора". В сборника "Градината на Фридолин" влиза цикълът стихове "Настенна живопис от Далекарлия" ("Dalmalningar, utlagda pa rim") - най-оригиналните стихове на поета, в които се описват традиционни народни рисунки, свързани с библейски и митологични сюжети и укракяващи стените на селските къщи. Макар че Карлфелд никога не престава да пише за Даликарлия, поезията му се променя, постепенно става по-зряла; безоблачността на ранните стихотворения отстъпва място на по-сложни и нееднозначни по настроение, понякога даже мрачни творби.
През 1904 г. Карлфелд е избран за член на Шведската академия, а през 1907 г. влиза в състава на Нобеловия комитет за литература. През 1912 г. е назначен за постоянен секретар на Комитета. Докато заема тази длъжност, му предлагат няколко пъти Нобелова награда, но Карлфелд отказва, позовавайки се на своето положение в Академията, а също и на това, че е относително малко известен извън пределите на Швеция. Карлфелд е първият, който отказва да получи наградата.
Карлфелд пише рядко проза, едва ли не единствените негови прозаични произведения са некрологът на шведския поет Густаф Фрединг, починал през 1911 г., и речта при връчването на Нобелова награда на Синклер Луис през 1930 г. В родината си Карлфелд е ценен високо, но извън пределите на Швеция е малко познат. Стиховете му са трудни за превод - основно заради множеството разговорна идиоматика и архаизмите, предаващи речта на шведските селяни.
През 1916 г. Карлфелд се жени за Герда Холм-Берг, по-млада от него с двадеест години; семейството има две деца.
Карлфелд умира скоропостижно през 1931 г., а шест месеца след това Шведската академия гласува да му бъде присъдена Нобелова награда за литература. Особено активно се борят за присъждането на наградата Натан Сьодерблум, член на Шведската академия, и архиепископът на Упсала. Решението на академията предизвиква широко недоволство, особено в Швеция, във връзка с което се налага да бъде напомнено, че според правилата за присъждане на Нобелова награда посмъртното награждаване е възможно в случай, че кандидатурата е издигана вече преди смъртта на лауреата. В резултат Нобеловата награда е предадена на семейството на Карлфелд.
Американският литературен критик Алрик Густафсон определя приноса на Карлфелд в литературата така: "Карлфелд е един от най-великите шведски поети. Стиховете му се отличават с обмисленост и изисканост, със солидно и в същото време изключително образно майсторство... Поетическият стил на Карлфелд е в много отношения традиционен, но това е особена традиционност".
Американският преводеч Чарлз Уортън Сторк пише през 1940 г.: "Като никой друг шведски поет Карлфелд е близък до земята и народа... При цялата му образованост негови постоянни теми са били земята и небето".
Днес обаче Карлфелд не е известен на никого извън пределите на Швеция, стиховете
му са практически недостъпни, критиците почти не му отделят внимание.
Превод от руски: Павел Б. Николов
