ФРЕДРИК БАЙЕР

Фредрик Байер (Fredrik Bajer)

21 април 1837 г. – 22 януари 1922 г.

 

Нобелова награда за мир, 1908 г. (заедно с Клас Арнолдсон)

(За приноса му в областта на пацифисткото движение.)

 

Датският писател, пацифист и политически деец Фредрик Байер е роден във Вестер Егеде в семейството на свещеника Алфред Бейер (през 1865 г. Байер променя фамилното си име). На единадесет години постъпва в училище-интернат ( академията Sorø). В мемоарите си Байер пише, че е бил доста ленив ученик и е страдал не малко от класическите езици. По същото време той се увлича от военна история и личността на Наполеон Бонапарт. През 1854 г. постъпва в Националния кадетски корпус в Копенхаген и две години по-късно получава чин кавалерийски лейтенант.

От 1856 до 1864 г. Байер служи в датската армия и повишава квалификацията си в друго военно училище. Започват да го интересуват социалните проблеми и пише редица статии за образованието; едновременно с това учи френски, норвежки и датски език. По време на войната от 1864 г., в която прераства спорът за херцогствата Шлезвиг и Голщайн, превъзхождащите пруски сили сломяват съпротивата на датската армия. Храбро сражавалият се Байер е повишен по чин, но личното му запознанство с ужасите на войната го заставя да се откаже от романтичното си виждане за професията на военния и пробужда интереса му към пацифизма.

Следвоенното съкращение на въоръжените сили на Дания засяга и Байер, принуждавайки го да отложи сватбата си с Матилда Шлютер, за която е сгоден. В търсене на средства за съществуване той започва да преподава и да пише статии за вестниците. Развиват се пацифистките му възгледи. През 1867 г. под влияние на произведенията на Фредерик Паси Байер се опитва да създаде в Дания дружество за мир, но проектът е посрещнат с възмущение от тези датчани, които не могат да се примирят с поражението, нанесено от Прусия. Тогава Байер се увлича от идеята, че смяната на монархиите с републики ще съдейства за делото на мира в Скандинавия. През 1870 г. той основава Асоциация на свободните скандинавски държави, поставяща си за цел да обедини северните народи във федерация, която би могла да послужи за модел на другите нации. На следващата година Байер и съпругата му, убедени, че политическата еманципация на жените съдейства за оздравяването на обществото, организират Датската асоциация на жените, превърнала се във важен инструмент за постигане на политическо равенство на половете.

Дейността на Байер го довежда скоро до политиката и през 1872 г. той побеждава на изборите за долната камара на датския парламент, представлявайки либералната партия. Парламентарното кресло Байер заема до 1895 г., съдействайки не малко за прогреса в областта на правата на жените, за снижаване на военните разходи и за мира.

През 1875 г. Байер пише статия, засягаща опасностите, които биха заплашили скандинавците при бъдещи европейски войни. Той посочва, че близостта на скандинавските страни до проливите, съединяващи Северно с Балтийско море, непременно ще привлече към тях вниманието на враждуващите страни. Опасността може да се избегне чрез международен договор, гарантиращ неутралитет на Скандинавия. За да постигне тази цел, Байер основава през 1882 г. Асоциация за неутралитет на Дания (по-късно Датско дружество за мир), която става за него не просто трибуна, от която разкрива възгледите си, но и облекчава много стремежа му към всеобщ мир.

Байер е единственият датчанин на учредителната сесия на Междупарламентарния съюз през 1889 г. Основан от Уйлям Кремър и Паси, съюзът трябва да подпомага мирното дело чрез срещи и дискусии на европейските парламентаристи. Колегите от датския парламент отначало се присмиват на Байер, но през 1891 г. след продължителни преговори той успява да формира междупарламентарна група. На изборите през 1893 г. Байер е избран в Съвета на Междупарламентарния съюз, където представлява Норвегия, Дания и Швеция.

През 1890 г. на Международния конгрес за мир в Лондон Байер предлага да се създаде международно бюро за обмен на информация и търсене на мирни решения на конфликтите между държавите. Като се събират следващата година на третия си конгрес в Рим, делегатите одобряват предложението на Байер и създават Международно бюро за мир в Берн (Швейцария) под ръководството на Ели Дюкомен. Байер става първият му председател и заема този пост до 1907 г.

Едновременно с това пацифистката дейност придобива все по-нови привърженици в Дания. През 1893 г. Датското дружество за мир събира повече от двеста и четиридесет хиляди подписа под антивоенно възвание. Пропагандата на арбитража се увенчава с известен успех през 1904-1905 г.: Дания подписва съответните договори с Португалия, Италия и Нидерландия.

Мечтата на Байер за създаване на Скандинавски междупарламентарен съюз за укрепване на регионалното сътрудничество се сбъдва през 1908 г. В много публикации той настоява Дания непременно да води неутрална политика. Този призив безспорно изиграва своята раля за това в началото на Първата световна война страната да обяви неутралитет. Въпреки че войната плъзва по цяла Европа, Байер запазва оптимизма си. "За делото на мира сега има много повече работа от когато и да е било друг път" - казва той. Страдайки от мъчителна болест, Байер продължава да контактува с пацифисти от различни страни по време на войната и след нея. След смъртта му делото му дълги години наред е продължено от съпругата му.

Превод от руски: Павел Б. Николов