Джозуе Кардучи (Giosuè Carducci)
27 юли 1835 г. – 16 февруари 1907 г.
Нобелова награда за литература, 1906 г.
(За творческата енергия, свежестта на стила и лирическата сила, характерна толкова много за поетическите му шедьоври.)
Джозуе Кардучи е роден във Вал ди Кастело, малък град близо до Пиза. Рано се увлича от произведенията на гръцките и римските автори; освен това изучава старателно италианските класици: Данте, Тасо и Алфиери.На дведесет години завършва философия и литература в Университета в Пиза. След няколко трудни години, през които следва в различни висши учебни заведения, е назначен към катедрата по италианска литература към Болонския университет, пост, на който остава до оставката си през 1904 г.
Вдъхновен както от времето, през което живее, така и от изучаването на класическите и италианските поети, Кардучи започва да пише стихотворения още като дете. Първите му две стихосбирки са "Rime" (1857 г.) ["Рими"] и "Levia Gravia" (1868 г.) ["Лековато и сериозно"]. И двете разкриват ентусиазма му за имитиране на древността, а също и здрава революционна тенденция. Поемата "Inno a Satana" (1865 г.) ["Към Сатаната"], заради която Кардучи бива приет за "известен хвалител на Сатаната", е пълноценен израз на свободомислието му и на съвременните нему идеи, инвенции и поврати. "Giambi ed epodi" (1882 г.) ["Ямби и еподи"] е сборник сатирични стихотворения с политически характер, израз на възмущението на Кардучи от съвременниците му. В "Nuove poesie" (1873 г.) ["Нови стихотворения"] и трите сборника "Odi barbare" (1877, 1882, и 1889 г.) ["Варварски оди"], поетическите му форми достигат своето съвършенство.
Кардучи е също така превъзходен преводач и лириката на Гьоте и Хайне оказва съществено влияние върху развитието на неговата поезия.
Освен прославен поет той е известен литературен критик и изтъкнат оратор. Кардучи изследва всяка литературна фаза и излага красноречиво своите открития в "Studi letterati" (1874 г.) ["Литературни студии"], Bozetti critici e discorsi letterari (1876 г.) ["Критически скици и литуратурни разговори"] и много други произведения.
Освен това Кардучи участва активно в политическия живот. След като получава званието почетен гражданин на Болоня, през 1890 г. е избран за сенатор; за кратко е депутат в Камарата на представителите. Поезията на Кардучи вдъхновява неговите съотечественици в борбата за независимост и той се радва на огромна популярност както у дома, така и в чужбина. Страстно проявявайки научна и динамична индивидуалност във всичките си начинания, Кардучи се извисява като най-значимата италианска литературна фигура през последната част на деветнадесетото столетие.
Превод
от руски: Павел Б. Николов
