Анри Лафонтен (Henri La Fontaine)
22 април 1854 г. – 14 май 1943 г.
Нобелова награда за мир, 1913 г.
(За делото му в защита на мира.)
Белгийският политически деец и защитник на мира Анри Лафонтен е роден в Брюксел, той е най-големият син в семейството на Алфред Лафонтен и Мари (Филипс) Лафонтен. Бащата на Анри е финансов чиновник в белгийското правителство. Като получава средното си образование в Брюксел, Лафонтен постъпва в Свободния университет, който завършва през 1877 г. със степен доктор по право. След завършването на университета Лафонтен става адвокат в брюкселския апелационен съд.
Юридическата си практика една година по-късно Лафонтен започва да съчетава с педагогическа дейност, заемайки длъжността секретар на Техническото училище за млади жени - експериментално за това време учреждение. Експериментът се оказва толкова успешен, че на негова основа в Белгия се откриват редица подобни училища. Придобитият опит помага на Лафонтен да вземе участие в основаването на Новия университет - подразделение на Свободния университет. От 1893 до 1940 г. той завежда в Новия университет катедрата по международно право, специализирайки се върху произхода и развитието на световните юридически структури. Лафонтен чете публични лекции по международни отношения и разоръжаване.
През 80-те години Лафонтен се запознава с идеите на английския пацифист Ходжсън Прат, който посещава Белгия през 1883 г. за основаване на белгийския отдел на Асоциацията за мир и международен арбитраж. Вдъхновен от тези идеи, Лафонтен се съгласява да стане генерален секретар на белгийския отдел, който е организиран през 1889 г. Две години по-късно се сближава със социалистите и оттогава започва да се изказва на митинги, в печата и участва в създаването на списание "Справедливост" ("La Justice").
През 1895 г. Лафонтен се кандидатира за сенатските избори и е избран от името на окръг Ено. В продължение на 40 години той заседава в сената, където през 1907-1919 г. е секретар, а през 1919-1932 г. - вицепрезидент. Лафонтен е поборник за образователна реформа, за осемчасов работен ден и за подобряване на техниката на безопасност на работните места. В съответствие със своите интернационални убеждения се изказва за Лигата на нациите, за създаване на икономически съюз с Люксембург, за разоръжаване и за решаване на международните спорове чрез арбитраж.
През всичките тези години Лафонтен участва активно в движението за мир. Той става приемник на Фредрик Байер на поста председател на Международното бюро за мир през 1907 г. и постъпва в Междупарламентарния съюз (основан през 1888 г. от Уйлям Кремър и Фредерик Паси). В Междупарламентарния съюз Лафонтен вижда кълновете на световен парламент, който би управлявал мирно всички народи. Лафонтен е председател на юридическия комитет на организацията, заседавайки в комисиите по подготовка на модела за световен парламент и на договора за международен арбитраж.
Убеден в това, че един източник на информация за международните дела ще съдейства за делото на мира, Лафонтен заедно с Пол Отле основава през 1895 г. Документационната палата в Брюксел. В нейната задача влизат събирането и обработката на публикации по международна политика по целия свят. Като си осигурява подкрепата на белгийското правителство, Палатата започва с разработка на универсална система за класификация, основаваща се на метода на Мелвил Дюи, американски реформатор на библиотечното дело. Започва работа по съставяне на библиография за международни издания по социални въпроси, особено място в нея заема литературата за пацифисткото движение.
Въз основа на Документационната палата се появява Съюзът на международните асоциации, създаден през 1907 г. от Лафонтен и Отле. Съюзът, чийто ръководител Лафонтен е цял живот, издава многобройни инструкции, библиографски описания, документи и справочници, сред които и списанието "Международен живот" ("La Vie International") и "Ежегодник на международните организации" ("Yearbook of International Organizations"). През 1951 г. Съюзът се слива с Организацията на обединените нации.
Освен това Лафонтен служи на делото на мира и като учен и писател. Произведението "Pasicrisie internationale: Historic docurnentaire des arbitrages internationaux: 1794...1900", публикувано през 1902 г., е документална история на договорите за международен арбитраж в западния свят за 106 години. В книгата "Библиография на мира и международния арбитраж" ("Bibliographic de la paix et de l'arbitrage international"), издадена две години по-късно, са отразени повече от 2000 заглавия на произведения в тази област.
В книгата "Великото решение: Магнисима харта" ("The Great Solution: Magnissima Charta"), публикувана в Бостон през 1916 г., Лафонтен набелязва принципите, които би трябвало да легнат в основата на международните отношения. Той предлага план за световна конституция, световен парламент, световна банка, единен език и статистически центрове по труда, търговията и други въпроси. Планът за международен съд разработва една година по-рано. Трудовете на Лафонтен, според общото признание, оказват силно влияние върху развитието на някои вспомагателни организации на Обществото на народите.
След войната, въпреки своя песимизъм, Лафонтен се връща в Европа и подновява своите мирни усилия. Той участва в белгийската делегация на Парижката мирна конференция през 1919 г. и на Първата асамблея на Обществото на народите приз 1920-1921 г. По време на дискусията трябва ли държавите - членове на Обществото на народите - да вземат участие в санкциите, въпреки заплаха за сигурността им, Лафонтен защитава мнението, че всички трябва да изпълняват "свещената задача за справедливост, дари ако се окаже под въпрос тяхното съществуване". Лафонтен продължава работата си в Документационната палата и ръководи съвета на Междупарламентарния съюз като член на комитета му по юридическите въпроси.
Човек с широки възгледи, Лафонтен защитава равноправието на жените, между което и да могат да придобиват юридическа специалност, председател е и на Асоциацията за професионалното образование на жените. През юношеските си години публикува сборник стихове, а през 1885 г. преважда част от либретото на Вагнеровата опера "Валкирия", известно време чете лекции по изкуство. Като страстен алпинист пише много за този спорт и е председател на Алпийския клуб в Белгия. През 1903 г. Лафонтен се жени за Матилде Лест.
Лафонтен се отказва от сенатските си задължения през 1936 г., четири години преди Германия да окупира страната му.
Както се казва в книгата "Нобел: човекът и неговите трудове", издадена от Нобеловия фонд,
Лафонтен се е стремил "да прехвърли мост между буржоазните и социалистическите представи за
света" и "да привлече интересите на работническите организации към движението за мир, към
което те са били настроени доста скептично, а като постоянен участник в междупарламентарните
конференции е успявал да убеди повечето от колегите си".
Превод от руски: Павел Б. Николов
