Анри Моасан (Henri Moissan)
28 септември 1852 г. – 20 февруари 1907 г.
Нобелова награда за химия, 1906 г.
(За множеството направени изследвания, за получаването на елемента флуор и въвеждането в лабораторната и промишлената практика на пещта, наречена на неговото име.)
Френският химик Фердинанд Фредерик Анри Моасан е роден в Париж. Баща му е служител в Източната железопътна компания, а майка му е шивачка. Когато през 1864 г. семейство Моасан се премества в Мо, момчето постъпва в градската гимназия. В гимназията бъдещият учен среща талантлив учител по математика и естествени науки, който се занимава с него допълнително и безплатно. Моасан започва да изучава химия толкова целеустремено, че пренебрегва другите предмети и след завършването на гимназията през 1870 г. не е приет в университета.
След две години служба като помощник-аптекар той започва работа в Музея по естествена история при химика Едмон Фреми. През 1874 г. се премества в лабораторията на Пиер Пол Дехерен във Висшето политехническо училище - престижен политехнически институт, където изучава физиология на растенията. Дехерен уговаря Моасан да завърши образованието си и той постъпва в Парижкия университет, където става през 1874 г. бакалавър, а три години по-късно - магистър. През 1880 г. му е присъдена докторска степен по неорганична химия за работата му върху хромовите окиси.
За да изкарва прехраната си, Моасан ръководи известно време промишлена лаборатория, а от 1879 до 1883 г. работи като асистент-лектор във Висшето фармацевтично училище в Париж, където провежда и лабораторни занимания. През 1882 г. се жени за Леони Люган, дъщеря на аптекаря в Мо, стар негов приятел. Съпрузите имат един син. Семейството на Леони им осигурява финансова помощ, за да позволи на учения да продължи своите изследвания, без да се грижи за препитанието. През 1886 г. Моасан е избран за професор по токсикология във Висшето фармацевтично училище, а три години по-късно става професор по неорганична химия.
Необременен с финансови грижи, Моасан се посвещава на проблем, който в продължение на осемдесет години не може да бъде решен със средствата на химическия анализ. Сходството между хлороводородната и флуороводородната киселина свидетелства за съществуването на флуор, извънредно активен химически елемент, принадлежащ към групата на халогените (в която влизат също така хлора, брома и йода). Въпреки това всички опити да се отдели свободен флуор от разтопени соли на флуорни съединения търпят неуспех, тъй като при високата температура, необходима за това, освободеният флуор реагира с водата, със съда, в който се извършва реакцията, с електродите.
Безводният флуороводород не пропуска електрически ток. Като отчита този факт, през 1886 г. Моасан успява да отдели свободен флуор, използвайки за електролит безводен калиев флуорид, разтворен в безводна флуороводородна киселина, и платиненоиридиеви електроди. Заради техническите трудности, свързани с получаването на флуор при високи температури, Моасан изследва химическите свойства на флуоровите съединения при много ниски температури. Заедно с шотландския химик Джеймс Дюаром той получава течен флуор при - 185°С, който дори при тази температура продължава да реагира с водорода и въглехидратите. Проучването на този най-активен химически от всички известни елементи в края на краищата довежда до откриването на карбоновите тетрафлуориди, на метила, етила и изобутилфлуоридите, а също и на сулфорилфлуоридите.
Моасан изследва и съединенията на флуора с металите: платината, среброто и мангана. Тъй като флуорът и неговите съединения са силно токсични, те увреждат здравето на изследователите. По-късно Моасан казва за този период: "Флуорът ми отне десет години от живота".
Покрай изучаването на свойствата на съединенията на флуора, Моасан разработва технология за получаване на бор, която позволява да се получи чист (99-процентов) бор в сравнение с по-рано получавания 70-процентов. Той се надява също да изолира елмазени кристали с разлагане на флуоровъглероди, тъй като елмазът, въглищата, графитът, саждите и кокса са известни като различни форми на въглерода. Въпреки че тези опити не успяват, проведената от Моасан аналитична работа по елмазите показва, че те често съдържат примеси на желязо. И тъй като е известно, че желязото разтваря въглерода и че елмазите се образуват в условията на висока температура и високо налягане, Моасан се опитва да получи елмази, подлагайки на високо налягане разтопено желязо, наситено с въглерод. Той постига високо налягане, потапяйки разтопеното и съдържащо въглерод желязо в студена вода. При тази операция наситеното с въглерод желязо се разширява в образувала се поради охлаждането желязна кора и по такъв начин се създава високо вътрешно налягане. Моасан претендира, че тази технология ще осигури получаването на дребни елмази, но надеждите му не се оправдават.
Въпреки че работата на Моасан по производството на елмази се оказва безплодна, разработената от него технология има огромно практическо значение. За да постигне извънредно високи температури, той конструира пещ с електрическа дъга, където температурата на нагряване достига 3500° С. Благодарение на това изобретение Моасан става основател на високотемпературната химия. Той продължава да изучава условията на топене и изпаряване на вещества, за които се смята, че не е характерен преходът в парообразно състояние - цирконий, хром, торий, волфрам, платина, уран, титан и ванадий. Моасан открива, че при много високи температури въглеродът, борът и силицият, които не проявяват активност при обикновени температури, реагират с много елементи и образуват съответно карбиди, бориди и силициди. Той получава и силициев карбид (карборунд). Научните открития на Моасан намират незабавно приложение в промишлеността, например при производството на ацетилен от калциев карбид.
Имайки широк диапазон от интереси, Моасан обича музиката, изкуството и литературата, а през студентските си години дори написва една пиеса. Колекционира картини, гравюри, автографи - особено от епохата на Френската революция - и е страстен любител на пътешествията.
След остър пристъп на апендицит на 16 февруари 1907 г. Моасан ляга на операционната маса. Хроничната сърдечна недостатъчност и годините на работа с токсични химически вещества са отслабили организма му и след четири дена той умира на петдесет и четири години.
Освен с Нобелова награда Моасан е награден с медала Дейви на Лондонското кралско дружество (1896 г.) и медала Август Вилхелм фон Хофман на Немското химическо дружество (1903 г.). Той е член на Френската медицинска академия и Френската академия на науките, на Лондонското кралско, Британското химическо и много други научни дружества. През 1900 г. е награден с ордена на Почетния легион.
Превод
от руски: Павел Б. Николов
