Хенрик Сенкевич (Henryk Sienkiewicz)
5 май 1846 г. - 15 ноември 1916 г.
Нобелова награда за литература, 1905 г.
(За изключителни заслуги в областта на епоса.)
Полският романист Хенрик Адам Александър Пий Сенкевич е роден в полското градче Окжейска, намиращо се днес на територията на Литва, в литовско-полско семейство, получило дворянство през 1775 г. Баща му, Йозеф Сенкевич, участник в полското въстание през 1831 г., притежава няколко малки имения. Майка му Стефания Сенкевич (Чецишовска), е от знатно образовано семейство. Детските години на писателя преминават на село, но когато става на ученическа възраст, икономически сътресения принуждават семейството му, в което има още един по-голям брат и четири сестри, да продаде именията и да се премести във Варшава, където Хенрик проявява интерес към полската история и литература и започва да пише проза и стихотворения.
Като цяло той е доста посредствен ученик, но преуспява в часовете по полски език и литература. Особено силно впечатление му правят романите на Уолтър Скот и Александър Дюма, под чието влияние юношата написва романа "Жертвоприношение" ("Ofiara"), чийто ръкопис не е запазен.
След кратък период на домашно учителстване в имението на едно знатно полско семейство, Сенкевич постъпва през 1866 г. във Варшавския университет. Отначало изучава право и медицина, а след това, като сменя специалността - история и литература.
През 60-те години на ХІХ в. в Полша протичат масови политически прояви. Въстанието срещу царското самодържавие (1863 г.) завършва с поражение за полските патриоти и царското правителство засилва политиката на русификация на полската култура (преподаването във Варшавския университет трябва да се води изключително на руски език), а също така и на икономическа зависимост на Полша от Русия. В отговор на това полската интелигенция организира нелегално национално-патриотично движение, чиято цел е да се противопоставя на русификационната политика. Ново, влиятелно направление в полската литература защитава приоритета на реалистичните произведения на съвременна тема, а не на героичните романи, прославящи полската история. Макар че всички тези събития не оказват непосредствено влияние върху Сенкевич, без тях всичките опити на писателя да пробуди у читателя национално самосъзнание биха били невъзможни.
През 1871 г., останал без средства, Сенкевич е принуден да напусне университета, без да си вземе изпитите и да получи диплома. На следващата година излиза написаният в студентските му години роман "Напразно" ("Namarne"), който въпреки недостатъците си получава положителна оценка от Юзеф Игнаци Крашевски, водещ полски писател по това време. В същото време Сенкевич става журналист, пише статии едновременно за няколко полски периодични издания, пътува като представител на вестниците до Виена, Париж и Остенд. През 1875 г. журналистическият му талант е вече общопризнат в кръговете на полската интелигенция. На следващата година Сенкевич пътува до САЩ, за да основе полска община в Калифорния, където полските емигранти, без да бъдат подлагани на репресии, ще могат свободно да живеят и работят; варшавската "Gazeta Polska" се съгласява да плати пътуването на писателя в замяна на поредица от статии за Съединените щати. Сенкевич престоява в Калифорния повече от една година и макар че не успява да създаде полска колония, американските му репортажи, публикувани в полския печат от 1876 до 1878 г., а след това издадени в отделна книга - "Писма от пътуването до Америка" ("Listy z podróży do Ameryki"), имат голям успех.
Като се връща в Европа през 1878 г., Сенкевич пътешества по Франция и Италия, изнася лекции, пише репортажи и вдъхновени от американските впечатления новели, излизащи във варшавските периодични издания и утвърждаващи репутацията му на майстор на психологическия очерк. В Италия през 1879 г. той се запознава с Мария Шеткевич, полякиня, която две години по-късно става негова съпруга. След завръщането си във Варшава през 1879 г., Сенкевич става редактор на нов ежедневник и започва да отделя внимание на по-мащабни белетристични произведения.
През 1884 г. излиза романът на Сенкевич "С огън и меч" ("Ogniem i mieczem"), в който е разкрита борбата на Полша с въстаналата през ХVІІ в. Украйна. Макар че радикалите критикуват писателя за увлечението му по далечното минало, повечето от читателите оценяват високо произведението заради колоритността и правдоподобието му и поставят автора наред с най-добрите писатели на Полша. Романите "Потоп" ("Potop", 1886 г.), "Пан Володиовски» ("Pan Wolodyjowski", 1888 г.) и "С огън и меч" образуват трилогия, която утвърждава авторитета на писателя като майстор на историческия роман. За да пресъздаде атмосферата на епохата, Сенкевич изучава исторически източници от ХVІІ в., консултира се с историци, пътува до местата, където се разгръщат описваните от него събития. През 1897 г. английският критик Едмунд Гос отбелязва, че от трилогията "като цяло остава впечатление… за по-скоро силна и мащабна, отколкото за изтънчена и проницателна книга. Трилогията е пронизана от свиващо сърцето чувство на меланхолия… В това грандиозно великолепно произведение има сдържаност и чувство, което трябва да бъде разграничено от чувствителността".
През 1882 г. Мария Сенкевич ражда син, Хенрик Йозеф, а след една година дъщеря - Едвига. След раждането на второто дете здравето на майката се влошава и през 1885 г. тя умира от туберкулоза.
През 1891 г. Сенкевич пътува из Египет и Централна Африка. Но действието на следващите му произведения "Без догма" ("Bez dogmatu", 1891 г.) и "Семейство Поланецки" ("Rodzina Polanieckich", 1895 г.) се развива в Полша в края на века, а книгите са написани в психологически стил. В края на 1894 г. Сенкевич се жени за почитателка на неговия талант, младата Мария Романовска, но бракът им бързо се разпада.
Скоро след това събитие Сенкевич замисля два широкомащабни исторически романа: "Quo Vadis" (1896 г.) - за гоненията на християните по времето на император Нерон, и "Кръстоносци" ("Krzyżacy", 1900 г.) - епопея за борбата, която поляците водят с Тевтонския орден между XIV и XV в. (в САЩ романът е преведен със заглавие "Тевтонските рицари"). Работейки над "Quo Vadis", Сенкевич събира, както винаги, материали, пътува до райони в Италия, станали арена на знаменити исторически събития. Ето защо, както пише през 1924 г. критикът Роман Дибоски, романът се отличава с "грандиозна историческа панорама, богатство на багрите и подробностите, със съзидателна енергия, дала живот на многочислени римляни и християни". През 1916 г., година след смъртта на Сенкевич, тиражът на "Quo Vadis", един от най-популярните романи за времето, дастига само в САЩ 1.5 милиона екземпляра. По книгата са направени едновременно два филма, френски и италиански. Романът е посрещнат възторжено от полската и чуждата критика, за него говори главата на римската католическа църква папа Лъв ХІІІ.
В родината си Сенкевич е толкова популярен, че през 1900 г., когато е 50-годишнината на писателя, поляците събират с подписка достатъчна сума пари, за да си купи малкото имение Облегурек недалече от Келц. Юбилеят на писателя е отпразнуван с множество прояви, напечатани са безброй хвалебствени статии. Скоро след това Сенкевич се жени за братовчедка си Мария Бабска, а през 1905 г. завършва романа "На полето на славата" ("Na polu chwaly"), продължение на първата му историческа трилогия.
В началото на Първата световна война Сенкевич напуска Облегурек и се премества в неутрална Швейцария, където работи въпреки силната си склероза в полския Червен кръст. Умира във Вев, а след осем години тялото му е пренесено в Полша.
Приживе Сенкевич е оценен високо не само от полската критика. В книгата си "Очерци за съвременните романисти" ("Essays on Modern Novelists", 1910 г.) американският критик Уйлям Лайонз Фелпс го нарича "един от най-великите съвременни майстори на историчесикя роман…" И макар че днес извън Полша е известен едва ли не само романът на Сенкевич "Quo Vadis", писателят независимо от това е класик на полската литература. "Мястото на Сенкевич в историята на полската литература е непоклатимо, пише през 1968 г. полският изследовател Мечислав Гергелевич, той не открива нови изразни средства, но съчетава изкусно традиционните методи, които владее виртуозно".
Превод
от руски: Павел Б. Николов
