Морис Метерлинк (Maurice Polidore Marie Bernhard Maeterlinck)
29 август 1862 г. – 6 май 1949 г.
Нобелова награда за литература, 1911 г.
(За многостранната му литературна дейност, особено за драматическите му произведения, характеризиращи се с богатство на въображението и поетическа фантазия.)
Белгийският драматург и есеист Морис
Полидор Мари Бернар Метерлинк е роден в Гент в заможно фламандско семейство. Баща му е нотариус, а майка му дъщеря на
богат юрист. От 1874 до 1881 г. Метерлинк учи в езуитски колеж. Момчето се интересува от поезия, от литература, но родителите му
настояват да учи право в Гентския университет. Като се дипломира през 1885 г., Метерлинк заминава за Париж да усъвършенства
правните си познания, но шестте месеца, които прекарва там, са посветени изцяло на литературата. В Париж Метерлинк се
запознава с поетите-символисти Стефан Маларме и Вийе дьо Лил-Адам. Посъветван от писателя-декадент Жорис Карл Гюисман,
чете книгата на фламандския мистик от ХІV в. Ян ван Раусбрук "Украшение на духовния брак", която превежда през 1891 г. на
френски език.
След завръщането си в Гент Метерлинк работи като юрист и продължава да се занимава с литература. В
парижкия месечник "Плеяда" ("La Pleiade") е напечатана новелата му "Убийството на невинните" ("Le Massacre des innocents",
1886 г.), а през 1889 г. издава поетическия сборник "Оранжерии" ("Serres chaudes") и пиесата-приказка "Принцеса Мален" ("La Princesse Maleine"),
хвалебствена статия за която помества във "Фигаро" влиятелния френски критик Октав Мирбо: той нарича "Принцеса
Мален" шедьовър, а автора й сравнява с Шекспир. Ободрен от похвалата на знаменития критик, Метерлинк изоставя
юридическата практика и се посвещава изцяло на литературата.
През следващите години Метерлинк пише символическите пиеси "Неканената" ("L'lntruse", 1890 г.) -
драма, практически лишена от действие, в която едно семейство чака родила детето си жена да умре (първа пиеса на
драматурга за смъртта и самотата); "Слепите" ("Les Aveugles", 1890 г.) - тук метафора на смъртта са група слепци, загубили
се в тъмна гора; "Седемте принцеси" ("Les Sept Princesses", 1891 г.) - приказка за един принц, който трябва да събуди от
смъртен сън седем принцеси, той идва навреме и спасява всички освен тази, която обича; "Пелеас и Мелисанда" ("Pelléas
et Mélisande", 1892 г.) - история за престъпна страст с трагичен финал (има едноименна опера от Клод Дебюси, 1902 г.). За всички
тези пиеси е характерна тайнствената атмосфера на приказките; героите говорят малко, с кратки многозначителни изречения,
много остава в подтекста.
През 1894 г. Метерлинк пише три пиеси за марионетки: Аладина и Паломид" ("Аlladine et Palomides"), "Вътре"
("Interieur") и "Смъртта на Тентажил" ("La Mort de Tintagiles"). Към кукления театър драматургът се обръща, защото за
разлика от живите актьори куклите могат да играят символи, да предадат архетипа на неговите герои.
През 1895 г. Метерлинк среща Жоржет Льоблан, актриса и певица, която става негова спътница за
двадесет и три години. Волева и образована жена, Льоблан изпълнява едновременно ролята на секретарка и импресарио на
Метерлинк, грижи се за спокойствието му, огражда го от странични хора. Освен това Жоржет изпълнява главните роли,
предимно на властни жени, в такива пиеси на драматурга като "Аглавена и Селизета" ("Aglavaine et Sélysette", 1896 г.), "Ариана
и Синята брада" ("Ariane et Barbe-Bleue", 1901 г.), "Мона Вана" ("Monna Vanna", 1902 г.) и "Жоазел" ("Joyzelle", 1903). Тези
пиеси са по-традиционни и според Бетина Кнап, биограф на Метерлинк, по-слаби от пиесите-приказки и пиесите за марионетки.
През 1896 г. Метерлинк се премества с Льоблан от Гент, където пиесите му са станали обект на насмешки,
в Париж. През тези години той пише метафизически есета и трактати, които влизат в сборниците "Съкровище на смирените" ("Le
Trésor des humbles", 1896 г.), "Мъдрост и съдба" ("La Sagesse et la destinee", 1898 г.) и "Животът на пчелите" ("La Vie des abeilles,
1901 г.), където се прави аналогия между активността на пчелите и човешкото поведение.
"Синята птица" ("L'Oiseau bleu") е вероятно най-популярната пиеса на Метерлинк. Първата й
постановка е през 1908 г., реализирана от Станиславски в Московския художествен театър; "Синята птица" се играе в
Лондон, Ню Йорк и Париж. В тази пиеса Метерлинк се връща към символичния приказен маниер на своите
произведения от 90-те години. "Синята птица" си спечелва популярност не само с приказната си фантазия, но
и с иносказателността си. Разказът за един от героите от пиесата, Тилтил, Метерлинк продължава в пиесата-феерия
"Годеж" ("Les Fiançailles", 1918 г.).
По време на Първата световна война Метерлинк се опитва да се запише в белгийската
гражданска гвардия, но не го приемат заради възрастта му. Така че патриотичната дейност на драматурга се
състои в четене на пропагандни лекции в Европа и Съединените щати. По това време отношенията му с Льоблан се
разколебават и след войната двамата се разделят. През 1919 г. Метерлинк се жени за Рьоне Даон, актриса, която
играе в "Синята птица". През последната година от живота си Метерлинк пише повече статии отколкото пиеси;
от 1927 до 1942 година излизат дванадесет тома с негови съчинения, най-интересното от които е "Животът на
термитите" ("La Vie des termites", 1926 г.), иносказателна присъда над комунизма и тоталитаризма, превръщащи
хората в термити - добре организирани, но тъпи същества. Други философски трактати от този период влизат в
сборниците "Животът на пространството" ("La Vie de l'espace", 1928 г.), "Голямата феерия" ("La Grande feerie", 1929
г.) и "Великият закон" ("La Grande Loi", 1933 г.).
През 1939 г., когато нацистка Германия заплашва Европа, Метерлинк отива в Португалия под
покровителството на португалския диктатор Антониу Салазар.
Когато става очевидно, че Португалия също може да се окаже под петата на Хитлер,
Метерлинк със съпругата си заминава за Съединените щати, където живее по време на цялата война и се връща в
Ница през 1947 г. Умира от сърдечен пристъп. Тъй като приживе писателят е бил убеден атеист, не е погребан с
църковен обред.
Освен Нобеловата награда Метерлинк получава почетна докторска степен от
университета в Глазгоу, белгийския Голям кръст на ордена на Леополд (1920 г.) и португалския орден на Меча на св.
Яков (1939 г.). През 1932 г. белгийският крал удостоява драматурга с титлата граф.
Високата си както и преди репутация Метерлинк дължи основно на своите пиеси, които се
поставят и днес. Драматургът се смята за един от основателите на театъра на абсурда, произведенията му са
оказали особено влияние върху пиесите на Самуел Бекет. Операта на Дебюси "Пелеас и Мелисанда" влиза в
репертоара на много световни оперни театри.
"Метерлинк не призовава към нищо и не произнася никакви присъди - пише през 1967 г.
Жоана Патаки Козоф. - Изкуството му никога не се превръща в пропаганда, защото апелира към фундаментални
ценности, които се намират извън политиката и психиатрията". В монографията си "Морис Метерлинк" (1975 г.)
критикът Ветина Кнап предполага, че Метерлинк се обръща често към приказния жанр, защото приказката е "най-дълбокият
и най-простият израз на колективното съзнание, тя е призив към човешките чувства".
Превод от руски: Павел Б. Николов
