Нилс Густав Дален (Nils Gustaf Dalén)
30 ноември 1869 г. – 9 декември 1937 г.
Нобелова награда за физика, 1912 г.
(За изобретяването на автоматичните регулатори, използващи се в съчетание с газовите акумулатори като източници на светлина при фаровете и маяците.)
Шведският
инженер и изобретател Нилс Густав Дален е
роден в Стенсторн, Южна Швеция, в
семейството на фермера Андерс Йохансон
Дален и Ловиса Андерсдотер. След завършване
на началното си образование изучава селско
стопанство, градинарство и млечно
скотовъдство в селскостопанско училище.
Притежавайки способности, свързани с
механиката, още в училището конструира и
реализира няколко усъвършенствани образци
на селскостопанска техника. Изобретеното
от него устройство, което определя
маслеността на млякото, привлича
вниманието на Густав де Лавал, ръководител
на компанията за парни турбини Лавал в
Стокхолм, който го съветва да получи
инженерно образование.
През 1892 г. Дален
постъпва в института Чалмерс,
Гьотеборг, и четири години по-късно го
завършва с диплома на инженер-механик. Още
една година учи в Цюрих във Федералния
технологичен институт. След завръщането си
в Швеция през 1897 г. става известен като
инженер-консултант. Започва да изследва
въздушните турбини, компресорите и
въздушните помпи. През 1900 г. заедно със свой
колега основава малката инженерна фирма
"Далеу и Целзинг".
През 1901 г. Дален
става технически ръководител на Шведската
карбидно-ацетиленова компания (Svenska Karbid-och
Acetylen A.B.). В същата година компанията
получава патент за френско изобретение,
получило названието "разтворен ацетилен" (Acetylene Dissous).
Ацетиленът се разтваря в ацетон, разтворът
се сорбира в пореста маса,
която след това се затваря в метален контейнер.
Ацетиленът (при обикновени условия
газообразен непределен
въглеводород) гори с ослепително ярка бяла
светлина. Ацетонът е лесно възпламеняваща
се органична течност, често използвана като
суровина за производството на химически
вещества. Всички заедно (ацетиленът,
ацетонът, порестата маса и металният контейнер)
се наричат газов акумулатор.
Шведската карбидно-ацетиленова
компания се надява да усъвършенства
френския вариант на подобен акумулатор за
използването му като безопасен и
високоефективен източник на гориво за
осветителните устройства на маяците и
фаровете. Опитът показва, че съхраняването
на ацетилена в контейнерите не е безопасно.
Дори ако ацетиленът е разтворен в ацетон и
поради това не е взривоопасен, най-малкото
намаляване на обема на разтвора (предизвикано
от изразходването на част от горивото или
от намаляване на обема заради понижение на
температурата) довежда до натрупване в
пространството над течността на
взривоопасен газообразен ацетилен.
Абсорбцията на сместа от ацетилен и ацетон
в порестата маса би могла да понижи
потенциалната заплаха от взрив. Но дори
притежателите на патента за "разтворения
ацетилен" не успяват да произведат
порест материал, способен да издържи
тласъците и клатенето, неизбежни при
морското вълнение: най-малкото механично
разклащане на масата води до образуването
на празни пространства, в които се натрупва
газообразен ацетилен.
През 1901 г. Дален
започва да разработва усъвършенстван газов
акумулатор. За кратко време той успява да
създаде специално вещество за пълнежа му.
Вкарвайки го в стоманения контейнер, пълен
до половината с ацетон, и пускайки там
ацетилен под налягане от 10 атмосфери, Дален
получава газов акумулатор, съдържащ
ацетилен, чийто обем при 15°С е 100 пъти повече
от обема на контейнера. Подобно устройство
на акумулатора му позволява да бъде
транспортиран без риск от детонация при
удар.
По-нататък Дален
усъвършенства конструкцията на газовия
акумулатор - изобретява регулатор за
налягането на газа в контейнера. През 1905 г.
той конструира надеждно устройство,
позволяващо да се увеличи рязко броя на
кратковременните пламвания
на маяка - до няколко хиляди на 1 литър
ацетилен. Като признание за
изобретателската му дейност Компанията за
газови акумулатори, която поглъща през 1906 г.
Шведската карбидно-ацетиленова компания,
назначава Дален за свой главен инженер.
През 1907 г. той предлага още едно
усъвършенстване на газовия акумулатор,
проектирайки клапан, осигуряващ отделянето
на газ само нощем или при лоши
метеорологични условия, което позволява да
се включвате светлините на маяците и
фаровете само при лоша видимост. Получило
названието "слънчев клапан", устройството
се състои от четири вертикални метални оси,
поставени в прозрачна стъклена тръба и
закрепени за горните си краища. Три гладко
полирани оси са
разположени около четвърта, черна.
При нагряване от слънчевата светлина, която
полираните оси отразяват, черната ос се
удължава и натиска лост,
затварящ газов вентил, като по този начин
изключва светлината. През нощта черната ос се охлажда и се свива, което
позволява натисканият от пружина лост да се вдигне и да отвори вентила. Появилият
се газов поток се запалва от запалително
устройство. "Слънчевият клапан" на
Дален може да бъде регулиран така, че да
запалва огъня при определена осветеност.
Реорганизираната Шведска компания за
газови акумулатори назначава през 1909 г.
Дален за свой управителен директор.
След три години при
изпитание на устройства, гарантиращи
безопасността на цилиндрите с ацетилен,
Дален е ранен сериозно и ослепява напълно.
Загубвайки зрението си, той не прекратява
своите изследвания. От големите му
изобретения трябва да се отбележи една
необикновено ефективна печка. През 1901 г. се
жени за Елма Персон. Семейството има двама
сина и две дъщери. Дален е избран за член на Шведската
кралска академия през 1913 г., а след пет
години получава почетна степен от Лундския
университет. През 1919 г. е избран за член на
Шведската академия на науката и техниката.
Умира в Лидинге, Швеция.
Превод от руски: Павел Б. Николов
