Рудолф Ойкен (Rudolf Eucken)
5 януари 1846 г. – 15 септември 1926 г.
Нобелова награда за литература, 1908 г.
(За сериозното търсене на истината, за всепроникващата сила на мисълта му, за широкия му кръгозор, за живостта и убедителността, с които защитава и развива идеалистичната философия.)
Немският философ Рудолф Кристоф Ойкен е роден в малкото градче Аурих близо до холандската граница. Баща му, Амо Бакер Ойкен, работи в пощенско ведомство, макар че по наклонност е математик, а майка му, Ида Мария Ойкен, е добре образована религиозна жена, дъщеря на свещеник. Ранното детство на Ойкен е помрачено от тежка болест, както и от смъртта на баща му и и по-малкия му брат. За да поддържа материално семейството, майка му дава стаи под наем; тя възлага на сина си големи надежди и въпреки трудностите успява да му осигури добро образование.
Като ученик в Аурихската гимназия Ойкен отначало се интересува от математика и музика, но под влияние на един от учителите си, теолога Вилхелм Райтер, започва да изучава религия и философия. Още съвсем млад той постъпва в Гьотингенския университет, където учи класическа философия и древна история. В университета Ойкен се запознава с последователя на Аристотел философа Адолф Тренделенбург. Този велик педагог му прави огромно впечатление с умението си да намира взаимната връзка между философията, историята и религията. Идеализмът на Тренделенбург оказва много силно влияние и върху творчеството на Ойкен.
След като получава степента доктор по философия в Гьотинген, Ойкен преподава пет години във висше училище, през 1870 г. издава две брошури за Аристотел, а една година по-късно получава философската катедра в Базелския университет. Книгата му "Метод за аристотелско изследване" ("Die Methode der anstotelischen Forschung") е публикувана през 1872 г.
След две години Ойкен става професор по философия в Йенския университет, където преподава до 1920 г. В книгата му "Основни понятия в съвременната философска мисъл" ("Die Grundbegriffe der Gegenwart", 1878), предизвикала голям интерес в научните среди, се анализират историческите корени на различните философски понятия. През 1908 г. Ойкен я преиздава под заглавие "Основни течения в съвременната мисъл" ("Geistige Stromungen der Gegenwart") и свързва историческото развитие на философията със собствените си философски идеи. Това предизвиква интереса на световните светила на философската мисъл.
В издадената през 1980 г. и извънредно популярна за времето си книга "Проблемът човешки живот през погледа на великите мислители" ("Die Lebensanschauungen der grossen Denker") Ойкен продължава да се интересува от проблемите на съвременния живот според разбиранията на великите древни философи. Но от 90-те години на ХІХ в. нататък той престава да се интересува от история на философията и започва да представя собствени идеалистични, религиозни и етични мисли в книги като "Борбата за духовен живот" ("Der Kampf um einen geistigen Lebensinhalt", 1896), "Истината на религията" ("Der Wahrheitsgehalt der Religion", 1901) и "Основни черти на новото разбиране за света" ("Grundlinien einer neuen Lebensanschauung", 1907). Твърдейки, че вечните духовни ценности лежат извън всекидневния живот, философът подчертава важността на индивидуалните етични стремежи и призовава човечеството да се стреми към духовност.
През 1911 г. Ойкен чете курс лекции в Англия, шест месеца на следващата година прекарва в Харвардския университет. В САЩ философът чете лекции в Смит колидж към Лоуелския институт в Бостън и в Колумбийския университет, където Никълъс Мюрей Батлър, тогавашния президент на университета, организира банкет в негова и на Анри Бергсон чест. При това пътуване Ойкен се запознава с Ендрю Карнеги и Теодор Рузвелт.
Ойкен се готви да замине за Япония и Китай, но внезапното начало на Първата световна война осуетява плановете му. По време на войната философът осъжда Англия, обвинявайки я в "зверски егоизъм", и прави опити да докаже, че Германия не носи отговорност.
През 1882 г. Ойкен се жени за Ирене Пасов, от която има дъщеря и двама сина. Умира в Йена.
Ойкен често е критикуван, че не взема под внимание постиженията на съвременната наука и въпреки
това има не малко последователи; някои от тях го смятат за най-големия мислител и моралист на своята епоха. В
книгата си "Рудолф Ойкен. Живот и влияние" (1913 г.) Майрик Бут отбелязва, че при Ойкен "се съчетават
интелектуалната задълбоченост, остротата на чувствата и умението да се съпреживява". И макар че в наши дни
името на Ойкен се среща по правило само в бележките под линия, съвременните философи понякога го цитират.
През 1970 г. например Уорън Щайнкраус го нарича борец "за истинска духовност, не за повърхностен морал, а за
живот, изпълнен с благородство и достойнство".
Превод
от руски: Павел Б. Николов
