РЪДИАРД КИПЛИНГ

Ръдиард Киплинг (Rudyard Kipling)

30 декември 1865 г. – 18 януари 1936 г.

 

Нобелова награда за литература, 1907 г.

(За наблюдателността, ярката фантазия, зрелостта на идеите и изключителния му талант на повествовател.)

 

Джоузеф Ръдиард Киплинг, английски поет, прозаик и новелист, е роден в Бомбай, в семейството на Джон Локууд Киплинг, ректор и професор в Бомбайското художествено училище, и Елис (Макдонълд) Киплинг. Бащата на поета е скулптор и декоратор, майка му пише в местните списания.

На шест години, както е прието в англоиндийските семейства, Ръдиард и по-малката му сестра са изпратени да учат в Англия. Те живеят в частен пансион, а за празниците ходят при роднини на майката, в семейството на художника Едуард Берн-Джонс. Преживяванията на момчето, преследвано от жестоката стопанка на пансиона, намират отражение в новелата «Черната овца» ("Baa Baa, Black Sheep", 1888 г.), в романа «Светлината, която угасна» ("The Light That Failed", 1890 г.) и в автобиографията на Киплинг (1937 г.).

През 1878 г. Киплинг е изпратен в Девонското училище, където синовете на офицерите се готвят за постъпване в престижни военни академии. Директор на училището е един от членовете на естетическия кръжок, чиито членове са Берн-Джонс и Уйлям Морис. Макар че отначало момчето си пати доста от съучениците си кавгаджии, накрая обиква училището, описано в сборника разкази «Сталки и К°» ("Stalky and Co", 1899 г.). Тъй като учебното заведение не дава диплома за постъпване в Оксфорд или Кеймбридж, а късогледството пречи на момчето да избере военна кариера, с това образованието на Киплинг приключва. Под впечатлението на разказите, които синът му пише в училище, Джон Киплинг му намира работа в редакцията на англоезичния  «Граждански и военен вестник» ("Civil and Military Gazette"), излизащ в Лахор (Индия), и през октомври 1882 г., след като е прекарал в Англия единадесет години, Киплинг се завръща в Индия.

В работата си Киплинг използва езика хиндустани, който не е забравил, докато е бил в Англия, а също и познанството си с англо-индийското дружество за изобразяване на Индия такава, каквато я знаем от неговите книги. За вестника, в който работи, пише редовно разкази и стихотворения. Първият стихотворен сборник на писателя «Департаментални песни» ("Departmental Ditties", 1886 г.) е издаден в ограничен тираж и се разпродава толкова бързо, че е преиздаден още същата година. Сборникът с новели «Прости разкази от хълмовете» ("Plain Tales From the Hills") се появява две години по-късно. От 1887 до 1889 г. Киплинг написва шест сборника разкази за серията «Библиотека на Индийските железопътни линии», предназначена за пътешествениците, което му донася широка известност както в Индия, така и в цялата Британска империя.

Стремейки се да придобие известност в Англия, Киплинг се връща там през Япония и Северна Америка. Преди заминаването си той сключва в Алахабад договор с местния вестник "Пионер" ("Pioner") за написване на пътни бележки. През октомври 1889 г. писателят пристига в Лондон, където вече е успял да стане знаменит и дори да си спечели репутацията на литературен наследник на Чарлз Дикенс. Сборниците му за серията "Библиотека на Индийските железопътни линии" са преиздадени в Англия през 1890 г. и са посрещнати възторжено от критиката.

В Лондон Киплинг се запознава с младия американски издател Уолкът Бейлстър, заедно с когото работи над повестта «Наулахка» ("The Naulahka", 1892).  Скоро след като Бейлстър умира от тиф през 1892 г., Киплинг се жени за сестра му Каролайн. В публикувания през същата година поетически сборник «Казармени балади» ("Barrack-Room Ballads")  влизат две от най-известните стихотворения на писателя - «Гунга Дин» ("Gunga Din") и «Мандалей» ("Mandalay").

Младите съпрузи заминават за Братълборо (щата Върмонт), където им се раждат две дъщери. Във Върмонт Киплинг пише «Множество замисли» ("Many Inventions", 1893), двутомника с разкази и стихотворения «Книга за джунглата» ("The Jungle Book, 1894) и «Втора книга за джунглата» ("The Second Jungle Book", 1895), а също и стихотворния сборник «Седем морета» ("The Seven Seas", 1896). Публикуваната през 1897 г. повест «Смелите мореплаватели» ("Captains Courageous") е посветена на рибарите от Нова Англия.

Недоволството от живота във Върмонт и сериозният конфликт с брата на съпругата му принуждават Киплинг да напусне Съединените щати и да се върне със семейството си в Англия, където скоро успява да възстанови предишните си позиции в литературния свят. Публикува във вестниците стихотворения, сред които и «Последният химн» ("Recessional", 1897), в което се съдържа предупреждение за безотговорното използване на националното могъщество. За най-добър се смята романът на Киплинг  «Ким» ("Kim", 1901), в който се описват приключенията на "момче, туземец по рождение" и странстващ по Индия будистки монах.

През 1898 г., докато Киплинг е със семейството си в Ню Йорк (малко преди това му се ражда син), той и по-голямата му дъщеря заболяват от възпаление на белите дробове; дъщеря му умира и загубата намира отражение в много разкази на Киплинг от това време. След началото на Англо-бурската война през 1899 г. писателят прекарва няколко месеца в Южна Африка, редактирайки армейски вестник и изпълнявайки длъжността на политически и военен консултант.

През 1902 г. Киплинг си купува крайградска къща в графство Съсекс, където остава до края на живота си. През същата година той пише «Разкази ей така» ("Just So Stories") и «Елфът от хълма Простаково» ("Puck of Pook's Hill"). Сборникът му детски разкази за историята на древна Англия е от 1906 г. По това време Киплинг води и активен политически живот, изказва се в подкрепа на консерваторите, против феминизма и пише за заплашващата война с Германия.

До получаването на Нобеловата награда Киплинг е написал тринадесет тома разкази, четири романа, три книги с разкази за деца, няколко сборника пътни бележки, очерци, вестникарски статии и стотици стихотворения. През 1907 г. е удостоен с почетни степени на Оксфордския, Кеймбриджкия, Единбургския и Даремския университет; освен това има награди от университетите в Париж, Страсбург, Атина и Торонто.

След като стана нобелов лауреат, Киплинг скоро снижава творческата си активност. По време на Първата световна война, която отнема единствения му син, той и съпругата му работят в Червения кръст. През 1917 г. авторът издава «Най-различни същества» ("A Diversity of Creatures") - сборник със стихотворения и разкази. След войната пътешества много, включително и като член на Комисията по военните погребения. По време на едно от тези пътешествия по Франция през 1922 г. се запознава с крал Джордж V, с когото го свързва дългогодишна дружба. По това време писателят е ориентиран към дясното крило на Консервативната партия, а през 1923 г. издава книгата «Ирландските гвардейци по време на Великата война» ("The Irish Guards in the Great War"), посветена на полка, в който е служил синът му.

През 1926 и 1932 г. излизат още два сборника с разкази на Киплинг. От 1915 г. писателят страда от гастрит, който по-късно се оказва язва. Умира в Лондон от кръвоизлив в червата през 1936 г., два дена преди своя приятел крал Джордж V. Погребан е в Уестминстърското абатство. Автобиографията му «Нещо за себе си» ("Something of Myself") се появява една година след смъртта му.

 През 1890 г. Оскар Уайлд нарича Киплинг "гений, който говори на кокни", а Хенри Джеймс вижда в него "английския Балзак". Но след 1907 г. интересът на критиката към писателя започва да спада. Помръкването на писателската му слава явно се обяснява с неговите великодържавнически и консервативни възгледи, а също и с общодостъпността на произведенията му.

 В началото на 40-те години на ХХ в. критиката преосмисля творчеството на Киплинг. След 1943 г., когато Т.С. Елиът издава негов сборник стихотворения, интересът към писателя се възражда. В пространно есе, придружаващо стиховете, Елиът твърди, че "по майсторството си Киплинг превъзхожда класиците... Сред стихотворенията му няма нито едно, в което да не е успял да изпълни поставената задача". "Прието е Киплинг да се смята за популярен и развлекателен автор, пояснява Елиът, по простата причина, че произведенията му са винаги популярни и развлекателни". Според Елиът основно достойнство на Киплинг е умението му "да накара хората да разберат". Индийският критик Нираду К. Чаудхури смята, че авторът на «Ким» е успял да създаде "не само най-добрия роман за Индия на английски език, но и един от най-добрите английски романи изобщо". В биографията на К. «Загадъчното пътешествие на Ръдиард Киплинг: неговите книги и живот» (1977 г.) английският писател и критик Ангус Уилсън пише: "Страстният интерес на Киплинг към хората, към техния език, дела и грижи е същността на магическото очарование на всичките му произведения".

Превод от руски: Павел Б. Николов