Селма Лагерльоф (Selma Lagerlöf)
20 ноември 1858 г. – 16 март 1940 г.
Нобелова награда за литература, 1909 г.
(За високия идеализъм, яркото въображение и духовната проникновеност, отличаващи нейните произведения.)
Шведската писателка Селма Отилиана Ловиза Лагерльоф е родена в провинция Вьормланд, Южна Швеция. Семейството на Ерик Густав Лагерльоф, офицер в оставка, и Ловиза Валрот има пет деца, от които Селма е четвъртото. На три години момиченцето заболява от детски паралич, след което една година не може да ходи и остава куцо за цял живот. Селма се възпитава в домашна обстановка, преди всичко под надзора на баба си, която й разказва увлекателни приказки и легенди. Като дете чете с увлечение и пише стихотворения.
Решавайки да стане учителка, Селма постъпва в Кралската висша женска педагогическа академия в Стокхолм и я завършва през 1882 г. Тогава умира баща й, след което родовото им имение Морбака е продадено за дългове. Двойната загуба, на единия родител и на семейния дом, е тежък удар за нея. Скоро Селма получава преподавателско място в девическото училище в Ландскрона, Южна Швеция, където става много популярна сред своите ученички. Под впечатление от легендите и живописните вьормландски пейзажи започва да пише роман и изпраща първите глави за литературен конкурс, организиран от списание "Идун" ("Idun"). Редакторът на списанието не само присъжда на Лагерльоф първата награда, но й предлага и да напечата целия роман. Подкрепена материално от своята приятелка баронеса Софи Алдеспаре, Лагерльоф си взема отпуск от училището и завършва романа "Сага за Гьоста Берлинг" ("Gösta Berlings Saga", 1891 г.). Произведението е написано в романтичен дух, чужд на реализма, който преобладава в творбите на Август Стриндберг, Хенрик Ибсен и други скандинавски писатели по това време. В него се разказва за приключеният на един байроновски герой, свещеник-отстъпник. Отначало романът е приет резервирано, но става извънредно популярен, когато за него пише известният датски критик Георг Брандес, виждайки го като възродител на романтичните принципи.
След публикуването на първия си роман Лагерльоф се връща към преподаването, но скоро подава оставка, за да пише втората си книга, сборника разкази "Невидими вериги" ("Osniiga lankar"), който излиза през 1894 г. Тогава се запознава с писателката Софи Елкан, която става нейна най-близка приятелка. Със стипендията, отпусната й от крал Оскар ІІ, и финансовата помощ на Шведската академия Лагерльоф може вече да се посвети изцяло на литературата. По време на пътешествието си из Сицилия събира материал за следващата си книга "Чудесата на антихриста" ("Antikrists mirakler", 1898). Произведението, чието действие се развива в Сицилия, е сатира срещу социализма.
Пътуване до Палестина и Египет дава на Лагерльоф материал за двутомния роман "Ерусалим" ("Ierusalem: Dalarne", 1901, "Ierusalem: In det heliga lander", 1902). Това е история за семейство шведски фермери, емигрирали в Палестина. Романът получава висока оценка за дълбокия си психологизъм при изобразяване на флегматичните на вид шведски селяни, търсещи духовния си ишдеал.
Книгите на Лагерльоф са толкова популярни, че през 1904 г. тя успява да купи обратно Морбака. През същата година получава златния медал на Шведската академия. Две години по-късно е публикуван знаменитият й детективски роман "Чудното пътешествие на Нилс Холгерсон по Швеция" ("Nils Holgerssons underbara resa genom Svenge"), а през 1907 г. излиза друга нейна детска книга - "Момичето от фермата край блатата" ("Tosen fran Stormyrtorpet"). И двете книги са написани в духа на народните сказания, в тях се съчетават мечтателността на вълшебните приказки и селският реализъм.
След като получава Нобеловата награда, Лагерльоф продължава да пише за Вьормланд, за неговите легенди и за ценностите, които олицетворява родният дом. Тя отделя много време и на феминизма, през 1911 г. се изказва на международната женска конференция в Стокхолм, а през 1924 г. пътува за Съединените щати като делегат на женски конгрес. През 1914 г. е избрана за член на Шведската академия. В началото на 20-те години на ХХ в. е в редиците на челните шведски писатели. До това време издава няколко популярни автобиографични книги, сред които са спомените й за детството "Морбака" ("Mårbacka", 1922 г.). Някои от романите й са екранизирани.
Преди началото на Втората световна война в нацистка Германия я приветстват като "нордическа поетеса", но когато Лагерльоф започва да помага на немски писатели и дейци на културата да се спасяват от нацистките преследвания, немското правителство я осъжда остро. Една година преди смъртта си Лагерльоф помага да се оформи шведската виза на немската поетеса Нели Закс, с което я спасява от нацистките лагери на смъртта. Дълбоко потресена от началото на световната, а също така и от избухналата съветско-финландска война, Лагерльоф предоставя златния си нобелов медал на Шведския национален фонд за помощ на Финландия.
Умира след продължително боледуване от перитонит в дома си на 81 години.
Необикновено популярна в Швеция, където я ценят за незабравимите изображения на шведската природа и обичаи, Селма
Лагерльоф е известна и в чужбина, макар че не без уговорки. Така в предговора към монографията си за нея английската
писателка Вирджиния Секвил-Уест пише, че "най-много й се отдават митовете, сагите и преданията, а ако говорим за психологията,
както и за чистото битово изображение, това не са най-силните й страни". Сравнявайки Лагерльоф с датския писател Исак
Динесен, литературоведът Ерик Йохансон отбелязва в "Скандинавски изследвания" (1960 г.): "Вселената на Лагерльоф е
морална вселена, в която основният конфликт е между доброто и злото и в която Бог води уверено героите към щастлив край. Ето
защо книгите й понякога имат дидактически нюанс". За шведския композитор Хуго Алфен "да четеш Лагерльоф е все едно да
стоиш в полумрака на испанска катедрала, като не знаеш сънуваш ли, или всичко е дейстителност, но с цялата си същност чувстваш,
че се намираш на свята земя".
Превод от руски: Павел Б. Николов
