Теодор Кохер (Theodor Kocher)
25 август 1841 г. – 27 юли 1917 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1909 г.
(За работата му в областта на физиологията, патологията и хирургията на щитовидната жлеза.)
Швейцарският хирург Емил Теодор Кохер е роден в Берн в семейство, принадлежащо към благополучната средна класа. Баща му, Яков Александър Кохер, е инженер. Той успява да научи сина си да работи много и упорито. Майката, Мария Кохер (Вермут), е религиозна жена. Под нейно влияние Кохер запазва за цял живот интереса си към философията и религията. Като завършва начално и средно училище в Берн, той постъпва в медицинското училище към Бернския университет и през 1865 г. го завършва с отличие.
Благодарение на добрите финансови възможности на семейството си Кохер може да пътешества и да практикува при известни европейски хирурзи. В продължение на пет години той учи хирургия във Виена, Париж, Берлин и накрая в Лондон под ръководството на английския хирург сър Джоузеф Листър. Когато Листър е начинаещ хирург, остава поразен от високото равнище на следоперационните инфекциозни усложнения и смъртност. По нататък дейността му изиграва водеща роля в развитието на хирургическата антисептика. По-рано хирурзите влизали в операционната направо от болничната стая или секционната зала, където би могло да са работили със заразени предмети или трупове. Освен това оперирали с всекидневните си дрехи, без стерилни ръкавици и без да си измият ръцете.
Като научава за опитите на Луи Пастьор, разработил бактериалната теория за заболяванията, Листър предполага, че следоперационните инфекции на раните биха могли да се предизвикват от бактерии, попаднали в раната чрез мръсните инструменти заради небрежната операционна технология. Отначало теорията му няма успех сред колегите му, но той започва да прилага в операционната антисептични методи, заставяйки хирурзите да си мият преди операция ръцете от китките до раменете, да дезинфекцират хирургическите инструменти в разтвор от карболова киселина и да слагат хирургически халати и ръкавици. Снижената честота на следоперационните инфекции при болните убеждава колегите на Листър във важността на антисептиката. Практикувайки следдипломно под ръководството на Листър, Кохер става привърженик на антисептичните методи в хирургията.
Във Виена Кохер учи хирургия под ръководството на Теодор Билрот, разработил методика за операции на стомашно-чревния тракт, които и до днес се използват за хирургическо лечение на стомашни заболявания. Той асистира на Билрот по време на операциите, изучава причините за следоперационните инфекции на раните и прави дисекции, за да открие връзката между клиничните прояви и патологоанатомичните изменения при някои заболявания. Освен това Кохер изобретява редица хирургически инструменти, сред които и хирургическите щипци, които днес се използват в съдовата хирургия и се наричат щипци на Кохер. Скромността и изобретателността на Кохер му създават висока репутация. Като оценява високо знанията и хирургическата му техника, Билрот го кани след края на обучението да постъпи на работа във виенска клиника. Предложението на Билрот е ласкателно за младия човек, но той пише на свой приятел в Швейцария: "Сърцето ми повелява да се върна в родината си и да споделя със своите съотечественици навиците и знанията по медицина, които съм получил". Разпореждайки се самостоятелно с по-нататъшната си съдба, Кохер се връща през 1870 г. в Берн.
Две години по-късно той получава длъжността професор по хирургия и директор на хирургическата клиника към Бернския университет. Там може да използва антисептичните методи на Листър и безупречната операционна техника на Билрот. Понякога без да излиза с часове от операционната, Кохер прави операции на органите в гръдната и коремната област: зашива хернии, оперира болни с травми, счупвания и изкълчвания, прави дори неврохирургични операции. Освен това провежда биохимични, бактериологични и клинико-патолого-анатомични изследвания.
Кохер разработва оригинална методика за обработка на рани с хлорни разтвори, а също и начин за черепна трепанация при лечението на някои повреди или заболявания на главния мозък; при този начин, за да се намали налягането вътре в черепа, се отстранява по хирургически път малък участък от него. Освен това Кохер описва необходимите за лечението на операционни рани условия, включващи антисептични методи, и става авторитетен специалист по лечение на огнестрелни рани. По време на Международния конгрес на лекарите в Рим той прави обзор на клиничната и експерименталната си дейност, а по-късно публикува темата в две книги: "За огнестрелните рани" ("Über Schusswunden", 1880) и "Теория за огнестрелните рани, причинени от куршуми с малък калибър" ("Die Lehre von den Schusswunden durch Kleinkalibergeschosse", 1895). Книгата му "Теория за хирургическите операции" ("Chirurgische Operationslehre") претърпява шест издания, преведена е на много езици и става общоприето помагало по хирургия в САЩ и Европа. Други негови статии и книги са посветени на начините за лечение на много заболявания, включително остър остеомиелит (възпалително заболяване на костите и костния мозък), и на хирургическото лечение на стомашните болести, пептичните язви, болестите на жлъчния мехур, рака на правото черво, епилепсията и херниите.
Но основната заслуга на Кохер е в изучаването на функциите на щитовидната жлеза и разработването на методи за хирургическо лечение на заболяванията и, сред които и различните видове гуша. По това време се смята, че щитовидната жлеза не изпълнява някакви важни биологически функции и затова през годините, когато Кохер едва започва медицинската си дейност, при гуша жлезата се отделя изцяло, като не се обръща особено внимание на четирите паращитовидни жлези, разположени до нея. (Тези четири жлези, намиращи се на четирите ъгъла на щитовидната жлеза, играят важна роля в регулирането на обмена на калций в костите и други тъкани на тялото.)
Днес е известно, че щитовидната жлеза изработва и отделя в кръвта хормоните тироксин и трийодтиронин. Тези хормони са извънредно важни за регулацията на клетъчния метаболизъм, по-специално за употребата на кислорода, енергийния обмен и изработването на въгледвуокис. Ако щитовидната жлеза отделя прекалено много хормони, равнището на клетъчния метаболизъм и дишането става патологически повишено и възниква състояние, наречено хипертиреоза. Обратно, ако се отделят прекалено малко хормони, интензивността на клетъчния обмен и дишането намаляват и тогава при възрастните болни се появява хипотиреоза, а при децата - кретенизъм. Ако в храната е понижено съдържанието на йод, тъканта на щитовидната жлеза се разраства и жлезата се увеличава; това състояние се нарича гуша. Ако щитовидната жлеза достигне много големи размери, тя притиска нервите, инервиращи гласните връзки, трахеята и други околни тъкани. Освен това гушата довежда до външно уродство.
В самото начало на хирургическата си дейност Кохер в съответствие с традиционните хирургически методи отстранява щитовидната жлеза изцяло. Но скоро открива, че при болни с такава операция се развива състояние, сходно с кретенизма. Кретенизмът е заболяване, предизвикано от липса на щитовидни хормони. То се характеризира с изоставане във физическото и умственото развитие, дистрофия на костите и меките тъкани и понижаване на равнището на обмена. При възрастните заболяването се нарича микседема. "Обикновено - пише Кохер - болните започват да се оплакват от умора, слабост и сънливост, забавяне на мисленето и речта, двигателна затормозеност, отичане на лицето, ръцете и краката... Ако искаме да означим някак това състояние, не можем да не признаем близостта му до кретенизма".
Тези наблюдения са извънредно важни, тъй като Кохер не само посочва функцията на щитовидната жлеза, но и разкрива причините за кретенизма и микседемата. По-нататък той открива, че ако при болни, оперирани от гуша, щитовидната жлеза не се отделя изцяло, хипотериоза не се развива. През многогодишната си хирургическа практика Кохер извършва над пет хиляди тиреоидектомии (операции по отстраняване на щитовидната жлеза) и става водещ европейски специалист по хирургия на щитовидната жлеза. Освен това той изследва биохимичните промени при хипертиреозата и хипотиреозата, нямащи непосредствено отношение към хирургичната практика. В началото на ХХ в. немският биохимик Евгений Бауман предлага за лечението на болните от микседема и кретенизъм да се използва суров екстракт от тъканта на щитовидната жлеза. Днес при лечението на тези болести се използват щитовидни хормони.
Кохер е женен за Мария Уитчи, от която има три деца. Един от синовете му става хирург и му помага в работата.
Кохер е почетен член на Лондонското кралско хирургическо дружество и на много медицински
дружества по света. През 1902 г. е избран за президент на Немското хирургическо дружество, а след три години - за
президент на І Международен хирургически конгрес в Брюксел. Умира в Берн.
Превод
от руски: Павел Б. Николов
