Томас Удроу Уилсън (Thomas Woodrow Wilson)
28 декември 1856 г. – 3 февруари 1924 г.
Нобелова награда за мир, 1919 г.
(За приноса му да бъде въведен в съвременната международна политика фундаменталният принцип на човечността.)
Томас Удроу Уилсън, педагог и 28-ми президент на САЩ, е роден в шотландско семейство в Стоунтън (щат Вирджиния). Той е третото от четирите деца и най-голям син в семейството на свещеника Джоузеф Уилсън и Джанет Удроу. Бащата на Уилсън, благочестив и учен човек, отделя за възпитанието на сина си много време.
През 1875 г. Удроу постъпва в колежа Ню Джърси (по-късно Пристънски университет), където изучава теория на държавата. Като завършва колежа през 1879 г., той започва юридическа практика, но скоро се заема с научна дейност по история в университета Джонс Хопкинс. През 1885 г. се жени за Елен Луиз Ексън, която му ражда три дъщери. Като публикува книгата си "Управлението на Конгреса" ("Congressional Government"), анализ на американската законодателна практика, през 1886 г. Уилсън получава степента доктор по философия.
Уилсън преподава в Брайън Мауър колидж и университета Уелси, а през 1890 г. става професор по право и политическа икономия в Пристънския университет. Той придобива известност с яркото си красноречие и вдъхновените си лекции. През 1902 г. съветът на попечителите го избира единодушно за президент на университета.
На този пост Уилсън демонстрира всичките силни и слаби страни, които по-късно ще характеризират и неговата политика. Той преразглежда учебната програма, променя системата за поощряване, издига равнището на подготовката. Убеден в необходимостта от индивидуално обучение, Уилсън въвежда системата на малките дискусионни групи. Задълбочавайки реформата, през 1907 г. той замисля да раздели студентите по колежи, но опозицията го принуждава да се откаже от този план. През 1910 г. след поредния конфликт с попечителите си подава оставката.
Тогава Уилсън приема предложението да се кандидатира за губернатор на щата Ню Джърси от страна на Демократическата партия. За учудване на професионалните политици той побеждава с едва ли не най-впечатляващата преднина в историята на щата. С неговото енергично съдействие законодателното събрание провежда не малко важни реформи; приет е закон да първичните избори, за корупцията, за задълженията на предприемачите, за предприятията за обществено ползване. Стремителното издигане на Уилсън му донася общонационална известност. На конгреса на Демократическата партия през 1912 г. той е издигнат за кандидат-президент; на изборите през ноември същата година побеждава републиканския кандидат и става президент на САЩ.
Макар че е южняк и че споделя много предубеждения по отношение на цветнокожите, Уилсън предприема мерки, за да си спечели подкрепата им по време на изборите. Негърските лидери не оставят без внимание заявлението му срещу расовата дискриминация. Призивът му за "честна игра" му донася много гласове от страна на северняците. Не може да се каже, че Уилсън не оправдава оказаното му доверие, защото издига на ръководни длъжности повече цветнокожи от своите републикански предшественици Теодор Рузвелт и Уйлям Тафт, но дори по времето на Първата световна война не прави нищо за отмяна на сегрегацията във войската.
Като идва на власт в разгара на прогресисткото движение, Уилсън приема програма, имаща за цел да възстанови свободното предприемачество и да отмени специалните привилегии. Под влиянието на президента конгресът утвърждава понижаване на тарифите, стъпаловиден подоходен данък, приема закон за федералния резерв, засилва контрола над бизнеса със силите на федералната комисия по търговията. След изборите през 1916 г. Уилсън прокарва закон за заемите на фермерите, за наследството, за ж.п. линиите, издейства отделянето на средства за строеж на пътища. Тези прогресивни мерки бележат повишената роля на федералното правителство в американския живот.
В областта на външната политика Уилсън заема антиимпериалистически позиции. Той се опитва да внесе в отношенията на САЩ с другите страни дух на справедливост, уважение и добра воля. "Крайно опасно е да се формира външна политика от гледна точка на материалния интерес" - заявява Уилсън през 1913 г. По негово предложение Конгресът отменя член от договора, освобождаващ САЩ от плащане на данък за Панамския канал, той също така обещава, че страната му няма да използва доктрината Монро за интервенция в Латинска Америка. За съжаление именно по време на неговото ръководство американски войски са въведени в Никарагуа, Санто Доминго, Хаити и Мексико. Като член на Американското дружество за мир от 1908 г. Уилсън се надява да направи САЩ водещ защитник на мира. Той подкрепя международния арбитраж, продължава действията на договорите, подготвени от Елиу Рут, изказва се за съкращаване на въоръженията.
Още в началото на Първата световна война Уилсън провъзгласява политика на неутралитет и нееднократно се опитва да събере воюващите страни на масата на преговорите. През 1916 г. той е преизбран за президент, а на 22 януари 1917 г. представя на Конгреса план за утвърждаване на мира чрез създаване на Общество на народите. Девет дни по-късно Германия обявява за подновяване на неограничената подводна война. След като немски подводници торпилират през март три американски кораба, Уилсън свиква извънредна сесия на Конгреса, където напомня, че САЩ е "един от основните защитници на човешките права". Като провъзгласява, че "правото е по-ценно от мира", той предлага да бъде обявена война, което е направено на 6 април 1917 г.
Опирайки се на това, че САЩ влиза във войната, за да подготви света за демокрацията, Уилсън вижда новия световен ред основан на разума и взаимното сътрудничество. На 8 януари 1918 г. тай набелязва световна програма от 14 точки. Първите пет точки включват открита дипломация, свобода на мореплаването, равенство в международната търговия, съкращаване на въоръженията и съгласуване на колониалната политика. Следващите осем точки засягат преразглеждането на границите на основата на самоопределението на народите. 15-тата точка предвижда създаване на "Всеобща асоциация на народите, която да дава взаимни гаранции за политическата независимост и териториалната цялост на големите и малките държави".
През ноември 1918 г. Германия моли за примирие. През 1919 г. Уилсън и други представители на съюзническите страни се срещат в Париж за оформяне на договора. През февруари комисията одобрява единодушно проекта за създаване на Общество на народите. Той става част от Версайския договор, подписан през юни. Новосъздаденото Общество на народите се обявява за открита дипломация, регистрация на договорите и постепенно съкращаване на въоръженията, заявява за стремежа си да се предотвратяват войните за сметка на колективни действия и за привързаността си към международния арбитраж. Щаб-квартирата на Обществото се разполага в Женева (Швейцария). На първото заседание на Съвета на Обществото на 16 януари 1920 г. се изказва Уилсън.
Въпреки всичките усилия на Уилсън Версайският договор не оправдава надеждите за следвоенно умиротворение. С разорителните репарации, принудителното признаване на вината и едностранното разоръжаване договорът поражда нова вълна от милитаризъм, която постепенно довежда до нова световна война през 1939 г.
Като се връща през 1919 г. в САЩ, Уилсън започва да работи за ратификация на Версайския договор от Сената и за включване на страната в Обществото на народите. "Не може и дума да става, че ще спрем да бъдем световна държава - пояснява той. - Въпросът е в това дали ще се откажем от моралното лидерство, което ни се предлага". Сенатът, в който преобладават републиканците, се разделя на умерени привърженици на Обществото, настояващи за внасяне на поправки, и на непримирими. Като решава да се обърне непосредствено към народа, Уилсън предприема пътуване по щатите. Речите, интервютата и движението от едно място на друго изтощават силите му, в края на септември 1919 г. той заболява, а на 2 октомври получава удар. Седем дена по-късно се поправя дотолкова, че дава инструкции на демократите да отхвърлят поправките към договора. Но през ноември двата варианта на договора са провалени от Сената.
През март 1920 г. общественото мнение принуждава сенаторите да се върнат към въпроса за Версайския договор. На Уилсън отново не му достигат седем гласа от необходимите две трети за ратификацията. В края на годината изборите за Конгреса погребват окончателно идеята, която се възражда едва след Втората световна война под формата на Организацията на обединените нации.
Здравето на Уилсън е подкопано и през 1920 г. той напуска своя пост. Бившият президент се заселва във Вашингтон (окръг Колумбия) с втората си съпруга Едит Боулинг Голт, с която сключва брак на 18 декември 1915 г., половин година след смъртта на първата си съпруга. Въпреки че претърпява поражение по въпроса за Обществото, Уилсън е убеден, че бъдещето ще потвърди неговата правота. "Светът се управлява от идеали - казва той на свой приятел - и само глупаците мислят иначе". През 1923 г., изказвайки се по радиото във връзка с Деня на примирието, Уилсън призовава американците "да се откажат от егоистичните подбуди и да се върнат към висшите идеали и ценности на външната политика". Три месеца по-късно умира. На надгробната му плоча е изсечен меч, чиято дръжка е оформена като кръст.
Политиката на Уилсън се превръща в предмет на продължителни дискусии. Интернационалистите и пацифистите отхвърлят Версайския договор във връзка с отстъплението му от принципите на Уилсън, от друга страна Германия страда от прекомерно жестоките условия на мира. Изолационистите и умерените обвиняват Уилсън, че е пренебрегнал в Париж совите съветници, водел е тайни преговори, без да вземе предвид интересите на суверенитета, включвайки в договора идеята за Обществото на народите.
Историците обясняват неуспеха на проекта за Обществото в Сената с нетърпимостта, догматизма и самодоволството на Уилсън, ожесточения спор с Хенри Лодж, консерватизма и неспособността на Сената да възприеме интернационалните идеали на Уилсън.
Не трябва да се забравя и за достиженията на
Уилсън. Той има ясна представа за ролята на президента и използва умело своите
права. Уилсън встъпва в длъжност, притежавайки дълбоки познания в областта на
управлението и осигурява приемането на реформаторски закони. Оставайки до
последно защитник на обезправените американци, той се опитва да помага на
бедните и в чужбина. Всепобеждаващото му красноречие създава у
западноевропейците виждането за всеобщ мир и братство. За европейците Уилсън
става символ на човешкия стремеж към усъвършенстване и към свят, лишен от войни,
несправедливост и омраза. Въпреки че САЩ отхвърля моралното лидерство,
предложено от Уилсън, непреходна негова заслуга е учредяването на първата
световна организация, чиято цел е да запази мира.
Превод от руски: Павел Б. Николов
