Виктор Гриняр (Victor Grignard)
6 май 1871 г. – 13 декември 1935 г.
Нобелова награда за химия, 1912 г. (заедно с Пол Сабатие)
(За откриването на така наречения реактив на Гриняр, допринесъл съществено за развитието на органичната химия.)
Франсоа Огюст
Виктор Гриняр е роден в Шербур в семейството на Теофил Анри Гриняр и Мари (Ебер) Гриняр. Баща му е шивач на
корабни платна, по-късно става майстор в местния морски арсенал. Момчето посещава Шербургския лицей и рано
проявява изключителния си интелект. Получената стипендия след това му позволява да учи математика в École
Normale Spécial в Клуни. Когато две години по-късно училището е затворено, той се премества в Лионския
университет и го завършва през 1892 г. След неуспех по време на лицензионните изпити, които биха могли да му
позволят да преподава в средно училище, Гриняр постъпва в армията, за да изкара военната си служба.
В годината след демобилизацията Гриняр се връща в Лион и взема изпитите си. По това
време негов приятел и съученик от училището в Клуни събужда интереса му към химията и през 1894 г. той става
асистент към химическия факултет в университета. Като проявява бързо своите способности в тази област,
Гриняр получава през 1898 г. степента магистър на физическите науки и през същата година става старши
демонстрант на Филип Антоан Барбие, ръководител на факултета към Лионския университет.
Барбие започва да изследва метод, в който се използва метал за пренос на органичен
радикал от една молекула към друга. Съединенията, които се получават след присъединяването на метал към един
или повече органични радикали (групи атоми, оставащи незаредени при протичането на реакциите), са наречени
металоорганични съединения. По това време е известно, че единствените металоорганични съединения, които са
ефективно пренасящи агенти, са органични съединения на цинка. Процесът обаче изисква много усилия, а
получените резултати не са стабилни (възпроизводими).
Няколко години преди това немски химици заместват цинка с магнезий, но получават
нестабилни съединения, повечето неразтворими в инертни разтворители. Макар че от практическа гледна точка
магнезият е непригоден за пренасящ агент, Барбие решава да го използва, като подхожда към въпроса от друга
страна. Вместо да получи магнезиевоорганични съединения, както правят немските експериментатори, той просто
взема две органични вещества и осъществява реакция в присъствието на магнезий и при този вариант постига
успех. Въпреки това и тези резултати са противоречиви и Барбие изоставя проблема, наистина, като го предлага
на Гриняр за дисертационна тема.
Гриняр знае, че през ХІХ в. английските химици Едуард Франкланд и Джеймс Уонклин
получават цинкорганични съединения при нагряване на органични съединения с метала в присъствието на
безводен етер. Знаейки, че магнезият реагира по-лесно от цинка, той предполага, че при подобна реакция
магнезият трябва да реагира по-активно. Предположението е доказано и той използва метода за получаване на
различни металоорганични съединения, като някои от тях са получени за първи път.
През 1900 г. Гриняр публикува резултатите от своите изследвания, за които през следващата
година му е присъдена докторска степен. Реакцията на Гриняр е връх в научната му кариера, тя се използва в
много експерименти по органична химия. Използвайки реакцията, наречена на неговото име, други изследователи
съумяват ефективно и просто да синтезират широк спектър от органични съединения.
През 1905 г. Гриняр става лектор по химия в Безансонския университет, разположен близо
до Дижон, но през следващата година се връща в Лион на длъжността научен помощник на Барбие. През 1908 г.
получава званието адюнкт-професор. Една година по-късно той се премества в Нансийския университет, където
през 1910 г. става професор по органична химия.
Когато през 1914 г. Франция се включва във Втората световна война, Гриняр е призован на
служба като капрал и отправен в Нормандия. Служи малко време, носейки капралската служба, и след това е
отзован за разработване на методи, свързани с получаването на взривното вещество толуол. През 1917 г. в хода на
работата над проблема за създаване на химическо оръжие той посещава Америка за координиране на усилията
между Франция и САЩ в това направление. По време на пътуването си Гриняр чете няколко лекции в института Мелън
за взаимната връзка между науката и промишлеността.
През 1919 г. Гриняр е демобилизиран. След като работи няколко месеца в Нансийския
университет, той сменя Барбие на длъжността професор по химия в Лионския университет, където остава до края
на научната си дейност. През 1921 г. става и директор на Лионското училище за индустриална химия, а през 1929 г. -
декан на научния факултет към училището.
В Лион, освен че работи с магнезиевоорганични съединения, Гриняр изследва широк кръг
от проблеми, включително кондензацията на алдехидите и кетоните, крекинга на въглеводородите, каталичичната
хидрогенизация и дехидрогенизация при намалено налягане. През последните години административните
задължения, които изпълнява не по негова воля, ограничават много изследователската му дейност.
През 1919 г. Гриняр се жени за Огюстин Мари Булан, семейството има дъщеря и син, който
също става химик. Целенасочен и разностранен изследовател, Гриняр е много ценен и като педагог. Умира
след тежка болест в Лион.
Сред многобройните награди на Гриняр са медалът Бертло (1902 г.), наградата Жекер
(1905 г.) на Френската академия на науките и медалът Лавоазие на Френското химическо дружество (1912 г.). Присъдено
му е званието командор на Почетния легион и почетни научни степени на университетите в Брюксел и Лувен. Член
е на много химически дружества.
Превод от руски: Павел Б. Николов
