Вилем Айнтховен (Willem Einthoven)
21 май 1860 г. – 28 септември 1927 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1924 г.
(За откриване на механизма на електрокардиограмата)
Холандският физиолог Вилем Айнтховен е роден в Семаранг на остров Ява (Холандска Източна Индия, днес - Индонезия) в семейството на лекаря Яков Айнтховен и Луиза Айнтховен (де Вогел). Той е третото от шестте деца в семейството. Когато момчето става на шест години, баща му умира и през 1870 г. семейството се връща в Холандия, в гр. Утрехт. Там Айнтховен завършва училище и през 1979 г. постъпва в медицинския факултет на Утрехтския университет. Голям любител на спорта, той става президент на съюза на гимнастиците и фехтувачите и основава студентски клуб по гребане в Утрехт. Още в студентските си години той публикува съчинението "Quelques remarques sur le mécanisme de l'articulation du coude", засягащо функциите на лакътната и раменната става и основаващо се на наблюдения, направени, след като получава травма по време на спортни занимания. През 1885 г. Айнтховен защитава дисертацията "Stereoscopie door kleurverschil." ("Стереоскопия чрез диференциация на цветовете") и получава докторска степен. През същата година на 25 години той е назначен за професор по физиология в Лайденския университет и заема тази длъжност до смъртта си.
Въпреки че по професия е лекар-физиолог, Айнтховен се интересува сериозно от физика. Като асистент на офталмолога Херман Снелен и физиолога Ф. Дондерс той изучава физическите свойства на светлината и влиянието им върху очните мускули. При това натрупва и голям опит в разработването на най-съвременни прибори за количествена оценка на физиологичните процеси.
Електрофизиологията е наука за електрическите явления, възникващи в процеса на жизнена дейност на организма. През 1880 г. се признава, че свиването на сърцето е съпроводено с електрически явления, но единственият начин, позволяващ да се регистрират "сърдечните токове", е непосредственото поставяне на електроди върху самото сърце. През 1887 г. английският физиолог Август Уолър открива, че промените на потенциалите, възникващи при свиването на сърцето, могат да се запишат с помощта на електроди, поставени върху тялото на животно. Подобни токове се записват с помощта на капилярен електрометър - прибор, състоящ се от живачен стълб, покачващ се и падащ в зависимост от промяната на електрическото поле. При това се записва така наречената електрокардиограма (ЕКГ), която е крайно несъвършена, защото живачният стълб притежава висока инерция. Айнтховен установява, че при такова записване може да се получи точна ЕКГ, ако се коригира с помощта на доста къртовски математически пресмятания.
За да избегне подобни пресмятания, Айнтховен разработва прибор, с помощта на който могат да се запишат точно малките колебания на електрическите потенциали. Работата над прибора му отнема шест години и като резултат е създаден струнният галванометър. Той се състои от много тънка кварцова жичка (толкова тънка, че трепти под въздействието на въздуха), намираща се под напрежение в магнитно поле. Когато през жичката преминава електрически ток, тя се отклонява в зависимост от силата на тока. По-нататък нейното движение се усилва и записва на движеща се лента. Тъй като жичката е много лека, тя практически реагира мигновено на всяка промяна на електрическото поле.
Нормалната ЕКГ се състои от няколко зъбеца и комплекси от колебания, които Айнтховен нарекъл Р, QRS и Т. Малкият зъбец Р отразява електрическата активност на предсърдията, а бързият високоамплитуден комплекс QRS и по-бавният зъбец Т - електрическата активност на вентрикулите. Айнтховен предложил три точки от тялото, където трябва да се поставят електродите. При слагане на електродите на дясната и лявата ръка се образува разклонение І, на дясната ръка и левия крак - разклонение ІІ, а на лявата ръка и на десния крак - разклонение ІІІ. Тези три разклонения образуват равностранен триъгълник и по техните параметри може да се определи ъгъла, под който сърцето е разположено в гръдния кош. Според закона на Айнтховен сумата от потенциалите в разклонение І и ІІІ е равна на потенциала в разклонение ІІ. Струнният галванометър предизвиква истинска революция в изучаването на сърдечните заболявания. С помощта на този прибор лекарите получават възможността да регистрират точно активността на сърцето и чрез регистрацията да установяват характерните отклонения в кривите на ЕКГ.
По-нататък струнният галванометър се използва за регистрация на нервните потенциали и на електрическите колебания, възникващи при мускулните свивания. При един от експериментите Айнтховен и синът му Вилем, електроинженер, използват струнния галванометър за приемане на радиотелеграми от остров Ява. За тази цел те подбират такова напрежение на жичката, че да влиза в резонанс с вълната на предавателя. След това получените телеграми се записвали. По-късно Айнтховен-младши разработва вакуумен струнен галванометър, използван за безжична връзка. Въпреки че много учени посещават лабораторията на Айнтховен и по-нататък използван неговите методи в работата си, той, за съжаление, не е основал научна школа, нито има последователи.
През 1886 г. Айнтховен се жени за братовчедка си Фредерика Жана Луиза де Вогел. Семейството има три дъщери и един син.
Външно Айнтховен е набит човек с нисък ръст. Известен е с любовта си към шегите, с добротата си и благородството си по отношение на приятели и колеги. Последното му произведение, публикувано посмъртно, е посветено на токовете при работата на сърцето. Умира в Лайден.
Айнтховен е постоянен участник в работата на Холандската кралска академия на науките и се радва на всеобщо уважение и почит. Избран е за чуждестранен член на Лондонското кралско научно дружество. Известен много като лектор, често чете лекции в различни страни на Европа и в САЩ.
Превод от руски: Павел Б. Николов
