Уилям Бътлър Йейтс (William Butler Yeats)
13 юни 1865 г. – 28 януари 1939 г.
Нобелова награда за литература, 1923 г.
(За вдъхновеното му поетическо творчество, предаващо във висока художествена форма националния дух.)
Уилям Бътлър Йейтс, ирландски поет и драматург, е роден в Дъблин и е най-голямото от четири деца. Баща му, Джон Бътлър Йейтс, син на протестантски свещеник, се готви за адвокат, но става художник. Майка му, по рождение Сюзън Полексфен, впечатлителна и затворена жена, произхожда от семейството на заможни търговци и корабовладелци от Слайго, град в Западна Ирландия.
Началното си образование Йейтс получава в лондонския район Хамърсмит, където се премества от Ирландия баща му, за да продължи да се занимава с живопис. Посредствен ученик, при това чувстващ се непривично в огромния град, Йейтс обича да прекарва летните си ваканции в дома на родителите на майка си в Слайго, "в най-скъпото за мене място на света", както пише по-късно поетът. Любовта към Слайго се появява в много стихотворения на Йейтс, а също и в автобиографичния му роман "Джон Шермън", 1891 г.).
През 1880 г. семейство Йейтс се връща в Ирландия и от 16 до 18 година Уйлям Бътлър посещава средно училище в Дъблин, а след това, като проявява интерес към живописта, продължава образованието си в художественото училище "Метрополитен скул ъф арт". Стихотворения младият човек започва да пише през 1882 г. под силното влияние на Спенсър и Шели, първите стихотворения на начинаещия поет се появяват три години по-късно в "Дъблин юнивърсити ревю" ("Dublin University Review"). През същата година Йейтс взема участие в създаването на Дъблинското алхимично дружество, занимаващо се с окултни науки, от които поетът ще се интересува цял живот. След две години, като се убеждава, че от него няма да стане художник, Йейтс напуска художественото училище и заедно със семейството си се премества през 1887 г. в Лондон, а още две години по-късно, през 1889 г., излиза първата му книга "Скиталчествата на Ойзин и други стихотворения" ("The Wanderings of Oisin and Other Poems"). Поемата "Скиталчествата на Ойзин", заемаща основно място в сборника, е вдъхновена от мотиви от ирландската митология, от народното поетическо творчество.
От самото начало Йейтс се стреми да разработи философска естетическа система, в която да няма конфликт между изкуството и природата, да обясни собствените си противоречия с това, което той нарича "неотделимост на съществуването". В желанието си да пробуди ирландското самосъзнание поетът изпитва влиянието на Уйлям Блейк, Фридрих Ницше и Емануел Сведенборг. Любим жанр на младия поет е поетическата драма. В този жанр е написана първата пиеса на Йейтс "Графиня Катлин" ("The Countess Cathieen", 1892 г.), разказваща на знатна ирландка, която продава душата си, за да спаси своите селяни от гладна смърт. "Графиня Катлин" и "Катлин, дъщерята на Хулиан" ("Cathleen m Houlihan", 1902 г.), най-добрата пиеса на Йейтс, са посветени на Мод Гон, прославена актриса, красавица, обществена деятелка, бореща се за независимостта на Ирландия, с която поетът се среща през 1889 г. Дълбоко, сложно чувство към Мод вдъхновява Йейтс да създаде много забележителни лирически стихотворения.
Важна роля в живота на поета изиграва още една жена, лейди Августа Грегъри, вдовица на военен, член на Протестантската лига на дребното дворянство, в която Йейтс постъпва през 1896 г. Лейди Грегъри е забележителна фигура в ирландското литературно възраждане, авторка на пиеси, съставителка на сборници с ирландски сказания в собствена обработка, блестяща познавачка на ирландския живот, на неговите традиции и обичаи, което особено възхищава Йейтс, често гостуващ в Кул, имението й в графство Голуей.
През 1896 г. Йейтс се запознава в Париж с младия ирландски драматург Джон Милингтън Синг, разпознава в малко известния по това време и изпитващ недоимък литератор лирически и драматургичен дар и го уговаря да се върне в Ирландия и да поживее сред ирландските селяни. Дружбата на Йейтс и Синг и тяхното сътрудничество променят целия ход на развитието на ирландската литература. Вдъхновен от Йейтс, Синг написва няколко необичайно колоритни пиеси, които с живия си разговорен език и с прецизно изградената си композиция оказват на свой ред дълбоко въздействие върху творчеството на самия Йейтс. В сборника стихотворения "В седемте гори" ("In the Seven Woods", 1903 г.) се усеща нагледно прехода от надутостта на "келтския романтизъм" в ранните книги на Йейтс към по-съдържателен разговорен стил.
През тези години Йейтс, Синг и лейди Грегъри участват активно в създаването на ирландския национален театър и през 1906 г. оглавяват Дъблинския театър. По това време Йейтс организира работата в театъра и заедно с това събира средства, съчинява и поставя пиеси, продължава да пише стихотворения. През 1914 г. излиза програмният му сборник "Отговорности" ("Responsibilities"), превърнал се в повратен момент в еволюцията на поета. През 1913 г. в писмо до баща си, емигрирал в Ню Йорк, Йейтс пише: "Работя много над своя самоизказ, старая се езикът на моите книги да бъде едновременно естествен и приповдигнат, за да може четящият на глас да усети присъствието на мислещ и чувстващ човек".
През 10-те и 20-те години в Англия и Ирландия името на Йейтс се споменава наред с имената на такива литературни знаменитости като Оскар Уайлд, Джеймс Джойс и Езра Паунд. През есента на 1913 г. Паунд работи като неофициален секретар на Йейтс и едновременно с това редактира преводи на японски пиеси, изискаността на които се усеща в сборника пиеси на Йейтс "Четири пиеси за танцьорки" ("Four Plays for Dancers", 1921 г.).
По време на Ирландското въстание през 1916 г. Йейтс се намира в Англия; героизмът и жертвоготовността на въстаниците му правят огромно впечатление, но поетът е шокиран от жестокостта и ограничеността на тези, които се изказват от името на Ирландия. В следващия си сборник "Диви лебеди в Кул" ("The Wild Swans at Coole", 1919 г.) Йейтс "поставя ударение върху хората и действията, при които се проявява тяхната личност" - пише ирландският литературовед Денис Донахю. "Неговите стихотворения се обръщат непосредствено към нас, към нашето чувство за отговорност... Йейтс признава човешката ограниченост и се опитва, доколкото е възможно, да се примири с нея" - завършва Донахю.
След една година Йейтс става сенатор в току-що създадената Ирландска свободна държава. През последните петнадесет години от живота си той има славата на национален ирландски поет. Въпреки че боледува често, Йейтс създава по това време произведения, характеризиращи се със силна страст, необикновено майсторство и фантазия: такива са сборниците "Кулата" ("The Tower", 1928 г.) и "Витата стълба и други стихотворения" ("The Winding Stair and Other Poems", 1933 г.). През 1917 г. Йейтс се жени за младата англичанка Джорджиън Хайд-Лиз, семейството има две деца. Джорджиън помага на поета в работата му над книгата "Видение" ("Vision", 1925 г., преиздадена през 1937 г.), мистическо тълкуване на историята и психологията. През тези години Йейтс пътешества много - Съединените щати, Франция, Италия, Майорка, което намира отражение в късните стихотворения на поета, още повече утвърдили неговия авторитет.
Йейтс умира след продължително боледуване в градчето Кап Мартен, на френската Ривиера, където отива, за да се спаси от суровата ирландска зима, и е погребан в Рокбрюн, а през 1948 г., според волята на поета, изразена в поетическото му завещание, стихотворението "Под Бен Булбен" ("Under Ben Bulben"), останките му са пренесени в Ирландия и препогребани в Драмклиф, близо до Слайго.
Освен Нобелова награда Йейтс получава почетни степени от Белфасткия кралски колеж, от дъблинския Тринити колидж, от Оксфордския и Кеймбриджкия университет. Международната лятна школа на името на Йейтс в Слайго, създадена през 1960 г., има за цел да изучава произведенията му.
Според повечето критици Йейтс е най-големият ирландски поет, а Т. С. Елиът дори го нарича "най-големият поет на нашето време..." Биографът на Йейтс, американският изследовател Ричард Елман, пише: Благодарение на предаността на призванието си и на отказа от безметежен живот, на който заради възрастта и заслугите си имал пълно право, Йейтс изживял няколко живота, неотделими от развитието на поезията и формирането на съвременния човек". В своя лекция през 1978 г. ирландският поет Шеймас Хини казва: "Освен всичко останало Йейтс ни напомня, че изкуството е създадено от Бога и че без изкуство развитието на цивилизацията е невъзможно".
Превод от руски: Павел Б. Николов
