Алфред Херман Фрид (Alfred Hermann Fried)
11 ноември 1864 г. – 5 май 1921 г.
Нобелова награда за мир, 1911 г. (заедно с Тобиас Асер)
(За работата му в областта на международния арбитраж.)
Австрийският журналист и пацифист Алфред
Херман Фрид е роден във Виена в семейството на Самуел Фрид и Берта Енгел. Чичото на Алфред по майчина линия, Мориц Енгел, е
издател на списанието "Винер салонблат". Фрид ходи на училище до петнадесет години, когато се заема с търговия на
книги. Като се премества в Берлин, открива там собствено издателство.
По това време Фрид проявява интерес към дейността на Берта фон Зутнер, чийто
антивоенен роман "Долу оръжието" ("Die Waffen nieder") си спечелва широка популярност. През 1891 г. Зутнер основава
Австрийското дружество за мир и вдъхновен от нейния пример, Фрид на следващата година основава подобно дружество в
Германия. Зутнер се съгласява да редактира списанието, което той издава от 1891 г. и което получава същото название като
романа - "Долу оръжието". Три години по-късно започва да излиза друго списание - "Страж на мира" ("Die Friedenswarte"),
което Фрид издава и редактира до последния ден на живота си. Скоро изданието става, по израза на Норман Енджел, "най-действеното
в световното пацифистко движение".
Когато Фрид се присъединява към борбата за мир, на която по-късно посвещава целия си живот,
европейските страни се въоръжават активно; умовете на привържениците на мира все повече са овладявани от идеите за
международен арбитраж и разоръжаване. В работата си Фрид поддържа постоянни връзки с пацифистите от цяла Европа, сред
които е и полският икономист и финансист Иван Блиох. Като съветник на руския император Николай ІІ Блиох помага
императорът да бъде убеден в необходимостта от свикването на І-та мирна конференция в Хага през 1899 г. Това събитие
изиграва забележителна роля за развитието на възгледите на Фрид.
Дотогава Фрид счита ограничаването на въоръжаването и разработването на международното право за
най-краткия път, водещ до мира. След конференцията той започва да клони към политическия и икономическия
интернационализъм, убеден, че мирът може да бъде постигнат само като се разберат причините за войната и анархията, а също
и като бъдат разяснени на широките маси. "Войната не е талкова условие - пише Фрид, - колкото симптом за условието - за
международната анархия. Ако искаме да изместим войната със справедливо решение на споровете, трябва да заменим анархията
с международен ред". Промяната на тактиката за постигането на мир принуждава Фрид да напусне Немското дружество за
мир след завръщането си от Виена през 1903 г.
Намирайки се под впечатлението от събитията в Хага, Фрид е силно огорчен от негативното отношение
на обществото към пацифизма. Той критикува не един път "жреците на еснафщината - вестникарските водачи, които намират
удоволствие в издевателствата и насмешките по повод на конференцията". Фрид съжалява също за недостатъчното според
него разясняване на въпросите, свързани с международната политика, в пресата. "Резултатите от някакво велосипедно
състезание - пише Фрид - се описват с всички подробности и се четат с удоволствие от публиката, най-изпадналият актьор от
сцената на местния театър е по-известен от хората, създаващи световната история".
Продължавайки своята интернационална дейност, Фрид започва да издава през 1905 г. "Ежегодник
на международния живот" ("Annuaire de
la Vie Internationale"). На защитата на мира са посветени няколко негови книги, по-специално "Справочник по движението за мир" ("Handbuch der
Friedensbewegung", 1911). Справочникът съдържа исторически обзор на движението, биографии на водещи пацифисти, отчети от мирните
конференции, сведения за ръководството на най-важните миротворчески организации.
Фрид е автор на 70 книги и памфлета, а също и на множество статии. Преводач е на пацифистка
литература, но кръгът на интересите му не се ограничава с това. Той е един от основателите на Дружеството за международно
разбирателство, член е на Бернското бюро за мир и на Международния институт за мир, секретар е на Дружеството за
омиротворяване на Централна Европа. Лайденският университет му присъжда почетна докторска степен през 1913 г.
Преди началото на Първата световна война Фрид се намира във Виена, където пацифистката му дейност
и антиправителствените му статии стават повод да бъде обвинен в държавна измяна. Като се скрива в Швейцария, той
продължава да издава "Страж на мира" и се изказва за подобряване на положението на военнопленниците. Започва
издаването и на друго международно списание - "Международно разбирателство и междудържавна организация" ("Blatter fur Internationale Verstandigung und zwischenstaatliche Organisation").
След войната Фрид е въвлечен в идеологически разпри за условията на мира. На международното
събрание на работниците в Берн участва в изработването на мирните предложения. Като пише серия от статии, които
стоварват отговорността за войната върху вождовете на Германия, в същото време Фрид критикува несправедливостта на
Версайския договор. В книгата си "Моят военен дневник" ("Mein
Kriegstagebuch") той разказва за дейността си и за преживяванията си през военните години.
Фрид често казва, че Първата световна война е потвърдила значението на интернационализма и
справедливостта на пацифисткия анализ на световната политика. Въпреки че е привърженик на Обществото на народите, той
отрича целесъобразността на международните полицейски сили. Най-важната задача на Обществото, пише Фрид в "Нойе
Цюрихер цайтунг", е да се "намери моралния авторитет, който ще придаде тежест на всичките му решения и ще ги различи
от анархичните предприятия на едни или други правителства". Според Фрид Обществото може да си спечели авторитет, като
насочи усилията си за "изграждане на система на наддържавно право и справедливост".
Фрид се жени три пъти: през 1889 г. за Гертруда Гнаденфелд, след това за Марта Холендер и през 1908 г. за
Тереза Фоланд.
Падането на Австро-Унгарската империя в края на Първата световна война лишава Фрид от последните
му спестявания. Като се връща в столицата на победения народ, той се сблъсква с откровена враждебност, а след това с
бедност и забрава. Умира във Виена от белодробно заболяване.
Превод от руски: Павел Б. Николов
