Тобиас Асер (Tobias Michael Carel Asser)
28 април 1838 г. – 29 юли 1913 г.
Нобелова награда за мир, 1911 г. (заедно с Алфред Херман Фрид)
(За работата му в областта на международния арбитраж.)
Тобиас Михел Карел Асер, холандски държавен деец и юрист, е роден в Амстердам; той е едно от трите деца и единствен син на Карл Даниел Асер и Розета-Анри Годфроа-Асер. Родителите му са със стар еврейски произход. Баща му и дядо му по бащина линия са юристи, а чичо му е министър на правосъдието. Като студент Асер дава големи надежди; например побеждава в конкурс през 1857 г., представяйки разработка за стойността като икономическо понятие. Първоначално Асер избира делова кариера. А след това решава да последва семейната традиция и постъпва в амстердамския "Атенеум" (по-късно превърнат в университет). Като става доктор по право през 1860 г., той е поканен в Международната комисия по свободата на плаването по Рейн, благодарение на което младият юрист придобива първия си опит в международното право.
След кратка частна практика Асер заема през 1862 г. длъжността професор по международно и търговско право в "Атенеум". Многобройните произведения на 24-годишния професор скоро му донасят широка известност в юридическите кръгове. Заедно с Гюстав Ролен-Жакмин (Белгия) и Джон Уестлейк (Англия) Асер основава през 1869 г. "Списание за международно право и сравнително законодателство" ("Revue de droit international et de législation comparée"). Като едно от първите подобни издания, списанието бързо си спечелва популярност благодарение на високото равнище на статиите, много от които са написани от Асер.
След четири години Асер и Ролен-Жакмин заедно с други видни юристи основават Институт за международно право в Гент (Белгия). В продължение на няколко години институтът разработва международни закони за гражданските права, предаването на престъпниците и някои други. Набелязани са основите на международното съдопроизводство, обсъждат се въпросите за водене на военни действия, по-специално - въпросът за неутралните зони по време на война.
Продължавайки преподавателската и научната си дейност, от 1875 г. Асер е съветник на министъра на външните работи. Това е първият му държавен пост. Владеещ немски, френски и английски език, той допринася много при воденето на преговори; участва при подготовката на почти всички международни договори, подписани от холандското правителство през следващите тридесет и осем години. Една от най-успешните му мисии е по време на международната конференция през 1888 г. в Константинопол (днес Истанбул), където се обсъжда неутралитета на Суецкия канал. В хода на преговорите Асер убеждава делегатите да включат в състава на комисията за Суецкия канал представители на Испания и Холандия, подготвяйки по такъв начин участието в администрацията на малките европейски държави. През октомври Конвенцията за Суецкия канал е подписана, в нея се казва, че фарватерът на канала "трябва да бъде свободен постоянно, открит и във военно, и в мирно време" за съдовете от всички страни.
Асер напуска Амстердамския университет през 1893 г., когато е поканен в Държавния съвет, централния административен орган на Нидерландия. Не е малка заслугата му за организирането на четирите конференции по международно право в Хага (1893, 1894, 1900 и 1904 г.), чийто председател е. По време на първите две конференции делегатите разработват единна международна процедура за гражданските процеси. По време на другите две е приет международният кодекс за семейното право, където се разглеждат въпроси, свързани с брака, развода и грижата за непълнолетните.
Като ръководител на нидерландската делегация по време на хагските конференции през 1899 и 1907 г. Асер издига принципа за задължителен арбитраж като алтернатива на въоръжения конфликт. По време на първата конференция той подкрепя плана за организиране на Международен арбитражен съд в Хага, чийто член става през 1900 г. След две години съдът приема за изслушване първото дело - спора между САЩ и Мексико за религиозния фонд. Фондът е организиран от мексикански католици през ХVІІІ в. за подкрепа на католическата църква в Калифорния, която е част от Испанската империя. След загубата на Калифорния по време на мексикано-американската война Мексико отказва да плаща на местното католическо духовенство. Асер и другите хагски арбитри вземат решение в полза на калифорнийските църкви. При друг важен процес се разглежда спорът между САЩ и Русия за риболовното право в Беринговия пролив. През 1904 г. Асер заема поста на държавен министър, което по това време е най-високият полет за човек с неговия произход.
Асер е женен за братовчедка си Йохана Ернестина Асер (1864 г.), има трима синове и една дъщеря. Умира в Хага скоро след като е избран за почетен президент на Института за международно право.
Заслугите на Асер са
оценени високо в научния свят: присъдени са му почетни степени на
университетите в Кеймбридж, Единбург, Берлин и Болоня. Той е автор на много
образцови произведения по международно право и холандско търговско право.
Превод от руски: Павел Б. Николов
