Лудвиг Квиде (Ludwig Quidde)
23 март 1858 г. – 4 март 1941 г.
Нобелова награда за мир, 1927 г. (заедно с Фердинан Бюисон)
(За усилията му да подготви общественото мнение в Германия за мирно сътрудничество между Франция и Германия.)
Германският пацифист Лудвиг Квиде е роден в Бремен, той е най-големият син на преуспяващ търговец. Материалното положение му дава възможност да посвети живота си на делото на мира. След училище Квиде постъпва в Страсбургския, а след това в Гьотингенския университет, където изучава средновековна история на Германия. Като получава научната степен доктор по философия, Квиде става член на редколегията, която готви за публикуване документите на средновековния райхстаг. През 1889 г. той основава "Списание за исторически науки" ("Zeitschrift fur Geschichtswissenschaft"), което редактира в продължение на шест години. От 1890 до 1892 г. Квиде е научен секретар на Пруския исторически институт в Рим.
Квиде достига до пацифизма под влияние на историческата литература, не малко въздействие върху него оказва и Маргарете Якобсон, за която се жени през 1882 г. През 1891 г. Квиде става член на Германското дружество за мир, основано по образец на дружеството, учредено в Австрия от Берта фон Зутнер. През 1893 г. Квиде публикува анонимния памфлет "Милитаризмът в съвременна Германия" ("Der Militarismus im heutigen deutschen Reich"). През 1894 г. под свое име пуска друг памфлет - "Калигула: изследване за римското императорско безумие" ("Caligula: Eine Studie uber romischen Casarenwahnsinn"). Макар че памфлетът имитира историческо съчинение, съвременниците безпогрешно разпознават в него сатира, насочена срещу германския император Вилхелм II. Обвинен в клевета, Квиде е осъден на три месеца затвор.
През 1894 г. Квиде укрепва връзката си с пацифизма, като създава в Мюнхен антивоенна група, оттогава започва да посещава и международни мирни конференции. Една година по-късно участва в реорганизацията на Немската народна партия - антивоенна и антипруска организация. За политическа реч, произнесена през 1896 г., е обвинен в държавна измяна и прекарва три месеца в мюнхенския затвор.
След няколко години Квиде се превръща в признат лидер на пацифисткото движение. Той става член на съвета на Международното бюро за мир, а през 1901 г. председателства Световния конгрес за мир в Глазгоу (Шотландия). Една година по-късно е избран в Мюнхенския градски съвет. През 1905 г. заедно с Фредерик Паси се опитва да постигне мирно съглашение между Франция и Германия, а през 1907 г. организира Световен конгрес за мир в Мюнхен. През 1907-1908 г. е избран в баварския парламент като представител на Немската народна партия.
Квиде е от тези пацифисти, които в навечерието на Първата световна война се опитват да обуздаят надпреварата във въоръжаването. През 1914 г., със започването на войната, Квиде напуска Германия. Сведенията за този период от живота му са противоречиви: живее или в Швейцария, или в Хага, но всички източници са единодушни, че поддържа връзки с пацифисти от други страни и присъства на антивоенната конференция в Хага през 1915 г. Той продължава да публикува памфлети, в които се набелязват пътищата за изкореняване на войните за сметка на преустройството на международните отношения. По-специално Квиде призовава народите да се откажат от анексиите и да сключат съглашение за свобода на мореплаването и търговията.
След войната Квиде се връща в Германия и се опитва да възстанови там движението за мир. Той застава начело на Германския картел за мир, състоящ се от 21 организации, а през 1919 г. е избран за депутат в националната асамблея. Квиде се обявява срещу Версайския договор, защото стоварва цялата отговорност за световната война върху Германия. От друга страна той подкрепя горещо Обществото на народите, свързвайки с него мирните си надежди. Възмутен от превъоръжаването на Германия, през 1924 г. Квиде написва серия от статии, в които обвинява възстановяването на военновъздушните сили и военната подготовка на младите хора, което противоречи на изискванията на Версайския договор. Според него подобни действия могат да предизвикат гибелна за немската икономика реакция на Франция. Квиде е арестуван и прекарва известно време в затвора "за сътрудничество с неприятеля".
Във връзка с ограничаването на въоръжаването Квиде казва: "Развитието на оръжейните системи, безкрайната надпревара във въоръжаването, разбира се, сами по себе си не крият заплаха за война. Високопоставените военни обичат да демонстрират своето могъщество. Мнозина от тези, които разбират опасността от трупане на оръжейни запаси, постепенно свикват с мисълта за неизбежността на войната. Те казват: По-добре ужасен край, отколкото безкраен ужас. Това е една от главните причини за войната". По-нататък Квиде отново изразява убеждението си, че международното право може да донесе мир. "Трябва да разберем, че Европа може да избира само между войната, използваща газове и прочее съвременно оръжие, и мира, основаващ се на правото" - казва Квиде.
Когато
Хитлер идва на власт през 1933 г., Квиде отново напуска Германия. Установява
се в Женева, където запазва активност в международното пацифистко движение
до смъртта си.
Превод от руски: Павел Б. Николов
