Фердинан Бюисон (Ferdinand Buisson)
20 декември 1841 г. – 16 февруари 1932 г.
Нобелова награда за мир, 1927 г. (заедно с Лудвиг Квиде)
(За усилията му да подготви общественото мнение във Франция за мирно сътрудничество между Франция и Германия.)
Френският педагог и борец за мир Фердинан Едуар Бюисон е роден в Париж в протестантското семейство на съдията от Сенетиенския съд Пиер Бюисон и Адел Орели д`Ебокур. Бюисон учи в колежа Аржентан и лицея Сен Етиен, но след смъртта на баща си през 1857 г. е принуден да се заеме с репетиторство, за да поддържа по-малките си братя и майка си. По-късно продължава образованието си в лицея Кондорсе, а след това учи философия в Парижкия университет (Сорбоната), където получава научна степен. Макар че полага успешно държавен изпит за учители, Бюисон отказва да даде клетва на император Наполеон ІІІ, когото смята за диктатор, и е лишен от възможността да работи по специалността си. Като се премества в Швейцария, той преподава философия в Нешателската академия от 1866 до 1870 г.
През 1867 г. Бюисон участва в първия Конгрес на мира и свободата в Женева и заедно с Фредерик Паси и Джузепе Гарибалди, италиански патриот, създава Лигата за мир и свобода. По време на швейцарското си изгнание Бюисон пише редица статии за мира и образованието. Той също така се връща към написаната по-рано книга "Либералното християнство" ("Christianisme libéral", 1865 г.), където предлага да се замени организираната религия с кодекс на личния морал. Там намират отражение две идеи, характерни за радикалния хуманист Бюисон: пътят към мира минава през промяната на човешките взаимоотношения чрез възпитание; църквата и държавата трябва да бъдат формално разделени.
След поражението на Франция във Френско-пруската война и отричането на Наполеон ІІІ от престола Бюисон се връща през 1870 г. в Париж. Една от първите му грижи е организирането на приют за сираци. През същата година новият министър на народното образование назначава Бюисон за инспектор по начално образование в Париж. Но искането на Бюисон да се сложи край на господството на католическата църква във френските училища предизвиква буря от възмущение в Националната асамблея и той е принуден да подаде оставка. В продължение на десет години броят на неговите привърженици нараства толкова, че през 1879 г. той е назначен за директор на Департамента по начално образование; на този пост остава седемнадесет години. Бюисон съдейства за приемане на национални закони за безплатно задължително единно начално образование в цялата страна. Той създава 4-томния "Речник по педагогика и начално образование" ("Dictionnaire de pédagogie et d'instruction primaire", 1778-1887 г.), освен това издава педагогическо списание. През 1896 г. Бюисон напуска правителствения пост и става професор по педагогика в Сорбоната.
Вниманието на Бюисон към политиката е привлечено от знаменитото дело Драйфус, което разтърсва цялата страна през 1894 г., когато капитан Алфред Драйфус, евреин по произход, е обвинен в измяна въз основа на лъжесвидетелство. Възмутен от вълната антисемитизъм и от стремежите на висшите офицери да стоварят върху Драйфус вината за чуждо престъпление, Бюисон основава през 1898 г. Лигата за правата на човека. Целта на Лигата не е само да защити Драйфус, но и да разобличава несправедливостта във всякаква форма. През 1902 г. Бюисон е избран в Камарата на депутатите от партията на радикалните социалисти, където остава до 1914 г. и се връща отново през 1919-1924 г.
Със започването на Първата световна война, убеден, че победата на Германия ще бъде победа на милитаризма и поражение за хуманистичните идеали, Бюисон обявява подкрепата си за военните усилия на Франция. През 1916 г. той одобрява предложението на Удроу Уилсън за създаване на Общество на народите. Разочарован от условията на Версайския договор от 1919 г., който увековечава враждата между победител и победен, Бюисон продължава да защитава Обществото като най-ефективен инструмент за запазване на мира. В същото време той не се разделя с убеждението, че ключът за дълговременния мир е скрит в образованието. Когато след просрочването на репарационните плащания френските и белгийските войски окупират долината на Рур - индустриалното сърце на Германия, Бюисон полага не малко усилия за възстановяване на разбирателството между френския и германския народ. Той кани немски борци за мир на публични изяви в Париж и сам предприема пътуване в Германия. Макар че националистите от двете страни възприемат дейността му враждебно, френските и белгийските войски напускат Рур, а германските делови задължения са преразгледани в съответствие с плана Дауес (наречен по името на американския държавен деец Чарлз Дауес.
Дългогодишната служба на образователното дело затвърдява убеждението на Бюисон, че възпитанието трябва да бъде средство за промяна на отношението на хората към войната и мира. Скоро след получаването на Нобеловата награда той започва да развива международни връзки между професионалните асоциации на учителите.
Парите, получени от Нобеловия комитет, Бюисон
предава на пацифистки организации.През 1924 г. е удостоен с офицерска степен
на френския орден на Почетния легион. Вдовец с двама синове и дъщеря, той
умира от сърдечен пристъп на деветдесет години в град Телуа сен Антоан,
северно от Париж.
Превод от руски: Павел Б. Николов
