Родена съм през 1957 г. в Ихтиман и животът ми е преминал в този град, без да се броят студентските години във Велико Търново.
За мене поезията е отдушник. Когато се появи някаква причина, думите започват да се събират в сърцето ми и като им стане тясно излизат навън. Под диктовката на сърцето те се подреждат на някое късче хартия, което ми е попаднало под ръка. Така на сърцето му олеква.
На десет години пишех стихотворения на поразия. Бях изписала цяла тетрадка. Кой знае къде се е запиляла. Имаше за девети септември, за първи май и не помня още за какво. Запомнила съм стихотворението за Спас. Спомням си и друго със заглавие "Мама". Това занимание тогава за мене беше забавно и интересно като детска игра. Много харесвах римите. Детството ми беше безгрижно, изпълнено с игри и детски книжки. Нямах представа от домакинската работа. Когато се ожених, се научих да мия чинии.
ПРОИЗВЕДЕНИЯ
