Камило Голджи (Camillo Golgi)
7 юли 1843 г. – 21 януари 1926 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1906 г. (заедно със Сантяго Рамон и Кахал)
(Като признание за работата му върху структурата на нервната система.)
Италианският хистолог и патолог Камило Голджи е роден в Кортено. Баща му Алесандро, родом от Павия, е лекар. Голджи учи медицина в университета в Павия под ръководството на Еусебио Оел, който първи сред учените в Павия използва микроскопа за системно изследване на клетъчните структури. Като получава през 1865 г. медицинска степен, Голджи остава да работи в Павия в психиатричната клиника към болницата "Сан Матео". Той се занимава също с изучаване на структурата на мозъка и нервната система в лабораторията, ръководена от Джулио Бицоцеро, един от бившите му университетски преподаватели.
Заедно с развитието на микроскопната техника в началото на ХІХ в. бързо нарастват познанията на учените за строежа на клетките на различните тъкани, а след публикуването през 1850 г. на книгата на Рудолф Вихров "Клетъчна патология" ("Cellular Pathology") микроскопните изследвания стават още по-популярни. Но когато първите хистолози се опитват с помощта на традиционни инструменти да се заемат с изучаване на нервната тъкан, не успяват да си оформят точна представа за клетъчната и структура. Докато всички клетки на различните тъкани са обикновено ограничени по размер и притежават определен комплект от варианти на формите, нервните клетки (наричани неврони) могат да бъдат извънредно дълги и тънки: някои от тях например се простират от пръстите на краката до гръбначния мозък и са много по-тънки от косъм. Нервните клетки също така се разклоняват причудливо и отиващите в различни посоки израстъци се преплитат с разклоненията на други нервни клетки. В същото време хистолозите, изучаващи нервната система с помощта на микроскоп, откриват само объркано кълбо от полупрозрачни клетки и влакна.
Първите изследвания на Голджи по микроскопична невроанатомия са публикувани в края на 60-те години на ХІХ в., когато все още е в Павия. През 1872 г. той става главен санитарен инспектор на болницата за хронично болни в градчето Абятеграсо. Тъй като новата длъжност не предвижда занимания с наука, Голджи продължава да работи с микроскопа в домашната си кухня, преправяйки я на лаборатория, и още на следващата година успява да намери начин за оцветяване на отделните нервни клетки.
При микроскопичните изследвания трябва преди всичко да се приготвят тънки тъканни разрези. За тази цел тъканите се обработват отначало със сол на бихромната киселина, след което се втвърдяват и могат да се разрязват тънко по стандарта. Голджи открива, че при потапяне на втвърдени разрези на нервни тъкани в разтвор на азотисто сребро невроните се оцветяват в черно, което позволява да бъдат различени добре върху общия фон. Контролирайки прецизно времето за обработка на нервната тъкан със сол на бихромната киселина, Голджи постига това, че може да оцвети както няколко неврона и техните влакна, така и множество клетки наведнъж.
През 1875 г. Голджи се връща в Павия като преподавател по хистология, а през 1879 г. започва да чете лекции по анатомия в Сиенския университет. След това сменя Бицоцеро, бившия си учител, на поста завеждащ катедра по обща патология. Голджи публикува редица съчинения в тази област. Той се жени за племенницата на Бицоцеро донна Лина Алети; съпрузите нямат деца и приемат като свое дете племенница на Голджи.
Тъй като откритият от Голджи метод за оцветяване с азотисто сребро изисква от изследователя умения и опит, той не става веднага предмет на научна сензация. Но в края на краищата, когато в началото на 80-те години на ХІХ в. методът се разпространява широко сред невроанатомите, познанията за структурата на нервните клетки започват бързо да нарастват. Самият Голджи класифицира различни видове неврони и прави много важни открития за строежа на отделните клетки и на нервната система като цяло.
Методът на оцветяване с азотисто сребро позволява да се демонстрира необичайната сложност на нервните връзки. Един неврон на човешкия мозък например може да се съединява с повече от 10 хил. други нервни клетки. Теоретически с метода на Голджи е възможно да се проследят всичките влакна на един или друг неврон, но на практика не може да се различат свързаните една с друга клетки. Голджи смята, че неговите препарати демонстрират "дифузна нервна мрежа", в която влакната "постепенно губят своята индивидуалност и разделяйки се, се превръщат в най-тънки нишки".
Сред многото невроанатоми, използвали метода за оцветяване на Голджи, най-талантлив е Сантяго Рамон и Кахал. Но за разлика от Голджи той предпочита "невронната теория", според която всяка нервна клетка и структурно, и функционално е независима единица.
Тъй като синаптичните промеждутъци (разстоянията между нервните клетки) са прекалено малки, за да могат да се видят с оптичен микроскоп, Рамон и Кахал не може да докаже, че нервните влакна на различните клетки са изолирани и разделени.
Но получените от него изображения свидетелстват, че нервната мрежа е съставена от сложно взаимно преплитане на отделни нервни клетки, докато Голджи е склонен да я смята за най-тънка паяжина от недиференцирани влакна. Рамон и Кахал изучава своите препарати при по-силно увеличение и се отнася по-внимателно към детайлите от Голджи, макар че Голджи също е много добър наблюдател и знае, че понякога е трудно да се каже дали дадена структура е наистина детайл от строежа на клетката или просто артефакт, свързан с фиксирането и окраската на препарата.
Това се потвърждава добре от съдбата на най-известното откритие на Гоалджи. През 1898 г. той забелязва в нервните клетки тънка мрежа от преплетени нишки. Оттогава "апаратът на Голджи" е наблюдаван многократно в различни клетки през много години. След това през 30-40-те години, когато е изобретен електронният микроскоп, стотици пъти по-мощен от най-добрия оптичен микроскоп, "апаратът на Голджи" започва да се смята за изкуствена структура, появяваща се в процеса на окраската. Но с усъвършенстването на електронната микроскопия "апаратът на Голджи" е признат отново за реално съществуващ: днес се смята, че той участва в модификацията и секрецията на белтъците.
Покрай изучаването на нервната система Голджи се занимава през периода от 1885 до 1893 г. и с маларията. Идеите му в тази област довеждат до конфликт с другия изследовател на маларията Роналд Рос. Голджи е много популярен в Италия заради работата си върху нервната система и маларията, макар че я съпровождат ожесточени дебати. Когато изучава маларията, Голджи прави забележително откритие: всички маларийни паразити се делят в кръвта почти едновременно и на равни интервали. Още повече, моментът на делене съвпада по началото си с пристъпите на треската. Голджи работи отначало с четиридневната малария, наречена така, защото температурата на болния се повишава всеки път на четири дена, ако първият пристъп се смята за начало на заболяването. (Интервалите между пристъпите са от 72 часа.) С помощта на серия кръвни препарати Голджи доказва, че на всеки 72 часа се появява ново поколение възбудители на треската (известни като Plasmodium malariae).
През 1900 т. Голджи е избран за сенатор, назначен е за декан на медицинския факултет и президент на Университета в Павия, продължава да е все така водеща фигура в италианската невробиология, излиза в пенсия през 1918 г. и умира в Павия през 1926 г.
Превод
от руски: Павел Б. Николов
