Сантяго Рамон и Кахал (Santiago Ramón y Cajal)
1 май 1852 г. – 18 октомври 1934 г.
Нобелова награда за физиология или медицина, 1906 г. (заедно с Камило Голджи)
(Като признание за работата му върху структурата на нервната система.)
Испанският невроанатом и хистолог Сантяго Рамон и Кахал е роден в Пентиля де Арагон, село в южните Пиринеи, в семейството на Антония и Джусто Рамон и Касасус. Баща му, беден бръснар, решил да стане лекар, премества семейството си в Сарагоса, когато момчето е на пет години. Младият Сантяго проявява явен талант на художник, което по-късно има голямо значение за научната му кариера, но баща му настоява да получи медицинска професия. В колежа "Бащи на медицината" и института "Хуеска" Рамон и Кахал не може да се подчини на строгата дисциплина и започва да пропуска заниманията. Баща му дава непослушния млад човек да учи отначало при бръснар, а след това при обущар. Като се убеждава, че Рамон и Кахал е усвоил тези специалности, баща му е радостен от промененото отношение на сина си към работата и започва да го учи на анатомия. На шестнадесет годни Рамон и Кахал постъпва в Сарагоския университет, където баща му е професор по приложна анатомия.
След завършването на университета през 1873 г. Рамон и Кахал е взет на военна служба в пехотните войски като хирург. Изпратен в Куба, когато там започва въстание, той заболява от малария, демобилизиран е и се връща в анатомичното училище към Сарагоския университет за провеждане на изследвания с цел да защити докторска дисертация по медицина. През 1879 г. получава степен доктор на науките и е назначен за директор на университетския анатомичен музей. Отслабнал от повтарящите се пристъпи на маларията, той заболява от туберкулоза, в продължение на много месеци е принуден да се лекува и след една година оздравява напълно.
Медицинското обучение в Сарагоса е толкова повърхностно, че Рамон и Кахал успява да погледне за първи път през микроскоп едва когато държи изпит по хистология в Мадрид. Смаян от видяното, той открива в Сарагоския университет необикновен антикварен прибор и започва да изучава самостоятелно строежа на тъканите с помощта на микроскоп. Това довежда до появата на първата му научна книга за възпалението на опорака, роговицата и хрущялите, снабдена с литографски рисунки. Многобройните следващи публикации на Рамон и Кахал по клетъчна биология и микроскопия се оказват необичайно интересни, защото са прекрасно илюстрирани.
През 1883 г. Рамон и Кахал е назначен за ръководител на катедра по сравнителна анатомия в университета във Валенсия. Той продължава да пише и илюстрира книги по хистология и патология, които се печатат за негова сметка, защото Испания е прекалено изолирана от основното направление на европейската наука, за да финансира подобни публикации. Тъй като чуждите периодични издания са редки и недостъпни, Рамон и Кахал е принуден да изучава хистология и микроскопия самостоятелно. Той изследва една тъкан след друга, възнамерявайки да се заеме с нервната тъкан най-накрая заради нейната сложност.
През 1886 г. един мадридски невролог му посочва метода с използване на сребърен нитрат за оцветяване на нервната тъкан, разработен от Камило Голджи. Видимите под микроскоп препарати поразяват с удивителната си яснота. "Всичко беше точно като на ескиз, създаден с китайски туш върху японска хартия - отбелязва по-късно Рамон и Кахал. - И като си помисли само човек, че това беше същата тъкан, която при оцветяване с кармин или хематоксилин приличаше на преплетени храсталаци. Тук, напротив, всичко беше ясно и разбираемо като на диаграма. Удивен, не можех да се откъсна от микроскопа".
През следващата година Рамон и Кахал става завеждащ катедра по нормална и патологична хистология в Барселонския университет, където започва да усъвършенства метода на Голджи, стремейки се да отстрани възможните случайности. Тези усъвършенствания заедно с таланта му на художник му позволяват да публикува по-детайлни и точни описания на структурите на отделните неврони, които преди това никой не е успял да види.
С развитието на новите методи за оцветяване и проникване в детайлите на нервната система, на които по-рано изследователите не обръщат внимание, Рамон и Кахал получава нови данни, засягащи структурата и функциите на нервната система. По времето, когато повечето невробиолози смятат, че нервните влакна образуват мрежа, Голджи остава водещ защитник на "ретикулярната теория". Сега Рамон и Кахал може да проследи пътя на всяко влакно към специфичната нервна клетка. Той открива, че макар влакната от различните клетки да минават непосредствено близо едно до друго, те не се сливат, а имат свободни завършеци. Това откритие му позволява да стане основен водач на "невронната доктрина", теория, според която нервната система се състои от многобройни отделни клетки, а не е единна мрежа.
Невронната теория е широко призната, тъй като се използва успешно в неврофизиологията. Чарлз С. Шерингтън (с когото Рамон и Кахал се среща през 1886 г., когато изучава холерата в Испания) разбира, че може да опише рефлекторните действия, допускайки, че съществуват отделно двигателни и чувствени неврони с различни функции, взаимодействащи в определени точки, или синапси (структури, осигуряващи предаването между израстъците на два съседни неврона).
Отделната нервна клетка има от няколко до няколко стотин влакна, известни под названието дендрити. От началото на 60-те години на ХІХ в. е известно, че едно от нервните влакна - аксонът - се отличава от останалите, тъй като е по-дълго, по-дебело и покрито със слой вещество от липоидни и белтъчни компоненти, наречено миелин. Повечето невроанатоми смятат, че структурните разлики между дендритите и аксоните определят и функционални разлики. Когато Рамон и Кахал изучава невроните на зрителните и обонятелните анализатори, забелязва, че всички дендрити са разположени от едната страна на клетката и са насочени към външната среда, докато всички аксони са ориентирани към главния мозък. Тези резултати му позволяват през 1891 г. да въведе в употреба понятието за принципа на динамичната поляризация, според който нервните импулси постъпват в клетката по дендритите (или непосредствено към нялото на клетката), но излизат от нея само по аксона.
Научната репутация на Рамон и Кахал расте бързо както в Испания, така в чужбина. През 1892 г., на четиридесет години, той е назначен за професор към катедрата по хистология и патологична анатомия в Мадридския университет, където работи почти тридесет години. Основните му произведения са издадени на испански език, известен само на няколко чуждестранни учени, но Рамон и Кахал често публикува и на други езици, особено на френски. Макар че е написал около двадесет книги и двеста и петдесет статии, той смята, че само малка част от тях е прочетена от учените извън пределите на Испания. Той никога не престава да негодува от изолацията, която изпитва заради, както смята, пренебрегването на родния му език от чуждестранните специалисти.
През 1904 г. Рамон и Кахал обобщава изследванията си в книгата “Нервната система на човека и гръбначните” ("The Nervous System in Man and Vertebrates"). Покрай обсъждането на въпросите, засягащи невронната доктрина, функциите на аксона и дендритите, авторът описва в книгата структурата на клетъчната организация в различните области на главния мозък. Тази цитоархитектоника (описание на клетъчната структура и разположението на нервните клетки в тъканта) и до днес е основа за изучаването на церебралната локализация – определянето на специализираните функции на различните области на главния мозък.
През следващите години Рамон и Кахал се заема с изследване на дегенерацията на нервите и тяхното възстановяване, но като водещ испански учен, взема участие и в обществения научен живот. Той придобива известност и като лектор. “Разговори в кафенето” и “Светът, какъвто се вижда на осемдесет: впечатления на атеросклеротика” ("Conversations at the Cafe" and "The World as Seen at Eighty: Impressions of an Arteriosclerotic") са колекция от умните му, често тъжни афоризми. Рамон и кахал отбелязва, че “докато мозъкът остава космос, тайна, хората няма да престанат да се занимават с нейното разкриване”.
Най-значителните изследвания на Рамон и Кахал през последните му години засягат открития от него през 1913 г. метод за оцветяване на нервната тъкан с използване на злато. Тези изследвания съдействат за появата на нашите съвременни представи за структурата на туморите на централната нервна система.
През 1880 г. Рамон и Кахал се жени за Силверия Франсис Гарсия; двамата имат четирима сина и четири дъщери. Нисък на ръст, със смугло лице, Рамон и Кахал се възприема от някои хора като затворен и срамежлив човек. “Той беше ярка експресивна личност с удивително изразителни и прекрасни очи – спомня си в биографични мемоари Чарлз С. Шерингтън. – Дълбоки и тъмни, те блясваха или помръкваха в зависимост от промените в настроението му”. Талантлив любител-фотограф, Рамон и Кахал е също така страстен любител на шаха. След смъртта му правителството на Испания издава всичките му произведения, пуска в употреба пощенски марки и парични знаци с образа му, а в един мадридски парк му е издигнат паметник.
Многобройните награди на Рамон и Кахал включват наградата “Фовел” на Парижкото биологично дружество (1896 г.), наградата на Московския международен медицински конгрес (1900 г.) и медала “Хелмхолц” на Берлинската кралска академия на науките (1905 г.). Той получава почетните звания на Кеймбриджския и много други университети. Член е на многобройни професионални дружества, а също на Националната академия на науките на Лима, на Шведската кралска академия на науките, на Лондонското кралско дружество и американската Национална академия на науките.
Превод
от руски: Павел Б. Николов
