Илия Блъсков е роден на 9 февруари 1830 година в село Дълбоки, Старозагорско. Син на книжовника Рашко Блъсков. Негови братя са книжовникът Димитър, Георги и бъдещият генерал Андрей Блъсков.
През 1857 година става учител в село Айдемир. През 1860 година се премества в Шумен. На 1 септември 1860 година отваря училище в Долна махала.
Събира и публикува народни умотворения, издава около 30 календара с актуални обществени проблеми, адаптира народни приказки и сръбски белетристични произведения. През 1865 година издава от името на баща си повестта „Изгубена Станка“, в чието написване участва активно като редактор Добри Войников. Тя става първото произведение в българската литература с предимно селска тематика. През 1870 година издава повестта „Злочеста Кръстинка“, съдържаща и критика на гръцкото духовенство в контекста на актуалната по това време борба за самостоятелна българска църква. Блъсков продължава да пише и публикува до началото на 20 век, но по-късните му произведения, като „Пиян баща, убиецът на децата си“ и „Двама братя“, имат скромни художествени качества и ограничен отзвук сред публиката.
Илия Блъсков умира през 1913 година в Шумен. Според спомени на неговия внук Илия Блъсков, възрожденецът е бил погребан в двора на църквата "Свети Три светители", но по-късно е забравен. Фрагмент от надгробния му паметник е открит случайно през 90-те години, но гробът му е заличен.
ИЗГУБЕНА СТАНКА
