НАХЛУВАНЕТО ОТ АЛДЕБАРАН

АВТОР: СТАНИСЛАВ ЛЕМ

ПРЕВЕЛ ОТ ПОЛСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

…В цялата операция нямаше нищо нетипично. Алдебаранците бяха изпробвали този маскарад на десетки планети с несъмнено най-добър успех за себе си. Манекенът беше заблуждаващо подобен на обикновен жител на планетата и не можеше да събуди и най-малки подозрения у срещнатите минувачи. НГТРХ движеше свободно крайниците и тялото му и можеше да се разбира безпроблемно с другите двуноги чрез посредничеството на телепатика.

Падна тъмна нощ. На хоризонта проблясваха рядко отдалечените светлинки на постройките. НГТРХ се добра в своя костюм до нещо, което в тъмнината приличаше на мост – до него като че достигна ромонът на течаща долу вода. Теремтакът пропълзя първи напред, но веднага се чу аларменото му свирене, свистене и дращене на нокти, което завърши с тежък плясък. НГТРХ нямаше как да слезе под моста, ето защо с това се зае ПВГДРК и не без усилие измъкна оттам теремтака, който въпреки предпазливостта си беше паднал във водата през една дупка в моста. Той не подозираше за съществуването й, защото неотдавна по моста беше минала кола на двуногите.

- Капан! – досети се ПВГДРК. – Вече знаят за пристигането ни!

НГТРХ се усъмни сериозно в това. Продължиха по-нататък бавно, преминаха моста и скоро видяха, че калната ивица, по която се движеха между групи черни гъсталаци, се раздели на две разклонения. Между тях се издигаше наклонен стълб с парче закована на него дъска. Стълбът едва се държеше да не падне, дъската показваше със заострения си край западната част на нощния небосклон. Като получи заповед, теремтакът освети стълба със зеленикавата светлина на шестте си очи. Видяха надпис „НИЖНИ МИЧИСК – 5 КМ”. Дъската беше прогнила, надписът, който не можаха да разшифроват, едва се четеше.

- Остатък от предишната цивилизация – предположи ПВГДРК. НГТРХ насочи от вътрешността на своето помещение изходното отверстие на телепатика към табелката. ПЪТЕПОКАЗАТЕЛ, прочете той на задното отверстие. Погледна ПВГДРК – доста странна работа.

- Стълбът е направен от целулоидна дървесина, разяла го е плесен тип Арбакетулия папирацета гарг – каза след полевия анализ ПВГДРК. - Това означава цивилизация, която още не обработва камъка.

Той освети долната част на стълба. В подножието му намериха напъхано в калта целулоидно парче тънък материал с напечатани думи – беше съвсем малко.

Край нашия гр…

днес рано спът…

в седем и чети… - можеше да се прочете. Телепатикът преведе откъслечния надпис и те се спогледаха учудено.

- Табелката сочи към небето - каза НГТРХ, - така че всичко съвпада.

- Да. Явно НИЖНИ МИЧИСК е името на техния постоянен спътник.

- Глупости. Какви спътници могат да имат, като една дъска не могат да изрежат с равни краища? – попита НГТРХ от вътрешността на своя двуног.

Известно време обсъждаха този неясен проблем. Осветиха стълба от другата страна и видяха неясен, плитко издълбан надпис: „Мариша е супер…”.

- Това сигурно са съкратените елиптични данни на спътника им – каза ПВГДРК.

Той търкаше останалата част от надписа с фосфекторична паста, за да направи по-ясни последните следи от изтритите букви, когато теремтакът издаде от тъмнината слабо предупредително ултрасъскане. 

- Внимание! Скрий се! – предаде НГТРХ на ПВГДРК.

Угасиха веднага теремтака, ПВГДРК се дръпна с алдолихото и предпазвача на самия край на калната ивица, а НГТРХ също отстъпи малко от средата на пътя, за да не е съвсем пред погледа, и замря в очакване. Някой идваше. Бързо стана ясно, че това е разумно двуного, защото се движеше изправено, но не вървеше направо. Двуногото същество, и това се виждаше все по-ясно, описваше сложни криви линии от единия до другия край на Лепкавата ивица. ПВГДРК започна веднага да регистрира кривата, когато наблюдението се усложни още повече. Без каквито и да е видими причини съществото сякаш се гмурна пред себе си, чу се плясък и зловещо ръмжене. Известно време то се движеше, в това почти нямаше съмнение, на четири крака, но изведнъж се изправи отново. Едновременно с това сега издаваше виещи и стенещи звуци.

  - Отбелязвай! Отбелязвай и превеждай! Какво чакаш? – изсъска гневно НГТРХ на телепатика, затворен в своето изкуствено двуного. Самият той не без удивление се вслушваше в мощния рев на приближаващия се.

- Уха-ха! У-ха-ха! Драла-пала-уха-ха! – чуваше се и се носеше силно над цялата мрачна околност. Задното отверстие на телепатика трепереше нервно, но продължаваше да показва Нула.

 - Защо ходи така на зиг-заг? Телеуправляем ли е? – не можеше да разбере ПВГДРК, гушейки се над алдолихото на края на Ивицата. Същество беше съвсем близо. Мина край прогнилия стълб, когато НГТРХ се показа отстрани и като се приближи, включи телепатика на предаване.

 - Добър вечер, господине – обади се с ласкав тембър телепатикът на езика на двуногото, модулирайки гласа с несравнимо майсторство, докато НГТРХ, натискайки отвътре пружинките, си надяна ловко маска с любезна усмивка. Това също беше част от зловещия план на алдебаранците. Завземането на чужди планети им беше станало привичка.

- Ъъъъъ?! Хлъц! – отвърна съществото и спря, олюлявайки се леко. Приближи бавно очи до лицето на изкуственото двуного. НГТРХ изобщо не трепна.

 - Висока интелигентност, сега ще установим контакт – мислеше си ПВГДРК, скрит на края на Ивицата и стискайки конвулсивно хълбоците на алдолихото. НГТРХ нагласяше телепатика на транслационна готовност и без всякакъв шум в своето укритие започна да разгръща трескаво с пипалата си напечатаната на светлинния урдолистър Инструкция за първи тактически контакт. Широкоплещестата фигура приближи плътно очите си до лицето на изкуствения двуног и от комуникационния й отвор се изтръгна:

- Фманек! Кучи си… хлъц!!

НГТРХ едва успя да си помисли: „Да не би да е в агресивно състояние? Защо?!” и натисна отчаяно интерглокококомната жлеза на телепатика, питайки го какво говори срещнатия.

- Нищо – сигнализира неуверено телепатика с тилното си отверстие.

- Как така нищо? Нали чувам! – изсъска, без да издава никакъв шум НГТРХ, когато в същия миг жителят на планетата хвана с две ръце прогнилия пътепоказател, изтръгна го чудовищен трясък от земята и го стовари с размах върху главата на изкуствения двуног. Бронираната пластефолиева обвивка не издържа страшния удар. Манекенът рухна по очи в черната кал заедно с потрошения НГТРХ, който дори не можа да чуе протяжния вой, с който неприятелят извести за своята победа. Телепатикът, пернат само с края на дървото, беше изхвърлен със страшна сила във въздуха и по някаква щастлива случайност падна право на четирите си лапи до напълно вцепенения ПВГДРК.

- Атакува! – простена ПВГДРК и с последни сили се прицели в мрака с алдолихото. Пипалата му се тресяха, когато натискаше спусъка-израстък и рой виещи тихо грдиси се понесоха в нощта, за да предизвикат гибел и унищожение. Изведнъж ПВГДРК чу, че грдисите се връщат и, кръжейки лудо, влитат със скоростта на мълния в зарядната циста на алдолихото. Той подуши въздуха с ноздрите си, наподобяващи ноздри на сепия, за да го изследва, и затрепери. Разбра, че съществото е поставило непробиваема защитна завеса от етилов алкохол! Беше лишен от оръжието си. Мъчеше се с изтръпналото си пипало да открие отново огън, но грдисите само гъмжаха мрачно в зарядния мехур и нито един даже не показа навън смъртоносното си жило. Той чувстваше, чуваше, че съществото шляпа към него, второ чудовищно свистене на разсечения въздух разтресе земята и смаза теремтака в калта. Като захвърли алдолихото, ПВГДРК грабна с пипалата си телепатика и скочи в храстите.

- Мамка ви кучешка с ока на каруцата кръстена!! – носеше се гръмко след него. Въздухът, изпълнен с отровните изпарения, които съществото изпускаше непрекъснато от комуникационните си отвори, заседна в гърлото му.

Събирайки всички сили, той прескочи канавката, рухна под един храст и замря. ПВГДРК не беше особено смел, но никога не губеше професионалните си умения на учен. Погуби го алчното любопитство на изследователя. Тъкмо четеше с усилие върху тилното отверстие на телепатика първото преведено изречение на съществото: „Женски родител на четириног бозайник, върху когото е извършен християнски обред с част от превозно средство на четири колела…”, когато въздухът над подобната му на сепия глава зави и той получи смъртоносен удар.

На сутринта първите орачи от Мичиск намериха Франек Йолас, който спеше мъртвешки в канавката до гората. Когато го събудиха, той разказа, че вчера се скарал с шофьора от базата Франек Пайдрак, с когото имало и някакви лепкави мерзки същества. Почти в същия миг от гората дотича Юзек Гусковяк, викайки, че на кръстопътя лежат „някакви убити и осакатени”. Една тогава натам се повлече цялото село.

Наистина намериха мерзките същества на кръстопътя – едното зад рова, другото около дупката от стълба, до голяма кукла с наполовина пръсната глава. На няколко километра по-нататък откриха и оставената се в лещата ракета. Без много думи селяните се заловиха живо за работа. Към обяд от астромата не остана никаква следа. С анамаргопратексичната сплав старият Йолас си поправи покрива на свинарника, отдавна плачещ за ремонт, от кожата на алдолихото, ощавена по домашен начин, излязоха осемнадесет чифта добри подметки. С телепатика, универсалния интерглокококомуникатор, нахраниха свинете, както и с остатъците от предпазвача теремтак; тленните останки на двамата алдебаранци никой не се осмели да даде на добитъка – току виж се разболял. Овързаха ги с камъни и ги хвърлиха в езерото. Най-много жителите на Мичиск мъдруваха какво да правят с ултрапенетроновия двигател на астромата, докато накрая Ендрек Барчох, който тъкмо си беше дошъл за сенокоса, не приспособи хиперпространственото съоръжение за варене на превъзходна домашна ракия. Анка, сестрата Юзек, залепи майсторски разбитата глава на куклата с белтък от яйца и я занесе в селския комисионен магазин. Поиска три хиляди злоти, но продавачът не се съгласи с цената – пукнатината се виждаше.

Така че единственото нещо, което видя опитното око на репортера от „Ехо”, който пристигна след обяд на същия ден с редакционната кола, за да напише репортаж, беше новото, много прилично облекло на Йолас, свалено от изкуствения двуног. Репортерът дори помачка материята с пръсти, учудвайки се на високото качество.

 - От брат ми, който е в Америка, го получих – отвърна флегматично Йолас на въпроса за произхода на синтектаричния плат. Така че журналистът написа още преди падането на вечерта статия за една благополучно протекла акция по покупко-продажба, а за провала на нахлуването от Алдебаран изобщо не отвори дума.

ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА СТАНИСЛАВ ЛЕМ: ТУК!