Пол д'Естурнел (Paul Henri Benjamin Balluet, Baron d'Estournelles de Constant de Rebecque)
22 ноември 1852 г. – 15 май 1924 г.
Нобелова награда за мир, 1909 г. (Заедно с Огюст Беернар)
(За приноса му към арбитражните договори между Франция и съседните и страни и политиката му, разпростряла се далеч зад пределите на Франция.)
Пол Анри Бенжамен Балюе д`Естурнел дьо Констан, френски дипломат и борец за мир, произхожда от аристократично семейство, водещо началото си от кръстоносците. Роден е в Шато дьо Клермон Креанс (окръг Сарт, долината на Лоара) в семейството на Леонс Балюе д`Естурнел дьо Констан дьо Ребек. Енергичният и талантлив юноша се увлича от ветроходство, фехтовка и живопис, интересува се от възможностите на въздухоплаването. Младият барон учи право в лицея Луи льо Гран в Париж, като получава научна степен през 1874 г., друга степен му е присъдена в Училището по източни езици, след което д`Естурнел пътува в Азия. Постъпвайки на френска дипломатична служба през 1876 г. д`Естурнел прекарва шест години в Черна гора, Турция, Англия, Нидерландия и Тунис. Впечатленията, които натрупва, лягат в основата на книгата му "Френската политика в Тунис" ("La Politique francaise en Tunisie", 1891), която получава наградата на Френската академия. През 1882 г. д`Естурнел е отзован в Париж и става заместник-директор на Близкоизточното бюро към Министерството на външните работи.
Като става през 1890 г. шарже д`афер в Лондон, д`Естурнел изиграва значителна роля за възстановяването на англофренските отношения след кризата през 1893 г., предизвикана от френската блокада на Сиам (днес Тайланд). Сиамската криза укрепва увереността му, че възможността на дипломата за запазването на мира са крайно ограничени. Изместването на войната от закон е по негово мнение единственият път към мира и дипломатите трябва да отстъпят първото място на законодателите. Във връзка с това той решава да напусне "позлатения свят на дипломацията заради истинската борба срещу невежеството". Заемайки се с политика, д`Естурнел се надява да промени положението, при което "мълчаливото мнозинство позволява да бъде убедено, че не разбира нищо от международни дела".
През 1895 г. д`Естурнел е избран в камарата на депутатите от името на окръг Сарт. След девет години от името на същия окръг е избран в сената, където представлява радикалните социалисти до смъртта си.
Д`Естурнел е нисък на ръст, но има аристократична външност и властен характер. Той е красноречив оратор и надарен писател. Убедеността му в правилността на пацифизма не го напуска никога. Д`Естурнел става видна фигура във френската политика и влиятелен защитник на мира в законодателните органи.
Заедно с Леон Буржоа д`Естурнел представлява Франция на Хагската конференция през 1899 г., която не дава особени резултати, тъй като делегатите не постигат съгласие за мерките по ограничаване на въоръжаването. Въпреки това той е доволен и от малкото: задължението да се ограничи използването на някои видове оръжия, да се кодифицира международното право по въпросите за войната и учредяването на Международния съд в Хага. След конференцията мисълта на д`Естурнел, че войната може да бъде победена, укрепва. Той решава да се посвети на разясняването на народите на Европа какви са предимствата на арбитража, за да могат те да искат от своите ръководители мирно разрешаване на споровете.
С тази цел д`Естурнел пътува из Италия, Франция, Австрия, Скандинавия и Англия. През 1902 г. той помага да бъде убеден американският президент Теодор Рузвелт да предаде спора с Мексико за разглеждане от Международния съд в Хага. Успешните преговори с Рузвелт и пътуванията през Атлантика пробуждат у д`Естурнел вярата в особената роля на САЩ за запазването на мира. Още по-силно го свързва с Щатите женитбата му с американката Дейзи Седуик-Берент, от която има един син.
В допълнение към своите лекции и памфлети д`Естурнел учредява редица организации за защита на мира. През 1903 г. той създава група, състояща се от членове на френската камара на депутатите и сената, целта на която е да пропагандира идеите на международния арбитраж. Впечатляващ акт на добра воля става посещението в Париж през 1903 г. на група британски парламентаристи, след което група френски парламентаристи връщат визитата. Посещенията прокарват пътя към френско-британския договор от 1904 г. (договора за Антантата). През 1903 г. д`Естурнел посещава и Мюнхен, където се сформира френско-германска асоциация за подобряване на отношенията между двете страни. Във Франция идват законодатели от Дания, Норвегия и Швеция, а ответните визити са през 1909 г.
В Париж д`Естурнел учредява през 1905 г. Асоциация за международно примирие, издаваща списанието "Международно примирие", което носи само загуби, докато не му е оказана подкрепа от фонда Карнеги. Дружеските отношения с Николас М. Батлър, помощник на Ендрю Карнеги, помагат на д`Естурнел да оглави центъра на фонда в Европа. На Хагската конференция през 1907 г. той, отново като представител на Франция, непрекъснато пропагандира идеята за арбитража. Назначен е за член на Международния съд и подкрепя решително аналогичните усилия на Междупарламентарния съюз, основан от Уйлям Кримър и Фредерик Паси.
Д`Естурнел вярва, че политическите разногласия на европейците могат да бъдат преодолени само в един Европейски съюз; но му стига здрав разум, за да разбере отдалечеността на тази перспектива. Първа пречка по пътя на обединението е нарастващата враждебност на европейските народи, например на французите и немците. След съкрушителното поражение на Франция във Френско-пруската война (1870-1871 г.) реваншизмът става основа на френската външна политика. Необичайно смело в тази обстановка прозвучава изказването на д`Естурнел, в което той нарича френско-германското сближаване "условие за всеобщ мир". Макар че миналото не може да бъде забравено, заявява той, двата народа трябва да се ръководят от това, че мирът е жизнена необходимост, тъй като "войната превръща републиката в диктатура и заплашва революцията с монархия". В предвоенните години д`Естурнел продължава да пише статии и да чете лекции по проблемите на мира. Пътуванията му до САЩ укрепват авторитета му в тази страна. Произведението на д`Естурнел "Les Etats Unis d'Amerique" ("Съединените американски щати") е публикувано през 1913 г.
По време на Първата световна война д`Естурнел оставя грижите си за арбитража и започва да работи за правителството, изучавайки мерките за борба с американските подводници, а замъка си в Ла Флеш предоставя за болница. След войната подновява усилията си за укрепване на разбирателството между народите и заедно с Леон Буржоа представя през 1918 г. на министър-председателя Жорж Клемансо проекта за Обществото на народите.
Човек с широки интереси и много начетен, д`Естурнел превежда класически гръцки текстове, пише книга за Древна Гърция, а също така пиеса по мотиви от мита за Пигмалион.
На конференцията на
Междупарламентарния съюз през 1921 г. д`Естурнел
се опитва безуспешно да потуши
враждебността към членовете на немската
делегация. Разочарован от неуспехите, той
постепенно се оттегля от политическия
живот. Умира в Париж.
Превод
от руски: Павел Б. Николов
