Александр Мен е руски свещенослужител, чиято съдба е съпроводена от не малко трудности. Преживял нападките срещу църквата и гоненията на вярващите от страна на съветските власти, трябвало да разпространява тайно книгите си, да сменя енориите си не по своя воля.
Хората обичали отец Александр за духовната му откритост и общителност, той се славел като отличен събеседник, умеел да изслушва внимателно и да даде подходящ съвет на всеки, който почука на вратата на неговия храм или на дома му.
ДЕТСТВО И ЮНОШЕСТВО
Александр Мен е роден в столицата на Русия през 1935 година. Бащата а бъдещия свещеник е киевчанин, евреин по националност, зад гърба си освен две висши учебни заведения има и религиозно еврейско училище. Той, както си спомня по-късно Александр Владимирович, не вярва в Бога, всякаква религия му е чужда. Работи като инженер в текстилна фабрика. През 1941 година главата на семейството се озовава в затвора, ставайки жертва на лъжливо обвинение, и през годините на войната с фашистите се труди на Урал.
Майка му е също от еврейско семейство, родена е в Полша, родителите ѝ живеят в Швейцария и Франция, след това се преместват в Русия. За разлика от бащата, тя почита християнската вяра и завършва Харковската православна гимназия.
Ярко впечатление от детството става чудесното изцеление на баба му от Йоан Кронщадски: тя е сразена от сериозна болест, а лекарите само повдигт рамене. След срещата си със знаменития проповедник жената започва да се поправя и месец по-късно болестта ѝ изчезва. Когато Саша става на половин година, майка му го кръщава тайно.
От ранни години Александр се стреми към знания, чете захласнато книги, които преизпълват нощното му шкафче. Семейството с двете си деца живее в московска комуналка (жилище за няколко семейства, с обща кухня, баня и тоалетна – бел. П. Н.) и за да създаде поне някакво подобие на своя стая, момчето загражда леглото си с параван и чете много. На тринадесет години например усвоява Кант.
Удивително е, че Саша не е отличник в училището. Затова пък расте общителен, винаги е обкръжен от приятели. Списъкът на интересите му не се ограничава с четене на книги. Мен се увлича от музиката и особено от живописта – става постоянен посетител на зоологическата градина, където ходи често да рисува животните.
На дванадесет години Мен вече разбира, че иска да посвети живота си в служба на вярата и Бога, и отива да учи в духовна семинария. Но инспекторът отпраща момчето обратно у дома, както му казва да дойде, когато навърши пълнолетие. Като завършва училище, Мен се влива в редиците на студентите от столичния кожарски институт, откъдето след пет години го изключват преди последните изпити заради връзки с епархията. В бъдеще той завършва Ленинградската и Московската духовна семинария, но задочно.
СЛУЖЕНЕ
В началото на лятото на 1958 година Александр Мен получава сана дякон и след две години постъпва на служба в храма „Покров на Пресвета Богородица“. Духовната му кариера се развива стремително – скоро свещеникът е назначен за настоятел на църквата в Алабино.
Сградата се намира в плачевно състояние и като намира общ език с властите, Мен започва реконструкция, а с времето превръща молитвения дом в малка християнска община. Но след четири години е помолен да напусне Алабино и познати му помагат да заеме мястото на втори свещеник в църквата в Тарасовка – село близо до Москва.
Още едно достижение на отец Мен е създаването на кръжок от свещенослужители: пастирите се събират заедно, за да обсъждат свои проблеми и да търсят път за усъвършенстване на руското богословие.
В края на 1965 година членовете на това обединение изпращат писмо до патриарх Алексей I и до председателя на Президиума на Върховния съвет на СССР за намеса на държавните дейци в църковните дела. Събитието предизвиква фурор в християнските среди, за Александр Владимирович започват да говорят даже в чужбина. Вярващи от всички краища на Русия започват да се стичат към Мен.
В Тарасовка свещеникът продължава да изпълнява своята мисия, но вече по-скромно, като се старае да не се сблъсква с властите. След смъртта на Хрушчов редиците на вярващите започват да се попълват от млади хора, което е много радващо. Популярността създава и завистници – веднъж в КТБ е изпратен от настоятеля на храма донос за отец Александр.
Да напусне стените на храма свещеникът не успява още една година, а в началото на 1970-та в рамките на обмена на свещенослужители Мен се озовава в Новая деревня, където служи до края на живота си – отначало като втори свещеник, а след десет години и като настоятел.
На новото място Александр Владимирович разгръща бурна дейност. Благодарение на топлия прием към всеки посетител на храма съставът на енориашите младее, в редиците им се появява интелигенция, много московчани. Хората уважават общителния и харизматичен свещеник, вярват свято в неговите молитви, мнозина твърдят, че са се излекували от дълголетни болести.
Мен посещава с удоволствие домовете на вярващите, всяко семейство познава лично отец Александр – той кръщава, причестява, освещава жилища. Това е единственият начин да не се привлича вниманието на властите, тъй като през 80-те години основните църковни дейности не се поощряват.
Постепенно се оформя общината в Новая деревня. Александр Мен я разделя на малки групи „по интереси“, за да работи по-лесно. Част от енориашите усвоява азбуката на богословието, други слушат проповеди и се молят заедно, трети се готвят да бъдат кръстени.
Биографията на Александр Владимирович е изпълнена с творчество. Протойереят е автор на множество книги по въпросите на вярата. Първата му книга „Син човешки“ излиза през 1968 година, издадена от брюкселска типография под псевдоним. В книгата си, появила се от разговорите му с неофитите, Мен проследява пътя на Исус Христос.
Създавайки книгата, свещеникът си поставя за цел да разкаже на младите хора и изобщо на хората, едва запознаващи се с църквата, на достъпен и жив литературен език, през какво е трябвало да премине Христос. Едно десетилетие произведението остава в ръкопис, тайно прехвърляно от ръка на ръка.
Най-важно литературно произведение на отец Мен е многотомникът „История на религията“, който съдържа размисли за човешките религии, прелюдии към Новия завет. Разказът за духовните търсения на хората е напечатан също в Брюксел.
Изпод перото на Александр Владимирович излизат също книгите „Как да четем Библията?“, „Небето на земята“, албумът с илюстрации специално за деца „Откъде е всичко това?“. Последно негово фундаментално произведение е „Библиографски речник“, в който има почти две хиляди термина.
Но не всички оценяват дейността на свещеника положително. Александр Мен е критикуван не един път, макар че не е отлъчен от църквата. Протойереят е обвиняван в симпатии към католицизма и във възгледи за сближаване и обединяване на отделните християнски течения. Много богослови смятат, че литературните му произведения не са подходящи за запознаване с православието. Намират се и такива, които го наричат еретик, виждайки във възгледите на Мен много противоречия с християнското учение. По същество книгите му се оказват забранени от църквата.
ЛИЧЕН ЖИВОТ
Александр Мен е женен за украинката Наталия Григоренко. През 1957 година в семейството се ражда дъщерята Елена, която в бъдеще става иконописец. А след три години се появява и наследник. Синът Михаил Мен прави кариера в руската политика, заемайки поста губернатор на Ивановска област, а през 2013 година заема поста министър на строителството и жилищно-комуналното стопанство на Руската федерация.
Домът на свещеника е винаги отворен за гости. Там се събират приятели, енориаши и непознати, желаещи да чуят за Бога. Александр Владимирович и семейството му живеят скромно, но очевидци казват, че домът им е е изпълнен с необяснима светлина, всяко нещо си стои на своето място. Протойереят, който не страни от къщната работа, когато съпругата му Наталия Фьодоровна отсъства, сам приготвя угощението за своите гости.
Отец Александр влиза в историята и като меценат, създател на Групата за милосърдие, възникнала въз основата на една детска клинична болница. Това е един от най-големите благотворителни проекти в Русия.
СМЪРТ
Александр Мен загива на 9 септември 1990 година от ръката на неизвестен престъпник. Рано сутринта свещеникът тръгва за църковна литургия, но пътя му прегражда човек, който му протяга измачкана бележка.
Докато той се опитва да прочете бележката, убиецът му нанася удар с брадва по главата. Отец Александър се добира до дома си и пред външната порта пада мъртъв. Убийството не е разкрито и до ден днешен.
ПРОИЗВЕДЕНИЯ
