Чарлз Гейтс Дос (Charles Gates Dawes)
27 август 1865 г. - 23 април 1951 г.
Нобелова награда за мир (заедно със сър Джоузеф Остин Чембърлейн), 1925 г.
(За плана Дос.)
Чарлз Гейтс Дос преследва през целия си живот две кариери, едната в областта на бизнеса и финансите, другата като държавен служител. Той е на върха на славата си и в двете области през 1926 г., когато е награден с Нобелова награда за 1925 г. Дос е вицепрезидент на Съединените щати; получил е световно признание за доклада си за репарациите на Германия през 1924 г.; има непоклатима репутация като финансист.
Той е обречен по рождение на подобна двойственост. Баща му става известен по време на Гражданската война, достигайки чин бригаден генерал. Четири поколения по-рано Уйлям Дос язди заедно с Пол Ривир през 18 април 1775 г., за да предупреди масачузетските колонисти за британското придвижване напред, което поставя началото на Американската революция; а седем поколения по-рано, през 1628 г., първият Уйлям Дос е сред пуританите, които пристигат в Америка. Финансовият му нюх е също така естествено наследен като действения патриотизъм. Бащата на Дос е собственик и управител на компания за дървен материал в Мариета, Охайо; чичо му е преуспяващ банкер.
След като майка му е завършила Marietta College, а баща му е член на управителния съвет, почти неизбежно е той да не се запише там. Дос получава степента бакалавър през 1884 г., когато е на деветнадесет години, следва две години в Law School към университета в Синсинати и се връща в Мариета, за да получи магистърска степен.
През 1887 г. Дос се мести в Линкълн, Небраска, повече за да участва със свой принос в бързо развиващата се икономика, отколкото да се занимава с юридическа практика. През седемте години там той си спечелва репутацията на интелигентен, оригинален, убедителен и предприемчив бизнесмен. Той управлява градски квартал с търговски кантори, ръководи компания за опаковка на месо, работи като директор на банка и инвестира в земя и банкови акции. Но основите на голямото си лично богатство полага през 1894 г., когато придобива контрол над предприятието, произвеждащо изкуствен газ в Ла Крос, Уисконсин, и върху други предприятия в южната част на Чикаго. В крайна сметка той и братята му придобиват двадесет и осем газови и електрически предприятия в десет щата. За да е близо до главната си бизнес кантора, той си построява дом в Евънстин, квартал в южната част на Чикого, където живее до смъртта си.
През 1902 г., като предава на братята си ръководството на предприятията, той навлиза в третата фаза на своята бизнес кариера - банковото дело. Той основава и става президент на Central Trust Company в Илинойс, често наричана "Банка Дауъс", и посвещава цялото си време на ръководството й до 1917 г.
Контролът върху паричното обръщение е първата официална държавна длъжност на Дос. Президентът Уйлям Мак Кинли, за когото той работи като събиращ средства за кампаниите му през 1898 и 1901 г., обещава да подкрепи кандидатурата му за Сената от Илинойс. Когато Мак Кинли е убит, Дос, лишен от подкрепата на президента, оттегля кандидатурата си.
През 1917 г. Дос получава чин майор в армията и двадесет и шест месеца след това е произведен в бригаден генерал. Като служещ при генерал Пършинг завежда системата за доставка на продоволствия и разпределението им за цялата американска експедиционна войска, а по-късно изпълнява аналогична служба за съюзниците като създава междусъюзнически покупателен борд, също ползващ се с авторитет и при разпределението. През 1919 г., въпреки съпротивата на собствената му републиканска партия, той решително настоява пред Конгреса да приеме Версайския договор и Обществото на народите.
През 1920 г., назначен отново за разпоредител с бюджета, Дос налага своето разбиране за ефективност и единство на реформите, свързани с бюджетните процедури, в правителството на Съединението щати. Най-важната му реформа произтича от настояването му всеки правителствен департамент да изготвя верен бюджет, планирайки бъдещите разходи и придържайки се в техните рамки. Оценява се, че тази и други реформи, особено унифицирането на снабдяването, спестяват на правителството около два милиарда долара през първата година.
Обществото на народите кани в края на 1923 г. Дос да председателства комисията, занимаваща се с въпроса за немските репарации. "Докладът Дос", представен през април 1924 г., привежда факти относно немския бюджет и средства, очертава мерките за стабилизиране на паричното обръщение и предлага план за изплащане с подвижна скала. За съвършения си подход към този ключов международен проблем Дос получава Нобелова награда; парите той дарява на наскоро откритото училище за международни отношения Walter Hines Page към университета Johns Hopkins.
От 1924 до 1932 г. Дос посвещава всичките си сили в служба на обществото. Избран е за вицепрезидент на Съединените щати през 1924 г., член е на правителството от 1925 до 1929 г. През 1929 г., когато Доминиканската република иска съвет за подобряване на финансовите операции на правителството, Дос оглавява комисия, чиито екстензивни препоръки за реформи по-късно са приети. От юни 1929 до януари 1932 г. Дос е посланик на САЩ във Великобритания. През 1930 г. е делегат на Лондонската военноморска конференция; през 1932 г. оглавява американската делегация на Конференцията по разоръжаване в Женева, но отказва да поеме председателството на Reconstruction Finance Corporation, правителствена агенция, упълномощена да отпуска заеми на банките, железопътните компании и други предприятия в усилието да се предотврати тоталния икономически колапс по време на депресията.
Дос е дисциплиниран и продуктивен. Той прекарва в търговския и политическия свят целия си живот до шестдесет и седем години; автор е на девет книги; решава безброй обществени проблеми. Превъзходен музикант. Свири на флейта и пиано; композира мелодия, която Фриц Крейслер, знаменит цигулар, често изпълнява на бис; свързва интереса си към музиката и проницателността си в бизнеса, за да постави началото на голямата опера в Чикаго. Освен това намира време и за семеен живот. Възхищава се от своя баща и своя чичо; помага на братята си в бизнеса им; отдаден е на жена си, сина си и дъщеря си, страда дълбоко, когато синът му се удавя в Lake Geneva, Уисконсин, по време на лятна ваканция като студент в Princeton University.
Дос умира от коронарна тромбоза в Евънстин.
Превод от руски: Павел Б. Николов
