Сър Джоузеф Остин Чембърлейн (Sir Joseph Austen Chamberlain)
16 октомври 1863 г. – 16 март 1937 г.
Нобелова награда за мир (заедно с Чарлз Гейтс Дос), 1925 г.
(За ролята му в локарнските преговори.)
Сър Джоузеф Остин Чембърлейн, най-големият син на Джоузеф Чембърлейн, е известен британски държавен деец, познат като "строителя на Империята" и полу-брат на Невил Чембърлейн, премиер министър от 1937 до 1940 г.. Подобно на Уйлям Пит Младши, син на знаменит баща сто години по-рано, той е обучаван на изкуството да се управлява държавата. За Остин казват, че не е избрал кариерата си, а я приел. След като завършва основно образование в Ръгби и следването си в Кеймбридж, той прекарва девет месеца в Училището за политически науки (École des Sciences Politiques) в Париж и дванадесет месеца в Берлин. Когато се връща в Бирмингам през 1887 година, става личен секретар на баща си. Затова, през 1892 година, когато Остин Чембърлейн е на двадесет и девет години, той е вече подготвен да заеме място в Камарата на общините като представител на Източен Устършир, избирателен район, който се намира близо до фамилната му къща в Бирмингам. След смъртта на баща му през 1914 г. Остин става депутат от Западен Бирмингам, като заема това място до смъртта си през 1937 г.
Четиридесет и петгодишната кариера на Остин Чембърлейн в Камарата на общините може да бъде разделена на два периода: първият от влизането му в Камарата през 1892 до 1922 г., когато Лойд Джордж подава оставката си като премиер министър, а вторият от 1922 до смъртта му през 1937 г.. През първия си период той се интересува преди всичко от вътрешни проблеми; през втория - от международни въпроси.
Чембърлейн се отличава бързо. Първата му реч през 1983 година е похвалена от Уйлям Гладстон; от 1895 до 1900 г. е щатски лорд на Адмиралтейството; от 1900 до 1902 г. е финансов секретар на Съкровищницата; за една година, 1902-1903, е министър на пощата; от 1903 до 1906 г. е канцлер на Съкровищницата.
Във военновременното коалиционно правителство, сформирано от Хърбърт Ъскуит, Чембърлейн заема поста държавен секретар за Индия, от който се оттегля през 1917 г. Когато формира коалиционно правителство след изборите през 1918 г., Дейвид Лойд Джордж назначава Чембърлейн за канцлер на Съкровищницата. Чембърлейн заема този пост от 1919 до 1921 г. блестящо, плащайки огромните дългове, натрупани през войната, поддържайки устойчив паричен оборот и укрепвайки националното доверие.
След оставката на Бонар Лоу като ръководител на Консервативната партия през 1921 г. Чембърлейн заема мястото му за осемнадесет месеца. По това време коалицията на Лойд Джордж е разклатена и позицията на Консервативната партия изисква разграничаване от него. Когато Чембърлейн защитава премиер министъра, партията, напускайки коалицията, издига най-напред Бонар Лоу, а след това Стенли Болдуин за премиер министър.
В правителството на Болдуин от 1924 до 1929 г. Чембърлейн е държавен секретар на външните работи. Брилянтното му пребиваване в министерството рефлектира върху брилянтното състояние, което му придава. В установяваната политика той е философски реалистичен и нравствено мъжествен; в преследване на избраната посока е търпелив, решителен, находчив; при еднолични обсъждания е езиково гладък, безупречно вежлив, очарователен в маниерите и елегантен по външност.
Първият му важен акт като външен министър шокира доста дипломатическите кръгове. През 1925 г. от името на своето правителство той отхвърля предложения Женевски протокол в реч през Съвета на Обществото на народите, не толкова защото налага принудителен арбитраж при международни спорове, колкото защото Съветът е този, който трябва да решава как трябва да постъпят членуващите държави, за да се издигне авторитета на Обществото по време на кризи. Чембърлейн смекчава ефекта от отказа като заявява, че теоретически най-добрият път за справяне със ситуациите, които могат да възникнат, е като "се допълни Съглашението със създаването на специални мерки, които да удовлетворяват специални потребности".
Пътят към Локарно вече е отворен. Густав Щреземан, немският външен министър, и Аристид Бриан, френският външен министър, искат да изминат този път заедно с него. След старателна подготовка през лятото на 1925 г., представителите на седем сили - Великобритания, Германия, Франция, Белгия, Италия, Полша и Чехословакия - се срещат на 5 октомври 1925 г в Локарно, Южна Швейцария. На 16 октомври, когато е рожденият ден на Чембърлейн, външните министри подписват документ, известен като Съглашението от Локарно. Общо осем договора или съглашения включват Пакта за гарантирането на Рейн (или "пакта Локарно"), подписан от Германия, Белгия, Франция, Великобритания и Италия; индивидуални договорености за арбитраж между Германия и предишните й неприятелски държави; гаранции, засягащи Франция, Полша и Чехословакия; и обща нота за влизане на Германия в Обществото на народите.
Когато се завръща в Лондон след триумфа в Локарно, Чембърлейн е посрещнат с овации, произведен е в Рицар на жартиерата и една година по-късно, заедно с Щреземан и Бриан, двамата му съратници в дипломацията, е удостоен с Нобелова награда.
В по-късните си години като външен министър Чембърлейн се занимава с неприятни въпроси, свързани с Китай и Египет. Той посочва, че е необходима твърдост при защитата на Британските интереси срещу нахлуването на китайските националисти, но липсата на пълно сътрудничество със Съединените щати и Япония не дава дългосрочни решения. За да осигури някакъв постоянен модел на англо-египетските отношения, Чембърлейн начертава план за преговори през 1927 година, който предполага договор, подписан в средата на тридесетте години.
Извън службата през последните си години, отчасти защото избира да предостави благоприятни възможности за младите хора в Парламента, Чембърлейн продължава да говори внушително в Камарата на общините. Той е между първите, които забелязват потенциална опасност в Хитлер; той одобрява както налагането на санкции срещу Италия по време на Абисинската криза, така и отменянето им, когато те не се оказват в състояние да предотвратят италианската победа.
През всичките тези години той се проявява и като изящен писател. Книгата му Down the Years е отчасти реминисценция, отчасти изследване за великите мъже, които е познавал, отчасти лични размисли. Произведението му Politics from Inside съдържа преди всичко писма, които е писал на мащехата си от 1906 до 1914 година, за да бъде болният му баща информиран за правителствените и дипломатическите събития.
Остин Чембърлейн умира от апоплексия, същото бедствие, което убива баща му един месец преди да започне Първата световна война.
Превод от руски: Павел Б. Николов
