Владимир Висоцкий (1938–1980) е руски актьор, поет и бард, чието творчество се превръща в символ на съветската култура през 60-те и 70-те години на XX век. Роден в Москва, той съчетава актьорска кариера в театър "Таганка" и киното с автентична поетическа и музикална дейност.
Висоцкий пише и изпълнява свои песни, акомпанирайки си на китара. Неговите текстове засягат широк спектър от теми — от военния героизъм и лагерния живот до любовта, приятелството и социалната критика. Гласът му, характерен с дрезгавина и емоционална сила, придава на песните му особена автентичност и въздействие.
Въпреки че официалните съветски институции често го игнорират или цензурират, Висоцкий постига огромна популярност сред обикновените хора чрез магнетофонни записи, разпространявани неофициално ("магнитофонная революция"). Той изиграва и значими театрални роли, включително Хамлет, а филмографията му включва запомнящи се участия в съветското кино.
Умира на 42-годишна възраст в Москва при неясни обстоятелства, свързани със здравословни проблеми и злоупотреба с алкохол и опиати. След смъртта си е признат за един от най-влиятелните творци в руската култура, а песните му остават популярни и днес, символизирайки духа на свободата в тоталитарно общество.
ПРОИЗВЕДЕНИЯ: ДЕЛФИНИ И ОТКАЧАЛКИ (ЗАПИСКИ НА ЕДИН ЛУД или ЖИВОТ БЕЗ СЪН)
