Ернесто Теодоро Монета (Ernesto Teodoro Moneta)
20 септември 1833 г. – 10 февруари 1918 г.
Нобелова награда за мир, 1907 г. (заедно с Луи Рено)
(За неуморната му дейност в името на мира.)
Италианският журналист и защитник на мира Ернесто Теодоро Монета е роден в Милано. Той е третото от единадесетте деца в аристократичното семейство на Карл Аурелио Монета и Джозепина Муцио. Когато Ернесто се ражда, семейството се намира в упадък. Образованието си получава в лицеите Ди Брер и Парини в Милано, намиращ се от 1713 г. под австрийско господство. През 1848 г. заедно с баща си и братята си Монета участва в неуспешно въстание срещу Австрия, а след потушаването му, страхувайки се за живота си, бяга в независимото кралство Пиемонт. Тук постъпва във военната академия и се присъединява към тайна организация, поддържаща контакти с италианските националисти в Милано.
Със започналата през 1859 г. войната на Пиемонт срещу Австрия Монета и четиримата му братя постъпват в армията на Джузепе Гарибалди и участват в сражението при Волтурно и Калабрия; скоро предлагат на Монета да служи в щаба. След поражението на Италия при Кустоце (1866 г.), разочарован от безпорядъка в армията, той подава оставка и се заема с журналистика.
Установявайки се в Милано, Монета започва да пише статии за ежедневника «Век» («II Secolo»). Една година по-късно двама негови приятели купуват вестника и му предлагат да стане главен редактор. На тази длъжност той остава двадесет и осем години. Под неговото ръководство «Век» става водещ италиански вестник, чието мнение се тачи в интелектуалните кръгове.
На страниците на «Век» Монета изказва авторитетни съждения по въпросите на държавната и международната политика. Оставайки католик, той често печата антиклерикални статии, защото смята, че критикуването на църквата помага за прогреса и обединението на Италия.
Симпатизирайки на армията, Монета се изказва за нейното съкращаване: според него националната гвардия излиза по-евтино на данъкоплатците и поддържа по-малко милитаризма. Като подкрепя с цялото си сърце идеите на национализма, той въпреки всичко предупреждава читателите си да не мразят прекалено Австрия, макар че е привърженик на сближаването с Франция.
През 1874 г. Монета се жени за Ерсилия Кальо, която умира през 1899 г. Семейството има двама сина.
Статиите на Монета от 70-те години отразяват растящият му интерес към проблемите на мира. През 1878 г. той взема участие в работата на Миланската мирна конференция, девет години по-късно е сред основателите на Ломбардския съюз за мир и арбитраж, на който предоставя цялата печалба от юбилейния брой, посветен на двадесетгодишнината на вестник «Век». За да разпространява информация за движението за мир, Монета започва да издава през 1880 г. алманаха «Приятел на мира» ("L'amico della расе"). След пет години става италиански представител в Международното бюро за мир.
През 1896 г., приключвайки една от най-блестящите кариери в италианската журналистика, Монета напуска ръководството на «Век», макар че продължава да сътрудничи на вестника. Две години по-късно основава «Международен живот» ("La vita Internationale"), завоювал висока репутация със статиите си по въпросите на мира и арбитража. Погледът там върху френско-италианските отношения помага според всеобщото мнение да се създаде климат на доверие, направил през 1903 г. възможен договора за арбитраж между двете страни.
Тъй като Монета не вижда противоречията между борбата на народа за самоуправление и укрепването на международните отношения, изборът му за нобелов лауреат предизвиква в определени кръгове негативна реакция.
След 1900 г. той прекарва много време в Италия, където му правят няколко операции на очите, но това не спира развитието на глаукомата му. Почти сляп през последните години от живота си, Монета запазва активност в политиката и журналистиката. Той подкрепя анексирането на Либия от Италия през 1911 г. и включването на Италия в Първата световна война, защото е противник на агресивната политика на Германия и Австрия. "Като италианец аз не мога да остана... [над битката] - заявява Монета през 1918 г. - Аз съм длъжен да участвам в живота на страната, разделяйки нейните радости и оплаквайки нейните скърби".
Като допълнение към многобройните си статии и памфлети Монета написва четиритомното изследване «Войни, въстания и мир през ХІХ в.» ("Le guerre, le insurrezioni e la pace nel secolo XIX"), издадено през 1903-1910 г.
Умира в Милано от възпаление на белите дробове.
Превод
от руски: Павел Б. Николов
