Луи Рено (Louis Renault)
21 май 1843 г. – 8 февруари 1918 г.
Нобелова награда за мир, 1907 г. (заедно с Ернесто Монета)
(За приноса му в областта на международното право.)
Френският юрист Луи Рено е роден в Отюн, Франция. Баща му, процъфтяващ търговец на книги, поощрява интелектуалното развитие на детето. Завършвайки местния лицей, Луи постъпва в Колеж д`Отюн, където завършва с отличен успех философия, математика и литература. Продължава обучението си в Дижонския университет, където през 1861 г. става бакалавър по литература. Последният етап от образованието му продължава седем години в Парижкия университет, където Рено учи право и получава докторска степен.
След завръщането си в Дижон, Рено преподава в университета римско и търговско право до 1873 г., когато получава покана да работи към юридическия факултет на Парижкия университет. В продължение на една година той чете лекции по криминално право, а след това му предлагат да стане професор по международно право. Отначало Рено се отнася към смяната на професията си без всякакъв ентусиазъм, но по-късно печели широка известност с блестящите си лекции и книгата "Увод в международното право" (Introduction à l'étude du droit international). Две години по-късно Рено оглавява катедрата по международно право в Парижкия университет, освен това работи и като професор в Свободното училище по политически науки.
През 1880 г. Рено става директор на френския дипломатически архив. По това време той успява да си спечели репутацията на най-големия във Франция специалист по международно право. През 1890 г. министерството на външните работи го кани за консултант по юридическите въпроси. През следващите години Рено представлява нееднократно страната на международни конференции по транспорта, военната авиация, морските проблеми, кредита, а също така и по въпроса за продължаване на Женевската конвенция от 1864 г. За големите си заслуги през 1903 г. Рено е удостоен с титлата извънреден и пълномощен посланик.
Задълбоченото познаване на международното право прави Рено най-подходящият спътник на Леон Буржуа на Хагската конференция през 1899 г., където участва в дискусията по морските въпроси. На Хагската конференция през 1907 г. той работи в комитета, определящ правата на неутралните страни по време на морска война и използването на Женевската конвенция при морските битки. Статусът на ръководител му помага да изглажда конфликтите между различните делегации. За края на конференцията Рено подготвя комюнике.
Като член на Хагския международния арбитражен съд Рено се ползва с такъв авторитет, че е привличан за гледане на дела по-често от който и да е друг юрист. Сред процесите, които води, е делото за японските налози. В решението си, произнесено през 1905 г., съдът установява, че японското правителство няма право да облага с налози подобряването на земята, дадена за безсрочна аренда на граждани или чужди държави.
След получаването на Нобеловата награда Рено продължава да се занимава с научна работа, да преподава и да участва в заседанията на Международния арбитражен съд в Хага. Той е сред арбитрите по "казабланкското дело" (1909 г.), в което се оказват замесени френските военни власти, немският консул и правителството на Мароко, по делото Саваркара (1911 г.) и много други.
Рено се жени през 1873 г. за Жулиет Тиафе, от която има син и няколко дъщери. Запазва творческа активност до края на живота си. След лекция на 6 февруари 1918 г. отива да си почине във вилата си до Париж. Там внезапно заболява и умира.
Освен с Нобелова награда Рено е удостоен с награди на деветнадесет
страни в света и почетни степени на различни университети. Награден е с ордена на Почетния
легион, член е на френската Академия на морала и политическите науки, а през 1914 г. е избран за
президент на Академията за международно право в Хага.
Превод
от руски: Павел Б. Николов
