"МИШ-МАШ"

АВТОР: СТАНИСЛАВ ЛЕМ

ПРЕВЕЛ ОТ ПОЛСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Киносценарий, създаден по радиопиесата на Ст. Лем "Czy ty esteś, Mr. Johns?" ("Съществувате ли, мистър Джонс?") от автора и филмиран от АНДЖЕЙ ВАЙДА в половинчасов телевизионен филм през 1969 г. Киносценарият е публикуван в сборника "Bezsenność" ("Безсъние") през 1972 г.

(Кабинетът на адвоката Харви. Звъни се, гласът на секретарката)

ГЛАСЪТ. Имате клиент, господин адвокат.

АДВОКАКЪТ. Кой е?

ГЛАСЪТ. За първи път идва. Господин Джонс.

АДВОКАТЪТ. Добре, нека влезе.

Влиза Джонс)

АДВОКАТЪТ. Добър ден. Седнете, моля.

ДЖОНС. Благодаря. Господин адвокат, бих искал да се заемете с моите работи. На мене за това не ми достига нито мозък, нито време.

АДВОКАТЪТ. Разбира се. Затова съм тук. Лицето ви ми се струва познато. Не сме ли се срещали някъде?

ДЖОНС. Може би сте ме виждали по телевизията. Аз съм автомобилен състезател.

АДВОКАТЪТ. Да, наистина! Екипът "Джонс и Джонс" - "братя в живота - братя зад кормилото"! Как не се сетих веднага!

ДЖОНС. Няма го вече екипът. (показва траурна лента на ръката си)

АДВОКАТЪТ. Вашият брат е починал? Моите съболезнования.

ДЖОНС. Каквото и да е, състезанията трябва да продължат. Прекрасен човек беше брат ми, но - катастрофа. Едва оня ден ми свалиха шевовете. Трябва отново да се захвана с тренировките. Загубил съм форма.

АДВОКАТЪТ. Вероятно. А аз с какво мога да ви помогна?

ДЖОНС. Нещата стоят така. Аз не съм женен, а брат ми беше женен. И се застраховахме заедно. Ако аз загина, той получава застраховката, а ако загине той, половината аз, а половината жена му. Тоест вдовицата му. Разбирате ли?

АДВОКАТЪТ. Да, да.

ДЖОНС. Да, ама сега застрахователното дружество създава проблеми.

АДВОКАТЪТ. Отказват да платят застраховката ли?

ДЖОНС. За отказване не отказват, но нещо увъртат. Искат да изплатят само част от нея.

АДВОКАТЪТ. Само част ли? За застраховка живот?

ДЖОНС. Така излиза.

АДВОКАТЪТ. И как обясняват това?

ДЖОНС. Не ми е много ясно. Излиза, че брат ми не е умрял напълно.

АДВОКАТЪТ. Не е умрял напълно? Значи е жив?

ДЖОНС. Какво говорите! Мъртъв е.

АДВОКАТЪТ. Погребаха ли го?

ДЖОНС. Е, нямаше кой знае какво да се погребва, но погребение имаше. Снаха ми отиде. Аз не можах. Лежах в болницата.

АДВОКАТЪТ. А как стана катастрофата?

ДЖОНС. Нищо особено. Аз водех. Пампарони се опитваше да се промуши отляво и затова режех, доколкото е възможно.

АДВОКАТЪТ. Какво режехте?

ДЖОНС. Завоите. И дойде она проклетия, зад хълма.

(На старта. Том Джонс - с гарвановочерна коса, брат на Ричард - сред журналисти и почитатели. Блясък на фотосветкавици. Том се смее с оглушителен, гърлен смях. Ричард вече е на кормилото. Том се качва. Колата тръгва. Старт. Отрязък от пътя. Завой, хълм, иззад хълма стърчи високо клонесто дърво. Колата профучава, изчезва зад хълма. Грохот. Дървото бавно се накланя и пада. Дим. От димната завеса се търкулва едно автомобилно колело. Сирени на приближаващи линейки. Санитарите изнасят на носилки две тела. Линейките се отдалечават с вой. Врата на операционна зала. Вкарват вътре две колички, на тях - тела, покрити с бяло. Часовник. След час излиза само една количка, също покрита с бяло)

(Кабинетът на адвоката)

ДЖОНС. Лекарят каза, че не успял да го измъкне. Направил, каквото може, но не се получило. Наистина, негов дълг е да спасява човешкия живот на всяка цена и ето че го спаси.

АДВОКАТЪТ. Доктор Бартън ли? Хирургът?

ДЖОНС. Да. В общи линии се получава така, че (посочва се, като прави сложни движения) някъде дотук съм аз, а по-нататък е Том.

АДВОКАТЪТ. Том?

ДЖОНС. Брат ми. Той се казваше Томас, а аз съм Ричард.

АДВОКАТЪТ. Излиза, че от вас двамата?..

ДЖОНС (с известно нетърпение). Да, да.

АДВОКАТЪТ. Трансплантация? Разбирам. Добре, а защо застрахователното дружество не иска да плати?

ДЖОНС. И аз това се питам. Вие трябва да ги принудите. Нека да платят. Ето ме мене, вдовицата е на лице, деца останаха. Заради всичко това направих дългове, а съвсем скоро има нов старт. Трябва да си намеря навигатор. Не участвам в обикновени състезания, а в ралита. Разбирате ли?

АДВОКАТЪТ. Да, да, разбира се... Нямате ли случайно снимка на брат си?

ДЖОНС. Имам. (подава снимка).

АДВОКАТЪТ. Наистина, не виждам никаква прилика.

ДЖОНС. Нали? Той беше чернокос, а аз съм рус.

АДВОКАТЪТ. Кажете ми какво е положението на снаха ви?

ДЖОНС. Положението ли? Чака пари. С нещо трябва да се живее, нали?

АДВОКАТЪТ. Да, разбира се. Имам предвид... хм... смята ли се за вдовица?

ДЖОНС. А за какво трябва да се смята? Известно е, че съпругът е умрял, значи жената е вдовица. Нали?

АДВОКАТЪТ. Безусловно, мистър Джонс. Без всякакви съмнения. Смятам, че поверихте тази работа в сигурни ръце. Скоро ще получите от мене добра вест.

ДЖОНС. Радвам се да го чуя! (смее се със същия гърлен и оглушителен глас като брат си на старта).

АДВОКАТЪТ. (в когото се събужда съмнение). Мистър Джонс, а дали...

ДЖОНС. Какво дали?

АДВОКАТЪТ. Напълно ли сте сигурен, че именно вие сте Ричард Джонс, а не Томас?

ДЖОНС. Как мога да бъда Томас? Всеки може да бъде само себе си, нали? Брат ми беше навигатор, а не пилот. Пилотът съм аз. А освен това има доказателство.

АДВОКАТЪТ. Доказателство? Какво доказателство?

ДЖОНС. Вдовицата с децата. Те останаха сираци, нали?

АДВОКАТЪТ. Разбира се! Затова ще разгледаме всичко старателно и се надявам, че работата ще приеме обрат, който напълно ще ви удовлетвори. Засега довиждане.

ДЖОНС. Довиждане.

Адвокатът звъни в застрахователното дружество. Огромна зала на фирмата "Консолидейтид". Между редици бюра на малки колички, наподобяващи столчета, каквито могат да се видят в баровете, са поставени пластмасови тела с вадещи се органи: сърца, бъбреци, черни дробове, бели дробове и т.н.)

ГЛАС (от високоговорител). Внимание, съобщение от щатската болница. Номер 366/9 и номер 197/В са прехвърлени в 45 D и 51 D.

(Една служителка става и започва да пренася сърца и бели дробове от едно пластмасово тяло в друго. На този фон протича телефонният разговор на говорителя на застрахователното дружество с адвоката)

ГОВОРИТЕЛЯТ. Вие сте адвокатът на Джонс? Не ви съветвам да се обръщате към съда. Сигурно ще изгубите делото. Защо ли? Защото двамата братя Джонс нямат застраховка нещастен случай, те имат застраховка живот. А кой от тях е жив? Жив е този, чиито жизнено необходими органи са живи. В кое тяло се намират, няма никакво значение. Тук или там - за нас е безразлично. Важното е, че са живи. А щом те са живи, значи е жив и самият застрахован - в определено процентно отношение. Това е! Мога да ви кажа какво е то. Госпожице Ланд! Дайте, моля ви, телесните активи на Томас и Ричард Джонс!

(Служителката докарва две колички с пластмасови тела и подава на представителя две папки)

ГОВОРИТЕЛЯТ (по телефона). Балансът на Томас Джонс е следният: 48.5 процента от неговите телесни движимости, във вид на редица лични органи, са инвестирани в брат му Ричард като вложение, имащо характер на необратимо дарение. 21.5 процента от телесните движимости на споменатия Томас са инвестирани в други лица, а в семейната гробница са положени останалите 30 процента, записани като щети. По такъв начин балансът на чистите загуби на Томас Джонс е около тридесет процента и в този размер застрахователното дружество е съгласно да признае застрахователния договор като пълноправен. Какво? Какво казахте? Ричард ли? Но нали вие сам твърдите, че Ричард е жив, как можем да му изплатим застраховка за настъпила смърт. Какво? Томас? Да, Томас е мъртъв 30 процента. Това е. Останалото е инвестирано и се чувства отлично. Всичко най-добро.

(Главен вход на болница. Адвокатът слиза от колата си. Приближават се двама нелегални търговци)

I ТЪРГОВЕЦ. Уважаеми господине, търсите или продавате? Плащам максимално високо.

II ТЪРГОВЕЦ. За операция ли идвате? Нещо сериозно? Имате ли нужда от пълен комплект? Черен дроб? Бъбрек? Първо качество, прекрасно, всичко като ново.

АДВОКАТЪТ. Моля ви, оставете ме на мира!

 

(Адвокатът крачи бързо по коридора на болницата. Врата с надпис "Рекламации". Надниква вътре. Нещо като приемна. Човекът, който седи открая, има две леви ръце. Адвокатът затваря бързо вратата и върви по-нататък. Влиза в голяма зала. Огромни шкафове-хладилници. Оживено движение. Домакин с бяла престилка и маска дава увити в марля пакети, подобни на парчета сирене. Сестри откарват пакетите с колички.  В средата стои главният хирург, заобиколен от няколко лекари. Адвокатът отива към него.)

 

ЛЕКАРЯТ. При мен ли идвате? Слушам ви.

АДВОКАТЪТ. Докторе, аз съм адвокатът на Ричард Джонс. Вие сте оперирали него и брат му. Работата е в това, че застрахователното дружество...

ЛЕКАРЯТ. Аха. Момент. Сестра! Моля, картоните на Джонс и Джонс!

II СЕСТРА (приближава се към лекаря). Извинете, от седма операционна. Казват, че не става.

ЛЕКАРЯТ. Ами нека домакинът да им даде по-голям размер. Казах, че този ще бъде малък.

 

(I сестра донася на лекаря картоните)

 

ЛЕКАРЯТ. Аха. Спомних си. Да.

АДВОКАТЪТ. Казаха ми от застрахователното дружество, че не всичко от това, което - ъ - е останало от умрелият брат, е получил този, който е останал жив.

ЛЕКАРЯТ. Така е. Имаше някакъв излишък. Просто остана това-онова, а поради огромното количество нуждаещи се не можем да изхвърляме подобни излишъци. Надявам се, че разбирате? Хуманизмът ни повелява да делим с другите. Това е една от тези сложни ситуации, която носи със себе си прогресът.

АДВОКАТЪТ. Значи освен живия брат има и някой друг?..

ЛЕКАРЯТ. Ами да! Да. Що се отнася до последствията, аз изпълнявам дълга си, спасих човек, без да ме е грижа семейното му положение, ерген ли е той или е женен. Така че не мога да ви кажа в момента дали госпожа Джонс е вдовица или не. Това трябва да реши съдът. Освен ако не се стигне до някакво споразумение. Но това мене не ме засяга.

АДВОКАТЪТ. Какво говорите, докторе?! Аз между другото не идвам по този повод, но... Според вас излиза, че вдовицата може да не е вдовица? Нали вижда в живия си зет. Била е на погребението! Какви съмнения може да има?!

ЛЕКАРЯТ. Уви, има съмнения. И дори много сериозни. Да предположим, че подчинявайки се на неотложни обстоятелства, направя такава операция... (показва с ръка все едно се разрязва в кръста на две половини). Кой според вас в този случай е останал жив? Този ли е женен (показва от кръста нагоре), или този? (показва от кръста надолу). Ние тук се занимаваме само с тялото. А това каква част е решаваща от съпружеска гледна точка, трябва да установи законът.

АДВОКАТЪТ. А, така ли било! И на кого е горната част?

ЛЕКАРЯТ. Господин адвокат, дадох ви само нагледен пример. Реалната операция беше много по-сложна. Създадохме нова органична цялост, приспособена да живее. Със същия успех може да бъде и така... (показва себе си сякаш се разрязва вертикално и хоризонтално - на четири).

III СЕСТРА. Докторе, пациентът от осемнадесета умря.

ЛЕКАРЯТ. Какво, пак ли? Доктор Фингър да го съживи веднага. (на адвоката). Различно е, разбирате ли. Такава е нашата задача. Не можем да влияем на последствията от правен характер, които могат да възникнат.

АДВОКАТЪТ. Такъв случай още не съм имал. Какво ще ме посъветвате, докторе?

ЛЕКАРЯТ. Има и по-сложни случаи, уверявам ви. Миналата седмица на доктор Крег от Синсинати му докарали наведнъж осемнадесет пациента. Автобусът, с който пътували, паднал от един мост. В автобуса се качили осемнадесет човека, а след операцията се оказали деветнадесет. И сега, помислете си, проблем с идентификацията на деветнадесетия! Как да му намерят документи. Къде е баща му? Майка му?

АДВОКАТЪТ. Възможно ли е подобно нещо?

ЛЕКАРЯТ. Нали ви казвам - случи се на доктор Крег. Следвайки хипократовата клетва, ние сме длъжни да спасяваме живота на колкото се може повече хора. Пациентите навярно са били много пълни, много високи. Шивачът шие според плата. Какво пак има там?

 

(Шум. Появява се един пастор и още отдалече говори със сопран, жестикулирайки.)

 

ПАСТОРЪТ. Няма да понеса това! Това ще погуби духовната ми кариера! Не мога да чета проповеди с такъв глас!

ЛЕКАРЯТ. Но, пасторе! Пасторе! Вече ви обясних, че това може да се поправи! (на лекаря, който стои до него). Колега, заемете се с него...

 

(Отвеждат пастора.)

 

АДВОКАТЪТ. И нищо ли няма да ме посъветвате?

ЛЕКАРЯТ. Смята се, че бракът има както духовна, така и телесна страна. Що се отнася до духовната страна, можете да се обърнете към психоаналитика, при когото се е лекувал вашият клиент. Трябва да свиквате. С подобни случаи се сблъскваме все по-често. Ако донорите са повече, възрастта на пациента често трябва да се определя като средно аритметично от възрастта на всичките.

III СЕСТРА. Докторе, звънят от седма, пациентът е готов.

ЛЕКАРЯТ. Там отивам. Извинете. Трябва да вървя... (излиза.)

 

(Адвокатът, дълбоко замислен, върви след един санитар, който кара пред себе си количка, покрита с бяло. Влиза след санитаря и количката през матова стъклена врата. Секунда по-късно изскача оттам сякаш го гони дяволът.)

(Кабинетът на адвоката. Влиза вдовицата.)

 

АДВОКАТЪТ. Здравейте. Вие сте госпожа Джонс, нали?

ВДОВИЦАТА. Да. А вие сте неговият адвокат? Дойдох само за да ви кажа: няма да се отърве така лесно.

АДВОКАТЪТ. Кой? Ричард ли?

ВДОВИЦАТА. Още не се знае дали това е Ричард.

АДВОКАТЪТ. Вие съмнявате ли се?

ВДОВИЦАТА. Какво значение имат съмненията! Все ми е едно. Но ако е Ричард, да ми даде застраховката, за това, което е получил от моя съпруг, а ако е Томас, да не стои в хотела и да не пръска пари по адвокати, да се върне при жена си и децата си.

АДВОКАТЪТ. Момент! Почакайте! Вие смятате, че или сте вдовица, или сте омъжена. Ако...

ВДОВИЦАТА. Зная, зная! Искате да ме объркате. Няма да споря с вас. Имам си свой адвокат. Чакам до събота, а след това ще поговорим, само че в съда. (отива си.)

ДЖОНС (влиза внимателно) Видях я. Беше при вас, нали?

АДВОКАТЪТ. Снаха ви ли? Да. Знаете ли какво иска?

ДЖОНС. Зная много добре. Иска или само парите, или и мене като добавка. Ако не стане иначе, може би ще отида при нея. Във всеки случай като съпруг ще бъда по-близо до парите, нали? Вие какво ще ме посъветвате?

АДВОКАТЪТ. Скъпи господин Джонс, трябва да ви огорча. Това не е така просто. Бях в болницата и разговарях със специалисти. За съжаление не можа да се установи дали сте останали жив, или сте мъртъв.

ДЖОНС. Е как така?

АДВОКАТЪТ. Само не се вълнувайте! Става въпрос не за субективно състояние, уважаеми господине, а за правно! Бракът се сключва както в духовен, така и в телесен смисъл. От духовна гледна точка вие несъмнено сте Ричард Джонс. Но от телесна гледна точка... (разперва ръце.)

ДЖОНС. Какво ми говорите? Кой съм аз все пак?

АДВОКАТЪТ. По време на делото непременно ще стане въпрос за това кой е бащата на децата, които са останали, скъпи господин Джонс. И ето, от духовна гледна точка вие не сте техен баща, защото не сте имали намерение да имате деца от снаха си, нито сте планирали мислено постъпки, резултат от които е бащинството. Нали?

ДЖОНС. Разбира се, че не съм. През живота си не съм имал нищо общо с нея! Що за идиотизъм, нали ми е снаха!

АДВОКАТЪТ. Именно! Но ви моля за внимание: от гледна точка на вашия духовен живот вие не сте бащата на децата и в правен смисъл. Нали не вие сте отговаряли "да" на въпроса на пастора "Искаш ли да вземеш за съпруга тази жена?". Но за съжаление сте катастрофирали и се е стигнало до редица трансплантации. Възниква опасението и даже сигурността, че от плътска гледна точка вие сте баща. Защото в момента притежавате тези части от тялото на вашия брат, които поради своето предназначение и функции ръководят бащинството.

ДЖОНС. Нищо не разбирам, но това не е истина. Не съм никакъв баща. Изобщо не съм се докосвал снаха си. Добре, ако не може иначе, мога да осиновя децата, но нищо повече.

АДВОКАТЪТ. Господин Джонс! Вие все още не можете да видите цялата сложност на проблема! Бащата не може да осинови собствените си деца, а след като сте им баща телесно, но не сте им такъв духовно, на основата на брачни отношения, защото не вие сте се венчали с майката на тези деца, а вашият брат, следва, че частично сте зет, а частично съпруг и същото се отнася за бащинството! Но по закон не са възможни нито частичен брак, нито частично осиновяване, нито тридесет процента развод! Затова не можете нито да се разведете със снаха си, нито да се ожените за нея, освен ако не признаете пред съда, че децата никога не са били деца на брат ви и че вие сте прелюбодеец и сте ги създали с нея преди катастрофата!

ДЖОНС. И тогава ще бъда техен баща? Благодаря!

АДВОКАТЪТ. Нищо подобно! Точно тогава ще бъдете само техен чичо! Защото вашият починал брат е собственик... Макар че не! Нали в това са участвали и други лица! Може би бащата на децата се намира някъде на съвсем друго място и дори да не знае нищо за това. Какъв случай! Какъв нечуван юридически казус! Исторически прецедент!

ДЖОНС. Почакайте! На какво толкова се радвате? Аз какво да правя, дявол да го вземе?

АДВОКАТЪТ. Моля ви, само не си изпускайте нервите. Горе главата!

ДЖОНС. Разбира се, не мога да си позволя да бъда нервен. В петък имам състезание. Господин адвокат, ще дойда при вас в събота. Тогава ще приключим с нещата. Главата ми ще бъде по-наред.

АДВОКАТЪТ. Добре, уважаеми господине, но остава още един въпрос. Разходите нарастват, знаете ли. Желателно е да получа аванс.

ДЖОНС. След ралито. Ако спечеля, ще ви платя. 50 хиляди сигурно ще стигнат за всичко, нали? Натрупах дългове, кредиторите дъх не ми дават да си поема. Постоянно се влачат след мене. Където аз, там и те. Дяволски не ми провървя с всичко това!

 

(На улицата Джонс, който излиза от входната врата, е заобиколен от няколко души на различна възраст.)

 

ДЖОНС. Махайте се! Оставете ме на мира. Хайде, вървете! Нямам никакви пари. В събота ще поговорим. Да, в събота! До събота нищо! (сяда в колата си и заминава; кредиторите гледат разочаровано след него)

 

(Кабинетът на адвоката. Влиза Джонс. Леко куца. В ръцете си държи дамска чантичка, слага я скришом настрани.)

 

АДВОКАТЪТ. Радвам се да ви видя, уважаеми господине. Отдавна не сме се виждали!

ДЖОНС (като сяда внимателно) А, да. Почти три месеца. Дяволски не ми върви.

АДВОКАТЪТ. Горещо ви съчувствам. Едновременно с това искам ви да изразя моите най-сърдечни съболезнования. Чух, че в резултат на трагично произшествие сте изгубили снаха си. Тоест жена си. Впрочем, сега това няма значение. Във всеки случай сте загубили близък човек и аз горещо ви съчувствам! Във връзка със спора за застраховката ли дойдохте? Виждате ли, работата още не е помръднала, но...

ДЖОНС. Не, господине. Имам си нови грижи. Така съм притиснат отвсякъде, че вече не зная какво да правя.

АДВОКАТЪТ. О? Четох, че сте катастрофирали...

ДЖОНС. Във вестниците нямаше всичко. Лекарска тайна. Е, ако не беше доктор Бартън, нямаше да съм жив. Но когато онзи ден ми свали шевовете, с пощата дойдоха съдебни призовки. Шест броя! Точно затова дойдох при вас. Вие трябва да ме спасите!

АДВОКАТЪТ. Ще направя каквото мога. За какво става дума?

ДЖОНС. (вади от джоба си лист хартия). Не мога да запомня всичко, затова си го записах. Значи така. Обвиняват ме в присвояване на скъпоценности, в профанация, иначе казано - в оскверняване... по-нататък не мога да разбера. Може би имате лупа?

 

(Адвокатът му подава лупа.)

 

ДЖОНС. Аха, да. Че не изпълнявам задълженията си като майка.

АДВОКАТЪТ. Сигурно като баща?

ДЖОНС. Не, като майка.

АДВОКАТЪТ. Вие жена ли сте?

ДЖОНС. Как така?

АДВОКАТЪТ. Да не сте сменили пола си?

ДЖОНС. Нищо не съм сменял. Впрочем... (разтрива си коленете) всъщност не, не си го смених аз, а тя. Макар че и тя не е, защото не е жива.

АДВОКАТЪТ. Нищо не разбирам. Каква "тя"?

ДЖОНС. Саломея Тайнъл.

АДВОКАТЪТ. И коя е?

ДЖОНС. Това рали трябваше да ме изправи финансово на крака. Намерих си нов навигатор. Франк Смит. Може би сте го чували? Симпатично момче беше! Но дявол да го вземе този мой лош късмет!

АДВОКАТЪТ. Какво, пак ли от вас двамата?..

ДЖОНС. Не. Този път беше още по-лошо. Моите кредитори и разни други хора дойдоха да гледат ралито, нали така? А най-добре се вижда на завоя. Дори снаха ми, макар че имаше претенции към мене, дойде. Накратко казано, заедно с нея там имаше осем души. (вади втори лист). Кредиторите ми ги знаете, така че ще ги пропусна. Освен тях, Саломея Тайнъл, на 35 години, Нанси Куин, на 22 години, за снаха си вече ви казах и ето какво стана: влязох в завоя със сто и осемдесет и щях да го мина нормално, но задницата ми занесе. Как да се оправя и да не се обърна...

 

(Завой. Група зрители: снахата вдовица, кредиторите, две жени, отстрани мъж с куче боксер на каишка. Колата се приближава с бясна скорост, подхлъзва се, излита от шосето, пада дърво - там, където е стояла групата хора, - вдига се дим, от дима се търкулва едно автомобилно колело, след него друго. Вой на линейки. Вече познатата врата на операционната. В нея една след друга влиза дълга върволица колички, покрити с бяло. Излиза само една.)

(Джонс говори и жестикулира в кабинета на адвоката.)

 

ДЖОНС. И загубих съзнание. Докторът казва, че е направил всичко, каквото могъл. Сега му дължа куп пари. От кредиторите май се отървах, но и така съм затънал в дългове.

АДВОКАТЪТ. И снаха ви също... Колко ви съчувствам!

ДЖОНС (от време на време докосва коленете си, бедрата, масажира си ставите). Също.

АДВОКАТЪТ. И кой впрочем ви обвинява сега и за какво?

ДЖОНС. Първо, годеникът на тази Нанси Куин. Иска да му върна платината и златото.

АДВОКАТЪТ. Какво злато?

ДЖОНС. Ето това... (отваря устата си и показва златни коронки). Годеникът е зъболекар. Трябвало да се оженят. Като на близък човек й поставил това-онова. Всичко от злато, а мостът - платинен. Сега иска да му ги върна.

АДВОКАТЪТ. Вие? На него?

ДЖОНС. Да. Казва, че били подарък за годеницата му, а аз не съм му годеница. Май е прав, но аз ли съм взел това? Никого не съм молил за златна коронка. Никакви златни коронки не съм си поръчвал, защо трябва да връщам нещо?

АДВОКАТЪТ. Е... ъ... наистина... господин Джонс. Особен случай! Това ли са всичките претенции към вас?

ДЖОНС. Де да бяха! Тази, другата жена, Саломея Тайнъл... не я познавах. Очите и не съм виждал, а сега чичо й иска да плащам издръжка на децата.

АДВОКАТЪТ. На нейните деца ли?

ДЖОНС. Ами да.

АДВОКАТЪТ. Разбирам. Защото катастрофата на пътя е станала по ваша вина, макар и неумислено, нали?..

ДЖОНС. Нищо не разбирате. Комисията установи, че не съм виновен за катастрофата, защото там е било разсипано масло. Трябва да плащам не заради катастрофата, а защото... е... с една дума - като майка или като продължение на майката.

АДВОКАТЪТ. Продължение на майката ли? Кой измисли това определение?

ДЖОНС. Адвокатът на чичото. Той казва, че съм една четвърт майка.

АДВОКАТЪТ. За каква майка става дума?

ДЖОНС. Не, не можем да се разберем с вас! Господин адвокат, тази жена, Тайнъл, имала три деца. Нали? И била много болна - от ревматизъм. Сега, когато наближи да вали, така ме щракат коленете, че не чувствам нито амбреажа, нито газта. За мене това е фатално, сам разбирате!

АДВОКАТЪТ. Това означава, че госпожа Тайнъл... че нейните крака...

ДЖОНС. Ами да. Някъде дотук. (неопределени жестове в областта на бедрата). Такъв ревматизъм, така ме боли всичко, а чичото, този негодник, иска да се грижа за малките, изпраща ми заплашителни писма, пише ми така (вади от джоба си писмо): "Или ще даваш пари за децата, или настоявам веднага да положиш незабравимите останки на моята племенница в семейната гробница. Няма да допусна някой да притежава останките на скъпата ми покойница!". Какво ще кажете за това? Хората са толкова безсъвестни!

АДВОКАТЪТ. Много неща станаха. Ще позволите ли да си запиша? (пише и мърмори). М-м... Профанация, златни коронки, мост, три деца, задължения на майка, ревматизъм... И така, скъпи господин Джонс, тъй като вече ми обяснихте всичко...

ДЖОНС. Съвсем не е всичко. Остава още дългът към доктор Милър, а като добавка - кучето.

АДВОКАТЪТ. И какво иска този доктор?

ДЖОНС. Да платя за лечението на ревматизма. Госпожа Тайнъл се лекувала при него, но плащала веднъж за цяла година. И точно сега трябва да се плаща. Докторът казва, че е лекувал краката и краката са налице, значи трябва да плаща този, който ходи с тях, който ги има! Заплашва ме, че ще подаде жалба срещу мене и ще пусне имуществото ми на търг! Но първо, ставите адски ме болят...

АДВОКАТЪТ. Не! Не така, господин Джонс! Това не е правилно! Моля да не си го признавате!

ДЖОНС. Как така? Когато ви казвам, че щом наближи да вали...

АДВОКАТЪТ. Това няма нищо общо. Ако само веднъж си признаете, че това не са вашите крака...

ДЖОНС. Мои са! Нали ходя с тях, не е ли така?

АДВОКАТЪТ. Във всеки случай ви забранявам да влизате с ищците в каквито и да е спорове или разговори. От този момент само аз ще представлявам всичките ви интереси.

ДЖОНС. Чудесно.

АДВОКАТЪТ. А какво още споменахте за някакво куче?

ДЖОНС. Да. Там отстрани стоеше един тип. Той оцеля, но кучето му, боксер, е изчезнало. И сега твърди, че съм си го присвоил.

АДВОКАТЪТ. Вие?

ДЖОНС. Да. Но това са глупости. Изсмукал си го е от пръстите. Нищо за никакво куче не зная. Доктор Бартън също не си спомня за него.

АДВОКАТЪТ. Момент. Ще запишем за всеки случай. Куче порода боксер. Добре. Това вече всичко ли е?

ДЖОНС. Засега да. (става). Къде е? Бих могъл да се закълна, че я сложих тук някъде. Не сте ли я виждали?

АДВОКАТЪТ. Какво?

ДЖОНС. Чантичката.

АДВОКАТЪТ. Ето тук една чантичка. (показва дамската чантичка, която Джонс е сложил отстрани на стола.)

ДЖОНС. Наистина. Благодаря. (взема чантичката, вади от нея кърпичка, изтрива си челото.)

АДВОКАТЪТ. Вие използвате чантичка?..

ДЖОНС. Да. Така е по-удобно. Не мислите ли? Не се раздуват джобовете...

АДВОКАТЪТ. А отдавна ли, ако мога да зная?

ДЖОНС. Не помня. От известно време. И така, господин адвокат...

АДВОКАТЪТ. Момент, господин Джонс. Разходите ще започнат да се увеличават. Сами разбирате - толкова неща! Принуден съм да ви помоля за аванс.

ДЖОНС. Очаквах това. Засега мога да ви дам само сто долара, но следващата седмица стартирам в централното американското рали. Първата награда е 80 000. Това ще покрие всички разходи, нали? Сега трябва много да тренирам. Натъпкан съм с аспирин като аптека... Ох, тези крака, тези крака! Но няма какво да се прави. Аха, господин адвокат, смятам да се застраховам преди ралито, но така, че след това, ако стане нещо, застрахователното дружество да не може да се измъкне. Моля да ми помогнете.

АДВОКАТЪТ. С удоволствие. Ще се погрижа за това. Господин Джонс, вие винаги ли ходите при един и същ психоаналитик?

ДЖОНС. Да. При доктор Банглъс. Защо?

АДВОКАТЪТ. Нищо. Просто исках да зная. Довиждане... и успех.

ДЖОНС. Дай Боже.

 

(Адвокатът в кабинета на психоаналитика доктор Банглъс.)

 

АДВОКАТЪТ. И така, аз съм адвокатът на Ричард Джонс. Между другото, вече обясних целта на посещението си по телефона.

БАНГЛЪС. Да, да. Моля. Разбрах, че искате да надникнете зад духовните кулиси. Добре, Джонс... е необикновен случай!

АДВОКАТЪТ. Именно. Оплетен е в редица дела. Съдът може да призове експерти, разбирате ли, докторе, за да дадат своето заключение. Като негов защитник трябва да съм подготвен за това.

БАНГЛЪС. Да, помня си, че ми казахте. Тук са неговите материали... но по принцип това е лекарска тайна.

АДВОКАТЪТ. Аз действам от името на Джонс. В негова полза. И също съм обвързан с професионална тайна.

БАНГЛЪС. Ами добре. През последната година се забелязват в него някои промени...

АДВОКАТЪТ. Промени ли? Какви?

БАНГЛЪС. (посочва един магнетофон) Имам тук записани откъси лечението на Джонс. Използвам метода на свободните асоциации. Знаете ли на какво се основава? Казвам някаква дума, а пациентът отговаря с първата, която му дойде на ум.

АДВОКАТЪТ. Зная. Разбира се.

БАНГЛЪС. Първият откъс е отпреди две години. Чуйте го, моля. (включва магнетофона.)

 

(Чуват се гласовете на Джонс и Банглъс.)

 

БАНГЛЪС. Нощ.

ДЖОНС. Фарове.

БАНГЛЪС. Тъмнина.

ДЖОНС. Предпазител.

БАНГЛЪС. Защо "предпазител"?

ДЖОНС. Щом е тъмно, значи са повредени светлините, нали?

БАНГЛЪС. Внимание, продължаваме. Шапка.

ДЖОНС. Клапан.

БАНГЛЪС. Как свързвате шапка с клапан?

ДЖОНС. Нормално. Шапката е цилиндрична, а в цилиндъра има клапан.

БАНГЛЪС. Аха. Внимание! Кръв.

ДЖОНС. Стоп.

БАНГЛЪС. Защо "стоп"?

ДЖОНС. Ами червена светлина.

БАНГЛЪС. Света троица.

ДЖОНС. Втора.

БАНГЛЪС. Какво е това "втора"?

ДЖОНС. Втора скорост.

БАНГЛЪС. Каламбур.

ДЖОНС. Карбуратор.

 

(Банглъс изключва магнетофона.)

 

БАНГЛЪС. Така беше, господин адвокат, преди две години. Цялата фройдистка символика при него се свеждаше до автомобила. На "прасци" отговаряше "шаси" и дори пръчката, обърнете внимание, беше за него скоростен лост. А ето откъс от записа, направен след катастрофите. (включва магнетофона.)

БАНГЛЪС. Шапка.

ДЖОНС. Воал.

БАНГЛЪС. Цвете.

ДЖОНС. Орган.

БАНГЛЪС. Защо "орган"?

ДЖОНС. Нямам понятие. Така ми дойде.

БАНГЛЪС. А какъв е този орган?

ДЖОНС. Обикновен. Който свири.

БАНГЛЪС. Бутало.

ДЖОНС. Пръстен.

БАНГЛЪС. Тайна.

ДЖОНС. Тайнство.

БАНГЛЪС. Бензин.

ДЖОНС. Ръкавици.

 

(Психоаналитикът изключва магнетофона.)

 

БАНГЛЪС. И така, господин адвокат, не може да има никакви съмнения. Шапка - воал, съвсем ясно - булчински, цвете - орган, стана дума за портокалов цвят и венчална ситуация. Буталото, заради пръстените, той свързва с венчална халка. Тайната става венчално тайнство, а бензинът му напомня ръкавици. Само жена може да направи такава връзка, уважаеми господине, защото мъжете не се занимават с чистене на ръкавици.

АДВОКАТЪТ. Мили Боже! Значи той наистина не съществува?

БАНГЛЪС. Какво говорите! Как така не съществува?

АДВОКАТЪТ. Ами ясно е - той е Нанси Куин! Момичето, което...

БАНГЛЪС. Не. Това не е толкова просто. Тя изобщо не би свързала буталото с венчална халка. Буталото сигурно не би й говорило за пръстени. Най-много за налягане. Аз бих казал така: отгоре е Джонс, а отдолу - момичето. Като масло на хляб!

АДВОКАТЪТ. Масло на хляб ли? Вие се шегувате...

БАНГЛЪС. Ни най-малко. Знаете ли как работи днес хирургът? Парче кожа, парче пластмаса, парче от нещо, което му е под ръка - зашил е това, което е намерил. Трябвало е да попълни липсите. До известна стерен.

АДВОКАТЪТ. До известна степен?

БАНГЛЪС. Най-вероятно. Което ще рече, че не зная нищо за самата операция.

АДВОКАТЪТ. И какво всъщност е той?

БАНГЛЪС. А какво е миш-маш?

АДВОКАТЪТ. Но аз не мога да защитавам в съда миш-маш!

БАНГЛЪС. Защо не? Нови времена - нови обичаи. Ще свикнете!

АДВОКАТЪТ. Но нещо трябва да преобладава! Той Джонс ли е?

БАНГЛЪС. Трудно мога да кажа. Понякога се държи агресивно. На последния сеанс, когато го хипнотизирах, ме ухапа. (показва превързания си пръст.)

АДВОКАТЪТ. Ухапа ли ви? Мили Боже, кучето!

БАНГЛЪС. Какво куче?

АДВОКАТЪТ. Боксер. То също се навъртало там.

БАНГЛЪС. Къде?

АДВОКАТЪТ. На мястото на катастрофата. След това изчезнало. Знаете ли това място?

БАНГЛЪС. Не. Има ли някакво значение?

АДВОКАТЪТ. Долу-горе. Всички стояли до оградата. Най-обикновена мрежа. И автомобилът връхлетял върху тях... а кучето също било там. Било и изчезнало. Има свидетели.

БАНГЛЪС. Вие смятате?.. Хм. Куче? Значи след като е... тогава... може би трябва да се ваксинирам?

АДВОКАТЪТ. Мислите, че Джонс може да има бяс?

БАНГЛЪС. Не Джонс. Кучето.

АДВОКАТЪТ. А възможно ли е...

БАНГЛЪС. Защо не? Той евентуално ще отхвърли трансплантацията, но аз в същото време мога да се разболея от бяс. По-добре е да го направя. За всеки случай. Благодаря за информацията.

АДВОКАТЪТ. Няма нищо. Но аз какво да правя в случая?

БАНГЛЪС. Нещата се развиват толкова бързо... Съветвам ви засега да се въздържате от каквито и да е действия до следващото рали.

АДВОКАТЪТ. Мислите ли. Може би... (става, за да се сбогува.)

 

(Кабинетът на адвоката. Гласът на секретарката.)

 

ГЛАСЪТ. Господин адвокат, господин Джонс е тук.

АДВОКАТЪТ. А, най-сетне?!! Великолепно! Нека влезе.

 

(Влиза Джонс.)

 

ДЖОНС. Моите почитания, господин адвокат. Дойдох при вас, защото...

АДВОКАТЪТ. Много добре зная защо сте дошли! Очаквах ви.

ДЖОНС. Очаквали сте ме? Странно.

АДВОКАТЪТ. Защо да е странно?

ДЖОНС. Защото до вчера изобщо не бях решил кой адвокат да наема. Накрая обаче дойдох тук, защото Джонс ми говореше много хубави неща за вас.

АДВОКАТЪТ. Джонс ли? Кой Джонс?

ДЖОНС. Ами Ричард Джонс, моят пилот от последното рали, горкият... Но всъщност забравих да се представя. Казвам се Джон Фокс. Аз съм навигатор. С Джонс бяхме стари приятели. Когато ми предложи да участваме заедно в ралито, се съгласих с удоволствие. Точно тогава ми разказа как се грижите за неговите интереси! Е, ралито завърши за него трагично, нашата професия е толкова рискована, нали? Първите двеста мили водехме убедително, Ричард караше отлично, като в най-добрите си дни и само на този проклет завой...

 

(Шосе. Състезателна кола. Завой. Самотно дърво. Грохот. Дървото се накланя и пада. Нарастващ вой на сирени. Вратата на операционната зала.)

ФИЛМЪТ НА АНДЖЕЙ ВАЙДА

ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА СТАНИСЛАВ ЛЕМ: ТУК!