Фредерик Паси (Frédéric Passy)
20 май 1822 г. - 12 юни 1912 г.
Нобелова награда за мир (заедно с Жан Анри Дюнан), 1901 г.
(Като положил дългогодишни миротворчески усилия.)
Френският политиконом и защитник на мира Фредерик Паси е роден в Париж, в голямо процъфтяващо семейство, редица представители на което са заемали важни държавни постове. В детските му години споменът за наполеоновите години е още пресен и момчето не един път чува разкази за битки, в които са вземали участие близките му. Учи в Париж философия, право и икономика. Под влиянието на чичо си Иполит, министър на крал Луи Филип и император Наполеон ІІІ, Паси проявява интерес към политическата икономия. Важна роля за формирането на мирогледа му изиграва доктрината за свободната търговия, съдържаща се в трудовете на Ричард Кобден, Джон Брайт и Гюстав дьо Молинари. Тези учени защитават идеалите на рационализма, личната и икономическата свобода, частната собственост и интернационализма. След като получава през 1844 г. наследство, Паси напуска държавната служба и се задълбочава в изучаването на политическата икономика. По време на пътуването си до Италия се запознава с Вланш Сагере и през 1946 г. се жени за нея; семейството има 12 деца.
Паси има някаква представа за движението за мир, появило се в Европа, но не се интересува от него до края на Кримската война (1853-1856), в която Франция се сражавала на страната на Англия и Турция срещу Русия. Неизброимите жертви от двете страни го карат да се плаши, а по време на наводнението на Лоара е учуден, че хората, които се ужасяват от броя на жертвите на стихията, са почти безразлични към безбройните жертви на войната. Той стига до извода, че стихийните бедствия не могат да бъдат избегнати, докато войните могат и трябва да се предотвратяват. Част от времето, което дотогава му отива за политическата икономика, започва да посвещава на делото на мира. Това решение е за Паси напълно логично. Той смята войната не само за аморална, но и за непродуктивна, водеща до "огромни финансови неудобства, гибел на собствеността и търговията и заплаха за живота и свободата на индивида". Според него, ако хората и народите осъзнаят "свързващата ги материална и морална солидарност, ще осъдят войната и ще се постараят да осигурят естествените си интереси чрез международни договори и погранична търговия".
Някои свои възгледи Паси излага в Проблеми на икономиката (Mélanges économiques) - сборник есета, публикуван през 1857 г., и в лекциите, които чете в продължение на няколко години. Той избягва държавната служба, защото ще му се наложи да даде клетва на император Наполеон ІІІ, срещу когото се противопоставя съзнанието му. По същата причина не приема награждаването си с ордена на Почетния легион и ред други назначения. Нарасналите разногласия между Франция и немските държави през 60-те години на ХІХ век предизвикват тревога у Паси и другите френски либерали. Когато Наполеон ІІІ се опитва да установи контрол над Люксембург, войната започва да изглежда неизбежна. Паси и двама негови влиятелни колеги пишат писмо във френския вестник Време (Le Temps), като призовават за мирно решаване на конфликта и създаване на френско дружество за мир. Неочаквано широката поддръжка на писмото вдъхновява Паси и няколко негови приятели да създадат в същата година Международна и постоянна лига за мир (Ligue internationale et permanente de la paix). Независимо от всичките усилия на Паси, през 1870 г. между Франция и Прусия започва война. За Франция тя се оказва катастрофална: армията е разгромена, Наполеон взет в плен и Париж обсаден. В началото на следващата година правителството иска мир.
Една от жертвите на войната е Лигата, но на нейна основа е създадено Френско дружество на приятелите на мира (Société française des amis de la paix). Паси публикува манифеста Мъст или възраждане, в който призовава за "мирно разбирателство между Франция и Германия на основата на арбитража"; там се предлага и неутрален статут на Елзас и Лотарингия.
С основаването на Третата република през 1871 г. Паси успява най-сетне да постъпи на служба и скоро започва да преподава в парижките училища. През 1881 г. е избран в камарата на депутатите, където защитава свободата на търговията, работническото законодателство и резолюцията за международния арбитраж. Когато Франция разширява агресивно колониалната си империя в Северна Африка и Югоизточна Азия, Паси осъжда решително опитите "да се господства, да се поробват и да се експлоатират другите народи… които чувстват своята националност така, както и ние, и които не по малко от нас са привързани към своята независимост и родна земя". По това време той все повече се увлича от движението за арбитраж - алтернатива на международните въоръжени конфликти. През 1887 г. Уйлям Рандъл Кремър подготвя съглашение между Англия и САЩ за арбитраж във всички спорни случаи, които не могат да бъдат решени с обикновените дипломатически средства. Топлият прием, оказан на Кремър в САЩ, и подкрепата на идеята му в британския парламент вдъхновяват Паси за аналогична инициатива.
Той организира заедно с Кремър през 1888 г. среща между френски и английски парламентаристи за обсъждане на перспективите на арбитража между техните страни и САЩ. Решено е срещата да се повтори след една година. През 1889 г. представители на десет европейски страни и САЩ се срещат в Париж по време на световното изложение и основават Междупарламентарен съюз (Interparliamentary Union) за разработване на предложения за арбитраж и разоръжаване.
След като претърпява поражение на следващите избори, Пасси започва да посвещава по-голяма част от времето си на задължението си на председател на Съюза, но продължава да пише много и да чете лекции. Получената през 1901 г. Нобелова награда за мир разделя с Анри Дюнан. Представяне на лауреатите няма и нобелови лекции не са изнесени. Признат за лидер на европейското движение за мир, Паси продължава да работи и след награждаването си. Той се обръща към кралица Виктория с призив да не започва война с бурите в Южна Африка, убеждава Русия и Япония да решат териториалния си спор с арбитраж, което било направено през 1906 г. с помощта на Теодор Рузвелт. До края на живота си Паси е уверен, че "бъдещето не принадлежи на войната, отчуждението и омразата. То принадлежи на мира, труда и арбитража". След смъртта си е погребан в гробището Пер Лашез в Париж.
Превод от руски: Павел Б. Николов
