Жан Анри Дюнан (Jean Henri Dunant)
8 май 1828 г. - 30 октомври 1910 г.
Нобелова награда за мир (заедно с Фредерик Паси), 1901 г.
(Като допринесъл за мирното сътрудничество на народите.)
Швейцарският хуманист и основател на Международния комитет на Червения кръст Жан Анри Дюнан е роден в благочестиво състоятелно женевско семейство. Баща му, Жан Жак Дюнан, е член на управителния съвет на Женева и в кръга на задълженията му влиза надзорът над приютите за сираци. Дядото на Дюнан е директор на женевската болница и кмет на съседния град. Майка му, Ана Антоанета Коладон, е сестра на известния физик Даниел Коладон.
Младият Дюнан се интересува преди всичко от икономика, религия и обществена дейност. През деня учи икономика, а през нощта навестява бедните. В неделя, след църква, ходи в местния затвор, където утешава с думи затворниците. На осемнадесет години се присъединява към евангелистката организация "Пробуждане", популярна по това време в Женева. През 1853 г., след като се запознава с американската писателка Хариет Бичер Стоу, Дюнан се изказва решително срещу робството, борбата с което води в продължение на няколко десетилетия. Участва активно в работата на създадената малко преди това Християнска младежка асоциация (Young Men's Christian Association), чийто парижки отдел, първият в Европа, се открива през 1855 г.
Като си дава сметка, че само с благотворителност не може да се изхранва, на двадесет и шест години Дюнан започва работа в представителството на една от най-големите женевски банки в Северна Африка и Сицилия. Той продължава благотворителната си дейност и основава отдел на Християнската младежка асоциация в Алжир. Тогава публикува и пътните си бележки за страната. Една от главите на произведението излиза като отделна книга със заглавие "Робството при мюсюлманите и в Съединените американски щати" ("L'Esclavage chez les Musulmans et aux Etats-Unis d'Amerique", 1863).
През 1859 г. Дюнан решава да основе собствено предприятие, като си избира обширен участък земя в Алжир, където възнамерява да отглежда домашни животни и да се занимава със земеделие. Той кани приятели и роднини да финансират начинанието и резултатът е събрана сума от сто милиона швейцарски франка. Но за да се осъществят плановете му, трябва да се построи водопровод и след безплодни преговори с алжирските чиновници Дюнан решава да се обърне към император Наполеон ІІІ, който се намира в Солферино (Италия), където френската армия заедно с италианските си съюзници се готви да отблъсне нахлуването на австрийците.
На 24 юни 1859 г. Дюнан пристига в Кастилионе и там става свидетел на едно от най-кървавите сражения през XIX в. - битката край Солферино, жертва на която падат 40 хиляди убити и ранени. "Беше ръкопашна и нечувано ужасна - спомня си я по-късно Дюнан. - Австрийските и съюзническите войски се тъпчеха една друга, колеха се върху още топлите трупове, събаряха противниците си с приклади, като им пръскаха черепите и из изкарваха вътрешностите със саби и щикове. Боят се превърна в кланица, в схватка на диви зверове, обезумели от ярост и опиянени от кръвта". След битката шест хиляди човека се отправят към Солферино, за да пренесат ранените в Кастилионе. Дюнан има френски пропуск и не остава безучастен. По домове, казарми, църкви и манастири се организират импровизирани болници.
Веднъж Дюнан вижда как италиански войници заплашват да изхвърлят ранени австрийци от стълбите на църквата Киеза Мажоре в Кастилионе. "Спрете - извиква им той, - не правете това! Те са ваши братя!" Войниците се подчиняват, а думите "Sono fratelli" ("Те са братя") стават девиз на системата за оказване на помощ.
Само двама лекари обслужват пострадалите. Дюнан ръководи работата в Киеза Мажоре, като събира храна и организира първа помощ със силите на пътешественици, свещеници и журналисти. Доброволци обзавеждат превързочен пункт, а сред военнопленниците смогват да се намерят още четирима лекари. Дюнан успява да издейства от френския щаб освобождаването на всички австрийци, които са преминали медицинска подготовка. Обръща се за помощ и към благотворителни организации в Женева. По-късно прави същото по бойните полета край Брешия и Милано.
Споменът за Солферино преследва Дюнан през целия му живот. Потоците кръв, стоновете и виковете на ранените го карат да чувства отново и отново своята безпомощност пред лицето на страданието. В книгата си "Спомен за Солферино" ("Un souvenir de Solferino", 1862 г.) Дюнан описва "хаотичния безпорядък, неизразимото отчаяние и всевъзможните нещастия", предизвикани от битката, разказва за оказваната помощ в Кастилионе и в заключение предлага да се създаде международна организация, която да помага на жертвите от войната.
Книгата го прави знаменит. Управляващите кръгове в Европа и журанлистите проявяват към плана му огромен интерес. През февруари следващата година Женевското дружество за обществено благоденствие (Société genevoise d'utilité publique) - хуманитарна организация, състояща се от най-видните женевски граждани - се заема да осъществи плана на Дюнан. Дружеството създава комитет от петима души, в който влиза и Дюнан. Той призовава да се започне кампания за подкрепа. "Ние трябва да агитираме - заявява той на швейцарските си колеги по време на първото заседание. - Нашата позиция трябва да спечели признание по целия свят - сред силните и слабите в него, сред монарсите и народите".
Дюнан се обръща с призив към европейските правителства и сътрудничи с видни обществени дейци като Виктор Юго, Чарлз Дикенс и Флорънс Нейтингейл за организиране на международна конференция, която да обедини усилията на отделните национални групи за оказване на помощ. На 26 октомври 1863 г. в Женева се срещат тридесет и девет делегати от шестнадесет страни. Те изработват проект за договор, който да гарантира неутралитета на тези, които оказват помощ, и приемат емблемата червен кръст на бял фон (вариант на швейцарското знаме). На комитета на петимата е предложено да започне координация на работата на националните организации, което фактически създава Международния комитет на червения кръст. Договорът, широко известен като Женевска конвенция, е подписан следващата година в Париж от представителите на дванадесет страни.
Погълнат от хуманитарната си дейност, Дюнан изоставя алжирското си предприятие и през 1876 г. банкрутира. Без да се съобразяват с обстоятелствата и добрите му намерения, няколко вложители го обвиняват в мошеничество. Отхвърлен от женевското общество, което преди го възхвалявало, Дюнан се оказва без пукната пара. Но въпреки това присъства на общото събрание на Червения кръст, което се състои в Париж по време на световното изложение. Там прави предложение да се гарантира на военнопленниците неприкосновеност като на болните и ранените.
През 1871 г., по време на Френско-пруската война, Дюнан основава дружество, в чиито задачи влиза защитата на военнопленниците; негови отдели са създадени във Франция, Англия, Белгия, Бавария и САЩ. На следващата година дружеството получава името Световен съюз за ред и цивилизация (Alliance universelle de l'ordre et de la civilisation); френският и английският отдел на съюза се присъединяват към призива на Дюнан за разпростиране на неутралитета и над затворниците. Руският цар Александър ІІ помага за подготовката на конференция в Брюксел, където е разработена конвенция за воденето на война и за отношението към пленниците. Макар че не донася бързи резултати, съвещанието дава тласък да се сключи споразумение за правата на военнопленниците.
Като се придържат строго към доктрината Монро (за ненамеса в европейските дела - бел. прев.), Съединените щати все още не признават Червения кръст. Но американската медицинска сестра Клара Бартън, която работи от името на Червения кръст по време на Френско-пруската война, основава първия отдел на дружеството в САЩ. През 1882 г. сенатът на САЩ приема условията на Женевската конвенция за отношението към пелнниците.
От 1871 до 1874 г. Дюнан посвещава по-голямата част от времето си на Световния съюз. През 1874 г. става инициатор на кампания срещу търговията с роби, която все още процъфтявала на отделни места в Африка, Египет, Турция и Афганистан. Макар че робството в Европа е забранено със закон, приз 1875 г. английското адмиралтейство нарежда на капитаните на кораби да връщат избягалите роби на собствениците им. Дюнан организира енергични протестни акции и новите инструкции са отменени. Той подкрепя и стремежите на европейските евреи да се върнат в родината на дедите си. През 1864 г. основава Международно дружество за възраждане на Изтока, цел на което е създаването на европейска колония в Палестина. В търсене на средства за това начинание Дюнан учредява Дружество за сирийска и палестинска колонизация. Членовете на дружеството разчитали, че султан Абдул Хамид ще отдели поземлен участък, но Руско-турската война осуетява плановете им.
По-нататък Дюнан живее в уединение и се появява рядко сред хората. За да събере средства за Световния съюз, чете за кратко лекции в Англия. Презиран от семейството си и забравен от приятелите си, той се заселва в Южна Англия, макар че живее известно време в Париж, където е секретар на Френското дружество на приятелите на мира на Фредерик Паси. Скоро след това се връща в Швейцария и започва да странства от село на село, често без да има и късче хляб. Въпреки нищетата, той поддържа прецизно външността си, маскирайки извехтелите места по редингота си с мастило и избелвайки с тебешир ризата си. През 1892 г. се заселва в Хайденския приют, където прекарва остатъка от живота си.
След много години без никаква вест от него го открива журналистът Вилхелм Зондрегер, чието интервю с Дюнан е препечатано от много европейски вестници. Като разбрала за бедственото му положение, руската императрица му отпуснала малка пенсия. Берта фон Зутнер го посещава и предлага да помогне за възстановяването на репутацията му. Зутнер пише често за него и самият Дюнан започва да сътрудничи на пацифистките списания, които издава.
През 1901 г. Дюнан става първият лауреат на Нобелова награда за мир, която разделя с Фределик Паси. Той е болен и не може да отиде от Хайден за участие в церемонията по награждаването. Изборът на Нобеловия комитет предизвиква противоречиви съждения, някои смятат, че опитите на Дюнан да смекчи последиците от войната водят до нейното узаконяване.
Дюнан не създава семейство. Всичките средства, получени от Нобеловия комитет, завещава на благотворителни организации в Норвегия и Швеция. Той урежда и безплатно легло за бедни в Хайденския приют, в който прекарва последните осемнадесет години от живота си. Паметникът над гроба му представлява коленичил човек, който подава вода на ранен войник.
Превод от руски: Павел Б. Николов
