Кирил Григоров Пърличев е български революционер и общественик. Член на Централния комитет и Задграничното представителство на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, учител, журналист, директор на историческия музей в Охрид (1941 – 1944 г.), писател и масон. Използва псевдоними като Пандопуло, Григориев, Ставрев, К. Пандов и Наумов.
Кирил Пърличев е роден на 1 март 1875 година в Охрид, тогава в Османската империя. Той е син на Григор Пърличев, при когото се образова и на когото помага за книжовната му дейност. В 1894 година завършва с деветия випуск Солунската българска мъжка гимназия. В гимназията участва в таен ученически революционен кръжок и основава ученически съюз. В 1895 година взима участие в Четническата акция на Макдонския комитет като четник на Стойо Костов.
Учителства във Воден и работи за изграждането на ВМОРО. Същевременно издава вестник „Борец“. На Солунския конгрес в 1896 година Кирил Пърличев е представител на Воденския революционен окръг. На 5 август 1898 година Методи Патчев, с помощта на Христо Узунов и Пърличев, убива в центъра на Охрид сърбоманина Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско училище. Кирил Пърличев, заедно със съмишлениците си, е арестуван.
През 1901 година по нареждане на Даме Груев Кирил Пърличев учителства в Прилеп. Избран е и за член на Централния комитет на ВМОРО, след арестуването на целия му състав при Солунската афера в 1901 година и предприема обиколка с четата на Методи Патчев. В София през 1902 година следва в Историко-филологическия факултет на Висшето училище и е секретар на Задграничното представителство на ВМОРО. За времето на Илинденско-Преображенското въстание е четник при Христо Чернопеев.
След въстанието се установява в Солун, където преподава в Солунската българска мъжка гимназия. През 1906 – 1908 година е преподавател по аритметика и френски език в Царибродската смесена прогимназия.
След Младотурската революция през 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Воден. Учителства във Воден, където заедно с Христо Занешев спомага организационните дела. Участва в редактирането на списание „Искра“.
През 1912 година е временен представител на Задграничното представителство на ВМОРО. През 1918 година пише „Сръбският режим и революционната борба в Македония“. Кирил Пърличев е един от основателите на Македонския научен институт. Открива гроба на свети Климент Охридски. Член е на Паневропейския съюз и на масонската ложа „Светлина“. Владее чужди езици и превежда Волтер, Карл Маркс, Карл Кауцки, Георг Брандес и други. Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.
След възстановяването на ВМРО през 1919 година става член на Задграничното ѝ представителство заедно с Георги Баждаров и Наум Томалевски и остава такъв до 1928 година, когато представителството е разформировано под натиска на Иван Михайлов. Кирил Пърличев и Георги Попхристов застават начело на групата на „протогеровистите“, но през 1931 година са принудени да се оттеглят от политическа дейност по време на братоубийствените войни във ВМРО. При временното освобождение на Вардарска Македония през 1941 – 1944 година се завръща в Охрид и става директор на Историческия музей. Умира в Охрид на 9 или 10 февруари 1944 година, тогава още в пределите на Царство България. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.
