Густав Лудвиг Херц (Gustav Ludwig Hertz)
22 юли 1887 г. – 30 октомври 1975 г.
Нобелова награда за физика (заедно с Джеймс Франк) , 1925 г.
(За откриване на законите при сблъскване на електроните с атома)
Густав Лудвиг Херц е роден в Хамбург, син е на адвоката д-р Густав Херц и съпругата му Аугусте, родена Арнинг. Учи в Йоханеума, Хамбург, след което от 1906 г. следва в Гьотингенския университет; по-късно учи в Мюнхенския и Берлинския университет, завършвайки образованието си през 1911 г. Назначен е за асистент в Института по физика към Берлинския университет през 1913 г., но с избухването на Първата световна война е мобилизиран през 1914 г. и е сериозно ранен по време на бой през 1915 г. Херц се връща в Берлин като приват-доцент през 1917 г. От 1920 до 1925 г. работи във физическата лаборатория към фабриката за електрически лампи на Филипс в Айндховен.
През 1925 г. е избран за професор и директор на Института по физика към университета в Хале, а през 1928 г. се връща в Берлин като директор на Института по физика в Шарлотенбургския технологически университет. Херц напуска този пост по политически причини през 1935 г., за да се върне в индустрията като директор на изследователската лаборатория. на компанията Сименс. От 1945 до 1954 г. работи като ръководител на изследователска лаборатория в Съветския съюз, назначен е за професор и е избран за директор на Института по физика към Лайпцигския университет Карл Маркс. Излиза в оставка през 1961 г., след което живее първо в Лайпциг, а след това в Берлин.
Ранните изследвания на Херц, за неговата дисертация, включват проучвания на инфрачервеното поглъщане при въглеродния двуокис в зависимост от свиването му и частичното му свиване. Заедно с Дж. Франк започва през 1913 г. изследване върху сблъсъка на електроните и преди мобилизацията си работи много търпеливо за проучване и измерване на йонизационните потенциали в различни газове. По-късно демонстрира количествените зависимости между серията от спектрални линии и енергията, освобождавана от електроните при сблъсък с атомите. Неговите резултати се съгласуват перфектно с теорията на Бор за атомната структура, в която е заложена заявка за квантовата теория на Планк.
След завръщането му в Берлин през 1928 година, първа негова задача е да възстанови Института по физика и той работи неуморно в тази посока. Там той се занимава с метода за разделяне на изотопите на неона чрез дифузионни каскади.
Херц публикува много научни разработки, написани самостоятелно, с Франк и с Клоперс, за количествения обмен на енергия между електроните и атомите и за измерването на йонизационните потенциали. Той е автор и на съчинения за разделянето на изотопите.
Густав Херц е член на Немската академия на науките в Берлин и член-кореспондент на Гьотингенската академия на науките; той е също почетен член на Унгарската академия на науките, член на Чехословашката академия на науките и чуждестранен член на Академията на науките на СССР. Носител е на медала Макс Планк на Немското физическо дружество.
Професор Херц се жени през 1919 г. за Елен, родена Дилман, която умира през 1941 година. Семейството има двама сина и двамата физици: д-р Хелмут Херц, професор в Техническия колеж в Лунд, и д-р Йоханес Херц, който работи в Института по оптика и спектроскопия към Немската академия на науките в Берлин.
По-късно, през 1943 година, професор Херц се жени за Шарлот, родена Йолас.
Превод от руски: Павел Б. Николов
