Библиотека на Павел Николов: ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ ПРЕД КОМИСИИТЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА АРАБАКОНАШКИЯ ОБИР

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

ТЕЛЕГРАМИ НА СОФИЙСКОТО ОКРЪЖНО УПРАВЛЕНИЕ [1]

До Врачанското околийско управление [2]

[Изх. №] 888

22 септември 1872

Току-що се получи известие, че днес разбойници обрали изпратените от Орхание на път за София около един товар [3] и 25 хиляди гроша пари и че забягнали към Враца. Изисква се категорично да вземете лично достатъчен брой заптиета, да завардите веднага съмнителните места и непременно да бъдат заловени нападателите.

О. О, п. 192, л. 1 а

До Берковското окол. управление

889

22 септември 1872

Току-що се получи известие, че днес разбойници обрали изпратените от Орхание на път за София около един товар и 25 хиляди гроша пари и че забягнали по посока към Берковица. Изисква се категорично да вземете лично достатъчен брой заптиета, да завардите веднага съмнителните места и непременно да бъдат заловени нападателите.

л. 1 а

До Орханийския окол. управител

889

22 септември 1872

Телеграмата ви се получи. Да съберете веднага достатъчен брой за¬пасни войници и селски пазачи, да ги разделите на три групи, начело на едната група да застанете вие, на втората - полицейският ротен ко¬мандир, а на третата - главатарят на запасните Мехмед ага, и да пре-следвате нападателите; да превърнете и нощта в ден, но непременно да ги заловите. Съобщава ви се, че и оттук са изпратени полицаи и агенти. Очаквам от вас телеграма с радостна вест за залавянето им.

л. 1 а

4 [4]

До околийските управители в Пирот, Враня, Кюстендил-Дупница, Джумая [5] и Самоков и до мюдюра [6] на Ихтиман

890

22 септември 1872

Току-що се получи известие, че когато днес около 125000 гроша от Орханийската хазна били изпратени на път, в Орханийския проход били задигнати от разбойници, които забягнали към вашия край. Тъй като не можа да се узнае кои са обрали хазната, за да бъдат открити, пръв дълг на полицията е да обсади с достатъчен брой заптиета и запасни войници всички съмнителни и несъмнителни проходи по гра¬ниците на Софийска и близките й околии, и да издири разбойниците и задигнатата сума. Допускам, според по-късни сведения, да са и алба¬нци - това допълнително ще ви се съобщи - които, предвид на това, че сега наближава Димитровден, се завръщат от крайбрежието в родните си места. Нареждам най-строго да се направи всичко възможно, но да се открият тия разбойници и задигнатите пари.

л. 1 а

До околийските управления в Ловеч, Плевен, Никопол, Оряхово и Пазарджик [7]

889

22 септември 1872

Отправената днес от Орхание на път за София хазна с около един товар и 25 хиляди гроша е била нападната в прохода от разбойници и обрана. Тъй като най-вероятно е нападателите да се насочат към вашия край, както тук навсякъде са поставени команди и са взети необходи¬мите мерки, изисква се категорично и вие там да формирате команди от жандармерия и запасни войници, да ги отправите към необходими¬те места и да заловите разбойниците.

л. 1 а

До окръжното управление в Скопие и, чрез околийския управител на Кюстендил, до окол. Управление в Паланка [8]

892

22 септември 1872

Получи се известие, че отправената днес от Орхание на път за София хазна, с около един товар и 25 хиляди гроша, е била нападната в Орханийския проход и обрана от разбойници, които забягнали. Както ние тук взехме и проведохме необходимите мерки, умолявате се специално и вие да вземете мерки, за да бъдат изпратени команди на необходимите места, които да заемат съмнителните пунктове и проходи и, в случай че се появят нападателите там, да бъдат заловени.

л. 1 а

До Орханийския окол. управител [9]

893

22 септември 1872

Станаха четири произшествия по време на вашето управление. Следва да си отваряте очите. Тия обирачи ги искам на всяка цена от вас и от Орханийския [околийски] съвет. Всички произшествия стават в Орхание. Отговорете още сега на въпросите: Какви бяха изпратените пари? Каква е била външността на нападателите? Колко души са? Какво е станало с придружаващите парите? Нареждам веднага да се разпръснете по съмнителните според съвета места, които да завардите, и непременно да заловите нападателите. Отговорността пада всецяло върху Орханийския съвет. Пред зданието на управлението бива убит човек, а убиецът не може да се открие! В края на краищата благодушното държане довежда до дързостта за една такава мерзост.

л. 1 а

До Орханийското окол. управление

896

22 септември 1872

Околийският управител да не се връща в никой случай назад. Да се изпратят веднага достатъчен брой заптиета и запасни в Етрополе, които да образуват един отред, за да преследва нападателите по местата, отдето те са минали. Да се изпратят хора, които да се присъединят към групата на окол. управител.

Тъй като, също така, е допустимо нападателите да са минали в Тетевенския балкан, да се съобщи за положението и на мюдюрина в Тетевен. Да се заемат всички проходи. Да се влезе във връзка и със Златица. Внимавайте! Бързам да предупредя, за да не стане някое опущение.

л. 1 б

До околийските управления в Пазарджик и Ловеч

897

22 септември 1872

Разбойниците, за които преди малко ни се съобщи с телеграма, че са нападнали и обрали хазната, идеща от Орхание за София, брояли 16 души войници, всички от пехотата. Предвид на това, че на главата си носели йемени [10], били обути с потури, а някои – колчаклии потури от бозав плат, всички били въоръжени, носели дълги пушки, а на ръкава на един от тях имало подофицерска нашивка [11], става ясно, че те са уволнени по привършване на службата войници [12], които тази заран заминаха от София за родните си места, и че трябва да са от Пазарджик, Стара Загора, Казанлък и Димотика. Установи се още, че след като обрали хазната, те се отправили за Етрополския балкан.

Напомням повторно, да се завардят проходните места и да бъдат заловени въпросните разбойници.

л. 1 б

До окол. управител в Самоков [13]

898

23 септември 1872

Отг. 125. Разбойниците, които задигнаха парите, били 16 души войници. Всички носели на главите си йемени, били обути с колчаклии потури от чер или бозав груб вълнен плат, а в ръцете си имали дълги пушки. Един от тях бил с подофицерска нашивка на ръкава си. Всички били пехотинци. Между тях нямало такива с бради, а всички – бръснати. А според други потвърждения, те произхождали от Пловдивска, Пазарджишка, Старо-Загорска и Димотишка околия и били от уволнения набор. Тъй като е възможно да има между тях и друг вид хора, нужно е да се направят разследвания и в това направление. Щом узнаете накъде са заминали, предприемете веднага преследването им.

л. 1 б

До Пловдивското окр. управление

900

23 септември 1872

От Орханийското окол. управление ни се съобщи, че изпратените днес на път за София 125000 гроша пари са задигнати в Орханийския проход от разбойници. Според както сега се установи, въпросните разбойници били уволнени войници и то от околиите: Пловдивска, Пазарджишка, Димотишка, Старо-Загорска и Казанлъшка. От мястото, дето обрали хазната, те заминали към Златишкия балкан и към вашия край. Точно 16 души били. Всички носели на главите си йемени, били обути с колчаклии потури от чер или бозав груб вълнен плат ,а в ръцете си имали дълги пушки. Един от тях бил с подофицерска нашивка на ръкава си. Всички били пехотинци. Между тях нямало нито един с брада, а всички – бръснати. Понеже, според други слухове, те били уволнени войници, то, както писахме на окол. управления в Златица, Ловеч, Пазарджик и Самоков, с нареждане за тяхното залавяне, така молим и вас да наредите на съответните власти да определят и изпратят веднага агенти по съмнителните места.

л. 1 б

До мюдюра на Ихтиман

901

23 септември 1872

Според слуховете, които се носят, ви съобщавам следното:

Обралите идещата от Орхание хазна били 16 души; всички носели на главите си йемени, били обути с колчаклии потури от чер или бозав груб вълнен плат, в ръцете си имали дълги пушки. Между тях нямало нито един с брада, а всички – с мустаци. Те били от околиите: Пловдивска, Пазарджишка, Старо-Загорска и Димотишка. Дори един от тях бил с подофицерска нашивка на ръкава си. От мястото, дето задигнали парите, те се отправили за Етрополския балкан, а от там за родните си места. Като получите телеграмата, да вземете достатъчен брой заптиета и запасни, да завардите хубаво балканските проходи, които водят за Пазарджик и за Пловдив, и да употребите всички възможности за залавянето им.

л. 2 а

До окол. управления в Никопол, Плевен, Оряхово, Враца и Берковица

902

23 септември 1872

Разгласихме навсякъде, дето трябва, че разбойниците, които днес задигнаха парите в Орханийския проход,са 16 души,че те всички носят на главите си йемени, обути са с потури от чер или бозав груб вълнен плат,носят дълги пушки, а един от тях има на ръкава си подофицерска нашивка; че всички са с мустаци. От мястото на обира те се отправили направо за балкана. Съобщаваме тук и на вас, за да ви бъдат известни отличителните им белези.

л. 2 а

До Скопското окр. управление и до окол. Управления във Враня, Паланка, Кюстендил, Джумая, Дупница и Пирот

903

23 септември 1872

Разгласихме до окръзите и околиите, че разбойниците, които обраха днес хазната в Орханийския проход, са 16 души. Те всички носят на глава йемени, обути са с потури от чер или бозав груб вълнен плат, носят дълги пушки, между тях няма нито един с брада, а всички – с мустаци, а един от тях е с подофицерска нашивка на ръкава си. Според други разследвания, те били уволнени войници и то от околиите: Пазарджишка, Пловдивска, Старо-Загорска и Димотишка. На тия околии е съобщено да ги заловят. Но тъй като, за да не бъдат заловени и за да изменят посоката си, е вероятно те да се упътят към вашия край, съобщават ви се отличителните им белези, за да вземете, съгласно и миналото ни предписание, всички мерки.

л. 2 а

До Орханийското окол. управление [14]

908

24 септември 1872

До сега не можа да се получи никакво известие, къде се намират търсените разбойници. Щом пристигне телеграмата, да се отдели веднага човек, който да се изпрати при окол. управител или юзбашията. Сведенията, които в резултат на направените разследвания той ще донесе, а именно: дали са открити следите на разбойниците и ако са открити, къде се намират те, ще чакам да ми съобщите утре рано в 11 часа [15] в телеграфната станция. Трябва да обърнете внимание на човека, когото ще изпратите. да съобрази с това тръгването и пристигането си.

л. 2 б

До Търновското окр. управление и до окол. управления в Ловеч, Плевен, Севлиево и Враца

909

24 септември 1872

От току-що изпратената ни от Орхание телеграма узнаваме, че в петък вечерта, деня, в който бе нападната хазната в Орханийския проход, към 12.30 часа [16] били забелязани през царевичака на Никола от колибите Равна в Етрополския балкан около 15–20 души, от които 8–10 души в група и 7–8 единично. Те заминали право за село Осиковица, Орханийско. От посоката на тяхното движение се вижда, че, притиснати от наша страна, те ще преминат във вашия район. Ето защо, особено моля да удвоите старанията си при претърсването.

л. 2 б

До мюдюра на Ихтиман [17]

913

24 септември 1872

Получено е известие, че разбойниците, които обраха хазната, щели да минат право в Ловешка околия. Както от всяко място се вземат необходимите мерки, така също и от ваша страна, заедно със златишката команда, трябва да се обходят Сопот и Троянския балкан и, доколкото е възможно, да се завардят и претърсят и тия места.

л. 3 а

До окол. управление в Самоков

917

27 септември 1872

Отг. Тъй като за разбойниците не можа да се получи досега нито едно достоверно сведение, необходимо е до приключване на случая да се завардят и претърсят най-внимателно проходните места.

л. 3 а

До н. пр. мютесарифа в Орхание

919

27 септември 1872

Съгласно вашата заповед, донасям ви, че са отправени за там [Орхание] следователят Хюсеин ефенди и Хафуз Садуллах ефенди.

л. 3 б

До окол. управление в Берковица

930

30 септември 1872

Телеграмата ви се получи. Относно разбойниците не можа да се добие някое достоверно сведение. Тъй като н. пр. мютесарифът пребивава в Орхание, особено желателно е да не оставяте на никаква цена свободни проходните места.

До окр. управител в Пловдив

936

3 октомври 1872

Отговор на вашата телеграма от 1 октомври 1872. От обирачите на хазната не е заловен до сега никой [18]. Съобщава ви се, че някои силно заподозрени лица са привлечени под следствие. А задържаните в Чирпан уволнени войници, които идат от София, тъй като е положително, че в деня на събитието те са били в София, след като за всеки случай бъдат претърсени торбите им и каквото има по тях и ако не се установи нищо, ще трябва да се освободят да заминат по домовете си.

л. 4 б

До Орханийското окол. управление

941

3 октомври 1872

Отг. на 82. Обирът тежи върху града Етрополе. В случай, че не се намерят и открият нападателите на хазната, това петно ще остане за винаги да тежи върху жителите му като белег на тяхната виновност. Тъй като, според получените положителни данни, задигнатите суми ще трябва да бъдат събрани от населението на гр. Етрополе., кажете им категорично – да правят що правят, но да се открият нападателите.

л. 5 а

До Орханийското окол. управление

942

4 октомври 1872

От току-що получената телеграма от ловешкия окол. управител се разбра, че е установено, какво Ибрахим, Хюсеин и Али от село Торос от 20 септември, сряда, до 23, събота, са били в селото си и не са ходили ни- къде.

л. 5 а

До окр. управител в Пловдив

943

4 октомври 1872

Съобщавам, че на вашата телеграма от 1 октомври 1872 отговорихме с телеграма от 3 октомври, както следва: Засега от разбойниците няма никой заловен. Заподозрените лица са привлечени под следствие. Ако задържаните в Чирпан уволнени войници идат от София, макар че в деня на събитието те са се намирали в София, все пак, за всеки случай, да се претърсят торбите им и каквото има по тях. Ако не се намери нищо, да се пуснат на свобода.

л. 5 а

До Берковското окол. управление

949

5 октомври 1872

Говори се като достоверно, че тези дни в околността на Берковица някои разбойници са безпокоели пътниците. Необходимо е да ни уведомите веднага и подробно с телеграма, вярно ли е или не, и как стои въпросът.

л. 5 б

До Орханийското окол. управление

957

7 октомври 1872

Тези дни в Берковска околия са се появили някои разбойници, които, притиснати оттам, вероятно ще преминат в съседните области. Нареждам, оставеният в Орхание подофицер [19] Хасан, район на действие на когото е Малък балкан [20], да се върне веднага с хората си в своя район и да прояви и там постоянна бдителност.

л. 6 а

До мюдюра на Ихтиман

963

7 октомври 1872

Отг.8. Макар и да е уместно да бъдат прибрани разпратените в околността команди, то това да стане не отведнъж, а постепенно. Предвид на слуховете, че във вашия край имало някои лица да сноват, което показва, че разбойниците се въртят все там, изисква се настойчиво да не преставате да ги търсите и да бъдете винаги бдителни.

л. 6 б

До Орханийското окол. управление

968

8 октомври 1872

Отг. 88. Тъй като стана ясно, че след като разбойниците са минали през царевичака на Вълко Ценов, те ще трябва да са били видени там и от други хора, които, разбира се, поради страх няма да кажат, изисква се категорично да се засили още повече следствието; да се разпитат и лицата, намерили се в съседни ниви, и да се прояви извънредно старание за непременното откриване на разбойниците.

л. 6 б

До. окол. управление във Враца [21]

992

12 октомври 1872

Отг. 179. Ако и да не сме успели още да открием нападателите на хазната, ние не сме престанали да ги търсим. Желателно е и вие там да бдите непрекъснато и да ни съобщавате събраните сведения.

л. 8 б

До Видинското окр. управление [22]

1042

31 октомври 1872

Четирите души затворници, изпратени с ваше писмо № 822 за доизтърпяване на наказанието си, пристигнаха. За затрудненията, които изпитваме поради теснотията на Софийския затвор и многочислеността на затворниците, донесохме на областното управление и на основание на полученото от там разрешение изпратихме 25 престъпници във Видин. Сега, когато ние изпитваме извънредно големи затруднения при приготвяне място за докараните от Орхание нападатели на хазната и някои конспиратори [букв. „вредители“], изпращането на тези [четирите] затворници, между които особено и на един от Кочани, град, който няма нищо общо със Софийския санджак, е за учудване. По въпроса е донесено на областното управление. Съобщавам, че е необходимо отсега нататък да не ни изпращате подобни затворници. Заповед.

л. 10 б

До Орханийското окол. управление [23]

1044

31 октомври 1872

Изпратете бързо под охрана тетевенците Шишко Тодор, Лалю Пеев, Марко Йончев и Лалю Попов, а заедно с тях предайте на заптие да донесе вещите на докарания тук Димитър, които са останали в хана на Дочо Мръвков в Тетевен: 1 мушама, 1 дисаги, 5 чифта чорапи, 5 ризи, 1 шинел [„капут“] и 1 панталони; пак в Тетевен, в хана на хаджи Ивановите синове: 1 дорест кон [24] и 1 ямурлук.

л. 11 а

До негово превъзходителство садразама

1045

1 ноември 1872

Донасям: Телеграфическата заповед на ваше превъзходителство от 30 октомври 1872, с която похвалявате моите скромни усилия за залавянето на разбойниците, ме приятно поласка. Освен че са заловени всичките нападатели на хазната, но и непосредствено се откриха досега един товар и 15000 гроша от задигнатите около един товар и над 20000 гроша.

Тъй като по време на претърсванията бяха отделно задържани и хората на два комитета [25], то както нападателите на хазната, така също и членовете на тия бунтовнически комитети са подложени на разпит от комисията, съставена от местни служебни лица, войскови командири, от мюсюлмани и християни [26]. От намерените, както у самите тях, така и заровени под земята вредни книжа, като задържим потребните за следствието писма и други, по един брой от отпечатаното възвание и от квитанциите им, издавани на членовете, ще се изпратят веднага в Областта, за да бъдат представени на ваше превъзходителство.

Под скиптъра на султана не остана никой от разбойниците тук да не е заловен. Всички са хванати. Провеждат се пълни разследвания и по други пътища. 4 души от заловените разбойници, 4 от хванатите 28 души комитетски членове и ятаци на Димитър от Сърбия, за когото от собствените му показания е установено, че бил изпратен тук миналата година от Влашко, за да образува комитети, след снощния им разпит, заслужават по комитетския въпрос смъртно наказание.

Положеното до саможертва старание при преследване на разбойниците, залавянето на комитетския главатар, разкриването на разбойниците преди да изпълнят намерението си, залавянето на книжата, от които се осведомихме, залавянето на истинските организатори и турянето край на цялата работа без никакви жертви е действително успех на негово величество нашия падишах. За това, когато бунтовниците и други арестувани са били карани за София, от страна на целокупното население е бил отправен високо възгласът: „Да живее нашият падишах!“. На вашите заповеди.

л. 11 а

До Орханийското окол. управление

1049

2 ноември 1872

Необходимо е, без да се даде повод за съмнение, да обискирате веднага домовете на Герго Стойков, Дико Съйков, Вутьо Ненов, Дико Беров [27] и Дико Тодоров от с. Извор и да изпратите тук документи и оръжия, каквито се намерят, както и тях самите под охрана.

л. 11 а

До Орханийското окол. управление

1057

4 ноември 1872

Трябва, щом пристигне телеграмата, да изпратите тук тайния агент Стефан [28], който се намира в Орхание. Не изпращайте никого тук по негово указание.

лл. 12 а

До Орханийското окол. управление

1058

5 ноември 1872

Отг. 100. Уведомете вилаета, по какъв начин са минали във Влашко Васил Наков и другарят му Цветко [29]. Нареждам да се вземат мерки за залавянето им, в случай, че те минат пак отсам.

л. 12 6

До Орханийското окол. управление

1067

7 ноември 1872

Заповядам да наредите веднага да се намери даскал Илия [30] от Видрае и да го изпратите тук под стража.

л. 13 а

До Орханийското окол. управление

1069

7 ноември 1872

Трябва да изпратите под стража Иван Ветьов от с. Видраре, заедно с намерения в дома му пистолет. А също така да вземете по изкусен начин намиращите се в домовете на Патьовите братя, Филю и Йосиф [31], два пистолета „шестаци“ и две чифтета заедно с мунициите и да ги изпратите тук.

л. 13 а

До Орханийското окол. управление

1072

10 ноември 1872

Отг. 102. Изпратени са днес 5 конни заптиета. Напомням ви най-строго да изпратите от тях в Тетевен необходимия брой. Да не се пишат при подобни случаи необмислено такива тревожни работи! Ако, да пази бог, се узнае, че е станало нещо лошо, тогава да се съобщава своевременно. Иначе да не се предприемат действия по въображенията и приказките на глупака – тетевенския мюдюр [32]. Вие знаете какъв простак и какво магаре е той. Населението на Тетевен бунтува ли се, какво става? Защо е необходима такава тревога? Нужно е да се действа разумно. Да не занимавате напразно централното управление на окръга с донесения, почиващи на приказките на тоя или оня. Нарушете малко спокойствието си и направете и вие една обиколка. Ако не можете да управлявате, донесете.

л. 13 б

До Орханийското окол. управление

1075

10 ноември 1872

Тъй като се счита за необходимо да бъдат призовани на разпит по някои въпроси Васил, зетят на чорбаджи Патя от Видраре, и Христо [33], шивач в Орхание, поръчвам да ги изпратите веднага.

л. 14 а

До Орханийското окол. управление

1077

10 ноември 1872

Тъй като става нужда да бъде призован и Мито бояджията [34] от Орхание, напомням бързо да изпратите и него.

л. 14 а

До Орханийското окол. управление

11 ноември 1872

Тъй като става нужда да бъде призован Вутьо, брат на Иван Ветьов от село Видраре, заедно с оръжието, което би се намерило в дома му, необходимо е да изпратите бързо както споменатия, така също и Иван Стоянов, Иван Цолов, Пешо [?] Цолов и Недко Даков от село Осиковица.

л. 14 а

До Орханийското окол. управление

1081

12 ноември 1872

Тъй като се чу с положителност, че някой си даскал от Етрополе [35] и Брънко [?] от Тетевен се върнали от Влашко и се криели в къщите си и понеже много важно е те да бъдат заловени, настоявам да отидете непременно лично да ги заловите и, заедно с вредителските книжа, да ги изпратите бързо тук.

л. 14 б

До Орханийското окол. управление

1085

14 ноември 1872

Тъй като стана нужда да се призове синът на хаджи Станя от Тетевен, за да вземе пратените тук [хаджи Станьови] книжа и ги отнесе обратно, необходимо е да бъде изпратен бързо тук под стража и то по начин, че да не може да се отклони.

л. 14 б

До Орханийското окол. управление

1086

14 ноември 1872

Тъй като хаджи Станьо от Тетевен заяви, че би имал доверие само ако донесените тук негови книжа се предадат на шуря му Тихол Маринов, необходимо е последният да се изпрати тук, за да получи книжата, и то съгласно горната ни телеграма, заедно със сина му [на хаджи Станя], и то предпазливо.

л. 14 б

До Орханийското окол. управление

1087

14 ноември 1872

Тъй като е необходимо да се призове на разпит по някои въпроси воденичарят Лалю [36] от колибите Крушов дол, Тетевенско, трябва бързо да го изпратите.

л. 15 а

[До Орханийското окол. управление]

1091

16 ноември 1872

Тъй като намиращият се тук под следствие Вутьо Ветьов от Видраре заявява, че е оставил на съхранение у Петко Дилов в колибите Пичор, Видрарско, един пистолет „шестак“ и 20 патрона, трябва да вземете от споменатия пистолета и патроните и да ги изпратите.

л. 15 а

До Орханийското окол. управление

1096

18 ноември 1872

Ако Йосиф, братът на чорбаджията Патьо, е свършил работата си по предаване на храните и се е завърнал, трябва да го изпратите тук и то така, че да не може да се отклони на някъде.

л. 15 б

До окол. управление в Ловеч

1097

18 ноември 1872

Тъй като изпратеният тук поп Лукан не знае нищо по въпроса за хазната, трябва да пратите в София поп Кръстьо [37] Тодоров, от Ловеч, свещеник при черквата в града Ловеч, за да бъде разпитан по някои въпроси.

л. 15 б

До Орханийското окол. управление

1099

18 ноември 1872

С току-що получената от Видин телеграма се съобщава, че Йосиф, братът на Патя от Видраре, като свършил във Видин работата си по предаването на храните, заминал преди два дни с парахода „Азизие“ за Оряхово, а оттам отишъл в Орхание.

Съгласно изпратената ви преди малко телеграма, трябва, щом той пристигне там, да го изпратите тук и то по начин, че да не може да се отклони.

л. 15 б

До Орханийското окол, управление

1108

22 ноември 1872

Тъй като вместо да се изпрати исканият пистолет, намиращ се у Петко Дилов от колибите Пичор, Видрарско, по погрешка е бил изпратен Вълю Петров за разпит, изпращането на когото е напразно, последният е пуснат на свобода. След като съобщавате, че Петко Дилов бил съсед на Въля, трябва да изпратите бързо намиращия се у него пистолет. Ако ли пък не намерите пистолета, да изпратите самия Петко Дилов.

л. 16 б

До Орханийското окол. управление

1109

23 ноември 1872

Трябва да изпратите в окръжния център [София] от с. Извор – Димитър Пеев, от с. Видраре – свещеника поп Георги [38], чичо му Тома и…, от с. Брусен – Колю, от с. Лопян – младия Станчо Попов и от с. Тетевен – Михо, зетя на хаджи Станя [39], за да бъдат разпитани по някои въпроси.

л. 16 б

До Оряховското окол. управление

1110

23 ноември 1872

Трябва да изпратите под стража Васил [40] слепия с едното око, учителстващ в Оряхово, но родом от Тетевен, за да бъде разпитан по някои въпроси.

л. 16 б

До окр. управление в Търново

1111

23 ноември 1872

Отг. 244. Донася ви се, че в новия шифър на вилаета седмата в реда на думите с „джим“ е 160, петата на думите с „кеф“ – 306, втората на думите с „лям“ – 320. Очакваме препис от заповедта.

л. 16 б

До окол. управление в Берковица

1116

24 ноември 1872

Благодаря за телеграмата ви. Тъй като се получи известие, че дивизионният генерал, негово превъзходителство Али Саиб паша е потеглил от Цариград на път за София, замолвате се ,щом пристигне от Лом в Берковица, да ни уведомите поверително с телеграма относно часа на тръгването му за насам и деня на пристигането му в София.

л. 17 а

До окр. управител в Търново [41]

1117

24 ноември 1872

Съгласно показанията на арестувания Димитър, обирач на хазната, се установява, че книжата и оръжията, които били изпращани от Влашко за разпространяване във великата Османска империя, първоначално се изпращали в Ловеч до фабриканта на пашкули Димитър, Ване терзията, Марин кафеджията и поп Кръстьо и че той, Димитър, е бил изпратен първоначално от Влашко до тях; че чрез тях той е закупил за две хиляди и петстотин гроша три коня, от които един за себе си и един за Дякон Левски, който се търси [от властта], за да си служат при бунтуването на България, и че парите, които са се събирали от България за изпращане на комитета във Влашко, сам той е отивал там да ги носи.

А пък от показанията на другите лица, комитетски членове, които са арестувани, се установява, че парите били изпращани предварително до тях. Той [Димитър] бе подложен на разследване и бе поискано от надлежното високо място разрешение, за да се обискират техните къщи, за което бе съобщено официално на областта. По повод на това бяха докарани: поменатият фабрикант на пашкули Димитър, Марин и един друг свещеник, а за Ване терзията ни се съобщи от ловешкия окол. управител, че е заминал за Влашко, за да следва.

Но тъй като изпратеният свещеник не се оказа да е същото лице, за което ни беше съобщено, че се числи в бунтовническия комитет, предписа се да се изпрати поп Кръстьо. Но, понеже поменатите Марин и Димитър, съгласно получените инструкции от своите другари, сега отказват да са взимали участие в това отвратително дело, то, заповядайте на доносчика, поменатия поп Кръстьо, да съобщи на ваше превъзходителство, как са устроили бунтовническото събрание в неговите лозя и още кои други лица от Ловеч са присъствали. Освен това, моля ваше превъзходителство да благоволите и ни изпратите в най-скоро време както неговите [на поп Кръстя] сегашни показания, така и неговата пълна преписка, съдържаща досегашните му донесения в качеството му на доносчик, които съставляват една негова похвална заслуга за народа и отечеството, за да ги представим на почтените длъжностни лица, назначени със султанско ираде, по решение на Министерския съвет, да вземат участие в тукашната специална комисия.

л. 17 а и 17 б

До окр. управител във Варна

1118

24 ноември 1872

Замолваме ви да ни уведомите поверително с телеграма относно датата на пристигането във Варна на дивизионния генерал н. пр. Саиб паша и Иванчо ефенди [42], които пътуват за София, както и деня на тяхно- то отпътуване.

л. 17 б

До Орханийския окол. управител

1133

30 ноември 1872

Трябва да изпратите бързо тук тетевенския мюдюр Махмуд ага, за да бъде разпитан но някои въпроси.

л. 19 а

До Орханийския окол. управител

1135

30 ноември 1872

Като оставите за заместник доверено лице и като вземете със себе си доктор Ивана [43], елате тук.

л. 19 а

До окол. управител в Ловеч

1139

2 декември 1872

Благоволете да изпратите тук бързо Мехмед Акоглу Сюлейман, от с. Градешница, който имал вземане-даване с тетевенеца хаджи Станьо, заедно с 40-те османски алтъни, които той имал да дължи на последния [44].

л. 19 б

До окр. управител в Търново

1141

2 декември 1872

Тъй като се говори, че някои помаци от селата на Ловешка околия дето видели българин от Тетевен или от селата на Орханийска околия, му нанасяли оскърбления и други обиди, което е твърде некрасиво и впоследствие може да стане причина за появата на някои злини, съобщавам поверително, че е необходимо да наредите строго на окол. управител в Ловеч да разследва извършилите подобни действия или пък ония, които се канят да извършат, и да ги накаже. Да не допуска занапред да се случва подобно нещо. Заповед. [45]

л. 19 б

ПРЕПИС ОТ ПЪРВИЯ СЛЕДСТВЕН ПРОТОКОЛ НА РАЗБОЙНИЦИТЕ-ОБИРАЧИ НА ХАЗНАТА, СЪСТАВЕН В ОРХАНИЕ [46]

От стр.1 до стр.25. Сверен с оригинала.

Разпит, произведен на 19 октомври 1872 (28 шабан 1289)

[Въпрос]: Как ти е името и името на баща ти, откъде си?

[Отговор]: Името ми е Божил, а на баща ми – Генчо [47]. От Орхание съм.

– На колко си години, какво е занятието ти?

– На 30 години съм, по занятие – земеделец.

– Защо дойде тука [48]?

– Дойдох, господине, да ви кажа. Преди хазната да бъде нападната, отивах да сека шума [49] и точно над града, край рекичката Зелин, до воденицата на Дико Крайчев, ме настигна Велчо Шунтов, носейки на гърба си една цедилка, т. е. вълнена торба [50] пълна с хляб, и ми каза: „Хайде, тръгвай с мене да отидем на едно място [51]!“ Заедно с него се изкачихме на балкана, на мястото Каменна стръга. Тогава при нас излязоха мнозина въоръжени хора. Велчо свали хляба от гърба си. Те го взеха и ми казаха: „Хайде да ни изведеш нагоре към прохода по пътя, който знаеш!“ Тогава аз и Велчо тръгнахме пред тях, а те след нас, минахме под боровата гора и ги заведохме на мястото Висок. Там те ни казаха: „Хайде, връщайте се сега обратно и утре пак да ни донесете хляб!“ Те останаха там, а ние с Велча на сутринта се върнахме в къщи. Същият ден вечерта Велчо пак донесе хляб у нас и ми каза: „Хайде да им го занесем!“ Тръгнахме пак двамата, минахме през рекичката Ичемен и отивайки към мястото Висок, дето ги бяхме оставили, малко по-насам ни пресрещна само един човек, взе хляба от нас [52] и ни каза да си вървим. И ние се върнахме обратно. Велчо дойде в града, а аз останах в кошарата ни в балкана, в местността Рудина, дето зимно време прекарваме с овците. Останах там да сека шума, тъй като и батьо ми Цветко беше дошъл и той да сече.

– Много добре, браво! Тук право каза, само че кажи и сега истината! Велчо обеща ли ти нещо? Той въобще каза ли ти нещо, за да го придружиш да им занесете хляб?

– Велчо ми каза: „Придружи ме да им занесем хляб! Те ще отделят малко пари и ще ни дадат.“

– След като нападнаха и (скъсано) [53]… хазната, хората, на които занесохте хляб, дадоха ли на теб и на Велча като дял нещо от парите? Кажи и тук истината, ще бъде от голяма полза за теб.

– Когато последния път им занесохме хляба, аз (скъсано) в балкана… два… дойдох тук. В града се научих, че хазната била нападната. След няколко дни на улицата – в чаршията – до дюкяна на Мино Стамболията казах на Велча: „Занесохме им хляб, на тебе дадоха ли ти нещо?“ Той отговори: „Не, не ми дадоха.“ Запитах го: „Но нищо ли няма да ни дадат?“ А Велчо ми отговори: „Ако искат да ни дадат, и по-късно ще ни дадат.“

– Колко дни след нападението и обира на хазната видя Велча?

– Може би беше изминала една седмица. Сякох шума, бяхме заети с белене и сушене на царевицата и заради това не можах скоро да го видя.

– В кои дни им носихте с Велча хляб?

– Първия път, когато им занесохме хляб, трябва да беше сряда вечер на около два часа [54].В четвъртък сутринта се върнахме по домовете си. Вечерта срещу петък, на около 12 часа [55],отидох в дома на Велча. Той ми даде в една цедилка, т.е.вълнена торба, пазарски хляб и в една малка торбичка сирене. Взех ги. Велчо си остана в къщи, а на мен каза: „Хайде, ти тръгвай! Излез на края на града, аз ще те настигна!“ И така, аз тръгнах, а Велчо след мене ме настигна при воденицата на Юнус ага над града. Той беше купил ракия в едно стъкло оканица. Нея вечер не можахме да стигнем [при нападателите]. Нощувахме в балкана, на мястото Обинек. На сутринта още в тъмно потеглихме и към обед, отсам Висок, на мястото Радивой, в балкана, ни пресрещна един човек, взе от нас хляба и ни каза: „Връщайте се сега обратно!“

– Два пъти носихте хляб на тия хора. Вие знаете кои са и откъде са. Колко добре ще бъде, ако кажете с Велча и сега истината! А колко души бяха?

– Господине, когато първият път занесохме хляба и им го дадохме всички бяха заедно, но беше тъмно. Все пак, те са тетевенци. Като си говореха там помежду си, чух, че един от тях наричаха Стоян войвода, а друг – Тодор. Запитахме ги и те казаха, че били от Тетевен. А и говорът им беше тетевенски [56].

– Колко души бяха?

– Не ги броих в тъмнината. Но бяха много, повече от 10 души, може би имаха около 12 души.

– Когато им носихте на два пъти хляб, не говорихте ли с Велча къде за първи път се е срещнал той с тях и как се е наговорил, та отиваше да им носи хляб? Той непременно ти е казал това. Отговори ни и на този въпрос!

– Запитах го къде ги е видял за първи път и как се е срещнал с тях, но той не отговори. Каза ми: „Не ти трябва да знаеш!“

– И хлябът, който им занесохте първия път, и той ли беше пазарски?

– Да, и той беше пазарски хляб.

– От коя фурна купихте пазарските хлябове и колко бяха на брой?

– Велчо купи хляба, аз не зная, от коя фурна беше. Първия път занесохме 20 хляба и втория път бяха толкова.

– Големи хлябове ли бяха или малки?

– Смесено. И двата пъти имаше и големи и малки.

– Ще повикаме сега тук Велча и ще го запитаме. Ако той отговори: „Аз не зная, хляб не съм носил“, тогава би ли казал пред него това, което разправи на нас?

– Ще кажа, защо да не кажа.

– Знаеш ли да пишеш?

– Не знам.

–Ако показанията ти са верни, ела тук и вместо подпис удари пръста си!

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на Божил]

[Разпит на Велчо Шунтов] [57]

– Как ти е името и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Велчо, а на баща ми – Йото Шунтов. От град Орхание съм.

– На колко си години и какво е занятието ти?

– На 25-26 години съм, занятието ми е земеделие, но се занимавам и с касаплък.

– Нещо ще те запитаме, ако кажеш истината, ще бъде от голяма полза за теб в случая.

– Питайте ме, каквото зная, право ще ви кажа.

– Научихме се, че в сряда през нощта и в петък сутринта, преди нападението на хазната, вие сте носили хляб в балкана. Къде и с кого занесохте тоя хляб?

– Не, господине, аз не съм носил хляб и не зная някой да е носил.

– Научихме се, че в сряда през нощта и петък сутринта ти си носил хляб на Зелинската река и на балкана? Човекът, който е ходил с теб по тая работа, е тук. Какво ще кажеш на това?

– Ако някой е носил, той си знае. Аз нито съм носил, нито пък зная.

– Заедно с него в сряда през нощта отидохте през Зелинска река на мястото Стръга в балкана, а вечерта срещу петък, като не успяхте да стигнете [пак там], преспахте в балкана на мястото Обинек и на сутринта тръгнахте и, като носехте хляба за Висок, вас ви пресрещнаха и вие го предадохте. Човекът, който е бил с тебе по тая работа, е тук. Ако той дойде сега и ти каже това в лицето, какво ще отговориш?

– Нека дойде, да каже! Аз не съм носил. Човекът, който казва това, ако е носил, той си знае.

– Другар в тая работа ти е Божил Генчев от град Орхание. Той има ли към теб някаква ненавист?

– Няма. Божил живее в крайната махла, а аз – в черковната. С него нямаме нищо общо.

– Щом като казваш, че помежду си нямате сърдитня, ако той дойде и ти каже в лицето, че на два пъти сте занесли хляб в балкана на хайдути, какво ще отговориш?

– И пред мен да каже, не признавам. Ако той е носил, аз не знам.

Разпит на Велча и Божила при очна ставка. Въпроси към Велча

– Хей, Велчо, ето другарят ти Божил пред теб казва, че в сряда през нощта той отивал да сече шума в балкана, а ти след него си го настигнал при Зелинска река и си му казал: „Да отидем на едно място!“ От там и двамата заедно сте отишли на мястото Стръга в балкана. Там излезли хайдути. Те взели от вас хляба и ви казали: „Утре пак да ни донесете хляб!" [58] След това вие сте се върнали. Вечерта срещу петък Божил дошъл у вас, взел хляба, който си бил поставил в една цедилка и заминал напред. Ти си купил една ока ракия и си го настигнал при воденицата на Юнус ага над града. Оттам като не сте успели да стигнете [на Каменна стръга], вие сте пренощували на мястото Обинек. Рано сутринта в петък сте тръгнали и отсам Висок ви пресрещнали хайдутите, дали сте им хляба и сте се върнали обратно. Ето, твоят другар Божил разправя всичко това пред теб. Казвай и ти веднага, как стана, за да придобиете и двамата качеството на доносчици.

– Болен съм, оставете ме за утре! [59]

– Тъй, с болест, няма да мине. Кажи веднага: тия хайдути от къде са и кои са, иначе лошо ще патиш, ще се каеш!

– Не, господине, нито съм ходил, нито хляб съм носил, нито пък зная нещо. Тая работа не ми е известна [60].

– Велчо, ела, кажи истината, не ни затруднявай!

– Чакай, сега ще кажа как стана.

– Кажи да видим!

– Беше неделя преди петъка, когато обраха хазната. По пладне бях отишъл на края на града да купя черва за суджук. Стоян пандурът от Тетевен беше изпратил до мен един българин [61],мургав, среден на ръст, с възчерни мустаци, името му не знам, който ме намери, дръпна ме настрана и ми каза: „Моят чорбаджия Стоян ме изпрати до теб да ти предам, в сряда да занесеш хляб във вашия балкан, на мястото Каменна стръга, понеже там ще дойдат хора.“ Аз му отговорих: „Щом като трябва, ще занеса.“ Българинът си замина, а аз си отидох в къщи. Беше към 10 часа [62] вторник вечерта, когато се запътих за къщата на Божила. Намерих го край къщи и му казах: „Божиле, Стоян ми пратил известие да занеса хляб в балкана. Да отидем заедно! Само че аз да купя сега хляба и да отидем от вечерта при тях.“ Божил се съгласи. Оттам си отидох у дома. Взех една торба и отидох на фурната. Купих 12 хляба и малко праз и тръгнах. Божила намерих над града да ме чака. Полека-лека призори стигнахме при тях [нападателите на хазната]. Намерих ги на мястото, което ми бе посочено. Предадох хлябовете. Те ги взеха, поставиха ги в чантите си и ни запитаха за пътя, който води за прохода. Отговорих им, че Божил познава тия места. Божил замина с тях към прохода. Аз се върнах обратно и си отидох в къщи. Не знам докъде ги е завел Божил. В четвъртък той ме намери и ми каза: „Поръчаха пак да им занесем хляб.“ Следобед, по икиндия, купих пак хляб от фурната. Божил си беше в къщи. Занесох хляба и му го предадох. Той замина, а аз се позабавих малко. Сетне купих сирене и 300 драма ракия и заминах и аз. Настигнах Божила над града и заедно с него пренощувахме в балкана, на мястото Обинек. На сутринта в петък потеглихме. Аз останах далеч в балкана, а Божил, който знаеше, къде се намираха, отиде при тях. Почаках го, докато се върне при мене. После той остана да сече шума, а аз се върнах у дома. Ето, така стана.

– Какви хора бяха хайдутите, на които занесохте хляб, колко души и от къде бяха? Кажи имената им, за да ги призовем и разкрием работата!

– Зная и познавам само Стоян пандура. Кои са другите, не знам, но и те трябва да бяха от Тетевен.

– Какви бяха дрехите и оръжието им?

– Оръжието им беше смесено, от всякакъв вид. Дрехите им бяха черни, а на някои – такива, червени колчаци.

– Колко души бяха?

– Видях 11 души, повече не видях.

– Между тях беше ли и българинът, който в неделя те бе намерил в Орхание и ти бе казал, че Стоян го изпратил да ти предаде да занесеш в сряда хляб на Каменна стръга, в балкана?

– Тоя българин не беше между тях [63].

– Много добре. В сряда, когато вие с Божила им занесохте и предадохте хляба, те не ви ли казаха нещо, като например: „Наблюдавайте и, като ни донесете хляба, да ни съобщите дали няма да минат през Орханийския проход търговци или хазната?“ [64]

– Когато за първи път отидохме при тях и им дадохме хляба, те ни питаха само за пътя, водещ за прохода. Отговорих им, че аз не знам, но Божил го знае. Божил ги заведе, а аз останах там. Но, за търговци или за хазната дума не стана.

– Виж, ти се познаваш от по-рано със Стояна. Той непременно ще ти е казал с каква цел тия хора са излезли там, или пък ти си го запитал, иначе не може да бъде. Каквото сте си приказвали по тая работа, кажи ни го, за да търсим изход.

– Ние там се срещнахме с тях и им дадохме хляб. При разговор със Стояна, аз го запитах накъде са се запътили, а той отговори: „Накъдето се случи. Да ни покажете пътя за прохода!“ Нищо друго не каза.

– Когато за втори път им занесохте хляб и се срещнахте с тях, Стоян какво ти каза, и не го ли запита каква работа има по тия места?

– Когато за втори път им носихме хляб, един от тях ни пресрещна. Аз останах там, а Божил с него отиде при тях. После Божил се върна при мен. Тръгнахме си заедно. Аз си отидох у дома, а Божил остана в балкана да сече шума. Повече не ги видях.

– Много добре. Тази работа се разбра. Вие в сряда сутринта, когато за първи път им занесохте хляб, уговорихте с тях – при повторно носене на хляб да им съобщите дали ще минат търговци или хазната. Оттук се вижда, че вие сте се осведомили още в четвъртък за: минаването на хазната в петък и така, заминали сте в четвъртък вечерта и петък сутринта, като сте отишли при разбойниците, съобщили сте им, че хазната ще замине за София. Те са я причакали и нападнали. Това се вижда от вашето отиване при тях в петък сутринта. Кажи веднага истината ,не ни създавай трудности!

– Вярно е, че на два пъти им носихме хляб, но не сме говорили подобно нещо. Аз ги видях само веднъж, повече не ги видях.

– Освен теб и Божила, знаят ли други някои хора, че тия разбойници са били там?

– Освен мен и Божила никой друг не знае.

– Виж, ти твърдиш, че други хора не знаят за пребиваването на тия разбойници там, а твоите домашни – жена и деца – не знаят ли, че сте им носили хляб?

– Не, господине, домашните ми нищо не знаят.

– Много добре. Това нещо може да се провери и ако се установи, че освен теб и Божила и други знаят, но че ти криеш и не съобщаваш, тогава какво ще кажеш?

– Не ми е известно дали някой знае.

– Много добре, ела сега тук да удариш вместо подпис пръста си!

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Велчо Шунтов

Разпит, произведен на 20 октомври 1872 (29 шабан 1289)

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Цветко, а на баща ми – Генчо. От Орхание съм.

– На колко си години, какво е занятието ти?

– На 30 години съм, по занятие – овчар.

– Къде овчаруваш?

– Ходя с овците на полето да ги паса.

– Брат ти Божил от тебе по-голям ли е или по-малък?

– По-малък е.

– Къде беше в петък ,когато бе нападната хазната?

– В петъка, за който ме питате, бях на пазара в града, а следобед отидох при овците край града.

– Къде беше него ден брат ти Божил?

– Не знам где е бил.

– Вие не живеете ли заедно?

– Не, господине, аз живея в друга къща.

– Ти ходи ли в петък на балкана да сечеш шума?

– Не, господине, в петък не ходих. След петъка, в който нападнаха хазната, ходих да сека шума, но кой ден беше точно, не си спомням.

– С кого ходи на балкана да сечеш шума?

– Ходихме да сечем шума с брата Божил, баща ми Генчо и балдъзата Ивана, ние четиримата.

– Ние не те питаме за това. Брат ти Божил разправя, че ти си отишъл да сечеш шума в петъка, когато бе нападната хазната и че и той него ден дошъл там, защо отричаш?

– Него ден не ходих. Бях на пазара и към обед отидох при добичетата. Един ден ходих да сека шума, но кой ден беше, не си спомням. Брат ми знае.

– Брат ти, същия него петък, не сече ли шума в балкана?

– Не знам. Когато отидохме ние четиримата, имаше насечена шума, но тя беше насечена от брат ми две седмици по-преди.

– Разпитахме твоя брат Божила. В петък, в който ден бе нападната хазната, пръв той отишъл да сече шума, после и ти си отишъл там и си сякъл. Ако изкараме сега брат ти Божила и той ти каже в лицето, че него ден и ти си бил там, какво ще отговориш тогава?

– Изведете го, нека каже.

– Много хубаво. В потвърждение на тия твои показания ела и вместо подпис удари пръста си!

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Ц в е т к о

Разпит на Божила и на брат му Цветка при очна ставка

– Хей, Божиле, ето брат ти Цветко дойде. Той твърди, че в петък, когато бе нападната и обрана хазната, той си е бил в града до обед и обикалял по пазара. После отишъл в полето при овците. Той отрича да е ходил да сече шума. Кажи в лицето му това, което разказа на нас, нека да чуе и той!

– Вярно. Спомних си. Когато отидох да сека шума, брат ми го нямаше. Сякох сам два дни, т.е. петък и събота. В неделя привечер се върнах в къщи. След два или три дена отидохме с баща ми, брат ми и едно момиче на балкана и сякохме шума.

– Кога вдигна шумата, която насече в петък и събота в балкана?

– После, когато отидохме всички, събрахме и натрупахме на листник шумата, която бях насякъл през ония два дни.

– Много хубаво. Брат ти твърди, че когато сте отишли всички, не е имало прясно насечена шума, а – стара, насечена от преди две седмици, какво ще кажеш на това?

– Няма какво да кажа.

– Ето, твърдението ти, че в петък и събота си сякъл шума, излезе лъжа. От тук се подразбира, че през ония два дни ти си бил заедно с разбойниците и след като си им посочил пътя да избягат, върнал си се от там в къщи. Кажи истината: де са парите, за да видим какво да правим!

– Не, господине, аз им занесох и предадох хляба. След това вече не ги видях .Сякох шума и нищо друго не знам.

– Много хубаво. В потвърждение на дадените ви при очната ставка показания елате да ударите пръст!

– Да ударим пръста си.

[Знаци за отпечатък от пръст на]: Божил, Цветко

Въпроси към Велча касапина

– Хей, Велчо, ела, не ни затруднявай, кажи истината по тая работа!

– В неделя, пет дни преди обира на хазната, дойде от Тетевен Васил тетевенецът [65], който е бояджия в Орхание, намери ме и ми каза: „Стоян те вика да отидеш, той ще те чака в Чипилското ханче [66] в Правец, за да ти каже нещо.“ Аз тръгнах и отидох. Намерих Стояна в ханчето и с него излязохме навън. Запитах го защо ме вика, а той отговори: „От Тетевен идат много пари за Орхание, а от Орхание хазната ще бъде опакована и ще замине за София. Ще се съберем, ще нападнем в прохода хазната и ще я оберем. Но ти в сряда да ни донесеш хляб в балкана, на мястото Каменна стръга.“ Отговорих му: „Ще донеса!“ Оттам Стоян си отиде, а аз се върнах в града. Във вторник привечер, намерих Божила и му казах: „Да занесем хляб на хайдутите в балкана!“ Той се съгласи. Отидох си в къщи. Купих от фурната хляб. Беше привечер и като вървях нагоре, намерих Божила и заедно с него отидохме при тях [нападателите]. Дадохме им хляба. Те го сложиха в чантите си. Божил отиде с тях да им посочи пътя за прохода, а аз се върнах в къщи. В четвъртък привечер дойде у нас Божил и ми каза: „Искат пак да им занесем хляб“ Божил остана у дома, а аз купих от фурната хляб. Донесох хляба и му го дадох. Той замина. Купих ракия, праз и сирене и го настигнах. Изкачихме се заедно на балкана. Мръкна се. Легнахме да преспим. На сутринта, като повървяхме, аз останах на една полянка [67],а Божил отиде при тях. Той им оставил хлябовете и се върна пак при мен. Аз си отидох в къщи, а той остана в балкана да сече шума. Ето, така е, господине!

– Откъде се познаваш с тоя Стоян, та те извиква от Орхание в ханчето?

– Преди 3–4 години Стоян беше пандур в Челопеченския манастир, Врачанска околия. Тогава сме се виждали и оттам се познаваме.

– Много хубаво. След като Стоян ти разправи тия работи, как има смелостта да обадиш на Божила, и каквото си му казал, кажи го тук и на нас!

– С Божила имаме връзки от детинство. Надявайки се, че от него дума не ще излезе, казах му това, което разказах и на вас.

– Каза ли на Божила, че те ще обират хазната?

– Казах му. Той знаеше.

– Много хубаво. Когато Стоян ти каза тая работа в Чипилското ханче, бяха ли обещали да дадат и на вас дял от парите, или предварително ви бяха дали?

– „Ако успеем да оберем хазната, ще дадат и на тебе дял“, ми каза той, а аз му отговорих: „Ако не успея да ви донеса самичък хляб, ще си намеря един другар“, а Стоян каза: „Ще дам и на него дял.“ Така се уговорихме.

– След нападението и обира на хазната, когато се научихте за това, кой от вас, както по-преди, им показа пътя да избягат? Как стои тук работата?

– Нито аз, нито пък Божил отиде [да им покаже пътя].Те са се върнали по пътя, по който бяха дошли.

– Откъде знаеш, че са се върнали по пътя, по който са дошли?

– Не знам по кой път са си отишли, допускам, че са минали оттам, отдето им е било най-удобно.

– По-нагоре от мястото, дето стана обира на хазната, се намериха две торби от по 1000 гроша. Тия пари като ваш дял ли ги бяха оставили? [68]

– Не знам, господине! Ние не знаем и не сме говорили за такова нещо.

– „Не знам“, казваш. Виж, вие сте им дали хляб, а къде щяха да ви заплатят? Явно е, че те са оставили тия торби за вас.

– Торбите не са оставили за нас. Те и да си отидеха, понеже Васил знаеше работата, той щеше да ни донесе парите после.

– Когато Васил те изпрати да се срещнеш със Стояна в Чипилското ханче, каза ли ти, че знае за тая работа?

– Васил ми каза само това: „Стоян те чака в Чипилското ханче, иди, ще ти съобщи нещо!“

– След нападението на хазната, срещахте ли се и разговаряхте ли с Васила?

– Не, не сме се срещали и не сме разговаряли.

– После Васил ходил в Тетевен, след колко дена е отишъл?

– Не мога да зная кой ден беше. Той отиде и се върна.

– След като Васил ходи и се върна от Тетевен, не разговаряхте ли с него дали има и за вас дял?

– Ние не говорихме надълго и широко. Запитах го само как стана тая работа [обира], а той ми отговори, че ония [нападателите] били колибари и че не ги бил видял. Толкова беше разговорът ни.

– Но не се ли среща и не говори ли с другаря си Божила?

– Срещах го и говорихме. Божил ме запита дали няма нещо за нас, и аз му отговорих, че още няма.

– В петък сутринта им занесохте хляб. Ти си се върнал в къщи, а Божил останал да сече шума. В петък, събота и неделя той е бил там и в неделя вечерта се завърнал в къщи. Значи, под предлог, че уж останал в балкана да сече шума, той им е помогнал да избягат.

– Не, когато говорихме с него, той ми каза, че не им е помогнал да избягат.

– Много хубаво. От Божила разбрахме, че той действително не ги е водил. Но когато след случката Васил ходил в Тетевен и се върнал, ти не научи ли от него дали за една нощ разбойниците са успели да стигнат до там [Тетевен] или пък са пренощували някъде?

– Не, по този въпрос не сме говорили. Не го питах за това, понеже Васил е сприхав човек и ако го бях разпитвал много, щеше да ми се скара.

– Те колко души бяха?

– Бяха 11 души.

– Кои бяха, кажи имената им, за да ги запишем и издирим. Ето на, преди малко паша ефенди [69] обеща да те освободи, а тоя път ти дава и 50 лири, ето ги пред теб! Вместо да лежиш в затвора, посочи ги да ги заловим, а теб да пуснем да си отидеш в къщи.

– Стоян пандурът, Тодор, Кара Мустафа[?] [70] и Георги. На другите седем души имената не знам.

– Много хубаво. Ела да подпишеш показанията си.

– Да подпиша.

Подписал: Велчо

Разпит на Божила и Велча при очна ставка

– Божиле, ето, ние разпитахме Велча. На въпросите, които му зададохме, той ни отговори, че във вторник те бил срещнал пред външната къщна врата и ти казал: „Ще занеса хляб на хайдутите. Те ще нападнат хазната и ще дадат и на нас дял. Ела с мен да им занесем хляб!“ Ти си се съгласил. Купили сте хляб и заедно сте им го занесли. Това ти казва Велчо в очите и ти чуваш, тъй ли е?

– Велчо ме намери във вторник и ми каза: „В балкана има хайдути, да им занесем хляб“, а аз му отговорих: „Ще дойда.“ Купихме хляб и като излязохме вън от града, Велчо ми каза: „Тия хайдути ще нападнат хазната, ще задигнат парите ѝ и ще дадат и на нас дял. И аз зная за това.“ [71]

– Много хубаво. Елате с подпис или отпечатък от пръст да потвърдите показанията си при очната ставка!

– Да го сторим.

Подписал: Велчо [72]. [Знак за отпечатък от пръст на]: Божил

Нови въпроси към Велча

21 октомври 1872 (1 рамазан 1289)

– Хей, Велчо, от коя фурна купи хляба за хайдутите?

– Купих на два пъти по за три гроша хляб от хлебаря Христо и от другия хлебар – Боньо. Понеже първия път, когато купувах хляба, се беше мръкнало, във фурните се беше свършил, затуй купих от двете фурни по за 60 пари. И втория път купих хляба по същия начин. Тъй е, господине!

– Защо първия път купи от двете фурни по за 60 пари хляб, а и втория път направи така? Коя е причината за това? Или ти купи хляба от двете фурни, за да не се забележи?

– Когато купувах първия път, във фурната нямаше достатъчно хляб, затуй купих по за 60 пари от двете фурни. После купих пак от двете фурни по за 60 пари хляб, за да не се забележи. Това е причината.

– Хлебарите, от които купи хляба, знаят ли за тая работа [готвеното нападение], беше ли им съобщил?

– Те не знаят нищо по тая работа. Дори тях ги нямаше във фурната, когато купувах хляба. Хляба купих от чираците им.

– Някой даде ли ти пари за хляба, що купи, или го купи със собствени пари?

– Парите даде Васил. [73]

– Васил кога ти даде парите, дали след като ти купи хляба и всичко беше вече свършено, или преди това?

– И двата пъти, когато купувах хляба, той ми даде по три гроша, и аз ги взех. Първият път го срещнах на улицата и там ми даде три гроша. Вторият път Васил дойде у нас и ми даде три гроша. Така беше.

– Ти имаш баща, жена и деца. Знаят ли те, че на два пъти си носил хляб на хайдутите? И не те ли запитаха къде носиш тоя хляб?

– Живея отделно от баща си и братята си, а на жена си не казах. Тя се занимава с детето си, па и казват ли се такива неща на жена, та и аз да ѝ кажа? Не съм ѝ казвал, тя не знае за тая работа.

– Много хубаво. Казваш, че Васил ти бил дал 6 гроша да купиш хляба. Но, кой ти даде парите, за да купиш ракия, сирене и праз?

– Имах едно ракиено буре. Бях го дал под наем на кръчмаря Дишо [?] за две и половина оки ракия и понеже бях взел наема предварително, имах си у дома ракия. Взех от къщи малко сирене и праз и ги занесох. Никой не ми е дал пари за тях.

– Много хубаво. Като взе от къщи ракия, сирене и праз, не те ли запита жена ти къде ще ги носиш?

– Не ме пита, а и аз не ѝ казах. Тъй като постоянно продавам сирене, взех и заминах.

– Васил има баща. Той знае ли нещо по тая работа?

– Не, господине.

– Освен теб, Божила и Васила, други някои от града знаят ли нещо по тая работа?

– Не, господине. Освен нас тримата, никой друг не знае.

– Сигурно и някой друг трябва да знае, защото виж, след като сте научили, че хазната се опакова в конака и ще замине за София, те [нападателите] отишли на балкана. Вие ли се научихте от конака или някой друг ви каза? Кажи право, как стана това?

– Никой не знае. Обаче, те се научили, че от Тетевен се изпращат много пари за Орхание и затуй отишли да нападнат хазната и да я оберат, щом тръгне за София.

– Кой ти каза, Васил ли или Стоян пандурът, че от Тетевен са дошли много пари?

– Васил ме изпрати да отида и да съобщя на разбойниците като им кажа, че от Тетевен са дошли пари, които тия дни ще бъдат изпратени за София. Те да чакат там, друго известие няма да им се праща. Аз отидох и съобщих на хайдутина Стоян пандура.

– Значи, ако хазната беше заминала за София след 10 дни и ако хайдутите бяха стоели все там, вие щяхте да им носите хляб. Така се разбира от казаното.

– Без съмнение, Васил е знаел, че хазната ще потегли скоро за София, защото като му казах, че повече от два пъти няма да им нося хляб, той ми отговори: „Занеси им два пъти, па после недей носи!“ Може би той е знаел кога ще тръгне хазната.

– Кой ви научи да им посочите мястото за засада, Васил ли или Стоян? Как стои тоя въпрос?

– Точно над прохода срещу мястото, дето предадохме хляба на хайдутите, има височина. Стоян запита може ли да се отиде там, и ние му отговорихме, че може. „Хайде тогава да ни покажете пътя и да ни заведете там“, каза той. А аз му отвърнах: „Божил да ви заведе!“ И Божил ги заведе на височината. Ето, така беше.

– Много хубаво. Верни ли са показанията, които даде?

– Верни са.

– Щом е тъй, ела да се подпишеш!

– Да се подпиша.

Подписал: Велчо

Нови въпроси към речения Божил

21 октомври 1872 (1 рамазан 1289)

– Хей, Божиле, като носихте хляб на разбойниците в прохода, в сряда ли им го занесохте или в петък?

– Първия път, когато им занесохме хляб, беше около 2 часа през нощта срещу сряда [74]. Дадохме им хляба. Потеглихме оттам и спряхме на едно място по пътя, дето преспахме. И Велчо беше заедно с мен. Призори тръгнахме пак и, като повървяхме, Велчо остана на пътя, а аз ги заведох и ги оставих на хълма Висок, над мястото, дето беше обрана хазната, след което се върнах обратно.

– Щом като ти пренощува заедно с тях и призори ги остави на хълма Висок, колко души бяха?

– Вярно е, че вървяхме [заедно],обаче не се сетих да ги преброя колко души бяха. Като се съмна, другите останаха в гората, двамата от тях се изкачиха с мен на хълма и огледаха прохода. Те тръгнаха да се върнат при другите, а на мен поръчаха: „Хайде, ти върви и ни донеси утре хляб!“ Аз тръгнах оттам и си дойдох.

– Като ги водехте, не видяхте ли по пътя някой колибар или овчар?

– Не, не видяхме, а беше и нощ. Ако видехме човек, щяхме да се скрием в гората. Пък и не минахме през място, дето има хора. Там се изкачихме с един човек на име Боньо. [75]

– Когато на следния ден им занесохте хляб, къде ги намерихте, за да им го предадете?

– Когато в петък носех хляба за мястото, дето ми бяха поръчали, Велчо остана назад, а аз отидох по-напред. Пред мен излезе един от тях, взе хлябовете и им ги занесе.

– С какво занесохте хляба и ракията?

– Хлябът беше в моята торба, а ракията и сиренето – в една козена торба на Велча.

– Кажи, колко души бяха, за да ги търсим?

– Не ги броих. Бяха повече от десет души, но не по-малко.

– Ти взе от къщи торба и дори два пъти носи хляб. Жена ти не те ли запита къде го носиш?

– Не, господине, нито тя ме запита, нито аз ѝ казах.

– Много хубаво, ела тук да удариш под тия твои признания пръста си вместо подпис.

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Божил

Разпит на Боньо Петков фурнаджията [76]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Боньо, а на баща ми – Петко. От село Литаково съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– Трябва да съм на 28 години. По занятие съм фурнаджия.

– Един-два дни преди обира на хазната орханиецът Велчо купил хляб, за да го носи на разбойниците, от теб ли го купи?

– Преди обира на хазната бях отишъл в Литаково да бера царевица, не бях на фурната. Не знам да е купувал. Дори когато хазната бе нападната, аз бях в Литаково, не бях тук на фурната.

– Когато замина за Литаково, затворена ли беше фурната или я остави отворена? А момчето вади ли хляб?

– Оставих я отворена. Имаше и хляб. В четвъртъка момчето, чиракът, дойде при нас и ни донесе хляб. Донесе и парите от продадения хляб и ми ги предаде.

– Като дойде при теб, каза ли ти дали Велчо не е купил хляб от него?

– Не, чиракът не ми каза нищо за Велча.

– Ти говориш така, но Велчо казва, че във вторник той купил от теб за 60 пари хляб. А ти дори си го запитал: „Друг път не си купувал толкова хляб!“ Велчо ти отговорил: „Не ти трябва да знаеш!“

– Не знам, господине, не съм му продавал. Ако моят чирак му е продал, аз не съм видял. А и такова нещо не сме приказвали с него. Нито съм го питал ,нито пък той ми е отговарял така.

– Ако дойде Велчо и ти каже това в лицето, тогава не ще ли се засрамиш от думите си?

– Да дойде, нека каже! Ако съм говорил такова нещо, ето ме насреща.

– Много хубаво, ела тук вместо подпис да удариш пръст под показанията си.

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Боньо фурнаджията

Разпит на Велчо Цолов, слуга на Христо фурнаджията [77]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Велчо, а на баща ми – Цоло. От град Орхание съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– Трябва да съм на 10 години. Чирак съм на Христа фурнаджията.

– Велчо Шунтов от Орхание купи ли хляб от вашата фурна през дните четвъртък, сряда и вторник преди петъка, в който беше нападната хазната?

– Велчо купува винаги по един-два хляба ,а него ден купи наведнъж хляб за три гроша, но не знам какъв ден беше.

- А в това време, когато Велчо купи от вашата фурна хляб за три гроша, къде беше господарят ти Христо?

– Моят господар си прави къща и стои там при майсторите. Той не видя.

– Много хубаво, ела и вместо подпис да удариш пръст под показанията си!

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Велчо Чрез настоящата заверка, подписана и подпечатана, се удостоверява, че разпитите на гореспоменатите лица се извършиха пред нашата комисия: Орх. шериятски съдия: ес-сейд Али Неджиб; мюмеизи: [трима неподписали]; следовател: Хасан Хюсни [печат]; мюмеиз: Хюсмен Хамди [печат]; мюмеиз: Хасан; М. [подпис на български]. [78]

Разпит, извършен на 22 октомври 1872 (2 рамазан 1289)

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Васил, а на баща ми – Петър. От Тетевен съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 32 години съм. Занимавам се с бояджийство в Орхание.

– Щом като си от Тетевен, защо работиш в Орхание?

– От много време, има вече 20 години, как ние работим тук в Орхание бояджийство.

– Ходил ли си в Тетевен една седмица преди обира на хазната?

– Да, бях отишъл в Тетевен една седмица, а може би имаше и повече, преди обира на хазната. А оттам се върнах тук заедно с Павел Кабакчиев, носещ държавните пари.

– Кой ден беше, когато се върна тук заедно с Павел Кабакчиев?

– Не мога да зная кой ден беше, не си спомням.

– Тогава с вас дойде ли тук друг някой от Тетевен?

– Заедно с мен и Павла дойдоха едно заптие и Ибрахим от Орхание, който беше надзирател на кантарното право в Тетевен.

– Помисли хубаво: в кой ден дойдохте тук?

– Не мога да си спомня деня. Но тогава беше срока за внасяне на държавните пари в съкровището, това е сигурно.

– Ние проверихме датата за внасяне на парите в съкровището. Това е било в събота, шест дни преди обира на хазната. Тогава ли дойдохте вие?

– Знам, че то беше 5–6 дни преди обира на хазната, но не мога да зная точно кой ден беше.

– Ти, тогава, си дошъл тук в събота. Намерил си Велчо Шунтов и си му казал следното: „Иди в Чипилските ханчета, там чака тетевенецът Стоян пандурът – да идеш в неделя!“ Каза ли това на Велча или не?

– Не съм казвал такова нещо на Велча, не ми е идвало и на ум дори.

– Стоян пандурът ти поръчал да кажеш така на Велча. Заради това си дошъл. Но, каквото си казал, кажи ни го право, не ни затруднявай! Пък и теб какво те засяга?

– Мен не ме засяга, но аз не съм говорил такова нещо на Велча. Как да кажа, че съм говорил?

– Велчо разправя така: „Васил дойде и ми каза: В неделя иди в Чипилското ханче, там те чака Стоян пандурът от Тетевен.“ Ако сега дойде Велчо и ти каже това в лицето, тогава ще признаеш ли дали това е вярно или не?

– Ако Велчо разправи пред мен, че съм му казал такова нещо, той ще излъже.

– Велчо, който е твой приятел, ще говори ли така, ако не е истина?

– Кой знае защо той така ме клевети.

– Ако дойде сега Велчo и разправи пред теб, че си му казал: „Стоян пандурът те чака в Чипилското ханче, да отидеш там в неделя“, какво ще отговориш?

– Ако каже това, ще излъже.

– Много хубаво, ела тук да подпишеш показанията си!

– Да подпиша!

Подписал: Васил

Разпит на Велча и Васила при очна ставка

– Велчо, ето Васил дойде. Кажи сега пред него!

– Да кажа, господине! Тоя Васил ми рече: „В неделя иди в Чипилското ханче, там те чака Стоян пандурът от Тетевен. Той ще ти каже нещо.“ И аз след това, в неделя, отидох и намерих Стояна там, в Цветковия хан при чешмата.

– Василе, ето Велчо ти го казва в лицето?

– Той казва, чувам, но лъже. Не съм му говорил такова нещо.

– Защо Велчо да лъже, някаква вражда ли има с теб?

– Не знам, но щом като той така говори за мен, очевидно трябва да има някаква вражда.

– Много хубаво, ти ходи ли у Велчови през дните четвъртък, петък и събота?

– Не съм ходил.

– Защо казваш, че не си ходил? Във вторник си дал на Велча 3 гроша на чаршията, за да купи хляб. А в четвъртък си отишъл в къщата му, дал си му пак 3 гроша да купи хляб.

– На чаршията дадох на Велча 6 гроша, но защото му ги дължах за тютюн.

– Наведнъж ли даде на Велча тия 6 гроша или на два пъти по 3 гроша?

– Дадох му ги наведнъж.

– Ако освен Велча дойде и неговата жена и каже като него, че ти си ходил в къщата им, какво ще отговориш?

– Ако каже това, и тя ще излъже.

– Велчо е тук, а жена му си е в къщи. Тя не знае, че Велчо е казал това, та и тя да твърди същото. Разбира се, че си ходил, затуй и тя го казва.

– Ако говори така, клевети ме.

– Ти твърдиш, че Велчо лъже, че жена му лъже. Но, ако дойде и трети човек и каже, че сте разговаряли с Велча, тогава какво ще отговориш?

– И той ще излъже.

– Велчо разправя, че на два пъти получил от теб по три гроша пари за хляб. А ти твърдиш, че си му дал 6 гроша. Ето, показанията ви се уеднаквяват. Кажи веднага истината, за да бъдат навреме заловени дръзките нападатели. Не ни затруднявай напразно, кажи право!

– На Велча дадох 6 гроша, но за тютюн. За хляб пари не съм му давал.

Очна ставка на Васила с госпожа Вела, жената на Велча

– Г-жа Вела, един-два дни преди нападението на хазната дойде ли у вас за нещо Васил бояджията?

– Да, Васил идва винаги у нас, и тогава дойде.

– Василе, ето и г-жа Вела, жената на Велча, ти казва в лицето, че един-два дни преди нападението на хазната си ходил у тях.

– Тогава не съм ходил. Много време преди това ходих един път да видя момчето ѝ, което беше болно.

– Ето и г-жа Вела казва, че на сутринта в петък, когато бе нападната хазната, си отишъл у тях и си я запитал къде е Велчо, а тя ти отговорила, че не знае къде е. Ти какво ще кажеш на това?

– Аз запитах така г-жа Вела за Велча, но не мога да зная кой ден беше.

– Ето, г-жа Вела разправя, че ти си ходил у тях и че и тогава си отишъл. Кажи веднага истината. Кажи: кои бяха ония, които се осмелиха да нападнат и обират хазната, не ни затруднявай!

– Не знам.

– Ти сега като казваш, че не знаеш, укриваш виновниците. Работата е разкрита. Ако нападателите бъдат заловени и кажат, както казаха Велчо и жена му, че посредством теб им е бил доставен хляб, ще приемеш ли тогава сам смъртното си наказание?

– Ако нападателите дойдат и кажат, че аз съм знаял за тая работа, тогава приемам смъртното си наказание.

– Кажи сега: кога, кой ден си отишъл в Тетевен?

– Отидох миналия понеделник.

– По каква работа отиде миналия понеделник оттук в Тетевен?

– Там ми е къщата. Отидох в понеделник, като бях с намерение да се върна пак в събота. Тогава пък да отиде баща ми, за да пазари слуга на Димитровден.

– Много хубаво, ти в понеделник отиде в Тетевен, а тук дюкянът ти да стои затворен. Та от това ти ще имаш загуба. Толкова време не се стои така без работа. Има някаква причина!

– Дюкянът ми е отворен. Там стои слугата ми Герго. Пък и дюкянът на баща ми е близо и той го наглежда постоянно.

– Общо ли търгувате с баща си, или поотделно?

– Имаме два дюкяна, но търгуваме общо.

– За отиването ти в понеделник в Тетевен ще запитаме твоя слуга Герго. Ако той действително потвърди казаното от теб, хубаво. Но ако каже друго нещо, какво ще отговориш тогава?

– Питайте го, ако излезе, че съм лъгал, ще понеса наказанието си.

– Много хубаво, ела тук да се подпишеш или да удариш пръст под показанията си!

– Да се подпиша.

Подписал: Васил

Нов разпит на Васила

– Удари ли те и би ли те някой в Правчанския хан?

– Не ме е бил никой.

– А нашият полицейски началник от София, Мехмед ага, не те ли удари, когато се разговаряхте с ханджията тайно там, в Правчанския хан?

– Той не удари мен, а ханджията Цветка, и то с ритник.

– По каква причина го удари?

– Тъкмо се хранех там, а Цветко лежеше. Дойдоха заптиетата и слязоха от конете. Тогава полицейският началник удари с крак Цветка, като му каза: „Защо не ставаш да държиш конете?“ Цветко му отговори, че бил болен. А мен той попита откъде съм. Аз му отговорих, че съм от Тетевен.

– Полицейският началник потегли оттук за Правчанските колиби в неделя. Него ден той те намерил там. А ти твърдиш, че си тръгнал оттук в понеделник, каква е тая работа?

– Аз заминах оттук в понеделник. А полицейският началник идеше оттам и се отби в хана.

– Много хубаво, ако са верни показанията ти, ела тук Да се подпишеш!

– Да се подпиша.

Подписал: Васил

Разпит на Цветка ханджията от Правец

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Цветко, а на баща ми – Велчо. От село Правец съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На четиридесет години съм, занимавам се с ханджийство.

– Къде се намира ханът, който държиш?

– Ханът ми е на шосето, един от Чипилските ханове.

– Няколко дни преди нападението на хазната Павел Кабакчиев донесъл пари от Тетевен. Те [Павел, Васил и заптието] отседнаха ли тогава в твоя хан?

– Отседнаха.

– Тогава Павел Кабакчиев сам ли беше или имаше някой с него? Васил беше ли заедно с него?

– Зная, че заедно с Павел Кабакчиева тогава беше и едно заптие, но не мога да знам дали беше и Васил с него.

– След като тогава Павел Кабакчиев и заптието минаха с парите за насам [Орхание], дойде ли същата вечер или на другата сутрин в твоя хан и Стоян пандурът от Тетевен?

– Не, не знам кой е тоя Стоян пандурът, за когото питате [79]. Зная, че има един Лало пандурът, но и той не е идвал [80].

– Преди няколко дни тетевенецът Васил заминал оттук за Тетевен, кой ден и по кое време беше?

– Не мога да знам кой ден беше, но има оттогава една седмица. Тогава дойде бюлюкбашията Мечо. Като лежах, той ме удари.

– Защо бюлюкбашията Мечо те удари?

– Когато те [заптиетата] дойдоха, аз лежах, бях болен. Имаше няколко души, които се хранеха. Понеже лежах и не станах, удариха ме веднъж с приклад на пушка и с ритник.

– Васил беше ли тогава там, или не?

– Васил беше там, той пътуваше за Тетевен.

– Вие тогава сте седели с Васила на едно място и сте си шепнели нещо, затуй бюлюкбашията Мечо те ударил с ритник. Но той не те е бил, задето си лежал.

– Аз тогава лежах, а Васил се хранеше. Той разговаряше със Сава Вълков от нашето село Правец. Имаше и още един човек от нашето село, но сега не си спомням кой беше.

– Защо Сава Вълков беше дошъл тогава в твоя хан?

– Сава Вълков събираше боб. Той разговаряше с човека, когото не мога да си спомня, относно кираджии, които да закарат боба в Никопол.

– Откъде щяха да купят боба?

– Събираха го в Алтун таш [81]. Миналият петък го вдигнаха и го закараха в Никопол. Савата е сега в Никопол. Той замина заедно с боба.

– Като са натоварили боба в Алтун таш, те са минали покрай твоя хан. Кои хора го караха?

– Те не минаха покрай моя хан. Но аз видях, че минаха по-долу от Чипилското ханче, по пътя, който иде от нашето село Правец, тъй като бяха натоварили боб и от Правец.

– Добре, ти преди малко в показанията си каза, че си лежал в хана и че Васил, Сава и още един човек се разговаряли. Понеже си лежал и не си станал, бюлюкбашията Мечо те ударил с ритник. Но, ако дойде сега бюлюкбашията Мечо и каже, че той те е бил, понеже сте си шепнели нещо с Васила, тогава какво иде отговориш?

– Ако бюлюкбашията Мечо каже това, запитайте и хората, които бяха там. Потвърдят ли и те, готов съм да понеса наказанието си.

– Преди нападението на хазната, в твоя хан дошъл орханиецът Велчо Шунтов. Кой ден беше това?

– Не знам кой ден беше. Тогава, когато той дошъл, аз не бях в хана. Като дойдох отвън в хана, видях, че е пристигнал. Той държеше в ръцете си черва. И тия черва занесе на по-горния, на Ивановия хан. [82]

– Ако не се досетиш за деня, размисли добре и ни отговори: Велчо преди нападението на хазната ли, или след това беше дошъл във вашия хан?

– Не мога да знам преди нападението на хазната ли беше, или след това.

– Когато дойде Велчо, беше ли в твоя хан Лало пандурът или пък Стоян, тетевенци?

– Изобщо не знам кой е Стоян. А Лало пандурът от отдавна, трябва да има 6-7 месеци, никак не е идвал в моя хан.

– Момчето, което стои в твоя хан, твой син ли е, или слуга, и откъде е?

– От Правец е. Слуга ми е, не ми е син.

– Това момче, слугата, не ти ли каза, че са дошли в хана тетевенците Стоян пандурът, Лало пандурът и Велчо?

– Не ми е казвал, понеже той ми съобщаваше само името на оня, който дойде и пие на вересия, но не и имената на ония, които си плащат.

– Къде е сега момчето Вълко, твоят слуга?

– Преди 6 дни замина с кола за вино в Старо село, Врачанска околия, заедно с Дако от махлата Лесковица.

– Кога ще се върнат оттам?

– Надявам се да пристигнат днес или утре.

– Ако показанията ти са верни, ела тук да се подпишеш!

– Верни са. Да се подпиша.

Подписал: Цветко кръчмарят

Нов разпит на Велча

– Когато, в неделя, ти се срещна с тетевенеца Стоян пандура в един от Чипилските ханове – хана на Цветка от Правец, кой беше в хана ханджия?

– Ханджия беше тогава момчето Вълко, слугата на Цветка.

– Когато отиде в хана, освен момчето Вълко, имаше ли друг някой там?

– Нямаше. Не видях никой друг.

– Кой ти каза тогава къде се намира Стоян пандурът? На кое място се срещнахте с него?

– Каза ми момчето Вълко. Срещнахме се със Стояна в долния етаж на хана, в една стая в мазето.

– Като беше в Цветковия хан, Стоян пандурът кога дойде?

– Аз го намерих там. Беше дошъл преди мен ,но не го запитах кога е дошъл.

– Когато стигна в хана, как запита момчето Вълко за Стояна: „Тук ли е Стоян пандурът от Тетевен“ или как другояче?

– Запитах го така: „Има ли тук някой човек?“ – Има, отговори то. Попитах: „Откъде е?“ Момчето отговори: „От Тетевен.“ Запитах пак: „Кой е тоя от Тетевен?“ То отговори: „Стоян пандурът. Долу в мазето е, в стаята.“ Тогава аз отидох и се видях с него. Ние излязохме в задния двор на хана и там разговаряхме. После Стоян пандурът се върна пак в мазето, а аз минах през двора и дойдох насам.

– Хей, Велчо, ти си се срещнал с хората, които нападнаха и обраха хазната. Ако ни ги кажеш всичките, кои бяха, и те бъдат заловени, като доносчик ще се отървеш с леко наказание. Но, ако откажеш да ни ги съобщиш, всичката вина остава върху теб и властта строго ще те накаже. Обмисли хубавичко това и ги изкажи, защото иначе ще бъде жалко за теб.

– Аз ви обадих тия, които зная. Един от тях е тетевенецът Стоян пандурът. Наричаха го още войводата. Той хайдутствал в Странджа. Останалите са: Тодор, Кара Мустафа [?], Георги и Вълко Цолов от Правчанските колиби, за когото ви съобщихме днес с Божила [83]. Другарят ми Божил го познава по-добре от мен. Ето тия да се заловят. Ако тогава работата не се разкрие, готов съм и аз да понеса всяко наказание.

– Много добре, ела тук да подпишеш показанията си!

– Да подпиша.

Подписал: Велчо

Нов разпит на Васила

– Василе, работата излезе наяве. Разкри се, че ти си знаел. Казвай веднага истината, та и ти, като Велча, да придобиеш качеството на доносчик, а ние да заловим нападателите.

– Преди един-два месеци срещнах тетевенеца Стоян пандура в Тетевен.Той ми каза: „Познаваш ли калугера хаджи Авксенти в Кремиковския манастир?“ [84] Аз му отговорих: „Познавам го, но защо питаш?“ Той каза: „Чух, че там имало пари. Ще взема няколко души и ще отида. От хаджиАвксентия малко пари ще задигна.“ Аз му възразих: „Човече, откажи се!“ В отговор на това той ми рече: „Щом се науча, че има пари, не бих се отказал в никой случай, веднага ще я наглася.“

– Знаял си, че той имал намерение да отива в Кремиковския манастир. Ти ще знаеш нещо и за това, че те са дошли тук и са обрали хазната. Кажи всичко право, каквото знаеш по тая работа!

– Когато Павел Кабакчиев от Тетевен донесе тук парите, заедно с него тръгнах пеш от Тетевен и аз. Като стигнахме в Правчанските ханове, спряхме в хана на Цветка. Понеже бях пеш, нея нощ преспах в хана, а мухтарът [85] [Павел Кабакчиев] дойде тук [Орхание]. На другия ден взех коня на ханджията Цветка и пристигнах. Предадох коня на Велча да го върне обратно.

– После как стана? Велчо как се срещна със Стояна? Какво стана по-нататък?

– Тогава не ми каза нищо, но в четвъртък, един ден преди петъка, в който бе обрана хазната, той ми рече: „Занесох хляб на Стоян пандура в балкана.“ Запитах го: „Май че отиват в манастира“, а той отговори: „Не, не отиват в манастира, а ще нападнат хазната.“ Попитах го колко души са и той каза, че били повече от 10 души.

– Не го ли запита къде се е срещнал със Стояна, та тоя последният му поръчал да занесе хляб?

– Питах го. Когато завел в Цветковия хан коня, който аз върнах, срещнали се там и тогава той му поръчал.

– Не ти ли каза още, кои са били? Само Стояна ли е познал или и другите?

– Запитах го. Познал само Стояна, другите не можал да познае. Така той ми отговори.

– Когато Стоян ти съобщи, че ще ходи в манастира, не каза ли с кои хора ще отиде?

– Той ми каза: „Хора има много като синът на Генко мечкаря от Черни Вит – май че е Георги [86]. Ще взема хора и от Крушовдолските колиби. Има и много още момчета.“

– Велчо не поиска ли от теб пари в четвъртък, когато щеше да носи хляб?

– Бях купил от него половин ока тютюн, та ми поиска парите. Дадох му 6 гроша. Същия ден той ми каза, че щял да им занесе хляб.

– Ти не се ли среща с Велча след нападението на хазната и не говорихте ли по тоя въпрос?

– За нападението на хазната чухме в петък. Срещнах се с Велча и разговаряхме за това. Но, побояхме се да съобщим, тъй като може да не бъдат заловени [нападателите] и тогава вината ще падне върху нас.

– Тогавашният ви страх не ще ви помогне, тъй като вие знаехте, че сте им носили хляб преди нападението на хазната. Но задето не съобщихте на властта, излязохте сега виновати. Тъй че, обадете ни, име по име, кои бяха те, та да придобиете качеството на доносчици, пък да ви дадем и 5000 гроша пари.

– Зная за Стоян пандура и сина на Генка мечкаря. Те щяха да вземат хора и от Крушов дол. Нека да се заловят тия, те ще изкажат всичките.

– След петъка, в който бе нападната хазната, ти си отишъл в Тетевен. Велчо ти е казал, че нападателите на хазната са Стоян и Мечкарят. При това ти знаеше, че Стоян щеше да ходи да напада манастира. Не видя ли Стояна в Тетевен? Не запита ли за двамата?

– Отидох в Тетевен, но Стояна не видях. Тъй като се страхувах, не запитах никого дали беше там или го нямаше. Предполагам, че беше там, не беше отишъл никъде.

– Ти знаеш цялата работа, както и Велчо я знае. Кажи истината, кажи: кои бяха? Велчо говори другояче. Кажи право, че да ги заловим, та и вие да се отървете.

– Казах истината. Така е, както ви разправих.

– Ти имаш свои хора, имаш и слуга. Защо тогава не изпрати кобилата по някой от тях, а направи това чрез Велча? Непременно си го изпратил, за да се срещне със Стоян пандура и да си поприказват. Очевидно е, че работата е била уговорена, кажи истината!

– Моят слуга и момчето ми си имаха работа, затуй я изпратих по Велча.

– На Велча даде ли пари или нещо друго, за да закара кобилата? Велчо не ти е слуга, та да я кара без нищо.

– Не съм му дал нито пара.

– Единственото обяснение, задето не си му дал пари, е, че твоето намерение е било да му устроиш среща със Стояна. Кажи истината по тая работа, за да я нагласим някак.

– Господине,да кажа сега истината. Стоян дойде сутринта в Цветковия хан и ми каза: „Отиваш в града. Изпрати ми Велча, ще говоря с него за нещо.“

– Когато Велчо се върна от Цветковия хан, не ти ли каза какво са говорили?

– Да, каза ми. Стоян му рекъл: „Заведи ни в балкана и ни приведи до мястото, дето ще отидем“. После Велчо отиде там да ги води. Той се забави няколко дни, но не мога да зная, колко бяха.

– Стоян заедно с кои хора дойде там, кажи и сега право!

– Дойде сам. Запитах го за другарите му и той ми отговори, че един от тях бил Георги Генков [87], а другият – от Крушов дол. Той ми каза и името му, но го забравих. Каза ми, че освен тия имало и още 5-10 души. Запитах го кои са, но той ми отговори, че били сбирщина.

– Казаха ли ти, че ще нападнат хазната? Пък и ти не запита ли Стояна къде ще отидат?

– Аз попитах, къде отиват, но Стоян ми отговори: „Да дойде Велчо, на него ще кажа.“ Понеже там беше и ханджията и вече бях приготвил коня, нямах много време да приказваме.

– Ела да подпишеш показанията си.

– Да подпиша.

Подписал: Васил

Разпит на Вълко Цолов от Правец [88]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Вълко, а на баща ми – Цоло. От село Правец съм, но живея в Етрополските колиби.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 22-23 години съм. Занимавам се с овчарство.

– Къде се намира твоята колиба?

– На мястото Горняк.

– Как стана така, че ти отиде с хайдутите да нападаш хазната?

– Берях царевица. Дойдоха 12 души и ми казаха: „Хайде да ни заведеш в балкана!“ Насилиха ме и аз тръгнах пред тях. Минахме през мястото, наречено Предел, и стигнахме в Тръсите. Преспахме една нощ в Усойна. Там преспахме още една нощ. Мен не ме взеха да спя при тях. Един от тях спеше при мен, за да не избягам.

– Кои хора ви носиха хляб в балкана? Колко пъти ви донесоха?

– Два пъти ни донесоха орханийците Велчо и Божил.

– После, оттам кой ви заведе в прохода? Как биде нападната хазната? Как взеха парите и къде ги занесоха?

– Божил донесе хляб и си отиде. След това те ми казаха: „Почакай тук, Божил пак ще донесе хляб. Ние ще слезем по-долу, а ти ни донеси хляба.“ Аз останах, а те заминаха. После чух, че се гръмна веднъж. Мина малко време и те дойдоха с парите при мен. Аз не видях нападението на хазната.

– Откъде са те и кои са? Познавахте ли се от по-рано?

– Те са тетевенци. Зная имената на четиримата, а именно: Стоян пандурът, Тодор, Кара Мустафа[?] и Георги [89]. Имената на останалите не знам. Всъщност, аз не се познавам с тях.

– Не може да се приеме, че си бил „останал назад“. Щом като си отишъл там заедно с тях, трябва да ни кажеш право и следното: Как биде нападната хазната? Какво направиха заптиетата? Как взехте парите и на кое място си ги поделихте? Парите заровихте ли, или си ги разделихте? А на теб колко гроша ти се паднаха като дял?

– В петък сутринта Божил донесе хляб. Аз взех от него хляба и им го занесох. Те ме върнаха обратно на мястото, дето бях попреди, като ми казаха: „Божил ще донесе довечера хляб, вземи го и ни го донеси!“ Останах там. По едно време след обед се гръмна веднъж [90]. Един час след това гледам, че те идват, тичайки към мен, натоварени с парите. Поседяха малко при мен. Дадоха ми и аз да нося една чанта пълна с пари. Оттам вкупом се изкачихме горе на балкана. Към 4 часа през нощта [91] стигнахме в нашия царевичак. Оттам ги проведох по рекичката Милена надолу. Те преминаха реката Искър, а аз се върнах обратно в колибата си.

– Какъв дял ти дадоха от парите?

– Дадоха ми 2 меджидиета [92] ирмилици. Обещаха, че ще ми дадат още 1000 гроша.

– След като ти носи на рамо чантата с пари, защо им я предаде за 2 меджидиета ирмилици?

– Заявиха, че иде ми дадат 1000 гроша и заради това дадох чантата. Но после не ми ги дадоха.

– Познаваш ли тия хора?

– Не ги познавам.

– Защо отиваш с непознати хора на такива места?

– В началото те ме отведоха насила от моята колиба. После ми казаха: „Остани при нас, ще ни носиш хляб. Ще ти дадем и на теб пари.“

– Когато те взеха насила от царевичака, баща ти не чу ли, нямаше ли и друг някой при теб?

– Бях сам в царевичака. Баща ми беше в къщи.

– Ти си се бавил там три дни. Когато после се завърна, баща ти и жена ти не запитаха ли де си бил?

– Когато се върнах у дома, баща ми ме запита къде съм бил, но аз го излъгах, като казах, че съм ходил да купувам овци.

– На кръста ти имало чифт пищови. Баща ти тогава не ти ли рече: „Не се ходи с пищови да се купуват овци! Къде си бил с тия пищови?“

– Един от пищовите беше мой собствен, а другия ми дадоха безделниците. Бях ги сложил на кръста си. Но, когато ме видя баща ми, нямах пищови на кръста си.

– Имаше ли позволително да носиш оръжие?

– Нямах. Понеже беше нощно време, взех пищова, който имах, и го сложих на кръста си.

– Очевидно е ,че целта на човек, който се скита с оръжие, без да има право да носи такова, е да върши кражби. Какво ще кажеш на това?

– Нямам какво да кажа.

– От всичко изглежда, че понеже си се скитал без право да носиш оръжие, ти си убил по-преди дякона [93]. Поне кажи как взехте парите и кои бяхте, та да се отървеш от другото [обвинение].

– Дори и да ме убиете, не знам кой уби дякона. Но работата с хазната свършихме ние, и то стана, както по-горе описах.

– Когато заптиетата и техните началници търсиха хайдутите, не те ли намериха и не те ли разпитваха?

– Едно заптие, двама башибозуци, Иван Чобан[ов] от Правец и още трима души ме намериха през нощта срещу неделя при царевичака и ме запитаха: „Видя ли хайдутите, които нападнаха хазната?“ Отговорих им, че не съм ги виждал. Те минаха и се отправиха бързо към височина- та, т.е. към колибите.

– Щом като полицейският началник те е запитал и ти не си му обадил, от това става очевидно, че и ти си от тях и си участвал в обира на хазната.

– В нападението на хазната не съм участвал, но след това те ми дадоха да нося [пари].

– Ако искаш да се отървеш, трябва да кажеш право: колко гроша ти се паднаха като дял от парите на хазната и къде ги скри?

– Те не ми дадоха пари. Аз, като носех чантата, си взех само 2 бели меджидиета.

– Когато в Етрополе отидоха специални чиновници, за да вземат поръчителство от населението, ти не беше ли там и кой ти стана поръчител?

– Бях там. Поръчител ми стана Кремен Ценов, бащата на Вълка.

– Колибата на твоя поръчител Кремен Ценов близо ли е до твоята колиба?

– Трябва да е на около 10 минути разстояние.

– Като се отбихте в царевичака на твоя поръчител Кремен Ценов, взехте ли вода от неговия син Вълко или не?

– Не, от там не сме вземали вода.

– Колко души бяхте?

– Бяхме 13 души, заедно с мен.

– Парите бяха 125.000 гроша и нещо. От тях са намерени 2000 гроша. Остават още 123.000 гроша и нещо. Това са царски пари, искаме ги от теб.

– Както вече казах, откраднах си 2 сребърни меджидиета от чантата, която носех. Нищо друго не съм взел и не знам где са парите.

– Ела да подпишеш показанията си!

– Да подпиша.

[Знак за отпечатък от пръста на]: Вълко Цолов

Разпит на Вълко Цолов и неговия поръчител Цено[в]

– Хей, Цено[в], ето Вълко Цолов е бил заедно с хайдутите, които обраха хазната. Преди, когато се вземаше поръчителство от етрополското население, ти си му станал поръчител. Стана ли, наистина, негов поръчител?

– Станах му поръчител, но не знам къде е ходил, както и че се е сдружил с хайдутите.

– От твоята до неговата колиба има 5-10 минути разстояние. Неговият баща, майка или роднините му не те ли запитаха: „Нашият Вълко го няма тук, къде ли е отишъл?“

– За бога, никой не ме е питал.

– Ти отрече, че твоят син е давал вода на хайдутите. Станал си поръчител на Вълко Цолов, който е съдружник на хайдутите. Това показва, че и ти си бил лош човек. Вместо да съобщиш [на властта], ти си станал поръчител. Заради това си арестуван, а и да знаеш, че наказанието ти ще бъде голямо.

– Не знаех, станах поръчител. Що да правя, каквото дойде на главата ми, ще го тегля.

[Знаци за отпечатък от пръст на:] Кремен Ценов, Вълко Цолов

Чрез настоящата подписана и подпечатана заверка се удостоверява, че разпитите на гореспоменатите лица се извършиха пред нашата комисия; Орх. шериятски съдия: Ес-сейд Али Неджиб; мюмеиз: [липсва подпис]; мюмеиз: Мехмед Али; мюмеиз: Мехмед Салих, следовател: Хюсмен Хамди; мюмеиз: Хасан; мюмеиз: Подпис на български език [преписвачът не можал да го разчете]; мюмеиз: [липсва подпис].

Удостоверява се с подпис и печат достоверността на настоящия препис от следствения протокол. 4 януари 1873. [4 кянунусани 1288} [печат]: Софийски окръжен съд

О.О., Инв. 14091/1948

Разпит на Стоян Пандура

[Продължение] [94]

– Кога ходихте у Цветка ханджията, откога се срещате с него и как устроихте тая работа?

– Бяхме излезли по други кражби. Оставих другарите си в балкана и отидох в хана на Цветка ханджията. Там ме видяха Цветко, Кольо [95] от Правец и Велчо касапина от Орхание. И те знаеха, и то от преди един месец, за намерението да извършим обир и щяха да ни станат ятаци. Те ми казаха: „Не отивайте по други обири, от Орхание ще тръгне хазната, нападнете нея!“ И ние, съобразявайки се с думите на Цветка ханджията, Велча и Коля, се отказахме да отиваме по други кражби, а нападнахме хазната.

– Кой организира твоите другари?

– Аз, Тодор и Лечо [96], ние тримата се сговорихме. В началото ние организирахме другарите, излязохме с намерение да вършим обири.

– Като излязохте от Тетевен, тук ли дойдохте или останахте цял месец в гората?

– Не, не останахме в гората. Ние излязохме от Тетевен с намерение да вършим кражби и отидохме право в хана. Понеже Цветко, Велчо и Кольо бяха подготвили тая работа [обира на хазната] и ако извършим друга кражба, ще се вдигне шум и ще се разкрие, ние се върнахме обратно в Тетевен. После Цветко ни изпрати чрез Коля от Правец известие: „Да дойдат, че хазната ще потегли.“ На основание на това ние отидохме и нападнахме хазната.

– На това ваше съвещание беше ли Васил бояджията [97]?

– На Васила аз ни дума не казах, пък и не го видях. Ако Велчо му е казал, не знам. Защо да му ядем правото. Тая работа извърших аз и затова ще понеса наказанието си. Защо да намесвам Васила?

– Ела тук да се подпишеш!

– Да се подпиша.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Стоян пандура

Разпит на Велча при очна ставка със Стояна

– Хей, Велчо, тая приказка не излезе тъй, както каза. Стоян разправя, че ти и Цветко сте били главните организатори.

– Не съм организатор. Организатор е Васил. Васил дойде при мен и ми каза: „Стоян те вика в Цветковия хан, иди, виж защо те вика!“ И ето, аз намерих Стояна да се храни в мазето на Цветковия хан. Той ми каза: „Ще отидем да нападнем хазната. Донеси ни хляб на еди-кое си място!“ И аз занесох хляб. Запитайте самия него. След като занесох хляба, участвах ли в работата, нападнах ли хазната?

– Колко гроша ти дадоха, за да занесеш хляб? Каква част ти отделиха от парите на хазната?

– Два пъти Васил ми даде по три гроша, за да купя хляб. Повече нито пара не ми даде, а ми каза: „Ще дадем и на теб дял от парите, които ще вземем от хазната.“ Поради това влязох и аз в тая работа. Полакомих се поради туй, че съм беден.

– Цветко ханджията знае ли за тая работа?

– Когато приказвах със Стояна, ето, да го кажа в очите му, Цветко не беше там. Не ми е известно дали той е знаел.

– Елате, подпишете се тук!

[Подписал]: Велчо Шунтов от Орхание

[Знак за отпечатък от пръст на]: Стоян пандура от Тетевен

Разпит на Васила при очна ставка със Стояна и Велча

– Василе, разпитахме Велча. Организирайки работата, ти си го изпратил в хана на Цветка, за да се срещне със Стояна. Кажи право как го изпрати и как Цветко узна за работата?

– Аз се връщах от хана на Цветка в града. Стоян ми каза: „Отиваш в града, изпрати тук Велча, имам да приказвам с него.“ И аз, като влязох в града, изпратих Велча. Не ми е известно дали Цветко знаеше или не.

– Стоян твърди: „Васила изобщо не съм виждал.“ Защо ти казваш, че изпратил чрез тебе известие? Както вече от няколко дни насам ни лъга, и това всичко е лъжа. Кажи самата истина! Няма друг изход, освен да казваш истината!

– Сутринта станах от хана на Цветка и тъкмо исках да се кача на коня, дойде Стоян и ми каза: „Къде отиваш?“ Отговорих: „Отивам в града.“ Запитах го и аз от своя страна: „Откъде идваш, имаш ли другари?“ Отговори: „От Мечкарите [98], имам и един-двама другари.“ Казах му: „Какво ходиш тъй?“ А той отвърна: „Ти изпрати Велча, та той ще ти съобщи.“ И аз дойдох в града. Дадох коня на Велча и го изпратих.

– Казвай истината, стана що стана!

– Наш организатор е, ако трябва да се каже истината, касиерът в Орхание - Марин. [99] Велчо е до мен, да каже и той! И двамата знаем.

– Касиерът как организира тая работа?

– Когато Велчо занесе на хайдутите хляб, те му казали: „Кажи на касиера, когато ще изпраща парите, нека съобщи! Кажи и на Васила, и той да му каже! После ще съжалява. А ти се върни и ни съобщи!“

– Какво каза на касиера и той какво ти отговори?

– Аз отидох при касиера и му казах: „Кога потегли хазната, кажи ми, и аз ще съобщя на хайдутите.“ На това касиерът Марин ми отговори: „Велчо ми е известил кога хазната потегли, ще съобщя.“

– После съобщи ли той? Къде ти съобщи и какво ти каза?

– В петък сутринта Марин дойде в кафенето. Седнахме около мангала. И Велчо беше там. През вратата на кафенето влезе Марин и с глава даде знак по посока към балкана. Велчо, както седеше, скочи и отиде да съобщи на хайдутите.

– Колко гроша от тия пари, т.е. от задигнатите пари, се дадоха на касиера?

– Попитайте Велча, аз не знам дали му дадоха или не.

– Значи, касиерът е знаел, и той е истинският организатор, така ли е?

– Да, така е. Касиерът казваше на нас и ние съобщавахме на хайдутите. А в деня, в който хазната тръгна, той дойде в бившия мой хан, вече продаден, и даде знак, че е потеглила [100]. Тогава Велчо отиде да съобщи на хайдутите. Това е истината.

– Ще се подпишеш ли, че каза истината?

– Да, ще се подпиша.

[Подписал]: Васил бояджията

Нови въпроси към Велча

– В същност, значи, Марин касиерът е устроил тая работа, той е казал на вас. Тогава вече вие сте съобщили на хайдутите. Така говори Васил, истина ли е?

– Ние с Васила седяхме в хана. Там дойде касиерът. Беше петъчен ден сутринта. Той даде знак на Васила. Показа с глава пътя, а Васил каза на мен: „Върви, съобщи на хайдутите!“ И аз отидох и им съобщих. Това е истината.

– Това ли е цялата истина, а касиерът съучастник ли ви беше?

– Това е истината. Дойде в хана, даде знак на Васила и аз съобщих на хайдутите.

[Подписал]: Велчо Шунтов

Разпит на Тодор Кръстев, един от нападателите на хазната

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си и с какво се занимаваш?

– Името ми е Тодор, а на баща ми – Кръстьо. Аз съм от Брезова махла, Тетевенските колиби. Занимавам се с овчарство.

– Ти заедно с хайдутите ли беше? Вие ли обрахте хазната? Колко души бяхте и как се казват другарите ти? Колко гроша ти дадоха като твой дял? Къде са парите? Кажи истината!

– Бях заедно с хайдутите при обира на хазната и аз съм от тях [101]. Ние обрахме хазната. Тук ме докара юзбашията Ахмед ага. Мен ми се паднаха като дял от парите 10240 гроша в сребърни меджидиета и 1000 гроша в ирмиличета [102]. Те бяха заровени в земята под едно дърво. Извади ги Ахмед ага и ето, той ги донесе. Другарите ми бяха 15 души. Един от тях съм аз, а другите: Стоян пандурът, Лечо ковачът, Генчо Михалев, Атанас, Въльо Станчев, преселник от Гложене, братът на Въля – Марин Станчев, Йото Генков, Павел Лалов, един-двама души от Крушидол, имената на които не си спомням, Марин Павлов и Димитър от Сърбия, който престоя една година тайно в къщата на хаджи Ивановия брат. Имаше и още двама души от Правец [103].

– Юзбашията Ахмед ага казва, че ти си знаял някои работи по тоя въпрос, че чорбаджиите събирали пари, за да ги пращат във Влашко, че от година насам тук имало един от Сърбия, чрез когото се изпращали парите; че дори и от тебе поискали парите, които си взел, за да ги изпратят на комитета. Кой ги поиска, кой дойде да ти каже, как стана, разправи истината!

– Мен ми съобщи оня от Сърбия сутринта по другаря ми Леча, когото заловихте, да пратя парите, че щял да ги изпраща на комитета. Аз не дадох парите.

– Коя сутрин ти съобщи той чрез Леча?

– Съобщи ми миналия петък през нощта, да му занеса парите в неделя вечерта.

– Лечо къде те намери в петък през нощта, за да ти каже?

– Нея вечер бях при овците. Лечо идва у дома и казва на децата: „Неделя вечерта да занесе парите на Димитра от Сърбия!“

– На кое от децата ти той каза това?

– На момичето ми Кола [?].

– Човекът, когото ти нарече „Димитър от Сърбия“, къдешен е и где живее?

– Ляга и става в хана на хаджи Ивана в Тетевен и в къщата на Дочо Мръвков.

– Отдавна ли тоя човек се върти в тоя край?

– От миналата коледа насам.

– Тоя човек като е от Сърбия, какво търси тук?

– Тоя човек е комита. От една година насам ходи по тая работа.

– Кои места обикаля по тая работа?

– Не само в Тетевен, той ходи и в околните села, в Орхание, в хана на ханджията Цветка в Правец и в Етрополе. Само че у кого отсяда и къде живее – не знам. Той обикаля тук всички околни села.

– От твоето показание, че тоя човек е комита, се подразбира, че той не върши сам тая работа. С кого има връзки?

– Тукашните хаджи Станьо, Марко Йончев, Марин Братанов, Пею Мръвков, брат му Дочо, Петко Милев. Знаят го всички първенци. Тоя Димитър от Сърбия е, който уби в Орхание попа [104].

– Откъде ти знаеш, че Димитър от Сърбия е убил попа?

– Когато отивахме да нападнем хазната, той ми разправи по пътя, че убил попа. Народът му заповядал.

– Чу ли и някой друг тия думи на Димитра от Сърбия?

– Знае другарят ми Стоян пандурът. Знаят отишлите с него да убият попа.

– С кого е отишъл да убие попа?

– С Леча, който беше заедно с мене при обира на хазната, и с другия ми другар – Генчо Михайлов. По този въпрос са ми говорили и другарите. Тогава повикаха и мен, но аз не отидох.

– Къде те намериха и кой те повика?

– Повика ме Цаньо [105], син на Генчо Михайлов.

– Къде те намери, за да ти каже?

– Намери ме в къщи и ми каза.

– Какво ти каза?

– Каза ми следното: „Хайде, ела, събират се в къщата на тетевенеца Станча [106].Попът ще отива в селото Извор, ще го убият от името на народа. Поне да го убием сега, че у него има пари, да вземем парите!“

– Тоя човек като ти каза така, какво му отговори?

– Рекох: „Такава работа не мога да сторя! Идете, аз не се меся.“

– Събралите се в Станчовата къща кои са били?

– Тетевенецът Лечо един, втори – Генчо, трети – Дако [107], четвърти – Въльо Станчев, Петър Вълев от Крушов дол и другарят ми Стоян пандурът. На мене Цаньо ми каза, че тия се били събрали.

– По каква причина искаха да убият попа?

– Попът чул, че тоя Димитър от Сърбия дошъл тук да събира комити и казал на чорбаджията [108]: „Откажете се от тая работа, иначе аз мога да съобщя на властта.“ За да не му дадат възможност за това, накараха Димитра да го убие.

– Откъде знаеш, че чорбаджията Петко Милев и хаджи Ивановите синове Станчо и Станьо са събирали пари и са купували дрехи и оръжие за комитета? Да нямаш и друг другар?

– Каза ми Димитър, от него разбрах.

– Знаеш ли друго нещо по въпроса за комитета? Влизат ли в него други чорбаджии? Как стои работата? Как събират парите?

– Хаджи Станьо, Марко Йончев и Дочо Мръвков, тия са с Димитра. Падне ли от някъде плячка, те ограбват парите и ги прибират за комитета.

– Откъде вдигаха плячка и събираха пари?

– Това сега не знам. Аз се много изморих. Моля, освободете ме!

– Кажи право, от Орхание кой е намесен по въпроса за хазната? По- сле,разкажи за комитета!

– В тая работа по-право влиза касиерът в Орхание [109]. Той и Димитър са организаторите. Друг от Орхание не знам. Касиерът е намесен.

– Признанието, което направи до тук, истина ли е и тъй ли е?

– Тъй е.

– Знаеш ли да пишеш?

– Да пиша не знам, а нямам и печат. Вие ме подпишете и аз ще ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Тодор Кръстев

Нови признания на Стоян пандура

25 октомври 1872 (1288)

– Ти си занесъл с един чувал в къщата на Въльо Станчев в Черни Вит дрехите и оръжията на хайдутите. Откъде взе тия дрехи, фесовете и оръжията?

– Аз поставих в един чувал трите феса, които бяха между нещата, едни потури и един чепкен от дрехите, които Петко беше поръчал да се ушият, и ги занесох там. Петко Милев даде и на мене един кат дрехи и един нож. На всичките останали хайдути дрехите и оръжията даде Петко Милев, даде им ги на ръка. Аз взех от Димитра една дълга пушка, един пистолет и един револвер, взех ги в хана в Правец.

– Когато взе оръжието в хана, кой видя освен Димитра? Ханджията видя ли?

– Ханджията го нямаше в мазето. Синът на бояджията от Правец [110] беше там, той видя.

– Твоят другар Тодор твърди: „Дрехите взехме от Стояна, той ги занесе в Черни Вит“ [111],а ти разправяш: „Чорбаджията Петко Милев поръчваше да се ушият такива дрехи, само от него са взети“, и признаваш, че той отнесъл дрехите и то само едни потури и чепкен, и за теб – дрехи. Кажи истината!

– Попитайте арестуваните. Всички получиха дрехи и оръжия от чорбаджията Петко Милев. Всички признават. Само за Тодора аз донесох един чепкен. И моите дрехи даде чорбаджията Петко Милев. Това е истината. – Ти преди малко, гледайки ме в очите, казваше: „Паша [112],имам да ти кажа нещо, разпитай ме насаме, ще говоря вече истината“, какво беше то?

– Димитър ни каза: „Парите, които ще вземем, няма да пръскате, занесете ги право на чорбаджията Петко Милев. На вас аз после ще дам дял.“ Другарите не са говорили с Димитра и с чорбаджията Петко Милев, но те си казваха: „Този е главатарят ни.“ Главни организатори са Димитър и чорбаджията Петко Милев.

– Кой в Орхание знаеше за тая работа?

– Димитър говорил с касиера. Той ни каза: „Вие стреляйте във въздуха. Заптиетата не ще ви противостоят и ще се разбягат.“ По думите на Димитра и касиерът е бил с нас.

– Нападайки хазната, кой пръв стреля?

– Пръв стреля Тодор. После стреля Димитър с пушка, която се пълни отзад. Гръмна и друг един от нашите другари, но не знам кой беше [113].

– Заптиетата не стреляха ли по вас?

– Заптието със сивия кон стреля три пъти, но другите не стреляха, а веднага се разбягаха.

– Ти разправяш, че Димитър бил казал: „Вие занесете парите право на чорбаджията Петко Милев.“ Ние пък изкарваме парите на всички ви от къщите и градините ви. Твоите пари дори се намериха на две места, а и два пъти се ходи за тях. Как ще обясниш ти това?

– Той [Димитър] каза: „Вие сега заровете парите и ги пазете. Когато тая работа се забрави, отнесете ги и ги предайте на чорбаджията Петко Милев. Там ще ви се даде дял.“ Това е истината.

– На Петко Милев не се ли дадоха никакви пари?

– Въльо, Марин, Цако и Йото, които тази вечер докарахте от Черни Вит, както и Павел Лалов и Найден Вълков от Крушов дол, занесли пари на чорбаджията Петка и получили частта, която той им дал… [114] Дяловете, които получиха, стояха в собствените им къщи, а когато работата излезе наяве, чорбаджията Петко занесъл парите в къщата на ковача и казал: „Пази тия пари, после ще ги взема. Не ме издавай. Издай само Стоян пандура. Дай показания, че парите са у него.“ Същото казал и на хората от Черни Вит.

– Знаеш ли количеството на парите, които Петко Милев е оставил в къщи, и кой е ковачът?

– Количеството на парите не знам. Ковачът е Лечо [115], който участва с нас в обира, а сега е тук в ареста.

–Тия твои показания верни ли са?

– Верни са.

– Знаеш ли да пишеш?

– Не знам.

– Ето написахме името ти, ела да удариш пръста си!

– Да ударя пръста си.

[Отпечатък от пръст на]: Стоян пандура

Разпит, произведен на 25 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Лечо ковачът, а на баща ми – Никола. От Тетевен съм, от поп Вельова махла.

– На колко си години? С какво се занимаваш?

– На 35 години съм, по занятие – ковач.

– Как обрахте хазната?

– Отидохме 14 души. Появи се хазната. Обрахме я.

– Чорбаджията Петко Милев ти дал една кутия с пари, която днес се намери в твоята къща, и ти казал: „Скрий това!“ Как стои тая работа?

– Тия пари ми даде Петко Милев и ми каза: „Не казвай никому! Съхрани тия пари!“ Аз пък ги взех и ги зарових под дървото.

– Кой от вашите хора нареди Димитър от Сърбия да убие попа?

– Това аз не знам. Все таки големците наредиха да го убие. Бедните хора не знаят нищо.

– По-преди ти съобщи, че твоите другари Минчо и Генчо Михайлов били заедно с Димитра от Сърбия при убийството не попа. Тъй като тоя човек беше убит в града Орхание, те къде се събраха?

– Когато най-напред, във връзка с убийството на попа, ме повикаха чрез Цако на събрание в къщата на Личо [116], аз не отидох. Тогаз Димитър от Сърбия, заедно с другаря ми от Тетевен, Стоян, Личо Николов собственик на хана, Генчо Михайлов, Дако Гложенеца, Въльо Станчев и Павел Лалов [117], тия седем души отиват в село Извор, но не свършват никаква работа. Оттам те се връщат в Тетевен. След това Димитър отива сам в Орхание. От Орхание му известяват с пратеник [че дякон Паисий е там], но не знам кой е бил пратеникът. Димитър от Сърбия убива самичък попа.

– По-преди ти каза, че когато Димитър отишъл да убива попа, с него били Стоян пандурът и Генчо Михайлов, участници заедно с тебе в обира на хазната.

– Когато Димитър отиде да убива попа в Извор, Стоян пандурът и Генчо Михайлов били с него. Но при убийството на попа в Орхание Димитър от Сърбия бил сам. Тия хора не са били там.

– Заявяваш, че когато Димитър от Сърбия отишъл в Орхание да убива попа и когато го убил, той бил сам. Обаче по времето, когато нея вечер убил попа, веднага след произшествието се притекли намиращите се на пост по улицата – пандурът, заптието и стражата от данъчното управление, понеже били близо, и търсили по улиците. Димитър от Сърбия, след като убива попа, трябва да се е скрил в някоя къща или дюкян в Орхание. Къде ли се е бил скрил?

– Не знам Димитър где се е скрил след убийството на попа. Това не ми е известно.

– Как първоначално дойдохте до решението да нападнете хазната, разправете ни това подробно!

– Димитър от Сърбия разговарял със Стояна да започнем една такава работа. А двадесет дни преди събитието Стоян каза на всеки един от нас поотделно. Двадесет дни по-късно дойде от долу известие. Известието ни изпрати Стоян. И ние се събрахме. Събрахме се в Черни Вит, в къщата на Въльо Станчев. Оттам през Искъра отидохме право в Правец. Осъмнахме над Правец. Ние останахме там в балкана, Стоян отиде в хана на Цветка в Правец и намерил там Димитра. Там намерил Димитра от Сърбия и Вълко Цолов от Правец. Те тримата дойдоха заедно. Оттам потеглихме заедно и Вълко, като ни показваше пътя, слязохме в боровата гора в прохода. Две нощи лежахме в прохода.

– Щом като два дни лежахте, откъде взехте хляб?

– Хляб ни носеше Велчо касапинът. От нийде не сме взели нито лула тютюн.

– Там сте яли кисело мляко от един колибар, кой беше той? – От никого не сме взели нито кисело мляко, нито хляб. Всичко дойде от града [118].

– Вие не сте били в българско облекло. Дрехите, които бяхте облекли, и фесовете откъде ги взехте? Кой ви изпрати оръжие и кой го донесе?

– Стоян пандурът ни донесе чувала с дрехите, заедно с оръжието, в къщата на Въльо Станчев в Черни Вит [119].Там ние всички облякохме приготвените ни дрехи. За всички 14 души донесоха фесове и йемении. Облякохме се всички, натъкнахме оръжията и потеглихме.

– След като обрахте хазната, къде оставихте оръжието и дрехите?

– След като взехме парите, отидохме в къщата на Въльо Станчев, у когото бяхме по-преди. Съблякохме дрехите и ги оставихме там. Облякохме пак собствените си дрехи.

– Всички заедно ли дойдохте в Орхание, или една част от вас останаха в Правец?

– Там останаха Димитър и ония, които са от Правец [120].Ние отидохме право в Черни Вит.

– Где си поделихте парите?

– Димитър ни каза: „Отнесете пари, колкото можете! После аз ще дойда в Тетевен и там ще ги разделя. Но количеството на тия пари се знае. Аз ще го науча от касиера. Да не разходите от тях нито една пара, че после ще отговаряте! Вие знаете!“

– Поставили сте три засади за нападение над хазната .Кой ви научи така да постъпите и кой беше, който гръмна?

– Гръмна Димитър. Той постави и засадите. У Димитра имаше едно шишане, което се пълни отзад. Той веднага го напълни и гръмна. Димитър беше в първата засада и той даде изстрелите.

– Димитър излезе ли [от засадата] и отиде ли при колата с хазната?

– Щом се дадоха изстрели, заптиетата избягаха. Димитър изскочи веднага из засадата и ние го последвахме. Той отиде и изпрегна добичетата от хомота. Колата остана там, а всички ние заедно разграбихме хазната.

– Заптиетата стреляха ли върху вас?

– Щом пукнаха нашите пушки, и заптиетата побягнаха. Не знам и не видях да гърмят.

– Преди малко думаше, че дрехите и оръжията дошли от чорбаджията Петко Милев от Тетевен?

– Понеже знаех, че Димитър предаваше на чорбаджията Петко Милев събраните от населението за комитета пари, а тоя вземаше със себе си хаджи Ивановия син Станча и някой си Станьо [121],заедно купуваха дрехи и оръжие, приготвени за комитета, затуй именно казах, че, според мен, той е изпратил дрехите.

– Парите, които намерихме, ти е дал Петко Милев. А къде остана делът, който ти си взел?

– Ние откраднахме парите, но не ги поделихме помежду си. отнесохме на чорбаджията Петко Милев. На нас той даде по една торбичка от 1000 гроша, а другите останаха у него. После той се уплаши. Щом като тая работа се разкри, той ми донесе пари в една голяма кутия и ми каза: „Вземи, скрий ги, после ще приказваме.“ Аз ги взех и ги зарових под дървото.

– Къде е торбичката, на кое място в колибата, заровена ли е?

– Зарових я в колибата си, на един час разстояние [от Тетевен], знае и жена ми.

– Как се казва жена ти?

– Бона.

– Жена ти не те ли запита – откъде си взел тия пари?

– Никак не ме е питала.

– Кога донесе чорбаджията Петко тая кутия с парите?

– През нощта срещу вторник [122],когато вие дойдохте в Тетевен, той се уплаши, донесе ги и ми каза: „Недей разправя!“

– Кой ви каза да дадете парите на Петко Милев чорбаджията?

– Всъщност, за тая работа ни пратиха чорбаджиите Петко и хаджи Станьо, като ни поръчаха: „Парите, които вземете, донесете тук!“ Ние отидохме и обрахме хазната по тяхна заповед.

– На кое място ви казаха чорбаджиите хаджи Станьо и Петко, един по един ли ви извикаха? Кой ви даде оръжие и дрехите, които сте облекли в деня на обира, и как стана?

– Един по един ни извика Илия, синът на Петко Милев. Отидохме в къщата му. Там беше хаджи Станьо. Дадоха ми един фес, потури, къс джамадан и една пушка и казаха: „Ще ви изпратим на едно място по кражба.“ Аз макар и да отказах да отида, те ме заплашиха с бой и ме изпратиха [123].

– Къде се събрахте предварително?

– Събрахме се на баира Козница.

– Твоите другари твърдят, че сте се събрали в къщата на Въльо Станчев в Черни Вит, какво ще речеш на това?

– Събрахме се на баира, близо до къщата на Въльо Станчев.

– Всички ли там се събрахте, дойде ли някой и от Правец?

– Трима души дойдоха откъм Правец. Един от тях, с руси мустаци, с пълно червендалесто лице, с минтан от зелено сукно и с шаячни потури, каза, че дошли двама души правчани, две момчета, имената на които не знаел [124]. Потеглихме оттам и все по баира стигнахме до прохода. Там лежахме две нощи. От Орхание ни донесе един човек хляб. Изядохме го.

– После съобщиха ли ви, кой ви каза, че ще мине хазната?

– Тоя, който ни донесе втори път хляба, ни съобщи, като каза: „Утре хазната ще мине. Бъдете готови!“ И ние се приготвихме и я нападнахме.

– Как нападнахте хазната?

– Хазната като минаваше, най-напред гръмна Стоян. После – оня от Правец, със зеления джамадан, чието име не знам [125]. А и Тодор гръмна.

– Какво направиха заптиетата, те стреляха ли?

– Мисля, че гръмна една пушка. Аз бях на засадата и не видях [126].

– После как взехте парите?

– Човекът със зеления джамадан извика по турски: „Елате, вземете парите!“ [127] Отидохме и взехме парите. Оттам отидохме в Правец. Нощувахме в колибата на Вълка [128]. На сутринта стопанинът на колибата ни взе и ни проведе до Искъра, след което се върна.

– Колко пари оставихте в Правец и кому ги дадохте?

– Оставихме две конски торби и две чанти.„Другите, каза той, носете вие! Не харчете от тях нито пара! Предайте ги на Петко Милев. Аз ще питам касиера колко са. После ще имате неприятности!“ [129]

– Как е името на човека със зеления джамадан, който каза тия думи? Българин ли е, какви са отличителните му белези, видя ли го в Тетевен?

– Името му не знам. Не знам какъв е по народност. Той е среден на ръст, с руси мустаци и червендалесто лице. Видях го в Тетевен.

– Това ли е истината? Чорбаджиите Петко Милев и хаджи Станьо ли ви заповядаха [да извършите обира] и те ли участваха? Знаят ли те за тая работа, кажи право!

– Това е истина. Хаджи Станьо и Петко Милев не бяха с нас, когато обирахме хазната. Но те двамата ни изпратиха и ни дадоха дрехите.

– А след това на кого предадохте дрехите?

– Дрехите, които ми даде Петко Милев, скрих в колибата си, сложих ги в сеното. Там е и едната торбичка с хиляда гроша. Пушката оставих в къщата на Въльо Станчев.

– Хаджи Станьо и Петко Милев ви дали всичко хиляда гроша. А останалите пари къде щяха да предадат? Как извърши тая кражба за хиляда гроша?

– Не знам къде щяха да ги предават. Аз запитах, а той отговори: „Не питай за това! Тия дрехи [130] и другите работи не стават ли с пари, как мислиш?“

– Въпроса само на Петко Милев ли зададе, или и на хаджи Станя? А когато предаде на Петко Милев парите, кой видя? Синът му видя ли? Имаше ли и друг някой?

– Петко Милев беше сам. Хаджи Станьо го нямаше. В началото, при подготовката и хаджи Станю беше с него. Но при предаване на парите го нямаше. А на сина си той намираше работа, не му показа. Той взе парите и ги сложи в крината.

– В къщата на хаджи Станя има ли готови дрехи?

– Дали има или не, не знам, но на нас той даде.

– Много добре, направеното от тебе дотук признание вярно ли е и така ли е работата?

– Така е.

– Знаеш ли да пишеш, имаш ли си печат?

– Не знам, а нямам и печат.

– Добре, ела тук и вместо подпис удари пръста си под така направените от тебе признания.

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Лечо, син на Никола

Разпит на Марин Павлов, извършен на 26 октомври 1872 [131]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Марин, а на баща ми – Павел. Живея в колибите Корнова, с. Тетевен.

– На колко години си? С какво се занимаваш?

– На 24 години съм. Занимавам се с овчарство.

– По каква причина те докараха тук, защо си дошъл?

– Бях в колибата си. Докараха ме във връзка с обира на хазната.

– Как обрахте хазната? Теб кой те подведе? Кой ти даде дрехите, що беше облякъл? Колко гроша правят парите, които получи като твой дял?

– Стоян пандурът ми донесе един фес и една антерия, които аз облякох. Оръжието ми е мое собствено. Стоян пандурът познава организаторите на обира на хазната, аз не ги знам. Но мен Стоян ме намери и каза да отиваме. Заедно отидохме и извършихме обира. Стоян ни каза: „Отнесете, колкото можете да вдигнете от взетите пари, после аз ще ги взема от вас.“ Но парите, които взех в една торба, още не бях му ги дал. Юзбашията ме докара снощи заедно с тях.

– Всеки е взел повече от теб пари като дял, а някои от тях [нападателите] казват, че са предали парите някъде в Тетевен. Ти защо взе толкоз малко пари? Да не си ги оставил и ти някъде другаде? А другите къде казват, че са предали парите?

– Частта, която аз получих, е 1500 гроша. Повече от това ни пара не съм взел. Аз не знам къде другите са предали парите, но чух, че са ги предали. Попитайте Стояна! Пък и мене той ме взе. Подведох се по него. Аз също така щях да предам парите, но обискираха мнозина и не посмях.

– Колко души бяхте при извършване на обира и кои са имената им?

– Оттук [132] Стоян ни събра 11 души и ни отведе на един баир, дето не бях ходил. После дойдоха още трима души и станахме 14 [133]. Вдигнахме се оттам и слязохме в едно низко място, дето престояхме два дни. От Орхание ни дойде хляб. Изядохме го. Хляба ни донесоха двама души [134], които идваха два пъти. Стоян разговаря с тях, а ние не.

– Как нападнахте хазната?

– В деня, в който щяхме да нападнем, дойдоха хората, които ни носеха хляб от Орхание, и ни съобщиха, че хазната иде. Тогава ние се приготвихме. Нападнахме я. Но преди още аз да се приближа до мястото на засадата, оттам гръмнаха 5-10 пушки. Лъжат, че не знаели кой бил гърмял. Всички гърмяха, а някои – по два, по три пъти.

– Заптиетата стреляха ли върху вас?

– Аз не видях. Но едно заптие с бял кон обикаляше ту отпред, ту отзад на колата, за да пази хазната. Може би то е стреляло, но аз не можах да видя.

– Кой излезе пръв от засадата, за да вземе парите?

– Първи излязоха Стоян и един от Правец [135], и те завикаха към нас: „Елате тук, елате тук!“ [136] И ние тогава излязохме.

– Как се казва човекът от Правец и как изглежда, опиши ни го!

– Името му чух. Наричат го Димитър. Той беше облечен с потури от чер вълнен плат, а на гърба си носеше червена аба. Беше среден на ръст, с червендалесто лице. Един от главатарите ни беше Стоян пандурът, а другият – Димитър.

– Къде се движеше тоя Димитър, за когото разправяш? Виждал ли си го и друг път?

– Нали съм овчар, твърде не оставам в Тетевен. Живея горе в колибите. Не съм виждал никъде тоя Димитър. Не знам къде се движеше.

– Истина ли е това, което разправи?

– Истина е.

– Ако е истина, ела тук да удариш пръста си вместо подпис.

– Да ударя пръста си.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Марин Павлов

Разпит на Илия, син на Петко Милев от Тетевен извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си, на колко си години и какво е занятието ти?

– Името ми е Илия, а на баща ми – Петко Милев. От Тетевен съм, на 14 години. Занятието ми – ходя на училище да се уча.

– Баща ти Петко Милев кого те прати да повикаш у вас преди 30 дни?

– Аз ходя на училище. Баща ми не ме е пращал да викам никого.

– Ти си повикал ковача Лечо Николов от Тетевен. Лечо ще каже и ти после ще останеш засрамен.

– Преда 45–50 дни баща ми ме изпрати да повикам Леча ковача и то, за да поправи скъсаните обръчи на чутурата за вода. Поради това аз отидох и повиках Леча ковача у дома.

– Когато Лечо ковачът дойде, баща ти какво говори с него?

– Може да са разговаряли, не съм чул. Но аз ходих да го викам и той дойде у дома.

– Той взе чутурата и си замина ли, или се качи горе и остана?

– Баща ми му даде обръчите и може да са се изкачили горе и да са седнали, но тогава аз не останах там, а отидох на училище и не знам какво са приказвали.

– Когато ти си отишъл да повикаш Леча ковача, у вас бил и хаджи Станьо, имаше ли още някой друг?

– Не видях хаджи Станя в къщи. Може да е дошъл, но аз съм бил на училище и не знам.

Разпит на същия при очна ставка с Леча ковача

– Хей, ковач Лечо, това ли е Илия, синът на Петко Милев, който те е повикал у тях?

– Той е. Повика ме веднъж. Викал ме е няколко пъти. А и преди 4–5 дни ме повика пак веднъж чрез това момче. Но момчето не знае защо са го пратили да ме вика.

– Когато преди 4–5 дни Петко Милев, бащата на това момче, те повика у дома си и ти отиде, имаше ли там други хора?

– Нямаше никой. Само Петко беше вкъщи.

– Хей, Илия, виж, Лечо казва, че не един, а няколко пъти си го викал. Даже и преди 4–5 дни пак си ходил да го викаш. Ето как разправя Лечо и ти чуваш!

– Това, което Лечо казва, е истина. Аз съм забравил. Преди 5–6 дни го виках, но не знам защо беше повикан.

– Имало един чужденец – Димитър, който постоянно идел у вас?

– Чужденец не е идвал.

– У вас е идвал Стоян пандурът, тукашенец, кога дойде?

– Може да е идвал, само че аз не съм видял.

– Много хубаво. Това, което каза, вярно ли е?

– Вярно е.

– Щом като е тъй, ела Илия, ти знаеш да пишеш, да сложиш подписа си. Ела и ти, Лечо, да удариш под твоето име пръста си.

– Да се подпиша. Да ударя пръста си.

Отпечатък от пръст на: Лечо ковача.

Подписал: Илия Петков

Разпит на Дочо Мръвков, от село Тетевен извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко си години, какво е занятието ти?

– Името ми е Дочо, а на баща ми – Мръвко. От Тетевен съм, на 38 години. Занятието ми е – в Плевен имам брат, та му доставям дъски, а отчасти се занимавам и с кръчмарство.

– Тебе защо те докарахме тук?

- Снощи дойде у дома юзбашията. Той ме докара тук заедно с каруцаря, с когото дойдох от Плевен. Разпитваха ме за Димитра.

– Защо ходи в Плевен и кога отиде?

– Преди 15 дни закарах там 5–6 коли дъски.

– На кого продаде там дъските?

– В Плевен имам брат Ангел, ханджия. Закарах ги в неговия хан. Той ги продава. А пък аз купувам оттам стока, която докарвам тук и я продавам.

– Колко дъски закара и оттам каква стока докара?

– Като тръгнах оттук, наредих да натоварят дъските. По пътя срещнах кираджии и им казах: „Идете, вземете дъските и елате!“ Аз заминах.

– Преди малко разправяше, че си закарал дъски, а сега казваш: „От пътя изпратих кираджии, дъски не съм карал.“ Защо отиде, без да имаш някаква работа? Целта на твоето отиване е била само да срещнеш Димитра?

– Постоянно търгувам с Плевен. Пък и брат ми е там. Там си ходя винаги. И тоя път отивах за пазара. Живея повечето в Плевен. Димитра не съм виждал в Плевен, нито съм се срещал там с него.

– Димитър никога ли не е идвал във вашия хан?

– Никога не е идвал, аз не го познавам [137].

– Но ако дойде сам Димитър и ти каже в очите: „Аз живях в хана и в къщата на тоя и говорих по комитетския въпрос“– тогава ти какво ще отговориш?

– Ако такъв човек е идвал у дома и е говорил подобно нещо, ще си обръсна брадата.

– Но ако задържаните разбойници ти кажат един по един в очите, че Димитър е водил постоянно дружба с теб, че сте устройвали тук събрания, че с някой чорбаджии сте събирали пари за комитета и че дори и ти си участвал в нападението на хазната, тогава какво ще отговориш?

– Аз не знам какво е това комитет. Тая приказка сега чувам от вас. Рая съм на падишаха. Ако излезе някой и ми каже в лицето такова нещо, готов съм да понеса наказанието си.

– Знаеш ли да пишеш? Това, което каза, вярно ли е?

– Зная да пиша. Вярно е.

– Щом като е тъй, ела да сложиш тук подписа си!

– Да се подпиша.

Подписал: Дочо Мръвков

Разпит на Станчо хаджи Иванов, от село Тетевен извършен на 26 октомври 1872

– Как ти е името и името на баща ти, откъде си; на колко си години и какво е занятието ти?

– Името ми е Станчо, на баща ми – хаджи Иван. От Тетевен съм, на 28 години. Упражнявам ханджийство и кръчмарство в Тетевен.

– Защо те докараха тук?

– Преди 15 дни дойде от Влашко един със светло кестеняви мустаци, името на когото е Димитър [138]. Беше гост в моя хан. Той се срещна със Стоян пандура. Потърси някои хора [139], за да ги отведе във Влашко. Обиколи селата. Понеже пазарлък не стана, не можа да намери хора. Истинският главатар на хайдутите е Стоян. Когато в хана правиха пазарлък със Стояна, имаше някакви хора.

– Кои бяха тия хора?

– Имаше много хора от тия, които [140] излизаха от черква. Но кого да посоча – не знам. Мога да запитам тия хора и ще се науча.

– Тия приказки са чиста лъжа. Димитър е събирал в твоя хан хора за комитета. А и ти си работил за организацията. Кажи истината! И дори ти си дал патрони на хайдутите!

– Не съм дал аз патроните. Но в моя хан Стоян и Димитър приказваха относно събирането на хора за Влашко. Те заедно обиколиха селата.

– Тодор [141],един от хайдутите, току що разправи, че получил патроните от теб, какво ще отговориш на това? Да го повикаме ли сега да каже в очите ти? Плачът няма да ти помогне.

– Аз не съм давал, повикай го, нека каже.

Очна ставка с Тодора

– Хей, Тодоре, от кого взе патроните, когато отивахте да нападнете хазната?

– Ето тоя до мен, Станчо хаджи Иванов, ми ги даде. Да му го кажа сега в очите. И куршумите той даде. А Димитър не е от Влашко, но от Сърбия. И той е негов другар. Организатори на работата са Димитър и тоя Станчо .Той дори даде своята пушка на Леча. Куршумите и барута за обири и специално за нападението на хазната ги даде тоя Станчо. Запитайте го! Това, дето той отрича, е лъжа. Той ни накладе на огъня. И мен с беднотията ми!

– Хей, Станчо, ето тоя казва, че ти си дал куршумите и барута, че вие сте ги пратили; че дори си дал твоята пушка на Леча ковача, какво ще отговориш? [142]

– Нито куршуми съм дал, нито пушка съм дал. Не знам.

– Хей, Тодоре, тоя отрича, какво ще кажеш?

– Няма нужда да отрича. От него взех патроните. С мене беше и брат му Станьо, питайте брата му!

Въпрос към неговия брат Станьо

– Хей, Станьо, вие с твоя брат сте дали барут и куршуми на хайдутите, отиващи да нападнат хазната. А на Леча ковача сте дали и пушка. Колко барут и куршуми дадохте?

– Ние не сме давали, не знам.

– Тодоре, тоя отрича, като брат си не казва истината.

– Паша ефенди, тия хора са комити. Ако ще търсите, хубаво търсете. В техните ханове има барут, куршуми и дори оръжия, за да ги дават на комитите. На нас, като ни пращаха да нападнем хазната, те ни казаха: „Тия пари няма да се пръскат. Ще купим от Влашко оръжие за нашия комитет.“ А това ни казаха тия хора.

– Хей, Станчо и Станьо, ето тоя разправя в очите ви, че сте от комитета, че вие сте ги изпратили да нападнат хазната, че сте им казали да не пръскат парите, понеже ще купувате оръжие. Станьо, кажи самата истина, обади и другите си другари!

– Повикайте даскала [143]! Един ден се събраха чорбаджиите. Те разговаряха да образуват комитет. „Ние сме се уговорили, казаха те, всеки, който издаде каквото говорим, да го убием с куршум.“ Това знам по комитетския въпрос, това са истинските намерения на чорбаджиите.

– Хей, Станчо, сега ще повикаме даскала и ще го разпитаме по комитетския въпрос, но ти кажи истината по тая работа.

– Може пък да съм дал [барут и куршуми]. Не помня количеството на барута. Бях пиян тогава.

Въпрос към Леча ковача

– Хей, Лечо, от кого взе пушката, когато отидохте да нападнете хазната?

– Взех я от Станча, който седи до мен. Пушката е още у Въльо Станчев в Черни Вит.

[Въпрос към Станча]

– Хей, Станчо, ето Лечо ковачът ти казва в очите, че е взел пушката от теб.

– Той казва, само че аз не си спомням.

– Вярно ли е всичко това, което каза дотук?

– Вярно е. А и комитетската работа е тъй, както казах. И даскалът я знае много добре. Пък и събраните пари ги събра даскалът. А и Димитър беше там. Дори и чичо ми хаджи Станьо е в комитета. Хаджи Станьо дава пари. Той даде 5 лири. Тихол даде две лири и половина. Дори като ме караха тук [заедно с тях], те ми казаха: „Ако изкажеш комитетската работа, ще те убием с куршум, ще загинеш!“ Дадоха [пари] и Марко Йончев и Братан, който преди една седмица замина за Влашко. Имената на другите не си спомням. Тях ги има в списъка на даскала.

– Списъкът на даскала къде е?

– Не знам къде стои списъкът. Но надписът му не е комитетски списък. Наричат го читалищен списък. Тъй е надписан той и отгоре. Във всяко село има такъв.

– Как се казва даскалът и откъде е?

– Името на даскала е Иван. Той е задомен тук отпреди три години. Подробно работата знае много добре чичо ми Станьо. А Васил Шишков отиде преди 15 дни във Влашко, за да занесе там пари. И той влиза в комитета.

– Хей, Станьо, брат ти Станчо каза за комитетската работа и за барута, и ти чу. Това ли е истината?

– Това е истината. Така е, както брат ми каза. В това училище се събираха. И чичо ми хаджи Станьо, най-почетният човек в селото, беше там. Правиха събрания по комитетската работа. Нас ни пъдеха навън. Когато се събираха и говореха за комитета, не ни пускаха.

– Станчо и Станьо, ето тоя Тодор, дето седи до вас, снощи ни бе разправил за комитетската работа и за това, че чичо ви хаджи Станьо я организирал, пък и сега го казва пред самите вас. Главният организатор чичо ви хаджи Станьо ли е, кажете и вие истината по въпроса!

– Истината е, че в началото чичо ми хаджи Станьо, заедно с двамата души, дошли от Влашко [144], отидоха в хана на Пенчо Христов. Тоя тук е наемател в хана на Пенчо Христов и той знае. Собственикът на хана е починал. И зет му Йончо дори знае. Там стана събрание. Дошлите от Влашко престояха много време. После заминаха. Тях нарекоха търговци. Събираха орехи и кожи. А сега те заминаха, накъде – не знам.

–Знаеш ли имената на тия от Влашко? Къде са те сега? Как изглеждат?

– Имената им не знам. При всяко идване те се наименуваха с друго име. Например, ако последният път, като дойдоха, се бе нарекъл Иван, по-рано – Димитър. Но ако тоя край тук бъде претърсен, ще ги заловят. Разбира се, ако са дошли тук, чичо ми ще знае. Ако той поиска, ще ги хване. Така стои работата.

– Истинни ли са отговорите, които ти даде на последните ни въпроси?

– Всичко е вярно и е така. Ние и тримата нямаме вина. Истинското положение е, че всичко е дело на чорбаджиите. Работа на моя чичо. Ние сме бедни хора. Дори ако ни пуснете на свобода, ние ще изтребим тия чорбаджии с отрова или куршуми. Дори и убитият по-преди в Орхание дякон беше научил за комитетската работа и че тя е дело на чорбаджиите. А тия, понеже разбраха, че той ще съобщи на властта, наредиха да го убият.

– Знаеш ли кого накараха да го убие?

– Ние не разбрахме за убийството му. Чорбаджиите наредиха това. Допускаме, че Димитър го е убил.

– Верни ли са дадените от вас дотук показания и това ли е всичко?

– Това е.

– Ако е така, елате да се подпишете или да ударите пръста си.

– Да се подпишем. Да ударим пръста си.

Подписали: Станчо, Станьо,Тодор.

Разпит на Цако Генчев, извършен на 26 октомври 1872, в присъствието на Стояна

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко си години и какво е занятието ти?

– Името ми е Цако, а на баща ми – Генчо. От Тетевен съм ,от махлата Чернова [145], на 25 години, занятието ми е овчарство.

– За какво те докараха тук, по каква причина те арестуваха?

– Докараха ме заради обраните от хазната пари.

– Ти ли обра парите на хазната? Колко пари отнесохте?

– Ние обрахме хазната. Нарамихме толкова пари, колкото можехме да носим.

– Парите, които се откриха в твоята колиба, възлизат на 2380 гроша. Ти си силен човек, толкова пари ли само взе на рамо?

– Лечо ковачът ме отведе в къщата на Петко Милев. Петко Милев взе парите от ръцете ми. Толкова бяха парите,т.е.2380 гроша ми дадоха. Другите останаха у Петко Милев.

– Кой ви организира да извършите обира, и как отидохте?

– Организаторът е Стоян. По негово нареждане отидохме.

– Кой ти даде дрехите и оръжието?

– На главата си носех фес. На феса отгоре навих йемения. Фесът и йеменията са мои. Бях облечен с обикновени дрехи. Пистолетът, който имах на кръста си, и пушката, която носех, бяха мои. Никой не ми ги е дал.

– Значи, хазната сте обрали ти и твоите другари и парите сте взели заедно, така ли е?

– Обрахме хазната. Аз обаче не съм гърмял, гърмяха другарите ми. Нашите другари стреляха. Парите задигнахме ние.

– Ти като нарами твоя дял от парите, къде право ги занесе?

– Всеки ги скри на известно място. И аз ги скрих на едно място. 5–10 дни след това дойде при мен Лечо и ми каза: „Вземи парите да ги предадем на чорбаджията Петка!“ Взех парите и Лечо тръгна пред мен, а аз след него и дойдохме право в къщата на Леча. Той каза: „Хайде сега да занесем парите!“ В това време дойде момчето на Петко Милев, Илия, и ни повика. Взех аз парите и заедно с Леча отидохме в къщата на Петка. Предадох парите. Наградиха ме с 2000 гроша и нещо. Взех тях и ги зарових в колибата си.

– Лечо по кое време дойде у теб, през деня ли или през нощта? А ти по кое време отиде в Лечовата къща?

– Лечо дойде у мен през деня. На следния ден сутринта взех парите и отидох у Лечови. Него ден до вечерта останах в къщата на Леча. Разхождах се по улицата. А после, в един часа през нощта, заедно с него занесохме парите в къщата на Петко Милев.

– Когато отиде в къщата на Петко Милев, имаше ли там някой друг? Къде бяха децата му, те видяха ли?

– Син му Илия беше пред вратата. Когато ние влязохме, той ни каза: „Хайде, занесете парите в мазето!“ Тогава ние влязохме в мазето, което е вътре в къщата. После дойде Петко Милев. Той взе парите.

– Това ли е истината?

– Това е истината.

– Хей, Стояне, всички те сочат като ръководител на тия разбойници. Защо ти съзнателно извърши такава рискована работа, по чии думи се подведе!

– Главен подбудител е чорбаджията Петко. Димитър се уговорил с касиера в Орхание. А Петко Милев каза: „Парите са готови, хайде, вървете! Стреляйте във въздуха! Каквото и да стане, заптиетата ще се разбягат и вие ще вземете парите.“ И по нареждане на чорбаджията Петко Милев събрах тия хора. Но той самият каза имената им. Аз, като негов пълномощник, отидох самичък. На мен той ми даде един нож. Един нож даде и на Въльо Станчев. Щеше да изпрати и брата си. Впоследствие брат му не дойде. Отишъл за царевица. Той [Петко Милев] взе дори ножа на брата си и го даде на Въльо Станчев.

– Как е името на брата му?

– Името му е Иван.

– На кого още даде дрехи?

– На Въля даде собственоръчно чепкен и фес. На Йото Генков пък – пищов. Същият Петко Милев ми каза: „Ти остави другарите си на баира над Правец .Когато се нагласите за тръгване, заминете през нощта. Остави другарите [на баира] и иди в Правец. Димитър ще те чака в Цветковия хан. От Орхание ще дойде човек. Той ще ви заведе и ще ви покаже мястото, гдето ще нападнете хазната.“ Каза ми още: „Получих известие по Васила бояджията, че хазната от Орхание ще потегли след една седмица. Веднага да тръгвате!“ След това намерих приготвените от него хора и отидох. Осмелих се на тая нечестна постъпка.

– Кой ви отведе от Правец?

– Най-напред от Цветковия хан ни взе орханиецът Велчо касапинът и ни поведе. Повървяхме малко. После Велчо отиде в Орхание, за да вземе хляб. На свое място той доведе колибаря Вълко Цолов от Правец и Цено Ненов [146] от Етрополските колиби. На другия ден Велчо касапинът донесе един черкезки капишон и един фес с твърде дълъг пискюл. А Вълко Цолов от Правец донесе една нашивка за ръкав. Той даде нашивката на Димитра. А калпака и феса Велчо касапинът даде на Димитра.

– Ние намерихме нашивката. Димитър кога я хвърли?

– Когато Вълко Цолов от Правец донесе нашивката, Димитър го запита: „откъде е?“ А той отговори: „Купих я от Одрин.“ Но аз не знам кога тя е паднала. Щом я донесе, тя бе сложена на ръката му [на Димитра].

Разпит на Леча ковача в присъствието на Цако и Стоян

– Хей, Лечо, ей сега пристигнаха парите, които взел Цако. Те са 2300 гроша. Той разправя, че останалите дал на теб. Какво ще кажеш?

– На мен той никога не ги е донасял и никога не е идвал. Занесъл ги е на чорбаджията Петка. Но той дойде в моята къща и после отиде у Петкови.

– Сам ли отиде, или заедно с теб?

– Цако, като минаваше покрай моята къща, ми каза: „Хайде да занесем парите и да ги предадем!“ Отидохме заедно. Влязохме вътре в двора. Тогава аз се върнах обратно. Цако предаде парите на чорбаджията Петка.

– Ти ли извести на Цака да донесе парите, за да ги предадете на чорбаджията Петка?

– Чорбаджията Петко ми каза: „Иди, кажи на Цака да донесе пари- те!“ Аз отидох и му казах.

– Когато, отнасяйки парите, Цако дойде във вашата къща, остана ли там? По кое време дойде, през нощта ли или през деня?

– Той дойде у дома на сутринта и остана до вечерта. Когато се стъмни, заедно занесохме парите. Нея вечер спал в къщата на Петка. Оттам на заранта си отишъл.

– Хей, Лечо, ти само Цаковите пари ли занесе, не занесе ли и други пари?

– Занесох само парите на Цака. За останалите казах на Цака да им съобщи. Цако отиде и съобщи. Попитайте него!

– Хей, Цако, Лечо дошъл при тебе само за парите и ти казал да ги занесеш на Петка чорбаджията. Поръчал ти да съобщиш и на другите. Така ли е? На кого отиде да съобщиш?

– Тъй ми каза Лечо. Съобщих само на Въльо Станчев. После отнесох и предадох парите. През нощта спах там. По сред нощ дошли Въльо Станчев, Йото Генков и Марин Станчев. Тогава аз спях. Те предали парите. После дойдоха при мен, събудиха ме и ми казаха, че предали парите.

– Въльо Станчев, Йото Генков и Марин Станчев останаха ли там заедно с теб, или през нощта си отидоха?

– Поседяхме малко. Нахранихме се. Поднесе ни [Петко Милев] и вино. Пихме малко. После се вдигнахме и четиримата заедно си отидохме по домовете.

– А сега, верни ли са и това ли са признанията, които направихте дотук, в присъствие на всички ви?

– Това са.

– Щом е тъй, елате тук да ударите вместо подпис пръста си!

– Да ударим пръста си.

[Знак за отпечатъци от пръст на]: Стоян пандура, Цако, Лечо

Разпит на докарания от Гложене Атанас Толев [147], извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко години си, с какво се занимаваш?

– Името ми е Атанас, а на баща ми – Толе. От село Гложене съм, на 38 години, по занятие – работник надничар.

– Защо те докараха тук?

– Обрахме парите на хазната, затова ме докараха.

– Като обрахте хазната, колко пари взе?

– Не ги броих. Тогава всеки вземаше и аз взех. Стоян ме предупреди: „Гледай да не похарчиш тия пари! Когато аз дойда, колкото пари ви дам, тогава тях ще можете да харчите.“

– Парите, които ти донесе, излязоха 80 бели меджидиета. Известният Стоян пандурът казва, че когато сте разграбили парите, у теб имало около 300 бели меджидиета. Виж какъв здравеняк човек си, кажи, где са другите пари?

– У мен няма други пари. Каквото имаше, дадох. Наистина, у мен имаше пари, но ги взе Димитър, когато се връщахме.

– Стоян пандурът казва, че когато сте се връщали, Димитър вървял най-напред, а ти си бил назад.

– Няма други пари, ефендим.

– Много добре, това ще се провери. Вярно ли е и това ли е твоето признание?

– Това е.

– Ако е така, ела тук да удариш пръста си вместо подпис.

– Да го сторя.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Атанас

Разпит на Ненка, жената на Павела, извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си?

– Името ми е Ненка, а на баща ми – Марко [148].От село Тетевен съм.

– Кой е мъжът ти, или вдовица ли си?

– Мъжът ми се казваше Павел. Той почина преди пет години. Сега съм вдовица.

– Вчера си отвела надолу някой си Димитър от Влашко?

– Милка, жената на хаджи Ивана, дойде у дома и ми каза: „Има един човек, да го заведеш до Гложене! Не искам да направиш това без пари. Заведи го, колкото струва трудът ти, ще ти заплатя.“ И тъй като съм бедна жена, отведох от училището човека, когото наричат Димитър, и го оставих в Гложене, в къщата на Йонковица [149].През нощта спах там.

– Тая госпожа Йонковица някоя твоя позната ли е [150]?

– И на мен е позната. Но тя била близка с Милка, която ме изпрати. Казах на Милка, че нямам хляб, и тя ми даде едно парче.

– Кой криеше Димитра?

– На мен Димитра ми предадоха жената на хаджи Ивана, Милка, и жената на поп Лазара [151].Не знам кой го е крил там.

– Кой учи децата в училището, кой е учителят?

– То е девическо училище. Момичетата ги учи една девица. Момчета там няма.

– Много добре. Задето го отведе, колко пари ти даде Димитър или Милка? – Като отведох Димитра, той ми даде 10 бели меджидиета.

– Пеш ли вървя, или беше на кон?

– Пеш вървя.

– Носеше ли на гърба си пари или нещо друго?

– На гърба си беше нарамил някои неща, а отстрани носеше една торба.

– Голяма ли беше торбата му?

– Колкото една стомна.

– Имаше ли в торбата пари? Когато извади, за да ти плати 10 бели меджидиета, отде ги извади, та ти ги даде?

– Не знам. Когато ми даде десетте бели меджидиета, беше тъмно и не видях отде ги извади. Парите са в къщи. Да ги донеса и да ви ги дам!

– Много добре. Истинно ли е и това ли е признанието, което правиш?

– Това е.

– Щом е така, ела тук да удариш вместо подпис пръста си.

– Да го сторя.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Ненка

Разпит на Петко Милев, извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко си години, какво е занятието ти?

– Името ми е Петко, на баща ми – Мильо. От Тетевен съм, на 48 години, занимавам се с кожарство.

– Ти си организирал обирачите на хазната.

– Не съм, Димитър ги организира.

– Вчера си устроил бягството на Димитра, защо направи това?

– Не съм го устроил аз, не знам.

– Преди малко главатарят на нападателите, Стоян пандурът, заяви пред теб, като каза: „Нас ни организира Петко Милев. И дрехите той ни даде. На мене и на Тодора даде по един нож.“ На това какво ще отговориш?

– На Стояна дадох ножа с пари. Пазарихме се. Сключих пазарлъка за 40 гроша. Дрехи не съм давал. Лъжа е.

– Тия приказки, които казваш, са изцяло лъжливи. Ако не си ти организирал и изпратил нападателите, защо са донесли парите на теб? Ти признаваш, че са донесли парите. Защо не съобщи на властта?

– Димитър ми каза: „Внимавай, да не изкажеш! Ще те застрелям!“ От страх не съобщих.

– Когато чрез твоя син Илия ти си повикал Леча ковача в дома си и си пратил съобщение за парите, Димитър не е бил в къщи. Кажи истината.

– До мен дойде от Димитра съобщение да наредя да се съберат парите. И аз, на основание на поръчението на Димитра, повиках Леча и му казах: „Върви, кажи на момчетата да донесат парите!“

– Колко души донесоха посредством Леча пари и кои са имената им?

– Четирима души. Имената им са: Въльо Станчев, Йото Генков, Марин Станчев и Цако Генчев. Друг не е донасял.

– Колко гроша ти предадоха?

– Не ги броих. Предадоха ги в ръцете на Димитра. Димитър раздаде на донеслите парите по кесия от 2000 гроша и 500 гроша бели меджидиета [152]. Аз не съм получавал парите. Той [Димитър] ги постави в един шиник, но не ги брои. Закова капака на шиника с четири гвоздея и после го даде на Леча. Лечо го скри.

– Четиримата души, които донесли парите, са ги предали в твоите ръце, не са ги дали на Димитра. А и Димитър не е бил в къщи. Да ги извикаме ли сега, за да ти го кажат всички заедно в очите?

– Да кажат! Взехме ги заедно с Димитра. Аз държах свещта, а Димитър взе донесените с чанти пари.

Очна ставка на Петко Милев с Леча ковача

– Хей, ковач Лечо, ето чорбаджията Петко Милев разправя, че той държал свещта, а Димитър взел парите в мазето му. Какво ще кажеш?

– Аз не видях Димитра. Там беше чорбаджията Петко Милев. Той взе парите от момчетата.

– Хей, чорбаджи Петко Милев, ето Лечо ковачът казва в очите ти, че лъжеш. Ти си взел парите, донесени от четиримата души. Той не е видял Димитра. Какво ще отговориш?

– Лечо лъже. Димитър беше там. Парите взе той, аз държах свещта.

– Във вашата къща ли донесоха парите?

– Да, в нашата къща донесоха парите, които бяха нарамили тия четирима души.

– Парите, които бяха нарамили тия четирима души, правят най- малко 80 000 гроша, где са тия пари?

– Количеството им знае Стоян. Той ги броил и им ги предал. Питайте него.

Въпроси към Стояна при очна ставка с Петко Милев

– Хей, Стояне, Петко Милев разправя, че ти си знаел количеството на парите, които четиримата души занесли в дома му. За бога, кажи истината! Колко гроша са парите, донесени в къщата на тоя чорбаджия?

– Право казано, всеки се натовари с толкова пари, колкото можеше да носи. Броя им не мога да зная. А тия бяха млади хора. Колкото един човек може да носи, толкова е. Наистина, не мога да знам на каква сума възлизат.

Очна ставка на Въльо Станчев с Петко Милев

– Хей, Въльо Станчев, къде занесе парите, които взе и на кого ги даде?

– Занесох ги в къщата на Петка. Там беше и Димитър. Те взеха парите и на мен дадоха от тях една кесия от хиляда гроша и още 500 гроша.

– Колко гроша пари занесе в къщата на Петко Милев?

– Парите, които занесох и предадох, бяха 5500 гроша. Те взеха тия пари, а на мен дадоха от тях една кесия от 1000 троша и 25 бели меджидиета [153].

– Парите, които ти донесе тук, не достигат, нямат толкова!

– От тях 5 бели меджидиета платих на дюлгерите, които работеха в къщата ми. Похарчих ги, затова не достигат.

– Ти, Йото Генков, кажи право: на каква сума възлизат парите, които задигна от хазната, къде ги занесе и на кого ги предаде?

– Бяха една торба от 3000 гроша и 90 меджидиета. Занесох ги на Петка, който стои пред вас. Занесените от мен пари поставих вътре, сред мазето, в къщата на Петка. Петко и Димитър ми дадоха една торбичка с 1000 гроша и 25 меджидиета. От тия пари похарчих 3 бели меджидиета, останалите донесох.

Очна ставка на Марин Станчев с Петко Милев

– Хей, Марине, колко гроша бяха парите, които задигна от хазната, къде ги занесе и на кого ги предаде?

– Не ги броих. Отнесох толкова, колкото можех да нарамя. Няколко дни ги крих в къщата си. После дойде Цако и ми съобщи да занеса парите.

– Къде ги занесе?

– Занесох ги в къщата на тоя Петко тук, дето стои пред вас, и му ги предадох. – Кой беше в къщата на Петка, когато предаваше парите?

– Там беше Лечо ковачът. Бяха и Димитър, и Стоян. Те взеха парите. На мен дадоха две торбички от по хиляда гроша и 25 меджидиета.

– И на тримата твои другари дали по една торбичка, а защо на тебе дадоха две? Парите, които ти занесе, повече ли бяха от техните?

– Преброиха парите. Моите излязоха повече от парите на всеки друг и аз им казах: „На мен дайте повече!“ Дадоха ми две торбички, а и на другаря ми дадоха две торбички.

Очна ставка на гореразпитаните Цако Генчев и Петко Милев

– Хей, Цако Генчев, колко бяха парите, които ти задигна от хазната, къде ги занесе и на кого ги предаде?

– Аз не бях броил парите, които отнесох. Занесох ги в къщата на Петка. Там ги броиха. Бяха 5 торбички от по 1000 гроша и 130 бели меджидиета. От тях на мен дадоха 2 торбички от по 1000 гроша и 22 бели меджидиета.

– Ето тук чорбаджията Петко Милев разправя, че ти дали 25 меджи- диета, а не 22?

– Не погледнах, може да са били 25.От тия пари не съм давал никъде нито стотинка.

– Хей, Петко Милев, ти чу какво казаха тия четирима души пред теб. Те разправят, че парите са дошли във вашата къща и са били предадени на тебе, а ти твърдиш, че не си бил организатор на обирачите, че Димитър ги бил организирал. Ти ли си ги организирал, или Димитър ги е организирал, това е все едно. Парите, които дойдоха в твоята къща, ги искам от теб!

– Ние се уплашихме. Сложихме ги в една кутия и ги заровихме в Лечовата къща. Парите са у Леча.

– Парите, които се намериха в Лечовата градина в кутия, закована на три места с пирони, не са толкова на брой. Лечовият дял, заедно с парите, за които ти призна, че са донесени в твоята къща, са близо 40 000 гроша. Парите, които излязоха от кутията, не са дори и половината им. Те възлизат на 16 000 гроша. Къде са другите 24000 гроша?

– На мен пари донесоха четирима души. За другите пари знае Стоян. Аз знам, че двама души занесоха пари в Крушов дол. Стоян да каже къде ги е предал.

Въпроси към Стоян пандура

– Хей, Стояне, ти си взел пари от двама души. Къде предаде парите?

– С Димитра заедно ги занесохме в хана на ханджията Станчо. Димитър остана там и парите останаха там.

Въпроси към Станча, брат на Станя

– Хей, Станчо, ето тук присъстващият Стоян пандурът и Димитър донесли пари във вашия хан. Ти какво ще кажеш?

– Аз не съм виждал да донасят пари. Ако моят брат е видял, това не мога да зная.

– Хей, Стояне, в хана пари не се оказаха. Кажи: де си оставил тия пари, не ни затруднявай!

– От Павел Лалов от Крушов дол и от Вълко Дончев [154] взехме 25 000 гроша бели меджидиета. С Димитра ги оставихме в хана на ханджията Станча. Те са там.

– Къде другаде оставихте пари?

– В Правец, у Вълко Цолов и у Коля [155],брата на бояджията, оставихме две чанти, една конска торба и една торба от селски плат.

– Защо ги оставихте там?

– За да се раздадат както за дял на двамата души, така и за другарите ни в Орхание.

– На кого оставихте там парите?

– Оставихме ги на Вълко Цолов и на Коля, брата на бояджията. И Димитър остана там.

Разпит на Вълко Цолов, в присъствие на горните

– Стоян оставил на теб и на Коля, брата на бояджията, две чанти, една конска торба и една селска торба с пари. Къде са тия пари?

– Кольо, братът на бояджията, и Димитър ги занесоха в хана на Цветка.

– Какво направи парите, които взе?

– Не взех никакви пари. Казаха ми: „После ще ти дадем.“ Те взеха парите и ги занесоха. На мен дадоха 300 гроша, само че това беше преди случката [обира на хазната]. Даде ми ги Цветко, за да участвам в нападението на хазната.

– Тоя Цветко кой Цветко е?

– Това е Цветко, дето държи хан на пътя за Правец, пред който има чешма.

– Ти каза миналата вечер, че не си получил нито пара, но че си откраднал от торбата само 2 бели меджидиета. А сега разправяш, че си взел предварително 300 гроша. В Орхание ти не каза нито едното, нито другото [156].Сега разправяш, че Димитър и братът на бояджията взели торбите. И това е лъжа. Кажи: къде са парите?

– Пак погрешно ви казах. Когато обрахме парите на хазната, аз поисках дял. Цветко ми каза: „Сега тия пари са отнесени в Тетевен. Пари тук няма. Да ти дам известна сума от собствените си пари.“ Той извади кесията си и ми даде три жълтици.

– Този въпрос за парите ще бъде още разследван. А сега, вярно ли е това, което каза дотук?

– Вярно е.

– Хей, чорбаджии, ние записахме това, което казахте дотук, тъй ли е?

– Тъй е, господине.

– Щом е тъй, елате и се подпишете или пък вместо подпис ударете отпечатък от пръст!

– Да го сторим!

Подписал: Петко Милев; [знак за отпечатъци от пръст на] Лечо, Стоян, Въльо Станчев, Йото Генко в, Марин Стан че в, Цако Генчев, Станчо Иванов и Вълко Цолов от Правец.

Нов разпит на Петко Милев, извършен на 26 октомври 1872

– Хей, Петко Милев, тук имало някаква си комитетска работа, тя каква е?

– Не знам каква е тая комитетска работа.

– Ти познаваш много добре комитетската работа. В по-горе записаните твои разпити казваш, че Димитър от Сърбия дошъл тук, за да образува комитети, бил в твоята къща, и че там нападателите са донесли парите. Тоя, който не знае що е комитет, не ще приеме в къщата си човек от Сърбия и не ще стане съучастник в парите, които са обрали изпратените от самия теб разбойници.

– Най-напред, около 15–20 дни. чорбаджиите събираха [пари] в училището за Димитра. Те повикаха и мен. И аз отидох. Нашите чорбаджии изкараха един списък и ми го подадоха, за да впиша и своето име. От мен поискаха да запиша 200 гроша. Аз извадих една жълтица и я подадох. Те не я приеха. Взех си жълтицата обратно. Станах и излязох оттам. Те започнаха да се карат с мен, защо не дам две жълтици. Като видях, че много ми се карат, излязох и отидох в дюкяна си .По него време били събрани 1800 гроша пари. С 1100 гроша от тях купили за Димитра един кон. Останалите изразходвали в училището за книги и вестници.

– Димитър щом е от Сърбия, защо се меси в парите, които се изразходват за училището, и каква е неговата длъжност? Не ще съмнение, че парите са събрани за някаква друга цел!

– Тия пари събраха за Димитра, а излишъка дадоха на училището.

– Каква служба зае Димитър във вашето село и за какво му купиха кон?

– Купиха му коня да обикаля от село на село, за да събира пари.

– Покупката на коня, за да обикаля от село на село, служи единствено на целта му да бунтува населението. Ти не искаш да го кажеш. Та и хазната да нападнат ти нареди посредством тоя Димитър. Ако не бяхме пипнали здраво работата, тия щяха да станат комити. Пък и нападателите съобщават в показанията си: „Петко Милев ни каза: Парите от хазната няма да разваляме, ще купим оръжие, ще поръчаме да ни се ушие облекло. Работете в това направление!“

– Ако подобни приказки са казани, казал ги е Димитър.

–Защо Димитър е идвал във вашата къща и какво приказвахте с него?

– Първо, той не идваше. Той живееше в Станьовата къща [157]. След нападението на хазната дойде у нас.

– Казваш, че ти не си организирал нападението на хазната. Димитър наредил да я нападнат. Той как имаше доверие в теб, та дойде да ти каже? Ако гостува в къщата на Станя, трябваше на него да каже. Ти организира нападението и ,значи, ти не успя да образуваш комитета!

– Димитър поиска от мен пари за комитета. Ако и да отказах да дам, той отговори, че насила ще ги вземе, и аз се уплаших.

– Това не бе отговор на нашия въпрос. Научих се, че за образуването на тоя комитет бил съставен един списък, който се намирал у даскала на вашето училище. Заповядах да докарат даскала. Когато го запитах за списъка, той отрече. Изпратих човек да претърси училището, но в училището няма списък. Ти каза: „Списъкът беше у мен. През нощта, когато дойдохте тук, хаджи Станьо го взе и го изгори.“ Ако това не беше някой опасен списък, защо го изгори? И то, защо ти го накара да го изгори? Списък за събрани пари за училищни разходи гори ли се? Когато говорех с учителя, защо се намеси?

– Списъка ми дадоха събралите се в училището около 20 чорбаджии, като казаха: „Да стои у теб!“ Написа го даскалът. Той има пълни сведения за комитета. Първи [в списъка] са: хаджи Станьо, Марко Йончев, Въльо Пеев ,Станчо Иванов, Тихол и Марин Братанов. Имаше и други записани в списъка. Той [хаджи Станьо] се уплаши от вашето идване и, като каза, че тоя списък може да е опасен, за да не попадне в ръцете ви, взе го и го хвърли в огъня.

–Много добре. В училището пари не си дал. Те ти се разсърдили. А как ти дадоха списъка?

– Тогава не дадох пари. По-после дадох 200 гроша. Те ми предадоха списъка да стои у мен, като казаха, че понеже съм дал пари, бил съм с тях.

– Кой ти даде списъка?

– Не си спомням. Като че ли ми го даде даскалът, като каза: „Да стои у теб!“

–На тия събрания по комитетския въпрос даскалът присъстваше ли?

–Да, присъстваше. И той водеше списъка. Знаеше и комитетските работи. Това е истината.

– Димитър от Сърбия присъства ли на всяко едно събрание?

– Той обикаляше. На всяко събрание не присъстваше, но понякога – да!

– Одеве казваше, че Димитър обикалял тайно. А сега разправяш, че ходел навсякъде. Как ще обясниш това?

– Когато дойде, най-напред той обикаляше тайно. После, след като бяха вписани в списъка около 20 души, започна да ходи явно. Но, все пак, той не ходеше явно с всекиго.

– Много добре. Вярно ли е и това ли е всичко, което има да признаеш?

– Това е.

– Щом е тъй, ела тук и сложи подписа си!

– Да се подпиша.

Подписал: Петко Милев

Разпит на хаджи Станя от Тетевен, извършен на 26 число [158]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е хаджи Станьо, а на баща ми – Станчо. От Тетевен съм.

– На колко години си? Какво е занятието ти?

– На 55 години съм. Занятието ми е абаджийство и джелепчийство.

– От Сърбия дошъл някой, на име Димитър. В училището сте устроили събрание за образуване на комитет. Събрали сте се около 20 души. После бил изготвен един списък. Каква е тая работа?

– Димитра не съм виждал, не знам.

– С отговор „не знам“ няма да се отървеш. Казват, че ти си бил на събранието и че пръв си записал в списъка 5 лири. Това показание дават няколко души.

– Ние събирахме пари за даскала и за училището и устройвахме събрания. Дори и оня ден пак правихме събрание. Но не сме правили събрания за Димитра. Дори оня ден, в списъка, който бе изготвен, влизаше и Махмуд ага [159]. На мое име бяха записани 2 бели меджидиета.

– Събранието, за което питаме, не е това. Касае се за комитетско събрание, кажи истината за него!

– Моля, господине, няма лъжа.

– На първото събрание, което сте направили, когато Димитър дошъл за пръв път, сте събрали 1800 гроша. На Димитра сте купили един кон, за да обикаля селата и да образува комитети. Дали сте 1100 гроша пари за коня!

– За бога, дори и да има такова нещо, не съм видял. Нито съм купувал кон, нито съм продавал.

– Първият, който се записал в тоя комитет, си бил ти. А след тебе са: Марко Йончев, Въльо Пеев, Станчо Иванов, Тихол и Марин Братанов, и други. Дори през нощта, когато дойдох тук, ти си взел списъка от Петко Милев и си го хвърлил в огъня, като си казал: „Такъв опасен списък да не остава, да го унищожим!“ [160]

–Във вашите ръце съм. Правете, каквото знаете, не мога да отговарям!

– С такива брътвежи не мога да се задоволя и да се откажа да търся комитета, който е образуван против държавата и народа. За хатър не оставям тая работа [161].Па ако я и оставя, ще ме съди моят народ. Извинявай, няма защо да плачеш, трябва да говориш!

– Моля, освободи ме от тая забъркана работа. Не знам нищо.

– С отговор „не знам нищо“ не може да мине. Ще накарам да докарат Петко Милев да ти каже в очите, че ти не само знаеш работата, но и че списъка е писал даскалът, че ти си го предал на селския чорбаджия Петко Милев и че после си го изгорил.

– Аз не съм лош човек, моля ви, милостиви господине!

– Да повикаме ли сега чорбаджията Петка, за да ти каже в очите, че си бил вписан в комитетския списък и че ти си накарал даскала да състави тоя списък?

– Повикайте го, нека каже!

Показания на Петко Милев в присъствието на хаджи Станя

– Хей, Петко Милев, хаджи Станьо не знае нищо за Димитра, който дошъл от Сърбия да образува комитети. Ти какво ще кажеш?

– Станьо и Станчо, синовете на неговия брат, говориха днес и двамата пред него, бива ли той да отрича?

–Тоя хаджи Станьо участва ли на събрание в училището за образуване на комитет? А беше ли и ти там?

– Събрание направихме. На него беше и тоя хаджи Станьо, дето е до вас.

– В съставения на събранието списък записа ли се и хаджи Станьо?

– Да, записа се.

– Пари даде ли, колко гроша даде?

– Пръв от всички ни даде хаджи Станьо. Той даде 500 гроша.

– Как беше надписан комитетският списък?

– Той беше надписан „Читалище“.

– Какво купихте на Димитра със събраните пари?

– На Димитра бе купен един кон за 1100 гроша, за да обикаля селата. Коня купиха от Васила [162],който е тук затворен.

– Кой купи коня?

– Купили го момчетата, които записаха в списъка по 50, по 100 гроша.

– Хей, хаджи Станьо, ето чорбаджията Петко Милев разправя в очи те ти, че си влизал в комитета, че ти пръв си се записал в списъка, че си се присъединил към другите. Какво ще кажеш на това?

– За такава работа пари не съм давал.

– И тъй, не си ли бил нито един ден с Димитра на събранието?

– Не съм бил.

– С такива приказки „не съм бил“ няма да се отървеш. Синовете на твоя брат – Станчо и Станьо, Петко Милев и нападателите на хазната говорят ,че ти си влизал в комитета. Съмва се вече, да те освободим! Иди и размисли! Сутринта ни дай отговор!

– Много добре, господине! Да помисля!

– Хубаво, елате и подпишете показанията си от очната ставка!

– Да подпишем.

Подписали: хаджи Станьо, Петко Милев

Нов разпит на хаджи Станя, извършен на 26 октомври 1872 [163]

– Хей, Станьо, майка ти Милка намерила Ненка и я накарала да изведе Димитра от Тетевен. Тъй каза Ненка при разпита ?. Как стана това, какво знаеш ти, кажи!

– Когато устроиха бягството на Димитра, аз бях тук.

– Димитър се криел у вас.

– Той беше скрит в къщата на Петко Милев.

– Ако е бил скрит в къщата на Петка, защо устройва бягството му твоята майка – Милка?

– Това не знам, господине.

– Димитър е бил скрит във вашата къща. Задигнатите от хазната пари той донесъл у вас. Кажи: де са парите?

– Димитър и хаджи Станьо занесоха парите в къщата на Петко Милев.

– У теб има и други пари, освен тия, къде са?

– У мен имаше около 1000 гроша. Предадох ги. Други пари няма. И на брат ми Станча дали 1000 гроша.

– Кой ви даде – на теб и на брат ти, парите?

– Даде ни ги Анастас от Плевен.

– Защо ти дава Анастас пари?

– Даде ми ги, за да не издам работата. Но защо той е дал на брат ми, не знам.

– Като ти даваше пари, какво ти каза?

– „Внимавай, да не издадеш тия хора. Ето,сега ти се дават тия пари, но ако издадеш, ще те убием.“

– Откъде познаваше тия хора и работата им?

– Дадоха ми тия пари, за да не издам Димитра.

– Кога ти ги дадоха?

– Преди една седмица.

– Димитър от Сърбия оставил на майка ти Милка пари. Когато за- почва претърсването на някои къщи, майка ти не задържа парите в къщи, а ги предава на попадията, която пък ги занася на Димитра в училището. Димитър заравя парите в мазето и под едно дърво. Как стои тук работата?

– Не знам за тия пари. Но Димитър от Сърбия ги постави в една цедилка, т.е. в една голяма торба, натовари ги на гръб и ги занесе в къщата на хаджи Станя. Аз го попитах къде ще носи тия пари, той отговори: „Ще ги занеса у хаджи Станя. Ако ги потърсят – хаджи Станьо е богат човек, не ще се усъмнят, че парите са у него. Пък и ако ги намерят, ще помислят, че той може да има толкова пари и работата няма да се разкрие.“

– Когато Димитър ти каза тия думи, кой беше там?

– Димитър идваше отдолу в селско облекло. Той ме срещна на пътя. Нямаше никой. На гърба си носеше пари. Те бяха бели меджидиета.

– Откъде знаеш ти, че са били бели меджидиета?

– Запитах Димитра – какви са тия пари, а той ми отговори „Бели меджидиета са.“

– Много добре, това ще проверим. Ела тук да се подпишеш!

– Да се подпиша.

Подписал: Станьо

Разпит на Анастас поп Христов [164] от Плевен, извършен, на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Анастас, а на баща ми – поп Христо. От Иванова[?] махала съм, Плевенска околия.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 45 години съм. Занимавам се с търговия на вълна и други.

– Щом като си от Плевен, какво търсиш тук? Ти си довел тук Димитра от Сърбия, за да образува комитет?

– Когато аз дойдох, намерих Димитра тук. Той беше в къщата на Доча. Научили се, че съм дошъл, и ме повикаха. Видяхме се в къщата на Доча.

– Защо те повикаха и какво приказвахте?

– Когато намерих Димитра в къщата на Доча, аз го запитах: „Какво търсиш тук?“ Той отговори: „Сега поставих работата в ред.“ Попитах относно образуването на комитети: „Има ли тук комитет?“ Той отговори: „Има. И тук има, има и в Черни Вит, в Етрополе и в Правец.“

– Ти и по-рано си се срещал някъде с Димитра, къде се среща?

– Брат ми Данаил има дюкян в гр. Турну Магурели, на влашкия бряг. Там го видях за пръв път. След като Димитър разговаря с брат ми и си отиде, запитах брата си: „Кой е тоя човек?“ А той ми отговори: „Тоя човек е дошъл от Италия, от боя дошъл.“ Каза, че бил македонец и още: „Тоя Димитър ще мине отвъд да образува комитети, да убеждава хората.“ Оттам аз дойдох тук и го намерих в къщата на Дочо Мръвков.

– Кой го довежда в къщата на Дочо Мръвков, с кого е дошъл тук?

– Аз не знам с кого Димитър е дошъл тук. Преди 17 дни, когато бях в Плевен, брат ми Данаил изпратил до мен от Влашко един човек да му устроя среща с Димитра. И аз взех човека и с една каруца го докарах тук и го събрах с Димитра в къщата на Дочо Мръвков. Той престоя тук 5–6 дни в хана на Станя и си отиде.

– Къде отиде оттук, и с каква задача?

– Той дойде да види какво е свършил Димитър по комитетската работа.

– Дошлият от Плевен човек престоял тук с Димитра 10–15 дни. Беше ли ти с тях, когато се разговаряха помежду си?

– Оня човек престоя тук 7–8 дни. Те се разговаряха помежду си така: „Какво направи?“ – „Тъкмо устройвам сега комитетите тук, в Правец, в Извор, в Етрополе и в Тетевен. Убедих много хора от колибите Черни Вит.“

– Той не назоваваше ли тия хора по имена?

– Не, не ги назоваваше.

– Казваш, че брат ти Данаил изпратил човек, за да образува комитети в пределите на Османската държава. Ти тогава трябва да си глава на комитетите. Идването ти от Влашко тук и отиването ти там е във връзка с комитетската дейност. В това няма съмнение. Кажи истината!

– Не знам. Не съм твърде осведомен.

– Казваш, че не знаеш. От обраната хазна Димитър ти дал 4000 гроша дял. Извадихме ги под стаята и от градината на даскал Пеевата къща, дето си бил отседнал. И дори ти с твоята ръка ги извади. За нас стана ясно, че ти си взел тия пари за комитета. Няма съмнение, че освен че си влизал в комитета, но си дори и негов председател. Кажи истината! Ето и твоят другар присъства!

– Питайте даскал Ивана [165]! Той е писар на комитета и на всеки [комитет] поставя мюсюлманско име. Даскал Иван знае най-добре от всички нас истината. Това е вярното.

– Кажи истината: чии са тия книжа и комитетски документи, които сега намерихме?

– Когато миналия петък дойде от Влашко тук Георги [166], изпратен от страна на моя брат да образува комитети,те се събраха в хана на Станя, който седи до мен. И даскал Иван беше там. Иван познава работата от всяка една страна.

– Какво разговаряха в хана и кои бяха там?

– Даскал Тодор [167] от Етрополе, Димитър Стамболиев от Голям Извор, Хаджията – брат на даскал Тодора от Етрополе, Петко Милев от Тетевен и Марко Йончев от Тетевен. Човекът, който бе пристигнал по комитетската работа, запита: „Как проведохте работата тук?“ На което те отговориха: Ние сме поставили работата в ред, не се безпокойте!

– Само толкова ли говориха?

– Да, това казаха за комитета. После запитаха даскал Тодора от Етрополе: къде отива? Той отговори, че отива във Влашко, за да търси обирачите [на хазната].

– Когато той каза, че отива да търси обирачите, тия, които бяха около даскала, не му ли рекоха нещо?

– „Няма нищо“, каза Димитър. А Петко и другите му рекоха: „Отиваш във Влашко да търсиш обирачите, а работите са тук. Но ти върви!“

– Като чу, че „работите са тук“, даскал Тодор каза ли нещо?

– Той каза: „Знам, че са тук. Обаче аз ще отида да обиколя.“

– Не стана ли още някоя друга дума?

– Сложиха софра. Нахранихме се. Но Петко и Марко не ядоха. Ядохме аз, даскал Тодор от Етрополе, тукашният даскал Иван, Димитър и Хаджията, всички ние петимата. После даскал Тодор и Хаджията възседнаха конете си и си заминаха.

– Слушай, човекът който дошъл от Влашко, за да търси теб и Димитра, престоял тук 7–8 дни. Не се ли събираха на друго място? Събирайки се било в хана, било в „школото“, не казаха ли нещо?

– Друго събрание освен това не е ставало и не съм видял.

– Димитър тук скрито ли живя? Не излизаше ли да се разхожда по чаршията?

– Не съм го виждал по чаршията. Виждал съм го само в Станьовия хан и в къщата на Доча.

– Ще се подпишеш ли за правотата на думите, които каза?

– Ще се подпиша.

Подписал: Анастас поп Христов от Плевен

Разпит на Анастаса при очна ставка с ханджията Станя

– Анастасе, кой извади тия комитетски книжа и кой ги донесе тук?

– Извадили ги от къщата на Пано [168]. Пано каза, че ги донесла Милка, майката на Станя,който седи тук до мен.Питайте Милка! Тя каза: „Даде ми ги даскал Иван.“

– Винаги, когато повикаме Милка в стаята за разпит, тя поставя претекст, че е болна. Каква е болестта ?, с цел да не издаде работата ли?

– Не знам с каква цел е, но болестта ? е стара. Някога мъжа ? го убиха в Църквенската гора, Плевенско [169].И сега, щом тя се разтревожи от подобно нещо, разтупва ? се сърцето.

– Хей, Станьо, ето твоята майка извади комитетските книжа и ги донесе. От страх я хвана болестта и ние не можем да я разпитаме. Ние, съдът, отидохме при нея в хана и заседавахме там. Кажи ти каквото знаеш!

– Болестта на майка ми не е лъжа. Щом се развълнува, отсичат ? се ръцете и краката за цяла седмица и тя загубва съзнание. Това знаят и съседите. – Каквото има да се прави в това отношение, властта може да го направи. Като се знаеше това, не трябваше да се постъпва така. Снощи майка ти устрои бягството на Димитра – истинският председател на комитета [170]. Това се установи. И ти знаеш. А пак сега тя криеше комитетските книжа.

– Аз не знам как тя е устроила бягството на Димитра. Болестта ? е стара. Явява се постоянно.

– Кой даде на твоята майка тия комитетски книжа?

– Даде ? ги даскал Иван.

– Знаеш ли ти, че даскал Иван влиза в комитета?

– Той води цялата работа. И нас той измами, та ни накладе тъй на огъня.

– Вие не знаете ли какво е наказанието за комитите? Защо се готви бунт против държавата, защо бе необходимо да участвате и вие и защо присъствахте на събранията, коя е причината? Станьо и Анастасе, кажете истината!

– Подлъгахме се.

– Кой ви подлъга?

– Уйдисахме на дявола, измамихме се.

– Станьо, теб кой те подлъга?

– Даскал Иван ме подлъга, та ме сполетя нещастието.

– Анастасе, кой пък теб те подлъга?

– Измами ме брат ми. Макар аз да му казах във Влашко: „Отказвам се от тази работа, не влизам в беля“, той настоя: „Не бива, заведи тоя човек отсреща!“ После бях в Плевен. При мен дойде от Влашко Георги с писмо. Аз го взех и го доведох в Тетевен. Устроих му среща с Димитра.

– Освен това, какво друго знаеш?

– Това знам. Друго не ми е известно.

– Станьо, ти не знаеш ли нещо друго?

– Всичко знае даскал Иван, разпитайте него! Друго не ми е известно.

– Станьо, какво знае твоят брат Станчо? Знае ли той, че майка ти е закопала тия книжа?

– Когато даскал Иван донесе на майка ми книжата, брат ми Станчо беше в Ловеч. Дали той се е научил, не знам.

– Хей, Анастасе и Станьо, тия ваши признания правдиви ли са, няма ли някаква лъжа?

– Няма никаква лъжа. Казаното и от двама ни е вярно.

– Заклевате ли се, че е така?

– Заклеваме се.

Дават клетва.

– Елате, сложете подписите си!

– Да се подпишем.

Подписали: Анастас, Станьо

Нов разпит на ханджията Станча, син на хаджи Ивана, и на неговия брат Станьо

– Хей, Станчо, кой даде на майка ти тия комитетски книжа?

– Всички писма, които идеха от Влашко, получаваше даскал Иван. Щом пристигнеха, правеха в училището събрание. На това събрание, даскал Иван прочиташе дошлото писмо. Очевидно той ги е дал.

– Кои присъстваха на събранието?

– Хаджи Йончо, Лальо Ботев [171], Петко Милев, хаджи Станьо, идваха и всички, които съобщих вчера.

– Щом като тия книжа получаваше даскалът, той защо ги е дал на майка ти? Даскалът няма ли си своя къща? Повикахме майка ти, за да я питаме за това, но тя взе, че се разболя и не можахме да започнем разпита ?. Интересно, защо беше необходимо това?

–Аз не знам защо ги е дал. Сам даскалът си знае, попитайте него. При това тия дни бях в Ловеч и не ми е известно нищо по предаването на книжата. Измамили са майка ми. Казали са ?: „За бога, вземи тия книжа, скрий ги!“ И тя ги е взела и ги е скрила. Майка ми се е уплашила, че идването ? тук ще ? донесе неприятности, а и без това, понеже тя е обхваната от някаква боязън, от няколко години насам щом се разтревожи, събужда се у нея боязънта и тя лежи със седмици в безсъзнание. Заради това не е могла да разправи по каква причина даскалът е дал на нея тия книжа.

– Станчо, ето, заедно с брата ти Станя, дойде и майка ти. Ще ги разпитам по въпроса.

– Разпитвайте ги, и ние да чуем.

– Милке, ти преди малко каза, че си болна и aз те пратих да си отпочинеш. Тая работа как стана? Мина ли ти болестта?

– Болестта ми е стара. Щом се така разтревожа, и се разболявам. Лежа цяла седмица. Сега ми мина.

– Каква е болестта ти?

– Някога разбойници убиха мъжа ми. Щом се много разтревожа, обхваща ме припадък и аз падам в безсъзнание.

– Ние с нищо не сме те разтревожили, за да припаднеш. Защо тогава припадаш?

– Да пази бог, от вас нищо не съм видяла. Но се разтревожих, щом бяха затворени синовете ми.

– Кой ти даде книжата и какво направи с тях?

– Книжата ми даде даскал Иван, който е тук, като ми каза: „Скрий ги!“ И аз ги взех и ги закопах в къщата на баба Мария Янковица [172].

– Защо не ги закопа в твоята къща?

– Поради страх, че, като дойдете тук, ще търсите, затова именно ги закопах в нейната къща.

– Хей, Станчо и Станьо, чухте ли показанията на майка ви?

– Чухме.

– Това ли е истината? Кажете, за бога!

– Истината е, че даскал Иван е секретар на комитета. Името му в комитета е Арслан Дервишоглу Мехмед Кърджалъ [173]. И тия книжа ще да са подпечатани с печата Мехмед.А печатът е негов.

–Верни ли са тия ваши признания? А чичо ви хаджи Станьо влизаше ли в комитета, как стои въпросът?

–Писмата от Влашко идваха направо до даскала. Даскал Иван ги разгласяше на всеки един. Той ги събираше в читалището, устройваше събрание. Там им прочиташе и разясняваше пристигналите писма. И чичо ни хаджи Станьо винаги присъстваше на събранието. С тях беше и Петко Милев.

– В потвърждение верността на признанията ви елате и сложете подписите си!

– Да се подпишем.

Подписали: Станчо, Станьо, [знак за отпечатък от пръст на] Милка

Разпит на даскал Ивана, извършен на 26 октомври 1872 г.

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Иван, а на баща ми – Лило. Аз съм от село Сопот [174], Пловдивска околия. Станаха две години, откакто дойдох в Тетевен.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 30 години съм. Учителствам.

– Къде получи образованието си?

– Учил съм в училището в Сопот. – Чу ли какво каза преди теб Милка, майката на хаджи Ивановите синове Станчо и Станьо, относно намерените комитетски книжа? Книжата ти ли ѝ ги даде, и какво знаеш за комитета? Кажи истината! Ако допринесеш услуга на държавата, ще бъдеш възнаграден.

– Преди да дойда тук [в Тетевен] не знаех нищо по тия работи, т. е. По комитетския въпрос. А като пристигнах, дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и Димитър Общи, когото сега търсите. Наричат го и Македонски. Те тримата дойдоха в моето училище. Пред мен отвориха едно писмо. Това беше преди девет месеца. Те прочетоха при мен писмото. Казаха ми: „Ако ти разправим нещо, ще се съгласиш с нас. Ако не се съгласиш, ще те убием.“ Така те ме заплашиха. И аз се уплаших и се подчиних по принуждение. Поради тая работа аз си отивах нощем в къщи. После моята жена ми каза: „Не закъснявай, ще те убият. Каза ми го жената на Дочо Мръвков.“ И по тази причина си подадох оставката и щях да замина, но не ми платиха заплатата. Казаха ми: „Ако искаш да заминеш без пари, върви!“ Аз не можах да замина без пари и останах.

– Твои ли са тия намерени книжа, и ти ли ги даде на Милка, майката на Станча и Станя?

– Тия книжа ги дадохме с Петка Милев двамата на жената, за да ги скрие. Това са книжата, които аз дадох.

– Какво знаеш по комитетския въпрос?

– От Влашко и от Димитра идваха тук писма по комитетския въпрос. А името на Тетевен, както е написано на писмата между тия книжа тук, е Дервишоглу Мехмед Кърджалъ. Хаджи Станьо и Петко Милев ме извикваха, за да им прочета писмата. После ми обясняваха, какъв отговор да напиша. И, на основание на тяхната заповед, аз пишех и изпращах отговорите. Дори се изготви един списък на тоя комитет. Както списъкът, така и парите са в къщата на чорбаджията Петко Милев.

– Петко Милев разправя, че през нощта, когато аз дойдох тук, Хаджи Станьо се уплашил, взел от него списъка и го хвърлил в огъня. Истина ли е това?

– Не знам дали е истина, че го е хвърлил в огъня. Но ако ме натоварите с тая работа, аз ги познавам всички, ще ги намеря. Ще отида в Плевен, ще отида дори и на други места, които аз зная. И щом им намекна за тукашната организация, те ще ми кажат. Ще събера много сведения.

– Какво съдържаха получаваните писма и какви бяха намеренията на тия хора? Какво отговаряхте вие? Какво възнамеряваха да вършат?

– Идваха писма. Съдържанието им беше от този род: „Доставете пари! Поръчаните от Прусия бойни припаси, иглянки пушки и револвери идат.“ Ние от тук събирахме един-два пъти пари. Чорбаджиите ги изпратиха. После, един ден пристигна пак писмо. Аз казах: „Това с пушките е лъжа. Пари искат, но още нищо не е дошло.“ Димитър чу това и ми се разсърди. Той нареди да ме уволнят. Обвини ме и другарят на Димитра – Васил. После, един ден, търсехме пари. Те казаха: „Когато те нямаше тук, дойде Димитър и нареди да се нападне хазната.“ Отговорих: „Много добре, но аз не се меся.“ Къде се дадоха парите, не знам.

– Кой е Васил, другарят на Димитра, и откъде е?

– Той е от Карлово. Променя всяка седмица името си. Със среден ръст е, светло-кестеняви мустаци, червендалесто лице и когато приказва, единът му зъб се показва малко навън, повдига малко устната си, а очите му са големи и пъстри. Предполагам, че в близко време ще дойдат един-двама войводи [„командаджи“], но не знам, от кое пристанище ще минат. Трябва да се внимава.

– Казваш, че ще дойдат още един-двама войводи. Откъде узна за това, писмо ли има?

– Преди известно време пристигна един на име Георги Стефанов под предлог да събира жътвари. Научихме се от него и от Димитра. На тоя Георги туриха името Фердинанд [175]. Ако дойде писмо, така ще бъде написано.

– Кой му тури това име?

– Той дойде с такова свидетелство от отсреща. Бяха писали: „Ще го знаете под това име, което е в свидетелството му.“

– А къде отидоха Георги и Васил, къде ли са те сега?

– Георги миналата седмица мина отсреща. А Васила има повече от един месец не съм виждал и не знам къде се намира.

– А къде ли ще е сега Димитър?

– Мисля, че ще минава отсреща. Ще мине през Никопол или Оряхово. Преди да избяга оттук, постара се да събере парите. Той събираше парите.

– След като дойде оръжието от Прусия, какво възнамеряваха тия чорбаджии, какво щяха да правят?

– Намеренията им бяха – като пристигне оръжието да заемат проходите с по 100–500 души и да излязат в балкана, да вдигнат околното население на въстание.

– Колко души влизат в Тетевенския комитет?

– Списъкът им беше у чорбаджията Петко Милев. Доколкото е останало в паметта ми, зная, че влизаха заловените от вас: Стоян пандура, нашият Петко Милев, чорбаджията хаджи Станьо, двамата синове на хаджи Ивана – Станчо и Станьо и зет му Дочо Мръвков, и още други с тях. Останалите не си спомням. На мен не ми показваха списъка.

– Значи, хаджи Станьо и Петко Милев подтикнаха тия хайдути заради целите на комитета, какво знаеш по това?

– Всички знаехме, че хазната ще бъде обрана. Аз казах на хаджи Станя и на Петка Милев: „Не се меся в тая работа и ще дам оставката си.“ Исках да си отида в родното място.

– Тия не ти ли дадоха и на теб дял от парите на хазната?

– Не, господине. Нито стотинка не ми дадоха. Не знам какво направиха с парите.

– Никак ли не се заинтересувахте и не попитахте: дойдоха ли парите, какво стана? Колко гроша е имало, много ли са били?

– Един ден седяхме с хаджи Станя. Там дойде мюдюрът Махмуд ага и каза: „Днес е нападната хазната. Хайде, ще отидем заедно! Дето бъда аз и ти ще бъдеш!“ Хаджи Станьо скочи важно, важно и, като казваше: „Сега ще им покажа кой съм аз“, замина. После се върна. Запитах го с думите: „Как стана тая работа с хазната?“ Той отговори: „Не питай!“ Повече не питах.

– Ще те питам нещо, кажи истината! Ето, ти разправи за комитета. От парите на хазната колко гроша са отишли у хаджи Станя? Ама за бога, кажи истината!

– Не знам количеството на парите от хазната, които занесоха у хаджи Станя. Но аз се научих, че парите са били занесени у хаджи Ивановите синове Станьо и Станчо. А после чух, че те ги извадили от хана и ги отнесли в къщата на Мръвков. Запитах хаджи Станьовите синове. Те отговориха неохотно. После изпратих в къщата на Мръвкова едно момче и го накарах да попита. Там му отговорили, че не знаят.

– У Милка, на която си дал комитетските книжа, трябва да има пари. Когато и да я повикаме, тя намира претекст, че е болна. И синовете ѝ казват, че майка им е болна. Лъже ли тя, че е болна?

– Действително, жената е болна. Истина е, не е лъжа. Един ден обаче аз седях в кафенето. Мина на кон Димитър, почернил лицето си, залитайки на две страни като пиян. Аз разбрах, че е донесъл парите. Проследих го. Той слезе право в хана на хаджи Ивановите синове Станчо и Станьо. После запитах Станя: „Пристигнаха ли парите?“ Той скри от мен.

– Сутринта запитахме майката на Станя и Станча за парите. В началото тя отговори: „Предадох ги на попадията, съпруга на свещеника учител. [176]“ А после отидохме заедно с нея у попадията. Попадията в началото отрече, а после каза: „Аз дадох парите на Анастаса от Плевен, шуря на даскал Пано.“ Отидохме в къщата на даскала. Анастас извади две торби ирмилици под едно дърво и две торби изпод стаята на даскала. Разпитахме го [Анастаса]. Той призна, че е постъпил в комитета и че тия пари е получил като дял. Обаче каза, че даскалът не знае нищо за парите и другата работа. Когато в къщата на тоя човек донасят пари, заравят ги в градината му, скриват ги под стаята му, възможно ли е той, даскалът, да не знае за това?

– Не може да бъде даскалът да не знае. А тоя даскал го доведоха синовете на Мръвков, членове на комитета!

– Даскалът идваше ли на вашите комитетски събрания?

– Идваше, но аз не присъствах. Те криеха от мен. А даже си спомням, че преди 15 дни, когато се събираха да уреждат тия парични въпроси, умря жена му. В продължение на 15 дни той изобщо не е идвал в училището. Мисля, че тоя човек влиза в комитета.

– Даскале, в Орхание бе убит дяконът. Знаеш ли кой го уби?

– Да, знам. Димитър го уби. Той дойде и разправи как го е убил. Дяконът се научил за комитетската работа и поради това, че можел да издаде на властта, той го убил.

– След като го убил, къде е забягнал през нощта от Орхание?

– Скрил се в една царевична нива. Там избягал. Дори, когато бягал към царевичната нива, паднал в една локва и там останал калпакът му.

– Знаел ли е за това някой от Орхание?

– Май че Васил е знаел.

– Димитър ли ти каза, че Васил знае?

– Не, не ми е казал. Така допускам по моему.

– Истинни ли са думите, които казахте, и които тук по-горе са записани? Имате ли и някои други сведения? Няма ли да ги кажете, за да принесете услуга на държавата?

– В услуга на държавата каквото знаех, казах го. Горезаписаните ми думи са истинни. Аз самичък ви издадох комитетската работа, за да си спечеля заслугата на доносчик. Възнаградете ме, това искам! Ето, аз издавам! [177]

– Знаеш ли да пишеш?

– Знам.

– Ела подпиши следствието си!

– Да го подпиша.

Подписал: даскал Иван

Разпит на даскал Пано Тончев, от Ловеч,

извършен на 26 октомври 1872 [178]

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Пано, а на баща ми – Тончо. От Ловеч съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 32 години съм. Преди три и половина месеци станах учител в Тетевен. Уча децата.

– Тая заран дойдохме във вашата къща. В градината, както и под стаята, намерихме близо 4000 гроша от парите на обраната хазна. Запитахме ви по тая работа. Казахте, че не знаете нищо за тях, и че ги бил заровил шуря ви Анастас. Може ли вие да не знаете за заровени във вашата къща пари?

– На моя шуря му е известно, че аз не приемам такива работи. Дори миналата година го съветвах за такова нещо. Казах му: „Тия работи, които ще правите, ги вършат пияници, невежи и луди хора. Не вършете подобни неща!“

– Значи той миналата година ти е казал какво ще прави, та ти, като си чул, си го посъветвал?

– Той говореше: „Да обичаме народа си, да го поучаваме да бъде единен, да бъде единодушен!“ Аз казах: „Откажете се от такива работи! Държавата ни даде екзархия, даде ни владици. Тя ни съветва да си отворим училища. Какво ни трябва още? Такова нещо не бива! Животът на българите тук е под закрилата на Османската държава. Ако не беше тя, ние щяхме да станем роби на Сърбия или на друга страна. Не е хубава работа!“

– Шуря ти Анастас какво мислеше, че трябва да се извърши? Народът като бъде единен, какво щеше да прави?

– Разбрах, че те искат да освободят народа от властта на османците и като си отидат турците, да образуват с общо съгласие една република. Посъветвах го, че това не може да стане.

– Какво знаеш по обира на хазната?

– Чух, че хазната е нападната, но не знам кой я нападна.

– Твоят шуря Анастас казва, че хазната била нападната по нареждане на Димитра и с одобрение на хаджи Станя и Петко Милев. А от изкараните наяве тая заран пари се разбира, че и шуря ви е бил с тях. Какво ще кажеш на това?

– По тая работа нищо не знам.

– Даскал Иван разправя, че и ти си посещавал комитетските събрания и си присъствал на тях. Той дори прави признания по въпроса за комитета.

– Аз дойдох тук, за да даскалувам в училището. Него, като го уволниха, щяха да го назначат в училището за малки деца. Заради това ми се разсърди и е озлобен срещу мен.

– Според неговите показания злоба не сме открили. Вие казвате, че като сте разбрали бунтарския характер в намеренията на вашия шуря Анастаса, че той желае да образува държава за българите, сте го посъветвали. И даскал Иван знае за целите на комитета и той дава верни показания. Вие недейте отрича!

– Не съм ходил на комитетско събрание. Даскал Иван лъже.

– Твоят шуря Анастас признава напълно всичко по комитетските събрания и по готвеното въстание. Какво ще кажеш ти на това?

– Не знам, господине.

– Ти казваш, че даскал Иван участвал в обира. Иван разправя, че е влизал в комитета, че е писал писмата, и той разкри намеренията на чорбаджиите. Той не отрича. Но той казва, че понеже твоето идване тук [в Тетевен] станало поради това, че даскал Иван не подхождал много за работите на комитетските хора, и понеже от друга страна си зет на Анастаса, основателя на комитета, ти си дошъл по желание на последния. Той дори твърди, че ти си постъпил в комитета!

– Аз не дойдох тук, за да образувам комитет. Жена ми беше болна, заради това дойдох. Комитетът не представлява нищо. Това са навярно 5–10 души. Попитайте и тях.

– Ти върви, поразмисли малко! Това не може да те освободи от отговорност. Знай и това, че парите бяха извадени от твоята къща и че Анастас е твой шуря!

– Нека поразмисля!

– Знаеш ли да пишеш?

– Знам. – Това, което каза, така ли е?

– Така е.

– Много добре! Ела подпиши тия си признания!

– Да подпиша.

Подписал: даскал Пано

Нов разпит на по-горе разследвания хаджи Станьо,

27 октомври 1872 [179]

– Хей, хаджи Станьо, ти казваш, че не познаваш Димитра, още ли не го познаваш? Съвсем ли не си го виждал? Тоя човек никога ли не ти е писал писма? Не си ли се срещал с него някъде?

– Никога не съм го виждал и не ми е познат човек. Никога не съм получил от него писмо.

– Миналата нощ ти изслуша в твое присъствие показанията на Петко Милев относно комитетския въпрос. Ние разпитахме секретаря на вашия комитет – даскал Ивана. Той изложи напълно цялата работа. Кажи и ти истината!

– Те бягат, от мен, крият се и такова нещо не ми казват.

– Комитетските книжа били предадени от даскал Ивана на Милка, хаджи Ивановата жена. Милка пък ги занесла в къщата на Мария, Пановата жена [180], и там ги заровила. Върху тях построили зид. Ние разпитахме самата Милка. Тя каза: „Книжата са у мен.“ Отидохме заедно и ги намерихме. Ето ги, те са тук пред теб, в една бакърена тенджера. Какво ще кажеш? Между тях има и документи на твое име. Няма друг изход, освен да казваш истината!

– Ако тая работа са извършили скришом от мен, аз няма какво да кажа. Ето тук седи Махмуд ага, попитайте го. Аз с никого не говоря.

– Не си ли ходил някога на събрание, и в стаите, дето се събираха?

– Понякога отивах в училището по народни работи. Случват се спорове между съпруги и съпрузи, по такава работа присъствам. Полагаме грижи и за ремонт на училището.

– Даскал Иван разправя, че чрез теб, Петко Милев и други твои другари е събирал пари, за да достави посредством Димитра оръжие, та да бъдат раздадени на комитетските хора новопроизведени в Прусия иглянки пушки, револвери и патрони. На два пъти са били изпращани пари. Ти какво ще кажеш на това?

– Ако те са събирали, аз не знам. Може и самият даскал Иван да е събирал, но аз не зная.

– Хаджи чорбаджи, даскал Иван разправя, че от Влашко и от Димитра постоянно са идвали писма, с които се искало пари, че ти си нареждал да се отговаря на писмата и че на самия него ти си давал заповед да пише отговори. Какво ще кажеш?

– И да са идвали писма от Влашко, на мен даскал Иван никога не ми е показвал. Какво вършат те, аз не знам.

– Даскал Иван, секретарят на вашия комитет разправя, че вие, т. е. ти, Петко Милев и другарите ви сте образували комитет за освобождаване от властта на Османската държава и за образуване отново на една държава с независимо управление. Това са били вашите цели. Какво ще кажеш?

– Това дори и на ум не ми е идвало. Променям вярата си, но такова нещо умът ми не побира.

– Снощи ти присъства и чу разпитите и показанията на Петко Милев и на Станя и Станча, синовете на твоя брат. А тая вечер слушаш изложението на даскал Ивана, доверения ваш комитетски секретар. Ние ли ги научихме [така да говорят], или те питаят някаква мъст към тебе, защо ще говорят така?

– Синовете на моя брат са озлобени към мен, не ме слушат. Дето и да се видим, те искат да ме изгорят. Очевидно и Петко Милев трябва да има някаква ненавист и иска да ме изгори. А даскал Иван сам си знае защо ме кладе на огъня.

– Какво означава това, че „даскал Иван сам си знае“, ние ли сме го научили?

– Защо да го учите вие? Вашата длъжност е да разследвате.

– Толкова хора ти казват в очите. Дори и главатарят на обирачите, Стоян, разправя: „Чорбаджиите Петко Милев и хаджи Станьо ни изпратиха да нападнем хазната. Те доведоха и Димитра.“ Всички поотделно разкриват комитетската работа. Толкова хора лъжат, та ти ли казваш истината?

– Моля да не ме наклаждат така на огъня. Сърцето ми е изгоряло, много моля! Моите врагове са много. Работя в интереса на държавата, противопоставих им се, затуй искат да ме изгорят.

– Хей, хаджи Станьо, толкова хора не могат да лъжат. И тях всички разпитвахме за това, за което и теб питаме, но ти отричаш. Моля, не протакай работата! Да не осъмнем и тая вечер!

– Много ви моля, смилете се! Да не ме изгорят!

– Хаджи Станьо, до вас са дошли две писма, с които се иска да изпратите пари. Димитър ги изпратил. На два пъти вие сте пращали пари. И трети път дошло писмо. Вие сте дали писмото на даскал Ивана да го прочете в училището, в заседателната стая. Иван го прочел. Той ти казал: „От оръжието, което ще пращат, няма до сега нищо на лице. Тия постоянно искат пари, дали няма да ни излъжат? Толкова пари се изпращат, а още нямаме никакъв резултат.“ И това ли е лъжа?

– От Ивана никога не съм чувал такова нещо.

– Тая нощ с божия милост и султанско благоволение, Димитър е заловен [181]. Утре ще пристигне. Ако и той каже в очите ти същото, какво ще отговориш?

– Пригответе въжето ми! Няма друго какво да кажа, господине.

– Хаджи чорбаджи, когато един ден сте седели с Петко Милев, дошъл даскал Иван. Ти си му казал: „Докато теб те нямаше, дойде Димитър. Той устрои една чета и отиде да нападне хазната. Ето, намерихме пари, и оръжията лесно ще се купят.“ И това ли е лъжа?

– От Петка не очаквах да стори това. Умът ми не побира. Чудно!

– Снощи и тая нощ, ти хаджи ага, отричаш. Да ти устроим очна ставка с даскал Ивана, а, какво ще речеш? Ще признаеш ли истината, ако Иван дойде и ти я каже в очите?

– Ако иска да ме изгори, нека каже!

Очна ставка с даскал Ивана

– Даскал Иване, хаджи ага напълно отрича казаните от теб думи и подписаните показания. Той казва: „Ако някой е събирал пари за комитета, аз не знам. Аз нямам намеса.“ Ето, хаджи Станьо е тук. Разкажи в лицето на хаджията произшествията, съдържащи се в по-горе записаното ти следствие. Да нямаш някаква злоба към хаджията или да не те е някой подучил? За да допринесеш услуга на твоята държава, разкажи без зла умисъл по въпроса за хазната, за идващите от комитета писма, за намеренията с изпратените на два пъти пари да се достави оръжие, за целта на образувания комитет!

– Аз нямам злоба към хаджията. Мен никой не ме е подучил. Всичко е според горе записаното ми следствие. Пристигащите от комитета писма ми даваха в училищната стая. А аз бях на служба в училището с месечна заплата. Четях ги [писмата]. И хаджи ага беше там. А на два пъти изпратихме пари на комитета. Ние се събирахме на едно място. А щом пристигнеше оръжието, организацията и командването щяха да започнат, както казах през деня, да завардват проходите и да навлизат в балкана .А хората, които отиваха да нападнат хазната, ни казаха: „Не карайте нас! Ако сте мъже, идете, вземете парите!“ Аз им рекох: „Откажете се от тая работа! Не се меся.“ Отпосле се научих, че били организирали хора да нападнат хазната. Каза ми хаджи Станьо. Каза и чорбаджията Петко. Отговорих, че не се меся. После дойде новината, че хазната била нападната. Седяхме ние [с хаджи Станя] двамата. Мюдюрът Махмуд ага каза: „Хайде, хаджи Станьо, ще вървиш с мен!“ А тоя отвърна: „Ще хвана крадците.“ Хаджи Станьо твърди, че не познавал Димитра. Колко пъти го е виждал! Още повече, че Димитър присъстваше на нашите събрания.

– Хаджи Станьо и другите, чиито имена ти спомена, знаеха ли наистина за обира на хазната и по комитетския въпрос и достоверни ли са твоите показания?

– Хаджи Станьо и другите знаят за обира на хазната и за комитета. Показанията ми са верни.

– Знаят ли тая работа и обирачите, осведомени ли са?

– Знаят, знаят.

– Иване, ние прочетохме показанията, които си дал през деня. Било те, било сегашните ти показания верни ли са?

– За бога, така е. И в дневния и в нощния ми разпит не липсва нищо. Такава е истината.

– Ще подпишете ли, че казвате истината, ще потвърдите ли и тия си показания?

– През деня подписах и сега ще подпиша.

Подписал: даскал Иван

– Хаджи Станьо, вие чухте показанията на даскал Ивана. От снощи и до сега отричахте. Елате, кажете истината! Пред вас, в очите ви, той казва: „И тоя човек влизаше в комитета.“ Вие чухте това?

– Клевета е, господине! Не знам какво са вършили.

– Няма ли друго какво да кажете?

– Клевета е, господине!

– Елате, подпишете се тук!

– Да се подпиша.

Подписал: хаджи Станьо

Нови въпроси към даскал Ивана

– От комитета дошло тук някакво оръжие. Дойде ли наистина и откъде?

– Оръжие дойде от Ловеч. За хаджи Ивановите синове Станча и Станя донесоха 6 револвера.

– Освен тия 6 револвера не пристигна ли още оръжие?

– И да е дошло, не знам. Не си спомням.

– На кого дадоха тия 6 револвера?

– Един на хаджи Станя, един на Иванча хекимина [182], един на Иван Петков, а два дадоха в Голям Извор. За единия не си спомням.

– По-късно никакви оръжия ли не се купиха?

– Купени бяха от панаирите и от другаде около 50 револвера.

– Не доставиха ли барут?

– Дали доставиха барут или не, не знам, не ми е известно.

– Колко гроша бяха парите, които изпратиха във Влашко?

– Веднъж дадоха 2000 гроша, друг път – 1150 гроша, трети път – 2 златни лири, а за коня на Димитра – 12 наполеона.

– От кого бе купен за Димитра кон?

– Купен бе в Орхание от бояджията Васил Петров.

– Кой купи коня?

– Той [Димитър] сам си го купи. Ние платихме парите, той го купи и си замина.

– Когато Димитър идваше тук, отиваше ли в къщата на хаджи Стання?

– Не е ходил в къщата на хаджи Станя, но хаджи Станьо отиваше при него.

– Когато той идваше тук, къде отсядаше?

– Той отсядаше в хаджи Ивановия хан. А понякога прекарваше в къщата на Дочо Мръвков.

– Хаджи Станьо в хана ли отиваше?

– В хана отиваше. А няколко пъти той се срещна с него в училищната ни стая.

– Тук ли е конят на Димитра? А къде е оръжието му, знаеш ли?

– Не, господине, не знам.

– Ще подпишеш ли и сегашните си показания?

– Да, ще подпиша.

Подписал: даскал Иван

Разпит на Найден Вълков, извършен на 27 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си, на колко си години и какво е занятието ти?

– Името ми е Найден, а на баща ми – Вълко. От Тетевен съм, от колибите Крушов дол, на 25–26 години, по занятие земеделец.

– Заедно ли бе с разбойниците, които обраха хазната?

– Да, с тях бях.

– Как обрахте хазната?.

– Два дни стояхме в прохода. Хазната дойде, обрахме я.

– Ти стреля ли?

– Не, аз не съм стрелял. Стреляха Стоян, Тодор и Димитър.

– Колко гроша взе?

– Там не ги броихме, веднага напълнихме чантите. После ги броихме. Излязоха 7000 гроша.

– Къде брои парите?

– Когато стигнахме на едно високо място, там, на върха, ги преброихме.

– Какво направи с парите, които взе?

– Те стояха у мен осем дни. След осем дни дойде Стоян пандурът и ги взе. На мен даде 1710 гроша.

– Какво направи останалите у теб пари?

– Вчера ги донесох тук.

– Къде ги беше скрил?

– Бях ги сложил под един камък в балкана, далеч от моята колиба. Оттам ги извадих и вчера ги донесох тук.

– Кой ви организира да извършите обира?

– Дойде Стоян и ми каза: „Хайде, да вървим на лов!“ Станахме и потеглихме. После той каза, че щели сме да нападнем хазната. Макар и да поисках да се върна, те ме заплашиха, че ще ме убият, и останах.

– Когато Стоян дойде да вземе от тебе парите, ти не запита ли къде ще ги носи?

– Той изобщо не ни позволяваше да говорим.

– Ще подпишеш ли тия си признания?

– Ще подпиша.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Найден Вълков

Разпит на Павел Лалов, извършен на 27 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Павел, а на баща ми – Лало. От колибите Крушов дол съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 20 години съм. Занятието ми е дюлгерство и овчарство.

– Защо те докараха тук?

– Докараха ме тук, задето с нашите другари обрахме хазната.

– Кой те повика, за да отидете да нападнете хазната?

– Берях царевица. Дойде Лечо ковачът и каза: „Хайде да те заведа на лов!“ И аз отидох. После разбрах, че щели да нападат хазната.

– Когато нападнахте хазната, кой стреля пръв?

– Пръв стреля Тодор, след него – Димитър, а после – Стоян. Стреля се още 7–8 пъти, но не знам кои са стреляли.

– Задигнахте ли парите и колко пари взе ти?

– Парите задигнахме. Аз взех 350 бели меджидиета и една торбичка с хиляда гроша. Десет дни по-късно дойдоха заедно Димитър и Стоян и взеха от мен тристате бели меджидиета. Торбичката с 1000 гроша и петдесетте бели меджидиета оставиха на мен.

– Не запита ли защо взеха от теб парите?

– Запитах, а те ми отговориха: „Имаме и други другари. Ще ги разделим с тях.“

– Откъде взе оръжие и кой ти даде дрехите?

– Оръжие си имах. Стоян ми даде един чакшир [183]. Аз не отидох с фес на глава.

– Кой ти даде патрони?

– Имах два патрона. Напълних с тях пушката си, но дори не стрелях, върнах я пак тъй, както е пълна.

– Ти, който знаеш, че нападението върху хазната и обирът на царските пари е престъпление, защо отиде?

– Стоян ни каза: „Не бойте се, нищо няма да ви се случи!“ Ние се подведохме по ума му и отидохме. Престъпление е, извършихме го.

– Верни ли са тия твои признания?

– Верни са.

– Знаеш ли да пишеш?

– Не знам.

– Ела, вместо подпис удари пръста си!

– Да го сторя.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Павел Лалов

Разпит на Димитра, извършен на 27 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти? Откъде си?

– Името ми е Димитър, а на баща ми – Никола. От Дяково съм.

– На колко си години? Какво е занятието ти?

– На 34 години съм. Най-напред слугувах три години в Сърбия. От Сърбия отидох със сръбски паспорт във Влашко. Три години прекарах във Влашко. После отидох при Гарибалди в Италия. По-късно от Италия минах в Гърция. От Гърция отидох на остров Крит. Критската война завърши. Предадох се на генерал Сава [184]. На остров Крит прекарах три години. После от Крит отидох пак в Гърция. Там хвърлих сръбския паспорт. Дадоха ми гръцки паспорт. Оттам преминах във Влашко. Във Влашко ме намери българският комитет и ме изпрати тук.

– В Крит си се предал на генерал Сава. Това, което тук си извършил, е известно. Ето, като пристигнах тук, защо ти не дойде да се предадеш на мен?

– Подведох се по ума си, глупаво постъпих.

– Самичък ли дойде от Влашко по комитетската работа?

– Самичък дойдох [185]. Вече година и половина съм тук.

– Тук с кого образувахте комитети?

– Преминах в Никопол. От Никопол, представяйки се за търговец, отидох в Плевен, а от Плевен – в Ловеч, дето престоях две седмици. Закупих оттам 3 оки пашкули, които занесох в Плевен. А от Плевен през Никопол отидох отсреща. Пристигайки в Никопол, там ми взеха паспорта, който притежавах, и ми дадоха тескере [186]. После, като отивах [във Влашко], взех паспорта си и върнах тескерето. Във Влашко останах една седмица при комитета. Върнах се пак обратно. Предадоха ми книжа, които донесох в Ловеч.

– На кого предаде в Ловеч книжата?

– Книжата предадох на Марин Попов кафеджията, на Ваньо терзията и на фабриканта на коприна – Димитър Пъшков [187]. Оттам ме изпратиха в Сопот и в Карлово. Пратиха ме до Дякон Васил, който дошъл преди три години, изпратен от комитета,

– Кой те изпрати при Дякон Васила?

– От отсреща, от комитета ме изпратиха до кафеджията Марин, терзията Ваньо и фабриканта на коприна – Димитър Пъшков.

– Оттам ли ти дадоха книжа?

– Да, оттам ми дадоха. Аз пък предадох книжата, които ми дадоха, на Дякон Васила.

– Дякон Васил какво ти направи?

– Взе ги. Той влезе с книжата в Карлово, а мен изпрати в хана. Там престоях три дни. След три дни той ми изпрати известие по един младеж. Но младежът не си каза името и аз не го познавам. Даде ми златни минцове за разноски. Изпрати ме в Карловските бани. Там престоях две седмици. После Дяконът пак ми изпрати известие и един златен минц за разноски. Изпрати ме в Хисарските бани, Пловдивско. И там престоях 45 дни. После отидох в Пловдив. Заверих паспорта си. В Пловдив накарах да ми заверят и тескерето. Отивайки в Карлово, отседнах в същия хан. Там, в Карлово, два дни чаках в хана. Той [Дяконът] ми изпрати известие пак чрез по-раншния младеж. Сега си спомних името на тоя младеж. Той бил Петър, синът на попа. Очаквали сме с Дякона писмо от Ловеч. От Ловеч пристигна писмо да идем и двамата там. Понеже и двамата тръгнахме пеш, той ми каза: „Ти мини през Сопот!“ А той самият, като прехвърлил от Карлово направо балкана, минал през Троянския манастир. Аз пък пътувах като търговец. Поисках от евреите 10000 оки пашкули. Те ме взеха за голям търговец, не знаяха защо пътувам. Понеже се срамувах да пътувам без кон, от Сопот наех един кон за 54 гроша. Отидох в Ловеч. Два дни след мен пристигна там пеш и Дяконът. Сега идва друг наш начин на работа. В Ловеч пристигнал един нов наш другар. Чакал ни две седмици. Когато аз идвах в Ловеч, отсядах в хана. Нощем отивах в къщите на кафеджията Марин Попов на терзията Ваньо и на фабриканта на коприна – Димитър Пъшков, и разговаряхме.

– За какво разговаряхте?

– Новодошлият другар бе убитият по-сетне в Русе Ангел Кънчев. Той ме запита: „Напредват ли работите на нашия Дякон по ония места?“ [Следва не на място текстът] [188]: – Аз се видях с Дякона. Той не доверяваше работите си на мен и много-много не ми казваше. Даде ми пари за дребни разходи. Изпрати ме в Баня, а после в Хисаря. Там престоях 45 дни. Оттам отидох в Пловдив. Наредих да ми заверят паспорта. Той каза: „Сега няма да ходим. Сутринта ще излезем в лозята, дето ще имаме събрание.“ На сутринта, след отпуск на черква, излязохме в лозята. Заедно с тримата души, чиито имена казах по-горе, и Христо бояджията от Ловеч, дойде и попът. Те бяха пет души и ние двама станахме всичко седем. Там, в лозето, направихме събрание.[Сега идва отговорът]– Аз отговорих на. Ангел Кънчев: „За работите попитайте Дякона. Той криеше от мен, не ми вярва.“ И той [Ангел Кънчев] захвана да разпитва Дякона. А Дяконът му отговори: „Аз и в теб не мога да имам доверие. Да походим един път заедно, да се запознаеш с работите. След като се запознаеш, ще ти кажа имената на хората.“ После, ако и да искахме да излезем по селата, нямахме нито пара в джоба си. Но нали се представяхме за търговци, срамувахме се да ходим пеш. Купиха ни коне. Един кон купиха от Ловеч, а друг – от Плевен, от пазара. В Плевен отидоха да купят коня Ангел Кънчев, Дяконът и Марин Попов. Докато те се върнаха, аз стоях в хана на Меджидика [189]. Но по тая работа ханджията нищо не знаеше. Той ни считаше за търговци. Мен хората знаеха за търговец, а Ангел Кънчев – за такъв, който търси учителско място.

– Кой даде парите за конете?

– Дяконът си купи кон на вересия, при условие сам той да заплати стойността му. А парите за другите коне събрали лицата, чиито имена казах, а именно: за единия кон ги събрали от Ловчанския комитет, а за другия – от Плевен. Аз обаче не отидох с тях [да купувам конете].

– После, като купихте конете, къде отидохте?

– Лицата, които казах [Ангел Кънчев, Левски и Марин Попов], се върнали от Плевен с конете през нощта. Валя дъжд. В Ловеч те отседнаха в един хан, но аз не знам името на ханджията. От Ловеч потеглихме тримата заедно [190]. Плевенският и Ловчанският комитети ни дадоха 500 гроша. Оттам отидохме в Троян. В Троян и тримата отседнахме в един хан. Дяконът излезе от хана с книжата и отиде [някъде], като ни каза: „Вие ме чакайте тук! Аз ще дойда!“ След един час той се върна. Ангел Кънчев го запита: „Де ти са хората?“ А Дяконът му отговори: „Моите хора заминали през нощта по селата. Намерих само двама души. Не стана работа. Дадох книжата си на тях.“ На сутринта станахме оттам, минахме Сопот и отидохме в Карлово. В Карлово аз отидох в един хан, Ангел – в друг, а Дяконът, той си има тайна къща, отиде там, като ни каза: „Утре заранта ще ви се обадя по едно момче.“ Ние останахме в хановете, дето бяхме до късно към обед. Чакахме известие. Ангел Кънчев дойде в моя хан и ме запита: „Получи ли от Дякона известие?“ – „Не“, отвърнах аз и го запитах на свой ред: „А ти получи ли?“ – „Не, и аз не съм получил“, каза той. Ангел Кънчев продължи: „Как са работите на тоя човек? Той крие от нас!“ Едва на третия ден Дяконът прати да повикат Ангела. Аз останах в хана. Отидоха заедно с Ангела и устроиха събрание. Но къде и в коя къща стана то, аз не видях и не знам. После, когато Ангел се завърна, аз го запитах: „Как вървят тук работите?“ А той отвърна: „Тук Дяконът е имал малко хора.“ После заверихме тескеретата и отидохме в Клисура. Пътувайки за Клисура, запитахме Дякона: „Кaк е, имате ли тук [в Клисура] хора?“ А той отговори: „Тук имам само един човек.“ И тримата отидохме в един хан. Той [Левски] излезе самичък от хана навън, като ни каза: „Вие останете!“ След половин час пак се върна и ни каза: „Моят човек не е тук. Отишъл в Пазарджик.“ Ние възседнахме конете и оттам отидохме в Копривщица. И тримата отседнахме в един хан. Дяконът и Кънчев оставиха на мен книжата и излязоха заедно. На едно тайно място те устроили през деня събрание. Но аз не видях хората им и не зная кои са. Оттам пък отидохме в Панагюрище. Пак ме оставиха в хана, а те излязоха. На тайно място устроили събрание. Аз стоях в хана. Когато дойдоха, аз ги запитах: „Как вървят тук работите ви?“ Те отговориха: „Средно.“ Станахме оттам, та отидохме в Пазарджик, дето и тримата отседнахме в хана на Гюмюшгердан. Мен ме оставиха пак в хана, а двамата излязоха.

В Пазарджик престояхме два дни. Аз ги запитах: „Как вървят тук работите ви?“ Те отговориха: „Тук работите вървят по-добре.“ На третия ден тръгнахме оттам и отидохме в едно село, близо до Пловдив [191]. Там обядвахме. Привечер влязохме в Пловдив. Те отидоха в друг хан. Аз отидох в хана на Гюмюшгердан. Там мен пак ме оставиха в хана, а те двамата излязоха заедно да устроят събрание. Устроили събрание, но мене не заведоха и аз не знам [кои са били на събранието]. Те самите казаха, че там работите вървели добре. Станахме оттам, та отидохме в Чирпан. Там отседнахме в един хан. Дяконът каза: „Тук имам един човек, но и работата е толкоз.“ На сутринта излязохме от Чирпан и заминахме за Стара Загора. Там аз отидох в друг хан, а те двамата отседнаха в един и същи хан. Те излязоха. Направили събрание. В Стара Загора престояхме два дни. На третия ден станахме, та отидохме в Нова Загора. Там не стана никакво събрание. Пренощувахме. На сутринта станахме, та отидохме в Сливен. Там и тримата отседнахме в един хан. Дяконът взе книжата и излезе самичък. Той ги раздал на комитетите. На втория ден тръгнахме оттам и отидохме в Котел, дето, като заверихме тескеретата си, веднага продължихме и отидохме в Трявна. В Трявна Ангел Кънчев отиде у свой роднина, аз – в един хан, а Дяконът отседна в една тайна къща. Там престояхме два дни. Дяконът устроил двата дни събрания. Мен той не ме повика. И Кънчев не ходи. На третия ден тръгнахме и отидохме в Лясковец. И тримата отседнахме в един хан. Там стана голямо събрание. Имаше 18 души. Дадохме им книжата. Но не знам имената на тия 18 души. Знае ги обаче ханджията.

– Ханът, в който гостувахте в това село и дето правихте събрание, в коя част на селото е? Какви хора го посещават и как се казва ханджията?

– Името на ханджията не знам, но ханът се намира от дясно на пътя, като се отива от Трявна за Лясковец. В него отсядат най-вече селяни. Там оставихме три писма. Тръгнахме от Лясковец и на път за Търново, едно момче от Търново взе Дякона и го заведе в една тайна къща. Ние двамата отседнахме в един хан. Останахме в хана. Дяконът не ни осведоми за работата, която върши там три дни. Той свърши работата си самичък. На четвъртия ден ни съобщи да тръгваме. Той самият тръгнал преди нас. Настигнахме го при лозята и го запитахме: „Защо не ни повика на събранието?“ А той отговори, че тамошният комитет се усъмнил в нас, че ни били взели за шпиони на турската държава и ни заподозрели. Затуй не ни повикали. Продължихме да вървим и като наближихме Габрово на четвърт час, Дяконът каза: „Тук има един полицейски инспектор, който ме познава. Да не оставаме, да заминем!“ Минахме, без да правим престой. Отидохме в Елена. И тримата отседнахме в един хан. Там Кънчев и Дяконът излязоха. Аз останах в хана. Беше по време на рамазан. Дойдоха заптиета и поискаха тескерето. Подадох го. Заверихме тескеретата си. После те [Левски и Кънчев] дойдоха. Запитах: уредена ли е работата, а те отговориха: „Напразно, тук работата е слаба!“ Книжа не оставиха. Те казаха, че се бояли от Юрданчо ефенди. Оттам отидохме в Севлиево. Двамата взеха книжата и излязоха. Аз останах в хана. После в стаята ми дойде заедно с Дякона и Кънчев и един часовникар. Те седнаха. Разговаряхме. После [часовникарят] стана и си отиде. Но те тримата водиха тайни разговори, които аз не можах да разбера. После тръгнахме на път за Ловеч. По пътя другарят ми Кънчев започна да се кара на Дякона: „Аз твой слуга ли съм? Както аз, така и моят другар Димитър дойдохме да вършим работа. Ти ни мъкнеш след себе си, а ходиш сам, водиш на всяко място тайни разговори. Не ни осведомяваш.“ После почнах да се карам на Дякона, а той отговори: „В Търново и в Трявна на вас погледнаха като на шпиони. Дори и аз още доверие… [Тук текстът на следствието спира, тъй като са откъснати и липсват следващите листове от протоколната тетрадка] [192]

Телеграма от софийския окр. управител Мазхар паша до дунавското областно управление

593

София, 16 ноември 1872

119 думи,пощ.№ 2548,подадена в 6:10 часа.

От София за Русе

До Дунавското областно управление

Донасям следното:

При следствието, което се води тук на обирачите на хазната, се разкри, че нападението в една българска къща в Ловеч на 15 август през деня е извършено от разбойника Вутьо Ветьов от селото Видраре. Снощи въпросният Вутьо бе заловен по изкусен начин във Видраре и докаран. Разпитан, той призна пред специалната комисия, че, когато заедно с Дякон Левски двамата нападнали споменатата къща и задигнали известна сума пари, 20-годишният слуга на стопанина на къщата, като разбрал, че са влезли с цел да крадат, започнал да вика за помощ. Тогава Дяконът, в негово присъствие, наранил с кама слугата в корема, вследствие на което последният починал [193]. И тъй, разкрити са авторите и на това престъпление и единият от тях е заловен.Заповед! [194]

16 тешрин сани [12]88. Софийски окр. управител: Ахмед Мазхар О.О., инв. 248/1951

Министерска телеграма до Абди паша и дунавското областно управление

[Цариград], 26 ноември 1872

От Високата порта за Русе. 75 думи, пощ. № 1759, под. 1.40 часа.

Комисията, назначена за разследване на задържаните в София бунтовници и техни съмишленици, съставена от дивизионния генерал Али Саиб паша, Иванчо ефенди и Шакир бей, след три дни от датата на телеграмата ще потегли оттук и ще замине направо за Русе. Желателно е да устроите и вие едно заседание, на което да разгледате дадените по въпроса инструкции. Като вземете още там необходимите решения и предварителни мерки, да изпратите комисията на нейното местоназначение.

26 тешрин сани [12]88 или 7 шеввал [12]89

О.О., инв. 249/1951

Доклад до негово величество

[Цариград], 27 ноември 1872

Съгласно със султанската заповед комисията, която е решено да се изпрати в София, ще тръгне след един-два дена. В нея влизат техни превъзходителства дивизионният генерал Али Саиб паша, членът на Висшия съвет на правосъдието Иванчо ефенди и бившият помощник на валията в Багдат Шакир бей.

Целта от една страна е да се покаже силата на правителството, като се накажат истинските бунтовници и подстрекатели, и на подстрекаваните да се отворят очите, а от друга страна категорично да не се допусне, щото въпросът ненужно да се раздуха и разшири вън от рамките и с това да се развълнуват духовете на населението. Изобщо да се вземат умерени и разумни мерки, тъй като Софийското управление е едновременно и тъжител и съдия.

8 шеввал 1289

До дунавския вилает [195]

[Цариград], 1 декември 1872

Вашите книжа и рапорт, дето говорите, че очаквате пристигането на назначената от тук комисия, за да изследва делата и преписките на бунтовническия комитет в София, който биде изкаран наяве с арестуването на похитителите на държавното съкровище наблизо до Орханийската каза, бидоха едно по едно прочетени в министерския съвет.

Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета, разпитът им пред една смесена комисия, подписването на признанията от самите обвиняеми и потвърдяването им от смесената комисия.

Вие полагате големи усилия и с положителност очаквате залавянето на главата на бунтовниците Васил Левски, който заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко, като сте изпратили заловената фотография на същия до всички паспортни чиновници с настойчиви заповеди да не бъде допуснат да мине отсреща и да бъде заловен.

Поради засилващото се значение на тайните издирвания, ние ви позволяваме да изразходите нужните суми над дадените под форма на здравни разходи 3000 гроша за тайни агенти и други съответни разходи.

12 шеввал 1282.

Препис от първите съдебно-следствени разпити на обирачите на хазната и на лицата от комитета, образуван за бунтуване на населението, произведени от нарочната комисия от стр. 1 до стр. 58

Съкратени следствия на лицата от бунтовническия комитет и обирачите на хазната, [произведени] от нарочната комисия 9 декември. 1872 (21 шеввал 1289)

Разпит на Божила, земеделец от Орхание [196]

9 декември 1872

– Как стана твоето постъпване в комитета, образуван с цел да бунтува населението в България, чрез кого, с каква цел и каква ти беше там службата?

– Преди девет месеца дойде при мене Велчо касапинът [197], намери ме [и ми каза]: „Да влезем в комитета за народното дело!“ И аз влязох чрез него в комитета. Каза ми: „Ние не можем накара падишаха да чуе за народните мъки. Да направим една такава работа, за да бъдат чути.“ Ето, тая беше целта. От влезлите в комитета събирали пари, но понеже аз съм беден, вместо пари, служех, като ме използваха за пощенски куриер.

– Защо вземаха тия пари?

– За да купуват оръжия за комитета.

– Какво щяхте да правите с оръжията?

– Да се борим, та в данъчно отношение да сме наравно с мюсюлманите. Ако те не направят това, да воюваме.

– С кого щяхте да воювате?

– С кого другиго, ако не с падишаха.

– „Служех като куриер“, казваш, колко време беше пощенски куриер и где и колко писма занесе?

– Служа от месец март и занесох в три села три писма.

– Значи ти изпълняваше всякаква служба в комитета?

– Да, господине, вършех всичко, каквото ми заповядваха.

– Защо и как бе убит от Димитра осъденият на смърт дякон на ловчанския владика [198] и кога и как ти взема Димитровия кон от хана на Гавриила [199] и го предаде на Димитра?

– Бях на полето; дойдох в Гаврииловия хан, дадоха ми петдесет драма ракия, изпих я. Казаха ми: „Димитър ще убие дякона ,вземи коня, закарай го и чакай в градината, след като изгърми пушката, Димитър ще дойде и ще вземе коня, а ти бягай оттам. Никой освен тебе не може да свърши тая работа.“ Аз бях пил множко, взех коня [и] отидох в градината; пукна пушката, сетне дойде Димитър, взе коня и ми каза: „Бягай!“ Аз не останах там, отидох си в къщи. Причината, за да бъде дяконът убит, е: понеже комитетът е таен, а дяконът имаше връзки с орханийския мюдюр, той бе убит, за да не издаде тая работа.

– Защо и с каква цел беше нападната къщата на Николчо Арнаудов в Етрополе [200]? Употребено ли беше там оръжие срещу някого и кой беше главатарят на тая група?

– Той беше обещал пари на комитета, но не ги даде, и затова бе нападнат. Целта на нашето нападение беше да го сплашим и вземем парите. Не беше употребено никакво оръжие. Бяхме дванадесет души, главатар ни беше Димитър [201].

– Кои са имената на хората, с които беше и ти?

– Главатар ни беше Димитър. От нашето Орхание освен мене бяха: Велчо касапинът и Мито бояджията [202]. Останалите бяха от други села, не мога да зная техните имена.

– Какво направихте?

– Почукахме на дворската врата, момчето отвори, влязохме в двора, почукахме на вътрешната врата, не отвориха, видяха и започнаха да пищят и ние ги оставихме и избягахме.

– Денем или нощем стана това?

– През нощта, в два часа.

– Всички ли бяха въоръжени?

– У всички ни имаше оръжие. Също и на мене дадоха оръжие. Аз имах дълга пушка и пищов. У някои пък имаше по една пушка и един нож. Такова беше оръжието.

– Като се върнахте, къде отидохте?

– Отидохме на Цветковия хан в Правец. Аз бях взел оръжието оттам, оставих го. И всеки си отиде вкъщи.

– Събирали ли сте се и други път в Цветковия хан?

– Аз не съм ходил. Аз само разнасях писма. Цвятко [203] знае.

– Занесе ли при събирането на обирачите на хазната, освен хляб и ястие, други някакви припаси, сиреч барут и куршуми? Откъде имаше ти предварително сведения за мястото на засадата в прохода, от Васила или от Марина [204] научи първо за тръгването на хазната?

– Освен хляб, сирене, праз и ракия, друго нищо не занесох. Те са имали от по-рано оръжие и барут. Понеже бях овчар по тия места, обикалял съм ги и [ги] зная. Предадох хляба на разбойниците [и] отидох да сека шума. За тръгването на хазната им съобщил Велчо, обаче аз знаех от по-рано, че хазната ще бъде нападната.

– Защо нападнахте хазната?

- Някои от другарите казваха – за да се купи оръжие за комитета, а други казваха – за да чуе падишахът, та да изпрати чиновници, за да им опишем положението си.

– Кое от тях е вярното?

– Вярното е – за да се купи оръжие.

– Купиха ли се пушки и оръжие и взеха ли от тебе пари за комитета?

– Не ми е известно да е купено оръжие и не дадох пари.

– Дадоха ли ти дял от парите на обраната хазна и колко души бяха ония, които нападнаха хазната?

– Не ми дадоха нито пара и нападателите бяха четиринадесет души.

– Кои са имената им?

– Аз познавах само Димитра, Вълка, Стоян пандура и Тодора [205], имената на останалите научих тук.

[Подп.] Божил Генчев

Зададените пред нас въпроси и получени отговори, както и показанията на Божила са, според както са записани по-горе. 21 шеввал [12]89 или 9 декември [12]88 [1872] година. Ессеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, Пешо Тодоров, Мито, Ессеид Махмуд Мазхари.

Разпит на Велчо касапина [206] от Орхание

10 декември 1872

– Ти влизаше в комитета, образуван за бунтуване на българите, по какъв начин и чрез кого постъпи, какво беше вашето намерение и каква служба изпълняваше там?

– Къщата ми в Орханиее в съседство с Гаврииловия хан, поради което ходех постоянно в неговия хан. Един ден Гавриил ми рече: „Ще ти кажа нещо, обаче никому да не обаждаш, ако обадиш, има закон ,ще те убият.“ Аз му рекох: „Няма да обаждам.“ След малко аз си тръгнах за вкъщи. Гавриил дойде след мене и ми съобщи това, което искаше да ми каже. Рече ми: „Ние ще се оплачем от положението си, затова съставихме и комитет, ще искаме права, от всекиго събираме пари, ти нямаш пари, ще работиш физически.“ И аз се съгласих и влязох в комитета от месец март.

– Като каква физическа работа изпълняваше в комитета?

– Понякога пишеха писма, занасях ги, понякога ме пращаха да викам хора.

– Кои са правата, които искате от държавата?

– Учените, които влизаха в комитета, не говореха толкова много. Чух само, че ще се събират пари и че ще се купува оръжие.

– Колко бяха събраните пари и какво ставаше с тях?

– Колко бяха, аз не зная; секретар беше Гавриил, той знае. Даваха се на главатаря ни Димитър, той знае где отиваха и какво се правеше с тях.

– Ти къде носеше писма?

– Занасях ги в Цветковия хан в Правец.

– Ти ли влезе първо в комитета, или Божил?

– Първо влязох аз и на Божила казах аз.

– Как и защо беше убит от Димитра осъдения на смърт дякон на ловчанския владика и как ти съобщи на Димитра?

– Косях трева на полето. Васил Наков ми прати известие да дойда. Нея вечер не можах да дойда, дойдох на следния ден. Намерих Димитра и той ми каза: „Ще убием дякона, изведи го на полето!“ Аз не се познавах с него. Сетне [Димитър] нагласи [работата с] един шивач [207]. Шивачът после съобщи, че дяконът е неразположен и не можел да излезе на полето, обаче привечер ще го заведе в хана. След това аз и Васил Наков вземахме Димитра и го заведохме на мястото на засадата [и] го оставихме там; дойдох в хана и питах Гавриила, даскал Васила [208] и Васил Наков за дякона. Те ми казаха, че е в хана на Стоян Брънчев. Изпратихме шивача да научи. После той дойде и съобщи, че дяконът щял да се върне в къщи към три часа вечерта. Това известие аз съобщих на Димитра и оттам си отидох в къщи.

– Къде беше засадата, дето се криеше Димитър?

– Настаних [го] зад един стар плет, обърнат към моста, на сто крачки разстояние срещу къщата, дето живееше дяконът, та като мине [той] през моста, да бъде ударен лесно.

– Защо премахнахте тоя дякон?

–Щеше да обади на властта и да предаде комитета и Димитра, затова бе убит.

–Защо и с каква цел нападнахте къщата на Николчо Арнаудов в Етрополе? Употребихте ли оръжие срещу някого, кой ви беше главатар и колко души бяхте?

–Поискаха му се пари, той не даде исканото количество и затова отидохме да го сплашим. Бяхме дванадесет души и главатар беше Димитър. Някои от нас имахме пушки, някои пищови, някои ножове, а аз имах един малък пищов, това беше пищовът на Васил Наков. Почукахме на вратата, момчето отвори вратата, Димитър влезе вътре с момчето, жените затвориха горната врата, не ни отвориха и завикаха, ние се върнахме назад и всички вкупом дойдохме в Цветковия хан. Там оставихме оръжията. Аз си дойдох вкъщи.

– Преди да занесеш хляб и ядене на събралите се обирачи на хазната, вършил ли си някоя друга работа и кой им съобщи, че хазната ще тръгне?

– В Тетевен бяха събрали петдесет хиляди гроша от данъци и бяха изпратени на път за Орхание, като и нашият другар Васил бояджията дойде заедно [с тях] в Цветковия хан в Правец. Нея вечер Васил остана там, а парите бяха предадени в Орхание чрез селския мухтар. На следния ден Васил дойде с кобилата на ханджията, намери ме и ми каза: „Вземи тая кобила и я закарай обратно в Цветковия хан, там има един човек, ще изпълниш онова, каквото ти каже.“ Аз взех кобилата и повторно отидох в хана и я предадох на Цветко. Там намерих Стоян пандура. Той ми каза: „Ще излезем на Каменна стръга, да ни намериш там и да ни донесеш хляб. Пари за хляб да вземеш от Васила.“ Върнах се пак в Орхание, намерих Васила [и] взех от него три гроша. Купих от две фурни хляб по за шестдесет пари, триста драма ракия и праз; взех със себе си Божила и отидохме заедно. На уреченото място намерих около дванадесет души, предадох хляба и понеже мястото, гдето бяха, е открито, нея нощ останахме заедно там. Сутринта казах на Божила: „Ти си овчар, знаеш мястото на засадата, вземи ги и ги отведи по-нататък!“ Те отидоха с Божила, а аз се върнах в Орхание.

– Когато в Цветковия хан Стоян пандурът ти каза: „Занеси хляб!“, не ти ли каза, че са се събрали?

– Каза ми, че хазната ще тръгне от Орхание, и че са се събрали да я нападнат, пък и аз знаех за това.

– Занесе [ли] им повторно хляб?

– Когато занесохме първи път хляб, беше сряда. На следния ден, четвъртък, занесохме пак и Васил [209] им беше казал да чакат, понеже хазната се стяга и ще мине оттам. До сред път вървяхме заедно с Божила. Един човек от техните хора идваше да чака хляба и ни срещна. Казах му, че Васил ни съобщи за тръгването на хазната. Оставих Божила да го придружава, изпратих ги и се върнах обратно.

– След това кой съобщи за тръгването на хазната?

– На следния ден седяхме в кафенето на Гавриила заедно с касиера Марин [210] и Васил бояджията. Дойде финансовият началник и повика касиера. Ставайки, Марин даде знак с око на Васила, че хазната ще тръгне, и Васил ми каза: „Хайде, върви бърже и съобщи, че хазната ще тръгне.“ Аз отидох, но не можах да ги намеря на мястото, дето предния ден бях занесъл хляб. Те бяха заели засадата. Оттам се върнах вкъщи.

– Не дойде ли да съобщиш на Васила, че не си могъл да ги намериш?

– Дойдох, потърсих Васила да му съобщя, но не можах да го намеря. След това си отидох вкъщи.

– Сетне какво стана?

– Докато се завърна вкъщи, дошло известие, че хазната била нападната.

– Колко ти дадоха от парите на нападнатата хазна?

– Не ми дадоха ни една пара.

– Защо бе нападната хазната?

– Нападната беше, за да се купи оръжие.

– Как попаднаха в ръцете ти комитетските книжа и къде се дянаха после тия книжа?

– Тия книжа, поставени в една тенекия, ми бяха предадени от Гавриила, който ми каза: „Скрий ги!“ И аз ги скрих. След един-два дни Гавриил дойде при мене и поиска тия книжа. Понеже бях болнав, казах му, че не мога да стана да ги намеря. След един-два дни ме запряха по работата на хазната. Когато брат ми дойде в конака да ме види, аз му казах: „Вкъщи има една тенекия, вземи я и я предай на Гавриила!“ И му я дали.

Подписал: касапинът Велчо

Зададените пред нас въпроси и отговори, както и признанията на споменатия Велчо, са според както са записани по-горе.

22 шеввал [12]89 или 10 декември [12]88 [1872] година. [Подп.] Ессеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Пешо Тодоров, хаджи Мано Стоянов, Мито.

Разпит на Димитра, главатар на бунта [211]

9 декември 1872

– Отде си, где си роден, какъв ти беше занаятът?

– От Дяково съм, Македония, там съм роден. Излязох оттам дванадесет-тринадесет годишен; нямах никакъв занаят.

– Когато за първи път излезе от родното си място, къде и по каква работа замина?

– Заминах първоначално за Сръбско, за да работя.

– Колко години стоя в Сръбско?

– От [18]48 до [18]56 година – престоях в Сръбско осем години.

– Какво работи в Сръбско през тия осем години?

– Слугувах при големи хора и прекарвах, както можех.

– Оттам къде отиде?

– Оттам заминах за Влашко.

– Пак да слугуваш ли отиде там и колко години престоя?

– Отидох през [18]56 година пак да слугувам и останах до [18]62 година.

– Може би знаете при кого сте слугували във Влашко?

– Да, зная. Живях в Букурещ и в Гюргево, на други места не съм живял. В Букурещ слугувах в гостилницата на Ганескувите синове, а в Гюргево се занимавах с гостилничарство.

- Къде отидохте след [18]62 година?

– Отидох пак в Сърбия и там стоях една година – до [18]63 год.

– Там какво прави?

– Бях в сръбския башибозук по време на белградските събития.

– А оттам?

– От [18]63 до [18]65 година бях пак гостилничар в Гюргево – Влашко.

– Къде отидохте в [18]65 година?

– Заминах за Италия, за да се запиша пак доброволец във войската на Гарибалди [212].

– Колко време останахте във войската на Гарибалди?

– Останах до [18]66 година.

– Къде отидохте в [18]66 година?

– През [18]66 година дойдохме заедно с осемдесет и двама души от Италия в Атина. Записах се доброволец. Отидохме в Крит, където заминахме с един параход на име „Панелини“ [213] с триста и шестдесет души другари [и] слязохме на едно място близо до Кастел [214] .

– В чия войска се причислихте там? – Причислихме се към войската на Фронисос [215].

– Участвахте ли в сражения?

– В сраженията участвах три години и два месеца, до свършването на войната. След като свърши, предадох се на Сава паша [216] в Свакия.

– Къде ви изпрати Сава паша?

– Изпратиха ни с френски параход в Шира [217] , там останах около един месец. Платиха ни месечно по петстотин драхми, заплатиха и пътните ми по парахода, и през Цариград отидох в Браила.

– Колко време престоя там?

– Обикалях около три месеца в Браила и оттам се завърнах пак в Белград.

– Колко стоя в Белград?

– В Белград останах четири месеца, обикалях без работа и не се залових за никаква работа.

– По коя година беше това?

– Беше към [18]70 година.

– Къде отиде пак от Сръбско?

– Отидох пак във Влашко – в Браила.

– Какво правихте в Браила, с кого се срещахте и каква работа заловихте?

– От Белградския български комитет ми бяха дали писмо до българския комитет в Браила. Занесох го в Браила и го предадох на председателя на Браилския български комитет, Войников [218]. В занесеното от мене писмо беше писано: „Изпратете го на отсрещния комитет, за да му служи, ако е съгласен.“ Попитаха ме: „От отсрещния комитет искат хора, би ли отишъл там?“ И аз приех. Не минах веднага. Отидох първо в Турну Магурели, срещу Никопол. Имаше писмо за тамошния комитет, предадох го и поговорихме.

– Кой е председател на тамошния комитет?

– Данаил от Плевен [219] , брат му Анастас е затворен тук.

– Колко се бавихте там?

– Бавих се два-три месеца; и те ме питаха същото, аз приех. Дадоха ми едно писмо, отправено до Ловчанския комитет. Аз взех писмото. Минах в Никопол. Там оставих паспорта си, връчиха ми едно пътно тескере. Документ за носене на оръжие взех от Никопол. Тръгнах оттам, дойдох в Плевен в комитетския хан на Дочо Мръвков. Там показах писмото на Дочовия брат [220] . Оттам двамата братя взеха една пътнишка кола. Дойдох в Ловеч. В Ловеч отседнах в хана на Меджидика [221], където не знаеха що за човек съм. Там останах дванадесет дни. На третия ден отидох в комитетското кафене на Марин, поповия син [222], и му предадох писмо. Аз обаче исках да се срещна с Дякон Левски. Казаха ми: „Той сега не е тук, в Пловдивско е, ще дойде по-късно, дотогава, за да не разбере някой, намери си работа.“ И аз закупих постепенно около три оки пашкули. Когато бях зает с купуването на пашкули, дойде мюфетишът и ми каза: „Търсят те от конака.“ И ме заведе при каймакама. Отидох и се явих при каймакама. Той ме запита: „Защо си дошъл?“ След като му казах, че съм дошъл да събирам пашкули, и че след няколко дни ще си вървя, заверих пътното си тескере. На втория или третия ден минах за Турну Магурели. Там, отсреща, се бавих две седмици; дадоха ми едно писмо и един пиринчен печат с издълбан върху него образ на лъв. Минах пак в Нико- пол и оттам в Плевен, а после дойдох в Ловеч. Отседнах пак в същия хан и пак предадох писмото и печата, предназначени за Ловчанския комитет. Там [в Турну Магурели] Данаил ми беше поръчал: „Докато не намериш Дякона, да не се връщаш! Ловчанският комитет ще ти го посочи“, ми каза той. В Ловеч останах още три дни. От Ловчанския комитет ми дадоха писмо, дадоха ми и печата, който бях донесъл, и ми казаха: „Ще намериш Дякон Левски или в Карлово, или в Сопот.“ Наеха ми едно добиче, заверих наново тескерето си, качих се на добичето и отидох в Сопот. Отседнах в един хан. От Ловчанския комитет ми бяха поръчали: „В Сопот има един Иван шекерджията, намери го, но печата не давай, дай му само писмото. Той ще ти посочи Дякона. Във всяко село, във все- ки град, понеже комитетът е таен, и Дяконът се намира в тайни къщи. Затова именно не ще можеш да го намериш; Иван шекерджията ще ви срещне.“ Аз съобщих на шекерджията. Той дойде, намери ме в хана, аз му предадох писмото. Той ми рече: „Сега денем не може, ще дойда да те взема половин час след като се мръкне и ще те заведа при него.“ Половин час след като се мръкна, той дойде. Срещнахме се с Дякона на едно място близо до лозята, на четвърт час извън града. Дадох му печата и си поговорихме. Дяконът ми каза: „Утре сутринта ти ще се дигнеш оттука и ще отидеш в Карлово.“ Каза ми един хан, не си спомням името му. „Там ще дойда и аз, ще доведа един друг човек, и ще се срещнем с тебе.“ Станах сутринта, отидох в Карлово и отседнах в хана. В хана престоях три дена пак в качеството на търговец. На третия ден дойде пак човек на Дякона и ме заведе на едно място близо до лозята извън града. Там намерих Дякона заедно с пет души от Карловския комитет и се разговорихме.

– Знаеш ли имената на тия пет души?

– Понеже тогава бях още нов, не ми казваха, не ми съобщаваха имената, обаче, ако ги видя, ще ги позная.

22 шеввал 1289 [10 декември 187 2] година.

– Какво разговаряхте там, за какво приказвахте?

– Изпратиха ме на Карловските бани, отстоящи на час и половина разстояние от Карлово и ми казаха: „Ние пак ще те повикаме.“ Дигнах се оттам и отидох на баните. Пари за разноски ми дадоха. В баните стоях самичък дванадесет дни. После дойде един човек и ме извика в Карлово. Отидох в Карлово и отседнах пак в същия хан. Там дойдоха двама души, намериха ме и ми казаха: „Иди на Хисарските бани, защото ако стоиш тук много, ще се разбере. Остани около един месец и в Хисарските бани, ние пак ще ти пратим известие“. Дигнах се и заминах. Там престоях че- тиридесет и четири дни [223]. Разноските ми дадоха пак те. На четиридесет и петия ден там дойде Дяконът и ми каза: „Оттук ще отидем в Пловдив.“ Понеже Дяконът дойде пеша, наехме от ханджията добичета, защото аз се бях представил като търговец на масло. Оттам отидохме в Пловдив; мене ме изпрати в хана, а той отиде в тайната къща. Там стоях дванадесет дни, обаче никак не видях Дякона. На дванадесетия ден дойде един човек и ми каза, че ще заминем за Карлово. Аз отидох в консулството и заверих паспорта си. Консулът не знаеше какъв човек съм. Заверих в конака и пътното си тескере.

– Консулът на коя държава е консул?

– Той е консулът на гръцката държава.

– После заминахте ли?

– Тръгнах от Пловдив; на края на града намерих Дякона. Отидохме в село Царацово, на два часа от Пловдив. Там отседнахме в една къща. Стояхме два дни. Направиха едно събрание от дванадесет души, но мене още не ме допущаха на събрание.

– Ще познаеш ли селяните, ако ги видиш?

– Зная имената на един-двама души, на другите не зная, обаче, ако ги видя, ще ги позная.

– Кои са имената на лицата-селяни, които знаеш?

– Единият селянин е Иван арабаджията, а другият е Божил [224], стопанин на тайната къща.

– На къде заминахте оттам?

– На третия ден в зори се дигнахме оттам и отидохме в село Черноземен. И там отседнахме също в една тайна къща.

– Правихте ли там събрание?

– Да, правиха, но го устроиха в една друга къща и мене не ме заведоха. Сутринта станахме оттам и отидохме в Карлово. Аз пак отидох в същия хан, Дяконът отиде в тайната къща. В Карлово престоях осем-десет дни. После той ми изпрати пак известие. Станахме оттам с човека, който ме повика, и отидохме в едно село, на половин час разстояние. Дяконът беше отишъл там преди нас със шест души. Там също отидохме в една къща. Те пак направиха събрание. Там не пренощувахме. До Карлово вървяхме заедно, другите се отделиха и заминаха по друг път, а ние с човека, който ме заведе в селото, отидохме в хана. В хана престоях два дни. После дойде един човек, донесе ми пари за разноски и ми каза: „Иди в Хисаря, после ще те повикат и ще тръгнете на дълъг път.“ Сетне ми дадоха пари за разноски и отидох в Хисаря. В Хисаря останах около четири-пет дни. После ме повикаха и аз отидох в Карлово. От Ловеч дойде писмо; „Тебе и Дякона ви търсят от Ловеч. Ангел Кънчев дошъл от Букурещ.“ След това ние заминахме, аз по един път, а Дяконът по друг. В Ловеч отидох в хана. След четири дни дошъл Дяконът. Повикаха ме. Отидохме в лозята. В лозята дойдоха Дяконът, ловчанският поп и осем души от Ловчанския комитет [225]. Заедно с тях беше Ангел Кънчев.

– Знаеш ли името на попа?

– Не зная, обаче той е нисък на ръст и с черна брада, а другите ни другари: Марин [226], поповият син и Димитър Пъшков са затворени тук; Ваньо терзията е избягал, също и Христо бояджията [227]. Имената на останалите не зная, ако ги видя, ще ги позная.

– В лозята стана ли дума по каква работа беше дошъл Ангел Кънчев, и какво направихте после?

– Ангел Кънчев ме дръпна настрана към края на лозето и ме попита: „Как са работите на Дякона, добре ли вървят?“ Аз му съобщих местата, които обиколихме, и че той не иска да ми казва нищо. Ангел Кънчев ми рече: „Сега тук ще направим едно събрание и ще узнаем как ще работим.“

– Направихте ли събранието?

– Направихме. Извадиха едно ръкописно упътване [228] и го прочетоха.

– От какво се състоеше упътването и какво постановява?

– Сега, понеже това упътване беше ръкописно, не мога да зная, дали беше изпратено от отсреща, или беше написано тук. Дяконът и другите ме попитаха: „Ние те разведохме досега, доверихме ти се, приемаш ли да бъдеш пълномощник на тоя комитет?“ Отговорих: „Приемам.“ Тогава те ми рекоха: „Назначаваме те за пълномощник от Ловеч и Тетевен до София. Ще ти дадем препоръчителни писма до тамошните комитети, за да ти се доверяват. Заповедите, които ще получиш от нас, разясни ги на тях; и отсега нататък тук ще обикалят още четиридесет-петдесет дейци като тебе, някои от които ще дойдат от Истанбул [229], други през Сърбия и трети през Влашко.“ Попитаха ме: „Разбра ли упътването, което се прочете?“ Понеже беше много дълго, не можах да го запомня цялото, та ми обясниха повторно. Така че всички ние ще работим две-три години, да се съберат пари, да се купи оръжие, да се приготви барут и куршуми и тогава, след като всичко това бъде готово, ще се свика общо голямо събрание и в Букурещ, и тук. В тия събрания ще се тегли жребие – кой да занесе в Истанбул мазбатата, която ще се изготви. В тая мазбата ще изложим: да се изпълни постановлението на Парижкия договор, сключен през 1856 год., ако не се приеме [това], тогава ще се запалят всичките села, та всички да се принудят с челядта си да избягат по планините. Ония, които могат да носят оръжие, да грабнат оръжието. Или всички да измрат, или да спечелят с оръжие. Това са постановленията на упътва- нето и аз ги приех напълно.

– Каква беше вашата цел във връзка с тоя [Парижки] договор, какво искахте?

– Аз попитах, а те ми отговориха: „Това не е работа, която ти следва да знаеш, има големи хора, те знаят.“ И не ми казаха.

– Какво направихте после?

– После Ангел Кънчев каза на комитета: „Ние искаме от вас дрехи и три добичета, заедно с принадлежностите им. Идва Димитровден, искаме дрехи.“ Марин, поповият син, който е затворен тук, стана и рече: „Ето, аз давам моето добиче, заедно с принадлежностите“ – и го предаде заедно с принадлежностите му. После събранието се разпусна и всеки отиде у дома си. След това, на другия ден, Ангел Кънчев, Дякон Левски и Марин, поповият син, се дигнаха заедно и отидоха в Плевен. Аз останах на хана в Ловеч. В Плевен им дали един жребец и един кон, после се върнаха обратно в Ловеч. В Ловеч останаха два дни. На третия ден аз, Дяконът и Ангел Кънчев се дигнахме от Ловеч и отидохме в Троян, като взехме със себе си и книжата. В Троян и тримата бяхме в един хан. Вечерта, след като се навечеряхме, Ангел и Дяконът взеха от брошурите, които бяха нужни да се оставят в Троян, и отидоха в тамошната тайна къща. Мене ме оставиха в хана, а те устроиха събрание в къщата, в която отидоха.

– Не те ли осведомиха за събранието?

– Тогава още нищо не ми казаха. На следния ден се дигнахме оттам и отидохме в Карлово. В Карлово аз останах в един хан, Ангел в друг, а Дяконът отиде в тамошната тайна къща. И в Карлово останахме два дни. Там Дяконът свика самостоятелно събрание, а на мене и на Ангела не съобщи. Оттам се дигнахме и отидохме в село Клисура и Ангел не се стърпя и рече на Дякона: „Ние не можахме да разберем нищо от тукашното събрание.“ Дяконът каза: „Тук комитетските хора ги няма, всеки отишъл някъде.“ И в Клисура слязохме в комитетския хан. Ханът е на двама братя. Вечерта Дяконът пак взема книжата и отиде в една тайна къща и устрои събрание, а аз и Ангел пак не отидохме на събранието. Оттам отидохме в село Копривщица и там отседнахме в комитетския хан, името му не мога да зная. И там също Дяконът ни остави и отиде в тайната къща. На следния ден останахме пак там. Ангел и Дяконът отидоха по обиколка. На третия ден сутринта се дигнахме и отидохме в Панагюрище. Там и тримата слязохме в един хан. През деня и през нощта дойдоха няколко души. Там приказвахме за празни работи. Сетне аз останах в хана, а те отидоха в училището. Там те направили събрание. На третия ден станахме оттам и отидохме в Пазарджик. В Пазарджик слязохме в хана на Гюмюшгердан [230]. През нощта Дяконът пак взема сам книжата и излезе. Свикаха събрание. На третия ден се вдигнахме оттам и отидохме в село Царацово. Там слязохме в Божиловата къща [231]. На следния ден Дяконът и Ангел отидоха в Пловдив. Аз останах там. Привечер те се завърнаха. Оттам станахме, отидохме в Чирпан и отседнахме в един хан. Аз и Ангел останахме в хана, а Дяконът излезе самичък. На следния ден отидохме оттам в Стара Загора. Те и двамата слязоха на един хан, а аз отседнах сам в друг. Там престояхме четири дни. Там Дяконът направи пак сам събрание. Оттам станахме и отидохме в Нова Загора. Те, без да влязат в Нова Загора, отидоха и двамата в едно село. В Нова Загора аз отидох на хана. На следния ден привечер те дойдоха и ме намериха. На другия ден се дигнахме и тримата оттам, отидохме в Сливен и слязохме в един хан. Там престояхме четири дни. Дяконът излезе сам и направи събрание. Оттам станахме и отидохме в Котел. На следния ден станахме оттам, отидохме в Беброво. Там дяконът пак направи сам събрание. Станахме оттам, отидохме в Елена и слязохме на един хан. По навик Дяконът пак излезе сам. На втория ден се дигнахме оттам, отидохме в Трявна. Аз слязох на един хан, Ангел отиде в къщата на роднината си, а Дяконът отиде в тайната къща и пак устрои сам събрание. В Трявна стояхме два дни, а на третия излязохме оттам и отидохме в Габрово. В Габрово не стояхме никак, а минахме, защото там имало човек, който познавал Дякона. Оттам отидохме в Севлиево. Там Дяконът направи пак сам събрание. С нарочна поща те изпратиха писмо за Габровския комитет. На третия ден станахме оттам и отидохме в Ловеч. Когато вървяхме по пътя, Ангел се препираше с Дякона: „Ти ни водиш като слуги, не ни съобщаваш нищо; ние с Димитра или ще си отидем отсреща, или ще обикаляме и тримата поотделно.“ После пристигнахме в Ловеч. Ангел и аз слязохме в един хан, Дяконът отиде пак в тайната къща. Сетне Ангел писа в Плевен на Анастас [232], че тук ще се състои голямо събрание: „Да дойдеш“. Анастас дойде. Състоя се събрание от седемнадесет-осемнадесет души, заедно с попа, когото споменах, на което присъствахме и ние. Събрахме се в къщата на Марин, поповия син. Извадиха книжата. Събранието ни попита: „Какво направихте из местата, които обикаляхте, как вървят работите?“ Ангел отговори: „Досега аз не разбрах нищо, Дяконът ни води като слуги; или да обикаляме поотделно, или ние с Димитра да си заминем отсреща.“ Събранието каза: „Ние ще ви изпратим поотделно.“ И решиха за мене да обикалям от Ловеч до София, Ангел до Дунавското крайбрежие и Дяконът да остане в Ловеч. Понеже отсреща поискали Ангела, изпратиха го там. Аз и Дяконът станахме и отидохме в Сопот [233]. Направихме събрание заедно. В Сопот се настанихме в бащината къща на Димитър Пъшков, там стана и събранието. Оттам отидохме в село Лесура [234] и отседнахме в къщата на попа. Там е станало събрание, обаче аз не присъствах. Станахме оттам, отидохме в Тетевен и слязохме в хана на хаджи Кънчо [235]. Оттам Дяконът отиде в училището и направи събрание, в което участвали хаджи Станьо и затворените тук. Събрани били около 22–24 лири, които дали на Дякона. Дяконът дойде оттам в хана и ми рече: „Събрах около 20 лири.“ После дойде Васил гложенецът [236] и ни заведе в Гложене, а аз, два часа преди, бях отишъл [там] в хана на Иван бояджията. Дяконът и Васил дойдоха заедно и отседнаха във Василовата къща. Там те правили два дни събрание. Аз седях в хана. Дигнахме се оттам тримата, отидохме в Извор и слязохме в Герговия хан [237]. Тоя ден Дяконът отиде в училището и направи събрание. На следния ден направихме заедно събрание в хана. Станахме оттам, пак тримата, отидохме във Видраре, слязохме в Патьовия хан. Там направиха събрание. И там също взехме от Патьо десет лири и две–три лири от братята му [238]. Събрахме двадесет лири. От десеттях лири, които ни даде Патьо, пет бяха за касата, а другите пет бяха за Васил гложенеца, за да купи добиче. Парите ги дадоха на Дякона. Оттам станахме и отидохме в Джурова махала и слязохме в къщата на поп Георги [239]. Във Видраре с нас беше попът, в къщата отидохме заедно. И там направихме събрание. На следния ден отидохме в Етрополе, заедно [с нас] беше и попът, слязохме в Митовия хан. Попът отиде, намери даскала Тодор Пеев и го доведе. Стояхме до вечерта. През нощта Дяконът и даскалът излезли заедно и направили събрание в една тайна къща. Те се върнаха в зори. Събрали бяха и шестстотин гроша. Оттам попът си отиде в къщи. Ние тримата отидохме в Правец и слязохме в Цветковия хан. Там останахме една нощ, направихме събрание и комитетът даде седемстотин гроша. Оттам се дигнахме, отидохме в Орхание. Слязохме в хана на Васил бояджията, даден му от Гавриила. Нея вечер направихме там събрание; и там също взехме пари, обаче не помня колко бяха. Оттам Васил Йонков се върна обратно. Ние с Дякона [отидохме] в София, слязохме в хаджи Маковия хан. Дяконът взе книжата и излезе. Аз останах в хана. След това, привечер, той дойде и ми рече: „Ти остани тук, аз ще отида в хана на Трайковича“ [240], и отиде. Като тръгваше, каза: „Утре вечер ще ти изпратя известие и ще те повикам на събрание.“ На следния ден привечер той изпратил Димитър ножара [241]. „Дяконът щеше да те повика на събранието, обаче тукашният комитет няма вяра в тебе, затова не те повикаха, ти стой тук!“ – ми каза той. На другия ден привечер дойде драгалевският поп Генадий [242], комитетското му име е Риза ефенди, и ми каза: „Ти не се безпокой, утре ще излезете от тука, не се съмнявай!“ На четвъртия ден поп Генадий пак дойде и ми каза: „Иди на Лучовия хан в село Враждебна, Дяконът ще дойде с мене в манастира, чакай го там, докато дойде.“ Аз отидох и чаках там. На втория ден Дяконът дойде, дигнахме се заедно и отидохме в Орхание. Оттам станахме и отидохме пак по ред в Ловеч. Като вървяхме по пътя, Дяконът ми каза: „Когато изпратим по тебе книжа, носи ги на попа на Драгалевския манастир и оттам иди в София, срещни се с даскал Христо [243], той ще ти обясни.“ Когато влязохме в Тетевен, за Дякона беше дошло едно писмо: „Дорестият жребец с бяло на задните крака се търси от властта, да го смени, с него да не влиза в Ловеч и Плевен.“ Тръгнахме от Тетевен и до село Гложене отидохме пак с тоя жребец. От тамошния комитет му казаха: „Смени жребеца!“ Той не повярва. Тръгнахме оттам и по пътя той се качи на моя кон и замина, като ми каза: „Заведи коня в Драгалевския манастир и го предай на попа, той ще ти даде оттам друго добиче.“ Аз го закарах в манастира и го предадох на попа. Попът ми каза: „Аз не мога да се кача на тоя кон и не мога да вляза в София, властта ще ме изпрати на заточение.“ Аз взех коня обратно, отидох в Тетевен и го оставих там. В Тетевен купиха друго добиче. Оттам отидох в Ловеч; там вече ми дадоха разрешение да обикалям сам. Оттам отидох сам в Тетевен и слязох в хана на хаджи Ивановите синове [244]. Там ми дадоха толкова писма, колкото комитети има от Тетевен до София, а на мене дадоха свидетелство, че съм доверено лице. В Тетевен аз свиках комитета на събрание в хаджи Ивановия хан. Предадох писмото. Съгласно правилата, отвориха го пред събранието. Попитаха ме: „Имаш ли пълномощно?“ Аз извадих пълномощното и го показах. От него те разбраха, че съм деец от Тетевен до София. Понеже на пет-десет места в писмото, което им занесох, се говореше все за пари, и аз им поисках пари. Те ми казаха: „Ще ти дадем на връщане.“ В края на писмото беше написано: „Внимавайте за действията на Димитра!“ Оттам те ми дадоха писма. Отидох в Извор и оттам обиколих пак за пари селата, които ми бяха определени. После отидох в София. Отидох в училището и намерих даскал Христо [245], заедно с него отидохме в къщата му. Предадох му писмото, той прочете и свидетелството ми. Поисках му пари, той ми даде пет меджидиета за разноски и ми каза: „Още не съм събрал пари, когато събера, ще ти изпратя.“ Оттам отидох при попа в Драгалевския манастир; престоях два дни. Попът [246] ми даде два наполеона за разноски. Върнах се оттам. Като обикалях комитетите, събрах, откъде триста, откъде петстотин, хиляда, събрах общо около пет хиляди гроша. Отидох в Ловеч и ги предадох в касата на комитета. Там престоях три дни. Дадоха ми писмо и дванадесет револвера: шестте оставих във Видраре, двата в Тетевен, а четирите оставих в Извор с по сто патрона.

– На кои лица се дадоха тия оръжия?

– Във Видраре един взе Патьо, двата – братята му Фильо и Йосиф, третия – зет му [247] . „Ние ще раздадем останалите“ – казаха ми те. В Извор ги предадох на Герго, в Тетевен ги оставих на даскал Иван [248]. За всеки револвер ми платиха по три и половина лири. Оттам отидох в Осиковица, откъдето, след като обиколих останалите определени за мен села, пристигнах в Орхание. Ловчанският комитет ми беше поръчал да взема за секретар даскал Васил [249]. Намерих даскал Васил, за него имаше писмо да ми стане секретар. Оттам, заедно с Васила, дойдохме за трети път в София. Не отидох в хана, дето бях спрял по-рано, а слязох в Ламбовия хан на Сър пазар. Там оставих секретаря Васил. Аз отидох при даскал Христо, предадох му писмото. След това дойде и Димитър ножарят [250]. Там ние тримата направихме съвещание за пари. Даскалът ми каза: „Не ходи в Трайковата къща, може да обади на властта, иди при попа [251], той говори по-откровено.“ После заедно със секретаря отидохме при попа. Там престояхме един ден. Даскалът [252] ми беше заръчал да обходя софийските села. Дигнахме се оттам, отидохме в Желява, защото даскалът ми беше казал: „В Желява ще намериш Тоне [253] и оттам ще пробиеш път. Шопите от Софийска околия са малко глупави.“ Попът на манастира потвърди това и каза: „Аз работих в отсамните села, ти обиколи Буджак колу.“ И аз слязох най-напред в Тоневата къща в Желява. Предадох писмото от комитета. Стана събрание. Те се уплашиха и не приеха писмата. Попитаха ме: „Познаваш ли някого от София?“ Аз не исках да отговоря изведнъж и попитах: „Вие кого познавате?“ Те пак ме попитаха: „Позна- ваш ли поне даскала и попа?“ Аз им отговорих, че ги познавам. Те ми описаха единия и аз им казах: „Да, той е.“ Тогава те ми казаха: „Нека да отидем по-напред да го попитаме, и ако той те познава, когато дойдеш втори път, тогава ще приемем книжата.“ Оттам аз се отбих в някои софийски села, отидох в Орхание и, като събрах, както по-рано, пари от Орхание, завърнах се в Ловеч и предадох на комитетската каса събраните от Орхание около три хиляди гроша. Там престоях пет-шест дни. След това ми дадоха писмо и ми заповядаха устно да убия дякона-наместник на владиката в Орхание [254]. И в писмата, които носех за комитетите, се казваше да бъде убит дяконът, дето и да се намира.

– Защо щеше да бъде убит дяконът?

– Дяконът-наместник на владиката се усъмнил, че в Ловеч имало комитет, обаче не беше разбрал добре. После отишъл в Извор. В Извор той попитал Марин Попов: „Има ли във вашето село комитет? И аз [също] ще се запиша.“ Казал това и за уверение дал две лири. За дадените две лири той поискал [разписка с] печат, както се дава всекиму. Когато Марин се тъкмял да предаде парите на комитета и вземе [разписка с] печат, похарчил парите и не могъл да ги предаде и нито пък съобщил. След това дяконът без да получи разписка оттам, обиколил други села, за да събира владищина. Когато той искал владищината от поповете и от кметовете, а те му отговаряли, [че нямат пари], дяконът им казвал: „За комитета намирате пари, а за владиката, няма ли, казвате, ще ви науча аз вас!“ Понеже тия казани от него думи достигнаха до комитета, сякаш предадени по телеграфа, издаде се заповед за убиване на тоя дякон.

– Много добре, с тия писма и с тая заповед ти тръгна от Ловеч, къде отиде?

– Тръгнах от Ловеч. Отидох в Тетевен, свиках събрание, предадох писмото. Те го прочетоха. В писмото беше писано и за убиването на дякона. Попитах къде ще намеря дякона, комитетските хора ми казаха: „Той идва тук и си замина, намира се или в Извор, или във Видраре.“ Дигнах се оттам, отидох в Извор, събрах комитетите [255] и попитах за дякона. Казаха ми: „Вчера замина за Видраре.“ Оттам отидох във Видраре. Свиках комитета и попитах. Казаха ми: „Отиде в Осиковица.“ След това отидох в Осиковица. Там също дадох писмото, казаха ми: „Замина за Орхание.“ Оттам отидох в Етрополе, свиках събрание и дадох писмото. Оттам отидох в Орхание. От Орхание дяконът отишъл в орханийските села. Аз отидох оттам в софийското село Желява. Дотогава не можах да го намеря и нищо не свърших. Макар и оттам да исках да дойда в София, обаче даскал Христо [256] беше пратил известие: „Димитър да не идва тука, властта го търси, нека остави книжата, вие ги пратете.“ И аз дадох на Тоне три броя червени книги [257]: едната за манастира, едната за даскал Христо и едната да остане у него. Върнах се оттам, отбих се в Орхание и по реда си отидох в Тетевен. Беше дошло писмо за мене и поп Георги [258], от видрарския комитет, за да отида във Видраре. Дигнахме се и отидохме във Видраре, Поп Георги беше обиколил няколко села, потърсили са ме от селата. След това се дигнах и обиколих тия села; във всичките села ми говориха пак да убия дякона – владишкия наместник. Най-после отидох в Лопен. Васил гложенецът ми беше донесъл писмо от Ловеч. В писмото беше писано, че Ангел Кънчев се убил в Русе [259], властта е усетила тая работа. „Пази се. Завери веднага тескерето си, замини за Пловдив и се побави там известно време“. И аз заверих тескерето си, изпратих секретаря [260] в Орхание и заминах за Пловдив. Там престоях двадесет и пет дни в хана на Гюмюшгердан. За другите комитети дошли писма, за мене нямаше. От всеки комитет бяха поискали по един пълномощник. Пълномощниците заминали за Букурещ. Там наново отпечатали едно упътване и им го раздали. След 25 дни отидох в София. От София отидох в Тетевен, там се получило писмо за мене. Накарах да прочетат писмото, в него пишеше: „Докато комитетските пълномощници отсреща не дойдат, да не се залавяш за никаква работа, да останеш в Тетевен.“ Аз останах в къщата на Дочо Мръвков два месеца. После те [пълномощниците] минаха отсам, дойде също и Васил гложенецът, който беше изпратен от Тетевен. Свикали събрание и той попитал за мене. Отговорили му: „И той е наблизо“. „Нека дойде и той и да свикаме друго събрание“, казал [Васил]. Изпратиха ми известие и аз отидох. Събранието беше свикано. Седнахме и аз попитах: какво ново има. Той каза: „Ще дойде Дякон Левски и тогава той ще ви осведоми.“ След петнадесет-двадесет дни в Ловеч пристигнал Дякон Левски, заедно с ловчанския пълномощник Марин [261]. Те напечатали ръкописните устави. Аз получих писмо да отида пак в Ловеч. Бях сърдит, че не ме взеха със себе си отсреща, та не отидох, а писах писмо. Изпратете ми, казвах, книжата, или пък сам ела [Левски]. След това те ми изпратиха напечатаните книжа по Димитър от Извор [262]. Димитър дойде, свика събрание, повикаха и мене. Той беше донесъл печатани книжа. Стана голямо събрание. Прочетоха се книжата. Имаше едно писмо и за мене, да отида непременно в Ловеч и да се срещна с Левски. Аз пак отговорих: ако е нужно, ела ти, аз още веднъж не стъпвам в Ловеч. Дойде ми отново писмо да убия час по-скоро владишкия наместник – дякона, и ако аз не приема да го убия, ще хвърлят жребие, на чието име се падне жребието, той ще убие първо мене, а после дякона. Непосредствено след това от Извор се получи едно писмо. В него се казваше: „Дяконът е във Видраре, събери хората си и ела бърже!“ Аз събрах хората си и в полунощ пристигнах в Извор.

– Колко души събра?

– Бяха шест души: единият Стоян, другият Лечо и Петър [263], имената на другите не помня; всичките са в затвора. Отидох в Извор. Останах заедно с хората си в една тайна къща. От Видраре постоянно идваше и си отиваше куриер, за да следи къде ще отиде дяконът. Призори дой- де един куриер и съобщи, че от Видраре дяконът ще отиде в Извор. От комитета ми дадоха за водач изворския куриер Димитър. Излязохме заедно и се вмъкнахме в една колиба в лозята. Водачът отиде в село да научи кога ще дойде дяконът и къде ще отиде, та да ми съобщи. Него ден дяконът отишъл в Извор. Попитали го: „Къде ще отидеш?“ Той казал, че ще замине или за Орхание, или за Осиковица. Тоя човек дойде пак при мене и ми каза: „Хайде, ставайте, сега ще мине: ще ви покажа място за засада, дето ще мине той.“ Станахме оттам и отидохме на посоченото за засада място, обаче един човек, който обикалял там, отърчал и обадил на дякона [264] за устроената от нас засада. Дяконът се върнал и влязъл в селото. Всички, като че не знаели нищо, го попитали: „Какво има?“ А той им казал, че била устроена засада. Селяните му отговорили: „Може ли такова нещо край село? Лъжа е!“ След това видяхме, че работата се развали, върнахме се назад и всеки отиде дома си. Аз пък отидох в Тетевен. Там престоях един-два месеца. Много пъти идваха писма за тая работа. Най-сетне получих от Орхание едно писмо: „Дяконът е тук, от няколко дни пребивава в Патьовата къща.“ Дигнах се оттам и заминах на бърже за Правец. Съобщих на Гавриил ханджията чрез слугата на Цветко ханджията, че съм дошъл в Правец, та да ми изпрати някого, за да нагласим. Привечер Цветковият слуга се завърна пак от Орхание, дето казал, че аз ще отида. После Цветко ми даде комитетския куриер [265], който е запрян тук. Качих се оттам на добичето и пристигнахме с куриера в един и половина часа през нощта близо до Орхание. Облякох старите си дрехи, качих човека на коня си, а аз влязох пеша в града. Нея нощ останах в Гаврииловия хан. На сутринта се поразходих нагоре-надолу, за да видя дякона – владишки наместник; не можах да го видя. Ако бях го видял през деня, щях да го убия посред чаршията. Върнах се в хана. Привечер в хана казах на Васил Наков, който [сега] е в бягство: „Намерете ми Велча!“ После Велчо дойде. Аз го попитах: „Ще ми държиш ли коня?“ „Ще го държа“, отвърна той. Докато дяконът ядеше и пиеше заедно с няколко души в хана на Стоян Брънчев, Велчо се завърна. Станахме заедно и той ме заведе на засадата до моста. Аз му казах: „Откарай добичето ми, остави го и чакай в градината.“ Докато Велчо отиде, Васил и Гавриил изпратили с Божил [266] добичето. Аз като чаках на засадата, Велчо пак дойде и ми каза: „Те още ядат и пият, но ще станат малко по-късничко и той непременно ще мине, чакай! Божил ще дойде с добичето.“ Той се върна и си отиде. След като часът удари два, към три часа отсреща, откъм хана, се зададоха слугата на ханджията с фенер в ръка, заедно с дякона. Аз имах една двуцевна пушка с два куршума, един револвер шестак и един ятаган, така го очаквах. Те идваха, разговаряйки с момчето. Той говореше на момчето: „Така ще служиш, инак ще служиш, ще палиш кандилата.“ Докато казваше това, аз вдигнах пушката, теглих спусъка, обаче огън не хвана. След като ме отминаха, докато тегля втория спусък, той мина от преде ми и аз го ударих откъм гърба. Той извика три пъти: „Вай, вай!“ [267] и падна. Аз се махнах от там, качих се на добичето си и казах на Божила: „Връщай се!“ Като бягах оттам с коня, аз паднах в калта и калпакът ми остана там. Качих се пак оттам, обиколих покрай града, за четвърт час стигнах в Правец, в хана на Цветко, и му разправих. Той се зарадва. Качих се оттам и отидох в Осиковица. Почистиха ме, дадоха ми храна, нахраних се и разправих и на тях. Легнах и спах малко, сетне отидох в Тетевен в къщата на Дочо.

23 шеввал [13]89 [11 декември 1872] година.

– Какво прави в Тетевен?

– Престоях два дни в къщата на Дочо Мръвков, бях малко неразположен. Оттам се дигнах и отидох в хана на хаджи Ивановите синове и престоях там тринадесет-четиринадесет дена. Ето, по това време свиках събрание. Попитаха ме: „Стана ли, свърши ли работата, сиреч уби ли дякона?“ А аз им отговорих: „Убих го.“ И останаха доволни. По това време Дякон Левски дойде от Ловеч в Тетевен. Свика се пак събрание, на което дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. С тях се устрои голямо съвещание. [Левски] донесе книжа. Бяха от червените книги [268]. И тия книжа бяха за разпространяване из селата. Той разказа събитията по ловчанското нападение [269].

– Как ви разказа той случката по ловчанското нападение?

– Заедно с Вутьо Ветьов, който е затворен тук, те се сговорили и отишли да нападнат къщата на един чорбаджия, чието име не зная, който обещал пари на комитета, но не ги дал. Те го почакали да се върне от дюкяна, та да му поискат пари, а ако не даде, възнамерявали да го убият; той не дошъл, а дошъл слугата му. Те го хванали, той извикал. Ударили го с нож и го убили. После те влезли в къщи, намерили около три-четири хиляди гроша пари, взели ги, излезли и отишли. Ето, толкова зная.

– Какво друго още разисквахте на това събрание?

– Дякон Левски каза: „Да направим от тия места едно голямо окръжие от Тетевен до София, в което да влизат Враца и Берковица. За негов център да определим Извор, защото Ловеч е далече и съобщенията са трудни.“ Аз казах, че е село, там не може, Етрополе е град, ако стане там, е по-добре. Ако и да се попрепирахме по тоя въпрос, за център той пак определи Извор. И той отиде в Извор, обиколи околността му и нареди да признаем Извор за център. Оттам с изворския куриер той изпрати отсреща едно писмо и макар да е наредил да вземе отговор, какво е станало – не зная.

– Какво направи ти в Тетевен?

– Когато бях в Тетевен, от Дякона се получи едно писмо: „Аз извърших тукашните приготовления, ела веднага тука, за да заминем за Пловдивско и да обикаляме заедно.“ Аз му отговорих, че няма да отида. След като се бавих малко време, на път за София, аз отидох до Желява и занесох малко от червените книжа. Получи се известие от даскал Христо в София: „Димитър да не идва тука, търсят го за убийството на дякона, че може да бъде заловен.“ Поради тая причина аз изпратих по Тоне от книжата, които имах у себе си: една [част] на даскала, една на Димитра ножара и третата на именуемия Риза ефенди – попът от Драгалевския манастир [270]. Отидох в Желява в къщата, дето гостуваше Тодораки, син на Пешо чорбаджията [271]. Нагостиха ме и се разговорихме. Той си беше купил един кон от Цариград, и аз имах един кон, та дори отидохме в обора да ги видим.

– Разговаряхте ли по комитетски работи?

– Да, разговаряхме.

– Като какво приказвахте?

– Той ми каза: „Чувам за някакъв комитет, вярно ли е? По-преди бях заръчал на чорбаджи Тоне: когато дойде нелегалният Димитър, съобщи ми, за да се видя с него.“ После той прочете книжата и ми каза: „В какво се състои тая работа, обясни ми, искам да зная!“ Аз му отговорих: „Не зная добре, полека-лека ще свикнеш.“ Той ми каза: „Пази се тия думи да не стигнат до ушите на баща ми, защото той ходи в съвета и току виж, че сме подушени от властта.“ Аз му рекох: „Недей се плаши, защото ние си имаме наши хора във всички правителствени съвети.“

– Къде отиде оттам?

– Оттам отидох в село Бухово [272]. Там устроихме събрание с братовия син на Стоянчо [273]. Той дори даде около сто и петдесет гроша пари. Синът на Стоянчо също даде две лири. Оттам взех парите и отидох в Буховския манастир, [дето] разговаряхме с попа. Оттам отидох в село Чурек. Там поприказвахме с Иванчо, Анастас [274] и други чорбаджии, чиито имена не зная. Те ми дадоха шест бели меджидиета и оттам заминах за Орхание. Пренощувах една нощ в Орхание и оттам заминах за Тетевен.

– Какво прави в Тетевен?

– Стоях известно време. Свика се събрание. Беше дошло писмо и от Дякона. В него се казваше: „Да не признавате Димитра със стария му печат! Когато видите у него новия печат, признавайте го. Аз заминавам отсреща, за да извърша приготовленията.“ Събраните се разотидоха един по един. Останахме трима: аз, хаджи Станьо и Петко Милев. Тоя Петко Милев е комитетски касиер. По онова време на властта беше дошла заповед: „Изпратете в тридневен срок петдесет хиляди гроша!“ Хаджи Станьо ми каза: „Комитетската каса не ще се напълни така, като събираме по две, по пет лири. Дойде заповед за тукашната вноска, и в Орхание ще отидат петдесет хиляди гроша. Оттам естествено ще се изпратят в София значително количество пари. Да нагласим и да нападнем тая хазна, та касата ни да се напълни.“ На това аз казах: „Много добре, да се нападне хазната е много лесна работа, ще я нападна, обаче след на- падението ѝ, разбира се, ще се вдигне голям шум и след три-пет месеца работата ще се открие и комитетските работи ще излязат наяве.“ Отговаряйки, той ми рече: „Аз ти казвам, че бягаш от работа, върви си, нищо няма да стане.“ После срещнах Стоян пандура, съобщих му положението около хазната и му казах: „Хайде, приготви хората си!“ Той каза „добре“ и приготви хората си. Аз му казах: „Ще отида на баира между Етрополе и Правец и там ще ви чакам, елате, там ще ме намериш!“ Нея нощ аз заминах от Цветковия хан за тоя баир, чаках до сутринта. Те сбъркали пътя и не могли да ме намерят. На сутринта отидох на Цветковия хан и си легнах. После ханджията ме събуди и ми каза: „Някой те търси!“ Аз попитах: „Кой?“ Той ми рече: „Стоян.“ Тогава аз му казах: „Той е наш, остави го да влезе“. Стоян дойде и ми каза: „Ние сбъркахме пътя, хората останаха на еди-кой си баир, те нямат хляб, да им изпратим!“ Цветко ханджията изпрати с Велко [275] хляб. Стъмни се. В един часа Цветко ми даде едно добиче и каза на слугата си Васил да ме придружи. Отидох при другарите си, [а] добичето върнах обратно със същия слуга. Дигнахме се оттам и се изкачихме върху камънаците на Каменна стръга. Там чакахме Велчо и Божил да ни донесат известие, освен това да ни донесат хляб и да ни съобщят кой ден ще потегли [хазната]. Него ден беше сряда. Велчо и Божил ни донесоха хляб, предадоха ни го, но те не знаеха още кога хазната ще тръгне. Тъй като Божил познаваше тия места, той ни посочи мястото на засадата, отгдето щеше да мине хазната, без да бъдем забелязани. Ние станахме и отидохме там. Те оставиха хляба и ракията и си отидоха. Обаче, за да не се опият [хората ми] и не свършат добра работа, аз не им дадох ракията, а я изсипах. На следния ден тия хора [Велчо и Божил] ни донесоха пак хляб, но не дойдоха близо до нас. Ние бяхме оставили Вълко [276] на пост на четвърт час разстояние от нас и те предали хляба нему. Казали му, че понеже не знаяли, кога ще потегли хазната, дали утре, или други ден, те пак щели да ни съобщят, и си отишли. На другия ден, петък, аз изпратих Вълко напред, като му каза- хме: „Ще донесеш хляб и известие.“ Почакахме известно време, Вълко не дойде. Ето защо аз казах на Тодора и Леча [277] да се покатерят на скалата, като им поръчах да ни съобщят, ако хазната идва. Към шест часа дойде от тях Тодор и ми каза: „Идва една биволска кола и двама конници, но не зная дали е хазната, или не.“ После аз му казах: „Да, тя е.“ Дигнахме се оттам и слязохме на пътя, нагласихме засадата и аз им заповядах: „Да не стреляте по стражарите, стреляйте само в случай на съпротива върху добичетата им.“ Хазната пристигна. Първи стреля Тодор. Заедно с изстрела един от стражарите слезе от коня и избяга в дъскорезницата. Добичето му избяга на друга страна. След това ние дадохме още няколко изстрела. Избягаха и другият конен стражар, пешият, както и коларят. Ние отидохме при колата, отрязахме торбите и кой колкото можа да вземе, напълнихме си чантите. Аз бях взел двете държавни торби с металици. Изкачихме се нагоре. Кесиите, които носех в ръцете си, ми тежаха, не можех да ги нося и аз ги зарових в пясъка. После застигнах другарите си. Дигнахме се оттам, слязохме в дола и си поотпочинахме малко край водата. Изкачихме се на Равненския балкан. Там се бавихме малко на едно място близо до колибата на другаря ми Вълко, която е до Етрополе. Вълко отиде в колибата си и ни донесе храна. Нахранихме се и си отпочинахме малко. Аз останах там и казах на Вълко: „Кажи на баща си да доведе коня! Аз прибрах чантите на Стояна, Леча, Вълка и Коля [278]. С тия чанти и добичето ще отида в Цветковия хан, а ти вземи останалите девет души и им посочи пътя, докато минат Етрополското дере.“ Вълко ме заведе заедно с парите в колибата си, после той се върна и отиде да прекара останалите ни другари през дерето. Сетне той докара добичето на баща си. Натоварихме парите и отидохме в Правец на Цветковия хан. Нея нощ, както и следващата, спах в хана. На третия ден дадох на Цветко ханджията хиляда гроша с условие да ги върне след един месец пак в комитетската каса. Той ми каза: „Дължа на Цоло [279], стопанина на коня, двеста гроша, дай ми двеста гроша да му ги дам. След два-три месеца ще ги предам където кажеш.“ Дадох му. Дадох петстотин гроша на другаря ни Вълко и петстотин гроша на Кольо. И те щяха да ги върнат на комитетската каса след няколко месеца. След като дадох тия пари, ние натоварихме парите на моето и Цветковото добиче и заедно с него и Савата отидохме в Осиковица [280] и влязохме в къщата на Иван Ветьов, която беше комитетска къща. Там се събраха комитетските хора. Тия пари бяха все бели меджидиета и металици. Заменихме в злато около седемнадесет хиляди гроша, останалите пари натоварих на добичето, а златото взех със себе си. Другарите ми се завърнаха обратно, а аз отидох в Тетевен. Вървейки по пътя, срещнах Гавриил [281] и тръгнахме заедно. Когато се готвех да замина, дойде даскалът Васил от Осиковица [282] и се разговорихме [с него]. За да не познае някой парите върху добичето, аз ги завих с четири кожи. В Тетевен слязох право в хана на хаджи Ивановите синове. Там пренощувах една нощ. На другия ден Станчо ханджията нарами парите и отидохме заедно в къщата на Доча Мръвков. Там останахме два дена. На третия ден отидох в хана, повиках даскал Иван [283] и му казах: „Иди, повикай хаджи Станьо и Петко Милев!“ Иван ми каза: „Хаджията не е тук, отиде на балкана заедно с мюдюра, за да търсят обирачите.“ Ханджията Станьо и Станчо ми казаха: „Дай ни по хиляда гроша да си купим вино от Плевен, после ще ги върнем в комитетската каса.“ Аз им дадох. После отидох в къщата на Доча. От Плевен дойде и Дочо и стоя три-четири дни. Сетне дадох и на Доча в заем хиляда гроша. Той стана и отиде в Плевен, а аз останах. После дадох на Стояна и на Леча парите, които бяха задигнали, за да ги скрият. След няколко дни Петко Милев дойде. По това време и шумът беше утихнал. Аз казах: „Да съберем ли парите?“ Той отговори: „Сега още не е време, нека минат още няколко дена!“ След няколко дена повиках даскал Иван, той дойде. Съобщих на Петко дали е време, а той отговорил: „Време е, нека Димитър да дойде при мене и поприказваме.“ Аз отидох след това в Петковата къща. Там останах няколко дни. После повикахме и Леча. Той отиде в Черни Вит и съобщи [на хората да донесат парите]. Четирима души донесоха всичките пари и ги дадоха. Аз и Петко влязохме в мазето под Петковата [284] къща и там преброихме парите, които донесоха другарите. Бяха шестстотин бели меджидиета и седем кесии от по хиляда гроша. Предадоха ги на Петка. Аз останах там, а другите си отидоха по домовете. После съобщихме по Лечо да дойдат и другите. По това време юзбашията беше дошъл при мюдюра. Мене ми съобщиха: „Юзбашията е дошъл по тая работа, идвал [и] пашата [285]. Тетевен ще бъде претърсен, не стой тука, бягай!“ После и Петко ми каза: „Не стой тука, бягай!“ Аз взех парите, които бяха у мене, и им казах: „Да не харчите парите!“ Оттам отидох в хана [286]. Щом излязох, в къщата на Петко Милев дошъл хаджи Станьо и му рекъл: „Аман, работата е лоша, да изгорим комитетския тефтер!“ И го изгорили. Когато бях в хана, комитетските хора се събраха и ми казаха: „Аман, не стой [тук], иди в къщата на попадията [287] И аз отидох. Бях дал на хаджи Ивановата жена [288] четири кесии, за да ги скрие. От страх те бяха ги изпратили в къщата на попадията. После известих Анастас плевненеца, той дойде и аз му предадох четирите кесии. Тия четири кесии аз му дадох, за да купи от Плевен за комитета четири добичета с принадлежностите им. Той ги взе и си отиде. След това, привечер, ние излязохме от там. Госпожа Ненка ме предреши и, водейки ме през нощта, ме заведе в Гложене във Василовата къща. Сутринта жената се върна [в Тетевен]. Аз поръчах на Васила да ми намери кираджия и той ми намери. Предреших се, качих се на добичето върху два чувала с орехи и едно буре и заминах за Плевен. Близо до Плевен, в Садовец [289], стражарите ме застигнаха и ме заловиха; те взеха парите, които бяха у мене; и пищова, и ме закараха и предадоха на мютесариф-пашата. Хиляда гроша бях дал и на Васила в Гложене.

– Освен тези, даде ли пари другиму?

– Властта беше изпратила във Влашко даскал Тодор Пеев, Христо тетевенеца и един помак [290], за да търсят разбойниците, както и да шпионират и разследват тая работа. Даскал Тодор дойде в Тетевен, намери ме в хана и си поприказвахме. Той ми каза, че го изпратила властта. „Отваряй си очите“, ми каза той, „търсят те, да не бъдеш заловен, аз отивам отсреща, като се върна, ще скроя някоя лъжа.“ Той ми поиска пари, за да ги даде на вестникаря [който издава вестника], и аз му дадох тридесет и пет лири. Освен изброените по-преди и тия пари, други никъде не съм давал.

– Нападнали сте къщата на Арнаудова в Етрополе, разкажи как стана това и коя беше причината?

– Тоя човек, беше комита; записал се по-рано и беше дал десет лири. Комитетът обаче искаше от него петдесет лири, а той каза: „Не мога да дам.“ Сетне от комитета ми заповядаха да нападна къщата му. Дадоха ми от всеки комитет по двама души. Когато станахме дванадесет души, отидохме [да го нападнем]. Бяха ни дали заповед само да го сплашим.

– Кой комитет даде пръв заповед?

– Заповядаха ми Етрополският и Правешкият комитет. И останалите комитети знаяха [това]. После, ние всички, десет души, отидохме там половин час след мръкване. Аз почуках на вратата, момчето отвори, влязохме в двора, видяха ни и започнаха да викат. След това се върнахме назад. На другия ден Николчо попитал даскал Тодора: „Вярно ли е, че тия хора бяха от комитета?“ Тодор му казал: „Да!“ [След това Николчо му] дал една златна монета от пет лири.

– Комитетът имаше ли сведения за обира на хазната или това беше скроено само от хаджи Станя?

– Когато хаджи Станьо ми заповяда, аз не зная дали той е говорил или не с другите комитети, обаче два дни след обира на хазната всеки комитет знаеше, че хазната е нападната.

– В предишния си разпит ти каза, че Ловчанският комитет бил доставил оръжие и че на тебе са дали дванадесет броя, които ти си разпределил в Извор и другаде. Как минаха те от отсреща, митницата не ги ли видя? Какво знаеш за това?

– [Оръжие] се прекарваше през всяко пристанище, но редовно не може да се прекара. Прекарват се [по] осем-десет [броя], обаче разправя- ха, че Анастас плевненецът докарал наведнъж четиридесет броя. Понеже прекарваме [оръжията] на части и у нас, от митницата не можаха да ги видят.

– Има ли много оръжие Ловчанският комитет и где го крие?

– Казваха ми, че имало около сто-двеста броя, раздадено всекиму. Така е пръснато [оръжието].

24 шеввал [1]289 [12 декември 1872] година.

Натиснал пръст: Димитър

Показанията, както и въпросите и отговорите на споменатия Димитър, произведени пред нас са според както са изложени по-горе 24 шеввал [1]289 или 12 декември [12] 88 [1872] година. [Подписали]: Ессеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа Мехмед Салим, хаджи Мано Стоянов, Саадуллах Сърръ, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на даскал Васил, комитетски секретар на Димитра [291]

12 декември 1872 (24 шеввал [1]289) година

– Откъде си и къде си учил?

– Аз съм от Голям Извор, орханийско, учил съм се в Тетевенското училище.

– Ходил ли си в чужбина?

– Не съм ходил.

– Кога влезе в комитета и от кого получи заповед да станеш комитетски секретар на Димитра? По кои места обикаляхте с Димитра и какво правихте в местата, където обикаляхте?

– Миналата година, по това време, аз бях ханджия на комитета в Орхание [292]. [Един ден] отидох по моя частна работа в Тетевен. Имаше един човек на име Васил гложенецът [293]. Той ме повика. На пазара в Тетевен освен него бяха дошли и няколко души от Голям Извор. От нашите селяни бяха: Герго Стойков, даскал Илия [294], Марин Попов и още един човек, не помня кой. Бяхме отишли с тях в едно кафене. Около дванадесет и половина часа дойде Васил гложенецът. Той ни извика и каза: „Ще ви кажа нещо, [но нека] отидем в друго кафене.“ Ние отидохме. Той вървеше пред нас. Заведе ни в една къща. Тая, къща беше на Семко Гелев. Там имаше около четиридесет-петдесет души тетевенци и един човек, когото не познавахме. Тоя човек ни попита, откъде сме и защо сме дошли. Ние му казахме селището и работата си. Тоя човек отвори дума за комитета и прочете упътванията, които държеше в ръцете си. Той ни предложи: „Постъпете и вие в комитета!“ Ние му казахме, [че] се боим. Той ни посочи някакви писма и ни рече: „Вие защо се боите? Има по-големи хора от вас.“ Ние тогава склонихме и влязохме в комитета. На следния ден всеки си замина на мястото, а аз си отидох в Орхание. След две седмици, в нашия хан в Орхание дойде Дякон Левски, Васил гложенецът и Димитър и останаха там една нощ. Димитър и Дяконът отидоха в София, а Васил си отиде в Гложене. След два-три дни, тия двамата дойдоха пак в нашия хан и тогава ми предложиха да обикалям заедно с Димитра, сиреч, казаха ми да изпълнявам секретарската длъжност. Аз макар и да им казах повторно, че се страхувам, те ме заплашиха, казвайки: „Ти не [искаш да] ходиш с Димитра, [може би] имаш друго намерение, [но] ние ще те убием.“ И аз от страх приех. Те се качиха на конете си и заминаха за Ловеч. След две-три седмици аз получих едно писмо от Димитра; той пишеше: „Бъди готов, извади си тескере, аз ще дойда и ще заминем заедно.“ Аз извадих тескерето и се приготвих. На следния ден Димитър дойде в Орхание от Етрополе и докара едно до- биче и за мене. Нея нощ спахме в нашия хан. На следния ден ние се качихме на добичетата и отидохме в Саранци. Там отседнахме в дядо Стаменовата къща. Те се познавали още от по-рано. Разговаряха с Димитра.

– Какво приказваха те?

– Димитър му говореше: „Целият български народ е готов, ще трябва да се приготвите и вие; съберете пари и отворете оттук път за другите села.“

– Останахте ли дълго време в Саранци?

– Там останахме два дни, защото когато водех коня да го напоя, аз изгубих тескерето си и изпратих зетя на дяда Стамена, името му не зная, в Орхание при Гавриила, за да ми извади ново тескере.

– Заминахте ли от Саранци, щом получи тескерето?

– Заминахме веднага и дойдохме във Враждебна и в София. Първом слязохме в Ламбовия хан на Сър пазар. Привечер, към дванадесет часа Димитър излезе и отиде да обиколи комитетските хора в София, като ми поръча да гледам добичето и да приготвя вечеря. Към един и половина часа той се завърна. Той криеше от мене комитетските хора. На следния ден ние се дигнахме от София и отидохме в село Столник. Там преспахме една нощ в една къща, не помня чия, и нея нощ устроихме събрание от няколко души. Димитър им каза да съберат пари, [като им] каза: „Когато дойда, ще ги прибера.“ От тая къща ние взехме един водач, отидохме в Желява и слязохме в Тоневата къща [295]. Димитър започна да ги убеждава, но те се уплашиха и не взеха книжата. После те говорили със софийския даскал [296] и постъпиха [в комитета]. Там останахме една нощ. На следния ден отидохме в Негушево и отседнахме в дядо Гешовата къща. Димитър каза и на него: „Подбуждай [хората] в съседните села и събирай пари!“ Оттам ние отидохме в Чеканчево и отседнахме в къщата на попа, името му не зная. Там останахме една нощ. И него убедихме. Отначало той не искаше да се съгласи, [но] ние го убедихме.

– Какво му казахте, за да го убедите?

– [Че] ще се съберат пари, ще се купи оръжие, българите ще се приготвят и ще подадат молба до държавата, ако [тя] не приеме, ще се бият. [Така] го убеждаваше.

– От Чеканчево къде отидохте?

– Отидохме в Орхание. Там престояхме два дни и свикахме събрание. От Орхание отидохме в Правец, оттам в Осиковица и оттам във Видраре, после в Извор и оттам в Тетевен. Събирахме комитетските пари и на път за Ловеч се отбихме в село Сопот, дето се свика събрание, и оттам отидохме в Ловеч. Аз отседнах в дядо Станчовия хан [297] , а Димитър в хана на Меджидика [298]. Дали той се е видял с тамошните комитетски хора и кому е дал пари, не зная, той криеше от мене. Там престоях три, четири дни. Когато ханджията ме питаше, аз му казах, [че] имам работа. Синът на тоя ханджия беше в комитета, но баща му не знаеше за тая работа. На четвъртия ден синът дойде и ми каза: „Хайде, приготви си добичето, излез на полето и чакай Димитра, той ще дойде.“ Аз приготвих доби- чето и излязох на полето. Там се намерихме с Димитра и отидохме заедно в Сопот. Нощта прекарахме в Сопот. На следния ден се дигнахме оттам и отидохме в Тетевен. Аз отседнах в хаджи Кънчовия хан, а Димитър отиде в къщата на хаджийката. В Тетевен председател на тамошния комитет беше даскал Иван [299]. Той плащаше нашите разноски за хана. Ди- митър свика събрание, аз не отидох, защото не ме повикаха. Там стояхме два дни. Оттам отидохме в Извор. От Извор – във Видраре, от Видраре – в Ябланица и Батулия [300] в Джурово, в Брусен, в Лопен, в Етрополе, в Осиковица и Правец, и оттам отидохме в Орхание. В тия села оставахме по една нощ и винаги ставаше събрание. Ние поръчвахме: „Събирай- те пари, на връщане ще искаме пари,“ казвахме ние. После от Орхание отидохме в Скравена, Новачене, Боженица, Литаково и пак се върнахме в Орхание. В тия села преспивахме само по една нощ и им поръчвахме [на хората] да събират пари. От Орхание ние се отбихме пак в някои села на Софийска околия, [а] после дойдохме в София. След като обиколихме пет-шест села, имената на които не помня, и за които от по-рано бяхме казали да се проагитират, ние отидохме отново в Орхание, обиколихме пак селата [му] и събирахме пари. В селата, в които получавахме тия пари, аз ги записвах и издавах разписки. После, от главния комитет се получаваха печатни разписки, [които им] се раздаваха.

– Къде беше тоя главен комитет?

– Аз мислех, че е в Ловеч, Димитър обаче казваше, че не е в Ловеч. Но въпреки това, събраните пари отиваха там. Обаче дали самият главен комитет е в Ловеч, или на друго някое място, аз не знаях.

– От Орхание къде отидохте?

– Като събрахме пари от някои села, чиито имена не помня, върнахме се в Орхание. Оттам отидохме в Правец, после в Осиковица, във Видраре, в Джурово, в Брусен и в Лопен. И от тия села събрахме пари. Тъкмо щяхме да отидем в Ловеч, в Лопен ни посрещна един куриер. Получихме от Дякон Левски едно писмо. [В него] беше писано: „В Русе се е убил Ангел Кънчев, властта подозира, Димитър да замине веднага за Пловдив.“ Тогава аз се върнах, отидох си в Орхание и си останах пак в хана. Димитра оставих с куриера Васил гложенеца в Лопен. Дали след това Димитър отиде в Ловеч или в Пловдив, не зная. В писмото беше писано: „Димитър да предаде парите и разписките на Васил гложенеца.“ Дали обаче ги е предал, или не, не зная. В Орхание аз останах около един месец, после отидох в Извор [и там] започнах да даскалувам.

– Не беше ли никак секретар на Изворския комитет?

– Изворският комитет се събираше и устройваше заседания в училището, в което даскалувах. Там аз не бях официално секретар, но понякога пишех комитетските работи.

– През времето, когато обикаляше с Димитра, освен издаваните разписки, писал ли си отговор на писмата, които идваха за Димитра? С какво съдържание бяха писмата, които идваха, и какво пишехте вие в отговор?

– Аз издавах разписки на ония, от които вземахме пари. Веднъж писах отговор на писмо от Ловчанския комитет за заминаването [на] Димитра отсреща.

– Колко гроша ти беше заплатата?

– Казаха ми триста гроша, но не получих нито пара.

– Знаеш ли нещо друго по тоя въпрос, освен нещата, които каза?

– Не помня, ако ми се задават въпроси и има нещо, което да зная, ще го кажа.

– Не знаеше ли ти, че ще бъде убит дяконът-наместник на ловчан- ския владика?

– Знаех, че председателите на комитетите са казвали на Димитра, че не искат дякона да обикаля насам.

– В деня на убийството на дякона вижда ли се с Димитра и не беше ли и ти в Орхание?

– Бях в Орхание по един въпрос за поръчителство, обаче аз отидох в Гаврииловия хан в четири часа сутринта. Димитър беше дошъл в два часа, видях добичето му, сам той беше отишъл в къщата на Васил Наков. И аз отидох там и се видяхме с Димитра. Той ми каза: „Тая вечер ще убия дякона.“ Аз нищо не му отвърнах. Станах оттам и пак отидох в Гаврииловия хан.

– Щом като Димитър ти е казал, че ще убие дякона, защо ти не обади на властта?

– Понеже се числях в комитета, боях се и затова не обадих.

– Познаваш ли председателите на комитетите, кои са те, кажи имената им!

– Някои познавам, някои не познавам. От познатите ми [са]: в Орхание първо беше Марко Маринов, после той замина за Никопол, вместо него остана Гавриил. В Етрополе е даскал Тодор, в Извор – Димитър Караджов [301], в Тетевен първо беше даскал Иван, после кой стана – не зная. Във Видраре беше Патьовият брат – Йосиф, в Лопен – Станчо Попов, в Ябланица – Марко Минчев и Съйко [302], в Правец – Цветко ханджията, в Скравена – Георги и поп Васил [303]. Също и в някои други села.

Подписал: даскал Васил [304]

Показанията на споменатия Димитър [?], съгласно зададените в наше присъствие въпроси и отговори са, както са изложени по-горе. 24 шеввал [1]289 или 12 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ессеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на хаджи Станя [извършен] по следния начин:

13 декември 1872

– От къде си родом?

– Роден съм в Тетевен [и там] отраснах. Казват ни хаджи Станчовите синове. Учих се в Тетевен.

– Ходил ли си в чужбина, ако си ходил – по кои места и по каква работа ходи?

– Ходих по търговия във Влашко и в Немско. Търгувам с аби и мешини. От десет години насам не ходя никъде.

– С каква работа се занимаваш в Тетевен от десет години насам?

– Върша търговия и се занимавам със земеделие.

– Занимавал ли си се с някоя друга работа в Тетевен?

– Гледам си земеделието и скотовъдството.

– Кога постъпи в бунтовния комитет и кога си бил председател?

– Постъпих миналата година по това време. От Плевен и от Ловеч дойде един човек на име Дякон [Левски], той ме покани в комитета. Аз [му] казах: „Не искам,“ [а] той каза: „Ще те убия. Не виждаш ли, че след тебе обикалят тайни хора, ще те убият, ти ще постъпиш в тоя комитет!“ И аз, за да не ме убият, му дадох пет лири и рекох: „Ще върша каквото искате, и ще мълча.“ Приех и постъпих в комитета.

– Сетне, след като постъпи в комитета, какво прави? Колко пъти се събрахте в училището и в хаджи Ивановия хан?

– В училището направихме заседание, в хаджи Ивановия хан не отидох.

– Кои бяха на събранието и как мина то?

– Бяха Марко Йончев, Лальо, другият Лальо, Марин Братанов, Денчо и даскал Иван. Четяха книжа и писма. В тия писма и книжа пишеше, че Сърбия и Влашко ще се дигнат, и ние да купим оръжие и барут, защото ще има война.

– С кого ще има война?

– С държавата.

– Защо събрахте тия пари? – За покупка на оръжие, барут и за разходи и разноски.

– Колко пари сте събрали от една година насам?

– Даскалът знае, аз не зная.

– Когато давахте пари, вземахте ли разписки?

– Аз не съм вземал, не зная, даскалът знае.

– Дадоха ли ти оръжие и припаси срещу дадените от тебе пари?

– Срещу три лири и половина получих, от даскал Ивана, който е в комитета, един револвер със сто патрона. Шишането [пушката] взех от мой далечен роднина от Оряхово, на име Иван. Всичките му патрони са тук: патроните на шишането са двеста и четиридесет, патроните на револвера са шестстотин броя.

– Познаваш ли Димитра от Сърбия? Не си ли бил с него на събрание?

– Сега го познавам, по-рано не го познавах. Срещал съм се с Дякона, бил съм на събрание с него, но с Димитра не съм бил.

– Заедно с Димитра от Сърбия има един даскал Васил, и него ли не познаваш?

– Видях го в Орхание, видях го и в училището в Тетевен. Обаче с него не съм се срещал и не съм приказвал.

– Казваш: „Не познавам Димитра.“ Ако той дойде и ти докаже в лицето, ти какво ще кажеш?

– Нека доказва колкото си ще. Аз с него не съм се срещал и не съм приказвал.

– Твоите роднини: Станьо и Станчо, освен тях Петко Милев и Марко и още други знаят, че ти си бил на събрание с Димитра по комитетски работи. Те дори казват, че „ако хаджи Станьо не беше се намесил в тая работа, ние нямаше да влезем.“ На това какво ще кажеш?

– Ще кажа, че съм се срещал с Дякона, но с Димитра не съм се срещал и виждал.

– По въпроса за нападението на хазната за нуждите на комитета сте се събрали: Петко Милев, ти и Димитър. Димитър ти е казал: „Ако направим тая работа, ще бъде лошо.“ Ти си отговорил: „Докато съм аз тук, не бой се!“

– Не, аз не съм бивал на такова събрание, нека казват каквото щат.

– Ти си дал мнение и за убиването на дякона–владишки наместник.

– Не, такова нещо не зная.

– Комитетът знае за всички тия работи, как ти да ги не знаеш?

– Те криеха от мене.

– Хаджи Станьо, ти всичко отричаш, но ето, че Димитър и синовете на брата ти хаджи Иван, Станьо и Станчо, даскал Иван, Петко Милев, Марко Йончев, Стоян пандурът и Лечо ковачът казват: „Ние знаем, че той нагласи нападението на хазната, той даде в събранието мнение за това и каза: От нас винаги искате пари, когато, грабнем оръжието в ръце, тогава ще ви дадем повече, отколкото искате. Сега хазната заминава, ако си юнак, върви, нападни я!“ Така си заповядал. Какво ще кажеш на това? Ние чухме също и поръката, отправена към тях, да си кажат правото. Те тъй са се заклели и така казват.

– Те всички лъжат.

– За всичко, което казахте, хаджи Станьо казва, че е лъжа. Какво ще отговорите вие?

– Не е лъжа, всичко е вярно. Ние подписваме, че не клеветим и не лъжем. Ако не беше тоя хаджи Станьо, ние нямаше да се намесим в тая работа.

– Кой беше председател на Тетевенския комитет?

– Хаджи Станьо. Ако не беше хаджи Станьо, [Димитър] не можеше да влезе в нашето село и не можеше да свика събрание. Хаджи Станьо е изгорил дори комитетския тефтер.

– Подписвате ли, че това, което казвате е вярно?

– Да, подписваме.

Димитър отпечатал пръста си, даскал Иван подписал, Петко Ми- лев, също, Станчо, също, Стоян пандурът подписал, Лальо Пеев също, хаджи Станьо също.

[Нови въпроси към хаджи Станя]

– При разпитите си в по-раншните заседания, състояли се в окръжния център, ти си казал, че си свикал с Дякона бунтовническо събрание, че си говорил за набавянето на оръжие и пр., и че ще работиш съгласно нарежданията на централния комитет, и на три пъти си под- писал тия показания. Повтори пак: щеше ли да действаш по тоя начин?

– Да, и аз щях да действам заедно с всички, според както нареждаше уставът.

– Колко лири даде за доставка на оръжие срещу Османската държава?

– Лично на Дякона дадох пет лири.

Подписал: хаджи Станьо

Показанията по зададените въпроси и отговори, дадени в наше присъствие, при. очна ставка с Димитра и споменатите [лица], са според както са изложени по-горе.

25 шеввал [1]289 или 13 декември [12]88 [1872] Година.

[Подписали]: Ессеид Али Саиб, Иванчо, Шакир бей ефенди, не присъствал, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Анастас от Плевен

– Ти ли си Анастас от Плевен, чието име се споменава в извършеното по-рано следствие [305]?

– Да, аз съм.

– Откъде си родом?

– От Плевен.

– Знаеш ли да четеш и пишеш и къде си се учил? Ходил ли си в чужбина, ако си ходил – как си отишъл и защо си ходил [306]? С какво се занимаваш и на колко си години?

– Зная да пиша и чета, учил съм се в Плевен. Във Влашко, в Турну Ма- гурели, имам брат, Данаил [307], търговец. Ходя там. Бях съдружник с брат ми. От една година се отделих. На четиридесет-четиридесет и пет годишна възраст съм, бях бакалин, сега търгувам на дребно.

– Ти си влязъл в комитета за бунтуване на българския народ. Каква служба изпълняваше и какви бяха целите на тоя комитет? Кажи си пра- вото!

– Преди три години, сиреч през [18]69 година, ходих отсреща по някои вземания и давания. В дюкяна на брат ми Данаила и на Ангела, в Турну Магурели срещу Никопол, видях Васил Дякон Левски [308]. Той разговаряше с брат ми в присъствието на няколко души. Той излезе оттам. Аз запитах брат си: „Откъде е тоя човек и какво приказвахте?“ Той ми каза: „Тоя човек е от Карлово, бил е знаменосец на Панайота [309], който сега се намира в Бялград, сега го изпращат от Букурещкия комитет, за да организува комитети, и той ще замине.“ На другия ден Дяконът дойде в къщата на брат ми, предаде му два пакета с около две хиляди броя брошури, написани на турски и му каза: „Аз ще замина за Цариград и оттам през Одрин ще отида в Плевен. Вие изпратете там тия книжа, [но] не ги давайте на друг човек, докато аз не дойда, защото навсякъде има мюсюлмански комитети, ще ги пръсна между тях. [400]“ После той се качи на парахода и замина. С него имаше и един човек от Плевенско, на име Сава Младенов [401], той замина заедно [с него]. И аз заминах също за Плевен. След две седмици чичовият ми син Ангел [402] взел тия брошури и ги донесе в моята къща в Плевен, предаде ми ги и си замина. След три месеца Дяконът и Савата дойдоха, поискаха ми книжата [и] аз им ги дадох. Попитах: „Какви са тия книжа,“ [а] той ми отговори: „Има ислямски комитети, ще ги раздам на тях.“ Той взема книжата и ми каза: „Аз няма да остана тук, ще спя една нощ в хана; Марин Станчев от Лясковец, Търновско, ми е приятел, ще отида там.“ [И] замина. При срещата ни с брат ми, той ми беше казал: „Не са само тия книжа, ще дойдат и български книжа; за доброто на всички ни, ти ще постъпиш в това дело. Книжата, които ще се изпращат от тука, ти ще изпращаш на надлежните места, [а] оттам ще ни изпращаш книжата, които са предназначени за тука.“ Аз го запитах в какво се състои доброто на тия книжа. Той ми каза: „Когато падишахът ни даде това нещо, което ни обеща през [18]56 година [403], тогава и комитетът ще се разтури.“ След като минаха един-два месеца, дойде един фотографчия [на име] Никола Цеков, заедно с Марин Попов. Те наеха къщата на Велко бояджията от Плевен и отседнаха [там]. След това аз отидох при тях да се видим. Марин Попов попита за Дякона. Ако и да му отговорих, [че] той сега е отсреща, той ми каза: „Аз искам да го видя, искам да се срещна с него, ако е възможно.“ Казах му: „Ще пиша на брат си, той ще му каже, та като дойде в Ловеч – да се видите.“ После писах на брат си и той му казал. Не се минаха две седмици, той дошъл в Ловеч през Свищов. От Ловеч Марин Попов и Ваньо терзията [404] ми писаха и повикаха и мен, и аз отидох там. Видяхме се. Дяконът ми каза: „Когато ще тръгнеш от Плевен за отсреща, пиши ми, аз ще заведа там Марин Попов и Ваньо терзията [405].“ Аз му казах: „Когато тръгна, ще ти съобщя.“ През нощта останах при тях и разговаряхме по комитетските работи. На следния ден се върнах в Плевен. Мина се един месец. Аз щях да тръгна за насреща. Писах им, ако и те ще ходят, нека да дойдат. И те дойдоха. Отседнаха в Йосифовия хан. Аз ги взех и ги отведох в къщи. Останахме една нощ. Те имаха едно писмо от Левски до Букурещкия комитет, за да ги представи. На следния ден станахме и отидохме в Никопол, а оттам минахме насреща и отседнахме право в къщата на брат ми. Те останаха и там една нощ. На другия ден заминаха. Три седмици обикаляха; после пак дойдоха и ме намериха. Те бяха взели със себе си шест револвера, които донесоха, и казаха на брат ми: „Виж тия револвери, ако са добри и ако можем да купим – нашите другари искат около четиридесет броя.“ Брат ми ги прегледа и каза, че са немски, не са добри, по-добри са белгийските. „Ще пиша за цената и ще ви съобщя, за да купим от тях.“ Те му казаха: „Пиши!“ И брат ми писа, [като] им каза: „Когато дойде отговор, ще ви пиша.“ Ден или два прекарахме там и заедно с тях минахме пак в Никопол и дойдохме в Плевен. Те слязоха в хана на Дочо Мръвков, [а] аз си отидох, в къщи. Те дойдоха до нас, за да си поприказваме през нощта, и пренощувахме у нас. На другия ден наеха кола и заминаха за Ловеч. След два месеца дойде у брат ми писмо: „Револверите не ги дават по-долу от три наполеона единия.“ Аз им изпратих това писмо и те писаха да се купят четиридесет и два броя. Писмото им аз изпратих на брат си. В писмото на брат ми беше казано: „Половината пари трябва да се дадат в предплата, а другата половина ще се даде, след като револверите пристигнат. Заедно с писмото, да се вземат [револверите] за Ловеч, те бяха изпратили по един човек и половината пари. Аз взех парите и ги изпратих на брат ми. След три месеца брат ми писа: „Револверите дойдоха, нека дойдат да ги вземат заедно с остатъка от парите.“ Писмото изпратих в Ловеч. На това те изпратиха трима души заедно с остатъка от парите [и] дойдоха при мене. Имената на хората, които дойдоха [са]: единият беше Мариновият брат, Тошко [406]. Имената на останалите не зная. Те бяха отседнали в хана. Единият дойде при мене и ми каза: „Ние дойдохме, да вървим утре с тебе. Ще [ти] платим разноски- те.“ На следния ден наехме една кола, тръгнахме за Никопол, минахме оттам насреща и отидохме в къщата на брат ми. Сутринта минахме в Никопол, [като] едни от револверите носехме у себе си, а другите в дисагите.

– Не ви ли прегледаха в митницата с тия оръжия?

– Не, никой не ни попита, нито пък ни претърси. В един чувал с пипер бяхме поставили патроните им, не прегледаха дори и него.

– Какво направихте после?

– От Никопол пристигнахме в Плевен. Те отидоха в хана, [а] аз си отидох в къщи. На следния ден дойдоха, взеха ме и отидохме заедно в Ловеч. Там отидохме в къщата на Марин Попов и му предадохме [револверите].

– Къде беше централата на комитета в Ловеч [407]?

– Едната беше [в] къщата на Марин Попов, [а] другата в къщата на Ваньо терзията. Досега никога не съм бил на събрание.

– Какво направи, след като предадохте оръжията?

– Върнах се обратно в Плевен, в къщи. След това изпращах на брата си писмата на Ловчанския комитет, които трябваше да се изпращат на отсрещния комитет, а писмата, които идваха отсреща, изпращах ги на Ловчанския комитет. По тоя начин около една година и половина писма- та се предаваха за двете страни чрез мен. След година и половина, когато един ден бях при брат си, видях там Димитра от Дяково и няколко души с него, които разговаряха. После, когато Димитър излезе оттам, попитах брат си: кой е този човек? Брат ми каза: „Тоя човек изпращат от Браила, той ще мине отсреща и ще отиде при Дякон Левски, за да работи в комитета.“ На другия ден Димитър мина отсреща самичък и след десет деня се завърна пак. Брат ми го запитал и [и той му] разправил, че отишъл в Пловдив, че е сменил паспорта си в гръцкото консулство и че се видял с Дякона в Карлово. Това ми съобщи брат ми. След едноседмичен престой Димитър се завърна пак отсам и в Ловеч се срещнал повторно с Дякона. След две седмици аз се върнах в Плевен. По това време Ангел Кънчев, който после се уби в Русе, беше отишъл от Русе в Ловеч и се срещал с Дякона. Те и тримата излезли от Ловеч, обикаляли около три месеца и пак се завърнали там. После получих от Ангела писмо, [с което] ме викаше да отида в Ловеч, и аз отидох. Понеже Ангел беше заминал за Русе, не можах да го намеря. Намерих Дякона и Димитра. Аз бях отседнал в хана, а те се бяха събрали на заседание в дома на Ваньо. Ваньо дойде, повика ме и аз станах и отидох. Димитър се обърна към събранието и каза: „Сума време вече обикаляме с Дякона. Ние не сме негови слуги. Нас са ни изпратили за работа. Ако се обикаля така заедно, и за петдесет години не ще можем да свършим работата. Всеки трябва да обикаля и да работи поотделно. Ако Дяконът е видял от нас някакво зло или предателство към комитета, нека каже – ние ще си подадем оставките и ще отидем при ония, които са ни изпратили.“ После и ние попитахме Дякона: „Видял ли си от него нещо лошо?“, той отговори: „Наистина, лошо не съм видял, но няма разрешение да обикаляме поотделно. Те ще обикалят заедно с мене.“ Ние [тогава му казахме]: „Понеже от тоя човек не сте видели лошо, ако ония не разрешават, ние – събранието – ще разрешим. Нека да обикалят по- отделно Димитър, Ангел и Дяконът, а Сава Младенов, който беше дошъл с Левски, и Васил гложенецът да обикалят заедно.“

– За къде ги определихте [да обикалят]?

– Димитър от Тетевен до София, Васил гложенецът и Сава Младенов в Пазарджишко и Пловдивско, Ангел Кънчев – по Дунавското крайбрежие, а пък Дякон Левски да остане в Ловеч. След това всеки си отиде вкъщи.

– От колко души се състоеше това събрание и кои са имената им?

– Имаше около двадесет души: Димитър Пъшков, Марин Попов, още Ваньо терзията и още един свещеник с нисък ръст – поп Кръстьо, тия четиримата познавам, имената на останалите не зная, ако ги видя, ще ги позная.

– Всички тия от Ловеч ли са?

– Да, всички са от Ловеч. След като се свърши събранието, всички се разотидоха, а аз и Левски останахме у Ваньови. На сутринта аз си отидох в Плевен. Понеже писмата и за двете страни вървяха чрез мене, след около два месеца се получи пак едно писмо, и тъй като печатът малко беше счупен, аз го отворих. Прочетох го, но не можах да го разбера, тъй като това писмо беше с техен специален шифър. В началото на споменатото писмо беше означено, че е от Одеса, а подписът беше от Кишелски [408]. На една малка книжка в това писмо бяха написани две точки. Писмото изпратих на Дякон Левски в Ловеч. Той се разсърдил много, задето пис- мото беше отворено, и ми писа писмо [в което се казваше]: „Понеже си отворил писмото, ясно е, че си много лош човек. Ще дойде ден, когато ще отговаряш за отварянето му.“ След това не изпратиха вече писма чрез мене, пък и аз писах на брат си да не ми праща вече писма.

– У тебе ли е писмото, което ти изпрати Дяконът?

– Изпратих го тогава на брат ми да го види. Около десет месеца оттогава, нито съм получавал, нито съм изпращал писма и на двете страни. Обаче това лято, преди пет месеца, бях отишъл при зетя си даскал Пано [409], който учителстваше в Тетевен, за да видя сестра си. Преди още да отида в Тетевен, бях научил, че Димитър бил там в къщата на Доча Мръвков. На другия ден след моето пристигане отидох в Дочовата къща, за да се видя с Димитра. Намерих Димитра и го попитах как вървят работите и какво правят. В отговор той ми каза: „Аз ходя и обикалям предано селата, работя донякъде и свърших добра работа. Работил съм дотука. Даскал Тодор [410] замина за Охрид, за да отвори канал. След като той се върне и пътят бъде отворен, аз ще работя по ония места.“ Аз останах [там] една седмица и всеки ден ходех при него на разговор.

– В Плевен ти от кого научи, че Димитър е в Тетевен?

– Дочо е ханджия в Плевен, научих от самия него.

– Какво прави после?

– След една седмица се завърнах в Плевен. Обрах си лозята. След това, [понеже] баба ми беше отсреща при брат ми, отидох да я доведа. Взех баба си оттам и се върнах в Плевен. След като стоях една седмица в Плевен, през това време дошъл Георги – Фердинанд с едно писмо и слязъл в Дочовия хан. На сутринта той ми изпрати писмото по Дочовия слуга. Това писмо беше от брат ми и в него той пишеше: „Тоя човек изпращат отсреща, ще отиде при Димитра и при Левски, понеже ти ще отидеш тия дни в Тетевен, заведи го при Димитра.“ На следния ден ние наехме коли, взех баба си, взех и оня човек и отидох в Тетевен. Ние слязохме в къщи, а оня човек отиде в хаджи Ивановия хан. Сутринта станах, отидох в къщата на Дочо Мръвков, намерих Димитра и му казах: „Отсреща е дошъл човек, за да се види с тебе, дойдохме заедно.“ Той ми каза: „Иди го доведи!“ Аз отидох, взех от хана Георги – Фердинанд и отидохме в Дочовата къща. Щом Димитър го видя, позна го. Донесоха софрата и се нахранихме. Аз ги оставих там и отидох в къщата на зетя си. Привечер, или след дванадесет часа [411], те отишли в хаджи Ивановия хан. При мене дойде малкият син на хаджи Ивана – Станьо – и ми каза: „Димитър и Георги те викат, ела в нашия хан!“ Аз отидох и ги намерих там. Георги попита Димитра какво работи и той му разправи какво е свършил. После Георги каза: „Искам да го видя [Левски], къде ще мога да го намеря, за да го видя?“ В отговор на това Димитър каза: „В Извор има един негов човек, ще пратим да го повикат, ще го попитаме, где се намира и ще разберем.“ Те изпратиха едно лице да вика оня човек и Димитър каза: „Сега център на комитета е Извор, там има едно лице на име Димитър Стамболията. Ето, тоя Димитър Стамболията е именно неговият човек, за когото говорят. Той е председател на централния комитет [412]. Както ти обясних по-преди, той знае [где се намира Левски].“ И той изпрати човек. Нея нощ ние останахме там и тримата и разговаряхме по комитетските работи. Сутринта те останаха там, а аз си отидох вкъщи. След два дни дойдоха от Извор в Тетевен и тримата: Димитър Стамболията, даскал Тодор и брат му Хаджията и се срещнали с Димитра. Нея вечер Станьо прати да ме викат и аз отидох. В хана седнахме шестимата души: хората, които дойдоха от Извор, Димитър и аз, заедно с дошлия отсреща човек [413]. Дошлият отсреща човек попита Димитра [Стамболията]: „Къде е Левски?“ А той му каза: „Не ми съобщи, къде отиде, каза ми: „Където ще отида, ще ти пиша оттам, и когато ти пиша, ще знаеш къде съм.“ До сега не ми е писал и аз не зная, къде се намира той.“ След това той се обърна към Димитра [Общи] и го посъветва: „Вие сте се карали с Левски, Левски е писал отсреща, че сте се скарали, аз дойдох нарочно за това. Докато вие сте така скарани, не можете да вършите работа; трябва да си живеете добре и да вършите добра работа.“ Той каза, че ще замине за Сливен, след това добави: „Имам едно писмо [дадено ми отсреща].“ Той обясни, че [то] трябва да се прочете пред събранието. „Свикай утре събрание!“ – поръча той на Димитра. Разговаряхме по комитетски [работи]. След това даскал Тодор каза: „Изпращат ме отсреща, за да търся ограбената хазна. Аз отивам отсреща, [но] дойдох да се видя с Димитра. Ще отида там, ще се въртя около един месец, ще се върна обратно и ще [ги] излъжа.“ Нея нощ ние останахме там. На сутринта Димитър каза: „Хаджи Станьо е на полето, Петко Милев е касиер на комитета, повикай- те Петко Милев, Марко Йончев и даскал Иван. [414]“ Пратих човек и ги изви- каха. После се събрахме и устроихме събрание. Човекът, който беше дошъл отсреща, даде писмото на даскал Тодора, [той] го отвори и го прочете. В него се казваше: „Повикайте Димитра и му напомнете от наша страна с добро, и ако не си гледат работата добре, употребете друго средство.“ Това писмо предадоха на Димитър Стамболиев. Човекът, който дойде отсреща, поиска да се изпрати едно писмо насреща [в смисъл], че Левски не е бил там, че писмото било отворено и прочетено пред събранието, и че се е съобщило съдържанието му. Даскал Тодор написа писмото и ние всички го подписахме и го дадохме на човека. После всеки си отиде вкъщи. И аз си отидох в къщи. Подписът в онова писмо беше на Цанков [415]. След два три дни, когато седях пред вратата, мина Дочовата жена и ми каза „Вика те Димитър, иди в хана!“ Аз отидох в хана, намерих Станя и го попитах: „Къде е Димитър?“ Той ми каза: „Ти остани тук, сега ще дойде едно момче и ще те заведе при Димитра.“ После дойде Иван [416], син на свещеника – учител и ме заведе в тяхната къща. Там аз намерих Димитра самичък. Там [той] ми даде четири хиляди гроша и ми каза: „Купи с тия пари коне!“ Аз взех парите и ги занесох в къщата на зет си. После дойде пашата, намери парите и аз бях задържан.

– [Когато] пашата дойде, къде намери парите?

– Двете хиляди гроша – в градината под камъка, двете хиляди гроша в мазето, в зида. Причината, за да скрия тия пари тук, беше да не разбере зет ми.

– Каква вреда, ако разбере зет ти?

– За да не разбере, че и аз съм в комитетската работа, и че тия пари са от ограбените.

– Кога чу ти за ограбването на хазната?

– Когато дойдох с Георги-Фердинанд, Димитър каза, че той е ограбил хазната, за да се купи оръжие и друго за комитета.

– Какво щяхте да правите с тия оръжия?

– Щяхме да купим оръжие, за да бъдем готови да действаме според устава – щяхме да се бием.

– Какво знаеш по убийството на дякона?

– Нищо не зная по това. Не зная нищо друго. Каквото знаях, казах го.

– Подписваш ли, че това са твоите показания?

– Да, подписвам.

Подписал: Анастас от Плевен

Показанията на споменатия Анастас, според зададените му в наше при- съствие въпроси и отговори, са [тъй] както са изложени по-горе: 25 шеввал

[1]289 или 13 декември ]12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир бей ефенди, не присът- ствуват Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Стоян пандура

14 декември 1872

– Ти ли си Стоян пандурът, чието име е означено в досегашното дознание?

– Да, аз съм.

– Откъде си родом, знаеш ли да четеш и пишеш, ходил ли си в чужбина, и, ако си ходил, къде си ходил и на колко си години?

– Родом съм от Тетевен, не зная да чета и пиша, не съм ходил никъде и съм на тридесет и пет години.

– Кога постъпи в комитета, образуван за бунтуване на българското население, и каква служба си изпълнявал?

– Постъпих в комитета миналата година по това време. Първом ме извика даскал Иван [417] и ми даде едно писмо да [го] занеса в Извор, Ловеч, Гложене и Орхание. Занесох писмото и го дадох в Орхание на Васил бояджията, в Извор – на даскал Васил, в Гложене – на Васил Йонков и в Ловеч – на Марин кафеджията. Те ми дадоха отговорите си, [които] за- несох и предадох на даскал Иван [418]. После хаджи Станьо, [Марко] Йончев и даскал Иван, тримата заедно ме повикаха [и] хаджи Станьо ми каза: „Където и да отиде Дякон Левски, ти ще вървиш с него, и каквото върши той, ще го вършиш и ти. Аз ще ти плащам разноските и ще ти храня децата.“ Аз му казах: „Добре!“ Това беше в училището на даскал Иван.

– Имаше ли някой друг освен тебе? Дяконът там ли беше?

– Дяконът беше в Ловеч. Хаджи Станьо ми извади тескерето, за да отидем в Ловеч заедно с Димитър Пеев, който беше дошъл от Изворския комитет, та да го намерим.

– Дадоха ли ти писмо и кой го даде?

– Хаджи Станьо и даскал Иван ми дадоха едно писмо, за да го дам на Дякон Левски.

– Казаха ли ти тия чорбаджии каква служба ще изпълняваш?

– Както казах преди, те ми казаха: „Ще правите, каквото той каже!“ И ние отидохме.

– После какво направихте?

– Взехме писмото заедно с Димитра, излязохме от Тетевен и отидохме в Ловеч; намерихме Дякон Левски в къщата на Марин поп Луканов, дадохме му писмото и той ни изпрати в дядо Станчовия хан. Там ние останахме две нощи. На третия ден сутринта се приготвихме и излязохме на полето. Той ни беше съобщил по един човек, че ще се срещнем с него там. Ние излязохме и се срещнахме на полето. Оттам отидохме в Троян и слязохме в хана на Васил Спасов. Нея нощ дойдоха някои хора в хана, но не отвориха дума в наше присъствие. На следния ден Дяконът излезе и обикаля, но понеже не ни каза къде е ходил, не мога да зная. Нея вечер спахме пак в хана. На следния ден излязохме оттам и отидохме в Карлово. Понякога ние го запитвахме [Левски], но понеже бяхме още новаци, той не ни казваше нищо. В Карлово слязохме в хана на хаджи Васила [419], [а] Дяконът отиде в една къща, обаче чия е къщата – не зная. Той обикаля там два дни [и] две нощи, при нас не дойде. На третия ден дойде ханджията и ни каза: „Заверете тескеретата си, утре сутринта ще заминете с Дякона за Черноземен. [420]“ Ние заверихме тескеретата си. На следния ден Дяконът дойде в хана и ни взема. Качихме се [на конете] и отидохме в Черноземен. Тримата слязохме в един [и същи] хан, ханджията не зная кой е. Там преспахме една нощ, обаче тук не дойде никой. Дигнахме се и оттам и отидохме в село Зелково [421], близо до Пловдив, и слязохме в къщата на едного, на име Божил. За пътя от Зелково до Хасково Дяконът имал един комитетски човек, на име Иван [422]. Дяконът повика тоя Иван и го изпрати да научи, време ли е да отиде в Пловдив, или не. Иван дойде и съобщи, че е време да отиде. Ние четиримата, заедно с Ивана отидохме в Пловдив, обаче край Пловдив Дяконът каза на мене и Димитра: „Вие стойте тук, аз ще вляза вътре и след половин час ще ви изпратя известие.“ Той отиде; след половин час дойде Иван, взема ни и ни отведе в Пловдив в хана на Гаваза. Ханджията ни завери още същия ден тескеретата. Нея нощ ние не спахме там, излязохме [още] привечер, и четиримата заедно отидохме пак в Зелково [423], в Божиловата къща. После Дяконът ни даде едно отворено писмо, отправено до комитетите в Тетевен, Извор и другаде, [в което се казваше]: „Всички сме здрави и читави, ние сме готови да отидем отсреща [като] пълномощници, пригответе и вие вашите пълномощници.“ Той ни заръча и устно: „Аз ще замина за Пазарджик и другите околни села [и] ще се върна. Когато дойда в Ловеч, ще ви съобщя, пригответе и вие вашите пълномощници!“ Той ни даде малко пари за разноски и ние се върнахме в Тетевен.

– Когато ходехте с Дякона, какво ви говореше той по пътя?

– Когато отидохме с Дякона в Ловеч, той ни каза: „Ще дойдат пълномощници, да съберем пари да купим оръжие; аз обикалям да записвам хора. Ще подадем една молба до падишаха, за да ни даде правата, ако не ги даде, ще въстанем и ще се бием.“ Ние му казахме: „Добре!“

– Когато отидохте в Тетевен, кому дадохте писмото и какво направихте?

– Дадохме го на хаджи Станьо. Те прочетоха писмото в училището и го дадоха на Димитра от Извор. Димитър го занесе в Извор [424]и на други места [и го] обяви. Аз останах в Тетевен.

– Каква длъжност изпълняваше ти в комитета?

– Носех писма на Ловчанския комитет и от Ловчанския комитет на Тетевенския комитет.

– Когато комитета се събираше на заседание, присъстваше ли и ти?

– На събранията аз не присъствах. След събранията ме повикваха хаджи Станьо и Петко Милев, даваха ми книжа и ми казваха: „Не ги показвай никому!“ Аз действах тъй, както ми заръчваха: носех и донасях писма на комитетите и по тоя начин, до залавянето ми бях посредник на кореспонденцията.

– Освен тия служби, още какви други длъжности изпълняваше?

– Преди пет месеца, или по време на жетва, един ден даскал Иван ме повика в училището [и ми] каза: „Свикахме събрание [и] решихме: „Лечо ковачът, Генчо Михайлов, Въльо Станчев, Петър Велев, Димитър и ти, шестимата, ще отидете в Извор и ще устроите засада. Наместникът на владиката – дяконът – ще предаде нашия комитет на властта, убийте го!“ Аз събрах тия хора и им съобщих тая работа. Взех и Димитра. Хаджи Станьо даде всекиму от нас разни дрехи за преобличане, а на ония, които нямаха оръжие, той даде и оръжие. Ние ги взехме и шестимата заедно се скрихме в една отделна стая на училището в Извор. Нея нощ ние останахме там. Сутринта дойдоха Димитър Пеев от Извор и Герго Стойков, взеха ни оттам и ни заведоха в една колиба в лозята, намиращи се на четвърт час разстояние от селото. Герго се върна назад, [а] ние заедно с другото момче чакахме до към пладне. Герго дойде пак и ни каза, че дяконът ще тръгне сам, [и] се върна назад. Димитър Пеев, който беше с нас, ни заведе всред непожънатите ниви, на половин час разстояние, и ние се скрихме там. Стояхме повечко от един час там. Селският пъдар, чието име не зная, гръмна веднъж. Тоя изстрел беше знак, че дяконът няма да дойде. Ние разбрахме, че дяконът не ще дойде. Дигнахме се оттам и приближихме до селото. Щом стигнахме наблизо, ние останахме там, [а] Димитър от Дяково влезе в селото, за да разбере причината за неидването на дякона [425]. След [известно] време той дойде и ни съобщи причината за неидването му. Всички заедно, ние отидохме в Тетевен.

– Защо дяконът, който по-късно беше убит, не е дошъл тоя ден?

– Едно момче, като научило, че ние сме се скрили там, за да го убием, отишло и му казало, и той не дойде.

– После, в Тетевен, къде отидохте и какво направихте? – Отидохме си по къщите, [а] Димитър отиде в Станчовия хан. Мина известно време. Един ден хаджи Станьо, даскал Иван и Петко Милев ме повикаха. Черновитският [?] чорбаджия Петко Милев ми каза: „Аз говорих на [хората] от нашето село: Въльо Станчев, Марин Станчев, Йото Генков, Цако Михайлов и Атанас Толев [426], иди и ги намери. Аз им дадох оръжие и облекло за предрешване. [Намери също] и Тодор Кръстев от Брезово, Марин Павлов и от селото – Лечо ковача. Минавайки през Крушов дол, Дяковчанинът ще вземе още двама души. Ще се съберете всички и оттам ще отидете да нападнете хазната.“ Докато бях още в Тетевен, Станчо ми даде един кат дрехи. Един от външните хора също нямаше дрехи. Взех и за него и оттам отидох в Черни Вит. Събрахме се всички в къщата на Въльо Станчев. Дигнахме се оттам. Когато бях в Тетевен, бяха ми казали: „Димитър ще отиде в Правец в Цветковия хан, ще дойде човек, за да съобщи кога хазната ще тръгне от Орхание, и в помощ ще дойдат [още] хора, идете там!“ Ние потеглихме през нощта от къщата на Въльо Станчев, [но] не можахме да стигнем и до сутринта, та останахме на баира. Щом стигнах там, аз оставих другарите си и отидох в Правец в Цветковия хан. Намерих Димитра и му съобщих, че пристигнахме с другарите. Тоя ден останахме там. Дойдоха още двама Правчани, именно Вълко Колев [427]и още братът на Никола бояджията. Привечер и четиримата заедно отидохме на баира. Станахме оттам всички и отидохме през балкана до Белия камък. Там Божил и Велчо донесоха храна и ракия и останахме през деня до вечерта. Привечер пак Божил ни донесе храна, взема ни и ни заведе на мястото на засадата, отдето щяхме да нападнем хазната. Два дни останахме там и през нашето стоене Велчо ни носеше хляб и ни осведомяваше за тръгването на хазната. В петък пак Велчо ни донесе хляб и съобщил на нашия преден пост, че хазната ще дойде. Докато дойде постът и ни съобщи, двамата души, които бяхме поставили по-рано на Скалата, за да наблюдават хазната, дойдоха и ни казаха, че тя идва. Оттам ние слязохме долу. Докато слезем отгоре до долу, хазната пристигна. Първи измежду нас стреляха Тодор и Въльо. Конете на стражарите бяха ударени, а стражарят гръмна три пъти. После всички от нашата дружина стреляхме. Стражарите избягаха, остана колата с хазната. Ние взехме дисагите и отидохме в храсталака, прерязахме ги, всеки взема, колкото може да носи, и се изкачихме на балкана. Оттам Вълко етрополчанинът [428]заведе всички ни през балкана чак до колибата си. Там ни извадиха малко хляб и се наядохме. Димитър взе моята чанта, чантата на Лечо, чантата на стопанина на колибата Вълко и на Никола [429]и заповяда на деветте души тетевенци: „От тия пари няма да харчите нито стотинка, идете и ги скрийте в Тетевен, в колибите. Когато ви съобщя, ще ги донесете всичките.“ Заедно с тях потеглихме аз и Лечо, всичко единадесет души, и заминахме, а стопанинът на колибата – Вълко – ни водеше, докато преминем дерето. После той се върна, а ние отидохме право в колибата на Въльо Станчев в Черни Вит. Там оставихме дрехите и оръжията си. Другарите ни вземаха парите и отидоха по къщите си. Всеки скри парите у себе си. Освен парите, които дадох на Димитра, когато режех торбите на хазната, в ръцете ми попадна една торбичка със жълтици, която бях скрил в пазвата, без да видят другарите ми. Преди да си отида в къщи, аз я зарових на полето на едно определено място [и] си отидох у дома. След два дни Димитър дойде, свика чорбаджиите и им каза: „Да съберем парите!“ Те му отговориха: „Сега още не е време.“ След петнадесет деня изпратил, чрез Петко Милев, Леча да съобщи [на хората] да донесат парите. Чети- рима души занесли парите, които бяха взели, и му ги предали. Между това повика и мене и ми даде като награда за службата ми една торбичка металици [и] няколко бели меджидиета. Взех тия пари и ги скрих там, гдето бях заровил жълтиците. После дойде мютесариф-пашата [и], като ме заловиха, аз посочих мястото, дето бях скрил парите. Извадих ги и ги предадох.

– Не те ли запита Димитър за жълтиците, които бяха у тебе?

– [Той ми каза]: „Научих от касиера, че в хазната имало и злато.“ Аз отказах, не ги дадох.

– Когато дойде мютесариф-пашата, ти какво правеше?

– Първо дойде юзбашията. Чорбаджиите ме предупредиха. Аз се крих два дни, [но] когато дойде пашата-мютесариф, на другата сутрин от идването му, без да съобщя на чорбаджиите, сам отидох право при него, разправих му всичко подробно, като му дадох и парите. Съобщих му също и мястото на комитетските книжа.

– Вършил ли си някоя друга работа?

– Освен това, нищо друго не съм вършил.

26 шеввал [12]89 [14 декември 1872] година.

Отпечатал пръст: Стоян пандурът

Показанията на Стоян пандура, дадени в наше присъствие, както и въпросите и отговорите са, както са изложени по-горе.

26 шеввал [12]89 или 14 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Петко Милев

14 декември 1872

– Ти ли си Петко Милев, чието име се среща в дознанието?

– Да, господине, аз съм.

– Откъде си родом, знаеш ли да четеш и пишеш? Ходил ли си в чужбина?

– Тетевенец съм, чета и пиша, учих се в Тетевен, никъде не съм ходил.

– Кога постъпи в комитета, съставен с цел да вдигне на въстание населението на България, каква, служба изпълняваше и какви бяха целите на комитета ?

– Постъпих преди шест-седем месеца. Един ден ме повикаха хаджи Станьо и даскал Иван. Комитетският тефтер се намирал у хаджи Иванчо, баджанак на хаджи Станьо. Взеха го от него и ми казаха: „Нека тоя тефтер стои у тебе!“ Аз им казах: „Не искам!“ Те ми отговориха: „Вземи го, ако стои у тебе, никой не ще го подири.“ Взех тефтера, влязох в комитета и дадох двеста гроша.

– Какво представляваше комитетският тефтер и какво беше записано в него ?

– Бяха записани имената на ония, които влизаха в комитета, и на ония, които бяха дали пари.

– Докато ти беше, колко пари се събраха и къде ги изпратихте ?

– Не зная. Пише го в тефтера, но аз не съм го прочел. На мене предадоха тефтера и осемстотин гроша.

– През това време, или през времето, докато тефтерът стоя у тебе, колко пари се събраха?

– Даскал Иван и Станчо ми дадоха от събраните пари триста гроша, Димитър Дяковчанинът ми даде четири наполеона и две златни меджидиета.

– Къде изпрати ти събраните около две хиляди гроша?

– От тия пари шест лири дадох на Васил гложенеца, пътни по отиването [му] като представител в отсрещния комитет; двеста гроша се дадоха за комитетския кон, който Димитър яздеше. Сто и седемдесет гроша дадох на Станчо ханджията за разноски на Димитра по стоенето [му] в хана. Остатъка предадох на властта, когато ме заловиха.

– Когато събирахте тия пари от населението, къде ги изпращахте и защо ги изпращахте?

– Събираха се пари, щеше да се купи оръжие. Щяхме да искаме от държавата права. Ако не [ги] дадеше, щяхме да воюваме. Така говореше Димитър.

– Къде се събирахте в Тетевен по тая работа и колко събрания свикахте ?

– Събирахме се в Станчовия хан, аз ходих и присъствах два пъти. Четеше се уставът, който беше изпратен от Букурещкия комитет.

– Какво беше писано в тия книжа?

– Понеже аз не съм толкова учен, не [ги] разбирах, тоест, четях и разбирах, но като на сън, не [ги] запомнях.

– От колко души се състоеше събранието ви и кой беше председател?

– Събранието се състоеше от хаджи Станьо, Марко Йончев, Иван хекиминът [430], аз, даскал Иван, Петър Вълев, който сега се намира във Влашко, Димитър Милчев от Оряхово [431 ], Станьо и Станчо. Председател беше пак хаджи Станьо.

– Къде разпространи ония червени книги, които дойдоха отсреща?

– От Ловеч идваха само за нас, другите не ги зная. Ние не изпращахме никъде, защото Димитър ни беше поръчал: „Четете ги и после ги крийте, да не ви види някой!“ И ние ги прочитахме и ги скривахме.

– Къде ги криехте?

– Криеше ги майката на Станьо и Станчо хаджи Иванови [432].

– Откъде дойде оръжието, което раздадохте? На кого го дадохте и колко броя беше [то]?

– Да, зная, че оръжието дойде и се раздаде, [обаче] подробностите му не зная. Анастас [433]знае, нека каже той!

– Какво щяхте да правите с това оръжие?

– Да, зная, че оръжието дойде и се раздаде, [обаче] подробностите му не зная. Анастас знае, нека каже той!

– Какво щяхте да правите с това оръжие?

– Както казах в първия си разпит, събирахме пари и щяхме да купим оръжие, щяхме да пресечем проходите, да излезем по планините, да се бием и да си възвърнем земята на бащите си. Събранието разискваше винаги тоя въпрос. Когато оръжието дойде, аз ги запитах и те ми казаха [пак] така.

– Какво знаеш по убийството на дякона-владишки наместник, и как стана [то]?

– Преди аз нямах сведения по това убийство, след убийството Димитър каза на всеки, каза и на мене.

– Как се нареди работата [около] обирането на хазната? Разкажи ни какво знаеш по това!

– Един ден Димитър, хаджи Станьо и аз бяхме заедно. Димитър каза: „Отсреща искат пари“ и [ни] поиска десет хиляди гроша. Хаджи Станьо му каза: „Толкова пари има винаги готови у мене. Но, ако ти си мъж, от Орхание постоянно отива хазна, нападни я, вземи парите [и] си свърши работата!“ Аз му рекох: „Ето, оттук-оттам събираш пари, да не правим това злоупотребление на падишаха, грехота е!“ Димитър каза: „Това си е моя работа.“

28 шевал [12]89 [16 декември 1872] година.

– Кой намери четиримата души от Черни Вит, които участваха в нападението на хазната?

– Аз не съм ги намерил, те сами знаят, нека кажат!

Очна ставка между Петко и Димитър

– Кой намери хората от Черни Вит, за да нападнат хазната?

– Събра ги Стоян пандурът, обаче хаджи Станьо и Петко Милев ги подготвиха.

– Кой им даде приготвените дрехи и оръжия?

– Стоян пандурът събра тия хора, той знае.

[Отпечатал пръст]: Димитър

Въпрос, зададен на Стоян пандура присъствие на Петко Милев

– Кой даде хората от Черни Вит, за [да участват в] нападението на хазната?

– Хаджи Станьо, Петко Милев, даскал Иван и други, [обаче] в същност главните организатори бяха хаджи Станьо и седящият насреща ми Петко Милев.

– Кой им даде оръжието и дрехите?

– Петко Милев поръчал да ушият облеклото на Въльо Станчев и Йото Генков; на мене той даде един нож; на Въльо Станчев даде един нож, едно кебе и един фес. Ако е дал някому и още [нещо] друго, той сам ще каже [т. е. оня, комуто е дадено].

[Отпечатал пръст]: Стоян пандурът

Въпрос към Въльо Станчев в присъствието на Петко Милев

– Кой ви организира от Черни Вит за нападението на хазната? – Стоян и Лечо ни казаха: „Ще нападнете хазната.“ После ни извикаха. Стоян донесе едно кебе и ми каза, [че то е] на Петко Милев.

[Отпечатал пръст]: Въльо Станчев

Въпрос към Марин Станчев в присъствието на Петко

– Кой ви организира да нападнете хазната?

– Повикаха ни в къщата на Петко, когато и той беше там, и ни казаха: „Ще нападнете хазната, ако не я нападнете, вие ще бъдете виновни.“ Ние отидохме, нападнахме хазната [и] сега [пак] ние излязохме виновни, [а] те се теглят настрана.

– Кой ти даде оръжието и дрехите?

– Оръжието и дрехите бяха мои. Стоян ми даде само една кърпа за глава, [която] аз привързах.

[Отпечатал пръст]: Марин Станчев

Въпрос към Йото Генков в присъствие на Петко

– Кой ви организира да нападнете хазната?

– Петко Милев ми каза първоначално: „Ще ти изпратим Стояна и Леча [и] ще нападнете хазната.“ После те дойдоха, отидохме заедно и нападнахме хазната.

– Кой ти даде оръжието, което имаше?

– Два месеца преди случилото се, Петко Милев ми даде един пищов и пари, с които купих една ока барут.

[Отпечатал пръст]: Йото Генков

Въпрос към Цако Генчев в присъствие на Петко Милев

– Кой ви организира да нападнете хазната?

– Петко Милев ми каза в Тетевен: „Бъди готов, ще отидете да нападнете хазната.“ После дойдоха Стоян и Лечо, отидохме заедно и нападнахме хазната.

– Кой ти даде оръжието и откъде го намери?

– Оръжието беше мое собствено.

[Отпечатал пръст]: Цако Генчев

– Кой е [оня], който ви организира да нападнете хазната?

– Тоя Петко Милев ми каза шест пъти: „Ще нападнете хазната!“ Ние отидохме и я нападнахме. Парите, които взехме, аз занесох в Петковата къща. Той ги взе и ги скри, [а] сега отрича. Шест пъти ми каза: „Ще отидете, ще я нападнете, [защото] накрая има [и] смърт.“ Имам десет деца, извърших тая работа поради неговата лошотия!

[Отпечатал пръст]: Лечо ковачът

– Ето, сега в твое присъствие толкова хора разправят, че ти и хаджи Станьо сте ги организирали и подбудили да нападнат хазната, какво ще кажеш?

– Техните думи са лъжливи, клеветят ме.

– Щом не си дал нарежданията, [как] в твоята къща се намериха много от парите на хазната, как прие ти тия пари в къщата си?

– Ето, тия четири наши селяни – Въльо Станчев, Марин Станчев, Цако Генчев и Йото Генков – донесоха парите и аз ги приех. Дойде Димитър, изпратихме известие на тия [хора], след това те донесоха парите, Димитър ги преброи и остана три нощи в моята къща. През тия нощи, една нощ беше дошъл и хаджи Станьо.

– Защо нападнахте хазната?

– Трябваше да се купят пушки и барут.

– Какви други сведения имаш още?

– Нищо друго не зная.

[Подписал]: Петко Милев

Гореизложените въпроси и отговори, показанията на Петко Милев и очната му ставка с далите сведения [по обира] се извършиха в наше присъствие.

28 шеввал [12] 89 или 16 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мех- мед Салим, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито, Саадуллах Сърръ.

Разпит на тетевенския даскал Иван [434]

28 декември 1872 година

– Откъде си родом, къде си се учил и какво работеше?

– От Сопот съм, Пловдивска околия. Учил съм се в сопотското училище. Учителствам от осем години насам. Отпреди една и половина-две години учителствам в Тетевен.

– Ходил ли си в чужбина?

– Не, никак не съм ходил.

– Кога влезе в комитета, за какво и с какви намерения влезе в тая работа, каква ти беше службата в комитета?

– Когато отидох първоначално в Тетевен да даскалувам, сиреч да учи- телствам, аз нямах понятие от такива работи. Преди една година, или девет месеца, една вечер дойде хаджи Станьо и ми каза: „Утре, три-четири часа преди съмване, трябва да запалиш мангалите и да приготвиш [стаята], ще има събрание, ще се събираме.“ И аз, понеже те всякога се събираха и правеха събрание, помислих, че ще правят пак такова събра- ние, запалих мангалите [и] приготвих [стаята]. Сутринта отворих и училищната стая, Три часа преди съмване дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев, Марко Йончев, Иван хекиминът, чорбаджи Тихол, Марин Братанов, хаджи Иванчо и седнаха в приготвената от мене стая. Между тях имаше и един непознат за мен човек. Те седяха, а аз влизах и излизах при тях, за да им прислужвам. Непознатият мен човек бил Дякон Левски. Ето, тоя Дякон беше отворил някакви книжа и ги четеше. После ме повикаха вътре. Левски казваше: „Нашите работи досега бяха леки, сега напредват [и] се затрудняват, отсега нататък вие ще имате повече, вам ще е потребен един секретар.“ На това хаджи Станьо отговори: „Ето нашият даскал Иван, той ще ни стане секретар.“ Когато аз [ги] попитах защо ще им бъда секретар, хаджи Станьо стана и рече: „Ти не си ли българин, твоята кръв не е [ли] българска? Аз съм отдавна в тая работа, ти в същност няма да вършиш нищо, ще правиш какво реши събранието, не се страхувай!“ „Много до- бре“ казах, но в началото не се съгласих. На това хаджи Станьо и Дяконът казаха: „Тъй като ти научи толкова много работи, ако не влезеш [в ко- митета], ще те убием.“ На това аз склоних. След това от централния или Ловчанския комитет започнаха да идват писма, [които] даваха на мен. Щом пристигнеше писмо, тия, които споменах, се събираха пак и отваряха писмото, [което] аз прочитах. В тия писма винаги искаха пари. На три пъти [им] изпратиха пари: първия път – две хиляди и триста гроша, втория път – хиляда сто и петдесет и два гроша, третия път – още две лири. Един път в събранието аз казах на чорбаджиите: „Не знаете ли, [че] по едно време се беше появил един човек, който казваше: „Ще купя фабрика [и] ще произвеждам американска прежда“, [така] той събра хиляда-две хиляди лири, после взе парите и забягна в Букурещ, да не би и тоя да е от същия род?“ На това хаджи Станьо и другите от събранието казаха: „Ти не знаеш, това е за народа, а не като памука!“ Заради това те дори ме отстраниха от секретарството и дошлото писмо по отстранението ми е между книжата, които се намират тук. Преди да бъда отстранен, понеже постоянно идваха писма за пари, те ме накараха да напиша едно писмо [със следното съдържание]: „Ние [ви] пращаме пари, а оръжие не идва. Когато изпратите оръжието, парите ще са готови“. Аз го написах. Това пис- мо се написа и замина. След няколко деня пристигнаха шест револвера. Научих се, че те дошли в къщата на хаджи Ивановите синове – Станьо и Станчо. Когато хаджи Станьо дойде в училището, аз му казах: „Стоката ви е пристигнала.“ Той ми рече: „Иди донеси един да го видя!“ Когато хаджи Станьо видя в адресуваното до комитета писмо, донесено от Станчо хаджи Иванов, че е поставена цена по три и половина лири [за револвер], той, макар и да я намери прекомерно висока, задържа единия за себе си, другия взема Иван хекиминът, а третия – Иван Петков, като дадоха па- рите на Станчо. Трите останали броя те изпратиха на Изворския комитет, [защото] и те бяха изпратили пари. [за револвери]. Парите за получения револвер хаджи Станьо беше дал на мене, аз ги предадох на Станчо и ги изпратиха на Ловчанския комитет.

– Не писа ли ти отговор за Ловеч по пристигането на оръжието и изпращането на парите?

– Не, ако те са писали, не зная. По това време те бяха започнали да губят доверието си в мене.

– Добре, после какво направихте?

– Както казах и по-преди, по това време дойде писмото за моето от- странение и не гледах техните работи, занимавах се със собствената си работа. След един месец дойде Димитър Дяковчанинът, извика ме и ми каза; „Ти си напуснал, това не може да стане, ти чете устава, не може да се оттегляш.“ Той ме заплаши и каза на хаджи Станьо да ме разубеди. На това аз отново приех секретарството на комитета, започнах пак, обаче техните работи [бяха] криви. Отидох при хаджи Станя, подадох си оставката [и му] казах: „Уредете даскалската ми сметка, ще си отида на село.“ Той ми каза: „Пари няма, дори и без пари да си отидеш, пак жив не ще си отидеш, не можеш да избегнеш от тая работа.“ Димитър сега разказва дори, че съгласно заповедта на хаджи Станя, той ме причаквал няколко пъти, за да ме убие. От страх аз не излизах от къщата си и бях напуснал [комитета].

– Не знаеше ли, че ще бъде нападната хазната?

– Три месеца преди да бъде нападната хазната, Димитър говореше [все]: „Пари, пари!“ Когато те тримата бяха заедно, хаджи Станьо, Петко Милев и Иван хекиминът, както казах и миналия ден, при очната став- ка с хаджи Станя, хаджи Станьо каза на Димитра: „Ти всякога говориш: пари! От Орхание постоянно заминава хазна, нападни я, ако си юнак!“

– Не знаеш ли [нещо] по организуването на обира на хазната?

– Не, не зная за организуването, но един ден седяхме с хаджи Станя на пейката пред един дюкян [и] той ми каза: „Дошло е известие от Орхание, че хазната е ограбена.“ Дойде мюдюрът Махмуд ага и рече на хаджи Станя: „Ограбена е хазната, приготви си коня да идем да търсим оръжие! [435]“ После, минавайки, хаджи Станьо каза на подбив: „Аз ще заловя разбойниците ц ще ги доведа, а вие не оставяйте къщите си празни, да ги не оберат!“ [И] замина. Между това минаха няколко деня [436], дойде пашата. Аз отидох самичък при него и му разправих подробно каквото знаех за нападението на хазната, за комитета и комитетските книжа.

– Освен това, знаеш ли нещо друго?

– Не, не зная.

Подписал: даскал Иван

Въпросите и отговорите, зададени в наше присъствие, и показанията на даскал Ивана са, както са изложени по-горе.

28 шеввал [1] 289 или [15 декември [12] 88 [1872] година.

Разпит на Лечо ковача от Тетевен

16 декември 1872

– Ти ли си Лечо ковачът, чието име се споменава в следствието?

– Да, аз съм.

– Кога постъпи в комитета, каква ти беше службата и в какво се състояха целите на комитета?

– Преди шест-седем месеца Петко ме повика чрез Стояна; отидохме в къщата на Петко Милев. Той ми каза: „Ще ходиш ли, където ще те пра- щам, и ще вършиш ли каквото ще ти кажа?“ Понеже е чорбаджия, аз [му] казах: „Добре.“ После, веднъж Петко Милев ми даде едно писмо, [кое- то] аз занесох и предадох на даскал Васила в Извор [437], и се върнах. След това един ден чорбаджията Петко Милев ме повика пак и ми рече: „Ще убиете в Извор владишкия наместник.“ Аз отидох с дружината, която отиваше там, влязохме в засадата, [обаче] някой съобщил на владиката [438] и той не излезе. Ние не останахме [там], а се върнахме обратно. Когато отидохме да убием владиката, Петко Милев ми даде един чепкен и едни червени чакшири, за да се преоблека, един пищов и една дълга пушка.

– Не попитахте ли защо ще убивате владишкия наместник?

– Да, запитахме. Казаха ни, че у себе си той имал пари. „Щом падне, вземете ги и ги донесете!“

– Какво щяха да правят те с парите?

– Събираха ги за комитета.

– Какво щеше да ги прави комитетът, като ги събираха?

– Щяха да ги пратят на централния комитет, и щяха да купят оръжие.

– Когато нападнахте Николчовата къща в Етрополе, и ти ли беше там?

– Не, не бях.

– Колко души нападнахте хазната, как ви се съобщи и кой ви даде заповед да я нападнете?

– Хаджи Станьо и Петко Милев ме повикаха три-четири пъти и [ми] казаха: „Ще нападнете хазната, и на тебе ще дадем пари!“ Аз [им] казах: „Страхувам се, после ще загина, имам десет деца, гладни ще останат.“ Те ми отговориха: „Не бой се, там няма да мрете, пазете да не убиете човек, там парите са готови!“ Чорбаджи Петко ми даде един червен чепкен, едни черни потури и един фес. Станчо хаджи Иванов ми даде една пушка. Събрахме се от нашето село и Черни Вит единадесет души. Дрехите си сменихме там, в къщата на тоя Станчо. Дигнахме се оттам и отидохме на баира срещу Правец. Съмна се, останахме там. През нощта при нас дойде Димитър с двама души и станахме четиринадесет души [439]. Оттам Вълко ни заведе на мястото, дето после беше обрана хазната. Две нощи останахме там. На третия ден, петък, ние видяхме, че хазната иде. Първи гръмна Димитър, после Тодор, след това няколко души. Стражарите избягаха, ние завзехме хазната, дигнахме торбите, оттеглихме се настрана, разрязахме ги с нож, разделихме парите. Всеки се натовари, колкото можеше да вземе, натоварих се и аз. Оттам се дигнахме и отидохме в колибата на един от другарите ни, Вълко, близо до Правешкия баир. Нахранихме се набързо с малко качамак. Моите пари, парите на двамата души от Правец, чиито имена не зная, и парите на Стоян пандура взема Димитър и каза; „Хайде, вървете си!“ Оттам ние си отидохме по къщите.

– Не ти ли дадоха после от парите на хазната?

– Когато на Правешкия баир Димитър взе парите, с които се бяхме натоварили, той ми даде една торбичка с пари и рече: „Носи това в къщи!“ После, когато събираха парите в Тетевен, те ми дадоха пак в една кърпа двадесетачета.

– В Тетевен в чия къща събраха парите и кой извика [хората] да ги занесат там?

– Мене ме повика Петко Милев и ми каза: „Иди при Цако Генчев в Черни Вит [и му кажи] да донесе взетите пари. Нека съобщи на другарите си и те да ги донесат!“ На това аз отидох, казах на Цако и се върнах обратно. На следния ден другарите ни донесоха парите; дойдоха най-напред при мен и ги занесохме в къщата на Петко Милев. Там беше и Димитър Дяковчанинът. Ето, тогава, както казах и по-рано, донесените пари, след като бяха предадени, се изпратиха на мен по Стоян пандура в един вързоп. После те бяха потърсени. Петко Милев ги беше изпратил в моята къща.

– Какво стана после?

– После ги потърсиха. Петко Милев беше изпратил парите в моята къща. Сетне ги поискаха и аз ги дадох.

– Как предаде ти твоите пари?

– Първо ми поискаха една част от тях, после дадох и остатъка.

– Когато се стреля върху хазната, и ти ли стреля?

– Най-накрая и аз гръмнах веднъж.

– Знаеш ли нещо друго?

– Не.

Отпечатал пръст: Лечо ковачът

28 шеввал [1] 289 [16 декември 1872] година.

Горезаписаните въпроси и отговори и показанията на споменатия Лечо ковача се извършиха в наше присъствие.

28 шеввал [12]89 [16 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров.

Разпит на Тодор Кръстев от Тетевен

16 декември 1872

– Числиш ли се в комитета, съставен с цел да вдигне на въстание населението на България, ако се числиш, кога постъпи и каква служба изпълняваше?

– Аз съм овчар, такъв комитет не знам.

– Когато отидоха първи път да убият дякона, и ти ли ходи?

– Викаха ме три пъти, но аз не отидох.

– Кой те вика?

– Петко Милев и хаджи Станьо ме повикаха и ми предложиха на три пъти: „Дяконът, владишкият наместник, щял да предаде комитета на властта, ще отидат и други, иди и ти с тях, убийте го!“ Аз обаче не приех. Дори аз съобщих на мютесариф-паша комитетската работа.

– Когато отидохте да нападнете хазната, кажи кой те повика и как отидохте?

– Петко Милев и хаджи Станьо ни повикаха в къщата на Петко Милев и в хана на хаджи Ивановия син и ни казаха: „Ще отидете да нападнете хазната, ако не отидеш, ще унищожим и тебе, и децата ти!“ Аз казах: „Много добре!“– защото в Тетевен хаджи Станьо е по-голям от пашата.

– Дадоха ли и на тебе, както на другите, дрехи и оръжие и кой ти ги даде?

– Стоян ми донесе един елек, една кърпа за глава и една дълга пушка. Той даде и по една пачка патрони. Дигнахме се оттам предрешени и, събирайки се единадесет души, тръгнахме оттам през нощта. Там на баира близо до Правец дойде и Димитър с двама души и станахме четиринадесет души. Стояхме там два дни. На третия ден хазната пристигна, ние слязохме малко надолу, стреляхме, стражарите избягаха, ние взехме хазната, занесохме я горе, разрязахме дисагите и разделихме парите. Оттам отидохме в колибата на Вълко и похапнахме малко. Парите на четирима души останаха у Димитра. Димитър вървеше пред нас. Ние отидохме по домовете си с парите и ги скрихме. След като мина известно време, чорбаджиите ни съобщиха чрез Лечо ковача да донесем парите. Аз не можех да оставя овците и не можах да занеса парите, те останаха [у мене]. После пристигна пашата. Дойде юзбашията в моята колиба и попита за взетите от нас пари от хазната. Аз ги показах, взехме парите и отидохме заедно. Ето, това е, което зная.

– И ти ли отиде заедно със стражарите да търсиш обирачите?

– Аз оставих овците и отидох.

– Знаеш ли нещо друго?

– Не, не зная.

Отпечатал пръст: Тодор Кръстев

Въпросите и отговорите и показанията на споменатия Тодор Кръстев, извършени в наше присъствие, са, както са изложени по-горе

28 шеввал [12]89 или 16 декември [12]88 [1872] година.

Разпит на Найден Вълков от Тетевен

16 декември 1872

– И ти ли си в комитета, образуван с цел да вдигне на въстание населението в България?

– Аз не зная [такъв] комитет.

– Кажи как отидохте да нападнете хазната и кой ви извика?

– При мене дойдоха Стоян, Лечо и Павел Лалов и ми казаха: „Ще отидем да нападнем хазната, ако не дойдете [и вие], ще ви убием.“ „Много добре“, казахме ние. Аз имах една пушка, взех я, взех [и] един-два-три патрона. Стоян и Лечо ми дадоха едни черни чакшири, [които] аз надянах. Заедно с тях [Стоян и Лечо], ние отидохме в колибата на Въльо Станчев. Там станахме единадесет души. Дигнахме се оттам, отидохме на Правешкия баир. Там дойде Димитър с двама души и станахме четиринадесет души. Аз не познавах Димитра отпреди, видях го там. Станахме оттам и за два дни отидохме в една гора. На третия ден дойде хазната, слязохме долу, пукнаха няколко пушки, но аз не стрелях. После отидохме, взехме хазната, изкачихме се малко нагоре, срязахме дисагите и напълнихме торбите си. След това отидохме на Правешкия баир, Димитър остана там, а Вълко ни посочи пътя и ние заедно със задигнатите пари си отидохме по къщите. Скрих парите. След петнадесет деня дойдоха Стоян и Димитър и поискаха парите. Аз ги извадих от мястото, дето ги бях скрил, [и им ги] дадох. Те ми дадоха петдесет меджидиета и една кесия с хиляда [гроша] и ми казаха: „Да не харчиш тия пари, [за- щото] после работата ще излезе наяве и ще ни заловят.“ Аз ги скрих пак. После дойдоха стражарите в колибата, заловиха ме и, вземайки ме заедно със скритите от мене пари, закараха ме в Тетевен [440].

– Знаеш ли нещо друго?

– Не зная.

Отпечатал пръст: Найден Вълков

Въпросите, отговорите и показанията на споменатия Найден Вълков се извършиха в наше присъствие и са изложени, както са по-горе.

28 шеввал [12] 89 или 16 декември [12] 88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир, Дервиш Мустафа, Мех- мед Салим, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Марин Станчев от Тетевен

16 декември 1872

– Кога и как постъпи в българския комитет?

– Нямам сведения за комитета, аз не зная такива работи. – Какво знаеш за начина на убийството на дякона-владишки на- местник, убит в Орхание?

– Аз нямам никакво известие по тая работа, не зная.

– Как нападнахте хазната и тебе кой те извика?

– Първоначално ме извикаха в хана хаджи Станьо и Станьо и Станчо хаджи Иванови и ми казаха: „Ще ви изпратим да нападнете хазната, не бойте се, умиране няма да има, ще вземете само парите.“ Те ми дадоха и една пачка патрони. После дойде Стоян пандурът и донесе в колибата на Въльо Станчев един шал за връзване на главата и един фес и ми ги даде.

– Преди да бъдеш заловен, ходи ли със стражарите да търсиш обирачите?

– Аз не отидох, бях при овцете си, обикалях един ден [и] пак се върнах. Ходиха останалите ми другари.

– Казаха ли ви тия чорбаджии защо ще се нападне хазната?

– Чорбаджиите ми казаха: „Ти свърши работата, която ти казваме; [пък] не питай, какво ще правим.“ И аз не ги питах и не зная причината.

– Знаеш ли нещо друго?

– На друго място не ме изпращаха, друго нещо не зная.

Отпечатал пръст: Марин Станчев

28 шеввал [12]89 Ç16 декември 1872] година.

Въпросите и отговорите и показанията на споменатия Марин Станчев са дадени в наше присъствие и са, както са изложени по-горе.

28 шеввал [1]289 или 16 декември [12]88 [1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Иванчо, Шакир бей ефенди, не присъствал, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

Разпит на Йото Генков от Черни Вит

16 декември 1872

– Разправи как постъпи в българския революционен комитет

– Аз не зная нищо за подобна комитетска работа.

– Какво знаеш по, въпроса за убийството на наместника на ловчанския владика?

– И за това не зная нищо. За убийството на тоя дякон чух тук.

– Как ограбихте хазната, която идваше от Орхание за София, по чия заповед и нареждане отиде да обираш хазната и кой ти даде оръжието?

– Първом Петко Милев ми каза: „Ще отидете да нападнете хазната, ще дойдат Стоян и Лечо да ви вземат.“ Аз си имах една пушка, а това лято Петко Милев ми беше дал една ока барут и един пищов. Взех ги със себе си, а после дойде Стоян и ме взе. Събрахме се единадесет души в колибата на Въльо Станчев. Станахме оттам и отидохме на Правешкия баир. Там дойде Димитър с още двама души. Всички ние, станали четиринадесет души, се дигнахме оттам и отидохме на мястото, дето нападнахме хазната. Там се бавихме два дни. На третия ден, петък, щом като се научихме, че хазната пристига, докато слезем долу на мястото на засадата, колата с хазната беше дошла и ние започнахме да стреляме. Стражарите се разбягаха и колата остана сама. Димитър ни каза: „Елате и вземете парите!“ Ние взехме парите, срязахме торбите и всички ги натуряхме в чантите си. После отидохме в Правец. До едно място, близо до колибата на Вълко Цолов, Вълко ни донесе от колибата си качамак и се наядохме. Той ни посочи път до Етрополския дол и си отидохме по къщите. Аз бях скрил задигнатите пари на едно място недалечно от моя- та колиба. После дошъл Лечо и казал на другарите ми да занесем парите в дома на Петко Милев. После взех парите, отидох у Лечо, а той ме заведе в къщата на Петко Милев, дето в присъствието на Димитра предадох парите на Петко, в мазето под къщата му. Дори, като дял, той ми беше дал хиляда и петстотин гроша. После, когато ме заловиха, аз предадох тия пари. Похарчих само три бели меджидиета. Когато занесох парите в Петковата къща, той ни донесе храна и ни даде вино. Наядохме се и пихме.

– Колко дни обикаля ти със стражарите, за да търсиш разбойниците?

– Търсил съм нападателите на хазната четиринадесет деня.

– Щом като сте предали хазната и ти предаде парите на Петко Милев, защо, когато по това време негово превъзходителство мютесарриф-пашата е бил там, ти не му съобщи и не му каза истината?

– Бояхме се от чорбаджиите, затова не обадихме.

28 шеввал [12] 89 [16 декември 1872] година.

Отпечатал пръст: Йото Генков

Въпросите и отговорите, зададени на поменатия Йото Генков, както и неговите показания, дадени пред нас са, според както са изложени по-горе.

28 шеввал 1289 [16 декември 1872] година.

[Подписали]: Ес-сеид Али Саиб, Шакир бей ефенди, не присъствал, Дервиш Мустафа, Мехмед Салим, Саадуллах Сърръ, хаджи Мано Стоянов, Пешо Тодоров, Мито.

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА: ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ ПРЕД КОМИСИИТЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА АРАБАКОНАШКИЯ ОБИР - 2

БЕЛЕРЕЖКИ

1. За телеграмите на Соф. окр. управление на времето си съобщи д-р П. Миятев с една малка статия, озаглавена „Турски документи по разкриване на револ. комитети в 1872 год.“ (в. „Мир“, бр. 10982 от 27.11.1937 год.), и друга по-обширна - „Разкриване на революционните комитети през 1872 година по турски документи“ („Възпоменателна книга Васил Левски 1837-1873-1937, София 1937, стр. 84-91), дето е поместен преводът само на някои от тях. Друго съобщение за същите телеграми, с извадки от по-важните, направи и Гълъб Д. Гълъбов в статията си. Обирът на хазната в Арабаконашкия проход през 1872 год.“ (сп. „Родина“, II, 1940, кн. 4, стр. 123-138). Тук ние даваме телеграмите в цялостен превод.

2. Телеграма 888 е първата поред в нашия откъслек от изходящ дневник на Софийското окръжно управление, но не може да се твърди дали тя е била първото нареждане на мю- тесарифа (окръжния управител) след получаване на новината от Орхание (Ботевград). Разбира се, важно и наложително е било той да уведоми веднага околийските управители на съседните на Орхание околии, и то особено ония, през които нападателите на хазната биха могли да се намъкнат през граница в чужбина. Но има и друго обяснение защо първите телеграми са отправени до Видинския край. То е, че нападателите били счетени за турски войници именно от него край. Това заблуждение е произлязло от вида на дрехите, с които те били облечени. Стоян Заимов, като описва приготовленията на четата за преобличане преди нападението, казва: „В юклюка на къщицата-колиба стои чувал, а в чувала се мъдрят 12 чифта иизамски (войнишки, б. н.) дрехи (фесове, потури и елечета), скроени и ушити като облеклото на войниците от Видинската войска“ („Миналото“, кн. 11, стр. 61).

3. „Товар“, на турски „юк“, е парична единица, равняваща се на 100,000 гроша. Цялата хазна следователно е брояла 125,000 гроша.

4. С тая телеграма софийският мютесариф взема мерки за бдителност в западна посока, тъй като се появило ново съмнение, че обирачите на хазната могат да бъдат и албанци. И за това съмнение се намират указания пак у Заимов: „Единът стражар (от тия, които охранявали хазната, б. н.) разказваше, дори описваше лицата на разбойниците, че оби¬рачите, облечени във „фуставели“ и въоръжени с арнаутски (геги) пушки, били около 30-40 души“ („Миналото“, кн. Н, стр. 76-77).

5. Джумая - днес Благоевград.

6. „Мюдюр“ е управител на „нахия“ - административна единица, по-малка от околия („каза“).

7. Явно е, че мютесарифът не отдава голямо доверие на получаваните от Орхание сведе¬ния относно нападателите и продължава да ги търси по всички направления.

8. Паланка = Крива Паланка.

9. Мазхар паша мъмри строго своя каймакам, като го обвинява в неспособност и мекушавост. Две от четирите произшествия, за които той говори, че са станали в Орхание, са добре известни: едното е убийството на дякон Паисий от Д. Общи, а другото - обирът на хазната. Кои са останалите две - засега не може да се каже.

10. „Йемени“ е особен вид тюрбан, изработван в южноарабския град Йемен.

11. Подофицерска нашивка е имал на ръкава си Димитър Обши. Тя е била намерена от турските власти. Преобличането на четниците в местността „Разбой“ Заимов описва по следния начин: „Тук устата на чувала (в който са били поставени дрехите, б. н.) се развързаха, на присъстващите се даде по един кат дрехи. В продължение на няколко минути тетевенските колибари хвърлиха от гърба си балканското облекло и нахлуха потурите, елечетата и фесовете на турския „низам“ (редовни войски, б. н.). Колибарите се преобразиха на турски войници („Миналото“,кн. II, стр. 61).

12. С „уволнени по привършване на службата войници“ е преведена думата “мюстебдел“ = сменен, или визраза „ефрадъ мюстебделе“ – сменени войници, т. е. наборът войници, който е завършил службата си и бива разпуснат. Заимов пише: „Началникът (каймакамът, б. н.) допусна възможността обирачите на хазната да бъдат турски солдати или марадьори (бегълци), или пък „редифи“ (запас, б. н.) преди няколко дни разпуснати от летните военни упражнения. Допусна това началникът и телеграфически съобщи в Со фия на Мазхар паша следната новина: От верен източник се разбира, че разбойниците, на брой 40–50 души са били в каяфета на солдати; навярно това ще да са избягали войници или пък разпуснати редифи.“ Няма на лице тая телеграма, която ще да е отговор на запитването на самия Мазхар паша, съдържащо се в телеграмата по-горе (вж. док.7). Текстът на телеграмата, който дава Заимов, е измислен от него, но по съдържание той отговаря на действителното положение. Несъответствието в подробностите, като напр. че броят на нападателите според телеграмата на каймакама у Заимов възлиза на 40–50 души, а според разглежданата телеграма на мютесарифа – 16 души. не изменя същината. На същото място в „Миналото“ Заимов продължава по-нататък: „Новината от Орхание роди следната заповед в София: Било редифи,било редовни войници, гдето и да се намерят, да се арестуват и да се подхвърлят на строго изпитание. Така телеграфически заповядваше Мазхар от София на всичките каймаками и мюдюри, нему подчинени, в пределите на Софийския мютесарифлик“ (пос. съч., стр. 78). И действително следващите няколко телеграми са тъкмо заповеди на Мазхар в тоя смисъл.

13. Както тая, така и следващите по-долу телеграми с изходящи номера 902 и 903 са вписани в изх. дневник на 2 3 септември, но са били подадени или най-малкото съчинени на 22 септември, заради това изразите: „Изпратените днес на път за София и пр … пари са задигнати“ или „днес задигнаха парите в Орханийския проход“ не противоречат на факта, че обирът е станал на 22 септември.

14. Мютесарифът бърза с исканите сведения, тъй като той е решил да отиде лично в Орхание .Както съобщава Заимов, „на 3-ия ден от случката (т.е. на 25 септември ,б.н.) в Орха ние се дотътри Мазхар паша“ (пос. съч., стр. 78).

15. 11 часа сутринта турско време отговаря на около 5 часа сутринта наше време.

16. 12.30 часа отговаря на 18.30 вечерта.

17. От 25 септември няма нито една телеграма, заведена в изходящия дневник. Вероятно, както твърди и Заимов, него ден Мазхар паша е заминал за Орхание. В такъв случай следващите телеграми ще да са изпратени в негово отсъствие. На 27 септември до него в Орхание е отправена телеграма от Софийското окръжно управление (вж. по-долу док. 19).

18. Заимов съобщава за такива арести, като напр.: „Дружината от етрополски чапкъни, беговски и агаларски синове (която по време на обира на хазната гуляла в Преведенските кошари, б.н.) бе изловена и подхвърлена на тежки изтезания“ пос. съч.,стр. 83).

19. Турската дука „чауш“ неправилно е преведена тук с „подофицер“, в полицията тя отговаря на старши стражар.

20. В турския текст стои „Кючюк Балкан“ = Малък Балкан, т. е. северната предпланина на средна Стара планина, в случая – Тетевенският балкан.

21.. До 12 октомври нападателите на хазната не са били открити. Между следващите в турския изходящ дневник телеграми от 13, 14 и 15 октомври няма нито една във връзка с търсенето им. От 15 октомври дневникът прекъсва с изх.№ 1006. Липсват няколко листа и после пак продължава, но вече от № 1030 от 21 октомври, т.е. с прескачане на 23 номера за времето от 15 до 21 октомври. А тъкмо между дните 15 и 19 октомври властта се добрала до сведения, на основание на които предприела арестуването на Божил и Велчо в Орхание. Тяхното следствие започнало на 19 октомври (вж. док. 61). От 21 октомври, когато продължава втората част на изходящия дневник, до 31 октомври липсва пак каквато и да било телеграма във връзка с разкритието на обира. Това мълчание трябва да се обясни с обстоятелството, че през тия дни софийският мютесариф е отпътувал за Орхание и Тетевен, за да ръководи лично по-нататъшните разследвания и арести (вж. док. 62 и 73).

22. Следствието на заловените нападатели на хазната, заедно с Димитър Общи, и на някои комитетски хора от Орхание и Тетевен в околийския център завършило на 28 октомври (вж. док. 62) и цялата група е била откарана в София (както се вижда от док. 30) на 29 или по-вероятно на 30 октомври. Групата е брояла около 42 души (вж. док. 32).

23. За тая телеграма срв. превода на д-р П. Миятев (пос. съч., стр.68). У Гълъб Д. Гълъбов (пос. съч., стр. 129) преводът на същата телеграма гласи както следва: „Бързо изпратете долу изброените вещи, които са останали в Тетевен в хана на Дочо Мръвко[в] (?) от именуемите Шишко Тодор[ов], Лальо Пейо[в], Марко Йонче[в], Лалю Попов и от Димитър [Общи], доведени тук нарочно и заедно с тях, а именно: една мушама, едни дисаги, пет чифта чорапи“ и т.н. Тъй като турският текст на телеграмата е четлив и граматическата структура из изреченията е съвсем правилна и ясна, не се разбира защо Гълъбов е схванал телеграмата в смисъл, че изброените тетевенски комитетски дейци били откарани заедно с Общи и че техните вещи – чорапи, ризи и пр., се търсят в хана на Мръвков. Напротив, тъкмо с тая телеграма се нарежда тяхното арестуване като резултат от първите разпити, извършени в София (вж.док.32). Дори в поясненията си към своя превод на тая телеграма П. Миятев бележи, че „Общи е успял да посочи вече някои от комитетските люде“. Независимо от всичко това, че с тая телеграма се нарежда арестуването на въпросните четирима тетевенци, говори и обстоятелството, че те не фигурират в двата Орханийски следствени протокола, съдържащи разпитите на всички арестувани преди откарването им в София (вж. док. 61, 62 и 73).

24. Оттук се вижда, че историята за коня на Димитър Общи, която разправя Заимов (пос. съч, стр. 180), е измислена от началото до края.

25. Под „два комитета“ трябва да се разбират Орханийският и Тетевенският.

26. До идването на Саиб паша следствието в София се е водило от една разширена комисия, съставена от членове на окръжния съд, на окр. управителен съвет, на военни лица и др., под председателството на мютесарифа Мазхар паша.

27. В турския текст стои Дако Стойков, така е разчел името и П. Миятев (пос. съч., стр. 89). Но трябва да се приеме, че преписвачът неправилно е разчел и написал името Дако вместо името Герго, което е допустимо при арабското писмо. Идващите след Доко Съйков (чието име в превода е грешно предадено като Дико) две имена са също сгрешени. Написано е „В. Нинов“ (в превода грешно предадено като „Нено“) и „Дико Веров“ вместо Вутьо Нинов и Дико Беров. Герго Стойков Симеонов ,Доко Съйков Маевски, Вутьо Нинов Дановски, Дико Беров Пашов и Дико Тодоров Диков са членове на комитета в село Голям Извор.

28. Тайният агент Стефан ще да е някое лице, изпратено от Мазхар паша да шпионира в Орхание. Но изглежда, че пашата не е доволен от неговата работа.

29. Васил Наков Драганчовски от Орхание и неговият другар Цвятко (?) ще да са измежду ония, за които Заимов пише: „По-долу от Оряхово, през нощта срещу първи ноември 1872 год., няколко Карданци, Боянци, Сарсаулци и Борисовци преминаха без паспорт турската граница – стъпиха на Влашката земя в качеството си на политически бежанци…“ („Миналото“, кн. II, стр. 166).

30. Даскал Илия е Илия Костов Гюндюзов, главен учител в с. Видраре.

31. Фильо и Йосиф са Фильо Попов Петров и Йосиф Попов Петров от Видраре.

32. Тетевенски мюдюр е Махмуд ага, описан от Ст. Заимов („Миналото“,кн. II ,стр. 94 сл.).

33. Христо е Христо Цвятков Гашевски, родом от с. Койнаре, Белослатинско, шивач в Орхание (Н. Патев, Из миналото на Тетевенско и Ботевградско, стр. 120–124).

34. Мито Бояджията е Мито Петков, член на комитета в Орхание.

35. Даскалът от Етрополе е Тодор Пеев, комуто било възложено да отиде заедно с Христо Пиронков (в превода името неправилно е предадено като „Брънко“) и помака Хасо от с. Добревци във Влашко, за да търси нападателите на хазната. Групата потеглила за Румъния на 16 октомври. Тръгването и пътуването ѝ са подробно описани от Заимов (пос. съч., стр. 86–122).

36. В турския текст името Лальо е повторено. Касае се за Лальо Пеев.

37. В тур. текст стои поп. „Христо“ вместо „Кръстъо“. Преписвачът погрешно е написал името с начална буква „Х“ вместо „К“. По въпроса за арестуването на поп Кръстьо д-р П. Ив. Стоянов пише следното: „В Ловеч се получи телеграма (тъкмо тая тел.№ 1097) да се арестува поп Кръстьо. Него (както ми каза попадията му, още жива) арестували една нощ в коледните пости (след 14 ноември, значи – тъкмо когато вече Марин и Пъшков бяха в София) (Д-р П. Ив. Стоянов, „Градът Ловеч“, стр. 31).

38. Поп Георги (Тутмаников) при разпита си на 23 декември казва, че е родом от с. Видраре и е свещеник в същото село. В историческата литература навсякъде е писано, че той е от с. Джурово.

39. Тома е Тома Нинов от Видраре, а следващите са: Кольо Войнов от с. Брусен, Станчо поп Николов от с. Лопян; „Михо“ (грешно предадено) е Тихол Маринов, шуря (а не

40. Става въпрос за Васил Пупешков от Тетевен.

41. Телеграма 1117 е шифрована. Нейното дешифриране, както и преводът ѝ, който тук препечатваме, са извършени от Васил Шанов. За пръв път телеграмата е публикувана в „Известия на Българското историческо дружество“, кн. XIV–XV, София 1937, стр. 516–228. Там са дадени факсимиле и бележки, към които препращаме читателя.

42. Иванчо ефенди е хаджи Иванчо х. Пенчович, член на специалния съд.

43. В предшестваща телеграма, изх. № 1134 на турския дневник, се съдържа също така нареждане за арестуване на доктор Иван („табиблик еден“ - упражняващ медицина), която гласи: „Налага се да изпратите тук Ивана, за когото давате сведения, че без да е дипломиран, упражнявал медицина сред населението в Орхание, и то по внимателен начин, за да не му дадете възможност да се отклони.“ Вероятно това е Иван Ибришимов, доктор Ибришима, както го нарича Заимов (пос. съч., стр. 269).

44. Призоваването на Мехмед Якоглу Сюлейман цели да се установи дали 40-те алтъни, които той взел на заем от хаджи Станьо, не са от парите на обраната хазна.

45. Телеграма 1141 потвърждава по официален път сведенията на Найден Патев за турските золуми него време в Тетевенско и Орхенийско. Той пише: „След обира на царската хазна в Арабаконашкото дефиле на 20 (22 б. н.) септември 1872 година настанаха тежки времена за Орханийско и Тетевенско. Низами (войници) от всички области на Дунавския вилает връхлетяха, като орли на мърша, към българските села и градове. В предосвободителната епоха само кланетата в Батак и Перущица конкурират по жестокост с изстъпленията на турците в тези балкански села и градове. Мъченията и побоищата вземаха нечувани размери, много обезчестявания, изнасилвания, грабежи и палежи се извършваха под носа и с мълчаливото съгласие на войсковите началници и всичко се оправдаваше с класическата турска саркастическа поговорка гяура изет“ (Н. Патев, пос. съч., стр. 78).

46. Както е известно, откриването на нападателите на хазната и непосредствено след това на местните революционни комитети в Орханийско и Тетевенско е започнало с арестуването на двамата орханийци Божил Генчев и Велчо Шунтов. На 19 октомври и двамата били изправени пред Орханийския околийски съд, пред който се извършил първият им съдебно следствен разпит.

В началото обирът на хазната, извършен на 22 септември 1872 г. в Арабаконашкия проход, представлявал за органите на турската административна власт едно обикновено престъпление. И ако софийският мютесариф Мазхар паша проявил необикновена за турските управници по онова време упоритост и старание за откриване на „обира“, то това се обяснява не само с обстоятелството, че този път пострадала държавата, а не раята, но и със засегнатото лично честолюбие и достойнство на Мазхар; в последно време в неговия окръг били извършени няколко „бунтовнически“ акции – нападението в дома на Николчо Арнаудов в Етрополе, опитът за покушение върху живота на дякон Паисий при Гол. Извор и убийството на Паисий в Орхание, които останали неразкрити.

Едва след разпитите на първите арестувани от четата, която извършила дръзкото нападение, властта се добрала до политическите подбуди и характер на извършения обир. От „обикновена кражба“ случаят се разкрил пред очите на стреснатите турски управници като сериозна политическа акция. На 20 октомври пристигнал в Орхание сам Мазхар паша, за да ръководи лично следствието и арестите по-нататък. Тъй като в Орхание станало ясно, че в основата на цялата тая акция стои Тетевен, съдът се пренесъл там и под председателството на Мазхар паша продължил работата си, която завършил на 28 октомври. Тогава вече в новата си светлина и размери, особено след самопризнанията на Димитър Общи, съдебният процес излязъл от границите на компетентността на Орханийския окол. съд и бил прехвърлен на окръжния съд в София.

47. Божил Генчев, член на революционния комитет в Орхание още от основаването му (началото на декември 1871 г.). Името му срещаме в литературата в следните вариации: Божко Божилов (Петър П. Ценов, Орхание и Орханийско, стр. 39); Божко Генчев (Ст. Заимов, пос. съч., кн. 1, стр. 178, кн. II, стр. 123); а на стр. 71 правилно Божил Генчев); Божил Георгиев (Д. Д. Стойчев, Тетевен, стр. 93; авторът дава като отделно име и Божко Божков, същата грешка прави и Ив. Унджиев, Васил Левски, стр. 1049).

48. Въпросът „защо дойде тук“ не трябва да се разбира в смисъл, че Божил доброволно се е явил пред съда, за да прави самопризнания. Това е един шаблонен въпрос, който председателят на съда е поставял на обвиняемите в начало на разпита им, за да ги предизвика да направят самопризнания.

Няма сведения за това кога точно са арестувани Божил и Велчо, нито пък това може да се види от следствието им. Все пак то трябва да е станало на 17 или по-вероятно на 18 октомври, тъй като до 16, когато Тодор Пеев, Христо Пиронков и Хасо заминали за Влашко да търсят нападателите на хазната, обирът не е бил разкрит. Естествено признанието, което Божил прави пред съда, трябва да е било изтръгнато чрез прийомите на предвари телното полицейско разследване.

49. В турския текст стои „чалъ кесмек“ = „да сека храсти“, но по-нататък става ясно, че се касае до сечене на зелена гора, шума за фураж на овците през зимата: срещу „Зелин“ в тур. текст стои „Желин“, а у Заимов – веднъж „мястото Зелен“ (кн. II, стр. 50, 126), а друг път „Зелинска река“ (пак там стр. 65).

50. В тур. текст „седилк“ („цедилка“, бълг. дума), обяснена с „вълнена торба“.

51. У Заимов „Ечимешка“ (пос. съч., стр. 50).

52. Пресрещнал ги и взел хляба Вълко Цолов от Правец (вж. по-нататък).

53. В текста на въпроса и на следващия отговор има липси поради повреда на документа от влагата, но те не затрудняват ни най-малко разбирането смисъла му.

54. „Два часа“ турско време = 20 часа вечерта.

55. „12 часа“ – 18 часа вечерта.

56. Това са Стоян Костов Пандура и Тодор Кръстев Бръмбара от Тетевен. Те са първите имена на участници в обира на хазната, посочени от Божила. Последният се преструва, че не ги познава. Веднага обаче властта предприема арестуването им. Заимов пише: „Каймакам ефенди телеграфически съобщи в София на Мазхар паша приятната новина. На часа се разпореди да отпътуват няколко конни стражари в Тетевен да хванат Тодор Бръмбара и Стоян Пандура“ („Миналото“,кн. II, стр. 133).

57. Заглавието на Велчовия разпит е поставено от преводача и затова трябваше да бъде заградено в четвъртити скоби. В турския текст разпитът започва с обичайните въпроси за име, месторождение и пр.

58. И на това място документът е повреден. Изразът „утре пак да ни донесете хляб“ е вмъкнат от преводача и заради това трябваше да се постави в скоби. Той е взет от аналогично място в разпита на Божила.

59. Заимов пише: „Шунтов бе тежко болен, при това и нервозен“ (пос. съч., стр. 125).

60. От разпита на двамата орханийци дотук се вижда, че пръв разкрива обира на хазната Божил, а не Велчо, както твърди Заимов (пос. съч., стр. 132). Както се видя, показанията на Божил започват със самопризнанието, че той и Велчо са носили храна на нападателите и че последните са тетевенци. Разбира се, тук, в съдебно следствения протокол не са отразени етапите на мъчения, през които Божил е минал, за да стигне до самопризнание. Всъщност Заимов не отрича, че пръв Божил разправил цялата история на обира. Той казва: „От морални мъки Божко се разплака – чорапа са разплете – от игла до конец той разказа историята на обира“ (пос. съч., стр. 133).Но Заимов предпоставя на стигането на Божила до самопризнание разкриването на обира от страна на Велчо, когато от мъки той изпаднал в „някакво си особено душевно настроение да бърбори…“ и тук се вижда, че Велчо отрича и едва когато бива поставен на очна ставка с призналия вече всичко Божил, започва и той да говори.

61. В тур. текст стои „християнин“, което е преведено с „българин“. Тук Велчо крие името му, но по-после го издава. Това е Васил Петров Бояджията,председател на Орханийския комитет.

62. „10 часа“ = 16 часа следобед.

63. „Тоя българин“ е Васил Петров, който не е участвал в самия обир на хазната.

64. По това време за турската власт нападението в Орханийския проход било само един обир и нищо повече.

65. Васил Тетевенецът е Васил Петров, родом от Тетевен, на на работа в Орхание.

66. „Чипилското ханче“ е ханчето на Цвятко Вълчев от Правец.

67. „Една полянка“ е поляната Радивой.

68. Описвайки самото нападение върху колата с хазната, Заимов казва: „Стоян Костов изведе из букака приготвените коне и ги докара до колата; повечето от торбите натовариха на конете, а две от тях заровиха в гъсталака на Пантата“ (пос. съч., стр. 75). Явява се въпросът: кой е посочил на властта мястото, дето са били заровени двете торби, съдържащи общо 2,000 гроша? Изглежда, че до 20 октомври Стоян Пандура и Тодор Бръмбара са били вече арестувани и че един от двамата е издал местонахождението на тия пари.

69. „Паша ефенди“ е софийският мютесариф Мазхар, който значи е пристигнал в Орхание още на другия ден след първите арести.

70. „Кара Мустафа“ е сигурно прякор на някой от участниците в нападението. Засега не може да се установи чий е прякорът. Георги е Георги Генков, брат на Йото Генков, който е участвал в четата на Общи.

71. 1. Тук Божил се съгласява с показанието на Велча, че първи път са носили хляб във „втор- ник“, докато при първия си разпит той твърдеше, без да е напълно сигурен, че трябва да беше сряда вечер на около 2 часа“. В разпита си на 21 октомври той отново потвърждава, че хлябът е бил занесен във вторник вечерта.

72. Интересно е, че при първия си разпит Велчо е отпечатал пръста си като неграмотен, а тук,както и в следващите случаи,се е подписал.

73. Васил е Васил Петров.

74. „2 часа през нощта срещу сряда“ = 20 часа във вторник вечерта.

75. Кой е този Боньо, засега не може да се установи.

76. Заглавието е поставено от преводача.

77. И тук заглавието е поставено от преводача и както и по-горе трябваше да бъде заградено с четвъртити скоби.

78. Съкращението „М.“ означава мюмеиз (погрешно отпечатано с главна буква).Преписвачът не е можал да разчете името на българина, член на съда, затова написал: „български е“. „Мюмеиз“ тук означава член на околийски съд. Член на окол. съвет в Орхание е бил българинът Мино Рабошчийски (П. Ценов, пос. съч., стр. 33, също „Sâlname-f tuna, 1290“, стр. 75).

79. Цвятко Вълчев се преструва, че не познава Стоян Пандура.

80. Лало Пандура е вероятно Лало Баовеца.

81. „Алтун таш“ е турското наименование на с. Лъжане, днес с. Трудовец.

82. Велчо Шунтов е бил касапин, заради това Цвятко скроява историята с разнасяните черва.

83. „Кара Мустафа“ е сигурно прякор на някой от участниците в нападението. Засега не може да се установи чий е прякорът. Георги е Георги Генков ,брат на Йото Генков, който е участвал в четата на Общи. За Вълко Цолов от Правец, участник в обира на хазната, не става никъде дума дотук в следствения протокол. От думите на Велча „за който ви съобщихме днес с Божила“ се вижда, че извън воденото съдебно следствие,чиито протоколи публикуваме тук, са се извършвали разпити от полицейските органи, чрез които под въздействието на физически мъчения арестуваните са били довеждани до самопризнания.

84. Историята за Кремиковския манастир може да е и измислена.

85. „Мухтар“ в селото е кмет, а в града – махленски кмет.

86. Изглежда, че Йото Генков Мечкаря, участник в нападението на хазната, е имал брат Георги. Васил Петров по погрешка или нарочно съобщава името на тоя Георги. Интересно е обаче, че и Велчо Шунтов на няколко пъти между имената на нападателите на хазната споменава името „Георги“ .

87. Явно е, че Васил Петров смесва Йото Генков с неговия брат Георги.

88. Като пръв от действителните нападатели на хазната бива разпитан Вълко Цолов от Правец. Вероятно и той е първият арестуван.

89. И тук „Кара Мустафа“ и „Георги“.

90. Обирът на хазната е бил извършен преди обед и ако Вълко Цолов твърди, че се гръмнало „следобед“, то това той прави с цел да отрече участието си.

91. „4 часа през нощта“ = 22 часа вечерта.

92. „Меджидие“, или в нашия народен говор „меджидия“, е турска сребърна монета на стойност 20 гроша, сечена по време на султан Абдул Меджид (1839–1861); нарича се още „сим меджидие“ или „беяз меджидие“ – сребърна меджидия или бяла меджидия (Ş. Sami, Kamus-i türki,стр.1295).

93. Става въпрос за убийството на дякон Паисий, извършено на 20 юли 1872 г. в Орхание, но останало неразкрито от властта.

94. Оттук започва втората тетрадка с преписи от следствените протоколи на Орханийския окол. съд, който заседава вече в Тетевен, и то под председателството на Мазхар паша. Тетрадката е дефектна. Тя започва от страница 27 с продължение разпита на Стоян Костов Пандура от Тетевен и завършва на 74 страница по средата на разпита на Димитър Общи. След разпита на орханийци, главно на Божил и Велчо, и на Вълко Цолов от Правец, властта разполагала вече с достатъчно сведения ,за да сложи ръка и на останалите участници в смелото нападение, да залови и самия организатор на сбира на хазната, Димитър Общи. Следствените протоколи в тая втора тетрадка съдържат главно разпита на тетевенци. Тъкмо от показанията на тетевенци се разкрива политическият характер на извършеното „престъпление“ и се идва до разкриването на комитетите. За съжаление не може да се узнае колко души и кои са разпитаните преди Стоян Пандура, чиито показания са записани на липсващите 13 листа от протоколната тетрадка. Твърде вероятно е разпитите да се въртят все около Стоян Пандура и очни ставки с Божила, Велча и другите арестувани орханийци. В полза на това предположение говори обстоятелството, че в запазените следствени протоколи не липсва разпита на почти нито един от тетевенските дейци.

95. „Кольо“ е Никола Цвятков от Правец.

96. Тодор и Лечо са Тодор Кръстев Бръмбара и Лечо Николов Ковача.

97. Васил Бояджията е Васил Петров.

98. След думата „Мечкарите“ в турския текст идва дума „вер меди“ = „не даде“, която няма никаква връзка нито с предшестващото, нито със следващото изречение.

99. Марин е Марин Николов, касиер на окол. управление, а същевременно член на местния революционен комитет (П. Ценов, пос. съч., стр. 39).

100. Става въпрос за хана на Гавриил Брънчев, в който е имало кафене. В това кафене именно Марин съобщил на Велча, че хазната е потеглила.

101. С думите „и аз съм от тях“ е преведен турският израз „бян да кутта-и тарик им“ – „и аз съм хайдутин“. Конструкцията „кутта-и тарик“ е арабска и буквално преведена значи – пресичащи пътищата, т е. хайдути, които завардват шосетата и обират пътниците. Употребата на тези литературен арабски израз ни дава основание да заключим, че разследваният Тодор Кръстев е отговарял на български език и протоколистът, или по-право преводчик, е превеждал отговорите му на турски.

102. „Ирмилик“ е монета на стойност 20 пари. В турския текст думата погрешно е написана във формата „ярмилик“.

103. Тодор Бръмбара пръв издава пред съда имената на почти всички участници в сбира, включително и това на Димитър Общи. Нещо повече, от следващия въпрос на председателя на съда се вижда, че той пръв е издал на полицейската власт дейността на комитетите и ролята на Общи.

104. Започнал веднъж да издава, Тодор Кръстев отива докрай, като съобщава имената на почти всички по-видни комитетски дейци в Тетевен, а разкрива също така и тайната по убийството на дякон Паисий в Орхание. Затова прав е д-р П. Стоянов да твърди, че „обирът се издаде от жената и от Тодор Бръмбара и скоро всички арестуваха от комитета в Орхание и Тетевен“ („Градът Ловеч“, стр. 29).

105. Цаньо е погрешно написано името на Цако Генчев.

106. Става въпрос вероятно за къщата на Станчо х.Иванов.

107. Дако или по-точно Тако (Анастас) Гложенеца; у Заимов – Атанас Гложански (пос. съч., стр. 56, 271).

108. Не е ясно – на кой чорбаджия дякон Паисий е казал следващите думи. Поради това по-правилно би било да се преведе с – „на чорбаджиите“, при все че в турския текст думата стои в единствено число.

109. „Касиерът в Орхание“ е Марин Николов.

110. „Синът на бояджията от Правец“ трябва да е Никола Цвятков.

111. Такова показание няма в протоколирания разпит на Тодор Кръстев. То трябва да е било дадено при полицейския разпит.

112. Оттук се вижда, че следствието се води лично от софийския мютесариф Мазхар паша.

113. Според Лечо Николов пръв стрелял Стоян Пандура, после – Димитър Общи и след него – Тодор Кръстев. Според Марин Павлов пък отведнъж гръмнали 5–10 пушки.

114. Занеслите пари у Петко Милев са: Въльо Станчев и брат му Марин Станчев, Цако Генчев от Тетевен и Йото Генков от Черни Вит. Името на Павел Лалов преписвачът погрешно написал „Вълов“.

115. „Ковача“ е Лечо Николов от Тетевен.

116. Цако е Цако Генчев. Цако повикал Леча в къщата на Личо“ („Личонун евине“),а на следващата стр., 1 р. отгоре същият е наречен Личо Николов, „собственик на хан“ („хан сахиби“). Не може да се каже кой е този Личо, но е ясно, че се касае за едно и също лице и че преписвачът погрешно е написал „собственик на хан“ вместо „стопанин на къщата“ („хане сахиби“). За „събрание“ в турския текст стои думата „лонджа“.

117. В тур. текст стои „Петър Вълев“. Това име погрешно е разчетено от преводача като „Павел Лалов“.

118. „От града“ означава „от Орхание“.

119. Срв. показанията на Стоян Пандура преди това.

120. От Правец са: Вълко Цолов и Никола Цвятков. Заимов пише: „Общи, придружен от Вука Цолов и Коля Цвятков, отпътува за бай Цвятковото ханче“ („Миналото“,кн. II, стр. 75).

121. „И някой си Станьо“ на турски: „ве бириси Истаньо“. И тук преписвачът е направил грешка, като вместо „берадери“ – „брат му“ (Станьо е брат на Станчо), погрешно е разчел и написал думата „бириси“ – „някой“.

122. „През нощта срещу вторник“ е 23 срещу 24 октомври, тъй като първото съдебно следствие в Орхание се води в четвъртък на 19 октомври. Оттук можем да заключим, че Мазхар паша, а заедно с него и окол .съд, е пристигнал в Тетевен на 23 октомври.

123. Лечо Николов, подобно на държането и на другите арестувани, иска да се изкара пред съда, че насила е накаран да участва в обира на хазната.

124. „Един от тях, с руси мустаци, с пълно червендалесто лице“ и пр., е Димитър Общи, а другите двама са Вълко Цолов и Никола Цвятков.

125. „Със зеления джамадан“ („с минтан от зелено сукно“) е пак Общи.

126. По-горе Лечо твърди: „Щом пукнаха нашите пушки, и заптиетата побягнаха, не знам и не видях да гърмят.“

127. Общи бил извикал на турски: „Гелин, параи алън!“

128. Самият Вълко Цолов в показанията си твърди: „Към 4 часа през нощта стигнахме в нашия царевичак. Оттам ги преведох по рекичката Милена надолу. Те преминаха реката Искър (Малък Искър, б. н.), а аз се върнах обратно в колибата си“.

129. Тия думи е отправил към четата Димитър Общи.

130. „Въпросните дрехи“ са войнишките униформи, с които били облечени участниците в обира на хазната.

131. Марин Павлов от колибите Гуруньово, в тур. текст „Куруново“ (не Корнова!), е арестуван на 25 октомври.

132. „Оттук“, т.е. от Тетевен.

133. После дошлите (от Правец) трима души са: Димитър Общи, Вълко Цолов и Никола Цвятков.

134. Двамата души са Божил Генчев и Велчо Шунтов.

135. С „един от Правец“ тук погрешно е преведен турският израз: „Правчадан гелен адамън бириси“, което значи: един от дошлите от Правец, т. е. Димитър Общи.

136. На турски: „Гелин, бери гелин!“ Тия думи според Лечо Николов извикал Общи.

137. Дочо Мръвков отрича, че познава Общи, макар че в Плевен последният винаги е отсядал в хана на неговия брат.

138. Изречението е преведено погрешно. Турският текст гласи: „Бундан он беш гюн еввег кумрал бъйъклъ ве адъ Димитри Улахлъ бириси гелди“ = „преди 15 дни дойде един, който е от Влашко, със светлокестеняви мустаци и чието име е Димитър“.

139. Вместо „потърси някои хора“ трябва да се преведе с „искаше някакви хора“.

140. След „които“ е изпусната думата „тъкмо“.

141. Тодор е Тодор Кръстев Бръмбара.

142. Разпитван е Станьо хаджи Иванов, брат на Станчо.

143. „Даскалът“ е даскал Иван Лилов

144. „Двамата души, дошли от Влашко“, са Общи и Левски. С „тоя тук“ Станьо хаджи Иванов вероятно сочи брата си Станчо. Както изглежда, той иска да опише първото идване на Левски в Тетевен с Марин поп Луканов, Сава Младенов и Васил Йонков през 1870 г., когато бил основан революционният комитет, но го смесва с друго някое посещение на Дякона заедно с Димитър Общи.

145. Махла „Чернова“ в Тетевенско няма. Касае се вероятно за Черни Вит.

146. За тоя Цено Ненов не се споменава никъде другаде в следствените протоколи.

147. Презимето на Атанас Тулов е погрешно разчетено като „Толев“.

148. За Ненка Маркова, по мъж Павлова,вж.Д.Д.Стойчев,пос.съч.,стр.104.

149. Според Заимов Общи се е криел в къщата на Дочо Мръвков, отдето, преоблечен в женски дрехи, бил отведен за Гложене („Миналото“,кн.11,стр.141).

150. Йонковица е майката на Васил Йонков от Гложене.

151. Касае се за жената на поп даскал Лазар Кефалов от Тетевен, който е тъст на даскал Пано Рогозаров („Ловеч и Ловчанско“,кн.IV,стр.221).

152. В турския текст стои: „Икишер бинлик кисе иле бешер юз гуруш беяз меджидие“,което на български гласи: „По две кесии от 1000 гроша и по 500 гроша бели меджидии.“

153. 25 бели (т.е. сребърни) меджидии по 20 гроша едната правят тъкмо 500 гроша.

154. В турския текст действително е написано „Вълко Дончев“, но трябва да се допусне, че преписвачът е сгрешил името на Въльо Станчев, тъй като под първото име участник в обира на хазната няма.

155. Кольо е Никола Цвятков от Правец.

156. Въпросът „в Орхание ти не каза нито едното, нито другото“, отправен към Вълко Цолов, потвърждава изказаното тук по-горе мнение, че арестуваните в Орхание са били откарани в Тетевен, дето продължило следствието под председателството на Мазхар паша до залавянето на Димитър Общи.

157. Касае се за къщата на Станьо хаджи Иванов.

158. Биографични бележки за хаджи Станьо хаджи Станчев Врабевски, председател на Тетевенския комитет, вж. у Д.Д.Стойчев, пос.съч., стр.100.

159. „Махмуд ага“ е тетевенският мюдюр. Хаджи Станьо иска да представи работата така, уж че се касае за списък на спомоществователи на тетевенското училище, затова той намесва и името на мюдюра.

160. Мазхар паша повтаря пред хаджи Станьо показанията на Петко Милев, които поставят хаджията в затруднение.

161. Изразът „за хатър не оставам тая работа“ говори за приятелските отношения, които по-рано са съществували между Мазхар паша и хаджи Станьо.

162. Васил е Васил Петров от Орхание (вж. разпита на Иван Фурнаджиев mf-kdjdjcu).

163. Разпит на Станьо хаджи Иванов, брат на Станчо хаджи Иванов.

164. Анастас поп Христов е известен повече под името поп Хинов.

165. Даскал Иван е Иван Лилов Фурнаджиев от Сопот (Вазовград), учител в Тетевен.

166. Георги е Георги Стефанов-Фердинанд (срв. разпита на Иван Фурнаджиев).

167. Даскал Тодор е Тодор Пеев от Етрополе.

168. Пано е Пано Кунчев Рогозаров, учител в Тетевен през 1872/1873 учебна година (Д. Д. Стойчев, пос. съч., стр. 57 сл.).

169. Съответното място в турския текст гласи: „Пидевне каза-сънда Чиркова (дали не е Чериково – Садовец, Луковитско?) балканънда урмушлар.“

170. Разпитът се извършва на 26 октомври, значи Ненка е извела Общи от Тетевен за Гложене на 25 вечерта.

171. Марко хаджи Йончев, а не „хаджи Йончо“, „Лальо Попов“ а не погрешно написаното „Ботев“.

172. „Баба Мария Янковица“ (или Панковица, срв. стр. 83) ще да е някоя съседка на Милка.

173. Изглежда, че Станчо нарочно заблуждава съда, като казва, че името „Арслан Дервишоглу Мехмед Кърджалъ“ било псевдоним на даскал Иван Фурнаджиев, секретар на Тетевенския комитет, когато то е псевдоним на Васил Левски.

174. Турското наименование на Сопот е „Акче клиса“ (Бяла черква), както е дадено в турския текст.

175. За Георги Стефанов-Фердинанд, пратеник на Централния комитет, вж. Ив. Унджиев, „Васил Левски, стр. 574 сл.

176. Касае се за жената на поп даскал Лазар Кефалов.

177. Тодор Бръмбара съобщава имената на почти всички свои другари, участници в нападението, и дава на турските власти най-пълни сведения относно подготовката и извършването на обира на хазната, като пръв съобщил и името на Димитър Общи. С това той улеснява залавянето на Общи и разкриването на революционните комитети. Иван Фурнаджиев пък разкрива на Мазхар паша в най-големи подробности организацията и дейността на Тетевенския революционен комитет, като пръв дал сведения за ролята на Дякон Левски в организирането на комитетите и подготовката на въстание. С това той насочва съдебното дирене решително върху неговата политическа база, улеснява залавянето на Апостола и разгромяването на комитетите. И двамата правят това от страх и слабодушие. Чрез самопризнание и издаване те се надяват да облекчат собственото си положение.

178. За даскал Пано Кунчев (не „Тончев“!) Рогозаров вж. „Ловеч и Ловчанско“, кн. IV, стр. 220–221; Ив. Унджиев изказва съмнение за неговото участие в комитета (пос. съч., стр. 262).

179. Всъщност следващите разпити се извършват през нощта на 26 срещу 27 октомври (турците броят деня от вечерта).

180. Погрешно разчетено „Пановата жена“ вместо Янковата (или Пенковата) жена.

181. Тоя разпит на хаджи Станьо се извършва през нощта на 26 срещу 27 октомври, следова- телно Общи е заловен на 26 вечерта.

182. „Хеким“ = доктор, лекар.

183. „Чакшир“ – потури, вид шалвари от тънък плат (Ş.Sami, Kamus-i türki, стр. 499).

184. Йоаннис Саввас, юрист, добър познавач на турския език и на ислямското право, ползувал се с доверието на турското правителство. След потушаване на Критското въстание в 1867 гол. бил назначен за управител на областта Сфакия. Димитър Общи го нарича Сава паша, което тук неправилно е преведено с „генерал Сава“, но той не е бил никакъв генерал. Сведения за него вж. в Μεγαλη έλληνίκή έγκϋκλοπαιίδει,т. XXI, стр. 405.

185. Общи пристигнал за пръв път в Ловеч на 16 юни 1871 год. Тогава той не успял да намери Левски и се върнал обратно в Румъния (Ив. Унджиев. пос. съч., стр. 449).

186. „Тескере“ = открит лист за пътуване в страната.

187. Димитър Общи предал книжата в Ловеч на Марин поп Луканов, Иван Драсов и Димитър Пъшков.

188. Изглежда, че преписвачът е объркал текста. Следващите тук думи на Общи са казани по-горе. От Карлово той бил изпратен в Хисарските бани, дето престоял 45 дни (вж. разпита му в София, стр. 102). А разказът му за събранието в лозята се отнася до Ловеч; за „тримата души, Христо бояджията и попа“ вж. пак там.

189. Ханът на Моца Меджидийката („Ловеч и Ловчанско“, кн. V, стр. 14).

190. Обиколката на Левски заедно с Общи и Ангел Кънчев е станала в началото на октомври 1871 год. (Ив. Унджиев, пос. съч., стр. 459).

191. Това село, близо до Пловдив, е Царацово (срв. разпита на Общи в София, стр. 101).

192. Тук разпитът на Димитър Общи прекъсва, тъй като по-нататък листовете на тетрадката са откъснати и липсват. По време на печатането на книгата можаха да се открият в турския архив на Ориенталския отдел на Държавната библиотека „Васил Коларов“ и липсващите листове, мушнати в една връзка с документи, но за съжаление без два листа, или без страниците 75–78 вкл. Продължението на стр. 195- започва с края от разпита на Общи. Преводът на новооткритите листове се отпечата като „допълнение към документ 62“ на стр. 211 след завършване на софийските разпити.

193 Отнася се до нападението в къщата на ловчанския чорбаджия Денчо Халача, при което Левски по необходимост убива слугата му (Д-р П.Стоянов, пос.съч., стр.22—24; също проф. Ст. Петков, Разяснителна бележка по убийството на слугата на Денча Халачина в Ловеч, „Ловеч и Ловчанско“, кн.V[1934], стр.137—140)

194 Заповедта за арестуването на Вутьо Ветьов е излязла на 11 ноември (вж. док. 41, стр. 14).

195 Документите 65 и 66 препечатваме така, както са преведени от Пенчо Дорев и публикувани във в. „Зора“, бр. 3142 от 22.XII.1929 год.

196 Откараните на 30 октомври в София участници в обира на хазната, а също така и арестуваните членове на комитетите, главно в Орхание (Ботевград) и Тетевен, първоначално били разследвани от една смесена комисия под председателството на Мазхар паша. Ние не притежаваме протоколите на тая комисия. В края на ноември Високата Порта назначила специална комисия, която да разгледа процеса, придобил важно значение поради политическия си характер. Оттук почват протоколите именно на тая комисия. Тя открива заседанията си на 9 декември 1872 г. с разпита на първия арестуван – Божил Генчев от Орхание, и завършва на 13 януари 1873 г. с разпита на няколко души тетевенци.

197 Велчо касапина е Велчо Шунтов.

198 Димитър е Димитър Общи, а „дякон на ловчанския владика“ – Паисий.

199 Гавриил е Гавриил Брънчев.

200 Нападението в къщата на Николчо Арнаудов е описано от Ст.Заимов („Миналото“,кн.I, стр.82–91).

201 Димитър е Д. Общи

202 Това са Велчо Шунтов и Мито Петков Бояджията.

203 Цвятко е Цвятко Вълчев.

204 Това са Васил Петров и Марин Наколов.

205 Божил познавал Димитър Общи, Вълко Цолов, Стоян Костов Пандура и Тодор Кръстев Бръмбара.

206 Касае се за Велчо Шунтов.

207 „Шивачът“ е Христо Цвятков (вж.Ст.Заимов,пос.съч.,стр.179).

208 Даскал Васил е Васил Бошаранов.

209 Васил е Васил Петров.

210 Марин е Марин Николов.

211 Разпитът е на Димитър Общи.

212 Джузепе Гарибалди (1807–1832), италиански революционер-демократ (за него вж. Ал. Бурмов, Христо Ботев, съчинения, т. 1, стр. 471 –472). 195

213 Според показанията му, Димитър Общи е участвал в Критското въстание 1866–1867 г. „Панелинион“ е един от петте кораба („Аркади“, „Еносиос“, „Крити“ и „Идра“), които гръцкото правителство поставило на услугите на въстаниците „.Панелинион“ бил потопен в 1916 г. близо до о. Имброс от мина или германска подводница (вж. Μεγαλη έλληνίκή έγκϋκλοπαιίδει, т.IV, стр. 184).

214 Кастели, крайморско селище на северозападния бряг на о. Крит.

215 Панос Коронеос (погрешно разчетено „Фронисос“), гръцки военачалник, взел участие в Критското въстание (Μεγαλη έλληνίκή έγκϋκλοπαιίδει, т. IV, стр. 942).

216 За Сава паша вж. в придхждншти билижки.

217 Сира (на турски „Шира“), пристанище на о. Сирос.

218 Добри Войников през 1870 год. е бил учител в Браила.

219 Данаил Христов Попов, брат на Анастас поп Хинов.

220 „Дочовия брат“ е Ангел Маринов Мръвков от Тетевен, ханджия в Плевен.

221 Хана на Моца Меджидийката.

222 Марин, поповия син, е Марин поп Луканов.

223 При първия си разпит в Тетевен Общи казва, че престоял в Хисарските бани 45 дни

224 Иван Атанасов Арабаджията от с. Черноземен („Каратопрак“), но преселил се в Царацово, Пловдивско; Божил Георгиев, също от Царацово.

225 За „събранието в лозята“ вж. предишните бележки; „ловчанският поп“ е поп Кръстьо Недялков.

226 Марин е Марин поп Луканов.

227 Ваньо терзията е Иван Драсов, заминал за Чехия, за да учи; кой е Христо Бояджията, за сега не може да се установи.

228 „Ръкописното упътване“ е проектоуставът на Левски.

229 В превода вместо „от Истанбул“ по-правилно е да се каже „през Истанбул“

230 Михалаки Гюмюш-Гердан от Пловдив, гръкоманин и най-вярно турско оръдие. Той притежавал ханове в Пловдив и в Пазарджик и бил голям експлоататор на българското население в Пловдивско (Ал. Бурмов, Христо Ботев, съчинения, т. I, стр. 338).

231 Къщата на Божил Георгиев.

232 Анастас е Анастас поп Хинов.

233 Село Сопот, Ловчанско, родно място на Димитър Пъшков, син на поп Никола Дичов, свещеник в същото село („Ловеч и Ловчанско“,) кн. III, 1931, стр. 156).

234 Село „Лесура“ в Тетевенско няма, вероятно преписвачът е написал погрешно името на село Лесидрян. Ив. Унджиев счита въпросното село за Лешница (пос. съч., стр. 936).

235 Това е вероятно ханът на хаджи Кънчо Копчев (Д. Д. Стойчев, пос. съч., стр. 61).

236 Васил Гложенецът е Васил Йонков.

237 Вероятно не в „хана“, а в къщата на Герго Стойков Симеонов.

238 Чорбаджията Патьо (Павел Попов Петров) от Видраре и неговите братя – Фильо и Йосиф.

239 Поп Георги Диков Тутмаников.

240 Димитър Трайкович – деен член на комитета в София и доверено лице на Левски. Ханът на Трайкович в София се е намирал близо до черквата „Св. Крал“ (Св. Неделя).

241 Димитър Петров Ножаров, родом от гр. Неврокоп, отначало станал учител в София и после търговец на тютюн. При образуването на революционния комитет бил избран за негов касиер (Ив. Унджиев, пос. съч., стр. 344).

242 „Драгалевският поп“ е йеромонах Генадий (с мирско име Иван Стоянов, наричан още „Риза ефенди“), родом от гр. Ихтиман, игумен на Драгалевския манастир („Токмаклъ манастир“).

243 Даскал Христо е Христо Петров Ковачев.

244 „Хаджи Ивановите синове“ са Станчо и Станьо.

245 Даскал Христо е Христо Ковачев.

246 „Попът“ е йеромонах Генадий.

247 Зет на чорбаджи Патьо е Васил, мъж на сестра му Вела.

248 Даскал Иван е Иван Фурнаджиев.

249 Даскал Васил е Васил Бошаранов.

250 Димитър Ножаров (а не „ножарят“).

251 „Попът“ е йеромонах Генадий.

252 Под „даскалът“, който заръчал на Общи да обходи софийските села, се разбира Христо Ковачев.

253 Тоне е Тоне Иванов Крайчев.

254 „Дяконът“ е Паисий, наместник на владиката в Ловеч (а не в Орхание!).

255 Вместо „събрах комитетите“ по-правилно е да се преведе със „събрах комитите“, т. е. членовете на комитета.

256 Даскал Христо е Христо Ковачев.

257 Тоне е Тоне Иванов Крайчев; „червените книжа“ са отпечатаният устав; „манастирът“ е Драгалевският манастир.

258 Поп Георги е поп Георги Тутмаников.

259 Ангел Кънчев се самоубил в Русе на 5 март 1872 година, за да не падне в ръцете на турците.

260 „Секретарят“ е Васил Бошаранов.

261 Марин е Марин поп Луканов.

262 Димитър от Извор е Дидьо Пеев, изворският куриер.

263 Касае се за Стоян Костов Пандура, Лечо Николов Ковача и Петър (вероятно Петър Вълев).

264 „Дяконът“ е Паисий.

265 Под „комитетския куриер“ тук се разбира Велчо Шунтов.

266 Касае се за Васил Петров, Гавриил Брънчев и Божил Генчев.

267 Вероятно Паисий е извикал „олеле“, което е преведено на турски с „вай, вай“!

268 „Червените книжа“ са отпечатаният през 1872 година в Букурещ в печатницата на Каравелов с червени корици „Устав на Българския Централен Революционен Комитет“.

269 „Ловчанското нападение“ е нападението в къщата на Денчо Халача.

270 „Попът“ е йеромонах Генадий.

271 Тодор Пешев, син на чорбаджията Пешо Тодоров Желявеца.

272 Село Бухово, сега Новоселска околия.

273 Стоянчо… (?) от с. Бухово.

274 Иванчо… (?) и Анастас… (?) от с. Чурек.

275 Велко е погрешно написано името на Велчо Шунтов.

276 Вълко е Вълко Цолов (вж. показанията му).

277 Тодор Кръстев и Лечо Николов.

278 Кольо е Никола Цвятков от Правец.

279 Цоло е бащата на Вълко Цолов.

280 Димитър Общи греши като казва, че със Сава Младенов били отишли в Осиковица. Щом като те са влезли в къщата на видрареца Иван Ветьов, били са значи във Видраре.

281 Гавриил е Гавриил Брънчев от Орхание.

282 Васил Цвятков Пупешков по него време учителствал във Видраре, а не в Осиковица.

283 Даскал Иван е Иван Лилов Фурнаджиев.

284 Петко е Петко Милев.

285 „Пашата“ е софийският мютесариф Мазхар.

286 Общи е отишъл в хаджи Ивановия хан, тъй като тъкмо Милка, хаджи Ивановата жена, повикала Ненка Павловица, за да го изведе от Тетевен.

287 „Попадията“ е жената на поп даскал Лазар Кефалов. Оттам Общи предрешен е бил заведен от Ненка Павловица в Гложене у Васил Йонков.

288 „Хаджи Ивановата жена“ е Милка.

289 Садовец е някогашното Чериково, както стои в турския текст.

290 „Христо Тетевенеца“ е Христо Пиронков, а „помакът“ – Хасо.

291 Даскал Васил е Васил Братанов Бошаранов, учител в с. Голям Извор.

292 В превода на изречението има грешка. Бошаранов, отговаряйки на първия въпрос: „Кога влезе в комитета?“ („Комитейе не вакът дахил олдун?“), започва също с думата „комитейе“ = „в комитета“, но веднага прекъсва мисълта си и започва да описва как е стигнал до влизане в комитета, за да облекчи, чрез привеждане на редица обстоятелства, положението си. Така че думите „на комитета“ трябва да се изхвърлят и тогава изречението ще гласи: „Миналата година по това време аз бях ханджия в Орхание.“ И наистина, преди да стане учител в Голям Извор, Бошаранов е работил в бащиния си хан в Орхание.

293 Васил Гложенеца е Васил Йонков

294 Даскал Илия е Илия Костов Гюндюзов.

295 Касае се за къщата на Тоне Иванов Крайчев.

296 „Софийският даскал“ е Христо Ковачев.

297 Ханът на дядо Станчо срещу „Дюлюм джамия“.

298 Ханът на Моца Меджидийката.

299 Даскал Иван е Иван Фурнаджиев.

300 Село Батулия има в Софийско, но тук се касае за с. Батулци, Ботевградско. Написани с арабско писмо, и двете имена си много приличат.

301 Председател на Изворския комитет е Димитър Крачунов (в тур. текст „Крачун“, а не „Караджов“).

302 Вместо Съйко в тур. текст стои „Съчко“. След името Съйко в превода е изпуснат текстът: „в Брусен – Кольо, в Батулци – Георги и дядо Кръстьо, в Осиковица – Стайко.“

303 Посочените от Д. Общи председатели на Скравенския комитет са чорбаджията Георги Стаменов и поп Васил Иванов.

304 Вместо подписал „Васил“ в турския текст преписвачът погрешно е написал „Димитър“. Изглежда, че той се е подвел от заверката на предшестващия разпит на Димитър Общи.

305 Под „извършеното по-рано следствие“ на Анастас поп Хинов трябва да се разбира или първото му следствие в Тетевен, или пък следствието, проведено в София от комисията на Мазхар паша, чиито протоколи ние не притежаваме.

306 Въпроса „ходил ли си в чужбина“ председателят на съда задава почти на всички подсъдими с цел да установи връзките им със задграничната революционна организация.

307 В турския текст за „Турно Магурели“ стои старото име „Могилица“; Данаил е Данаил Хр. Попов.

308 Левски пристигнал в Турно Магурели на 6 декември 1868 година и се свързал с Данаил Хр. Попов, търсейки съдействие за преминаване в България (Ив. Унджиев, пос. съч., стр. 239); Ангел е Ангел Бръшлянов, братовчед на Данаил Хр. Попов, който представлявал комитета в Турно Магурели на събранието в Букурещ 1872 год. (Юрдан Трифонов, История на града Плевен до освободителката война, стр. 311).

309 Става дума за участието на Левски в четата на Панайот Хитов през 1867 година.

400 На турски изречението гласи: „Хер тарафта ислям комитеси дахи вардър, онлара цаъдаджаъм.“ „Тия мюсюлмански комитети“, за които Левски носел печатани на турски език брошури, представляват истинска загадка. Значи ли това, че той е развивал, или по-право възнамерявал да развие пропагандна революционна дейност и сред простия, потиснат икономически и експлоатиран от аги и бейове турски народ? Ние нямаме никакви данни от тригодишната апостолска дейност на Левски в България за образуване на „мюсюлмански комитети“. Но въпросната среща с Анастас поп Хинов в Турно Магурели е станала в самото начало па тая му дейност и може би Дяконът е възнамерявал да работи и сред турската селска маса, за да я вдигне срещу султанската феодална държавна система. В такъв случай изглежда, че с глагола „вардър“ = има, неправилно е предадена мисълта на Левски – ще има.

Библиотека на Павел Николов

Pages

ВАСИЛ ЛЕВСКИ И НЕГОВИТЕ СПОДВИЖНИЦИ ПРЕД КОМИСИИТЕ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА АРАБАКОНАШКИЯ ОБИР - 1