Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена по поредност от Димитър Страшимиров в в двата тома на книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 351
Ст. Xp. Буйнов до Раковски
Приятелю!
Преминалата неделя от 8 того аз писах накъсо, за приемането му не се съмнявам. Днес, без да заобикалям нашироко, ще Ви кажа, че вчера изпратихме господин Балкан за Одеса, като му дадохме и едно писмо, подписано от 6 членове на обществото ни. Освен това и Стари X. П. Т. му даде едно писмо, с което го препоръчва на Тошкович за честност. И така снабден с Вашето и тия писма, давно откъснат нещо оттам (като се мае 4-5 дни), ще отиде според заповедта Ви в Ибраила, и после в Бесарабия! Аз пък подир 15 дни с Божия воля ще мина през Сливен, Казанлък, Калофер, Пловдив, Пазарджик, София и подир няколко дена ще съм при Вас, а други ще минат през Варна, Шумен, Търново, Русчук и пр., с една дума, работата се почна делом, а не само словом, така че каквото Бог даде! [1] От Сливен ми пишат, че всичко са наредили и чакат само да минат оттам, за да се известят по-точно (защото черна съдба! не оставя да се споразумее човек с писмо) и така не подир много ще Ви окръжат най-малко 10 млади и решителни!..
Всеки е зарязал религиозния въпрос и е съгласен на решението Ви. Това Ви го казвам искрено, даже и старите с четири очи гледат такова нещо!... и с уста твърде много обещават, и добри надежди ни дават, но времето ще покаже всичко!...
Бай Раковски! Какво добро се очаква от такова правителство като турското, когато гледаме, че от [въз]качването на новия султан работите отиват зле! Той щом се качи, преселението се появи в отечеството ни! Извади каймета, с които съблече сиромасите, и от това монетата, вместо да слезе, от ден на ден се качва: преди два дни (в понеделник) беше лирата 198%, а днеска я слушаме 230 гроша, и то само името лира се слуша, а да дадеш и 240 гроша, няма лира. Какво станаха убо толкова злато и сребро? На пашите в сандъците и..., а народът нека се радва, че държи кайме, догде най-после излезе Царска Висока заповед! Че кайме калптъръ и тогава с него ондес алманъ. Така че от това размишлявайте [за] положението на Турция. Но от друга страна е за нас много добре - пословицата дума [казва], че на кучето кога приближи смъртта, то отива да пикае на овчарската тояга, и той го убива.
Няма защо да продължавам, но се задоволявам да Ви кажа, че народът... както тука, така и отвън, е твърде разпален - последователи [има] доволно. Аз ще чакам отговора на това ми писмо, за да няма нещо да ми забележите, и щом го приема, ще тръгна, както и другите за определените места. На конец [накрая], като Ви братски поздравя, оставащ завсегда Ваш искренний.
Цариград,15 септември 1861 г.
Cm. Хр. Буйнов
Вътре претворените писма ми остави господин Бълк. да Ви ги притворя. Нарочно Ви поздравява обществото.
Н.Б.II.А., п. 85., № 7067
Арх. Раковски
1. Липсват ни данни дали Буйнов на път от Калофер за Пловдив не се е отбил и в Карлово. Така бихме добили възможност да посочим конкретно по кои пътища Левски влиза в контакт с агитацията, предприета от Раковски. Както е известно, пролетта на 1862 г. младият Левски открадна коня на вуйчо си архимандрит и избяга от Карлово, за да влезе в легията на великия революционер, основана през същата година в Белград.
№ 352
Раковски до българския народ
1 август 1862 г.
Мили братя българи!
Време дойде вече и ние да съкрушим тежкото иго на нашите мъчители неверни, турци! Що е нашият живот в това безчестно робство? Не е ли всегдашна тежка тегота? Коя мила добрина имаме под това люто османско владение? По-добре, братя, една сладка маломинутна за свобода смърт, а не дълговечен рабски живот под тия безчеловечни турски мъки!
Ставайте, братя, на оръжие, мало и голямо, за нашите мили свобода и независимост! Турското царство вече пропада. Тия са вече изгубили военния дух, тия са се [от]дали на разслаба и разкош, тия са изсиромашели и оголели; нямат вече сребро и злато; тяхното число сравнително с нас е нищожно; тия не могат в една нужда да съсредоточат на едно място значително число войнство. Пример да бъде нам Херцеговската и Черногорската война - те нищо не могат да сторят толкова време! Що стоим, българи? Закога чакаме? Европа и цял просветен свят са разположени да съдействат за нашата свобода, но трябва ние да почнем и да покажем, че сме наистина достойни за свобода. Трябва да покажем, че в нашите жили тече още старобългарска юнашка кръв и че мъчителите не са я съвсем изпили! Турците сами проповядват явно падението си и готвят се от първия удар да бягат в Азия.
Един всеобщ и силен удар ще реши нашата славна бъдещност, като разгони и изтреби мръсните кръвници мюсюлмани от нашите предели! Докога, братя, вече да търпим безчестие, грабителства, убийства и тежки угнетения от турската зверска неверност? Ето вам Балканският полуостров в огън [е] запален. Нашите единородни и единоверни братя и съседи, всички на оръжие храбро и победоносно бият, секат и [из]требват общия неприятел, стария кръвник турчин? Може ли да бъде и за нас по-добро друго благо време от това? Нека никой не мисли, че свобода се добива без кръв и без скъпоценна жертва! Нека никой не чака от другиго да го освободи. Нашата свобода от нас зависи! Нека всеки запише дълбоко в сърцето си за свят възторжена реч - свобода или смърт, и с пламенен меч да върви в бойното поле под знамето на непобедимия Български лъв; а Божа всесилна десница нам ще помогне! [1]
Народний войвода
Г. С. Раковски
„Из миналото“ - под редакцията на
П. С. Кършовски, кн. I, № 39, стр. 203
Н.Б.II.А., п. 87., №7 771а,б
1. Мисълта на Раковски беше да поведе своите легионери, между които е и Левски, като голяма чета през сръбската граница, да хване Балкана и да разбунтува цяла България със сборен център Търново. Разочарованието дойде по външни политически причини и планът се осуети. Тази несполука и зависимост от каприза на външните въздействия, повторени и по-подир, за които Левски неведнъж споменава в своите писма, образуват непосредствения изтоник, като ни дават и фактическата база за онова преобразувание в метода на революционната борба, което съставлява същината за голямото име на Апостола в недавнашната ни политическа история.
№ 353
Отец Мартирий до Райно Попович
14 април 1867 г.
2.17.1.19.6, 17.1.9.24.15, 5.1.11.1.76.25, 14.1.2.12.4.1.17.18.11.10.1.11.15.13.9.19.6.19.5.1.16.1.8.10, 14.1.3.17.6.13.6.19.15, 24.6.11.20.4.1.19.15, 5.1.18.19.1.14.1.19,18.6.11.1.5.6, 9.8.3. 6. 5.14.1.7, 19.15. 9. 8.10, 16.12.1.14, 1.8. 4.15, 9.13.1.13, 9, 5.1.2.1.5.13.6.18.15.4.12.1.18.14.9.18.1.18.10.24.11.10.19. 6, 14.1.25.10, 18.15.18. 6. 5. 9, 5.17. 20. 4, 15,14. 6.2.10. 3.1, 9, 5.1.13. 9,10.1.3. 9.19. 6, 16.15.18.11.15.17.15, 8.1.25.19.15.19.15, 26. 6, 5.1.9. 8.12. 6. 8, 1.20, 2.15.12.4.1.17.10.1, 13.1.17.19.9.6, 16.17.15.16.15. 3. 5.14.120.11.0, 2. 6.12.4.17.1.5.
Дешифрирано това гласи:
Брате Райчо, да кажеш на Българския комитет да пази навремето, че когато да станат [нав]сякъде изведнъж, този план аз го имам, и да бъдем съгласни с всичките наши съседи, друго не бива, и да ми явите по-скоро, защото ще да изляза у Болгария. [1]
Мартие Проповедник
у Белград [2]
Н.Б.II.А., п. 60., № 9281
1. Адрес на писмото: Господару Търговцу плоещкому Райчу Поповичу. В Плоещ.
2. Върху личността на този малко нещо анормален калугер, фанатично предан на сръбската по онова време държавна политика, виж бележката на Панайот Хитов към едно от следващите писма.
№ 354
Н. М. Тошков до Хр. Георгиев
Одеса, 20 април 1867 г.
Господине Хр. Георгиев в Букурещ [1]
До поздравлението си за празника на Христовото възкресение аз присъединявам искрена признателност за доброто приемане, което имахте добрината да ми направите в Букурещ, гдето благодарение на вашата рекомендация аз бях радушно приет от нашите там съотечественици.
До тези аз трябва да приложа, че не остава друго, освен да се стараем, щото общото дело, което сме предприели, да върви в желаемия напредък. Това много зависи от вас, защото, доколкото аз проумях, вий достойно се радвате на голямо доверие от страна на нашите съотечественици.
След пристигането си тука аз не намерих удобно време да съобщя на нашите съотечественици тука поръчението, с което бях натоварен. Това ще направя днес-утре и ще се трудя усърдно да ги убедя, за да приемат деятелно участие в съдружеството, което сме устроили. Със следното ще побързам да ви дам отчет заедно с вноска срещу стойността на акциите, които сполуча да наместя.
Днес има да ви помоля само да отберете от нашите там лица достойни и способни, от които две да се изпратят по съдружеското, разумява се, дело в Сърбия и други три лица - в големия наш град П. Оттам може да се чака голяма добрина за общото дело.
На посторонните [чуждестранните] обаче помощи ний трябва да гледаме като на нещо второстепенно. Нашите собствени старания и енергичните ни мерки трябва да държат първото място. Само тъй можем да достигнем добър резултат. Минутата е благоприятна; обстоятелствата са за нас; сега е прочее времето да докажем на света, че и ний не спим. [2]
Г. Грамадов пристигна днес в града ни и скоро ще дойде в града ви. Той ще ви съобщи много интересни работи.
Притварям ви тука - внесете 864 от 50 срещу 11 спартлии в Лондон 2/Md, които продайте и от стойността им удръжте.
Крем. 75, които платихте за см. леи на Г. Раковски, а останалите нека стоят у вас до втора моя заповед.
При тия ви поздравявам братски и сърдечно и съм ви усърдний приятел.
Н. М. Тошков
Из частния арх. на Ив. Ев. Гешев
1. В оригиналния текст Бюкарест. - Б. изд.
2. Инициатива за втората легия в 1867 г. в Белград.
№ 355
Н. М. Тошков до Хр. Георгиев
Одеса, 24 април 1867 г.
Господине,
В последното си писмо от 20-ти на текущия [месец] аз ви обещах някои подробности относно действията на тукашното ни общество по общото ни дело. На 21-ви април свиках всичките българи, които тука живеят, познакомих ги с работите, които там се вършат, и им показах нуждата да вземат живо участие в това дело.
Както трябваше да чакаме, те не скриха съчувствието си към него, и в изпълнение на обещанието, което там ви дадох, избра се комитет от 7 души, натоварени да работят с всичките зависещи от него способи по общото дело.
Този комитет скоро ще влезе във връзка със съобществата в Петербург и в Москва, на които ще проси поддръжката от материална и нравствена страна. Отговорите им навреме ще ви се съобщят.
Днес, 24 април, според съгласието ми, надявам се да са се отправили нашите депутати в Сърбия, за да осъществят станалото предначертание. Нямам нужда да ви казвам, че не трябва да допуснете никакво отлагане, защото работата и удобството на минутата не търпи отлагане.
В проекта за съюза ни със сръбското правителство трябва по нашето мнение да се прибави още едно условие, на което отсъствието живо се чувства. В новия пункт трябва да се каже, че никоя от договарящите страни няма право да направи никакъв договор без съгласието и одобрението на другата.
С това се предвардваме от случайна вредна възможност.
С молба да ми давате потребните известия върху работите, които там се вършат, известия, които ще ръководят действието на тукашния комитет, аз ви поздравявам и съм ви съотечественик.
Н. М. Тошков
До Г. Г. Членовете на настоятелството
в Букарест
Из частния арх. на Ив. Ев. Гешев
№ 356
Данаил Хр. Попов до Тайния централен комитет
Т. Мъгуреле,10 май 1867 г.
Господине И. П. Грудов
в Букурещ [1]
Съставът [2] или (начинът) ради съзаклятниците, който щяхте да ми провождате, до днес не съм приел, причината не познавам. Тук прочетох у господина Маноли Василиу него(в) състав; виждам вътре, че всеки съзаклятник ще има разноските си за отиване и връщане негово за тази година. Но напротив, гледам, че тук, гдето има няколко души, очакват благополучно време да минат (Бог да им е на помощ), но чувам как господин И. Бунеско, президент от трибунала, и господин М. Василиу искат явно да съберат помощ за тях пари, барут, умоляват разни персони [3]. И то[ва], вярвам, че не е дозволено. Вие ще, че им дайте точни изясненията как да следват него [този] състав. Господин Маноли го приел от Александри от господин Бича Пановича. Без друго, като Ви поздравявам, очаквам отговора Ви и съм Ваш съотечественик [4].
Д. Хр. Попов
№ 1, ако има нещо ново печатано, моля ви, проводете ни.
Същия
Из архив на Ц. Т. комитет.
1. Сложен европейски шифър с латиница.
2. Уставът на Тайния централен комитет.
3. Въпросът е за четата на Филип Тотю.
4. Писмото е дешифрирано от г-н Люб. Петров, пазител в Архивния отдел при Народната библиотека в София.
№ 357
Хр. Георгиев до Н. М. Тошков
Букурещ, 2 май 1867 г.
Господине!
Братското ваше от 24. изходящего немалко ни въодушеви, като видяхме, че нашите в града ви съотечественици с благодарение одобриха и приеха да участват в проекта, който в личната ни среща изработихме за установление на едно Народно съдружество.
Избраните ви настоятели се умоляват да постъпват осторожно, да не бързат в това важно предприятие, догде не се срещнат нашите упълномощени с Г. Г. Миша, от къщата на когото зависи не само нашето сполучване, но още и възпалението [възпламеняването] на нашите братя да съучастват с огромните капитали. То не ще закъснее и щом се свърши, ще ви се прати човек да ви съобщи всичко точно. И се споразумейте за начина, по който да позовете съучастниците.
Предлаганата ви прибавка за условията се взе в забележка и бъдете спокойни - всичко, що се касае за общата полза, ще се стараем да стане.
Господин Найден Геров подир някой ден ще мине през града ви, той ще ви изясни за всичко точно.
От страна на всичките, като ви братски поздравявам, оставам ваш съотечественик.
Деловодителят
А. Михайлов.
До Г. Г. Членове на настоятелството
в Одеса.
Из частния арх. на Ив. Ев. Гешев
№ 358
Н. М. Тошков до Хр. Георгиев
Одеса 15/27 май 1867 г.
Господине Христо Георгиев в Букурещ,
Приятелското ви [писмо] от 2. на текущия [месец] приех и прочетох с удоволствие. Според желанието ви тръгването на Г. Грамадов за града ви се отложи до пристигането на Г. Геров, когото очакваме заедно с брат Ви Г. Евлоги в Одеса.
От нас тука нищо още ново и интересно. Отговорът на писмата, които разпратихме, не сме още приели. Ако ни доставят нещо ново, няма да [про] пусна да ви го предам. Дотогава ний чакаме от вас писмо, за да видим какво свършихте там, гдето щяхте да изпращате нарочно человеци. Това известие го чакаме с голямо нетърпение, защото от сполуката ни в това дело може да се чака голяма добрина за общото предприятие.
Г. Кисяков се намира още в Цариград. Той се намира във вижидателно положение. Той е готов да тръгне на първо повикване там, гдето е нужно присъствието му и гдето се нуждаят от услугите му.
Моля ви горещо както Вас, тъй и дружината, да се стараете усърдно да повдигате напред, колкото е възможно, нашата работа. Вие сте турени в такова условие и се намирате в такова положение, че от вашата работа може да се чака несъмнено сполука. Нашето тука положение е съвършено различно. Ний не можем да направим онова, което бихме желали и което вий оттам можете да направите. При всичко това, ний няма никога да откажем разновидното си съдействие. Обстоятелствата са благоприятни. Настроението на умовете е превъзходно; желанието е голямо да вземат всички участие в съдружеството ни. Такива са моите частни отвред известия. Усеща се само нуждата да се дадат разпорежданията от страна на ония, които ще управляват делата на предприятията. Трябва да не се допусне да отмине в бездействие това лято, защото всичко ще бъде загубено за нашето предприятие.
В надежда за нашия отговор, аз ви уверявам за голямото почитание, с което съм ваш приятел.
Н. М. Тошков
Из частния архив на Ив. Ев. Гешев
№ 359
Панайот Хитов до Н. Балкански
31 март 1868 г.
Любезни куме!
Писмото ти от 7 март 1868 г. приех и разумях, що ми пишеш.
От предишните ти писма предвиждах и аз, че тъй ще излезе онова, за което ми бележиш сега особено. Речта ми е тука за двестате момци [1], които не ти е било възможно да приготвиш. Нека затова да не ти е мъчно никак, защото вече вземат все по-добри мерки за общата ни работа, която се надявах по тая причина да се поправи и нейният вървеж да успокои и зарадва всекиго от нас. И това всичко трябва да стане сега 一 твърде скоро, защото закъснението 一 не дай Боже 一 много лесно може да тури нас в по-люта злочестина. Жал ми е, че не можах досега да дойда сам в Букурещ и тия дни надали ще ми прилегне да дойда. Но бъди уверен, че ако аз не дойда самичък, непременно ще проводя подир някой и друг ден свой верен и достоен застъпник до града ви за този час, а подире може аз да дойда 一 според както стане по-голяма потреба.
Колкото до онова, което [са] ти казали старците [2], че [са] ми давали доста пари, ето излагам ти какво са ми дали:
1. Проводили са ми ................................................... 50
2. Ти си ми проводил по г. Теохара ......................... 25 лири турски
3. От г-н Шопов приех ............................................. 10 лири турски
4. От г-н Шопов приех ............................................. 10 наполеона
5. От сърбското правителство ................................. 65 1/2
Всичките правят в турски пари .............................. 11690 гр.
Тия пари, разумява се, приемал съм от есенес насам, т.е. откакто съм се върнал с момците от Балкана в Сърбия досега. А ето що съм разнесъл:
1. Разноските в похода на четите от тръгването
ни (28 април 1867 г.) в планината
до стягането ни в Сърбия (20 август 1867 г.) ............................ 6055 гр. 3/4 пар.
2. От есенес насам разнесъл съм особно
подир момците ни, които встъпваха във войската,
следната сума ............................................................................... 5559 гр. 3/4 пар.
3. И за себе си разноска от есенес насам .................................. 3000 гр.
С отвъдните заедно стават ......................................................... 14615 гр. 1/2
Ти знаеш, че онази пролет за приготовление приехме 180 лири турски и сметката от онази зима е у тебе. Сравни сега това всичко и пресметни, за да видиш и опознаеш истинското положение на всичката сметка. Само никому сега не думай нищо върху това, а ми потайвай се засега. А че ако подире стане нужда, ще разгледаме всичката сметка основно, върху което имам наръка всички потребни доказателства. Нямай за това никаква грижа, само скрий добре това писмо и недей го показва никому.
Поздравявам те братски, така и всичката ти любезна фамилия.
Твой побратим Панайот Хитов [3]
Н.Б.II.А., п. 61.,№ 8177
(Следва)
1. Четата на х. Димитър и Ст. Караджа
2. От Добродетелната дружина.
3. Само преподписано от П. Хитов.
№ 360
Гp. Д. Начович до Хр. Георгиев
Крайова, 7 април 1868 г.
Господине Хр. Георгиев в Букурещ
Надявам се да сте приели писмото ми от 1.тек[ущия месец], което ви бях писал от Александрия и ви го бях изпроводил с рецепис през господина Хр. х. Костов. В това писмо ви бях разказал подробно всичко, което бях направил в Александрия, върху предмета, както и за работите на Тотю.
На тръгване се срещнах пак с Тотю и от изпитванията ми можах да се убедя, че той наистина ще мине в Българско, ако намери средства, и че главната причина на това е, че той няма средства за препитанието си.
Уверен съм обаче, че господин Репанович ще сполучи да издейства в Александрия да не му се дава никаква помощ за минаването му.
В Турну Мъгуреле главната моя длъжност, както и на приятелите ми Тома и Янко, беше да убедя тамошните наши единородци за злощастията, които ще произлязат от безвременното минаване на четите. Аз говорех за това особено с господин Ган Бунеско, който беше преди малко президент на Трибунала, а сега е адвокат. Този българин патриот има голямо влияние в Турну както пред гражданите, тъй и пред тамошното началство, и той се убеди, че не е още време да минат чети и че е много зле, ако не се работи задружно и от хора умни и опитни, и е против на претенциите на войводите. Той ми обеща да действа с всичките си сили, за да се възпре минаването на четите и в нужда да употреби правителствена сила.
Непрестанните дъждове не ни позволяват никак да следваме скоро пътуването си, затова едва вчера пристигнахме тука, ако и да смятахме завчера да бъдем вече в Белград.
Аз тука се срещнах с господин Петър Дянков и му разказах подробно всичкото, което ми бяхте заповядали да им говоря. Господин Кънчо Теодоров отсъства от града.
Тукашните българи се оплакват от вагабонти българи, които казват, че отиват в Белград (изпроводени от Букурещ) или се връщат за работа в Букурещ (проводени нарочно от Белград) и им искат пари, и ги псуват, ако не им дават. По-многото от тях вместо да си следват пътя, оставали по кръчмите или отивали по селата и проповядвали разни вредителни лъжи. Ний им казахме да не дават никому нито една пара, ако не го лично познават за добър и честен. Тука сварихме двама, които се връщаха от Белград, направили се на болни и продават кадри; двама от които най да не се надява человек да направят това. Те ни казаха някои шарлопи за тамошните ученици, които са толкоз неприятни, че не смея да ви ги съобщя преди да идем да се научим за точността им, и които вярвам, че са лъжа, както и всички други, които подобните им пръскат по света.
Приемете, моля ви, уверението за моята преданост
Гр. Д. Начович
Из частния арх. на Ив. Ев. Гешев
№ 361
Гp. Д. Начович до Хр. Георгиев
Белград,14 април 1868 г.
Господине Иван Парванов [1]
Напомням Ви писмата си от 1-ви и 7-ми тек[ущия месец], които се надявам да сте временно приели чрез господина X. х. К. В последното си [писмо] ви казвах, че се срещнах в Крайова с няколко от тукашните военни ученици, които са били временно дали оставката [2] и които ми дадоха най-печалните новини за техните събратя в Белград: аз ви казах тогаз, че това известие може да бъди лъжовно. По злощастие обаче, като пристигнах тука, се уверих, че всичко било истина и че работата е много сериозна, даже и опасна. Всичките ученици, разярени до най-висока степен, си дали оставката и не приемат нито да им се предложи да се възвърнат [да се откажат] от това тяхно решение.
Ето според тях главните причини, които са ги докарали до отчаяние и които са им отнели всяко доверие:
„Отначало, казват те, ний бяхме добри, учехме се редовно, напредвахме; нашите учители (офицери) ни обичаха и ний им бяхме крайно предани. След време обаче изведнъж, в разстояние на един час, книги, маси, мастилници, столове, всичко се задигна, учителите се пропъдиха, добрите сержанти и началници се махнаха и вместо тях ни туриха истински тирани; а нам ни казаха, че онова, което бяхме научили, е доволно; че стига да направим малко практика, за да станем достойни за офицери, и ни туриха този час в сръбските части, дето ни наложиха строги длъжности: да чистим не знам що, да ходим цял ден подир робяшите и пр., и пр. Работи, от които ний нямахме никаква полза, и дето си губехме всичкото време. От това ний проумяваме, че сърбите не бяха доволни, че ний се учехме добре и напредвахме.
После три месеца, казват момците, училището ни, като поискаха старите, се пак възстанови, но не като [по-]напред. Тиранството като не преставаше, като ни все принуждаваха да вардим стража, да вардим робяти, да сечем и да носим дърва и пр., ний не можахме да си следваме науките. От друга страна, запирванията [арестите], попръжните, неправдите, руганията с народността ни се умножаваха от ден на ден. Като че нарочно се правеше всичко това, с цел да ни принудят да си излезем.
От комитета дохождаха господин Христо, господин Киселски, господин Колони и енергически настояваха да се поправи това. Правителството им обещаваше да направи всичко, но ето до днес нищо не се е наредило, но напротив - от ден на ден по-зле става. Ний загубихме доверието към тукашното началство и за силата на комитета и не щем вече да стоим тука, ако щат и да ни позлатят. Ний предпочитаме смъртта, нежели да робуваме под сърбите“.
Разумява се, че аз оборвах всичките точки на оплакванията им: представях им страданията като не толкоз тежки, колкото те мислят; уверявах ги за искреността на тукашното правителство; отдавах недостатъците на неспоразумението и ги уверявах, че в бъдеще всичко ще се поправи. Всичките мои говорения обаче не можаха нито да им повърнат загубеното доверие, нито да ги убедят за поправянето на училището, с една дума, яростта им бе застъпила разума им.
Главната причина, докарала ненадейно избухването на тяхната ярост и причинила общото даване на оставката им, е следната.
Учениците, за работата или без работата, ходили при господин Мустаков. Един ден господин Мустаков вижда сам с очите си един сръбски солдатин до вратата му, турен (от кого?) да гледа и да забелязва кои ученици ходят при господин Мустаков. Онези, които ходили този ден при него, са наказани със затвор за няколко дена. Други няколко ученици, като виждат това, поговорили помежду си да си дадат оставката. Шпионите, които ги чули, известили тутакси на командира. Този не забавя да свика всичките ученици наред и да ги пита въобще кои са онези, които искат да си излязат. Учениците се умълчали отначало, но командирът като захванал да им крещи, да ги заплашва със стреляне, с бой, те изведнъж пристъпили всичките [напред] и си искали оставката. Това като видял командирът, заповядал им да дадат писмен рапорт за причините, които ги накарват на тази постъпка. Учениците излагат тогаз писмено до министъра всичките свои недоволства и свършват, че по никакъв начин те няма да приемат да останат занапред.
Министърът, без да вземе никакви укротителни мерки, без да даде внимание на желанията, които комитетът беше изразил в писмото си № 11 за поправянето на състоянието, и като че той това е чакал, отбира 9 момчета, най-интелигентните и които са се най-старали за въздържанието на тяхното заведение, и като ги нахоква добре, им заповядва да оставят [напуснат] Белград за 24 часа.
Имената на тези момчета са следните: Петър Мешайков, Иван Кършовски, Михаил Танасов, Васил Иванов, Коста Ефтимов, Иван Мънзов, Янко Банков, Тома Панталеев и неговия брат Петър. Моля ви да забележите имената на Янко и Тома, които са между изпъдените, още преди те да пристигнат тука, защото ний пътувахме заедно. От това вий можете да заключите колко справедливо са и другите изпъдени.
Другите ученици, като виждат каква строгост употребява правителството против изпъдените и ги принуждава, като няма вапор, да преминат в Австрия, отдето могат да ги проводят в Турско (казват те), се разлютяват до една невъображаема степен; те си наистина загубили разума.
Като изпъжда тези, министърът заповядва да изпъдят малко по малко и другите българи.
Аз пристигнах тука тъкмо на този пункт, когато вече гореотбелязаните изпъдени ученици щяха да тръгват, и не забавих време да ида да се представя на господин Николич, да му дам вашето писмо и да го моля да употреби всичките възможни и прилични средства за погасяването на този пожар, който не само че унищожава всички планове за югославянството, но и отцепва за дълго време двата народа. Господин Николич ми отряза изведнъж всичките надежди; той ми каза открито, че трябва да се осъдят всичките българи и че няма да се приемат други освен онези, които се покоряват с всичката точност на военната дисциплина. Това ме много учуди от страна на един югославянин, толкоз искрен и ревностен; аз мисля, че щеше да бъде по-добре, ако той беше малко отстъпил за полза на общата идея.
Господин Николич ми каза и следните думи:
„Отначало гърците ни казаха, че и ний не ще да можем нищо да направим с българите; но, че е по-добре да ги поделим. Ний, като съжалявахме вашия злощастен народ, не се склонихме да робува той вечно ту под един, ту под друг народ; но отговорихме на гърците, че ний ще им покажем какво можем всичко да направим с българите. Днес обаче ний виждаме, че гърците са имали право."
Знам, че ще се зачудите на тези думи, защото те и мене много наскърбиха. Но ви моля да бъдете уверени, че това са неговите точни думи, които ни той каза, като се връщахме от министерството. Жал ни е само, че не мога да ви опиша и начина, по който той ги каза, за да им проумеете по-добре важността.
Аз ходих после с господин Мустаков при военния министър, за да молим и него да вземе нужните мерки за укротяването на учениците. Неговите думи ни показаха, че той не е взел под никакво внимание исканията на комитета в писмо № 11. И той ни даде същия отговор, че е решен да изпъди всички ученици: „Аз искам да имам войници съвършено покорни и подчинени на военните закони и никак не приемам хора, които да се занимават с вестници и с политика". Ний го помолихме да изпъди сержанта, който прави големи злоупотреби против учениците, но без да сполучим. Всичкото, което ний сполучихме в тази наша първа визита, беше да се приемат пак назад Янко и Тома, да останат при онез ученици, които биха се покорили на законите и да останат занапред. Невероятно е обаче, че ще се намерят ученици, които да останат под таквиз условия.
Ний като видяхме, от една страна, постоянството на всичките ученици да си излязат, и, от друга страна, постоянството на Министерството да не взема укротителни мерки и да иска да ги изпъди, ако не се съвършено подчинят на дисциплината, изнамерихме за добро да дадем имената на по-вироглавите помежду учениците, които подбуждат другарите си на постоянство, на министъра и да го молим да изпъди по-първо тях, за да можем да уговорим другите да влязат в здравия разум. В същото време мислехме да действаме и пред министъра, за да направи някои отстъпки, които биха улеснили нашата мисия пред учениците.
Може да ви е криво, като сме предложили да се изпъдят по-твърдоглавите, които не разбират никак от дума. Нашето споразумение беше наистина да не се пуска никой от тях, но ний трябваше да изберем от две злощастия по-малкото: вместо да се изпъдят всичките ученици, ний помислихме да подействаме да се задържат по-многото от тях, ако е възможно. Може да мислите, че е трябвало да се употреби военна сила, за да се задържат всичките в училището. Правителството никога не се би склонило на това, в противен случай в яростта си учениците биха се защитавали до смърт; самите техни офицери свидетелстват за това, и то би повече повредило постигането на общата цел. Никой друг начин освен добрината не може да се употреби с тях; а добрината не е никак приета от началниците, както и от министъра. Затова всичките разумни тукашни хора не одобряват тази постъпка на правителството.
Ний мислим, че засега оттук е вече всичко свършено; ний няма обаче да престанем да се стараем до последен час за поправлението на това положение, ний ще употребим всичките средства, които имаме подръка, за да уталожим, от една страна, учениците, а от друга, да добием някои отстъпки от правителството. Ний ви молим обаче в същото време да вземете там, колкото по-скоро е възможно, всичките мерки, които ще намерите за добри, за да се предотвратят злощастията, които отчаянието на тези войници би ги възбудило да направят; ний не знаем дали познавате какви работи са тези человеци в състояние да направят!
Вий ми бяхте говорили един ден за едно също военно училище в Русия. Господин Колони (казват учениците), като изповядал сам, че е добре опознал, че от тукашното правителство нямало вече никаква надежда, им обещал да издейства до Възкресение да се възстанови на друго място едно също заведение, [къ]дето те ще се преместят. Това не ще да бъде никак зле.
Това е днешното положение на работата; ний сме уверени, че вий и особено господин Колони, който е сам видял началото на тяхното размътване, ще познаете лесно важността на това злощастие и ще вземете предварително мерки. Колкото от наша страна, ний всякак ще се стараем да задържим тука по-голямата част от учениците, поне привременно; не можем обаче да ви дадем никакво уверение, че ще сполучим желанието си, а най-много, като виждаме колко е присърце на тукашните да съдействат и да отстъпят нещичко за постигането на това укротяване.
Приемете, господа, уверението за моята безкрайна преданост.
Гр. Д. Начович
Моля ви, като приемете от Болград 20 (лири австрийски - б.р.) за Тома Панталеев, дето са били с грешка проводени, да ми ги проводите до мене през господин Йордан Попович, ако няма през другаде.
Същия
Из частния арх. на Ив. Ев. Гешев
БЕЛЕЖКИ
1. Хр. Георгиев.
2. Някои от нашите легионери в Белград се видели принудени да изоставят Легията, преди тя да бъде разпусната със заповед от сръбското правителство.
№ 362
Гp. Д. Начович до Хр. Георгиев
Белград,16 април 1868 г.
Господине Иване Парванов [1] в Букурещ
Напомням ви писмото си от 14. текущ[ия месец], което предадох на тукашното руско консулство да ви се изпрати сигурно, и в което ви бях описал подробно положението на тукашните наши работи. С настоящето си [писмо] ида да ви съобщя всичко, що е станало от вчера насам.
Известих ви по кой начин се изпъдиха първите ученици и че Министерството има намерение да изпъди всички, които не се безусловно покоряват. Това се разчу навсякъде из града и по-разумните человеци се много разгневили за тази постъпка на правителството. Аз имах случай да се запозная и да разговарям с человеци от разни занимания и се убедих, че те по-добре чувстват убийствените следствия на тази постъпка, отколкото властта.
Тези слухове са се тъй също разпространили и помежду застъпниците на [чужде]странните сили, защото вчера сутринта италианският консул, който се види да е благонамерен за избавлението на въсточните християни, ходил при военния министър да му извести, че австрийският и турският консул не могат да си изразят радостта за тази тям приятна случка.
Дядо Цеко, като научил това от самия министър и като го видял умислен, дойде да ми извести тоз час. Аз като чух това, не забавих време да ида при министъра да опитам дано някак си духът им да се е обърнал и дано мога да откача някои отстъпки; и наистина аз намерих министъра по-разположен отпървом и му предложих всичките точки, които комитетът беше писмено искал.
За събирането на всички българи на едно място, той ми отговори, че нямали такава голяма казарма, която да може да ги побере всичките; сиреч нищо за най-важната точка.
За преподаването той ми обеща да раздели учениците на два класа: за учени и за неучени.
Той извади тази чета от управлението, но военният началник я поставил под свой особен надзор, като и променили названието (учебна чета вместо стрелячка чета).
Той никак не одобрява намерението на комитета да дава на войниците особена [отделна] [за]плата.
Министърът ми се обеща да махне сержанта на войниците, от когото те много страдали; но командирът, който е и още по-лошав, остава все същият, а то не е маловажно, защото тогаз никаква поправка не е възможна. Този человек е луд, той е учен в предмета си, но няма никакъв такт. Два дена наред му говорихме с господин Стоянов за начина, по който той трябва да се отнася с българите, но после толкоз разправи ний с жалост съзряхме, че той ни най-малкото не е проумял. Този човек не е друго освен една машина за строга военна дисциплина. Тука има и други офицери, които са наистина образовани и учени хора, по злощастие обаче не щат да отберат едного от тях за учениците.
Тези са отстъпките, които направи военният министър, и както виждате то [резултатът] е нула. Но ще ли да могат и те да се турят в действие от человеци, които никак не проумяват целта, която комитетът гони? Това е питането. Колкото за учениците, които се ний надяваме да останат, като се поправи наредбата, до днес още никакво съобщение не сме приели от тях; те още постоянстват на първото си решение - да си излязат, и само когато се започне въвеждането на преобразуванията - ако това стане някога - тогаз само ще може да се опознае навярно, ако има някоя надежда.
Казах ви по-горе, че тукашните управители, които се поставени над нашите, нямат никакъв такт и развалят по-много, отколкото им иде отръки да поправят; ето що се случи вчера:
Преди два месеца 10 души от четите си били дали оставката и като досега не приели никакъв отговор, те изявили, че няма вече да излязат на упражнение; тази тяхна постъпка е вредителна и безумна, но началникът им никак не постъпил по-разумно. Той изважда цял регимент, улавя насила тези българи и им удря по един добър бой, и ги пуща в града. Тези, битите, като излизат оттам, отиват право при другите българчета и плачешком им разказват всичко. Вий проумявате следствието на това: всичките ученици решили да се защищават задружно до смърт и да не оставят да се бутне някой. Когато те разговаряли [за] това, в огъня си дошла им наредба, че който не се покорява занапред, ще се наказва телесно; тази глупава постъпка ги още по-много затвърдила в решението им и работата е в лошо положение. Повечето момчета са честолюбиви и предпочитат да се застрелят, нежели да ги бият пред един цял регимент като волове (казват те).
Подобни безразсъдни постъпки им отнемат всичкото доверие; те се виждат като в опасност турени и тогаз няма никакво съмнение, че те ще постоянстват да искат да си излязат. Когато обяснението на началниците им е съвсем противоположно на уверенията, които им ний даваме, няма съмнение, че тези размътени глави да не вярват на нас и да подозират даже нашата искреност и нашата честност.
За излизане [от Легията] те помногото [повечето] нямат никакви дрехи и нито една пара. Те искат от нас и заплашават да идат да искат от австрийския консул. Това е жално, но ний като нямаме нищо на ръка, не можем да им дадем нищо без вашето дозволение. Но тези техни думи ви показват какви са тези хора, колко струва техният патриотизъм; те възприемат да станат предатели, шпиони! От таквиз хора малка надежда.
Всичката наша грижа е за тяхното отиване във Влашко, дето те могат да направят големи пакости; затова ний бързаме да ви известим да вземете нужните мерки или сами, или чрез тамошното началство. Най-добре е да се употреби сила против тези хора, защото те от убеждение не отбират, и ако те имаха малко съвест в главата си, те щяха да потърпят още едно късо време, докат се вземат мерките, които господин Колони им се бил обещал. Грешката обаче, както ви разказах по-горе, не е изключително тяхна; малко добра воля от другите можеше всичко да поправи.
Може да сте се вече известили, че господин Ристич тръгна за Европа. Според официалните вестници той отивал при дворовете да иска унищожението на съдебните права на представителите на тези сили. Мълви се обаче, че при тази [визита] той имал и някаква си съвсем друга политическа мисия. Колко са верни тези слухове, които се говорят от доста уважавани хора, то ний не знаем; считаме се обаче за длъжни да ви ги съобщим.
Приемете, молим ви, уверението за моята безкрайна преданост.
Гр. Д. Начович
Из частния арх. на Ив. Ев. Гешев
БЕЛЕЖКИ
1. Хр. Георгиев
№ 363
Момци четници до войводата Панайот Хитов
Букурещ,16 юли 1868 г.
Г-н Панайот Хитов
Първо иде ми да ви поздравя как сме живи и здрави и молим Всевишния за ваше здраве.
Второ писмото не е за друго, а само да ви се явим в какво състояние се намираме днес и как Г. X. Димитър и Караджата Коджа Ибрям и други, що са пришли от Сърбия всички, и се набират до двеста и тридесет, 230, души от нас; лански са пришли четирима - Стефан, Аликоч, Тулчалията и Дряновски; а ние други[те], що сме останали овде [тука], направиха ни като че сме били всички с теб и с Филип, шпиони, подкупници от сръбското правителство. И ни направиха, които останаха от х. Димитрова страна, накараха да ни запират ката ден [всеки ден] по комисии. Но сега ви се молим да ни явите каква работа да работим, защо[то] нямаме никаква помощ от нийде. Тука ли да стоим, или там, при тебе? Да ни се отговорите по-скоро, защо[то] се намираме днес в Букурещ до тридесет души, но като гледат, че е такава работата, захванаха да се отчайват. Но молим ви да ни отговорите, ако има някоя народна цел да се работи, изпратете отговор, за да дойдем тамо или за разноски да ни помогнат. И тъй оставаме ние за твой отговор, асъ амуджа(?)
Иван Костадинович, Кръстьо Попович Каршовски [1], Милан Лабъчевич, Танас Грозюв, Трендафил Андревич, Стоян Петков, Петко Ибиш, дядо Курти, Дянко, Иван Фучичие, Иван Черногорчи и прочие.
И да знаеш как дирят от правителството Филип, за да не замине...
И за отговор ще да приемем от канцеларията сръбска с име на Милана Лабчувич...
Адрес: Да получи на господин Панайот Хитов войвода в Белград.
Н.Б.II.А., п. 67. № 8994
БЕЛЕЖКИ
1. Кръстю Кършовски е брат на Ив. Кършовски. Бил е 1867 г. в четата на П. Хитов. Поминал се във Варненско 1901 г.
№ 364
Ив. Кършовски до П. Хитов
Галац, 20 август 1868 г.
Господин Панайоте!
Днес пристигнах с руския параход от Одеса, където бях отишъл, когато ни ловяха във Влашко, и бях един цял месец. Вчера вечерта в 9 часа тръгнах оттам.
Имате нарочно поздравление от г-н Н. М. Тошков. Той чул, че сте дошли във Влашко, и аз затова побързах да дойда, да се разговорим за всичко. Засега нищо не мога да ви кажа, защото..., побързай и си ела, ако нямаш работа.
Поздравление и до всички приятели!
Научих, че сте били слаби; затова трябва да си промените въздуха (хавата).
Като нямам друго какво да ви пиша, освен да ви се похваля: че черният хайвер [1] към нас има добра цена; червеният [2] пък, напротив, от ден на ден не само, но и от минута на минута се сваля.
Сбогом и добро виждане! Дано Бог по-скоро ни събере. Ваш покорен завинаги
Иван П. X. Кършовски
Н.Б.II.А., п. 67. № 8994
Арх. т. I, № 1,стр. 464
БЕЛЕЖКИ
1. Българските въстаници в Балкана под воеводството на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
2. Турците.
№ 365
Гр. Д. Начович до Панайот Хитов
Букурещ, 4 септем(ври) 1868 г.
Господине Панайоте Хитов в Белград
Надявам се да сте приели писмото ми от 29 прошлаго [миналия месец] и да сте проумели какви са станали тукашните българи; и сега не ща да ви повтарям описанието им.
Бакалинът от Гюргево беше дошъл тук и аз можах да се разговоря подробно за нашата работа: той е на всичко склонен и се надява да може да направи нещо. Приключвам ви едно писмо от него на Гърски, в което ще видиш, че ви подканва да изпращате стока [1], защото той вярва, че има много стока около Сливен, Габрово и проч(ие), както го вярват тук всички. Аз се надявам да сте се научили вие досега точно за тази работа и че ще се владеете, както разсъдите да е по-добре, и се надявам да оставите за Великден да режете зелките, защото тогава мисирките са сладки с армея.
Бях чул Василя [2] на Браила и докато да му телеграфирам, той заминал за надолу. Затова мисля да сляза тези дни към Галац да го търся, за да видим, да захванем пустата работа, която отсега среща спънки в дядо-Ивановите хора и ми се струва, че няма да измъти пилци. Аз много ще се зарадвам, ако получа от вас някое писъмце през някой приятел в Браила, за да ми кажете тамошните работи и вашето мнение, защото съм останал сам измежду толкова арнаути и ще полудея.
Касабов е в Пушкарията и Славейков е в заптието, Тотю и Сапунов - на Полицията и проч(ие). Ако обичаш, заповядай тук да се видим през пармаклъкът. Други новини нямам.
Ваш усърден приятел
Г. Д. Вторанов
(П. П.) Поздравете дядо Цеко и всичките приятели заедно, и господин Коста.
Н.Б.II.А., п. 67. № 9021
Арх. т. I, № 2, стр. 438
БЕЛЕЖКИ
1. Въстаници.
2. Левски.
№ 366
Хр. Марков до Панайот Хитов
Поздравление
Панайот Хитов
в Белград
Прехождам с кратко[то] си писмо да ви поздравя и да знаете, че сме живи и здрави.
И второ, ви заявявам, че като пристигнахме в Турну Северин и върнаха назад моите другари в Крайова, но аз минах като маринер и никой не ме попита нищо. Другите от Крайова отиват в Радуевиц и двама заминават за Калафат и дохождат на Радуевиц, а Илия остава в Радуевиц, докато намери време да премине на Груево. Но като дохожда един мааврин и ги привика да ги попита какви хора са и да им прегледа палочите. Като ги прегледа, не ги одобрява и ги прибира при себе си, но момчетата остават под гаранция на Г. Т. Какво ще стане после, никой не знае.
Но аз, като минах, отивам за пашкули на мушията. Намерих там Железка и негови другари двама. Но Железко остава за пашкули при Г. Т. Ние дохождаме в Крайова, защото е опасно край границата, и момчетата се настаняват на господари.
И новините, дето слушаме, и човеците, които са дошли от Турско, казват защо в България съществува онова, което чуваме чрез вестниците. Казват 一 трябва да вярваме [за] сраженията, [за] които сме чували. И друго, по-ново: като се въоръжават няколко българи с Васил Калофереца, който беше в четата ти, [ги] улавя влашкото правителство и ги затваря. Тотю В. какво е затворен, става една неделя, в Букурещ. И твърде е строго по цяла Влахия, и са в подозрение тези хора, който следват тази работа. И Дякона е бил затворен няколко дни, но са го пуснали заради раната да се цери.
И друга новина - като бях в Турну Северин, дойдоха някои българи от Видин, които изповядваха нападението на конака и потвърдиха, че е истина и [че] са [се] случили нея вечер на Лом. През нощта се убива мидюрина и всички, които са били в конака на Лом паланка. Но както казват, може да са слезли от Балкана и няколко младежи отвътре. Искат да докажат вестта от България, че Стефан В. Тулчанлия е жив и [че] се слави в Балкана. Защото казват, [че] онзи Стефан е друг. Нямам друго какво да ви пиша. Ново, докато слезете по-надолу и кога[то] известим нещо по-ново, ще се потрудя да ви известя. Останете със здраве.
Христо Марков М. В.
11 септември 1868 г.
Из Крайова [1]
Н.Б.II.А., п. 61. № 8193
БЕЛЕЖКИ
1. Писмото е адресирано: Господин Коста Лазарович в Белград. Същият адрес следва на влашки.
№ 367
Гp. Д. Начович до Панайот Хитов
Браила, 27 септемвр(и) 1868 г.
Господине Панайот Хитов в Белград
Писмото ви от 19 текущия [месец] приех и бързам да ви отговоря. Нашето предприятие със Стоянов отива добре; и се надявам да стане по-добро, отколкото се мислеше, но онова с Бакалина [1] и Балканите отива по-слабичко, но и то не е зле.
Радвам се, като виждам, че лаенето на нашите дипломати не ви прави впечатление и вие отговаряте с презрението, което те заслужават. Много добре казвате, че времето ще покаже кой какъв е. Аз съм на същото мнение и бъдете уверени, че ще постоянствам в нашето предприятие до последното си издихание.
Ваше писмо от 9 септем(ври) не съм приемал: то или се е загубило, или пък е в Букурещ, ако сте го изпратили през тоя град. Но във всеки случай побързайте да ми пишете за онези работи, които сте писали в това писмо, защото може то да е вече загубено.
Васил [2] отиде в Букурещ за нашата работа и чакам от него всеки час известие да ми каже какво е направил.
В очакване на вашия отговор ви поздравявам братски и съм ваш верен приятел
Г.Д.Н.
(П.П.) Вярвам, че сте приели на Бакалина от Гюргево писмото. Поздравете всички приятели без изключение.
Същия
Н.Б.II.А., п. 67. № 9023
Арх. т. I, № 4, стр. 440
БЕЛЕЖКИ
1. Д. Горов от Гюргево.
2. Левски.
№ 368
Отец Михаил (Мартирия) до Панайот Хитов
Брате войводо Панайоте,
и ти брате Цеко, и всички българи,
Прощавайте завинаги, защото няма вече да ме видите, защото отивам на [добро]волно страдание на турците в ръцете, за да обезбедя сиромашките попове и калугери в турската държава, които страдат заради мен. Имам верни известия, които ми казват, че видят ли турците непознат поп или калугер, водят го в конака и много го разпитват дали не съм аз. Па затова ще ида, че да не влачат сиромашките попове и калугери по конаците. Аз, братя мои, и да умра за народ и правда, ако и да не би още това [да] правя, но сега изгубих надежда от всяка една страна, освен от Бога, а и самите вие не сте съгласни. Затова и ще завърша онова, което съм длъжен да направя кога да е, ако ще Господ Бог Исус Христос. А вие, братя, бъдете съгласни и трудете се за вашите братя и деца; слушайте Блазнавац Миливой, онзи разумен човек доволно. И аз бих го слушал, но слушам Бога и трябва аз напред да пролея кръв за вяра и народ, и да не съм ви на път, да се боите да дадете да бъда княз български, а вие не щете, и да ви не обърквам плановете. Сега ви е от мен на всички страни пътя отворен, срещнете народите си. Аз отивам пред престол Божи и ще да се моля Богу за вас и за православните народи. Амин, да го прочитате всинца проповедник [1] .
Свето Христово Евангелие
Мартирия Михаил Ћоревич
5/101868
Н.Б.II.А., п. 61.№ 8192
Това писмо е от калугера отец Мартирия, който беше изпратен от военния министър Миливое Близнавац в 1868 г. к[ог]ато отивах от Белград за Букурещ да убеждавам X. Димитър да не вдига въстание. Горепоменатият Мартирия е родом от Берковица по негову осну на мене разказвания, но отколе време са се преселили в Сърбия [2].
БЕЛЕЖКИ
1. Писмото е адресирано: Войвода Български господин Панайот, господин Цеки и на всички българи в Белград.
2. Бележка от Панайот Хитов на обратната страна на писмото.
№ 369
Сръбското Народно наддежатедство до Българското Народно настоятелство в Букурещ
Народному Българском Настоятелству
Примили смо Ваше уважаемо писмо №17 и разумели смо Ваше жалбе, кое се относе на случаеве сожаления достойне.
Мы смо Вам у предходечем нашем писму №10 изявили о томе наше сожаление са обяснением околностий, кое су произвеле тако неприятный случай са овде бывшим младим Бугарина, на Вам то исто и сада изявити не пропуштамо.
Но овом приликом, из любови према обште ствари, налазимо се приятно обвезанима изявити Вам и основоположения нашег постоянног направления, по коима и случай, на какове неприятне природе он быо, он остае самым случаем, али он никада не бы у станио быо да поремети наша братска искренна отношения, нити да угуши наша одушевления за обштенародно дело и за сродный Българский народ.
Мы веруемо да су Вам се могле нанети неприятности от партикулярных лица; но то се могло догодити из глупости и неразсудности, а такова околност не бы Вам могла дати основаног повода к озлоблению на цели народ Србский и на нас саме, или к презрению и самаго нашег обштенародног предприятия.
Мы Вас можемо уверити, да су наше народно чувство и Ваши сонародници више пута несмисленным словом и делом увредили, па да то неки и сада чинити продужую, шта више, да е един от них и гвна причина быо ономе направлению, кое су овде бывши Българи узели, и мы смо само са сожалением сматрали такова несмислена появления, и никада нам ние ни наум пало, па такове увреде принисуемо Българскому народу, или да озлобление управимо на народно Българско Настоятелство, нити смо Вам такове несмислености напоминяли, нити икада наше одушевление спрам обштенародног дела и на найкраче време у сумню доводили.
У овако непоколебимом, али свакад смотренном расположению вы чете нас свакад видити готове да учинимо по правилама благоразумия оно, што смо учинити кадри, да се наше обштенародно дело не само разумным и патриотическим кораком узвыси, но да оно и цели сходным на и смотрению избранным путем и Вас и нас унапреждением своим обрадуе.
Нека наши неприятельи, нека и сами лакоумни наши сонародници говорете, па нека они и неуместна предпоставления, какова хоче, чине, Вы чете се са целим народом Българским уверити, да мы за Вашу ствар исто тако искренно и верно, као и за свою собственну и мыслимо и деламо, едну од друге нераздваяючи.
Ово овако ясно и искренно исповедаючи Вам, уверавамо Вас, да чемо се радовати, ако бы ова обяснения о догодившимсе неприятностима престала, и ако бы узнаймным споразумением могли отворити и сама стварна совещания по предмету нашег обиштег действа.
Напоследък не можемо пропустити да Вам не приметимо убиточна следства, коя су произведена у Българской малоумным упаданем почастных неразборичых чета. Оно, чега смо се мы страшили да не наступи, то сада да у Българской постои, ясно потврчую известия, коя от онога края добиямо. Евошта су учинили неразумни и непослушни люди са своим четама: прво, упропастили су ону снагу, коя се у одсудном часу с ползом могла употребити; друго, застрашили су народ Българский, да он сада не сме ни да мысли о свом освобождению, а иошт мане да се отважи на ополчение; трече, довели су Србию у неприятно положение и подранили су неповерние спрам Србие, и четвърто учинили су нашег обштег неприятеля обозрителным, да се сада принужденым налази у толико с всеим напрезанем спремати се, како да буде у станю свако покушение востания угушити. Ужасно нещастие, кое непослушност производи, мы чемо и у будуче имати оплакивати, ако вы не би употребили сва средства, да се то више не догоди.
И овом приликом мы Вас уверавамо о нашой братской любови и почитанию, молечи Вас да обратите внимание свое на отношение наше от 23-го априлия о.т. № 6.
№11
27-га октомбра 1868
у Београду
Србско народно надлежателство
Из частния архив на Ив. Ев. Гешев
ПРЕВОД
До Народното българско настоятелство
Приели сме Вашето уважаемо писмо № 17 и сме разбрали Вашите жалби, които се отнасят за случаи, достойни за съжаление.
В предходното наше писмо № 10 ви изразихме нашето съжаление с обяснението за обстоятелствата, които са довели до този неприятен случай с този още млад българин, и сега не пропускаме също да изразим съжаление.
Но по този повод от любов към общите ни дела имаме приятното задължение да изразим към Вас и основните положения на нашата постоянна цел. Спрямо нея този неприятен случай ще остане единичен и никога не би разрушил нашите братски искрени отношения, нито ще потуши нашето въодушевление за общонародното дело и за сродния български народ.
Ние вярваме, че тези неприятности са ви докарани от отделни лица; но това се е получило от глупост и липса на разсъдливост. Подобно обстоятелство не би могло да породи у вас основателен повод за озлобление към целия сръбски народ и към самите нас, или повод за презрение към нашето общонародно предприятие.
Можем да Ви уверим, че Вашите сънародници много пъти обиждаха нашето народно чувство с безсмислени думи, а някои продължават да правят същото. Нещо повече - един от тях е главната причина за стореното от тези бивши българи; и ние само наблюдавахме със съжаление тези безсмислени прояви и никога не ни е идвало наум да нанасяме такива обиди на българския народ или да отправим озлобление към народното българско Настоятелство, нито пък сме имали намерение да ви натякваме такива безсмислия.
В това непоколебимо, но винаги смирено положение Вие винаги ще ни видите готови да направим по правилата на благоразумието онова, което сме кадърни. Така че нашето общонародно дело да се възвиси не само с разумна и патриотична крачка, но и Вас, и нас да ни зарадва с напредък на избраната цел.
Нека нашите неприятели и някои малоумни наши сънародници говорят, пък нека си правят и неуместни предположения, каквито си искат. Вие ще се уверите заедно с целия български народ, че ние за Вашето дело мислим и работим също така искрено и вярно, както и за нашето, като не ги разделяме едно от друго.
Изповядвайки Ви всичко това ясно и искрено, уверяваме Ви, че ще се радваме, ако тези обяснения за случилите се неприятности престанат и ако с взаимно споразумение бихме могли да открием истинско съвещание за предмета на нашето общо действие.
Накрая не можем да пропуснем да подчертаем лошите последствия за България от малоумното навлизане на малки, неорганизирани чети. Това, от което се страхуваме да не настъпи, сега вече съществува в България, което ясно се потвърждава от известията, които получаваме оттам. Ето какво направиха неразумните и непослушни хора със своите чети: първо, опропастиха тази сила, която в решителния час можеше да се използва, второ, застрашиха българския народ, който сега не може да мисли за своето освобождение и още по-малко да се реши на съпротива, трето, вкараха Сърбия в неприятно положение и предизвикаха така предварително недоверие спрямо сърбите, четвърто, направиха нашия общ неприятел подозрителен, така че сега е принуден в голямо напрежение да се готви да задуши всеки опит за въстание. Ужасното нещастие, което непокорството предизвиква, ние ще продължаваме да оплакваме и в бъдеще, ако вие не използвате всички възможни средства това повече да не се случва.
По този случай ние Ви уверяваме в нашата братска любов и почитание, като Ви молим да обърнете внимание на нашата молба от 23 април о.т. № 6.
№11
27 октомври 1868 г.
в Белград
Сръбско народно настоятелство
Из частния арх. на Ив. Ев. Гешов
№ 370
Христо Ботев до Иван Драсов
... Пиша ти, приятелю, че аз останах тука (Букурещ) с намерение да стана учител на българското училище; но силно се излъгах. Достигнах до такова жалостно положение, което не мога ти описа. Живея съвършено бедно, дрипите, които имах, се съдраха и мене ме е срам да изляза деня по улиците. Живея на самия край на Букурещ в една вятърна воденица заедно с моя съотечественик Васил Дякона. За препитанието ни не питай, защото едва на два-три дена намираме хляб да си уталожим глада... Тези дни мисля да държа сказка в читалището „Братски любов", но как ще да се явя, не зная! При всичкото това критично положение, аз пак си не губя дързостта и не изменям [на] честното слово... Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критично положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три дни, а той пее и се весели. Вечер, дордето легнем, той пее; сутринта, щом си отвори очите, пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяние, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички тъги и страдания. Приятно е на човек да живее с подобни личности!... [1]
.Из „Биографията на Хр. Ботев“
Захари Стоянов, стр. 139, 1888 г.
БЕЛЕЖКИ
1. Писмо на Хр. Ботев до Ив. Драсов. Не притежаваме оригинала. Изобщо в Народната библиотека нямаме нищо от кореспонденцията на Ботев. Архивът на великия поет се намира в частни ръце и докато той не се откупи и не се получи достъп за всички научни сили в страната, няма да имаме пълно осветление върху истинските отношения между Ботев и Левски и въобще върху действителната политическа дейност на Ботев.
№ 371
Т. Ковачов до П. Хитов
Т. Мъгуреле, 7 декември 1868 г.
Почитаеми мой господин П. X.
Откакто се намирам без ваше честно, ида да ви получа в драгоценното здраве.
Преди една седмица ви бя(х) писал, не зная дали сте ми приели писмото; което ви явих за запис(а), че Д. не го е приел.
И Иванчо ми казва, че ви бил писал, на което сте се споразумели да ви изпрати парите право до вас.
Ако се е изгубил записа, то вие ми пишете подробно от кой месец и кой ден и кога му е срокът, че ми заповядайте да приема парите, за да му давам довада [1]. Също и в писмото ми, молете го [Ива(на)], за да ми брои парите, че тогава остава на моя дибачия [2], за да ги взема и ви ги изпратя...
С това засега ви известявам, че В. Дякона [3] дойде вчера и иска да го улесним, за да иде в Цариград и оттам 一 в дома си... И като науча търговията му (интереса), ще ви явя с 2-ро [писмо] по-подробно.
Джубето още не съм го приел, също и от Каракал с господин И. не съм се разговорил.
Като ви целуна и поздравя братски, оставам с надежда за отговора ви. Колкото за песните на ноти, толкова и за нови интереси.
Тука приеха телеграф, че Гърция реши разбой с Турция.
Приятелят ви Т. Ковачов [4]
Н.Б.II.А., п. 67. № 9078
Арх. т. I, № 6, стр. 324
БЕЛЕЖКИ
1. Сметка (сърбизъм).
2. Оставам аз длъжник (романизъм).
3. Левски.
4. Биографическа бележка на П. X.: Тодор Ковачев е родом от Свищов. Най-много писма ще се намерят от него и под името Ходже ефенди и най-сетне Т. Ковачев подир Освобождението на България стана най-сетне чиновник и в София се уби сам с револвер. (Сравни писмото на Т. Ковачев до П. Хитов от 20.VIII.1868 г. Н. Б. II. А. п. 67. № 9073. Арх. т. I, №1,стр. 319.
№ 372
Филип Тотю до Панайот Хитов
Александрия,16 януари 1869 г.
Господи Панайот Хитов в Белград
Днес ида с настоящето да ви поздравя и да ви явя, че аз, като дохождах лятото при вас и разговаряхме за много работи, като се върнах тук, уловиха ме и ме арестуваха спред както ви е познато; и заради това не можах да изпълня онова, което ви бях обещал.
Днес, като се изпълни определеното време на ареста ми, според тяхната политика ме освободиха и ми казаха да живея тука и да не се отхвърлям никога от тях. Аз на това не можах да им отговоря нищо, но само им казах, че ще ви дам отговор след един месец. Само и само ми беше намерението да се споразумея с вас! След това отидох при сръбския консул и му казах: господине, аз стоях 5 месеца затворен; според че ви е познато, аз сега нямам препитание, какво трябва да правя? А той ми отговори така: че аз ще пиша на правителството в Белград и вие [ще] пишете на Панайот, и вижте какво ще ви отговори. После за вашето препитание е лесно. Затуй ще те моля, колкото е възможно по-скоро, да ми отговориш.
Аз, като се върнах от града ви, щом пристигнах в Букурещ, отидох право при консула и му обадих, че ме търсят строго да ме уловят. После той ми каза да не се боя - и да ме уловят, [то ще е само] за 2-3 дни [и] той ще ме освободи. Но според политиката, както отиваше по онова време, не можа да ме освободи и тъй аз си търпях до определеното време.
Откакто са ме освободили, стана 2-3 пъти да ме викат от гръцкото консулато и от други още, но аз не съм до днес отишъл, ни отговорил някому. Затова моля ви - отговорете ми, колко [то се може] по-скоро да се споразумеем двамата, за да знаем какво [ще] правим. Да не се омотаем в нещо, че после не [се] знае краят му какъв ще излезе. Друго като нямам по-ново, оставам завинаги ваш приятел.
Филип Tome
Поздравете, моля ви, господин Йордан Н. Попов от страната ми и му кажете да проща(ва) за писмото, дето не съм му писал.
Същия
За господин Панайот Хитов в Белград [1]
Н.Б.II.А., п. 63. № 8597
№ 373
Ив. П. Кършовски до П. Хитов
Гюргево, 28 януари 1869 г.
Господин Панайоте! В Белград
Писмото ви от 19. този месец с голямо благодарение прочетох и разумях какво ми пишете. Членът, който сте прочели в сръбския вестник, твърде погрешно ще бъде писан, защото такъв войвода тук няма; но може би да говори за онези, които уж били взели участие в преминаването на четите. Истина е, че един от тях [беше] осъден [от] Гюргевския трибунал за по 6 месеца затвор, а друг - за по 3. Но защото не беше според закона, те апелираха и съдбата им се отнесе сега в Букурещ, където и отиде Бакалуоглу за онази работа (от страна на) всичките.
Колкото за търговията [ни]що друго не мога да ви кажа, освен: добре отива, а когато дойдете вие сами, тогава по-добре ще се известите. През празниците бях в Букурещ, където се срещнах с Балкански и с домородството му, и основан на разговор [с него] ви пиша горното. Г-н Драган Ганчев настанихме при него на мошията. Утре тръгвам за Букурещ по причина, че брат ми е болен. Ако науча нещо, ще ви пиша. Турците секат леда покрай Дунава, по 2-3 хвати, от страх да не би някоя чета да прескочи по леда. Господ ум да им даде!
Дякона [1] замина за Света гора! Вапора от Русе днес замина за Видин, откъдето ще вземе наместника на Сабри паша, Босненския Осман паша, който ще бъде управител на Туна Вилаети. В Цариград се издал закон за подчинение на българските училища под правителств(ената) власт. Митхад се труди тайно да придобие българите на своя страна и да го искат за подкрал на България, Македония и Тракия! Голяма разпра има между него и Али паша кой е по-добър!
Оставам ваш вечно искрен доброжелател.
И. П. X. Кършовски [2]
Н.Б.II.А., п. 67. № 8751
Арх. т. I, №2, стр. 464
БЕЛЕЖКИ
1. Левски.
2. Прибавено надлъж отстрани: Отворихме и тука българско читалище под име „Съединение“. Същия.
(Следва)
№ 374
Писмо от българин в Галац до свой побратим в Букурещ
Галац, 5 февруари 1869 г.
Побратиме! В Букурещ
Писах Ви на 25. прошл. [миналия месец] и Ви известих за благополучното пристигане на Д. Левски в Цариград, и че в същия ден тръгнал за Румелия.
Отговарям сега на приятелското Ваше писмо [от] 1.текущ[ия месец], от което, като се уведомих за потребните, известявам Ви.
При всичко че знаете тука нашите духове, русофобията не Ви излиза. За спокойствие Ви казваме задето ми пишете, че имало готови руски пушки за българите, е вятърничава работа. Като че ли във Влашко са се довършили немците... Ние, брате, сме постоянни на началата си, затова излишно е да ни наставлявате.
Из неиздадения архив на ЦТ комитет
в Букурещ
№ 375
Т. Ковачов до П. Хитов
Т. Мъгуреле,13 февруари 1869 г.
Почтени мой господин П. X.
Честното ви писъмце от 24. минав(шаго) приех радостно и съдържанието проумях, като се радвам за драгоценното ви здраве. Също и ние благодарим на всевишния Б(ог), че сме добре.
Известяваме ви, че господин Тотю замина за Букурещ и Т. П. [1] ще ходи с господаря си, и от Б(укурещ) ще удари с Т. за Одеса за целта, която са любопитни [печалбата и загубата са братя]. Известяваме, че и г-н В. Дякона [2] стигна благополучно в Цариград и на 11 декември замина по търговия за Отечеството си..., на което тези дни, като ми пише какво е купил, не ще забравя да ви явя...
Моля ви, капел майстора, който писа песните, ако ги е преписал на ноти, пратете ми един екземпляр.
Поздравете приятелите от страната и особено Никола Князов, дядо Илия, Коста Йордан(ов), Алекси, Цеко. Като ви целуна сладко и поздравя сърдечно, очаквам сладкия ви отговор.
Приятелят ви Т. Ковачов
П. Мешайков е от два месеца и 1/2 при мене и ви поздравява.
К.
П. П. След 5 дни ще ви плати Иванчо парите и без забав[яне] ще ви ги пратим.
Т. Ковачов
Н.Б.II.А., п. 67. № 9080
Арх. т. I, № 8, стр. 325
БЕЛЕЖКИ
1. Тома Пантелеев.
2. Васил Левски.
№ 376
Т. Ковачов до П. Хитов
Т. Мъгуреле, 25 февруари 1869 г.
Почитаеми мой господин П. X.
Честното ви [писмо] аз приех, съдържанието му проумях сигурно...
Вчера пристигна Васил Левски от Отечеството ни, за да приеме лозинката и да се върне пак през Никопол. И тъй като нямах сигурна л [1], заговорихме си да иде в голямото село, и замина. Аз очаквах някой си Г-ря, който щеше да съпровожда Тотя, дето ви писах в О. Той като дойде и се разговаря, ще ви пиша точно...
Дякона, като излязъл неповреден от Ц. Г. и следвал из Тракия и България, което ви е познато, и като се разговарял със всички по и от ф. с к. р. [2] Само в Рила не е можел да иде, защото е опасно, но съществуват... [3] за народа. Млади и стари взели участие заради целта ни. Но само да се появи нещо по-големичко и по-сериозно от лани, и тия са готови всички на оръжие. Моля ви, явете ни има ли нещо надежда от вас за по-скоро, че от тук няма надежда, защото е в перикол голям. Това пр. [4] има надежда засега в колониите и в О(деса). Според както сме се разговаряли с господина, който го очакват и който щеше да съпровожда Т., като се споразумее, дето е отишъл в кратце. Като ви целуна братски и поздравя сърдечно, очаквам сладкия ви отговор.
Т.К.
П. П. Все с този параход ви се изпращат парите от Иванчо,14 наполеона.
Т.К.
Н.Б.II.А., п. 67. № 9081
Арх. т. I, № 9, стр. 326
БЕЛЕЖКИ
1. Навярно Лозинка. Трябва да предположим, че Левски е залъгвал Ковачова с някои условности из практиката на ЦТ комитет в Букурещ, за да прикрие истинската цел на пътуването си. Ковачов, като член на Тайния комитет, нямал лозинка (таен знак), с който Левски да минава от комитет до комитет във вътрешността, та последният ще иде да се снабди с такъв в Букурещ. Ив. Касабов, който през това време представляваше ръководството на Комитета, също се е заблуждавал дълго по отношение на истинската мисия на Апостола, който нарочно или неволно е минавал пред него като агент на Комитета. В намека на Ковачов и в едно от последните му писма, където се хвали на П. Хитов, че Левски обещал да го държи писмено в течение на дейността си из България, трябва пак да видим не нещо повече освен прикриване. Левски не се е доверявал на Ковачов и малко по-подир той предупредил и Панайот да се пази от него.
2. Консула руски от Филибе (Пловдив).
3. В оригинала са поставени два реда точки и отгоре съвсем ситно и тайнствено обозначени два инициала X. Д.: Хаджи Димитър.
4. Предприятие.
№ 377
Т. Ковачов до П. Хитов
Турну Мъгуреле,14 март 1869 г.
Любезни мой Солак! [1]
Честното ви писъмце от 4. този месец приех и съдържанието му проумях. Кусура от полицата за 4 наполеона тези дни ще ви изпратим, на което съм му взел и залог освен полицата.
За Т. Ф. [2], като го презират, то и строго го дирят. Г-дарят, който щеше да го изпрати за панаира, не могъл да го намери в Б. [3] и като дойде тук, се разговорихме с Г-даря, и не сме сигурни в него. Т. Ф. не се знае къде е. Тези дни беше тук И. Касабов, дава добри надежди. Приех писмо от Левски [4], който ми пише, че дошъл още един като него търговец в голямото село от страната на няколко търновци и..., за да контрати стока, и щели да излязат за панаира още на 1 март, но оставили да видят първо как отива тукашната пиаца, защото като се споразумее с връщането на Касабов, ще им печата прок. [5] и кондрати, за да заминат двамата Левски и Д. [6] и да захванат работа по-отрано? със скацнашите, които имат в Тър[ново], Сли[вен], Co[фия], Плов[див], Перущица и др., с намерение за Великден да бъдат в работа. И Касабов замина оттук за го[лямо] село и скоро ще ми пише, като дойде и Левски да му види контрата, коя и каква цена има орденда да купува ще ви явя подробно...
Моля ви, явете ми и ваше мнение. Като ви целуна братски и поздравя сърдечно, очаквам сладкия ви отговор.
Моля ви поздравете и дядо Ил., Це. Ал., Й. Попов.
Азис Достунуз Ходжа ефенди [7]
П.П. След три дни иде един прия(тел) 一 Димитър Николич Косовица Болградченин. На които иде отдолу, ще се споразумеете с милостта му. [8]
Същия
Н.Б.II.А., п. 67. № 9082
Арх. т. I, № 10, стр. 327
БЕЛЕЖКИ
1. П. Хитов е левак; по турски – солак.
2. Филип Тотю.
3. Букурещ.
4. Навярно е измислица на касабов, че си кореспондира с Апостола. А можем да приемем също, че Левски наистина му е писал писмо, било за да вика Касабов, било с цел прикриване. Защото всичко, което следва в писмото като описание на плана, като какво мисли да прави Левски напролет, не отговаря на фактите.
5. Прокламации и квитанции.
6. Навярно този инициал Д. означава някой от близките дейци на ЦТК като Дамянов и др.
7. На гърба на писмото с ръката на Панайот Хитов е отбелязано: От Т. Ковачов.
8. Тази преписка е с друго, по-черно мастило.
№ 378
Т. Ковачов до П. Хитов
Т. Мъгуреле, 20 март 1869 г.
Любезни ми Пр. Солак ефенди!
Желая ви благополучие в здравето. За мен не се съмнявайте.
Т. Ф. [1] е в Одеса...
Приносящият това писъмце е на име Димитрие Николае Косовица [2], наш приятел.
Предстоите му за нуждата. Като ви поздравя сърдечно, очаквам отговор от вас.
Азис Достунус Ходжа ефенди
Н.Б.II.А., п. 67. № 9083
Арх. т. I, № 11, стр. 328
БЕЛЕЖКИ
1. Ф. Тотю.
2. Димитър Общи.
(Следва)
№ 379
Т. Ковачов до П. Хитов
Т. Мъгуреле, 27 март 1869 г.
Любезни мой П. X.
Честните ви 2 писъмца от 23. [този месец] приех и много се зарадвах. За драгоценното ви здраве се радвам.
От Иванчо парите не мога да взема още.
Известявам ви, че Левски дойде от голямото село и очаква да му пристигне средство, че да иде да разнесе пари за скацнашите, до[р]де до[й]де времето за панаира, на което ще дойда да се разговоря и контратим, като остане 20 дена до панаира, за да можеш и ти да пристигнеш на определеното място, където ще ми се даде заповед. Но само да бъдете онези, които ви познавах, да не се промените, както казват някои си?
Тука няма никаква пиаца скацашянска.
С 2-ро [писмо ще] ви пиша подробно. Като ви целуна и поздравя сърдечно, очаквам сладкия ви отговор.
Азис достунуз Афуз ефенди
Н.Б.II.А., п. 67. № 9084
Арх. т. I, № 12, стр. 328
(Следва)
№ 380
Т. Ковачов до П. Хитов
… [1]
Почтени мой господин П.
На четири мои писма отговор нямам. Причината коя е?
Известявам ви, че Левски следва добре, от 500 овни купени и неизкарани на соват [2]. Ф. Т. замина през Ц. г. контрати и той 500. Дойде в Карлово К. С., където си имаха скацнаши, чобани с Лев. Споразумяха се да съсредоточат каса тук? [3] и е добре, на което си имат всички потребни леснини.
Л. [4] отиде към Солун, за да се споразумее с х. Д. [5], защото и той имал 600 купени овни - за лачини заедно и в едно време да зах ванат. Оттук и отдолу много търговци заминават за Ц. г., защото имаме болест по овните. Тракийските са здрави и сигурни...
Моля ви, явете ми как отива пиацата към вас, ще можете ли да купите, отлъчите, преминете, за да ви явя деня на отварянето на панаира.
Като ви целуна братски и поздравя сърдечно, очаквам сладкия ви отговор:
Азис Достунуз Аафуз ефенди
Н.Б.II.А., п. 67. № 9084
Арх. т. I, № 12, стр. 328
БЕЛЕЖКИ
1. Писмото е без дата; но по съдържание спада в реда на по-предната ко респонденция.
2. Въстаници, записани и готови за Балкана.
3. Трябва да се разбира, че в Карлово е пристигнал някой съмишленик на делото, изпратен от Левски: К. С. 一 лицето не е известно.
4. Левски.
5. С Хаджи Димитър. Дълго след смъртта на последния на Бузлуджа още се вярваше, че той се бие с турците.
№ 381
От Временното правителство в Балкана до българския народ
Към българския народ
Българино! Всичко онова, което беше най-свято, най-мило и драго на твоя злощастен род, днес е осквернено, потъпкано, по#разено. Твоята свята вяра страда, с твоето щастие бесен паша се разполага, твоята чест от сурова сила се гази, в твоята къща усойна змия отравя домочадието ти, децата ти; много от чадата ти вече зарази със смъртоносното си дихание, заразяващо душата; беснее това клето чудовище както никъде по света. Ох! Ти горко усещаш това, тъжен българине! Но пак твоите сълзи, твоите тъжби, твоите молби някак са глухи за твоите неизказани там теглила, които биха могли твоята съдба да поправят. Горчивият опит те учи на нищо да не се надяваш от султана и неговите лъжливи съветници!
Всеки народ заслужава съдбата, която споделя. Само робът се оставя доброволно на своята съдба. Покажете, о българи, че не сте сътворени само да робувате. Покажете, че сте достойни синове на вашите славни бащи, покажете, че във вашите жили тече още по някоя капчица от Крумовия и Симеоновия народ! Станете, братя българи! Хванете коси, ножове, сопи и отмъстете, и избавете се от срамното робство!
Облегнете се само на себе си и на вашата сила. Седем милиона народ сте - Портата е разтреперана, слаба, омаломощена. Вашите братя, които с вас страдат от толкова векове, ще ви помогнат да смажете на проклетата змия проклетата глава. Всевишния Бог, отмъстителят на потъпканите народи, ще отмъсти и за Вас!
А вие, братя от Мохамедовата вяра, къде са вашите правдини, на които се наслаждавате? Къде е вашият имот, който сте имали? Какво сте придобили, като проливате всякога непрес#танно кръв? И вие сте, братя, погазени, излъгани, както и ние. Всичко, което сте имали някога, е измряло в безправедната държава, където владеят насилие и сила, власт и заповед, а не право и праведност, начало и праведно понятие.
Бог е осъдил вас и нас и ние не виждаме друго във вас, освен едни братя, които с нас живеят повече от четири века в същото отечество; които теглят с нас заедно едни и същи мъки. Ние, българите, подаваме ви братската си ръка. Религиозни сметки не щем да водим с вас. Блазе на онзи, който е щастлив във вярата си. Идете, братя, по обичая си във вашите джамии, молете се Богу по вашия начин. Това нищо не ще ви пречи да бъдете равноправни в свободна България.
Вярата спасява душата; а държавата не е заведение, в което да се приготвя душевното спасение, не е заведение, в което обезбедява и утвърждава политическото и гражданското право на все#ки гражданин без разлика.
Братя мюсюлмани! В свободна България има място за всич#ки ни. Онези, които ви карат да пробивате със смъртоносното оръжие нашите гърди, на нашите жени и на нашите деца, те са вашите и нашите неприятели. Те само искат да господстват, да с[м]учат вашата и нашата кръв! Хайде и вие станете с нас за вашата и нашата свобода!
А ти пък, християнска Европо, допусни да се освободим и ние; повече от тебе не искаме. Бъди праведна и човечна; недей да възмущаваш човешката съвест, помагайки на най-гнусната тирания, под която страдат от толкова столетия невинните народи, които като бъдат освободени, ще ти бъдат от по-голяма полза, отколкото гнилата държава, която само твоята милост и твоите пари не допускат да се срути.
Братя българи! Дръзновено скочете всички на оръжие против вашите столетни угнетители. Доста сълзи сме проливали, ето сега е време сгодно. Чакайте само първия знак, който ще ви се даде от наша Стара планина, пък тогава напред! На решителния и Бог помага, а щастливото бъдеще ще ви задоволи за всичките мъки и жертви, които сега за последен път ще принесете пред жертвеника на Отечеството и на златната свобода!
Стара планина, април 1869 г.
От Привременното правителство в Балкана
Българското Привременно правителство
(печат)
„Из миналото" - под редакцията на П. С. Кършовски,
кн. I, № 26, стр. 168
№ 382
Т. Ковачов до П. Хитов
Турну Мъгуреле, 9 май 1869 г.
Любезни мой господин П. X.
Честните ви п[исма] от 23 март и от 14 април радостно приех и съдържанието им добре проумях. За забавянето на отговора им ме извинете, причината е, че не можах да ви извадя парите от Иванчо.
Приемете сега 4 1/2 наполеона под марка К. А. №4 е една кадра от съзаклятието х. Димитрово на Петрошан.
За Левски ви писах, че на 1 [1] май тръгна благополучно от Цариград за панаира!! [2]. По-преди изпратихме книгите [3] за пана#ира.
Известявам ви, че Ф. Т. е в Одеса, Полската улица в канто#ра на Тодораки Пулев. Поздравява ви, също и господата Йордан Попов, Дядо Иля, и ви моли да му пишете и явите нещо.
Известявам ви новините, които научихме в отечеството ни чрез един сигурен човек, който е видял сам.
На сливенския път за Елена, село Дреновец, на Гергьовден сутринта, к[ог]ато бил народът в църква за литургия, дошли от х. Димитровите момци 12 души, въоръжени добре, като оста#ват шестима на вратата и шестима отиват да целуват иконите. Миросва ги свещеникът и дава нафора според обичая; излизат и влизат другите шестима също и те да си направят обичая??? Като свършила светата литургия, разговаряли с народа и искали да явят на субашата, но субаша казал на народа, че няма заповед да гони такива хора, нито да ги пита откъде идват и за какво хо#дят; при това казва на народа да им кажат, че не са го намерили, и ако искат ядене, питие, да им дадат, но пари да не искат; сядат в двора на църквата с по-първите от народа, ядат, пийват добре и се оттеглят за работата си в планината???
Научих, че сте изпратили Хр. за мошията си, явете ни дошъл ли е. Как стоят работите?? Ако не е дошъл, ще се отбие ли до мен? Моля ви, явете ми нещо, ако има ново в града ви.
Като ви целуна братски и поздравя сърдечно, ожидавам бър#зо сладкия ви отговор. [4]
Приятелят ви Афуз ефенди
Н.Б.II.А., п. 67. № 9086
Арх. т. I, №14, стр. 330
БЕЛЕЖКИ
1. В оригиналния ръкопис е написано 1 (единица с точка отгоре и прибаве#но а) да се чете „първия", но а е зачеркнато и е станало като 9, и цялото число може да се чете 19. А това би противоречало с датата на писмото, която е 9 май, а също и с реда на последвалите писма.
2. За в България.
3. Прокламации и квитанции.
4. Отстрани стои бележка от П. Хитов: Един груп марка К. Л. №3. Едно тенеке К. Л. №3.
№ 383
Т. Ковачов до П. Хитов
Турну Мъгуреле,14 май 1869 г.
Любезни ми Приятелю! [1]
Откакто се намирам без ваше честно п[исмо], ида да ви по#луча драгоценно в здравето, на което моля Божието око да ви го уварди.
На 7. [този месец] ви изпратих 4 1/2 наполеон[а] в груп под марка К. Л. №3 и една кадра в тенеке под марка к. л. Плата:
На 1.груп ......................... 2 1/2 сванца
На 2. под №3 ................... 2 сванца
Кадра в тенеке ................ 4 1/2 сванца
Писмата .......................... 1 1/2 сванца
За приемането на вторите не ми отговаряте, за да бъда спо#коен за приемането им.
Моля ви, отговорете ми и нещо ново пишете ми.
Известявам ви, че Дякона [2] на 6. [този месец] дойде в Плевен и Никопол, та си прие полиците и потребните, че тръгна вече за панаира, според както ми писахте Господство ви.
Заради Ф. Т. [3] ви явих, че е в Одеса очаква още някои търго#вци, на крето отидоха, за да тръгнат оттам за панаира.
Моля ви, явете ми какви известия имаш от мошията си, дой#де ли човекът, ще можеш ли да идеш за панаира, допуска ли те времето и обстоятелствата. Мисля от Иванчовата полица да се свърши кусура [остатъка].
Моля ви, поздравете приятелите Дядя Иля, Цека Коста, Йордана, а вам като ви целуна братски и поздравя сърдечно, ожидавам сладкия ви отговор.
Приятелят ви Т. Ковачов
Н.Б.II.А., п. 67. № 9087
Арх. т. I, № 15, стр. 331
БЕЛЕЖКИ
1. П. Хитов.
2. В. Левски.
3. Филип Тотю.
№ 384
Т. Ковачов до П. Хитов
Турну Мъгуреле, 27 май 1869 г.
Любезни мой Пр[иятелю]
Честното ви писъмце от 12. съдържа да не бъда нещо сърдит; за чудо ми се види. Аз толкова често ви пиша, а вие на 5 [писма с] едно ми отговаряте и нищо ново. Преди 3 дни ви писах и сега ви явявам, че преди 15 дни ви изпратих 4 1/2 наполеона и една кадра в тенеке под марка К. Л. Платих 8 сванца транспорт за приемането им. Не отговаряте нищо, че ако се губят, да ви изпратя фрактовете, за да ви ги плати агенцията.
За панаира явете ми отидоха ли, ще идат ли търговци от страната ви, ще видя [ли] да ми пишете, че ще дойдете във Влахия; тук няма търговци и нямат цена стоките от страната ви; може да отидете за панаира, че закъсня отварянето на обора...
Левски дойде до Никопол, дадох му полици и откакто е заминал, не ми е писал нищо. Новините ги обнародва [в-к] „Народност".
Като ви целуна братски и поздравя сърдечно, очаквам сладкия ви отговор с новини.
Брат ви Т. Ковачов
Н.Б.II.А., п. 67. № 9089
Арх. т. I, № 15, стр. 331
№ 385
Т. Ковачов до П. Хитов
Турну Мъгуреле,15 юни 1869 г.
Почтени мой,
Пред очите ми лежат честните ви от май 22+2+5 юни писъмца, на които съдържанието им добре проумях.
За потвърждението на моите писма нямате отникъде да ви яви някой точно, бъдете сигурни що съм ви явил е. е. е., трябва да сте сигурни.
За идването при вас ще се трудя да ви извадя от Т. и Я. 20 н. [1], които ви дължа, че ако ги взема, ще дойда. Очаквам без друго из#вестие от А. и ако се забави отварянето на панаира, ще дойда; ако ли е наскоро, не ще мога да дойда, че излезе ново жито, ще ида пак по къра. Извинете ме, че не можах да ви отговоря набързо: едно, че не бях в града, друго, че очаквам известие от Л.
За купуването им следват много добре. Като отговори Л., наскоро може да ви телеграфирам.
Моля ви, явете ми нещо ново, ще ли мръдне цената, или не в града ви. Като ви целуна братски, ожидавам сладкия ви отговор.
Приятелят ви Т. Ковачев
Н.Б.II.А., п. 67. № 9090
Арх. т. I, № 18, стр. 333
БЕЛЕЖКИ
1. Наполеона.
№ 386
Т. Ковачов до П. Хитов
Почитаеми мой господин П.
Желая ви благополучно в здравето и добри успехи.
Не съм сигурен дали сте готови за панаира, че след една сед#мица да ви изпратя малко пари. Янко не зная къде е, но от Сома ще ви извадя борча и аз, колкото се улесня, дали ще ви получа след една седмица в града ви, понеже още се съмняват твърде много за панаира... и са умислени зле.
Нямам още никакво известие от Левски.
Приемете братската ми целувка и искрено поздравление, на което ожидавам сладкия ви отговор и на второ писъмце. [1]
Аазис достунуз Ходжа ефенди
Н.Б.II.А., п. 67. № 9091
Арх. т. I, № 19, стр. 334
БЕЛЕЖКИ
1. Писмото е без дата, отнася се към втората половина на месец юни 1869 г.
(Следва)
№ 387
Централен таен комитет до Мацини
Bucarest,16/28 juillet,1869 g.
Monsieur G. Mazzini!
Notre camarade Raïnoff est de retour de son excursion qu'il a faite dans le monde libéral; il nous a surpris très agréablement par le récit de la réception que vous lui avez faite et par les bons conseils que vous lui avez donné dans notre cause. Nous avons toujours très comptés sur votre concours moral et notre espérance a été justifiée. Nous vous sommes par conséquance très redevables et soyez assuré que nous ne manquerons jamais à prêter la plus grande attention à vos bons conseils, que nous tâcherons à executer tant qu'il nous sera possible. Nous nous avons mis, des aprésant à franchir les limites ètroites du mèmoire de 1867 [1] et à propager le republicanisme, tandis que nous laisserons à nos frères transdaunaviens à agir pour ce mèmoire, puisqu'il faut savoir qu'ils ne peuvent autrement agir là que sous ce prétexte. Nous sommes convaincus qu'il faut beaucoup demander pour obtenir quelque chose, et à cela surtous nous servira le radicalisme que nous embrasserons ici dans la libre Roumanie. Ne doutez point dans le démocratisme des Bulgares; il n'y a rien à douter, puisque si les Tures ne nous ons pas rendu dautres services, ils nous ont rendu tous égaux et cela nous facilitera beaucoup loeuvre. Il ny a chez nous ni aristocratie, ni domination de la prêtraille, exeptè les prêtres grecs avec leur patriarche de Constantinople, à qui nous avons declaré la guerre depuis une quinzaine d'annès, et que nous avons été heureux à rendre la plus populaire pour notre nation, qui a obtenu des succès satisfaisants sur toute la ligne. Et cette question combien n'a-t-elle revelllée les esprits, que des services, n'a-t-elle rendu à notre question politique, en lui préparant le terrain!
Nos seuls ennemis à l'intericur, il est triste a le dire, sont ceux d'entre les Bulgares de Bucarest, qui se nomment eux-mêmes notables, puisque c'est ainsi que leur a dicté le baron d'Offenberg, poursuivent encore leur chemin erroné, mais ils ne pourront rien faire, car la propagande, l'influence morale, l'intelligence se trouvent dans nos main.
Quant aux faits, il y a partout en Bulgarie des petites bandes nationales, qui tiennent les Tures dans une émotion continue. Nous avons formé une société littéraire, à laquelle nous attachons des grandes espèrances, puisque lappel a trouvé un grand retentissement dans les coeurs des Bulgares. Cette société aura le but, de procurer des moyens d'existence aux litterates bulgares, qui de leur part seront obligés à travailler sans cesse pour l'enrichissement de notre littérature sous tous les points de vue. Cette société possède deja un capital de 300,000 fr. Un de nos camarades Stoianoff, est. surtout qui poursuit cette noble mission; il a concu cette idée à Prague, il y a deux années, et de ce temps jusque présents il a agi avec la plus grande assiduité pour la réalisation de cette ideé, Odessa, Bolgrad, Kichenev, Bucarest, Giurgevo, Braïla, Galatz etc. se trouvent participées dans la somme que nous vous avons indique plus haut. Ce sont toujours les notables, incités par la Russie, qui s'opposent à cette société, mais ils ne pourront rien faire, car ils ne peuvent pas s'opposer directement, risquants d'être tués à coups de pierres par la masse indignée.
En fin nous vous signalons une activité croissante dans tous les cercles bulgares; chacun travaille, S'att..., chacun sacrific, et beaucoup sont prêts à mourir.
An avant!
Nous nous recomandons à votre bienveillance paternelle.
La societe
„Amour Fraternelle”
P. S. Vous servires toujours de l'adresse que vous a donnée M. Raïnoff.
Из неиздаден арх. на Тайния централен комитет
БЕЛЕЖКИ
1. Мемоарът до султана от 1867 г. - най-първата характерна стъпка от дейността на Българския централен таен комитет пледираше, както е известно, за дуализъм между България и Турция, като султанът се короняса в старата столица Търново за Български цар.
№ 388
Т. Ковачов до П. Хитов
Турну Мъгуреле, 24 автуст 1869 г.
Любезни мой приятелю!
Откакто се намирам без ваше честно, идвам да ви получа в драгоценното ви здраве, за което моля Божието око да ви го уварди.
За мен не се съмнявайте. Известявам ви, че Кършовски се върна от баните. Жалко беше, че не сте могли да се видите, 1.че не сте му отговорили на телеграфа, 2. че не е имал разстояние да се бави, защото училището наближава да се отвори; как и да е ви поздравява. Вчера беше - Пантилей Вълнюв замина за Букурещ, за да проводи соватите си; печелят 800 наполеона. Т. Пантилеев и той беше тук; поздравяват ви.
Ново. Васил ходи с 30 души в полите на Троянския и Врачанския балкан. Един врачанлия с 20 души удариха и уловиха Агите; моля ви за песните, които писаха, ако са ги превадили на ноти, пратете ми. Поздравете, моля ви, приятелите, които питат за нас.
Като ви целуна братски и поздравя сърдечно, ожидавам сладкия ви отговор.
Приятелят ви Т. Ковачов
Н.Б.II.А., п. 67. № 9093
Арх. т. I, № 21, стр. 335
(Следва)
№ 389
Ив. Кършовски до П. Хитов
Гюргево, 31 август 1869 г.
Господин П. Хитов! [1]
Белград
Изпратеното ваше писмо до господин Балкански изпратих. Също и момчето Станчо Йоцов вчера изпратихме за Болград, като му събрах 4 наполеона за пътни разноски.
Настоящето писъмце ми се изпрати от Букурещ да ви го из#пратя, което ви и приключвам. Друго по-ново откъм нас няма. Научавам само, че Тотю бил в Одеса (човек, който преди 15 дни говорил с него, беше тук и обади) и му давали за издръжка 50 рубли.
Васил около Сливен.
Поздравете всички приятели и нарочно господин Коста Лазаров, господин Анастас Ст. фотографа.
Казахте ми за цената на кадрите, съзаклятието е по 1 бяло меджедие, а пък Войводов и Цветко по 2 1/2 цванца немски.
Като нямам нищо друго да ви пиша - утре ще свърши съдбата на Н. Бакалов и другите с него. Княз Карло, като тръгна оттук за Европа, опрости всички политически престъпници, мисля, че и българските, като се свърши съдбата, ще ви пиша. Оставам да очаквам отговора ви.
Ваш всегдашен И. Кършовски
Н.Б.II.А., п. 67. № 8952
Арх. т. I, № 3, стр. 466
БЕЛЕЖКИ
1. Адрес на писмото: Monsieur Costa Lazarovitz дуванджија (тютюнопродавец - б.р.) на теразиама спрема чесми за господина П. Хитова. Belgrad.
№ 390
Т. Ковачов до П. Хитов
Турну Мъгуреле, 2 септември 1869 г.
Любезни мой П.
Честното ви [писмо] от 22. текущаго [този месец] с радост от приносящия приех, съдържанието му добре проумях.
Немалко се зарадвах, като лично се видях и разговорих с Д.
За В. Левски ви явих преди една седмица, че замина за Александрия, атлия, той е минал от Т., но къде отива, кога ще се върне, не ми яви, защото нямах време да разговарям подробно. Каза, че ще ми пише. Василя Плевнелия го хванаха на врачанския манастир. Т. Ф. [1] с Василя [2] Карловеца са в Одеса.
Според заповедта ви улесних Д. и го изпратих за бра [3] с рекомандация.
Благополучно пристигна и замина. За револвер забравихте. Моля ви, поздравете приятелите, а вази, като ви целуна братски и поздравя сърдечно, ожидавам сладкия ви отговор.
Ваш брат Т. Ковачов [4]
Н.Б.II.А., п. 67. № 9095
Арх. т. I, № 23, стр. 336
БЕЛЕЖКИ
1. Ф. Тотю.
2. Васил Платнаров.
3. Браила.
4. Адрес на писмото: Domnului Kosta Ladarovici tutungie la Teradija Belgrad, Serbie.
№ 391
Т. Ковачов до П. Хитов
Турну Мъгуреле, 5 септември 1869 г.
Любезни мой П.
Откакто съм лишен без ваше [писмо], честно ви моля - при#чината коя е.
Желая ви благополучно. За мен не се съмнявай.
Известявам ви, че Васил Плевненица го хванаха и обраха на врачанския манастир.
Левски дойде от панаира. Питах го за добитъка, твърде е слаб, няма цена и ще го презимува за напролет да го харчи, според неговото мнение. Пространно не можах да се разговоря. Идеше от големото село, отиде през Александрия за големото село. За връщането му не зная кога и откъде ще се върне.
Тотю е с Василя в Одеса. Тома, Петр и Мешайков ви поздра#вяват.
Като ви целуна братски и поздравя сърдечно, ожидавам сладкия ви отговор.
Пр. и брат ви Т. К. Ходжа
Н.Б.II.А., п. 67. № 9094
Арх. т. I, № 22, стр. 335
№ 392
Т. Ковачов до Панайот Хитов
Турну Мъгуреле,16 септември 1869 г.
Любезни мой бр[ате] П. X.
Последното ви от 10. този месец [писмо] радостно приех и съдържанието му добре проумях. За чудо ми е - две мои пис#ма как не сте приели, едното чрез пощата, а друго чрез Йоца Стаменкович, който тръгна за в града ви. Известявам ви, че Д. Косовец пристигна и го изпратих благополучно за в... Също ще се старая и за П. според заповедта ви; моля ви, кой ви е писал от града ни според както явихте. Бележете ни го, да му отговоря от страната ви.
Известявам ви, че Васил Плевненеца го хванаха и обраха на врачанския манастир. В. Левски премина коненик и замина за големото село, като се върне, ще се разговорим подробно... Ф. Т. с Василя Карловеца се върнаха през Цариград в Одеса.
Запрените в Диарбекир ще ги пуснат. С Янко не съм се виж#дал с време.
Пантилей дохожда тук и отиде за Бикет.
Д. Косовица, като пристигне до г-н Николаке [1], ще ви яви.
Като ви поздравя сърдечно и целуна братски, ожидавам сладкия ви отговор. Поздравете, моля ви, приятелите от стра#ната ни.
Брат ви Т. Ковачов
[Приписка]
Бачо Панайоте!
Поздравленията ви чрез господин Т. Ковачов с радост прие#мам. На препоръчаните ви младежи според силата си помогнах#ме. Господин Банков е далече от нас, близо една година не съм го виждал. Радвам се на вашето постоянство и ви моля да бъдете хладнокръвни и да не слушате хорските празни хорати [приказ#ки], но като дойде времето, тогава то ще покаже кой е верен на Отечеството и кой е предател. Самото Свето писание казва: ко#нец дело украсява.
Поздравете, моля, г-н Коста Лазаров и г-н Анастас Йорганджията и всички приятели. Поздравете още г-н Илича, нашият благодетел.
Поздравления имате от г-н Мишайков, той е юнак. Сладко ви поздравявам и съм
Ваш завинаги Тома Панталеев
Поздравява ви и Даскала Троеница [2].
Н.Б.II.А., п. 67. № 9096
Арх. т. I, № 24, стр. 337
БЕЛЕЖКИ
1. Балкански.
2. Д. Икономов, автор на плана за обсебване на парахода „Радецки” от Хр. Ботев в 1876 г.
№ 393
Пратеник на Централния таен комитет до своята централа в Букурещ
№ 2124
Цариград 23 - 8/брия 869 [1]
Не знам дали приехте две мои писма през сръбското консулато. Отговор не приех. За Кършовски научих, че е спрян по причина Богданович. Тук телеграфирал Офенберг и за мене, че съм участник, та Игнатиев малко остана да даде нота на ми(ни)стерството. Но работата се обърна в [моя] полза. Тук гарантира#ха за мене и това стана причина да се сближа с посолството и да разправя за всичко. Защото ми заръчаха да ходя често, та уж да дойдем до споразумение. Аз съм оздравен във всяко отношение. Обещаха ми, че много скоро ще пуснат Кършовски. Когато дой#да, много ще приказваме. От гръцка страна научихме, че станал съюз между Влашко, Сърбия и Гръцко заедно с Египет, а българи#те са изключени. Истина ли е? Дякона, ако е още във Влашко, да не идва в Турско, да чака, докато дойда.
Запознах се с някой си..., дошъл оттук. Разпитайте за него и ако ви пише, отговорете му.
Уловиха тук някой си Христо Калофериц - матрозин във френските вапори, наскоро попаднал от Браила.
Жулвекурт [2]
За всичко да се мълчи, докато дойда.
П. П.
С интригите против нотабилите сполучих. Игнатиев иска да му се даде изложение за всички злоупотреби христови и офенбергови без отговорност. Затова скоро да се направи рапорт без подпис, да се изложи колкото може, за да се ползваме от обсто#ятелствата. Това е нужно. Кършовски решително ще се пусне. За всичко крайна тайност. [3]
Из неиздадения архив на ЦТКомитет
БЕЛЕЖКИ
1. Шифърът на Тайния Ц. комитет.
2. Условен подпис на Т. Ц. комитет в кореспонденцията му с интернацио#нала на Бакунистите.
3. Писмото е дешифрирано от господин Любен Петров, пазител в Архив#ния отдел при Народната библиотека в София.
№ 394
Ив. Кършовски до П. Хитов
Букурещ, 25 март 1870 г., Св. Благовещение
Господин Панайоте!
Почтеното ви писъмце от 14 този месец получих снощи от г-н Димитър Косовски (Общи). Той ми казва, че вие сте му ка#зали да се потрудя, да го спомогна, но в писмото ви такова нещо не ми бележите! Следователно, аз ако и да го познавам [1], но без да имам от вас нещо да ми бележите, никога нищо не ще да направя. А според днешното ми положение и да исках да направя нещо, не можех, защото (вие може да не знаете) старите букурещки ма#гарета успяха да направят интриги и в Гюргево, което аз, като видях, потрудих се някак да се унищожат (интригите), но за обща наша жалост не можах. Вследствие на това., като видях, че ин#тригите хванаха да се умножават и че щат се развалят както об#щината, тъй и училището, а и читалището. Предпочетох да бъда гладен, отколкото задоволен, и си дадох оставката от учителстването още на 7 февруари. И тъй днес за днес съм без никакво занимание. Според болестта (ревматизъм), която имам, едно, и друго - да се махна за време от Гюргево, дойдох тук и влезнах в болницата Колантина на 27 февруари до вчера. Вчера излязох в 101/2 ч. и в кафенето се срещнах с г-н Д. Косовски случайно. След два дни той ще тръгне оттук за Гюргево, а оттам - за Турну Мъгуреле. Аз му направих писма за там, за Ковачев и Данаил, за да му помогнат нещо и да го съставят [срещнат] с Дякона. Той е изпратил десетина души за панаира; че и той [2] имаше намерение да пътува, но не зная дали е заминал, или не. Тука е дошъл г-н Зеча Стефанович, черногорец; той също е бил с Лука Вукалович, и що беше в Цариград, и за когото се говореше, че се е потурчил. Негова милост е дошъл да пита: има ли нещо да се работи? И ако има, то той е готов да влезе в нашите народни предприятия - да воюва. Ние се държим към него съвсем хладнокръвно и не му даваме да узнае същността на работите ни. Той казва, че познава твърде добре нашия народ и много го хвали; но кой знае, може би да има някои свои предначертания. Но от друга страна, пак аз бих казал, че той няма нещо, което да ни доведе в съмнение. Той е взел от Одеса Иван Цанков Телеграфийчето (Тулченчето) и Бойко Нешов и ги завел в Цариград. На Бойко дал пари и го проводил да отиде в България към Сливен и по други места, но той, вместо да отиде за определените места, дошъл си в Браила от Цариград. Доколко това е истина, вие по-добре можете да зна#ете от мене. Иван Цанков, пак според страхливостта си, която той има, е бил непотребен за предприятията на г-н Зеча. Затова той го е препоръчал пак в Цариград и Иван Цанков е получил пак служба в телеграфа в Авлона и там работи сега. След време може да мине и в по-вътрешните места на отечеството ни. Не би било зле, мисля аз, ако вие имахте улеснение и време да дойдете тук и да се срещнете с г-н Зеча, когото вие ще можете най-добре да оцените по неговите разговори. Той ще остане тук 10-12 дни. Вижте, както намерите за добре, тъй направете. Аз бих желал вие да дойдете и като дойдете, да ми явите да дойда и аз да си пого#ворим; това е от твърде голяма важност за нашите предприятия; аз барем тъй мисля.
Аз ще си отида утре или в петък за Гюргево. Там ще си отворя или една кръчма, или едно кафене и ще продавам вино и кафе, само и само да бъда независим. Това ще направя с Божия воля аз занапред. Доста съм бил зависим. Райнов е дошъл тука преди 1 месец и сега е в Гюргево.
Новини. Моавините паднаха в Турско; правителството турско унищожи българските чиновници преди няколко дни. Каймакаминът на Ада Кале дошъл във Видин и едни от българите го отровили; така се говори.
Поздравление от г-н Йорданов до вас и до г-н Балкански. Също и от мен. Очаквам отговор. И Росети ви поздравява. [3]
Ваш единомишленик И. Кършовски [4]
Н.Б.II.А., п. 67. № 8954
Арх. т. I, № 5, стр. 467
БЕЛЕЖКИ
1. От Легията в Белград.
2. Д. Общи.
3. Отстрани на писмото е отбелязано: Приключеното (навярно писмо, б. р.) е от Г. Цека. Същия
4. Адрес на писмото: Monsieur Nikola Balkansci - за господина Панайота Хитова: La satulu Suditi.
№ 395
Данаил Хр. Попов до Панайот Хитов
Господин П. Хитов!
В Белград [1]
Вчера тук пристигна г-н Д. Общи от Олтеница, подир разни#те ни разговори доказа ми, че вие сте в Белград отишли с цел, за да видите каква политика държи сръбското правителство срещу нас и дали ще иска да ни направи улеснения за пренасяне и пре#минаване през държавата му, без да ни прави препятствия. Върху всички тия ето какво ще ви докажем пък ние оттук, и то не от наша страна, но от ст[ра]ната на отсрещните ни общи дейци. Знайте, че нашенците отсреща са захванали работата да я вършат сери#озно, коренно, т.е. започнали са да организират и да склоняват народа върху общата ни работа, работата доколкото познавам, защото тук във Влашко никой друг не я познава, освен аз, защото никому вече не откриват нищо, каквото там работят, освен тук в Турну [Мъгуреле] на мене. Всички писма се изпращат до мене, че отсреща никой не знае къде и на кое място се намира Центъра за работата, освен аз - впрочем ние тука по-преди бяхме се раз#говорили помежду си да изпратим 2-3 души хора добри с пълни пълномощия от страна на централния отсрещен комитет и да ги изпратим в Сърбия направо до правителството, за да изискат, ако може, да имаме формално споразумение. С него върху всич#ките ни потребности, които бихме имали, като докажат на пра#вителството. Че то ако не иска да вземе участие в нашето искание, което е и техен интерес, то ние пак и без тях ще си следваме работата и ще започнем вълнението, като се видим приготвени. Но те отсреща ето какво ни отговарят: ние одобряваме това ваше мнение, но в действителност не искаме засега да го полагаме по никакъв начин, защото ние трябва първо вътрешно да се органи#зираме добре. Според както сме започнали и според както отива и работата добре, и откакто се видим подготвени, тогава може да проводим представители, защото тогава ще можем да докажем на сръбското правителство, че всичко е готово, и то ако се откаже да не вземе участие, ние ще си започнем работата и ще ги оставим тях настрана. А те когато видят, че работата е узряла и е сериозна, вярваме, че тогава само ще дадат съчувствие, иначе знаете кои са сръбските владетели и колко пъти са ни подлагали динена кора, и сме останали досега, тъй както виждате. Те ни казват отсреща, че сега за месец 7/врия, като се само сдобият с пари, ще могат да си добият достатъчно оръжие, без да ги узнава никой. Това е твърде добре, защото оттук не може да се внася отсреща оръжие. Освен това от Одеса ни писа Тотю, че той е готов на всяко повикване. Писа ни още, че там г-н Тошков и другите казали да се съберат от 4-те страни на България подписи, да се изпратят и 3-ма души с пълномощни писма, които да отидат в Одеса до тях. И той, г-н Тошков, се задължава да отиде с тях и да ги представи на същия император. И казват, че знаят, че наистина императорът ще съ#чувства на това и трябва да ни направи улеснения, но и на това от#горе нашите отсрещни все първия отговор дадоха и никак не ис#кат засега, докато не се организират добре, да ходят при едно или друго правителство, а като се наредят добре, тогава само може да направят такова нещо, и то ако го одобри тогава привременното им правителство. За всичко това аз зная, че г-н Д. Ценов не ви е доказал нищо, защото и не знае. А аз ви казвам, че каквото и да работите вие сам, не ще бъде прието от тях, ако не бъдете в спо#разумение с тях и не вървите, както те оттам виждат, че е нужно да се върви. А пък вие, ако сте с чисто народно чувство и не сте човек с пристрастие, трябва за общото добро да се съобразите с техните наредби на работите, а иначе, ако например аз искам да се води работата по мое мнение, и то може за първенство тъй също или пък ваша милост и други поискат да се води работата обща по тяхно мнение, тогава, брате, нищо, нищо, нищо няма да направим. Ние засега искаме да работим съгласно, братски за об#щото ни добро, а не да гледаме за първенства. Това не мислете, че го казвам на вас, но за всеки един българин, че после Народът и Историята ни ще отдадат всекиму онова по достойнството му. Ако следваме да вървим тъй, ще напреднем, а ако ли започнем да търсим първенства, нищо няма да направим и ще бъдем отговор#ни и пред Бога, и пред народа. Ето, брате, че ви доказах доволно пространно работата как е започната и знай, че добре отива, но само по този начин. Сега остава да мислите и да вършите работа#та си. Но имайте предвид горните ми казани от страна не моя, но от страната на общия ни Събор отсрещен. Като се върнеш надолу, отбий се тук - без друго аз вчера писах на В. Левски и Дружия, че съм ви писал, и каквото ми отговорите, ще им го съобщя. Ето тук ви проваждам и писмо от В. Л., което е отговор на вашето, което му бяхте проводили. Аз не знаех наистина къде се намирате, че да ви го проводя. Но вчера, като дойде тук г-н Димитър Общи от Олтеница, той ми каза, че сте в Белград още, затова ви го про#вождам. Той ще ви очаква тук, докато се завърнете. Но ако ще се бавите, отговорете по-скоро.
Ние тук се разговорихме с г-н Димитра и одобрихме той да не стои тадява да се помайва напразно, но по-добре е да мине отсреща и да се събере с тях, че все ще бъде от полза. Но това няма да стане, докато не приемем отсреща отговор, ако одобря#ват, засега да мине, или не знаете, че негова милост не е познат в Отсрещните страни [2], и може свободно да мине, на това отгоре отговорете и вие по-скоро.
Г-н Димитър казва, че момчетата ти Стоян, Георги и Хаджията, и Стефан се намират на същото място, където сте ги оставили. Стоян се е заловил с търговия. Направил е контракт с един българин отсреща. Но все там ще се намира. Казва да ви пиша, че за онази търговия не може да стане нищо и той затова е дошъл тука. Отговорете без друго.
Н.Б.II.А., п. 63. № 8619
Арх. т. I, № 2, стр.151
БЕЛЕЖКИ
1. Без дата, която трябва да поставим няколко дни след 25 март 1870 г.
2. 1) Панайот Хитов ни е завещал следната биографична бележка по този въпрос: Димитър Косовиц, родом из Пек (Ипек - б.р.) 1869 година, другаря му Христо Касап Велоув, родом от Пажарзик Филибе Пажарзик (Татар-Пазарджик до Пловдив - б.р.) и Михаил Самоковлия. Тези трима другари 1869 година излязоха oт Сърбия по Стара планина - Н.Б.II.А., п. 61.№ 8387. Освен това, ние притежаваме още следните документи, които установяват личността на Д. Общи:
1. Кралство Италия
Служебно извлечение
Министерство на войната
От наборните списъци и от документите, които се намират в Минис#терството на войната, удостоверява се следното:
Име, презиме, месторождение .................................................. Ред на службите
Белези
Наборно .............. Димитър Николов ......................................... Отпуснат кото доброволец на военна
отделение .......... син на... и на... ................................................. служба за една година вследствие на
.................................................................................................... кралска заповед от 6. май 1866 г. ... на 24 май 1966 г.
№ в ..................... жители на... ...................................................... Освободен окончателно вследствие
регистъра .......... околия... ........................................................... разтуряне на корпуса... 20 септември
4772 .................... роден на... ........................................................ 1866 г.
............................. в... ....................................................................... Участвал във военния поход през
............................. община... ........................................................... 1866 г.
............................. околия... ............................................................ Дава му се право да носи
............................. ръст... ................................................................. Възпоминателния Италиански орден
............................. коса... ................................................................. от 1866 г.
............................. веджи...
............................. очи...
............................. чело...
............................. уста...
............................. челюст...
............................. лице...
............................. цвят...
............................. (не се чете)
............................. занятие и
............................. поминък...
............................. женен за...
Издаден по
искане
(не се чете)
В уверение на което издава се това свидетелство, за да послужи, когато бъде потребно.
Флоренция,19 ноември 1869 г.
Началник канцеларията на наборните списъци:
Марини
(печат)
Н.Б.II.А., п. 62. № 9426
2) Коменданство на Ретимниски участник удостоверява, че Димитър Николов от Белград Сръбски, като дошъл в Крит около сре#дата на ноември 1866 г., се записа в четата на доброволците, която беше под моя команда, и служил с усърдие и саможертва на святата борба за освобождението на Кириците. Той е присъствал и се е борил юнашки на следните битки:
1. На битката на Кисамски касители
2. На битката на Кидонийските Лакади
3. На битката на Малев
4. На битката на Милопотамский Кандилапт
5. На битката на Сорикийски каллиоплит
6. Не се чете - скъсано
7. На битката на Селия Св. Василскийо
8. На битката на Куми Св. Василскийо
9. На битката на Вотича Саракийски
През цялото време той показа добро поведение, за което му се дава настоящето свидетелство, за да му служи за доказателство на неговата служба.
Салта на 10 октомври 1867
Началник М. KoQωνα...
№1602
Временното правителство на Крета
Проверено
В Куриа Апокоронский
8 ноември 1867 под заповедта
Секретар
Леонидас П. Логиос
Н.Б.II.В., п. 4. № 489
3) Началството на Светивасилевскатата Околия удостоверява, че Димитриос Николау от Белград, Сърбия, дошъл като доброволец в Крит на 14 ноември 1866 г., за да участва в свещената борба на незави#симостта на нашето отечество и причислен в началото към корпуса на Общия началник г-н П. Коронеу, от когото е получил удостоверения при разните сражения, в които е присъствал, което и ние признаваме и удостоверяваме, че се е намирал винаги с подведомствените ми хора, след заминаването на г-н П. Корнеу, дойде, причисли се към нашите войници и храбро се би в следващите сражения:
1. В сражението в Иеракари
2. В Амбелаки (Кетимно)
3. В Свети Йоан (Минопотамо)
4. Във Финикия (Свети Василий)
5. В Полиризо
6. В Родакинон
7. В Иеракири (Амориу)
8. В Алинбалу Волака
9. В Ануселяна (Свети Василий)
В началото в Арменус и Кастелон (Ретимно, където пленил и един турчин)
При пребиваването си тук, както и при речените сражения, в които се би с храброст и себеотрицание, показа поведение отлично.
Дава му се прочее настоящето, за да му послужи, когато стане нужда.
Селя (Свети Василий) 1868 октомври 30. тридесети.
Общия началник на Околията Свети Василий
Михаил Цударос
Началник на Западния сектор и Свети Василий.
Георгиос Плеврис
Завери се и се потвърждава
Селя Свети Василий същия ден
Комисията на сектора Ретимно
Председател: (не се чете)
(печат)
Н.Б.II.А., п. 69. № 9447
№ 396
Т. Ковачов до Панайот Хитов
Турну Мъгуреле,1 април 1870 г.
Почтени мой господин П. Хитов!
Честното ви препоръчано писъмце от 14. [този месец], чрез приятеля Д. [1] с голяма радост приех и съдържанието му добре проумях. Според заповедта ви се потрудих и го изпратих за пана#ира, макар и да нямах време с ортаците, за да се улесним, но пак тръгва благополучно и здраво радостно от страната ми с 2 1/2 Н. и един мой при. 94 гр., рекомандацията на Кършов, 85 гр. на Груе. Ще ви чака заповедта и писмо. Или да пратите потребни. [2] Или скоро явере да си не очаква, явер [3], но да търси селямет с дружи [4]. Като ви сладко целуна и сърдечно поздравя, ожидавам сладкия ви отговор - колкото Д. Общи, толкова и аз.
Брат ви Т. Ковачов
Н.Б.II.А., п. 67. № 9098
Арх. т. I, № 26, стр. 339
БЕЛЕЖКИ
1. Данаил Хр. Попов.
4. Средства.
3. Известие: да не чака напразно.
4. Селямет 一 спасение с дружина (за да мине в България). Панайот е из#пратил Д. Общи във Влашко, без да определи бъдещото му назначение.
№ 397
Т. Ковачов до Панайот Хитов
Турну Мъгуреле, 9 април 1870 г.
Почтени мой г-не П. X.!
Желая ви благополучно с Царските празници. Преди една седмица ви бях писал чрез Кършовски, за приемането на писмото не ми отговаряте. Причината коя е?
Д. го изпратих за панаира и колкото може да се намери върху ми, дадох му. За пристигането му още отговор не съм приел. На вас ако е отговорил, явете ми, и за панаира готвите ли се... отго#варяйте ми. Поздравете господин Н. Б. [1], а вас като ви братски целуна и сърдечно поздравя.
Съм единомислец Т. Ковачов
Н.Б.II.А., п. 67. № 9099
Арх. т. I, № 27, стр. 339
БЕЛЕЖКИ
1. Балкански.
№ 398
Д. Ценович до Панайот Хитов
Букурещ,13 май 1870 г.
Г-н Панайот Хитов
у Калараш
Дойде г-н Цукич, сръбски консул, и ми каза да ви пиша, че приел отговор от Белград за вас, и казват, когато искате, можете да отидете. Затова ви давам познание, ви поздравявам.
Ваш. приятел Д. Ценович
Казал ви бях да не пишете на Ковачева вече нищо. Ето сега от десет дни насам два пъти ми пишат от Т. Мъгуреле, че бележат в него съмнение като предател, което потвърждават от Свищов два пъти устно и писмено.
В. Левски [1]
Н.Б.II.А., п. 62. № 8538 а, 6
БЕЛЕЖКИ
1. Тази прибавка към писмото на Ценович дадохме в отдела с кореспонденцията на Левски.
№ 399
Ив. Кършовски до Панайот Хитов
Гюргево, 3 юни 1870 г.
Г-н Панайоте!
Поздравление от г-н Г. Живкова от Русе; той ще до 15 дни да дойде съвсем тук. Дякона замина оттук днес една неделя [1], но без да ми се обади - казаха ми приятелите, които го видели в пара#хода. Ив. Соколов и моят зет Васил са затворени повече от два месеца във Видин, защото носели бради.
Приключеното писмо получих и ви го пращам. От търговци#те, които отидоха на панаира, никакъв отговор няма още. Не зная какво е това?
Ваш И. Кършовски
Н.Б.II.А., п. 67. № 8955
Арх. т. I, № 6, стр. 469
БЕЛЕЖКИ
1. Преди една неделя от днес.
№ 400
Ангел Кънчев до Н. Тихов Обретенов
Тихо! Наздар!
Бъди ми здрав, башибозуче, приех „Зорницата" [1] и онуй про#четох. Пиши ми винаги за тези неща, аз ще правя потребното. Пикай са в буболечките юрданови. Поздрави всички башибозу#ци... (не се чете) Чолаки и всички почтени хора.
Чух, че станали магарешки работи някакви си, но гледай си работата и викай: време и мое право, това те съветвам. Поздрави майка си от мен и ѝ кажи да живей и да влива катран в рогата на глупавите си комшийки.
Бъди ми здрав и следвай захванатото си.
Твой Кънчев [2]
Н.Б.II.В., п. I. № 8
Арх. Обретенов
БЕЛЕЖКИ
1. Вместо в-к “Свобода”.
2. Писмото е без дата и се отнася към края на пролетта 1870 г.
№ 401
Ангел Кънчев до Н. Т. Обретенов
За кечито е туй.
Любезни приятелю Тихо!
Написаното ти във в-к „Турция" прочетох и проумях за всич#ки. Добре си дошъл в Русе. И ние тук имаме ваканция, но сме твърде далеч от дома си и разноските за път са твърде големи, затова май скоро не ще можем да видим Русчук.
Тук учениците обикновено пътуват през ваканцията по Чехско, където има рудници, фабрики и пр., за да се обогатят с познания. Но ние всички като първа година сме тук засега, извън Табор няма да излезем.
Програмата на тукашната гимназия отдавна си я видял в ка#лендара на Данов. Тук обръщат голямо внимание на математи#ката. Догодина повечето от българчетата ще постъпим в 5. клас като редовни ученици. Тук започват да се предават най-добрите предмети: химия, дескриптива геометрия, минералогия, ботани#ка и пр.
Много добре ще сториш да ми напишеш, ако искаш, кратко нещо за програмата на лицея, а особено туй, което следва ти ми#налата година.
Нямам друго засега какво да ти пиша.
В Табор, 6 август 1870 г.
Твоя приятел
В. Христов
П. П. Много здраве и на брат ти Ангел.
На г-н Петко П. Иванов
Русе
Н.Б.II.В., п.1. № 2
Арх. Обретенов
№ 402
Шишков до Т. Обретенов
Тихо,
Благодарение на тебе, че ни пишеш много новини. Тук дини няма, ама има череши, вишни, присади - се в едно и също време.
Ангел ни каза за онуй, което си ми заръчал, и надявам се да са ти разправили за него. Ех, да знаеш как чехи има много без работа тук и ходят та се преселват в Америка, в Русия, в Кавказ, в Седмиградско и пр.
Ако искаш, пиши ни кой е председател на читалището, кои са настоятелите и пр. Идват ли даго посещават или както в Глаголузуви беше останало само нам Факлина, ако би да е на умиране, то не му и трябва, но вземете го за крак и хайде на боклука.
Много здраве на Радж [1], хем да не се сърди дето не съм му отговорил
На Табор
Чок селям Шишков - знаеш го я. [2]
Васил
Н.Б.II.Б., п. 1. № 3
Арх. Обретенов
БЕЛЕЖКИ
1. Ради Иванов.
2. Това писмо е писано на гърба на предишното писмо № 2 от същия архив, затова ще има и същата дата.
№ 403
Ангел Кънчев до Н. Т. Обретенов
Бай Тихо,
Бъди ми здрав!
Писмото ти приех и за новините ти благодаря.
Поздрави на Чолака и му кажи, че има на чешки „Zlata domaci kniha“, струва 2 for., ама не ще може да я разбере. Съдържа 800 примера за правене на различни домашни неща, както за ядене, така и за други домашни потребици. 150 рецепти за различни болести, роднина и домашност - основа на домашното щастие - отглеждане на деца, правила за домашно стопанство - порядък. Ако иска, нека ми яви, аз ще му я изпратя.
Поздрави Тома [1] и му кажи да не чака писмо много, защото няма да мога скоро да му пиша.
Карай...! Благодаря ти за петте реда. Такива са световните работи.
Поздрави майка си и Ив. Н. Пенчев от твоя
А. Кънчев
Приех го на 1870 8/врия 12
Отговорих на 13. същия месец [2]
Н.Б.II.Б., п. 1. № 9
Арх. Обретенов
БЕЛЕЖКИ
1. Тома Кърджиев.
2. Бележка от Обретенов.
(Следва)
№ 404
Ангел Кънчев до Н. Т. Обретенов
Тука, бай Иване, станахме 52 души българановци, вървим добре и се надявам да засрамим чехите. В земеделското училище сме 5 души.
Поздрави брата си, Тиха, Тома, Ганча и другите другари.
Табор 14/11 70 г.
Твой брат
А. Кънчев
Бай Тихо!
Ето, аз купих книжката и я изпращам. Като я приемеш, предай му я.
Аз, братко, отдавна не съм ти писал, може да ти е криво, ама недей се сърди, защото ти им. 100 бога а а а.
Блазе ти! У вас имате сега ефендем и певашко (?) дружество, тъй а а а. Българинът сиромах пука от глад, а пък ние ще му пеем и ще го забавляваме с беседи. Може би по новата сръбска мода. Дай възможност на гладен чиляк да се весели и играе, ама по нашата пословица народна: гладна мечка хоро не играй. Нейсе, каквото и да е, Господ да им е на помощ.
Поздрави: майка си, Ивана Н., Пенча, Ганча, Радка и всички други.
Тихо! Дай приключеното на Чорапчиева.
Твой
А. Кънчев
Н.Б.II.В., п. 1. № 10 и 11
Арх. Обретенов
№ 405
Ангел Кънчев до Н. Т. Обретенов
Бай Тихо!
Причината, дето не съм ти писал от толкова време насам, правичката да ти кажа, е мързелът.
В едно от писмата си до Йордан искаш да кажеш, че той искал да се подиграва с теб, като ти писал да му събираш и изпращаш буболечки, но то не е истина. Да ти се изясня: вземеш ли някога в ръцете си зоология, ботаника, геология или пък минералогия, ще видиш сума области и градове, в които да се намира този или онзи минерал, тази или онази билка или пък животно и др., а за България - ни спомен. Защо ли? Дали е лишена от различни животни, скъпоценни камъни и от хубави и важни билки и цветя? Дали и тя няма хубави и потребни за човечеството неща, та да заслужи 2 пръста място в гореказаните книги? Не, братко, не е тя лишена от нищо, тя е богата и пребогата, но кой е написал и изнесъл пред света европейски нейните богатства? Кой е рекъл барем 2 словца за красното желязо, за красния мермер, който се намира в Рила, и за богатата азиатска флора на южната страна от Балкана? Никой, никой. Чия длъжност е да направи и да извърши казаните работи, дали на европейците, или на нас? Трябва да ни е срам...
Това ще ти бъде доста[тъчно], мисля, да се увериш, че не сме и не се подиграваме с теб, но вършим това, което трябва като българи да вършим.
Засега стига, друг път, пак поздрави: Ганча, Тома, Газиата, Чолака, Ивана Пенчева, Никола и... (Господи помолимся) и ми пиши, ако искаш, нещо за моята работа, ако знаеш, разумява се.
Поздрави и майка си
Твой А. Кънчев
Абе, Тихо! Ти това писмо, дето го изпрати на Йордана, на шега ли си го писал, или наистина? Нему не дойде добре.
А. Кънчев
Поздрави баща ми, ако го видиш; кажи му, че съм здрав като камък.
Н.Б.II.В., п. 1. № 18
Арх. Обретенов
№ 406
Ангел Кънчев до Н. Т. Обретенов
Бай Тихо!
Бъди ми здрав!
Аз, като човек, като свястно животно, имам свободна воля. И само тя (волята ми) може да заповяда на моите телесни части: на ума ми, езика ми, устата ми, ръцете ми и др., а никоя друга чужда, а и те (телесните ми части) като нейни слуги слушат само нея, а никоя друга чужда. Само моите уста и език могат да хортуват [говорят] туй, което волята ми иска; само моите ръце могат да пишат и работят туй, което волята ми иска. С една реч: само моите телесни органи могат да бъдат правозастъпници на моята воля, а никои други.
Какви са онези телесни органи, които слугуват тайно на чужда воля? Непочтени, подли. Което ще рече, че онзи брат, който ме е застъпил пред теб и ти е казал, че съм се сърдил, когато си ме наричал в писмата си „без... и башиб...“, е непочтен човек - подлец.
Ти твърде добре знаеш, че моето начало е: какво е, то е, а какво не е, то не е. Ако се бях сърдил, щях ли да ти пиша и не щях ли да търся правозастъпник - ръцете ми работят, а и умът ми още не се е разболял. Може би почтеният брат е искал да ми направи с това добрина, но кажи му, че е излъган.
Ако си човек, кажи ми кой е. Казваш, че Ради ходил вече с бастун и... Господ да му е на помощ.
Поздрави Иван на дядо Генчо, Шишко, Карагяура и др. Кажи на Тома, че утре или в други ден ще му пиша.
Хем кажи на онези башибоз... да не развалят компанията за какви да е глупости.
„Дето са двама събрани в моето име, там съм и аз“
Христос
Н.Б.II.В., п. 2. № 13
Арх. Обретенов
№ 407
Студент от Табор до Н. Т. Обретенов
Тихо! [1]
Днес ни пуснаха за Коледа и аз захванах да ти пиша - да не речеш, че не съм ти писал и пр. Последното ми писмо, което ти бях изпратил и което ми върна, не зная по коя причина, според Тома ли, според кого било, нейсе, ама аз сега се предпазвам да не би пак да стане такова нещо. Какво има в Русчук? Има ли студ, има ли лакерда? Тук е много студено. Има ли в Русчук певчески дружества, има ли голчювци? Има ли без работа хора, които са като сърбите — като си платят малкия данък, надигат си краката и пеят, и прекарват така времето си?
Има ли без работа хора, които от мързел проповядват просвещение за пари. Михаил Митев от Русчук писал тука, че народът много напредва. Имах случай да прочета няколко и почти всичките ти писма. Ти не пишеш, че народът напредва или пък, че има надежда да напредне, но ти не казваш, че има в Русчук Български народ или по-добре Българи. Те трябва да са се изменили. Има ли в Русчук солена риба? Женят ли се старите моми, или са принудени да се турчат. Напредва ли търговията в Русчук, богатеят ли българите? Баловете вярвам да са изрядни, цели, пълни, хубави и пр. Напълно ли се изгубиха Българите, Българската наруживост, има ли българско училище, какво е? Някое ново ли е?
От нашия Табор аз нямам нищо ново да ти кажа, освен че българчета мърдат, 2-3 се заметоха в Проля. Чехите са гладни за пари и за нищо друго - от малко до голямо, от богат до сиромах, от големец и народен патриот до най-долния и предател - все за пари мислят. За пари всичко, и душата си, дават.
Поздрави всичките приятели в Русчук, ако ги има. Какво прави Ганчо, кани ли се да ме бийка, когато дойда?
Много здраве на всички. Ангел те поздравява и много здраве от него. Да не вярваш, каза, всичко това, което ти се пише, защото под боядисано...ко (скъсано) се криело и друго.
Портрета си на кого изпращаш? В. „Читалище“ за нас от Русчук, дето сме, ли го изпращаш, или за всички българчета в Табор? 4 броя дадоха надписани: за Н. Т. Обретенов. Писал си да го надписват на У. М. С. Но те надписали едно „Читалище“ за У. М. С. и твоето за Н. Т. О. пак го изпращат. Дай внимание, да те не накарат за 2 да платиш.
Толкоз и сбогом
Твой Васил Христов
В Табор 23 декември 1870 г
Ти се смееш, но пишеш каквото ти дойде 7/8 1/2.
Много здраве от Куна и от Анаке.
В Табор 23 декември 1870 г.
Н.Б.II.В., п. 1. № 12
Арх. Обретенов
БЕЛЕЖКИ
1. Отбелязано горе, над писмото: Издадено 187010/врие 11, получено 21, отворено 29.
№ 408
Филип Тотю до Ив. Кършовски
20 декември 1870 е., Одеса
Господин Иван Кършовски!
Писмото ви е получено и писаното разумех, в което срещам големи противоположности, но силно ме удивлява по каква причина вие тъй недоверчиво ми пишете. Не, брате, вие не трябва така да мислите, защото причината е друга и аз не на всеки мога да изкажа какво ми лежи в средата на сърцето. Аз, драги ми приятелю, не можах да живея във Влахия, защото от четирите страни правителството ме преследваше. Кажете ми сега къде аз да намеря място, където и аз, като всеки човек, да си прислоня главата? Къде можех аз да си почина? Разумява се сърцето ми днес за днес, като се намира в едно кърваво състояние. Тежко и горко на онези братя българи, които мислят, че аз само за един интерес съм се преселил, или по-добре като човек от нужда съм дошъл в Русия. Но аз винаги съм бил българин и вечно ще си остана българин. Аз чувствах и всякога ще чувствам това, което трябва всеки един от нас да чувства.
В писмото си пишеш: трябва ли да седим със скръстени ръце в тия размирни времена? Е, брате, като ми задаваш тоя въпрос, да ти отговоря обратното. Ние трябва да изритаме детинските пелени и всички като един човек да станем, да си отървем драгоценната свобода. Всеки един честен и благороден българин никога не трябва да мисли, че като се изучим във военно изкуство, тогава да тръгнем и хванем оръжие, за да се освободим. Не, не брате, днес му е времето, а не да чакаме да дойдат да ни освободят другите държави. Който чака да дойде еди-кой си цар да ни освободи, той не желае да е свободен, но желае да смени господаря си с друг тиранин. Ето програмата на военното училище: правата на военното училище са четиригодишни, на свой ред трябва да си направиш дрехи и всеки един месец трябва да си имаш най-малко четири рубли. Ако издържиш след четири години екзамен [изпит], ще излезеш офицер. Това училище е полезно за нас, българите, но ние ако чакаме всички да излезем офицери, то ние и след сто години няма да можем да се освободим. Вземете днешна Франция, погледнете какво там се върши: Наполеоновата войска пропадна, защото и тя като нас мислеше да става офицерска. Но вземете сега народа френски, който стана хъш като мен и теб и мъжки се държи против прусаците. Погледнете около себе си какво сме и що сме, ние ако чувстваме човешки, няма да стоим със скръстени ръце като букови дървета. Ами да се стегнем юнашки, па да си хопнем исполински и да хукнем в душманската тълпа в заключение.
Ваша милост, все малко [или] много отбирате да четете от история. Занимавайте се и в които истории [да вземете], вие ще намерите ли някъде да са били в бедност и иго тиранско и те са се отнесли в [чужде]странна земя да се учат [на] военно изкуство и със същите пушки да вземат да отидат да освободят своя си народ. Не, това не е било никога и няма да бъде; за този народ, който под иго се намира, друго спасение няма освен да стане хъшовски и тогава свобода топла да добие.
Питам те заради Панайот войвода, къде се намира сега. На мен недейте се сърди, че аз не съм ви писал, защото вие знаете защо аз не можах да се събирам. Какво стана с него, че не се чува. По едно време чух, че е на мушията на Николаки Балкански. На 68 г. аз го видях в Сърбия. Казваше, че ще се пита от него и ще се води от сръбската политика. И то е знайно, ако ние се водим по чуждите политики, то ние винаги отзад ще оставаме и нищо няма да свършим. Право, брате, ако се водим, каквото ни казват, казват, и той щеше да бъде гонен от Влахия като мене.
Тези гореказаните да ги оставим настрана, но аз ви питам: моля ви, кажете ми, има ли там у вас около две или три хиляди души, които да чувстват днес, да вървим да ги калим. Не да чувстват с кесиите като някои, но да жертваме най-драгоценното си в света. Защото много пъти става: чувстват някои с пари и не ни трябва да чувстваме другояче, т.е. човешки, а не по говежди. Всеки честен хъш да прежали живота си, па и ние да бъдем хора и да живеем по човешки, а не да чувстваме на думи, а на дело да покажем, че ние сме способни, достойни за свобода.
Като поздравите всички приятели от наша страна, също поздравете и Панайот войвода.
Като ми получите писмото и го прочетете, трябва да ми отговорите. Когато ми пишете, адресът е: в кантората на Николай Миронович или в кантората на Рашеев. И ме задължавате, ако ми отговорите с второ и с други писма по-пространно, ще си открием сърцата. Защото и аз да зная какво се върши у вас, защото е нужно от моя страна да зная.
Сбогом
Филип Тотю войвода
„Из миналото“ - под редакцията на
П. С. Кършовски, кн. I, № 2, стр. 16
№ 409
Привременното правителство в Балкана до някои имотни българи
Стара планина, 1 януари 1871 г. [1]
Господине...
В...
Както въобще всички българи желаят освобождението си от несносното варварско иго на агаряните, тъй и вие, вярваме, да чувствате от все сърце това. А за да се сдобием с такова нещо, трябва да измислим средство, чрез което да постигнем желанието си. При толкова опити едва сполучихме да измислим реченото средство, и то вече се осъществи, доколкото го изискваше нуждата. Но работата е, че друго още едно се явява, без което още повече не може; то е пари, пари и пари!!! Вие, като сте един от родолюбивите и здравомислещи българи, и като ни е познато състоянието ви, идем с настоящето да ви молим да благоволите да пожертвате за народния ни жертвеник..., за които ще ви се даде един билет от Привременното българско правителство, което и ще отговаря за тях... Господин..., това ненадейно предложение ще ви се види твърде чудно! Но да се чудите време не остава. Пак и никому, дори и на най-верния си приятел, няма да обаждате, ако ли в противен случай, недай Боже, сте от лошите народоубийци хора, отидете и обадите на турското правителство писмото ни или предадете човека, който ще ви се представи за решителния ви отговор, въобразете си каква мъст ще ви се въздаде, няма и да се усетите кога ще сте лишени от живот, и то не само вие, но и цялото ви домородство. Ако ли пък, дай Боже, ни отговорите с приличния и патриотичен отговор и изпълните длъжността си като добър българин, ще можете след това да научите коренно целта ни, защо са нужни тези пари.
Побързайте и съобщете първия си и последен отговор на човека, когото ви изпращаме, защото 100 000 български юнаци чакат с нетърпение отговора ви.
Приемете братските ни поздравления.
От Привременното българско правителство в Балкана [2]
Н.Б.II.А., п. 60. № 8007
Арх. т. I, № 1, стр. 241
БЕЛЕЖКИ
1. Първообраз на окръжното от март 1871 г.
2. Оригиналът се намира у В. Платнаров.
№ 410
Привременното правителство в Балкана до някои по-имотни хора от Българския народ
В България, 6 февруари 1871 г.
Въобще всеки българин иска вече освобождението си от несносното иго агарянско. Така и вие, мислим, да чувствате от все сърце това. А да ви имаме за истински такъв българин и човек, ще се забележите действително, както ви бележим по-долу, и тогава ще бъдете [на]равно със всички пред света ни Р[еволюция]. Ако ли не? То пак сами не сте, имате дружина, с която ще ви пратим там??? При чернаго Бота. С това ти добро или зло? Ще се забележите в продължението на историята ни със златни или черни слова, с което ще заслужите не само на отечеството ни, в което си се родил и носиш славното му име българин? Но оставяш същия надпис, и на фамилията си пред окото на златната ни свобода. Ето, господине, взимаме опитни средства, чрез които ще се освободим вече. То са от тях две най-главните питания: имаме ли хора, па и пари? На тия питания сме готови за първото, че имаме, и то е най-главният материал? А второто нямаме още. От днес се туря първото и ще [се] намери второто. Ето как: ние, отредените от главното число, ще събираме втория материал. Ако ли умрем, то други са приготвени на мястото ни, чак докато се изпълни сумата и сме вече готови. А откъде ли ще ги събираме? От българите в Българско. Така са правили и другите народи, които днес са свободни. Така и ние искаме. Ето, предлагаме, както по всичките градове на хората по възможност, така и в този град, не само на вас, но и на по-горния, па и на по-долния ръка ще дадат веднъж за всеки път. Всеки според колкото го виждаме, че може. За които пари на всекиго ще се даде по един билет, печатан от Привременното ни правителство, което ще отговаря на дадените му пред целия народ. Па чак тогавашното ни свободно правителство ще търси сметка от днешното ни привременно откъде е вземало именно и къде и за какво е давало? По кой начин е захващало и къде и с кого какво е работило, па къде е свършвало, колко юнаци е загубило и причината за смъртта им? Именно и от кой град, от кое село са? То за всичко ще се дава сметка, оттук ще се разбере всекиму и наградата; кой с какво е заслужил: едни ще се радват и ще пеят благодарителни песни Богу и на умиращите днес - кой на въже, кой посечен, кой в затвор предал дух за свободата, а други ще плачат и оплакват дните си и честта си, ще кълнат бащите си за предателството, което са правили днес на народните ни дейци. Господине, ние имаме да ви казваме много, но засега стига. Чак тогава, когато ви видим как ще се представите пред народния ни жертвеник. Отгоре като прочете(те) с внимание дотук, ще ви се види чудно това ненадейно предложение? Но да се чудите време не ви остава, па и никому, дори и на най-верния си приятел няма да обаждате. То е наша работа. Ние позна(ва)ме всичките хора от един докрай и състоянието им, па и духът им.
Вие остава за вас си да гледате и отговаряте, да не би да кажете после, че аз исках, а нямаше откъде да се науча наистина и да ми се покаже пътя, накъде да вървя. На ви пътя: намираме ви по възможност да дадете... Но ще кажете нямаме готови, под лихва са или в стока, то и вие трябва да вземете с лихва или продайте стока по какъвто и да е начин, та да платите първия си дълг Богу и на отечеството си, за които ще получите горния билет и един знак, който ще криете. Па като дойде часът на въстанието ни, ще ви се иска тоя знак под байряка. Че у когото няма, билетът поне да покаже, тежко и горко томува, пък и фамилията ще бъде укорена пред светата ни Р... Сега вече със свирка и с тъпан няма да ви разправяме. Ако дадете доброволно, което ви искаме, ще бъдете честити всички и ще бъдете под защита със всичкото си домочадие в нашите ръце и под наша грижа чак до оня ден. Ако ли бъдете инакви и постъпите варварски, т.е. търсите причини да не давате това, което ви се иска, или покажете писмото ни на правителството, и станете предатели на човека ни, когото ви изпращаме, да се разбегне, или пуснете приказки навън измежду такива изродници български? Тогава вземете на ума си, ще гледате и с очите си, че които съставляваме днешното Привременно правителство в България, не се бои вече и не иска да гледа беззаконното и варварско гнило правителство? Всичките негови заплашвания, мъки, безсилници, пращания в Деарбекир са пред българското юнашко око днес нищо. Всеки юнак има предначертания от Привременното ни правителство в главата си, с което да превари всяко зло и награди всяко добро. Той носи на челото си свобода чиста или смърт. Решавайте сега по-скоро първия си и последен отговор на човека, когото ви изпращаме, защото хиляди български юнаци чакат с нетърпение отговора ви. Тези са [1]
От Привременното българско правителство [2]
Н.Б.II.А., п. 60. № 8008
Арх. т. I, № 2, стр. 242
БЕЛЕЖКИ
1. Оригиналът се намира във В. Платнаров.
2. Приспособено за определено лице, редактирано и разширено от Левски въз основа на предишния първообраз на печатното окръжно
(Следва)
№ 411
Привременното правителство в Балкана до някои имотни българи
Господине...!
В...
Всеки българин иска днес своето добро и желае да се освободи от агарянското робство, следователно и вие, ако сте само българин и честит човек и ако желаете добро на отечеството си, трябва да се предадете с цялото си сърце и душа на народното дело и да покажете, че сте достоен син на България и свободолюбив човек. Повтаряме, ако вие сте родолюбец, християнин и мъж, то трябва да изпълните долуказаните наши и на цяла България желания; а ако ли не, то честните и родолюбивите българи ще ви прокълнат и твърде скоро ще ви изпроводят при... Сещайте се. Предателите, чорбаджиите, изедниците и турските подлизурки ще да висят на едно дърво с нашите неприятели — страшно ще бъде народното отмъщение. Кой днес не желае да бъде свободен, той не е българин и не е човек! И така, вие сте свободни да изберете за себе си път и да вървите по него, т.е. или с нас, или с народа, или с турските джелати и кръвопийци. Побързайте да запишете името си на страниците исторически със златни или с черни думи и постарайте се да явите по-скоро: черно робство ли искате, или златна свобода.
Нашите желания са ви известни, но ние пак трябва да повторим. Ние желаем да се освободим от турското иго и да бъдем хора. Пригответе се и вие и очаквайте онази минута, която твърде скоро ще избие. Но за да извършим това велико дело, са ни нужни две неща - хора и пари. Хора ние имаме, а пари нямаме; но с Божията помощ ще намерим твърде скоро и тях. Нашият Главен народен комитет е избрал нас да съберем потребните за нашето освобождение пари и ние ще ги съберем. А откъде? Ние ще ги съберем от там, откъдето са ги събирали и другите народности, т.е. от самия народ. И така ние предлагаме и вам да по-жертвате веднъж завинаги каквото можете и колкото можете. На всекиго от вас ще бъде даден билет от Българското привременно правителство; а това правителство ще отговаря за дадената му сума пред народа, т.е. пред Българския народен революционен комитет, който така също ще отговаря пред бъдещото Българско свободно правителство. Привременното българско правителство ще пази подробни сметки откъде колко е взело и къде ги е употребило, колко българи са пошнале [починали], как са пошнале и пр. Щастливи са онези наши народолюбци, които повдигнат ръка за своята свобода, - техните имена ще се славят вечно, а страхливите, изедниците и хладнокръвните [убийци] ще бъдат проклети во веки веков. Който е българин, когото българка е родила и който не иска да бъде турски роб, той трябва да жертва всичко, за да може после да добие много. „Да продадем имането си, заложим жените си и децата си и да откупим отечеството си“, рекъл е Минин.
Господине! Ние искаме да ви кажем много, но засега стига и толкова. От вас самите зависи да добавите това, което ние не сме изказали.
На вас ще ви се стори странно нашето предложение, защото то ще дойде до вас ненадейно, но за чудене време не остава - историята нас не ще чака да се чудим. Всичко това вие трябва да пазите в тайна, и вашите най-близки приятели не трябва нищо да знаят. Вие трябва да отговаряте сам за себе си. Гледайте да не кажете после: „Аз исках да помогна, но нямаше откъде да науча кому да дам и как да дам." Ние имаме хора навсякъде и познаваме всекиго от вас, познаваме състоянието ви и даже духът ви, следователно ние ще намерим възможност да ви явим... Но вие може да кажете: „нямаме пари“. „Вземете назаем, продайте стока, заложете къщата си и дайте първия си дълг на отечеството, на свободата и на Бога. Който помогне с какво и да е, той ще има от нас освен гореказания билет, един знак, а тоя знак ще бъде неговото спасение. Когато нашите юнаци станат под байрака (а това ще бъде твърде скоро), то тежко на този, който не им покаже билета и знака си! Който не приеме участие в нашето народно движение, то ще се счита за предател и за неприятел на народа ни и ще се разплати за греховете си; фамилията му ще бъде укорена пред света. Повтаряме, ако дадете доброволно, което сте длъжни да дадете, то ще бъдете честити и заедно с вашето домочадие ще бъдете под нашата защита чак до онзи ден... А ако постъпите с нас варварски, т.е. ако предадете писмото ни или човека, когото ви изпращаме да се разберете; ако изнесете навън нашите желания и ги разкажете на някои наши български изроди, или ако търсите причина да не дадете това, което искат от вас, с една дума, ако злоупотребите с нашето доверие, страшно ще ви се отмъсти. Вземете си наум, че онези мъже, които стоят като главатари в народното движение и които съставляват временното правителство, не се боят вече от никого и са решили да вървят напред, без да се обръщат назад. Ние не се боим вече нито от турското беззаконие, нито от турските мекерета! Всички турски мъки, бесилници, пращания в Диарбекир и пр. са пред окото на българските юнаци нищо. Всеки юнак има своето предначертание в главата си, а Народният комитет и Привременното правителство ще из-преварят всяко зло и ще награждават всяко добро. На нашето чело е написано: „чиста свобода или юнашка смърт“.
Решавайте сега по-скоро да ни кажете със нази ли сте или против нас, защото хиляди юнаци очакват отговора ви.
(?) 10 март 1871 г.
I отд. от БРЦК
Привременното правителство в България
Н.Б.II.А., п. 66. № 9171
Арх. т. I, № 3, стр. 244
№ 412
Филип Тотю до Ив. П. Кършовски
Господин Иванчо!
Днес за днес се случи в Одеса тази страшна революция, не можах да се разпоредя за изпращането на стоката, за която с предпоследното си [писмо] бях ви известил. Прочее, като гледам, че от ваша страна няма никакво начертание за пренасянето на стоката, започнах да се съмнявам за вашето хладнокръвно участие в това благодатно дело. Трябва от ваша страна решително да ми кажете, ако ще се трудите за пренасянето, то трябва да не гледаме на препятствията, защото без препятствия нищо не става.
Писмото на Левски получих на 23 март, като го прочетох, всичко точно разумях. Радвам се на Левски, че той неуморно се труди за общото благоденствие. Моля Бога дано Господ му подари дълги дни и го запази от неприятелите.
април 1871 г.
За скоро отговор
Филип Тотю
P.S. Истина, както пише Левски, работата е добра. Ако има някои опасни известия от Левски, известете ми, за да се съобразявам с моите предначертания.
Същия
Поздравете всички приятели, а особено на господин Д. Попов. Като намерите място откъде и как да ги прехвърлим. С една дума, трябва умно да действа, разбира се вие ще се стараете или на някое скеле или на някоя болта да се разтоварят. Както намерите за по-добре.
Чакам с нетърпение отговор.
Същия
Н.Б.II.Б., п. 102. № 60
№ 413
Филип Тотю до Ив. Кършовски и Д. Хр. Попов
Господа Иванчо и Д. Попов!
Последното ви писмо получих на 3. април и като го прочетох, разбрах съчинението ви. Не зная доколко сръбското правителство може да ни помогне в народното движение, май малко нещо е съмнително, защото сръбското правителство е известно на всичките наши българи доколко ни съчувства, доколко, казвам, искат Свободата. Имаме примери очевидни пред нас.
По-надолу в писмото си пишете, че могат тукашните дейци да влязат в споразумение или със сръбското правителство или с влашкото. Затова наистина не съм разговарял подробно с тукашните родолюбци.
Колкото за пушките, пишете, че по никакъв начин не могат да се пренесат във Влашко по причина влашкото правителство и пишете да имам търпение. [1] Твърде добре, брате, да търпя - само търпението ми да не остане напразно.
Приключеното писмо постарайте се многобройно да го изпратите до Дякона, защото в това писмо има такава тайна, която ако одобрят, всичките българи ще извлечем много голяма полза и ще можем да действаме в народното движение сигурно.
Засега толкова ви пиша, с второ писмо - по-пространно. Щом го изпратите, пишете му да се отговори по-скоро, за да знаем как и какво да правим.
8 април 1871 г.
Ваш искрен приятел Филип Тотю войвода. [2]
Адрес. Отвън на плика ще пишете Николай М. Тошков, а вътре на друг плик Филип Тотю, защото е май малко опасно, по тази причина така е по-сигурно.
Същия
P.S. Тези пушки, аз да бях на вашето място, вярвайте Бога, че щях да ги пренеса по какъвто да е начин в някоя болта.
Същия
P.S. Щом получите тези мои писма, как може по-скоро да ми се отговори, за да не съм в съмнение, и тайно да изпратите приключените писма.
Същия
Н.Б.II.Б., п. 102. № 61
БЕЛЕЖКИ
1. Преписът е точен. В текста личи недовършена мисъл, която - впрочем - се разбира от само себе си: пушките не могат да се пренесат поради бдителните мерки на влашкото правителство.
2. Филип Тотю е само подписал писмото, а самото то е написано с друг почерк.
№ 414
Ив. Драсов до Д. Хр. Попов
Господине, Азис Руишдоолу!
В Никопол [1]
В онова писмо ви е бележено всичко подробно. Аз ви бележа само за сметка.
Първия път ви изпратихме наполеони ........ 33
втория път - 6 минца и наполеони ............... 38 1/2
Сега ще приемете пак ................................... 46 1/2 и 2 минца, които ще бележите на сметката ми.
Думата ви с М. е да дадем на брат ви 3 наполеона. Те се дадоха. Които наполеони ще минете на моята сметка...
Освен това думата ни беше за 50 Р. [2], а те струват 150 наполеона. Ние досега ви изпращаме горното число, а това число, като е недостатъчно, умоляваме ви, ако дойде стоката, докато още не сме ви изпратили цялата, дайте вие, че по-подир ще ви ги изпра-тим.
Здравейте
Ваш Муратоолу Ибрахим Търновалъ [3]
Н.Б.II.В., п. 4. № 417
БЕЛЕЖКИ
1. Адрес на писмото: Азис Рушидоглу на Компанията на Ханът Никопол.
2. Револвера.
3. Бележки на Д. Хр. Попов към писмото: а) Това писмо ми е проводено от Ив. Драсов, Член Комитета Ловчански - в год. 1871 април 13 - Д. Хр. Попов, Т. Мъгуреле. б) Бяхме нарочно наредили, че всяко писмо за мене да се адресува като за в Никопол, а че ако би да се случеше да се улови, да не се знае откъде е и да не се знае, че е за мене тука, в Т. Мъгуреле, та затова и имената си бяхме определили като за турци.
Д. Хр. Попов
№ 415
Панайот Хитов до Данаил Хр. Попов
Белград
Господин Данаил, на мене ми показа господин Йордан какво сте му писали. Оръжието се може, ама брате, не мога да ви опиша в писмо. От минали времена колко съм се засрамил пред света, когато няма с кого да се споразумееш. Аз съм уверен във вас, сигурен, че ти си искрен син на отечеството си. Ако е така, както пишеш, аз ви моля, направете [си] труд [да дойдете] дотук, т.е. до Белград, да се разговорим осмено [1] и да ти разкажа всичко, което се изисква от нас. Но ние виждаме, че не можем да направим всичко, което се иска от нас, но поне ние правим, колкото можем. Ако дойдете някои дотук, то нека е по-скоро, защото времето е такова, което и аз сам не мога да знам какво може да се случи. Ако знаете къде е Дякона, кажете му да се бодни [2], че нито един не ще узнае кога ще се вдигне прах от вятъра. Моля ви, отговорете ми чрез Настаса Фотографо - Анастас фотограф Стоянович от Белград при старото здание.
Приеми братски поздрав.
17 май 1871 г.
Панайот Хитов
Само ви моля да не пишеш на никого за мен нищо, не искам да ме знаят къде ходя.
Н.Б.II.Б., п. 102. № 35
БЕЛЕЖКИ
1. Устно.
2. Да се будни (да се пази).
№ 416
Ю. Н. Попов до Д. Хр. Попов
Белград, 18 май 1871 г.
Господин Д. Хр. Попов в Т. Мъгуреле
Аз бях напоста [1] и 4 дни има, откакто съм дошъл, и писмото ви от 4. текущия месец преди 6 дни дошло е. Приех го и добре го разумях, дето ми пишете за пушките. Могат и повече, отколкото пишете, ама затова ви пиша наново. Най-добре ще бъде да дойдат един или двама от вас, защото тези работи не е възможно без личен разговор да се свършат. Затова гледайте, приятели, колко по-скоро [да дойдете]. Аз хортувах с господин П. Хитов заради тази работа и той е със всичко съгласен. Казах му, че ако случайно не съм у дома, защото се надявам пак за 2 недели да пътувам, и ако не съм тук, ще се надявам да се свърши тази работа и без мен.
Приятели, аз много съм се трудил за нашите работи досега, както и мисля да ви е познато. Можех досега цяла история да извадя, и затова, както ви казвах, всичко може със споразумение да се свърши. Онзи мъж, с когото, надявам се, ако даде Господ, да се видим по-скоро и да се споразумеем, ако може нещо да свършим.
Ако не, тогава трябва аз да се захвана с някаква работа, защото така не може да се живее.
Ваш приятел
Йордан Н. Попов
Н.Б.II.Б., п. 102. № 36
БЕЛЕЖКИ
1. Напуснал (отпътувал).
№ 417
Ив. Драсов до Д. Хр. Попов
7 юни 1871 г.
Господине Азис Рушидооглу
в Никопол
Разбрахме коя е причината, поради която се е забавила стоката ни досега. Но вие пак се потрудете, дано по-скоро да се внесе, защото мущериите се притесняват. Ако не може цялата наведнъж, то гледайте по-скоро да изпратите макар и половината, защото неколцина си понакупиха от другаде [като се поусъмних да не бъде лъжа], та за разправянето на нашата ще бъде малко трудничко. Също и кръстът [1] изпратете, защото след 10-15 дни може да се завърне В. [Левски]. Та ще е нужен.
Ами ако е станало с Д. Ц[енович] и Л. К[аравелов], та последният заминал за Нови Сад? Ами листът престанал ли е [2]? Ако е престанал, потрудете се, дано друг започне. На това причината коя е, не знаем. Но както се научихме от Н. [3], те помежду си се скарали нещо. Ако е истина това, жалко! И жално? И никога горкият ни народец не ще отдъхне?!! Когато най-патриотите още и начело на работата не могат да се споразумеят?!... То вече на нас какво ни остава? Но какво ли ще каже и по-простият народ!?
Байчо! Всичките ни надежди сега на вас остават. Да ви съветваме ние оттук, е излишно. Остава ви сами да се съветвате и водите по здравия разум и от собственото ей народно чувство. Наистина, работата ви сега се удвоява и е извън силите ви, но вие бързайте! Докато се ние оттук поулесним, та тогава и вие ще се поосвободите, и ние...
Има 10-15 дни откакто сме научили, че неколцина, не знаем откъде, преминали отсам и близо до Елена [Тър. окръжие] нападнали някои пътници и им взели близо двеста хиляди гроша [4]. Подире им сега има потеря, но до днес никъде не са могли да ги нападнат и сега не се знае къде са. Ако сте известени за това, потрудете се та дано се развърнат, защото голяма пречка причиняват на работата ни. Ние ще пишем и в Тър [5] дано ги развърнат... [6]
Райков говорил сума приказки на нашия Н. Сърдил се, че В. Л[евски] му писал противното и с думите си пообезсърчил момчето. От Кършо[вски] има до В. Л. писмо. Какво му пише, не знаем... Когато си дойде В., ще видим тогава. Сега не смеем да го разпечатаме.
При това, като ви поздравяваме всички, оставаме ви крайно признателни. Поздравете Анг[ела] и прочие.
Ваш
Мурадоолу Ибрахим [7]
П. П. Забравих да ви наумя за праховете [8], които щяхте да ни изпращате, какво стана? Нужни са, пратете ги. Ами за малките [9], изпратете само една да ги видим и после ще ви кажем колко да изпратите.
Същия
(Прибавка). Свършил бях горното, когато се предизвестихме отвред, че потеря страшна завладяла всичките балкански тесни пътеки - може от 20 000 души да има повече потеря. Опасно е за горните, дваж по-опасно е за В. [Левски), че днес е пътешественик и не го знаем къде се намира сега. Бог да е на помощ на всички!!
Наистина ли Хаджи Димитър е в Галац и в Гюргево бил, защото наши хора ни казаха, че го виждали... [10]
Сега вече, ако има да ни пишете нещо, пишете ни през оня лист, който сте ни дали [11], и с твърде верни хора...
Н.Б.II.А., п. 62. № 8475
Арх. т. I, № 1, стр. 681
БЕЛЕЖКИ
1. Печатът.
2. В-к “Свобода”.
3. Н. Хитров - фотограф.
4. Липсват сведения за подобна чета.
5. Търново.
6. Да ги придумат четата да се върне зад Дунава, да не продължава нападенията си.
7. Ив. Т. Драсов от страна на Ловченския комитет.
8. Барут.
9. Картуши.
10. Известно е, че дълги години след като X. Димитър падна убит в 1868 г. на Бузлуджа, слухове се разнасяха, че бил още жив.
11. Шифър чрез изрязан лист.
№ 418
Ив. Драсов до Д. Хр. Попов
9 юни 1871 г.
Господин Азисе,
Онзи ден на 7. този [месец] ви писахме и нарочно изпратихме човек до родния ви град [1] да го занесе и да разгледа отблизо работата каква е, заради която брат ви се е разсърдил. Но за жалост, ако [човекът ни] и да е употребил всичките си сили и красноречие, пак не можем да го отвърнем от това му мнение, особно [2] му писахме насърчително писмо, но той пак той, пак той. Той казал пред човека ни, че тези дни щял да дойде при вас [затова превързваме, дано приемеш да ви донесе [писмото] и да пренесе кръста]. Вие се трудете, та дано се сдобри, защото той беше най-верният ни посредник. Чак толкова противно не му говорете, но с кротост и снизходителност, защото знаете, че винаги по-умният трябва да се покори, ако не иска да му се поврежда търговията. Наистина, той не е от онези да прави предателство, но жалното е, че един от най-деятелните ти членове да се отчае и в последно време отрече за една нищожна още и зле разбрана причина!?! Толкова от нас, и вие пак, както знаете...
Писмата ви от 25. май получихме на 4. този [месец] вечерта (които нашият нарочно изпратен човек донесе) и особната ви забележка по новия ни посредник за кръста прочетохме и доста се зарадвахме, че е излязъл на бял свят, дори и късно!... Сега ще ни разкажете подробно коя е била причината за забавянето му и на Л. К. [3] за отсъствието, също и за спирането на листа [4], с една дума, за всичко - какво и как вършат тамошните ни първи..., защото ние тук, колкото и каквито известия сме получили, виждат ни се противоположни на мнението. Също и в сегашното Райчево писмо срещам друго мнение, или по-добре да кажем: мнение на Живков, Райнов и други. Призовават го [5] да си дойде, както и да е, че имали не знам какво да се споразумяват. Ние, доколкото сме познали В. Левски, той е съвършено на вашето мнение [6]. Нека имат добрината с вас да се споразумеят засега, защото той скоро не може да им отговори, защото не е тук. Явете им да имат малко търпение за отговор. Писмото се изпрати до него...
Радостни са и много радостни известията, които тази заран получихме от човека на В. Левски, който пътува заедно с него по някои градове и села. До днес всичко е благополучно и той е в безопасност. По този същия човек ви пишем, който днес заминава за родния ви град. Той е Сав [7], той ще се забави там, докато се върне В. Л...
Петте книги са приети, бъдете спокойни.
За Дим. [8] да дойде или да не дойде, остава В. Л. да отговори... Байчо! Ще ви молим, ако е възможно, да позабавите майка си и сестра си при вас, докато пристигне стоката ни; щом пристигне, явете ни по-скоро, та да изпратим и с. [9]. Да пренесат колкото могат и колкото останат, да се споразумеете как и по кой начин да се пренесат [10]. Само вие се потрудете по-скоро да пристигне стоката. За нарочен човек, брате, не можем още издържа, затова са ни нужни посредници. Че като се поосвободим откъм материалец, и него ще направим. Потерята досега и отсега ще гони все вятъра...
Ваш. Ибр. Мехмед [11]
Н.Б.II.А., п. 62, № 8476
Арх. т. I, № 2, стр. 183
БЕЛЕЖКИ
1. Плевен.
2. Специално.
3. Любен Каравелов.
4. Вестник „Свобода“.
5. Левски.
6. Отстрани Дан. Хр. Попов бележи: забележете това, от което трябва да съдим, че настоящото писмо е препращано до някои заинтересовани да го прочетат.
7. Сава Младенов, революционен пощальон от Тетевен.
8. Димитър Общи.
9. Стойността.
10. Въпросът е за оръжие.
11. Ив. Т. Драсов от страна на Ловченския комитет.
№ 419
Филип Тотю до Данаил Хр. Попов
Драги ми приятелю,
Гсподин Д. Хр. Попов
в Турну Мъгуреле
Днес вашето писмо получих и съдържанието му точно разбрах. Първите писма, които ви бях изпратил за Дякончето, техния отговор не съм получавал. Моля ви, господин Попов, като ми получите писмото, отговорете ми или напишете някои новини, защото досега нищо не съм научил отникъде. За Панайот, което ми пишете, и него разбрах. В писмото си ми пишете за Димитър Македончето, което отишло при Дякончето да вършат работа; радвам се на такива народни поборници, които се решават да вършат полезна работа за народа си. Поздравете този приятел и от моя страна, защото аз отблизо не го твърде познавам. Поздравете също и всички мои верни приятели от моя страна.
Оставам завинаги ваш доброжелателен приятел.
Одеса, 14 юни 1871 г.
Ф. Т. Войвода
Адресът ми е така: Господина Николай Мероновичу Тошкова в Кантора за господин Филипа Т. Войвода в Одеса.
Н.Б.II.В., п. 4. № 423
№ 420
Ив. Драсов до Данаил Хр. Попов
17 юни 1871 г.
Господин Азис Руишдоолу!
На 16 юни дойде тук Общи Д., когото ни препоръчахте, и ни донесе 2 писма за нас и за В. Л., друго още едно от П. X., донесе и кръста (печата - бел. П. Н.). Сега се пак връща. Сегашното ви писмо за нас е без столетие и дата: още и препоръката ви не е добра, защото възрастта и лицето не ни явявате, но това може да е за безопасност. Бъдете спокойни - първите ви писма са приети и изпратете ни за мястото им. За зла чест В. Л. го няма още и не можаха да се видят с Д. Но може би с второ идване да се видят, защото той (Д.) каза, че пак ще се върне.
В удивление останахме, като ни бележите, че не сте приемали от нас писма?! На 7. и 9. този [месец] ви писахме - първото чрез А. М. М., второто с брат ви. Тези писма, ако не сте получили, явете ни да ги дирим.
Добре говорите да си наредим човек, но пусти пари нямаме още. Сега като дойде В. Л., ще видим какво е извършил пак и с Кръста сме в надежда да вземем някоя услепа [1]. Гледайте пренасянето на стоката да е сигурно, както ви и белязахме - с жени. Също и праха, и масата изпратете, ако сте намерили.
От Търново ни бележат за някой си поляк Живков от Т. Мъгуреле, а оженен в Търново, че щял да фалира; ако от нашите някои имат вземане-даване, да гледат да се оправят предварително. Също и за някой си шумналия, събирал в Търново момчета и момичета да ги води във Влашко при Войников да се учат за актьори, че после да ходят из Българско да представят театър. За всичко това питайте и ни явете, че са ни задължили...
Засега сбогом, че време нямам. Като си дойде В., ще ви явим всичко подробно. Спомогнахме Д. оттук с 2-3 жълтици.
Ваш Муратоолу Ибрахим [2]
Н.Б.II.Б., п. 102. № 38
БЕЛЕЖКИ
1. Услепа или услепка е обяснено в речника на Найден Геров в смисъл на залъгалка. Текстът е ясен, не буди двусмислие: Ив. Драсов е искал да каже услепа и не е мислил нещо друго.
2. Адрес: За Азис Рушидооглу Ефенди Неболу в Плевен на (Гегата на ханът).
№ 421
От Ангел Кънчев за Панайот Хитов
Крайна нужда ме накара да се обадя в Белград и да търся помощ, за да мога да си отида в Българско. Господин Панайот Хитов ми даде 2 австрийски жълтици.
Ангел Кънчев
Ученик от Таборското економно училище
Белград 3 юли 1871 г.
Н.Б.II.Б., п. 63. № 8636
№ 422
Хр. Иванов Книговезеца до Н. Т. Обретенов
Господин Никола!
От много време се каня да ви пиша, за да ви поздравя с искреното сърце, но да не ви се види някак криво, защото не ви вярвах на младите години, но сега, като ме увери В. Г. Абаджиев за вас, че сте последвали младия дух, нямам търпение да ви пиша и да ви помоля, ако е възможно, да ми станете верен кореспондент, ако сте за по-много в стоенето си в Русе. Но и това трябва да вардите добре и да пазите тайната си, защото имам кореспондент, но надалеч и много трудно се споразумявам. Но оттук през Русе е по-скоро някак и по-добре ми се види. Така също дано ни снабдявате с новини по-скоро, както и ние можем оттук да ви снабдим. Вие може да сте ме забравили, но аз ще ви се явя. Наум ли ви е, когато стоях на Маноловото кафене през зимата и идвах да се разговаряме с вас в читалището, това съм аз! Засега ще прекъсна дългите си разговори, докато се сдобия с вашите отговори на постоянството ви!
ваш, както искаш Хр. Ив. Книговезец
В. Търново, 7 юли 1871 г.
Поздравете Панайот Семерджиев Търновчето нарочно.
Поздравете Манол Мартинов нарочно, защото искам да му пиша, но като не го зная дали е там, или е по-насам, не му пиша по причина, че приех едно писмо от него и му писах отговор на писмото. Нямам известие дали го е приел, или е пропаднало някъде, и затова не пиша, че нямам отговор.
Същия
Поздравете всички приятели нарочно.
Н.Б.II.В., п.11. № 23
Арх. Обретенов
№ 423
Ив. Драсов до Данаил Хр. Попов
№ 1
11 юли 1871 г.
Господине Азис Руишдоолу!
Приключените ти писма са получени тук още на 27. юни. Причината, поради която толкова се забавиха, е: нямане на човек. С. идвал при вас, без да ни се обади, и така останаха до този ден.
Писмата за Райч. и др., след като ги прочетете, задръжте ги, защото ние тук видяхме за ненужно да им се пише вече, но веднъж завинаги да се прекратят кореспонденциите с тях, като знаем, че оннаран баджяндан чярак чикмас [1]. Ние същото писахме и на В. Л., че с второ ще ви съобщим и неговото мнение за това.
От Д. Общи получихме 2 1/2 нап. и 2 ре. заедно със 150 кор. Чудно ни се видя защо сега ни явявате по-високата им цена?! Ние според първото ви писмо сме явили на всички цената им, та сега не знаем какво да им говорим...
Димитър още в същия ден замина за Тракия и сега трябва да се е настанил на някоя работа. Той занесе и писмата, и кръста на В. Л., понеже нарочно изпратеният ни човек до него, като се завърна, ни обади, че го иска. Същият ни донесе радостни вести оттам.
Както ние тук отваряме всяко писмо, така също и вие там трябва да отваряте, защото може да стане някога нужда по-скоро да се отвори някое писмо. Какво ли се умълча Ф. Т., та не отговори на първото писмо, което му се изпрати в отговор на исканите оттам надписи и печати!
Ами кой ли е писал във „Вандерер" това? Дали не беше Райч., или от техните някой? От тези известия не е липсвало нито едно, как може да бъде то от Русе? Това е все от Влашко, явно, а не от Българско. Трудете се и научете кой е?!
Писма вече колкото пишете, от днес после обозначавайте ги с № за по-сигурно, защото ако би се изгубило някое - лесно се познава. Още по-добре ще бъде, ако изваждаме от всичките си писма копие... Ние ще се потрудим да си купим една машинка, за да си вадим копия на писмата, които пишем.
Добре ще бъде, ако ден напред се пренесеше стоката, защото гледам, че баялдиса тук и поевтиня. Колкото за маските, те са ни нужни за нощта, кога имаме някоя работа. Много добре щеше да бъде, ако се намереше от онзи прах.
За военното училище в Одеса ви молим да ни явите нашироко за програмата му. Дрехи, ядене откъде? И тези пари, които ни пишете да си има едно момче, защо му са нужни и пр. пр. Защото тук има неколцина, които желаят да отидат, но ги е страх да не бъде животът там труден.
От брат ви приех на 4. този месец писмо, в което доста ми се жалва, че вие не сте се никак обърнали към него, когато бил при вас, и много още. Виждаме, че той пак ще захване работа. Вие му пишете, ако обичате, и се помирете вече...
Със следния печат вече ще подпечатваме писмата ви, припознайте го...
Кога ще се завърне В. Л., не знаем, защото там си има работа доста.
Ваш Муратоолу Ибрахим
Н.Б.II.Б., П. 102. № 39
БЕЛЕЖКИ
1. От говежди крак не става цървул (тур.).
№ 424
Ив. Драсов до Данаил Хр. Попов
21 юли 1871 г.
Господин Азисе!
На 11 юли приехме тези писма, но като човекът беше заминал към вас, останаха досега. На В. Л(евски) мнението е да се дадат на Райча и др. писмата (както ви и бележи сам). На това негово предложение не можем да се противим, като той ни бележи особно в едно (за нас) писмо, че ги познава отблизо и има доста факти за техните работи и прочее, с една дума, вие ще направите, каквото ви бележи.
На 18. същия [месец] приехме вашите писма с добавки от вашия брат, също и от Сав(ата). Нека ви съобщя накратко и тяхното възражение: С(ава) ни бележи, че бил без работа и че щял да влезе в подозрение, ако дойде още няколко пъти при вас, и за пренасянето на стоката ни бележи да му търсим колая. С една дума, той не може. Причината, с която се извинява, е: че без работа, като ходи и дохожда, непременно ще влезе в подозрение. Наистина това си е така, но какво, брате, и ние оттук да сторим, не сме слънце, за да огреем целия български народец, нямаме днес нито аспра, за да му дадем няколко да купи нещо, да прекара и да донесе от стоката ни. А пък за жалост още не можем отникъде да изкопчим нито една пара; само сме в надежда, а кога и в кой ден ще се осъществи тази надежда, не знаем! С една дума, доста планове сме си начертали и всеки ден почти се опитваме, но още няма нищо. От писмата [1] ние тук дадохме на двама-трима, но удовлетворителен отговор нямаме. Ще ви помолим пак вас - дано вие оттам им намерите някаква работа, та дано покрай нея се пренесе и стоката ни, защото ни е много нужна. Сав[ата], като беше преди тук, ни говореше, че някой си търговец искал да ви даде пари, за да му купите стока оттук. Вижте, дано направите засега такова нещо, та дано им се улесни пътят. Брат ви пък ни бележи, че похарчил повече, отколкото сме дали оттук на Сав[ата], и иска да му ги изпратим. Не знаем вече какво да им отговаряме. Ние оттук давахме, давахме, те оттам защо ли не пожертват нещичко, не знаем. Те всички оттам са се свили и чакат всичко от нас, всичко, всичко! Пустите пари не ни дават да вървим по-скоро, но добър е Бог! Тези дни ще ударим яйца на масло, пък каквото ще да става [2].
За праха, който ни бележите, че бил отведнъж, ние от него си имаме, на нас ни е нужен от онзи, който най-малко в разстояние от една 7 (седмица) поне да подейства. Потрудете се, дано от него ни намерите. Той се намира у докторите, поискайте от някой доктор, ако сте близки приятели с някого... Има за много и много работи още да се говори, но парите ни пречат. Щом се сдобием с колкото годе, ще прескочи един от нас и тогава ще се разговорим пространно.
За жалост в една приятелска забележка срещаме, че В. Л(евски) го обадили на тур. прав(ителство). Не знаем дали са тръгнали да го дирят, но пак не вярвам да могат да го хванат, понеже навред пътят му е отворен...
От писмата на Райч. и др. също, и от сегашното [писмо] до Цен. извадете копие...
Дали не може да се случи някога да се съберете с вашите там синковци, да си поговорите лично и открито - само да видите напоследък какво ще говорят и мнението им накъде клони, на развала или на управа?! Защото от техните писма не може да се разбере нищо, освен да си дойде В. Л....
Щом пристигне стоката ни, явете ни в същия час (в)кратце само за нея, ако се случи някой верен, то по когото ще явите за нея, че и ние оттук незабавно да му дирим колая, та да изпратим хора да я пренесат.
Дано се напечатат билетите [3], че отсега станаха нужни; дали сме на няколко [4]. Но ако би дали пари, не ще има да им дадем потребния билет.
Сбогом
Ваш Муратоглу Ибрахим
Н.Б. II. А., п. 62. № 8477
Арх. т. I, № 3, стр. 184
БЕЛЕЖКИ
1. Поднесли заплашително печатно писмо, за да внесе кой колкото може.
2. Намек да се извадят пари с терористични средства.
3. Квитанции.
4. Поднесли заплашително печатно писмо.
№ 425
Българският революционен централен комитет до българския народ
Братя Българи!
Турското правителство е намислило да положи на шията на своите поданици и други нови данъци, без да помисли могат ли те да ги плащат, когато са и сами съвсем оголели и обосели и когато умират от глад. От друга страна, ние виждаме, че великият глупец Али паша и свинската сянка са намислили да продадат и да отсекат горите, да унищожат лозята и да изтребят плодовитите овошки. А какво мисли да добие чрез това дебелата сянка? - Нищо друго освен да ни осиромаши, да ни направи неспособни за нищо и за никакво. А трябва ли днес ние да се покорим и да позволим на глупавите читаци да се подиграват с нас и да ни се смеят в очите? - Срамота е и грехота е.
Братя българи! Време е вече дошло да бъдем и ние хора, каквито са и другите народи на света, и да пазим това, което сме направили с толкова тежки мъки и с кървава пот! Питам ви, за кого ние работим? За кого печелим и събираме? За кого се мъчим и потим? Всеки от нас работи като вол, поти се ден и нощ, пролива кървави сълзи, а не може да изхрани жената си, дребните си дечица и остарелите си баща и майка. Българинът копнее и ден и нощ под ралото, над мотиката и над косата, а няма с какво да помене умрелите си родители и с какво да кръсти новородените си деца и внучета. Агата всичко пояда, дебелата сянка всичко изпива! А кажете ни защо българите да работят и да плащат, а турците да лочат наготово? Кажете ни защо българите и другите християни да се мъчат и потят, а султанът, пашите, кадиите и въобще всички турци да живеят, да се веселят и да хранят с българската кръв цяло стадо хареми, олани, адами, софти, а най-после и цариградките кучета? А каква благодарност за нашите пожертвования ние виждаме от пашите гнусни, развратни и проклети господари? Вместо благодарност и съчувствие султанът, везирът му, пашите, кадиите и моллите газят всичко, което за нас е свято, чисто и честно. Обират черквите и манастирите ни, палят къщите ни, изпращат братята ни на заточение, безчестят сестрите ни, потурчват децата ни, затварят училищата ни, ограбват имането ни и пият кръвта ни като пиявици!
Братя българи! Ние трябва твърде добре да премислим защо и за какво турците искат днес от нас друг нов данък и трябва ли ние да им го дадем, или не. Трябва ли ние да им позволим да ни изсекат горите и да ни унищожат лозята и овошките? Не трябва, защото с нашите собствени пари турците ще си купят барут, куршуми и камшици, пак за нашите гърбове. Не давайте, братя, пари, дори и да имате, не давайте сега бедел-параса имдадие-параса харач-параса и пр., за да не поискат от вас след месец или два ешек-параса и киопек-параса; не давайте на неприятеля си камъни, за да ви бие с тях! Вместо пари и данъци дайте им куршум и брадва по главата; вместо приятелство и дружба накарайте ги да избълват онази света кръв, която те са изсмукали от жилите на нашите бащи и майки, от жилите на нашите братя и сестри и от жилите на нашите дребни дечица. Не вярвайте за нищо на султана и неговите кръвожадни паши, те ви лъжат. Никога вълкът не може да бъде брат на агнето. Припомнете си колко пъти са ви обещавали и колко пъти са ви излъгали! От турчин да очаква добро може само безумният и народният предател.
Братя българи! Не давайте на нашите неприятели помощ и поддръжка. „Турското царство без пари ще да издъхне от само себе си, и българите, ако желаят да бъдат свободни и щастливи, то трябва да му не плащат вече данък, защото тоя данък ще да го съживи и ще да му даде сила още за няколко години", казва един твърде умен човек. Англия днес се е отказала вече да поддържа турската империя. Франция е длъжна да поддържа сама себе си, а Австрия няма с какво да ѝ помогне, следователно ако и ние се откажем да плащаме данък, то агите ще да изпукат от глад.
Не слушайте нашите предатели юди, които ви продават на османлиите. Ние казваме за Генович, за Арнаудов, за хаджи Иванчо-ефенди, за Доротея и много други, които за своя собствен джоб и за своето нечисто гърло искат да ни развратят и потурчат. Братя, нашите дедове продадоха на турците своята свобода и своите синове и внучки, над нас и до днес виси Божието проклятие и ние сме длъжни да страдаме и да изкупваме техните грехове. Нека не кажат синовете ни и внучките ни, че и ние сме продали комуто и да е своя Бог, своята вяра, закон и съвест. Пазете това, което са опазили бащите ни с толкова мъки. Нека са проклети онези хора, които продават бащината си кръв и майчиното си мляко! В нашето отечество се намират и такива хора, които гледат да посеят вражда и несъгласие между нас и сърбите, между нас и русите, между румъните и сърбите, между сърбите и хърватите, между българите и гърците. Тези гнусни проповедници и верни слуги на Али паша и на Андрашие ефенди ни казват, че Русия иска да забие своя байрак на наша земя и да ни направи свои роби; че Сърбия иска да владее над нас или че сръбското правителство има намерение да ни държи в робство и неволя и че за тази цел то се било сдружило с турското правителство. Всичко това е лъжа, и то най-безсъвестна. Така могат да минат и да позорят само онези хора, които се хранят от чужда кесия, или онези, които нямат в главата си за две пари мозък. Който познава добре сърбите и русите, той трябва да се смее и да презира нашите учители. Но тук трябва да забележим, че ако някой сърбин, някой румънец или някой русин ни е направил до днес някое зло, то ние трябва да окривяваме [1] него, а не целия народ. Така също, ако гръцките фанариоти са ни правили досега зло, то ни са привили същото зло и нашите български фанариоти и затова ние не трябва да ненавиждаме целия гръцки народ, който е готов винаги да извади ножа си против турските капсъзи. Не може еднороден или едноверен брат да желае зло на брата си, както не може и един чужд човек да желае добро на чуждия - това явление е твърде природно. Русия е дотолкова голяма и силна държава, че в нея няколко милиона сърби и българи са капка в морето. Какво са мислили и работили до днес русите (т.е. руското правителство), ние това трябва да оставим настрана; а сега свободно можем да кажем, че Русия се е убедила, че ако ни покори, то ние ще ѝ принесем вреда, а не полза, зло, а не добро. Поляците бяха за Русия добра школа, от която тя вече се е поучила, помни и отсега ще гледа да добие приятели, а не неприятели. С нито едно племе българите нямат такова естествено родство и дотолкова общи интереси, колкото със сърбите. Както Сърбия без нас, така и ние без Сърбия нищо не можем да направим. Неприятелите ни са силни, а ние едни без друг сме малки. Но нашите неприятели ни казват, че Сърбия иска да ни осърби, Румъния да ни овласи, а гърците да ни погърчат. Който има в главата си поне малко ум и разум, той не трябва да вярва на тези лъжи. Първо, днес са настанали вече такива време-на, че нито едно племе не може да седи на шията на друго. Второ, българите са много по-многочислени от сърбите, от гърците и даже от румъните. Трето, ние всички сме едноверци, еднородни и заедно сме страдали в продължение на пет столетия - затова между нас не може да бъде друго освен братски съюз, любов и дружба. Тук няма нито българите да бъдат роби, нито гърците, нито сърбите, а братя пред Бог и пред хората. Който е чел землеописанието, той знае, че в Швейцария живеят немци, французи и италианци. Всеки от тези народи си има свои закони и своя вяра, но всички те имат едно дружно господарство. Също така е и в Америка. Италия около хиляда и петстотин години се делеше на малки господарства: на княжества, на кралства, на херцогства, на републики и на папства и робуваше ту на немците, ту на французите, ту на тлъстите папи и езуите. Но се появи Гарибалди, съедини я в едно цяло и тя днес стана една от първите държави.
Но за Сърбия ние трябва да поговорим повече, защото както казахме по-горе, ние с нея сме свързани и нравствено, и материално. Първо ни сближава нашата народност, второ - нашата вяра, и трето - нашите общи интереси. Но нашите неприятели ни казват, че Сърбия иска да ни усвои и да ни бъде господар. Тук ние сме длъжни да почитаме сами себе си; какво има в Сърбия, което би могло да се нарече насилие, ако ние го приемем. Първата сила, която сближава народите, е вярата, а нашата вяра е една. Следователно Сърбия няма нито да ни потурчи, нито да ни очифути, така също и ние нея. Втората сила, която свързва хората, е народността, а нашата народност е една, т.е. тя е славянска народност. Освен това всеки от нас трябва да остане свой: българинът - българин, сърбинът - сърбин, търновчанинът - търновчанин, а мостарецът - мостарец. Третото наше родство е езикът. Но българинът се разумява със сърбина, а сърбинът разбира що говори българина, защото двата езика, или по-правилно да кажем нашите наречия, са произлезли от един славянски корен. Следователно нито сърбинът има нужда да се побългари, нито българинът да се посърби - всеки трябва да пази своето, както сме били и до днес. Ние знаем, че сърбите в Сърбия говорят едно наречие, а сърбите в Хърватско - друго; така също българите в Тракия и в Македония не говорят едно наречие. Нито един от нас не желае насила да накара карловеца да говори шуменски. Колкото до нашите нрави и обичаи, то и тези са у нас едни и същи: Кралевич Марко е наш общ юнак, сърбинът пее български песни, а българинът сръбски и пр.
Най-после, както сърбите, така и ние, желаем да бъдем свободни люде и да се управляваме по онези закони, които създаде самият народ, а тези закони не могат да бъдат неприятни нито за сърбите, нито за българите. Сърбия няма аристокрация и ние не я искаме; в Сърбия търговията е свободна и ние това искаме; в Сърбия съдът е един за всеки човек и ние това търсим; най-после в Сърбия данъкът е по-малък от данъка в Австрия, в Румъния, в Русия и като че ли от всички в Европа, а това търси всеки човек. И така ние питаме още веднъж - какво има в Сърбия, което ние не бихме пожелали да имаме? А какво има българският народ, от което биха се отказали сърбите? Това, което е мило на българина, мило е и на сърбина, а това, което ненавижда сърбинът, него ненавижда и българинът. А щом е така, то на нас не ни остава нищо друго освен да се съединим и да се постараем да осветлим лицата си и да добием най-скъпото за всеки човек добро, т.е. своята свобода и самоуправление. Освен това, когато ние достигнем своята свобода, то нека самият народ решава своята съдба, както иска и както му се вижда по-добре, а нашата днес свята обязаност е да се освободим, колкото се може по-скоро. Шпионинът на Али паша Бидискини рекъл: дорде българите, сърбите и гърците се карат за магарешката сянка, дотогава и Али паша, и Андрашия, и Вайст ще да пушат чибуците си. Бидискини е прав.
И така всекиму своето, а за всички ни едно общо. Който търси свобода, той не може да бъде деспот. Когато ние съставихме своята държава по волята на самия народ, то всеки деспотизъм губи своето значение.
Намират се сред нас и такива приятели, които ни пращат да търсим помощ от Франц Йосиф, от Виктория, от Вилхелм и от папата. Но тези тирани дотолкова се грижат за нас, колкото и персийският шах. Нашата помощ е в нашите собствени сили, а нашите приятели са нашите пушки и нашите мишници.
Братя Българи! Молете се за нашите светли равноапостоли братя Кирил и Методий и се приготвяйте за бой! Нека солунските братя ни дойдат на помощ, нека ни покрият със своите крила и нека ни научат кое е за нас добро и полезно! - Братство и дружба, правда и любов, искреност и топлосърдечие, споразумение и свободолюбие.
Българи и сърби, словенци и хървати, бошняци и херцеговци, черногорци и словаци, поляци и чехи, румъни и гърци, прегърнете се помежду си и забравете вече онези детински и нещастни вражди, който са ни гризали досега сърцата. Петстотингодишното робство, мъки и неволи трябва да бъдат наши учители и да ни научат на това, което е за нас полезно и свято, да ни покажат пътя, по който трябва да вървим, за да достигнем до нашето общо щастие, и да ни служат като пътеводители във всичките наши предприятия. Ако бяха нашите деди и прадеди живели братски и любовно, то нямаше ние днес да бъдем роби на турците, на немците, на маджарите и на циганите; нямаше нашите бащи и майки да проливат горчиви сълзи и да носят черно за загиналите си деца; нямаше нашите сестри да бъдат в харемите на развратните паши и кадии; нямаше нашите деца да бъдат пашови олани и чубукчии; нямаше нашите братя да гният в Диарбекир; нямаше маджарите да псуват нашия Бог; нямаше... със синджири на шията и с букаи на краката.
Хайде сега да си подадем един другиму братски ръка и да гледаме да изкупим греховете на нашите прадеди, които ни продадоха на турци и на немци. Хайде, братя, на оръжие и дано се забравят старите срамни години, и нека оживее нашата свята слава - слава българска, сръбска, хърватска, румънска и пр. и ние всички да бъдем свободни хора.
Прегърнете се, мили братя, и на оръжие, на оръжие! Смърт на нашите тирани!
23 юли 1871 г.
От
Българския революционен централен комитет [2]
“Из миналото" - под редакцията на П. С. Кършовски, ки. I, № 51, стр. 259
БЕЛЕЖКИ
1. Окривяваме (остар.) - обвиняваме.
2. Този позив е намерен в скривалището на църквата „Св. Димитрий" в родното село на Бачо Киро Петров - Бяла черква, от другаря му Петко Тодоров, сега известния свещеник Франгов. (Бел. П. С. Кършовски)
№ 426
Ив. Драсов до Данаил Хр. Попов
29 юли 1871 г.
Господин Азисе!
На 25. този [месец] получихме от брат ви писмата ви, в които му бележите колкото е възможно по-скоро да ни яви, че стоката ни е пристигнала и че непременно трябва един от нас да дойде, за да си оправим сметките. Като вземе със себе си 100 и повече наполеона, че и друга стока ви е пристигнала, та е неизбежно нужно да си купим и от нея. Прибавяте още, че без пари да не идваме, защото вие не сте били сега в състояние да я предплатите, а пък търговецът не я освобождавал докато не му се освободи. Направете ни сметка колко още ви дължим, които възкачвате на 100 напол(еона)!
Байчо! От тази ви сметка не можахме да разберем нищо. Ние сме ви поръчали 50 топа шамби [1], които ще бъдат заедно с 15 000 картуши, а те струват според договора ни 150 нап(олеона), ние сме ви изпратили досега 130 нап., дължим ви още 20 нап. Тук сега не можем да разберем от какво се увеличават на 100 нап...!
Най-убедително ви молим да ни направите точна сметка колко наполеона сте приели, колко е поръчаната ни стока и защо са нужни още пари?!?
При това ви явяваме, че днес сме съвсем без пари! Защото пак на вас ще се молим да я издължите и изпратите макар и половината от нея, та за кратко време, като я похарчим, ще ви се издължим напълно и дотогава може би надеждата ни за пари да се осъществи, та искаме дотогава с един от нас да се споразумеем надълго и за много още работи.
(П. П.) В едно от първите си писма ни явихте да дадем вместо вас на брат ви три напол. и тях ще минете на сметката ни.
Ваш Моратоолу Ибрахим
Н.Б.II.А., п. 62. № 8478
Арх. т. I, № 4, стр. 187
БЕЛЕЖКИ
1. Петдесет пушки.
№ 427
Ив. Драсов до Данаил Хр. Попов
30 юли 1871 г.
Господин Азисе!
Вчера щом замина човекът с писмото, което беше в отговор на предадените ви чрез брат ви за нас писма, същата вечер дойде отгоре нарочно изпратен ни човек, който ни донесе тези писма, които ви и приключваме. От съдържанието им ще разберете в какво положение сме днес (без пари!!!)... Повторно ви умолявам да ни предплатите стоката и да ни изпратите макар и половината, в кратко време ще ви ги внесем. Направете ни една кратка сметка колко стока сме поръчали и колко пари сте приели от нас и прочие. Приемете поздрав. Сбогом, че време няма за повече, понеже пътникът тръгва.
Ваш Моратооглулар
Н.Б.II.А., п. 62. № 8479
Арх. т. I, № 5, стр. 188
№ 428
Ангел Кънчев до Панайот Хитов
Бай Панайоте,
В Турно се отбих, с Данаил се намерих, съобщих му работата и потребните рекомендации за в Българско взех. В неделя ще замина във вътрешността на Българско да захвана и извърша мисията си.
Русе 17/8 71 г.
Ваш А. Кънчев
Поздрави бай Каравелова, бай Цека и бай Михаила.
Препоръчвам ти тези три българчета, ще влизат в Богословията, помогни им да се настанят. Добри и разпалени българчета са.
Пак А. Кънчев
Н.Б.II.А., п. 63. № 8637
№ 429
Ученик от семинарията в Белград до Н. Т. Обретенов
Господине Н. Т. Обретенов,
Поздрави А. Кънчев и му кажи как писмата му разправих. Първото, което беше за Хитов, като отидох там заедно със всички българчета, двамата калугери Рилски и дядо Зиновий, заварихме старите войводи: Цека, Иля и други. Хитов най-напред ни попита всеки откъде е. Едни се казаха от Русе, други - от Елена, а трети - от Прилеп. Най-сетне попита и мене откъде съм. Казах му, че трима сме русчуклии. Попита ме „Как са турците“ и аз му казах: „Турците с каквито идеи, с каквито нрави, с каквито обичаи са били преди дедо Адамово време, такива са и днес“, а той стана прав на крака и отвори предмет върху похода ни за на лято, за освобождението ни от турците и как мисли Русия за нас, българите, да ни раздвои на части: Бълг[ария], Тракия и Македония. Да ни раздели на три части, та да може после лесно да ни подчини под себе си. „Затова“, препоръчвам ви думите на Хитов, „няма вече лъжа, братя българчета, на лято готвим поход против турците“. И ти, Тихо, приготви цървулите, открий оръжието и бъди готов. Тъй яви и на Ангел.
Второто писмо го предадох на Коста Радославлевич. Той ми обеща да ми съдейства за гимназията, но какво да направи, като се записах вече в Семинарията. Ама че бе(з)божник бил, ха, критикуваме Бог от колко думи е произлязъл.
Туй писмо го чети с Ангел заедно.
27 август 1871 г.
Белград
Твой искрен
Иван Н. Попов [1]
Н.Б.II.В., п. 1. № 28
Арх. Обретенов
БЕЛЕЖКИ
1. Писмото е шифровано.
№ 430
Ив. Драсов до Данаил Хр. Попов
В Ловеч, 28 август 1871 г.
Господин Азисе,
От П. X. и вашите писма получихме чрез брата ви, подир два дни получихме от Д. Ц. и вашето [писмо], на всички писма съдържанието разбрахме. Чакахме няколко дни дано дойде В. Л., че с него заедно да отговорим на всички. Но той се забави и до днес. Нарочно изпратихме до него човек да му занесе писмата и да му каже да си дойде, защото има и други работи тук да се разглеждат, които без него не могат да се решат. Но той си имал там още работа, та след два, три дни щял да дойде. Явява ни да ви съобщим, че всичките гореспоменати писма остават за разглеждане и затова засега не може да им се отговори положително. Неговото мнение е да отиде Цен. в Черна гора, но да бъде ограничен в думите си - само да види сърдечно ли желаят сдружението, а за [това] оттук да се изпрати представител, нищо не казва. Явете по-скоро на Д. Ц. накратко това и след известно време ще му се отговори на писмото, също и на П. X.
Ангел дойде вчера (на 27 август) и е тук, дано дойде и В. отгоре, та да се не мае човекът тук напразно. Вижте, та дано пренесат повечко от стоката тия, които нарочно изпращаме с брата ви. А колкото за нас, да дойде някой, за да си свършим сметката и да прегледаме и другата стока, остава, когато си дойде В. Л., та като разгледаме и някои други тук подробности, тогава ще дойдем може би и за другаде да заминем.
Писма без общия печат ще се считат лъжовни. Така ни бележи да ви явим, че без печат общи няма да ви пише вече.
Брате! Бавенето, лутането нагоре-надолу е без полза, причината са парите! Тези пусти пари! Мъчно се днес събират.
Ваш. Муратоолу Ибрахим
Н.Б.II.А., п. 102. № 40
№ 431
Н. Т. Обретенов до Ангел Кънчев
Бачо Ангиле,
Писмото ти приех. Питаш ме какво правя. Аз съм добре и следвам проповядванията. На когото кажа, този отговор получавам. Каквото желаеш ти, такова и ние. Но ти гледай, както хортувахме, да ме сдобиеш от нейде с няколко обявления, защото с тях става по-голям напредък и по-голяма разпаленост дава на човека, че друго здраве и надежда занапред.
Иван [1] ми пише с новите букви от Б [2] да ти кажа, че писмата, които си му дал, всичките ги разпревел, така също и на X. Този последният много разпалено хортувал за... Приеми писмото, което ти изпраща Юрдан [3]. Според поръчките писах на Василе [4], но нямам никакъв отговор. Тези дни се каня пак да му пиша. Тъй също и на другите ще известя надписа ви.
Засега сбогом, желая ви добри успехи.
Хем на писмата си тури дата.
1871 7-врие 15
Твой Тихов [5]
В Русе
Ако си в Плевен, поздрави Иван [6], на Несторов шуре, тъй и баща му на първия.
Същия [7]
Н.Б.II.В., п. 1. № 25
Арх. Обретенов
БЕЛЕЖКИ
1. Ив. П. Николов – ученик.
2. Белград.
3. Юрдан Симеонов – ученик в Табор.
4. Васил Христов – ученик в Мюнхен.
5. Н. Т. Обретенов. (Тези бележки са направени от г. Н. Т. Обретенов върху самото писмо – б.р.).
6. Хаджи Костадинов, баща му х. Костадин х. Паков.
7. Адрес на писмото: За Ангел, б. р. 66. В Плевен.
№ 432
Ив. Драсов до Д. Хр. Попов
28 септември 1871 г.
Господин Азисе!
Парите ви, брате, забавихме, но причината за забавянето им е тая, че хората, от които мислехме начаса да вземем и да ви ги изпратим, се случиха на Узунджово. Ние знаем, че голяма щета ви причинихме във вземането ви и в даването, като толкова време го бавихме (на който и лихва сте плащали!?!), но рано или късно било, все ще ви се изплати двойно и тройно. Стига дотук. Нека ви явим сега какво сме приели до днес и какво още има да дирим. От Д. Общи преди приехме 2 Р. и 150 к... и в брой гроша 135, всичко гроша Влаш. = 416 ¾. Сега пак приехме 46 Р. и 2400 к., защото 3-те бра(т) ви ги оставил в град, уча в... и единият за жалост се изгубил. Сега на 21. септември приехме от другия ви брат 1400 кар., всичко 3800. Дирим от вас според сметката ви 6200 кар. Ха! Според бележката ви 35-те Р. имат всеки един по 300 к., те трябва да имат всичките 10 500 к. Вие ни бележите 10 000, но това може би защото кар. са вземани отделно.
Ето ви и парите:
13 минца от ................................................ 32 ............. 416
6 ½ лири тур. .............................................. 62 ............. 403
3 наполеона злат. ....................................... 55 ............. 162
две руски званчета ...................................... 1 ¾ ............. 3 ½
Толкова търсете от стоката ......................................... 984 ½
За „Период. списание“ 1 наполеон .............................. 54
...................................................................................... 1038 – 20
След това остава да ви се дадат за печат ................... 160
М. Поп Луканов да ви се дадат за печат ...................... 56 – 12
Толкова и вие дирете ................................................. 1416 .. 32
Уравнение на сметките ни:
35 – Р и 10 000 к. и техните разноски ..................... 5626 ¾
15 – Р. и разноски ...................................................... 1430
Гроша
2 Р. и 150 – к. и 135 – приети от Д. Общи ................. 416 ¾
..................................................................................... 7773 ½
Приели сте – 6524
12 април вместо вас на брат ви 3 нап. 162 ............. 6789
Всичкият борч ни е този ............................................ 984 ½
Печатът и на М. П. [1] сметката е особна [отделна]: за печата остава да отговаря Ц. Ком., а М. [2] ще ви внесе отделно парите: Само от Map. сметка ще извадите 1 нап. за „Период. Списание“, защото ви внасям сега за него парите. Гледайте дано редовно ни се пращат [броевете], досега сме приели само два броя от него... [3]
Н.Б.II.В., п. 1. № 424
Арх. Обретенов
БЕЛЕЖКИ
1. Марин Попов.
2. Марин.
3. Без подпис. Данаил Хр. Попов бележи върху свободното поле на писмото: И това писмо е от Ив. Драсов до Мене.
№ 433
Ангел Кънчев до Н. Т. Обретенов
Бай Кольо,
На 29/9 [1] пристигнах в Ловеч, с няколко души се намерих, но още не съм се видял с онзи, за когото дойдох, защото го няма тук. Тези дни го чакам да дойде. Каквото свърша, ще ти явя.
Ако е дошло някое писмо за мен в Русе, изпрати ми го и ми яви какво правиш, на този адрес:
Danail Hr. Popoff
in
Turno Mogorele
А вътре в друг плик напиши:
За А. Кънчев. Само толкова.
Поздрави и кажи на нашите башибозуци в Табор, в Лайпциг, в Мюнхен и в Прага да ми адресират и те така писмата си, но недей им казва определено в кой град съм.
Твой
Ан. Кънчев
Поздрави Тома, Радиа, Ганча и други [2].
Н.Б.II.В., п. 1. № 24
БЕЛЕЖКИ
1. Противоречие с писмото на Ив. Драсов от 28. VIII, който съобщава, че Ангел Кънчев е пристигнал в Ловеч на 27 август.
2. Писмото е без дата, както много често в кореспонденцията на Ангел Кънчев, за което съгражданинът и приятелят му Н. Т. Обретенов му прави забележка (вж. по-предното по реда си тук писмо). Във всеки случай, то датува няколко дни след 29 септември 1871 г.
№ 434
Райчо Попов до Панайот Хитов
Плоещ, 2 октамори 1871 г.
Любезни ми бай Панайоте, в Белград
С настоящото си (писмо] бързам да ви отговоря, че вчера приех едно второ ваше писмо, на 1. този месец, чрез което ми явявате цената на кожите по писъмце от 8. юни. И така време мина за събиране, само остана, ако се намират у някого събрани готови, и то с умерена цена, която на вас е позната. Но знаете, както съм ви казал, че кожи такива за изметнете, да не се помисля, а не да се отбира, и незабавно ми отговорете. По-добре и проба, ако е възможно, да ни изпратите. Мющерии се намират за такава стока, но време мина. Надявам се да се отвори по-добра епоха занапред, но търговия има доста. Бае Панайоте, не ми пишеш нищо за газа „Петралион“. Не знам забравихте ли какво ви бях поръчал, че във всяко мое писмо ви споменавах да научите добре цените му. Със това става четвърто писмо, откакто ви пиша и във всяко все ви питам за газа „Петралион" Обърни. [1]
Но като никак не ми отговаряте, идва ми да вярвам на две неща: първо, че може да не сте получили ни едно от моите писма, и второ, че може да не ни се иска, дори и да нямате дързност с мене да вършим, защото никак не ми отговаряте. Но аз ви моля за всичко това - колко по-скоро си направите труда да ми отговорите кон са спънките, поради които мълчите, но сму (едно - б. р.) аз на вас казвам, бай Панайоте: вие колкото и да мълчите, но мене ме бори съвестта за общото добро и за търговията, която ме яде от детски години и която ще ме изяде, да не мълча, докато усещам, че още имам малко сирмища. Но колкото до сношителните писма с вас, след това ще видя, ако ми отговорите на питанията, ще следвам, или ако не, още едно, сиреч напусто ще ви пиша, и после ще замълча, ще прекъсна всички сношения. И тогава с друг труд ще се заловя, с други ще се мъча. Дано отворя тази за нас свята търговия, защото е доста добра за нас, само ортаци верни да има човек. Аз съм вече решен за този кяр, според както ти казах и устно, но желаех с вас. Защото повече мислех, че вие сте се трудили за доброто на народа. Но има кой да ти оцени това добро и мислех затова да се заловим с търговия, но като ви арестуваха в Сърбия, стойте и там, там му е доста добра търговията както с кожи, [така] и с „Петролион“. Но колкото за „Петролион“, трябва първо да дойдете тук да прегледате как са резервите за такава стока, защото е много ужасна, и ще си направим контрактите по-между си и с Бога напред тогава. Че пак ти виж - както те е Бог научил, така прави!
Бай Панайоте! Моят ортак на цените мисля, че го познаваш. Знаеш ли кой е? Ако ти е на ума от кого купих ракиения казан. Той е заминал преди време за Виена. Имал един брат да го види. Казваше ми, че на връщане му се иска да мине през Белиград и да го види, че не го е виждал. Но аз му казах, ако се случи да мине, да пита за вас. Той ви познава и чрез него изпращам устно поздравление, и да ви разкаже за някои неща и за търговията, за която ви пиша. И той беше със все сърце. Иска му се да влезе с нас ортак. Ако се видите, моля ви, кажете му да побърза, ако е възможно да не се бави, защото скоро ще вкараме в кланицата да колим овните - знае, че за там трябват много хора, пък аз съм сам. Кажи му, че взех онази горичка. Има и други още за продан, ако ще бърза. И като съм уверен, че няма да замълчите, този ред поздрави е за всички приятели, които питат за мен. Аз съм здрав и весел.
Твой искрен приятел
и брат Райчо Попов [2]
Н.Б.II.А., п. 61. № 8240
БЕЛЕЖКИ
1. Нова страница в писмото.
2. Адрес: Господин Панайот Хитов в Белград.
№ 435
Цв. х. Павлов от Ловеч до В. Бочов от Троян
7 октомври 1871 г., Ловеч
Васил Бочов, в Троян
С приносящото си кратко писъмце идвам да ви поздравя и да ви получа в добро здраве, как сме живо и здраво и моля Бога за вас.
Второ, внимавайте добре с негова милост, който ви донесе писмото. Той е личен, с брада черна, гъста (Ангел Кънчев – бел. П. Н.). Ще можеш да говориш пред него свободно. Той не е сам, но може и да не видиш другите. Но и да ги видиш, няма да се откриваш пред тях. То не е нещо, че си се открил, но не можеш да приказваш, защото не приказват български. На теб не ти трябват други, само приносящият на писмото. С него можеш свободно, но колкото можеш по-умиичко, защото е доста учен човек. Може би ще потърсят нещо, та да им го намериш. На тоз час [го намери], той е наш човек, (Общи). Ако имаш твой верен, може и да се събереш със всички тях вечерта. Друго няма.
Оставаме въобще.
Ц. X. Павлов
Ловеч
„Спомени и очерци“ - Ив. Марковски ки. L, стр. 30
№ 436
Любен Караведов до Панайот Хитов
Байо Панайоте!
Преди три дни се събрахме помежду си и решихме да те повикаме тука: докато ти не дойдеш, нищо не може да се работи. Аз писах там, където трябва, да те изпратят по-скоро [1]. Пари още не съм могъл да събера, защото едва тези дни съм захванал да работя. Иди при Райчевича в типографията и му кажи да побърза да ми изпрати онези слова, за които му телеграфирах и за които му писах.
Букурещ, 12 октомври 1871 г.
Ваш Л. Каравелов
Н.Б.II.А., п. 60. № 7989
Арх. т. I, № 3, стр. 4
БЕЛЕЖКИ
1. Неясен смисъл. Не се разбира кои ще го изпратят: вътрешните ли, иил тези, които го викат. Не личи също дали Каравелов е искал да каже, че просто отправил писмо, за да предупреди хората във вътрешността за взетото в Букурещ решение да им изпратят Панайот Хитов, за да поведе там по-опитно работата, или им е фиксирал даже и мястото за работа, където трябва да стои П. Хитов, като стигне там. Това писмо изобщо не само характеризира, но и излага Каравелов с липсата на всякакъв организационен дух.
№ 437
Филип Тотю до Данаил Хр. Попов
Господин Д. Хр. Попов!
Здравствуйте! Писмата ви, и трите ви, съм получил и им се зарадвах. Съдържанието им разбрах всичко точно.
Писахте ми в първите ви писма да започвам да изпращам пробите железа. Аз още през пролетта, когато ви писах през месец май, щях да ги изпратя, но вие ми казахте, че не може по това време. Пък тогава ми беше сигурно времето, защото и бях намерил оттук хора и тайно ми се даде оттук, даже и от правителството, само да мога да ги скрия. Но вие, като ми писахте, че не може, аз почаках след това един месец, но аз останах в нетърпение. Потрудих се и успях сам да ги натоваря и да дойда, без да знае никой, и да ги стоваря в една нощ и пак да се върна, без да знае никой. В същото време аз отидох при господин Николай Миронович, той сам ги е купил и ги е дал на мене. Но аз му казах да се занесат там, малко и в България. Но негова милост не одобри да отида сам. Каза: тъй аз одобрявам, тъй може да изгубиш себе си даже и българите сетне да не направят нищо, и второ, ако ваша милост тръгнете, трябва да имате най-малко 200 австрийски жълтици да платите навлото, да платите на хората, които ще носят желязото на шайката, и на хората, които ще го изваждат да го скрият.
Действително аз жертвам тези пушки в името на Отечеството ни. Нали сал тях може да дам и повече, само да знам, че българите ще направят това дело, защото вярвам, че нашето Отечество няма да се освободи само с перо, а и с хората, докато ние проливаме кръв и даваме пари. Защото всичките правителства с пера и с политика работят, но повече харчат и правят силни оръжия за Отечеството си.
А ние колко системи пушки приготвяме за нашето Отечество. Сега аз жертвам това оръжие и още може да пожертвам, на пет места още по толкова, но да видя само да се работи, т. е. аз по този въпрос нямам какво да му говоря, но аз влязох в разговор с него и му казах, че българите искат да вършат и ще свършат, нали вие искате делом да видите, че българите и последната хапка от устата си, и самички ще се жертват. Ето, аз днес ще пиша в България едно писмо и ще видите и ще се уверите, но аз да не пиша България, а само да дръпна една полица и вие ще се уверите, че това е наистина. Аз, брате мой, в същото време написах на някои си българи, приятели в Силистра, те са народни не само с парите ми, но и със себе си, но само да видят тези неща. Те така ми казаха, че искат да правят, даже колкото по-скоро да се свърши работата, когато им писах, им разясних работата, те се зарадваха и 150 лири турски готови, когато им потрябват за такъв случай, са готови за 150 лири да ги жертват.
А със същото писмо, с което ще внесат 150 лири, аз поднесох писмото на г-н Николай Миринович и му казах: вижте, господине, че българите са живи. И той много се зарадва. Аз му казах: тегли им от ваша страна една полица къде да внесат парите. Н. Миронович им писа едно писмо и им разясни, даже и писмото им изпрати в Силистра, а полицата да внесат в Галац. Те припознаха всичкото и изпратиха писмо назад нему и мене. В писмата им пишеха не за 150 лири турски, но и за 1000, и за 2000 - готови са да дадат. А засега за полицата за 150 лири за онуждение на тази работа заповедта ви ще ги внесем, и то тези, че не сме тук всички, а то, когато се събират по-богатите ни търговци, тогава ние можем и повече. А то тези с втория параход ще ги внесем.
Сега, брате, да се разговорим и днес не са внесли нищо; сега бива ли да лъжем като негова милост - един човек богат и народен, кога той 80 000 или 40 000 карбоници, готов е и още по-нагоре, както казахме, да жертва. И то това да речем, че не е нищо, но аз моите хорати, че ида сякаш с тях на разговор, за което ние желаем. Той ми рече: видиш ли сега, Тотю, не ти ли казвах аз, че българите по-малко правят и повече лъжат. То наистина трябва лъжа, но ние нищо не сме направили, поне малко и тогава да лъжем...
Аз бях готов да отпусна разноските да идеш с оръжието и да [го] скриеш. Но ти вярвай дето пишат, че 150 лири са в такса, а да ги внесат, не можаха да ги изберат помежду си и да ги внесат, то се разбира, че тези нямат съгласие. Те по-скоро са съгласни, когато отидеш там с оръжието, да те огадят, да вземат 100 лири от турците и да те предадат. Но гледай да не ни изиграят с глупост, за да не изгубим и тебе напразно. Защото и ние тука колко години откакто се кандърдисваме на русите с един българин, когато да му речем и той е готов да жертва себе си за Отечеството ни, каквито сме борчлии всички и всичките хора не изпълняват словото си на света, даже и самите руси ви се радват.
Засега всички разговори да оставим настрана, но за втори път ще ви пиша по-пространно. Засега, господа, аз ще ви моля, които ми пишете от ЦБК, моля ви в неговото име да ми изпратите закона или един човек от Левски, или от страната, от ваша милост, или даже, ако е възможно, господин Д. Хр. Попов, ако е възможно, да се потруди и да плати сам, и то ако се съгласите вие или друг някой да изпратите, някой от комитета, то трябва да му пишете непременно.
Удивяват ме вашите писма, в които ме питате на какъв ум съм. Брате, аз нито веднъж словото не съм изменил. Бог знае - може да съм грешил някъде, но не мисли никога, че аз съм интересния. Аз мисля, че вашето съмнение [иде оттам]: Филип отиде в Русия, получава 75 р. в месеца и вече май не мисли за своето Отечество. Но не е, брате, тъй. Както вие желаете за Отечеството, и аз също така; каквото вие одобрявате, това и аз. Поздрави г-н Левски от моя страна и всички приятели от моя страна, и всички наши братя българи, които са съгласни да излязат против врага с острите саби и с острите ножове. Поздравява ви също и г-н Н. М. Тошков за вашите успехи.
Оставам ваш приятел.
Ф. Тотю Войвода
24 октомври 1871 г.
Брате!
2. и 2-4 двама съгласни да гоним варварина и аз съм третият, че друг никой не бил съгласен той да прави каквото иска. Той може да чака политика, за зелето политика няма, неговата политика на зелето е ножа.
Брате, аз чакам с нетърпение вашия отговор, Ф. Тотю Войвода. Моля ви, брате, пишете ми г-н Иванчо Пишмиша как е той, защото от много време не ми е писал и не знам как е, живо и здраво ли е, поздравете го от моя страна.
Ваш приятел [1]
24 октомври 1871 г.
Н.Б.II.Б., п. 102. № 62
БЕЛЕЖКИ
1. Бележка от Д. Хр. Попов: Прието тук, 12 Ноември 1871 г.
№ 438
Панайот Хитов до своята дружина в Сливен
Брате мой и дружина в Сливен, аз това лято ви писах и в писмото ви бях замолил да дойдете и с приносящия писмото ми, на[м]е[ре]но от вас, който вие намерите за способен, и да се договорите и да ми отговорите на моите питания. А вие за жалост само сте казали, че сте готови. То аз зная, че е така, но така не може. Трябва да се съберете, да се договорите заедно с онези, които ви донесат писмото ми и заедно с тях да кажете, че склонявате всички на едно мнение. На мене ми дойде като чудо, че не сте дошли, но сте казали, че аз ви знам. Така е, аз съм уверен, че вие винаги сте били готови. Само трябва сега по друг начин да се работи, ако искаме по-сигурно да достигнем целта си. Вие знаете сами, че затова не сме можали да направим нещо, защото касабите [1] не са се споразумели един с друг. Вие знаете, че на 67-мо [лето] искахте да захванем работа, но аз не склоних. Защо не склоних? Защото виждах, че вие от Сливен мислехте, че като превземем Сливен, ще бъде победено турското царство. Не е така, братя мои. Трябва на един път и Сливен, и Търново, и Видин, и София, и Филибе, и Ямбол, и прочее. Затова ви моля да бъдете юнаци, каквито ви зная, че сте били - искрени синове на милата ни майка България. Досега от нашия славен град Сливен никакво предателство не е станало и аз в толкова разстояние от време, което преживях по нашите мили предели, т.е. най-голямата ми надежда е била все около Сливен. И даде Бог и зиме, и лете, както знаете, с малка дружина пет-шест години не можаха турците не с низами, не с казаци, не с дигани селата с турци и българи на потеря, нищо не можаха да направят, защото имах добри приятели, както знаете. И аз се пазих добре. Но да оставим вехтото, а да видим да се захване здраво. Казвам ви, че трябва да отберете от Сливен един или двама, да дойдат със приносящия това писмо заедно, който ще ви разкаже устно къде ще ви заведе и ще се договорите. Аз ще очаквам отговора ви. Ако кажете всички заедно да дойда, аз ще дойда. Ако ли не, аз ще гледам да се заловя на друга работа. Брате, гледайте как трябва да се работи. Трябва план да се направи за събиране на пари и хора, а това не е трудно нещо, като има достойни мъже, т.е. юнаци. Ето как трябва да бъде този план. Първо трябва всеки юнак да си купи пушка и барут и да си направи фишеци; да бъдат измерени на пушката му и други потребни за един войник. Сетне да се гледа как всички се събират на едно място. Ето как това е най-лесно да гледате тази работа да бъде. Най е полезно около Петровден, защото планината е пълна със стока, а вие, сливенци, трябва да гледате дано направите панаири, да става два пъти, както е по Гергьовден, и още веднъж на Петровден. Най-лесно може да се събираме на панаири и можем отфрит [2] да повикаме хора да дойдат с конете и с оръжието си. Също ще наредим и на други места. Ето, брате, като би имало достойни синове нашето премило Отечество, всичко е лесно, т.е. такива, на които не им се свиди животът и имотът, са в състояние всичко да направят. Братя сливенци, вие трябва добре да се запознаете със шумналиите, за да могат и те да помогнат. Защото Шумен е най-опасен град за нашето освобождение. В този град Шумен трябва да имаме такива достойни хора, за да могат да го запалят и да изгори топоната с колета наенно [3]. Ако може да се намери още леснина - да се запали и жепането [4] преди да започнем боя, ще бъде от голяма полза за нас. А имаме още един такъв град, опасен за нас, той е Битоля в Македония. Ама аз ще гледам да намеря и за него достойни мъже, по същия начин да се постъпи. Аз съм уверен, че вие сами по-добри планове знаете да скроите, но не можах да замалча [5], извинете ме. Не искам да говоря вече, като знам, че вие знаете как ще приготвите селачите и прочее. И друго - като ви изкарват по лов, трябва да се обучават на нишан и да си приготвите фишеци. Сетне трябва да гледате шлитра ито корт [6] да има всеки наш, че лесно стават на барут. Да даде Бог това мое писмо да ви намери в юнашко здраве и с весели сърца. Юнакът никога не трябва да се отчайва, защото в юнашкия закон, когато се (не) отчайва юнакът, той тогава добива дързост и лъвско сърце и излиза против неприятеля си яростен и побеждава неприятеля си.
Ваш съотечественик и гражданин Панайот Хитов ще ви продължа няколко речи от миналите времена. 1828 година, когато дойдоха руските войски до Едерне (Одрин), имаше с тях около 20 хиляди българи олентири - коляха турци, разпаряха кадъни и ядяха и пиеха с гайди. Руските войски седеха цяла зима по България. Където имаше чорбаджии, отидоха при руските големци да искат да закупуват мошии и да печелят пари, а башибозуците олентири като хаджи Александрия, който мисля, че и сега е жив в Сливен, и много други такива взимаха турските кадъни, отиваха с тях в банята. А на никого не идваше наум да каже или да види, брате, на какво оставят нашия народ. Като видяха, че русите ще се върнат, тогава им дойде наум да плачат на руските големци, ама вече беше късно, договорът беше свършен. Където пише, че Раковски е искал Дибич да обърне топовете и да ги бие, това не е истина. Само нямам време да ви разяснявам. Никой не ни е крив на на(с), българите, освен ние самите, че не се тредим [7] за милото си освобождение. Очаквам от вас юнашкият ви отговор.
Панайот Хитов
А вие гледайте сега, аз ви казвам, че ако не гледате за спасение, вашите синове ще ви кълнат. То аз ви казвам, че сега е времето и има леснина за нашето избавление. Ние трябва да мислим, че както сме се родили и ще умрем. А какво оставяме на нашите синове - оставяме им (не) друго освен робство. Не, ама ще кажете, няма какво да направим. Не е така - има, когато човек е решен да пожертва и живот, и имот, той може всичко да направи. Вие помислете, че аз с 20 или 30 [души] дружина колко години ходих из Турско, а когато утре ще имам 5 или 10 хиляди, какво мога да направя. [8]
Н.Б.II.А., п. 61. № 8400
БЕЛЕЖКИ
1. Касаба – град.
2. Отвред.
3. Топханата (артилерийския арсенал) с колата заедно.
4. Погреб с муниции.
5. Да замълча.
6. Селитра и сяра.
7. Не се трудим.
8. Това е оригиналът - чернова на писмото на П. Хитов до сливенци от 23. XI. 1871 г., което след като е било преписано от друга ръка и преподписано от П. Хитов, е изпратено в Сливен и което следва тук. Ние предаваме оригинала не само защото ни говори по-ярко за начина на мислене въобще у стария войвода, който докрай остана настрана от идеите и делото на Левски, но защото има и някои отделни мисли, които са по-точно изразени. Освен това и последният пасаж тук не е включен в отправеното начисто писмо, а в него също не липсват някои неща за подчертаване.
№ 439
Панайот Хитов до своята дружина в Сливен
Любезни ми братя и дружина
в Сливен!
Лятото ви писах, че в писмото ви молех да изпратите с приносящият на писмото ми един от вас. когото намерите за способен, за да се договорим за моето питане. Но вие за жалост само ми кзахте, че сте говорили и повече нищо! Това и аз го зная, че е така, но не е възможно така да бъде. Вие трява да се съберете и да се договорите заедно с онези, които ви донасят писмото ми, и заедно с тях да кажете, че сте съгласни на едно мнение. Беше ми много чудно, като ми казаха, че не сте дошли, но сте казали, че аз ви знам. То е така и аз съм уверен, че вие винаги сте били готови, но сега трябва по друг начин да се работи, ако искаме по-сигурно да постигнем целите си. Затова не сме могли да напреднем, защото градовете не са били в споразумение помежду си. Знаете, че на 67-мо лето искахте да захванем работата, но аз не склоних за това, защото видях, че вие от Сливен мислехте, че щом вземем Сливен, ще падне Турското царство! Но не е така, братя. Трябва на един път и Сливен, и Търново, и Видин, и София, и Филибе, и Габрово, и Ямбол и пр. и пр. да се повдигнат, на един път. Затова ви моля да сте юнаци и както ви знам, че сте били искрени синове на милото ни отечество. Досега от нашия славен град Сливен никакво издайство и предателство не е станло и аз в толкова разстояние (време) преживях все около Сливен, и даде Бог и зиме, и лете по тези мили прели, както ви е познато, с малка дружинка пет-шест години не можаха турците ни с низами, нито с казаци и потери - турци и българи нищо, казвам, не можаха да ми сторят, и то защото имах добри приятели, а и добре се чувствах, както и сами знаете... Но да оставим старото и да се захванем и да гледаме по-здраво и по-юнашки. Затова ето сега ви казвам, че трябваше да отберете от Сливен един или двама и да дойдат с приносящият на това писмо, заедно, който устно ще да ви разкаже къде ще ви заведе и да се договорите, аз ще очаквам отговора ви. Ако кажете всички заедно да дойда - аз ще дойда, ако ли не, ще гледам да се захвана с друга работа...
Братя! Гледайте както трябва да се работи. Трябва план да се направи за събиране на пари и хора, а това лесно може да бъде, като имаме достойни мъже, т.е. юнаци. То може ето как: първо и първо всеки юнак трябва да си купи пушка и барут и да си направи фишеци, да бъдат измерени на пушката му и да има други войнишки потребности. Подир това да се гледа как ще се съберат на едно място. А ето как най-лесно: да гледате около Петровден, защото тогава е пълна планината със стока, а вие, сливнелиите, да гледате да оправите да става панаир два пъти, както е по Гергьовден да бъде и на Петровден, пак така на панаир най-лесно можем да се съберем и можем от всяко място да повикаме хора да дойдат с конете си и с оръжието си, така ще наредим и по други места. Ето така, братя, като имаме достойни синове на отечеството, всичко е лесно, т.е. такива хора, които освен отечеството да не жалят нито живот, нито имот! Защото който това прежали, той е готов да направи всичко. Братя сливненци! Вие трябва да се запознаете с Шумен, който е най-опасен град за нашето освобождение. В него трябва да имаме достойни хора, за да могат да го запалят и да изгори топханата с топовете, а и жепхането, и то преди да захванем боя, и това ще бъде от голяма полза за нас. Още един такъв град има, а той е Битоля (в Македония), но и за него ще приготвим хора да постъпят по същия начин. Уверен съм, че вие и по-добри планове знаете, но не мога да замълча и да не ви напомня - извинете! Така също съм уверен, че знаете как ще приготвите селачите и пр. и пр. Друго - като ви изкарват по лов, трябва да се обучавате на нишан и да си правите фишеци, после трябва да гледате селитра и тукюрт да имате всеки път, че то лесно ще направим барут. Да даде Бог това мое писмо да ви намери здрави и весели и с разпалени сърца. Юнак никога не трябва да се отчайва, защото юнашкият закон казва: че когато не се отчайва юнакът, той тогава добива дързост и лъвско сърце и излиза против неприятеля си свободен и го побеждава.
Да ви кажа още няколко речи от миналите времена. През 1828 г., като дойдоха руските войски до Едрене (Одрин), с тях имаше и българи волентири [1] около 20 000, които колеха турци, разпаряха кадъни и се гощаваха с гайди. Руските войски седяха цяла зима в България. Където имаше чорбаджии, отидоха при турските големци да искат да купуват мушии и да печелят пари, а башибозуците волентири като хаджи Александрия, който е и сега (мисля жив в Сливен) и други с него вземаха турските кадъни и ходеха с тях по баните. Но за жалост на никого не дойде наум да каже: хайде да отидем братя, на какво остана нашият народ. И като видяха, че русите се връщат, тогава им дойде наум да плачат и да молят руските големци. Но всичко беше вече напразно, защото договорът беше свършен... А това, което пише Раковски, че Дибич (руски генерал) искал да обърне топовете да ги бие, не е истина, само нямам време да ви пиша по-пространно: на нас никой не ни е крив освен ние сами, българите, защото не щем да станем и да освободим отечеството си - мила България. От това се вижда, че ние не трябва да губим време, всичко зависи от вас, само гледайте да се приготвите.
Като ви поздравявам най-искрено, желая ви добро здраве.
Ваш съотечественик Панайот Хитов
Белград, 23 ноември 1871 г.
H.Б.ILA., п. 61. № 8243
Арх. т. I, № 1, стр. 97
БЕЛЕЖКИ
1. Доброволци.
№ 440
Данаил Хр. Попов до Панайот Хитов
Господин П. Хитов!
Днес пристигна тук г-н К. Пасков, даде ми писмата за Д. Ценов и за А. Каравелов, които и проводих в същия ден. Взех от него и писмото, което е за А. Кънчев, проводих и него на мястото му. Понеже Ангел не е в Русе, но е заедно с В. Л. и с Димитър Македонеца (Димитър Общи – бел. П. Н.), които се намират отсреща при ЦБРК и ходят нагоре-надолу, където имат потреба. На К. Пасков му дадох нужния знак, с който може да ги намери и да разговаря с тях, а иначе не може да ги намери никъде, където и да би отишъл. Ако се случи да приема някое писмо за вас, ще побързам да ви го изпратя.
Едва днес се отвориха карантините отсреща и започнаха да минават хората, но много хорица измряха по пътищата тадява, защото не приемаха от друга скеля освен който иска да мине отсреща, трябва да отиде в Русе да направи 11 дни карантина без друго, здравствуйте [1].
9 10-врия 1871 г. Т. Мъгуреле
Д. Хр. Попов
Н.Б.II.А., п. 63. № 8920
БЕЛЕЖКИ
1. Адрес: A. U. Stoinovits Photograph in Belgrad за господин П. Хитов Белград.
№ 441
Ив. Драсов до Данаил Хр. Попов
Господине,
Завчера получихме писмата и 2 бр. „С.“, а вие ни бележите, че изпращате 3 бр., но може единият да е останал у брата ви.
Човекът, за когото ни изпратихте билет, още го няма, но може да дойде. А. К. е тук, а В. Л. и другите ги няма, но се надявам тези дни и те да дойдат. Мнението ви да отиде А. К. при К. В. напълно споделям и преди 20 дни го бяхме пратили упълномощен, също и писма имаше до разни лица, но мишката каквото си мисли, понякога котката го разваля, така и то се развали и А. К. се върна, без да може да отиде там, също и писмата до вас не можаха да дойдат по причина карантината. Сега като се завърнат и онези, ще се наредят някои нужни работи и ще се пише до нужните места (лица), а тези готови писма (които щяхме да ви изпратим, или по-добре - които ви изпращахме, пак по гореказаната причина не можаха в нужното време да пристигнат) ще останат. Дружеството ни се урежда от ден на ден по-добре и ние сме уверени, че на всяко нещо ще се отговаря начаса, така също и за всяка работа, само остава този път да се съберем и решим.
14 декември 1871 г.
Ваш Мур. Ибрахим...
Н.Б.II.Б., п. 102. № 41
№ 442
Атанас п. Хинов до Данаил Хр. Попов
Плевен 1871 г. 10-врия 28.
Господин. А„ драги М., братя х. Попови
в Турну Мъгуреле.
Приехме изпроводената ви рокля. Приехме от Косто наш и я харесаха всички. Ако има Михалакюва скъсани чорапи, да ги даде. Катарина на хаджийката да ги донесе. Едно топче кадафилуца дай на хаджийката за тодорицината рокля, един пръст да е широка, и един топ гайтан за полите на роклята. Бях дал на Кирица един сванец да ти даде да ми изпратиш. Две кутийки хапове - дай и тях да ми ги донесе. В неделя вечерта пристигна в града ни г-н В. Л. самичък и тази вечер е у дома. Щеше да дойде г-н ма Петро; й. К. х. Н. да се разговорят, г-н Д. Общи го изпратил за София. Съдружниците стават от ден на ден повече. Сега щом пристигна А. [1], четирима души се сдружиха. И като няма друго какво да ти пиша, всички сме живи и здрави и съм ваш брат завинаги. А. х. Попов [2].
Н.Б.II.А., п. 60. № 8021
БЕЛЕЖКИ
1. Ангел Кънчев заедно с Д. Общи, Христо Иванов Книговезеца от Търново и Левски стават четирима.
2. Към това писмо стои специална преписка на Левски. Вж. отд. I. № 38, том I.
№ 443
Русенци по общото дело чрез техния протокол
Решения на Частния революционен български комитет в Русе
10 декември 1871 г.
В събранието си от днес решаваме:
1-во Да поканим лицата И. и К. за съучастници в делото ни, като им съобщим и нужните документи.
2-ро Всяко лице, което ще се кани за съучастник в делото ни, ще се вика всеки в особно [1] събрание.
3-то В понеделник вечер ще имаме събрание.
Потвърждава се с подписите:
(следват подписите в шрифт)
13 декември 1871 г.
На събранието от 13 декември 1871 г. се решава:
1-во Приема се за помощник в работата ни К.
2- ро В следващото заседание ще се повика и И.
3-то В петък вечер ще имаме събрание... на 17 т. м.
Потвърждава се с подписите:
(следват подписите в шрифт)
17 декември 1871 г.
На събранието от 17 декември [2] 1871 г. се решава:
1-во Защото главната длъжност на ЧК е да се доставят хора за работа, решава се от сега действащите членове да започнат да убеждават приятели, познайници и пр. и да ги приготвят за всеки случай [за] помощници на народното освобождение и Балканската република.
2-ро Начинът, по който всеки от нас ще съобщава на поверените си делото, ще става така:
а) Делото ще се поверява от нас само на по отблизо познатите ни лица, и то след едно здраво опитване на съвестта му.
б) На лица, които не са познати отблизо на нас, ще им се съобщава посредством поверените ни, на които ще се забрани строго да не откриват имената ни.
в) Всеки от нас ще яви на събранието ни кому има да повери делото, за да не би две личности да се явят пред едного.
г) След крайното поверение на делото, комуто и да е ще се явява името му на събранието и ще се записва на особната книга.
д) Никой от хората не ще познава другиго от нас освен онзи, който му е съобщил делото.
3-то Числото на действащите членове, които съставляват Частния революционен комитет в Русе, засега не ще възлиза на повече от седем души, които помежду си се броят за съзаклятници и отговарят за всичко според Привременния закон, който е нареден и поверен от Централния комитет.
4-то Защото И. се обеща с извинение, че ще дойде утре вечер, решава се да имаме и тогава събрание.
(следват подписите в шрифт)
18 декември 1871 г.
На събранието ни днес се реши:
1-во Взехме за съучастник в делото си и И.
2-ро Във вторник вечер на 21. този [месец] ще имаме събрание.
(следват подписите в шрифт)
24 декември 1871 г.
Защото на 21. не можа да стане събрание по причина на законни извинения, то в сегашното си събрание решаваме:
1-во Парите ще се поверяват на 91-ви.
2-ро За писар се назначава 80-ти.
3-то За поверител на делото - 54-ти.
4-то За членове - 104-ти и 114-ти.
5-то Като се показаха лица, които искат да принесат парична помощ, решава се да се даде документът на 54-ти, който ще е отговорен за него до второ събрание, когато ще му се иска отчет.
054, 80, 00104 - (шрифт)
28 декември 1871 г.
По разни непредвидени причини документът се взе от 54-ти и се поверява на 80-ти, който в идващото събрание ще даде отчет.
054 80 91 - 00105
БЕЛЕЖКИ
1. Особно (остар.) - отделно.
2. Пълния текст на този протокол не притежаваме, затова поместваме тук този откъслек, който не е лишен от интерес поне в идейна посока. 3. Стоянов го е придружил със следната бележка: За бъдещата форма на управление в България най-много е говорил А. Кънчев. Навсякъде той е говорил и писал, че България ще се именува Балканска република. На едно заседание на комитета в Русчук, където е участвал и сам Кънчев, е протоколирано и пр. („Биографията на В. Левски“ от 3. Стоянов, стр. 75, 1884 г.). Че за Балканска република е говорил „най-много“ Ангел Кънчев, е едно субективно заключение, което изразява впечатлението и преценката на 3. С. лично по отношение на Ангел Кънчев. Исторически трябва да се приеме, че А. К. е повтарял една идея, установена още по-рано от други: от ЦТ комитет в Букурещ през 1868 г. и от Централния революционен комитет, пак там, под водителството на Каравелов, Левски и др. от 1869 и 1870 г., докато А. К. влиза в делото едва през 1871 г.
№ 444
Любен Каравелов до Райчо Попов
Райчо,
Паспортът вие трябва да ми изпратите в Букурещ и аз да го изпратя, където трябва. Аз ти казах вече, че този паспорт не е за Панайот, а за едно момче русо, високо, на 26 години, очи има руси, малки мустаци (Левски – бел. П. Н.), разбра ли сега? Ако Райчо се бои, да не отговаря, то не трябва да ми изпращате гореспоменатия паспорт, защото аз намерих тук гръцки, за който трябва да се заплатят само малко пари, но никой няма да рискува в това дело. Трябвало би да имаме повече доверие един към друг, защото другояче нищо не бива.
Букурещ, 1 януари 1872 г.
Твой Л. Каравелов
Както Райчо е гарантирал пред власите, така и аз гарантирам, че Райчо няма да отговаря за нищо, защото аз отблизо познавам онази работа, за която се иска този паспорт. Пак повтарям, ако Райчо се бои, то нека скъса този паспорт, а аз ще намеря друг.
Н. Б. Арх. Горазд Стойчев
№ 445
Ив. Драсов до Данаил Хр. Попов
10 януари 1872 г.
Господине!
Писмото ви получихме и разбрахме кар. В. [1] какво е писал за вас и че В. Л. в някои отношения своеволствал. Всичко това на нас ни е непонятно, ще се разберем тогава, когато стане събранието според както мисли бай Левски, че било нужно да стане.
Троицата [2], които вие бяхте видели за благословено да дойдат при вас за... [3], ние не виждаме за нужно. Пък още Д. Общи не може да дойде, че бил там компрометиран, стига да сме способни та и тук ги намираме [4]...
От писмата на П. Х(итов) и Ф. (Тотюви) ще разберете какво се мисли. Засега повече време нямаме... Вие, както и да е, трябва да препишете един от законите и да го изпратите на П. Хит(ов), защото отбелязваме, че ще му го изпратите.
А. К(ънчев) изпратихме там и тази неделя го очакваме да се завърне.
Ваш Мур. Ибрахим
Н.Б.II.А., п. 62. № 8480
Арх. т. I, № 6, стр. 188
БЕЛЕЖКИ
1. Каравелов.
2. В. Левски, Д. Общи и Ан. п. Хинов от Плевен.
3. За разяснение на възникнали недоразумения.
4. Недоизказана и замъглена мисъл, която се отнася все още до въпроса как да се изглади възникналото несъгласие. Отхвърля се предложението да се викат отвъд Дунав. Може и тук да се съберат тримата, стига да има способни хора да ги изслушат и помирят.
№ 446
Данаил Хр. Попов до Панайот Хитов
Притварям ви тук законите, преписани от оригиналните, които като прегледате, можете да направите разни бележки, т.е. ако виждате, че има нещо за добавяне, оставете знаци на онова място и кажете каквото можете. Мисля, че е за общо добро да се прибави. Също така, ако виждате, че има нещо, което е нужно да се извади, пак така направете с други знаци на онези места и напишете, че еди кой си артикул е нужно да се извади. Тези бележки ще ги правите на половината ненаписан лист, който нарочно затова е оставен, и без много да се бавите трябва да ми го върнете тука, за да им го изпратя. Че после, като стане общо събрание, ще се извлече една здрава идея от всичките такива закони, които са разпратени по всички действащи лица, и така, като се потвърди, ще се напечата. Тогава ще се тури в действие всичко според законните съдържания. Впрочем, вижте и не го забавяйте много у вас.
Д. Хр. Попов
На 9 10/врия 1871 г. ви писах за минаването на К. Пасков, вярвам да сте го приели.
18 януари 1872 г., Т. Мъгуреле [1]
Н.Б.II.А., п. 60. № 8026
БЕЛЕЖКИ
1. Приписка от Д. Хр. Попов към писмото от Привременното правителство в България до П. Хитов от 10.1.1872 г. (Вж. отд. I, писмо № 40).
№ 447
Решения на ЧБР Комитет в Русе
21 януари 1872 г.
Документът, който се беше поверил на 54-ти, се взима назад и се поверява на 91-ви.
0S4 80 00104 0091
3 февруари 1872 г.
Документът, който се беше поверил на 91-ви, като дава отчета си точно според наредата, взема се назад и се поверява на 104-ти, който също ще си даде отчет в следващото събрание. Поверяват се от 91-ви гроша 208.
054 80 9190 00104
9 февруари 1872 г.
Документът, който беше поверен на 104-ти, се взема назад и се поверява на 81-ви, който в предстоящото събрание ще си даде отчета. По извънредни причини 91-ви и 114-ти отсъстват.
054 800010416
11 февруари 1872 г.
Решаваме да дадем на познатия ни агент две лири турски от парите, които имаме събрани, срещу разписката, която дава.
Приехме обща разписка срещу дадените от 11-ти миналия месец.
054800011046
15 февруари 1872 г.
1- во Решава се: по причина на препятствията, които се представиха от дохождането в града ни на познато eдно лице, което с подлото си поведение туря в опасност народното дело, да се изтреби час по-скоро, ако и без знанието на ЦБРК.
2- ро По необходима нужда се позволява на всеки и за изпреварване на всяко зло да се разнесат от касата около 500 гр.
За 80 54 054 0091 00104
28 април 1870 г.
Решава се да отиде 54-ти за поща до Търново, за споразумение за някои важни работи с ЦБРК на разноски от касата.
05400910010416
27 май 1872 г.
Като не можахме да се споразумеем с Търново, то в днешното си събрание решаваме да отиде 54-ти в Букурещ, за да се споразумее лично: а) да занесе рапорта на работите ни досега, б) да предложи за набавянето и на още сътрудници за тука и г) да вземе участие в народното събрание.
954009100104
11 май 1872 г.
По изискване на нуждата делото се поверява на 45 1/2, който се познава за добър и сега се упълномощава за представител в Народното събрание в Букурещ, а 54-ти се назначава, освен за представител.
054 45 % 00104 0091
27 август 1872 г.
По разни причини, които ни принудиха да оставим за известно време събранията си, а именно: нямане на новия устав, както и други нови неща, които ни се набавиха наскоро от ЦК, и още отсъствието на някои от сътрудниците ни. Сега пак захващаме работите редовно и за извършените през това време - ходенето на 54-ти в Гюргево по призоваване на Кърджалъ Аслан-Олу Дервиш и за отиването му в Търново с поща, и понеже тези решения не са протоколирани, то днес след едно точно преглеждане се одобряват направените разноски: за Гюргево - 19 гроша и за Търново - 325 гроша.
Занапред се туря вече в точно изпълнение новият устав, за редовното и неотложно изпълнение на длъжностите, наложени на тукашния ЧК, се решава да се повери делото на още няколко приятели, а временно отсега се изменя тази система за белязване на решенията, както и имената на дейците се назначават инак. И така имената на досегашните: 54-ти се заменя с Къвраков, 91-ви - с Аспарух, 104-ти - с Твердо, 45 1/2 - с Берислав, а новоприетият се именува Динсиз.
80-ти си даде оставката, която се прие за законна, a S. се помина преди време.
За второто събрание ще се размисли и реши за останалите потребни.
Твердо, Аспарух, Къвраков, Динсиз, Берислав.
Н.Б.II.В., п. 1 № 27
№ 448
Сливенци до Панайот Хитов
Сливен, 27 януари 1872 г.
Любезни друже П. X.
В Белград
За всичко, което ни пишеш, е работа на ЦК и с него трябва да се разберете, откъдето зависим както ние, така и всички частни комитети, водими по едни закон, който по вишегласието на всички ни е нареден. Докато не се съобразите със закона и поднесете писмено вашето участие, че сте член на ЦК, всички твои писма ще бъдат напразно, защото не смеем да им отговорим. Приключеното ви [писмо] за господин Н. Д. Т-глу предадохме, но приключените от сестриното ви дете тук до някои и други, въобще за всички в града, ги изгорихме и ви напомняме още веднъж да го преглеждате, когато пише и на какви хора пише.
В това същото писмо от 23 9 вр. от миналата година пишете за дохождане. Ние мислим, че ЦК ви е писал вече няколко пъти да дойдете, защото войводи ще трябват, според както се работи. Ние сме на мнение да дойдете тук, защото нашите тук имат на вас по-голямо доверие отколкото на друг войвода.
От Частния БРКомитет
П. Р. до Д. Топалов вече недейте отправя никакви писма, защото освен че няма с какво да ви помогне, но може още да увреди всяка работа...
Същите
Н.Б.II.А., п. 68 № 9127
№ 449
Ангел Кънчев до Комитета в Русе
ЦБРК в Българско / Брой 2 ри
Българско, 11 февруари 1872 г.
за разписката частна cm. 11/1 72
Приехме от ЧБРК в Русе 1000 гр. т.п. (хиляда гроша т.п.) [1]
Приети чрез А. К. Борил... [2]
Привременното правителство в България
I отд. от БРЦК
(печат)
Н.Б.II.В, п. 1 № 29
БЕЛЕЖКИ
1. Т. п. - турски пари.
2. Подпис на А. Кънчев.
№ 450
Ангел Кънчев до Комитета в Русе
ЦБРК в Българско / Брой 3-ти
Българско, 11 февруари 1872 г.
Приехме от ЧБРК в Русе две лири т. п.
Приети чрез А. К. Борил...
Привременното правителство в България
I отд. от БРЦК
(печат)
Н.Б.II.В, п. 1 № 80
№ 451
Данаил Хр. Попов до Панайот Хитов
Турну Мъгуреле, 21 [1] февруари 1872 г.
Господин П. Хитов!
Приех писмото ви от 8 [2] т.м. вчера на 20 т.м. заедно със законите и видях съдържанието му. Днес приех от нашите отсреща писма, в които намерих и едно за вас, което ви притварям тука. Дори и да съм го отворил, то това право аз го имам върху всичките писма, които минават през мен, да ги отварям и после да ги изпращам по местата им.
Пишат ми, че В. Левски и А. Кънчев ще минат за тука, но защо - не зная, а още не се знае със сигурност кога и кой от тях ще се определи да дойде.
Без друго засега като ви поздравявам и съм ваш приятел
Д. Хр. Попов
Н.Б.II.А, п. 63 № 8621
Арх. т. I, № 4, стр. 156
БЕЛЕЖКИ
1. В „Арх. на Възраждането“, т. I, стр. 155 стои погрешно 11 февруари.
2. Пак там е изпусната датата 8 февруари.
№ 452
Панайот Хитов до Н. Балкански
Г-н Николаки Балкански!
Приех ви писмото, в което ме поздравявате и ми пишете да ви изпратя 4 пушки, а не ми пишете трябва ли на твой адрес или на Чаушов на адреса. Затова трябва да ми отговориш на кой адрес да ги проводя. Вие в първото си писмо бяхте ми писали макар на ваши разноски да дойда там да се видим. Но злощастие, на десния ми крак от 4 месеца не мога да стъпя на него. Сега подир дълго боледуване докторите решиха да се преселя в шпитала, защото вече нямам да плащам визити. И така днес се намирам в шпитала. А аз мислех, като заесених тук вече, напролет да бъда в Букурещ, но по тази причина не е възможно. Вие нищо не ми пишете в писмото си - тютюнджиите там ли са, извадиха ли парите, които бяхме уложили, или направиха зарар [1]. Само ми пише Стефан дали е при вас на мушията, а не ми пише друго нищо - дето е ранен, или той мисли, че аз не знам. Аз съм повече задължен от това, че Стефан е задлъжнял на селяните, но ако ще Бог да се вдигна, тогава ще гледам да се наплатя, защото съм на мнозина длъжен. Но сега съм в шпитала по-добре и затова мисля, ако оздравея към Гиргоден, ще ида право на баните. Има едни бани в Сърбия срещу Груя Тиухарувата мушия, един ден навътре по суша. Но за всичко това на мен ми трябват пари. Аз оттук изгубих средство от парите. Затова ви моля, ако са онези нещо от тютюна ущетяли, каквото съм обещал, уфатили мой, т.е. на моя сметка. Аз мисля по моята сметка, че има още 35 лири мои у вас, а ти гледай: те бяха всичките 60, вие ми пратихте 25 по Димитровден и остават още 35. Ако има какво да се плаща на моя сметка, ти го плати. Ако остане от тях нещо за мене, направи добро и ми ги изпрати. Моля те да ми отговориш има ли нещо да изпратиш, или не, за да търся средства и да отида на баните. Аз имам и други важни работи във Влашко. Но по злощастие или е за зло, или е за добро моето боледуване, това не знам.
Когато ми изпратиш писмо, така да го адресираш:
Иван Г. Сапунов - дуванджия на Варуш капия. За Панайот X.
Или писмо, или пари, все до него, и то рогамандувани на пощата. Като не мога да ви утеша жалостното състояние днес, което ме наскърбява, ино [2] за болестта ми, а друго за някой най-добър момък, който си изгуби живота за своето отечество. [3] Много ми е нажалено, защото малко се раждат достойни хора за отечеството си. Засега, като не мога да ви опиша всички работи, докато не се видим, приемете приятелски искрен поздрав и поздравете домочадието си. Моля Бога да ви сваря в добро здраве.
Ваш брат П. Х. [4]
Н.Б.II.А, п. 61 № 8403а
БЕЛЕЖКИ
1. Зарар (разг.) - загуба, вреда.
2. Едно.
3. Ангел Кънчев.
4. Писмото е без дата. Запазено е като чернова върху един и същи лист със следващото писмо № 8403б, което еднакво е без дата. Двете са писани в едно и също време: втората половина на март 1872 г.
№ 453
Панайот Хитов до Данаил Хр. Попов
Господин Д. П.!
Приех писмото ви от 21 февруари и разбрах съдържанието му с приключеното писмо заедно. Но за жалост, извинете ме за това, че не можах бързо да ви отговоря по време на болестта, която ме е толкова убила. Не съм в състояние да диктувам и едва сега съм се наканил, като се видях малко по-добре, и то се намирам в шпитала. Но за жалост на 12 март известих се, че е на 6 март пострадал един от нашите търговци, в когото имах много надежда. Много се наскърбих, защото аз му рекох да мине по този път, а не съм в състояние днес да отида да отмъстя заради тежката болест, която вече започва пети месец. Но пак имам надежда да оздравея и за тази света ангелска душа не искам да остана длъжен и ще се отплатя само ако Бог ми укрепи здравето. Но нямам добро известие до каква степен са дошли работите после това събитие, дали се е разплел чорапът нейде. Но сега се отдалечавам от този предмет и моля поздрави Т. К. в Б. Дето ме питаш да не пиша никъде нищо - това писмо, което са ми изпратили чрез вас от Варгуш, то виждам, че не е от мой познат човек. Според тяхното зайсвание уверявам ги, че от тук нататък никому нищо няма да пиша, докогато се видя в предишното си здраве и в отечеството си.
А аз инак [имам] много да им пиша, по причина на болестта не мога.
Засега само ги поздравявам, да бъдат юнаци и никъде никому да не се боят.
Ваш искрен приятел [1]
Н.Б.II.А, п. 62 № 8403
БЕЛЕЖКИ
1. Без дата. Навярно през март или април 1872 г. И без подпис. Писмоот притежаваме като чернова. С друг почерк е отбелязан адрусът върху свободното поле: В Турну Мъгуреле. Господин Д. Попов..
№ 454
Панайот Хитов до Ст. В. Софийски в Букурещ
Любезни мой Стояне!
Приех ви писмото от 21 март 1872 г. и разбрах всичко, което ми пишеш. Аз мислех сега да бъда в Букурещ, но заради болестта си не можах. Още тази есен щях да бъда там, но додяло ми се да бъда пъдар по чуждите мушии. Аз, като не знаех голямото зло откъде ще ме намери, ето стават 9 месеца, откакто съм болен. Схванал ми се е десният крак и не можах по никакъв начин да го излекувам. Както виждам в писмото ти, искаш да дойдеш тук, но тук няма какво да правиш, защото аз не мога да ви дам никаква помощ заради болестта си. Ако желаеш да отидеш в турско, то се отправи при Дякона, защото и Димитър Общи е там. Ако искаш да ги намериш, то иди в Т. Мъгуреле при г-н Д. Попов и му покажи това писмо.
Ваш доброжелател [1] П. И. Хитов
Н.Б.II.А, п. 61 № 8265
БЕЛЕЖКИ
1. Писмото е писано с друг почерк, а е подписано от самия П. Хитов.
№ 455
Христо Иванов Книговезеца до ЦРК в Ловеч
Братя!
Приехме писмата и разбрахме. Сторихме длъжността си спо¬ред заповедта ви, затова ви явявам накратко. Работниците снаб¬дявайте с нуждите добре - да не стане някой като по някой. Аз съм без револвер и негодувам засега, докато се не снабдя с друг. От вехтия изтеглих сто гроша, че сега да остана без никакъв, то няма да бъде. Малко или много аз съм работник, затова няма да направя като кокошка, в противен случай да... Така също и друг, който изпращате по работа, снабдявайте го с добри оръжия, а не като покойния. [1] Той ми се оплакваше, че не му бил добър [ре¬волвера] и аз му казах да го промени, а вие не сте взели това под внимание. Чувам, че работниците там изстинали. За какво има да изстиват, в такова време най-строго трябва да се работи. Какво има, нали е една смъ [2], но и тя трябва да стане честна и почтена, не е никак напред [3]. Само здрава и сигурна да е?
В. Търново, март 1872 г. [4]
Ваш М. Драганов
Н.Б.II.А, п. 62 № 8644
Арх. т. I, № 1, стр. 275
БЕЛЕЖКИ
1. Ангел Кънчев.
2. Смърт.
3. Неясно. Иска да каже: при този ред на нещата не се отива напред.
4. Зачеркнато и прибавено: Април 2.
№ 456
Д. П. Топалов до Сава Кършовски
Сливен, 12 април 1872 г.
Савичка в Елена
Изпратеното ви писмо с дядо Духовника [1] приех наздраво. Приех и копието на писмото на Русчушкия комитет за заминалия шпионин за Сливен. Злото се изпревари. Дядо Духовник ми раз¬прави много работи - за идването на Левски Дякона и на покойния Ангел Кънчев в Елена, за ходенето им в конака и за събранието ви. И много работи ще ви разправи, като стигне в Елена. Ако е възможно, явете на бате си Иван [2] да каже на Панайот Хитов, че народът твърде горещо и разпалено го чака, за да го посрещне със златни венци на глава. И ние сме пак като сливенци, все по-приготвени. Ако е въз¬можно също, явете ни за Левски Дякона къде е днес? Явете ни някои по-нови новини, но с верен човек, направо до мене в Сливен. Как са еленските чорбаджии, пречат ли на делото? Другото писмо до бай Марин Станчев в Лясковец ще предадете или изпратите направо до него с верен човек. И на него му пиша за Панайот и за Дякончето. Ако той тръгне за Сливен, елате с него и вие. Засега накъсо ви поз¬дравяваме и Робов, и сме доброжелателите за добрия успех.
Д. П. Топалов
„Из миналото“ - под редакцията на
П. С. Кършовски, кн. I, № 11, стр. 49
БЕЛЕЖКИ
1. Архимандрит Галактион Хилендарец.
2. Иван П. Хр. Кършовски.
3. Авторът на „Из миналото“ отбелязва за Д. П. Топалов под страницата виден комитетски член, което не се потвърждава от писмото на Сливенския комитет до П. Хитов от 27 януари № 448, което дадохме малко по-напред.
№ 457
Данаил Хр. Попов до Филип Тотю
Турну Мъгуреле, 13/25 април 1872 г.
Господин Ф. Тотю в Одеса
Според както ви е вече познато, че ще се състави едно Събрание от повече действителни лица, от ТБКомитет за раз¬глеждането и пълното одобрение на устава (или законите), по които ще да следват занапред действията от лица отсрещни и ту¬кашни. И понеже днес вече започнаха да отиват в Букурещ про¬водените отсрещни представители, затова според обещанието ви и според длъжността, която ви приканва, гледайте и вие колкото е възможно по-скоро да тръгнете и елате в Букурещ. Но при всичко това гледайте тръгването ви да бъде тайно, също и прис¬тигането ви във Влашко, за да не се издава глас как сте дошли. Като пристигнете в Галац, не се явявайте никому, също така и в Браила, откъдето ще тръгнете с железницата право за Букурещ.
Впрочем засега без друго, като вярваме, че не ще намерите никаква причина за отлагане, ви поздравявам и съм ваш приятел.
Д. Хр. Попов
П. П. Имайте наум да явите на господин Н. М. Тошков, че тръгвате за тази цел за Букурещ, понеже Г-ому (господство му) е известен за това, но не знае деня кога, затова е добре да знае. [1]
Същият
Н.Б.II.А., п. 63. № 8623
Арх. т. I, № 6, стр. 156
БЕЛЕЖКИ
1. Към това писмо е преписката от Левски, която дадохме по-напред: Днес пристигнах благополучно и утре тръгвам. Гледай да дойдеш и ти по-скоро. В. Л-ки (отд. I, № 62).
№ 458
Данаил Хр. Попов до Филип Тотю
Турну Мъгуреле, 13/25 април 1872 г.
Господин П. Хитов, Белград
Писмото ви от 26 конч. март приех и видях съдържанието му. Целта на писмото ми е тази: понеже според както ви е вече известно, че с времето ще съставим едно събрание тук, в Букурещ, от тукашни и отсрещни действителни членове на Т[айния] б[ългарски] комитет за пълното разглеждане и одобрение на законите и прочее, и понеже започнаха вече да се събират отвред проводените представители, затова бързаме да явим и на вас да побързате и да дойдете и вие колкото е възможно по-скоро в Букурещ, където след празниците ще започнат и без друго да стават събранията, за да се свърши и нареди по-скоро. Защото отсрещните представители не могат да се бавят повече време. Впрочем, като вярвам, че според обещанието ви и длъжността, която ви приканва, не ще намерите никакви причини за отлагане или отричане, а ще гледате по-скоро да слезете. Засега без друго, като ви поздравяваме и сме ваши приятели.
Д. Хр. Попов
Господин В. Левски днес пристигна благополучно тук и тръгва за Букурещ и там ви очаква.
Н.Б.II.А., п. 63. № 8622
Арх. т. I, № 5, стр. 155
№ 459
Панайот Хитов до Данаил Хр. Попов
Копие от писмо
до комитета в Букурещ [1]
Господин Д. X. Попов!
Приех писмото ви от 13/25 и разбрах всичко, което ми пишеш.
Вие по-преди ми бяхте писали, че трябва да дойда в Букурещ и да се намеря сред онези почтени лица, които ще се съберат. Вие твърде добре знаете според първото ми писмо, че аз се намирам в болест, която ме владее от 5 месеца насам, и не съм в състояние да се вдигна от кревата си. Аз на драго сърце приемам това, което ми излагаш в писмото си. Мислех досега да бъда там, но по причина на болестта си не можах, а за вдигане от болестта няма никакъв знак още. От моя страна аз приемам всичко, което решат почтените членове на събранието.
Оставам ваш искрен приятел: П И. X.
22 април 1872 г. Белград [2]
Н.Б.II.А., п. 60. № 8251
БЕЛЕЖКИ
1. Собственоръчна бележка от П. Хитов.
2. Писмото е писано с друг почерк, а подписано от самия П. Хитов. Това е чернова на писмото, която той е задържал за себе си.
№ 460
Общо събрание в Букурещ. Протокол
Протокол
Решенията на заседанията на ЦБРК. На 29 април се прегледаха пълномощните писма на представителите, изпратени от частните р[еволюционни] б[ългарски] комитети из Българско.
1-ви представител Т. П-в [1] 11 гласа, а именно:
От ЧРБК:
Елес Джутов
Решид Ходжоглу
Скендер Дервишоглу
Иллирический
Сулейманооглу Дауд
Бучюкоглу
Джамбаз Али
Узун Хасан
Мехмед Ходжов
Исаак Хаим
Грошон Давичон
2-ри представител… 3 гласа от ЧРБК:
Дервишоглу Мехмед Кърджалъ
Хасан Касан
Искендер Ефенди
3-ти представител… 2 гласа от ЧРБК:
Лясковец
Търново
4-ти представетел… 2 гласа от ЧРБК:
Мурадоглу (Ловеч)
Хаджи Хасан
Карловала (Троян)
5-ти представител с 10 гласа от ЧРБК:
Стамбоглу Мехмед Ефенди и околностите му
6-ти представител В. Л-кий [2] с 3 гласа от ЧРБК в:
Карлово
Захра
Сливен
Заедно с околните им частни комитети.
7-ми представител Х. Иван Иванов с 1 глас от ЧРБК в Болград.
8-ми представител Димитър Иванов Горов с 1 глас от ЧРБК в Гюргево.
9-ти представител Райчо Гърблев с 1 глас от ЧРБК в Плоещ.
10-ти представител Илия Широков с 1 глас от ЧРБК в Александрия.
11-ти представител Венко Наботков и Т. Алтънов от ЧРБК в Зимнич.
13-ти представител Любен Каравелов с 3 гласа от ЧРБК в Крайова, Турно Северин и Калафат.
14-ти представител Д. Ценович с 1 глас от ЧРБК в Букурещ.
15-ти представител Данаил Попов – А. Бръшлянов от ЧРБК в Турну Мъгуреле.
16-ти представител Иларион Драгостинов от ЧРБК в Русчук.
17-ти представител Г. Карловски и П. Манафов от ЧРБК в Галац.
18-ти представител П. Йорданов от ЧРБК в Бекет.
Заседания на комитета
29 април. Състави се комисия от четири[ма] член[ове]: >. Каравелов, Ячо (Кириак) Цанков, В. Левски и Т. П-в, за да напише програмата и да прегледа устава на БРЦК.
1 май. Комисията написа програмата и устава и ги прочете в същия ден пред представителите и членовете от ЦРБК, които нарочно затова направиха второ заседание. 2 май. Трето заседание от членовете на комисията и на пред¬ставителите, които прегледаха устава до IX глава и направиха приличните забележки по вишегласие.
3 май. Четвърто заседание от членовете на комисията и на представителите, които прегледаха устава от IX глава до края му, като направиха бележките си по вишегласие. На това заседание се реши да се започне печатането на устава и да се пристъпи към избирането на действащите напред членове на Централния бъл¬гарски революционен комитет.
4 май. Петото заседание от членовете на комисията и на пред¬ставителите, които взимат оставката на досегашния Централен комитет и пристъпват към избирането на новият Централен ре¬волюционен български комитет. Причината за тази промяна - се извърши по общото желание на представителите от частните комитети в България и във Влашко. Преработиха устава на до¬сегашния ЦРБК. И така по единогласното одобрение на всички представители от частните комитети в България и във Влашко се избра за главно лице в новия Централен революционен български комитет г-н Любен Каравелов, когото упълномощаваме да избере и другите членове, които са потребни според гл. III, чл. 1 на устава.
Подписи:
Т. Пеев Райчо П. Граблюв М. Иванов Павел Икономов Т. Алтънов Венко Наботков Илия А. Широков Гълъб (Олимпий) Панов В. Левски В. Йонков Гложански Марин П. Луканов |
Марин X. Цонзоров Д. Ценович К. Цанков Димитър Ив. Горов за Данаил поп Христов А. Брашлянов Ив. Т. Драсов Хр. Попов Никола Т. Обретенов В. С. Котелски П. Н. Йорданов |
Букурещ, 29 април 1872 г.
Привременно правителство в България
I отдел от БРЦК
(печат)
„Из миналото“ - под редакцията на
П. С. Кършовски, кн. I, № 41, стр. 215,
по препис на Ив. П. Хр, Кършовски
БЕЛЕЖКИ
1. Тодор Пеев.
2. В. Левски.
№ 461
С. В. Софийски до Панайот Хитов
Букурещ, 30 април 1872 г.
Господин Панайоте,
Идвам да ви поздравя и желая [подобрение на] вашето здраве. Според вашето писмо и вашата заповед, с която ме бяхте определили във вашето доброжелателно писмо, което ми бяхте писали от 30 март. Аз бях готов да тръгна още в същото време, 12 април. Дойде и Дякона, и още няколко лица от България и много очакват да пристигнете по-скоро в Букурещ, защото са ви писали още от България и пак - от Турну Северин ви писал Дякона, за да дойдете по-скоро. Така отговор още не са приели. А ваша милост, ако не можете да дойдете, пишете им по-явно и на Дякона, и на цялото общество, и до Каравелов, за да направят едно средство да мина в България, защото и аз желая като всеки един чист българин. Господин Панайоте, моля ви да им пишете по-явно за мен, защото човек човека, когато не знае, то е мъчно да се увери в него. Има още да се маят 10 дни. Като няма повече какво да ви пиша, оставам ваш покорен.
С. В. Софийски [1]
П. П. Поздравете и Атанас Петров.
Н.Б.II.А., п. 67, № 8934
Арх. т. I, № 2, стр. 44
БЕЛЕЖКИ
1. Сравни биографически сведения от Панайот Хитов за лицето в следващия отдел: Мемоари.
№ 462
Един хъш до Панайот Хитов
Месец май 9.
Господине,
Първо ви поздравявам, как сме живо и здраво и молим всевишния Бог за вашето добро здраве. Второ. Ние приехме драгоценното ви писмо с неизбежна драгост и разбрахме какво ни отговаряте. Научаваме заради някои наши народни показват пред народа, че са народни. Те са сега пред народа. Тия първите каквото кажат, това става, и се казва, че те били народни предводители, балкански предводители и капитани. Защото знаят да лъжат. А тези, които са заслужили, защото не знаят [да лъжат], на тях не се вярва [1]. А това е господин Стоилко, който е служил кавалерист в Сръбско 7 години. Той казва, че е чист шоп (а он), а ние научаваме, че е нишлия. Както знаете, че всички нишлии са шпиони. А ние научаваме от един наш верен приятел, че през шейсет и осмо лето са предали с господин Тасо на господин Хилю сестрича, който се намира сега на мушия Гърла, близо до Турну Северин. Не само ние виждаме, но всички хъшове са опознали, че тези са шпиони и предават народа.
През 1868 лето са предали 13 души за някои работи, които са заслужили. После са дошли в града. Но преди това са им заповядали да отидат с тях заедно, защото не са били достойни заради тази работа и те не са отишли. После те били вредни, взели са колкото са взели, после са ги намерили и им казали: дайте и на нас или ако не, ще ви предадем на правителството. А онези не са им дали нищо и така са ги предали на правителството, та са ги хванали и са ги запрели в Хапус. Половината от тях са измрели, а половината сега в окната, а! Какво добро очаквате, братя, от такива народни човеци, освен да предават праведния народ.
И научаваме, че е загинал един офицер на сръбски граници. На, не знаем от сръбска страна ли е (граница ли е), или от турска. Не сме известени. И ви умоляваме да ни отговорите по-добре ли сте от болката си, за което ви бях помолил да се потрудите, и пак ви се моля от все сърце да се потрудите, колкото се може. Ако не, да помолите господин Хилю да се потруди за хъшовете, които сме покрусени от всички. И ви умолявам да поздравите всички онези, които ни бяха поздравили, от наша страна.
Оставам с надежда за отговор. Ваш покорен съотечественик.
Недялко Стоянов
Българско читалище Крайова [2]
Н.Б.II.А., п. 61. № 8252
БЕЛЕЖКИ
1. На тях не доверяват.
2. Адрес: Господин Панайот Хитов в Белград.
№ 463
Данаил Хр. Попов до Панайот Хитов
Т. Мъгуреле, 18 май 1872 г.
Господин П. Хитов! В Белград
Писмото ви от 24. на изминалия април приех навреме и съдържанието му видях. Понеже събранието беше започнало в Букурещ, където присъстваха повече народни представители - отсрещни и тукашни, от които само аз липсвах по причина, че бях останал самичък в дюкяна си и никак не можех да го оставя, за да отида, ако и да ми телеграфира господин Каравелов, понеже беше нужда, за да се намеря там лично. Но аз им отговорих и доказах причината, и така ги уверих, че каквото и да реши събранието по вишегласие, и аз одобрявам. А после това случи се, че след 5—6 дни отиде там братовчеда ми г-н Ангели Брашлянов, когото им препоръчах. И така той подписал протокола заради мен. Също не забавих, но щом приех вашето [писмо], явих им мнението ви — как по причина на болестта ви не можете да отидете, и така одобрявате решенията им. Преди 3 дни приех от В. Левски писмо, в което накъсо ми казва, че всичко станало добре и така по общо вишегласие се решило да се напечатат законите. След някой друг ден, като дойде той същия пак тука, тогава ще ми разкаже всичко подробно, какво се е изработило. Събранието се разотишло.
Тук пак ида в друг предмет и като на познат ми родолюбец дръзвам и ви препоръчвам приносителят на настоящето ми [писмо]. Това момче е от същия ми роден град Плевен, което понеже желае да влезе в някое полезно, като за нас училище правителствено, затова ви моля от страната си бъдете добри и за доброто на народността ни постарайте се да го настаните в някое такова полезно правителствено училище, за да може да се възползва и то покрай вашите посредства и след като си свърши курса, да бъде в полза на отечеството ни. Момчето, както го виждате, е отворено и така вярвам, че ще може да отиде напред в късо време, стига само, Ваша Милост, според познанствата, които имате с висшите правителствени лица, да му пристоите, за да може да влезе в някое такова заведение. И с това навярно ще заслужите освен на един беден единородец, но още повече и на отечеството ни, което се лишава от такива възпитаници. Накрая, като оставам в пълно уверение, че не ще пренебрегнете както моята молба, а още повече и желанието на младежа, понеже познавам вашето родолюбие. И така засега без друго, като ви поздравявам, оставам ваш приятел.
Д. Хр. Попов
Н.Б.II.А., п. 63. № 8625
Арх. т. I, № 8, стр. 158
№ 464
Част от приготвения за печат
ръкопис на Революционния устав
4.
[1] ...бъде може да представлява целият Централен комитет, (ако само има в ръцете си) [2] пълномощно писмо (за каквито работи и да е) от него.
3) За изпълнение на предначертаната си цел Централният комитет съставлява и частни революционни български комитети, които (щат да) се устройват и управляват (така) също, както и Централният.
4) За наказание на престъпленията и за наглеждане на работите (на) частните комитети, Централният комитет (има) и една тайна полиция от избрани юнаци, решителни, верни и постоянни (люде).
Н.Б.II.А., п. 60, № 8108
БЕЛЕЖКИ
1. Целият този откъс е писан върху тясна печатарска изрезка от хартия с непознат почерк, но с поправки от Л. Каравелов. Личи си, че при разискванията, които са станали в Общото събрание, като се е разглеждал основният текст на проектоустава с предварителните бележки върху него от разни комитети, проектът е изцяло преписан в духа на взетите решения и сложен в окончателна форма за печат. И върху този готов за печатане текст, от който е горния откъс, Л. Каравелов все още е прибавил свои стилистични поправки. Документът има важност във връзка със стария спор кому принадлежи първообразът на проектоустава и на кого - окончателният текст, по който е отпечатан уставът на РК. (Вж. факсимилето в том I.)
2. Поставения в скоби текст означава поправките и допълненията, носещи почерка на Л. Каравелов;
№ 465
Бележка от Н. Т. Обретенов
На 1 май 1872 г. се проведе първото събрание в Букурещ под председателството на Л. Каравелов и в неговата къща, сграда Верголуи № 32. Представителите от България бяха: Васил Левски, който представляваше цяла Тракия; Марин П. Луканов представляваше Ловеч с околността; Тодор Пеев - Етрополе, Орхание, София, Тетевен, Златица с околностите; Големи Марин от Лясковец, Търново, Горна и Долна Оряховица, Лясковец и околностите. Никола Т. Обретенов и Иван Драгостинов - Русчук, Шумен, Разград, Джумая с околностите. Останалите от Влашко, които бяха на брой около 45-80 души. На това събрание се потвърди Устава, назначи се Каравелов за председател на комитета във Влашко и се потвърди Левски да бъде главен апостол на цяла България, Тракия и Македония, а центърът на комитета се назначи да бъде в Ловеч.
2) Събранието трая от 1-18 май 1872 г. Уставът беше написан от А. Кънчев и се прие с малко изменение от събранието.
Н. Т. Обретенов
Н.Б.II.В., п. 2. № 42
№ 466
Централният революционен комитет
до всички частни революционни комитети
Окръжно писмо до
Частния революционен комитет в...
Братя членове!
По желанието на всички български частни революционни комитети се събраха представители от всички български страни, прегледаха Устава и му дадоха по-добра наредба. Представителите пожелаха да се напечата новият Устав и да се раздаде на частните комитети, и Централният комитет изпълни желанието ви. Трябва да отбележим тук, че този Устав се одобри по вишегласие, следователно никой няма право да изменя в него дори най-малката точка. Вашата най-първа обязаност е да изучите съдържанието на този Устав и да изпълнявате буквално неговите заповеди.
Лицето, което беше упълномощено досега от Централния революционен комитет, се упълномощава и занапред да продължава своите обязаности до известно време, и ще си служи с новоповерения му печат, без да изгуби ни най-малко уважение вехтият печат в досегашните работи. Това лице да дойде при вас само (или ще изпрати свой човек с нужните знаци), за да ви даде сметка за доходите и разходите на Българския революционен комитет, да ви донесе Устава и да ви даде нужните наставления.
Централният комитет в името на народа ви повелява да уважавате думите на неговите упълномощени членове и да изпълнявате Устава буквално. Тайната полиция ще следи за действията на всекиго.
Нашето дело върви напред и ще се надяваме, че с Божето име за нас ще настанат онези щастливи минути, които очаква всяко българско сърце.
България, 14 юни 1872 г.
№...
Н.Б.II.А., п. 102. № 32
Арх. т. I, № 4, стр. 247
№ 467
Христо Иванов Книговезеца до Николчо Сираков Халача
Търново, 27 юни 1872 г.
Батю Николчо С.,
Като ви поздравявам нарочно с булката ти безценна и ви моля да приемете този калугер на име отче Матея, и ще вземете от него писмото, и ще се потрудите нарочно да приберете всичко от него по-тънко и ще го скриете, та като дойде брат ми, ще му предадете нему и ще му кажете, че съм взел само един закон и него ще му го изпратя. Кажете му да изпрати по-скоро за Русе, за Лясковец и за тука билетите [1], че ги искат, и на друг няма да казвате нищо, че имало нещо у вас и нямало. Аз щях да си дойда, но мисля за по-нататък, че ми се струва, че ще ме вика брат ми за работа, затова останах за по-после да си дойда - да си видя хем работата с брат си В. Л. и за моята. Засега, като те поздравявам искрено с фамилията ти, оставам ваш брат X. Ив. Книговезец. Променям си името - Дели Христиемага, и като ми пишете, така ще ми надписвате името отгоре. Като приемете едно-друго от отче Матея, ще ми ударите телеграф, телеграфът ще е така: подписа се полицата и приех парите. Да се освободя от мисъл. Затова ви моля, потрудете се и като ви желая добър напредък, оставам ваш
Дели Христемага
Христо Ив.
Н.Б.II.А., п. 63. № 8646
Арх. т. I, № +3, стр. 277
БЕЛЕЖКИ
1. Квитанции.
№ 468
Данаил Хр. Попов до Любен Каравелов
Бае Каравелов!
Приех 10 листа от „Свобода“, 1-ви брой, за нашите отсрещни. За тях ми ка(за) Левски, че сте се споразумели да им ги изпращате през Русе чрез Руското консулство, защото оттам имат как да ги вземат навярно. Казвам ви да не ми ги изпращате вече на мене, защото нямам как да им ги изпращам. Първо съм им изпращал всички мои броеве редовно, но все с мъчнотии, защото пътниците се страхуват да ги вземат. А сега по 10 броя нямам как и на кого да ги давам, и това вие го знаете.
Вярвам, че сте приели писмото ми от миналата седмица. Васил, като беше тука, на тръгването си писа на господин Сп. Константинов, за да ни изпрати от уставите и от разписките, защото съставихме вече и тука ЧРК, но до днес още нямаме нищо. Попитайте го защо. Хората, които вземат участие, трябва да им се дава и по един Устав, защото тогава работата има повече значение.
Поздравявам ви Д. Хр. Попов [1]
12 юли 1872 г., Турну Мъгуреле
Н.Б.II.А., п. 102. № 42
БЕЛЕЖКИ
1. Адрес: Господин Л. Каравелов в Букурещ.
№ 469
Бочукоглу до Иллерически
29 юли 1872 г.
Баювият мой Иллерически! [1]
Писмото ти приех, радвам се за срещата ви с... Добре е ста¬нало, дето се е видяло благословено купуването на каруца. За де¬путати сега никак не е време. Прочети приключеното и ще разбе¬реш причините. А като го прочетеш, запечатай го и го изпрати в Кърклисия според надписа. [2]
А защо ли не е сега събрание, когато всеки има поверие на работата, и не е ли по-добре да се гледа разпространението на целта и събирането на пари? Това е нашата работа, затова пиши на лицето и му поискай потребните пълномощни по-скоро да се дадат, за да се подпали и онзи пламък, че времето заминава. Идва есен, ще падне слана, а подир нея - зима, след която като утре ще настъпи пролетта и ще ни застигне пак такива, все на същото място. Напред! По-скоро напред!!
Ваш човек ме пита бива ли у нас да стане събранието. Причината, поради която не бива, ще разберете от приключе¬ното.
До скоро виждане и поздравете попа.
Ваш единомишленик Бучукоглу.
(П. П.) (П. П.) Приключвам ви погрешното окръжно заедно с един устав, една очернена разписка и 16 бели.
(П. П.) Добре се пазете...
Същия
Н.Б.II.А., п. 62. № 8587
БЕЛЕЖКИ
1. Настоящето писмо е било предназначено да се поднесе на Левски като препоръчително към писмо или преписка от 1 август с. г. (Вж. № 334).
2. Вж. писмо № 332 от 29 юли 1872 г. от Бочукоглу до Левски.
№ 470
Ив. Драсов до Д. Хр. Попов
Ловеч, 2 август 1872 г.
Г-н Данаиле!
Приносящият с дружините си идва, да им предадете оста¬налата стока [1], но ви моля, потрудете се дано се пренесе с варкаджиите (лодкарите – бел. П. Н.), за които ни казва В. Л(евс)ки, че и те са били в работата [2], защото иначе не могат да ги пренесат всичките.
От другите писма ще се уведомите по-ясно.
Приемете поздрав(ление) и пр.
Ваш Мур. Ибрахим
Н.Б.II.А., п. 62. № 8481
Арх. т. I, № 7, стр. 189
БЕЛЕЖКИ
1. Оръжие.
2. Съзаклятници.
№ 471
Хр. Иванов до Н. Т. Обретенов
Търново, 1/16 август 1872 г.
Г-н П. в Русе
Изпратените ви неща всичките сме приели, а дето не ви отговаряме навреме, причината е, че не можем винаги да намерим сигурни хора, за да ви отговорим. Завчера ти отговорих за изпратените 25 книги. Мислим да се намери някое сигурно лице, за да може да ни принася сигурно писмата. Но и вие гледайте, дано се намери това лице, та да можем по-добре да работим. На писмата ще следите номера от сега нататък, както гледате горе № 1/16 и така нататък. Дето ги викахме от Търново да дойдат, причината е тази, за да видите пълномощното ми писмо, с което ме упълномощава ЦК да се внесат на мен колкото пари се съберат от назначените частни комитети, като им давам насреща разписка за внесеното ми количество. Лафся [1] ще гледат средства, както и да е, да се събират пари със всяко средство, докато се набави нужното количество, било с кражби, с обири, със всичко, което може да се извърши. Белите ще стават с №, както с билетите, така и с кютюка. [2] Пазете строго правилата на Законника [Устава], защото на полицията се нареди да ходи навсякъде, да не би да пострада някой. Ще се шпионират един други и ще ми явявате, за да изпреварваме злото, което може да произлезе. За вестниците, книгите стойността им скоро ще ви внесем, а за портретите, ако искате да ви ги изпратим, защото още не са се продали... се пусна, а другите 6 мина са затворени 40, от тях трима може и те скоро да се освободят, но след няколко време, понеже тримата се издадоха, а тримата постоянстват. Писмата си няма да приключвате с илика. За всеки случай, като се прочете, може да се копира и да ми се предаде. Затова ще се приключват с книгата си, ще се туря малка чертица на външния плик, за да се познава кога пропадне писмото, то и ви се поднася, за да знаете да се дървандисвате за предпазване. Вземете под забележка завинаги чертичката която гледате отвън на писмото; в плика, т.е. във вътрешния плик, нищо няма да бележите. От сега нататък писмата ми ще се надписват отвън до вас, а вътрешното - до П., а нашите - до Ст., без да се казва вътре: предайте писмото според надписа му. И този метод ще бъде най-добрият.
Засега имайте добрината да приемете братските ни поздравления към всинца ви.
Ваш приятел за Ст. Карагьозов Къвраковлу [3]
Последното ви писмо от 14. този [месец] се прие.
Н.Б.II.В., п. 1. № 32
Арх. Обретенов
БЕЛЕЖКИ
1. Лафса – което ще рече.
2. Билети ще се дават с номера - вместо името на вносителя на сумата ще се означи номера му, който да се отбелязва на самия билет (квитанция). Така и на контра-квитанцията (кочана).
3. Ив. х. Димитров.
№ 472
Хр. Иванов Книговезеца до Н. Т. Обретенов
Търново, 2/21 август 1872 г.
Г-н П. Златев в Русе
(Отговор на - б. р.) писмото ни 1/15 [1] нямаме. Съмнение, че сте приели. В него ви разказахме нужното за тогава.
Днес ви явявам, че от сега нататък ще давате писма и други работи на X. Тома Бричкарина. Той е наш човек и няма да се бо¬ите от него. Определете му място, където ще приемате и давате с него.
Гледайте вече работите да вървят редовно според както ви се писа в предишното ни [писмо]. Величко Симеонов е вред и скоро ще отиде да се срещне с двамата си братя, които предаде. Вие гле¬дайте да очистите вашите двамината [2], ако не може, то и там ще се пратят един-двама приятели да им видят работата.
Вземете под внимание този знак, който ще го познават наши хора: А. Т. С. К. значи - аз ти сме от един комитет, та когато ня¬кой иска да се прикаже с вас, то може да ви нареди тази буква.
Има някои и други неща да ви изпращат отсреща - като ги приемате, побързайте с изпращането им.
И тъй, като принасям приятелските си поздравления
Ваш приятел Cm. Карагьозов
П. П. Поздрави от страната ни (заличено)
Надписът на писмата ще се държи, а писмата ще се скъсват, щом се отговорят. Името на нашата и тъй нататък
Т.Ч.
1/15
2/21
Н.Б.II.В., п. 1. № 34
Арх. Обретенов
БЕЛЕЖКИ
1. Погрешка, вм. 1/16.
2. Петър Златев от Русе и Спасов от Габрово. [Обяснението е дадено под писмото от самия Н. Т. Обретенов - б. рeд.]
№ 473
Н. Т. Обретенов до Д. Горов
Бай Димитре,
Бъдете спокойни. Пощаджийките пристигнаха благополучно, оставиха нещата и отидоха в роднините си. Кажете на човека ни къде да внесем пушката и от кого е, тъй също и вестниците кому ще ги проводим. От Търново ни явиха как са приели всички неща, дето им ги провеждали досега. Аз им писах да явят на Левски, за да ви пише какво трябва да прави(те) и с кого да работите сега. Чакам за отговор. Щом го получа, ще ти пиша. Гледайте да събирате пари, защото са много нужни. Пазете добре реда на устава, защото тайната полиция вече се нареди, за да не попаднете под отговорност. Печата гледайте да го изпратите, така също и револверчето, ако не сте взели от Букурещ, то купете от Гюргево и ги предайте на човека ни. Колко пари му кажете, за да ги проводим.
Поздрави от всички.
28 август 1872 г.
Каврака в Русе
П.П. Куршумите нека бъдат 50.
Н.Б.II.А., п. 69. № 9320
Арх. т. I, № 2, стр. 111
№ 474
Хр. Иванов Книговезеца до Н. Т. Обретенов
Търново 3/4 7/врия 1872 г.
Г-н
В Русе
Писмото ви от 30. [този месец] приех заедно с изпратените ми неща. Бъдете спокойни. На писмата ви утре или в сряда ще отговорим, имайте търпение.
За Бричкарина причината е тази, че като намира кирия, през нощта излизат, затова не ви се е обадил. Той е в Свищов. Като си дойда с него, ще ви пишем и ще изпратите нещата.
Писмата, както и в други случаи съм ви писал, не ги задържайте, като отговорите. Това най-много трябва да пазите. [1]
Поздравявам ви братски
Ст. Карагеозоглу
Н.Б.II.В., п. 1. № 36
Арх. Обретенов
БЕЛЕЖКИ
1. Тази негова поръчка трябва строго да пазят. Една неуместна мярка, от която се оплаква Левски като страхопъзльовска.
№ 475
Н. Т. Обретенов до Хр. Иванов Книговезеца
Отговор на писмата от 1/16 август и 2/21
август 1/4 7/ври 1872 г.
Отговаряме на писмата ви от 1/16 и 2/21, на които съдържанието добре проумяхме - бъдете спокойни. Препоръчаният ви х... (заличено), след като ми се представи, назначихме му място, за да му дадем да ви донесе надлежния отговор, но в тръгването си както и досега не ни се яви, което ни кара да се съмняваме, че не ще може да ни върши работа. Чрез... (заличено) кираджията ви пратихме едно сандъче с 30 книги Х.-Димитрова драма, 20 вестника за Левски, за приемането на които очакваме отговор. Вие, като познавате по-добре кираджиите, назначете ни някого за работа, като го снабдите с нужния знак, ако е потребно. Колкото за моята работа и за... (заличено), моят другар, засега няма хора, които да я извършат. Добре бихте направили, ако ни изпратите оттам хора, защото по разни причини не ни допускат средства засега. Колкото до това да прегледаме упълномощителното ви писмо, остава за по-сетне, защото пари май нямаме. За триончето сме писали временно, но нямаме отговор още и за другите неща. Явете на Левски, че човекът в Гюргево е останал сам да работи, нека му пише според това, което му е обещал.
Колкото за нас, ние тук, като сме в центъра на Вилаета, сме заобиколени винаги от разни шпиони, срещаме спънки за скорошното и напълно влизане в действие на устава, но при все това ще се трудим колкото е възможно и ви поздравяваме.
Ваш приятел... (заличено) & Cue [1]
Н.Б.II.В., п. 1. № 35
Арх. Обретенов
БЕЛЕЖКИ
1. Писмото е писано на гърба на писмото на Хр. Ив. Книговезеца от 21. VIII., № 34, което показва, че е чернова или копие на изпратения оригинал.
№ 476
Орханийци до радомирци, кюстендилци и пр.
Братя Единородци!
В окръжията Сливенско и Осман-Пазарско [1]
Доносителят на настоящето ни [писмо] е един от работни¬ците за народното ни освобождение. Той се именува Фердинанд [2] и се препоръчва на В. Левски и Д. Общи, също така дейци, за съ¬щата цел.
От тези две лица едното, в което засега се намира печатът, сиреч В. Левски, отсъства от тукашните страни и като не знаем скоро ли ще дойде, или не, то за да не се губи време в народното ни събуждане, изпращаме във вашите страни господин Фердинанд с цел да отвори частни революционни комитети, да устрои тайни пощи, да избере тайни къщи за скриване на търсени лица от неприятелите ни и да даде всички нужни наставления за освобождението на милото ни отечество, разбира се според съдържанието на Устава.
Господин Фердинанд ще ви пренесе и прокламации, окръжни писма и устави на Българския революционен централен комитет. Също така от него ще приемете и разписка за волни помощи. Народното ни освобождение ви налага длъжност да употребите в полза всички тези писмени наставления и колкото назидания би ви направил устно г-н Фердинанд.
Настоящото ще има важност дотогава, докогато се снабди г-н Фердинанд с друго пълномощие, потвърдено и с печат на ЦРБК.
Във вашите страни се е работило и по-преди за тази цел. Вие ще запознаете г-н Фердинанд с досегашните ваши работници и с техните лозинки. Здравейте!
Ваши единомишленици: Окръжен център Сюлейманоглу Дауд, Частен БРК Бучукоглу.
Нагледни(к) на окръжния център в Сюлейманоглу Дауд:
Д. Общи [3]
Н.Б.II.В., п. 62. № 8588
Арх. т. I, № 3, стр. 344
БЕЛЕЖКИ
1. Трябва да се разбира: Радомирско, Кюстендилско, Македония и пр.
2. Т. Пеев.
3. Това писмо е без дата. Отнася се към есента 1872 г. след като Левски е обиколил Орханийско и е заминал за към Тракия.
№ 477
Панайот Хитов до Любен Каравелов
Господин Каравелов, приех книжките - драмата „Хаджи Димитър“, и видях, че е посветена на мен. Но аз не заслужавам това, защото точно аз му говорех да не минава в Балкана. Намериха се други братя, които му казаха да мине и му помогнаха. Затова ми¬сля, че трябваше да се посвети на тях, на някое лице от тях, или най-сетне да се посвети на В. Левски, защото той поне работи, а аз, стана 5 години, нищо не съм направил. И затова мисля, че даже ще разсърди от тези лица някои, както знаете. Друго - прочетох обяв¬лението, в което казваш, че ще почетеш пътуването на Панайот Хитов по Стара планина и животоописания на някои стари и нови войводи, и географски, и статистически [книги]. То е добре, но само да гледаш да не пишеш за моя живот нещо засега, че ще компроме¬тираме много хора. А колкото за измрелите нови или стари войво¬ди, то е добре и ще разпали младежите. Географските забележки ще им показват пътя. Засега нямам друго какво да ви пиша. Оставам ваш приятел и ви поздравявам. Да поздравиш госпожа Ната и дру¬ги приятели, които питат за нас. Аз, слава Богу, оздравях. Още мал¬ко ме наболява кракът, но мисля, че ще се видя напълно здрав.
Панайот Хитов
Белград, 17 септември 1872 г.
Н.Б.II.А., п. 61. № 8260
№ 478
Н. Т. Обретенов до Хр. Ив. Книговезеца
Бай Стефане Карагьозов, в Търново
Изпращам ви 20 вестника от вестник „Свобода“ от 12 брой и 20 от 13 брой. От тези по три задръжте за вас, а останалите изпратете на Васил, ако знаете Васил къде е. Явете му, че познатият му човек, който беше в Букурещ на Гротата, сега е тук и очаква отговор от него. Нека му яви по-скоро какво трябва да прави. Нищо ново няма засега в града ни.
Ваш приятел П. С. Златев
1872 г. 7 ври 28, Русе
Н.Б.II.А., п. 69. № 9321
Арх. т. I, № 1, стр. 11
№ 479
Данаил Хр. Попов до Любен Каравелов
Господин Каравелов!
Притворените писма днес приех, парите още не съм приел. Като ги приема от човека с идващата поща, щи ви ги изпратя. От всичко, което ми пише и на мен В. Л., виждам едни неразбории, на които би трябвало да се даде един край. Аз научавам от повече лица, че В. Л. съвсем своеволства, без да се допитва до никого за нищо. Ние знаем, че каквото и да трябва да се извърши, трябва да се свика събрание и според вишегласието да става всичко, а това той никак не смятал за нищо. А пък от друга страна, гледам, че се оплаква, че не го слушали. Че как ще слушат само него, когато това и Уставът не го гласи. Защо ли не приема той да се споразумява с другите около него членове, а върши всичко по свое мнение? За Д. Общи всички ми казват, че е заслужил и че зслужава, където и да отиде. А той пак стои и го укорява. Така също и с А. Хр. Попов, т.е. с брат ми, защото той искал да му докаже за някои неправилности, които последвали от страна на В. Л., а той обърнал другояче работата. Всичко това е, че той иска само неговият глас да се чува и неговите мнения - криви-прави, да се одобряват. Това мисля, че не е така, както той го иска. Затова не трябва никак да му давате повод за такива своеволия, защото тези негови своеволия ще пренесат големи разстройства на много места, които после никой не ще бъде в състояние да поправи. Затова както аз тук, така и вие му пишете и му направете забележка да се остави от тези безредици, докато е още рано. Брат ми А. Хр. Попов занапред няма да взима ни най-малко участие в народните работи само и само да се угасят тези недоразумения. Като прегледате писмата му, изпратете отговора му до мене отворен, че и аз ще му пиша.
И в Ловеч един от най-добрите работници, Д. Пъшков, все заради тези негови своеволия се е отказал вече от работата, а пък то така не се вършат тези работи. Ние вместо да гледаме да привличаме повече дейци, а то напротив, според своеволията си отпъждаме и най-добрите.
В поздрав Д. Хр. Попов
3 октомври 1872 г. (печат)
Н.Б.II.А., п. 102. № 43
№ 480
Министърът на Вътрешните дела в Цариград до Великия везир
Ваше Превъзходителство,
Донесен е напоследък до знанието на Негово Величество Султана рапорт на дунавския валия, с който той ни съобщава по какъв начин някои от привържениците на Букурещкия бунтовнически комитет са попаднали в ръцете на властта и как останалите са се пръснали на малки части. Водителите на този въстанал против отоманската държава комитет са коджабашиите, чорбаджиите и даскалите от Орханийската касаба и селата Къкрина (Къкрек) и Извор, а техните съучастници възлизат н 400-500 души. Това явява последното писмо на въпросния валия, с което той се отнесе до нас за упътвания и наставления. Министерският съвет се събра на заседание по този случай във Високата порта (Бабъ-Али) в петък вечерта на текущия месец, за да обсъди и размени мисли по въпроса. От сведенията, с които разполагаме, известно ни е, че непосредствените органи на революционния комитет от Дунавската област са повече от двадесетина души и вършат една превратна агитация, на която трябва да се тури край, като се арестуват и унищожат (изкоренят) главните им агитатори. От известно време насам едни неблагонадеждни хора, избрали България за арена на революционни опити, чрез пари и други средства залъгват и тревожат населението. От опит е известно, че колкото по-ненаказани остават подобни хора, толкова по-дръзки стават те в своите предателски деяния. Следователно, за да покаже своята мощ и своето решение да не търпи подобни неща, държавата трябва да накаже тези, които са в нейните ръце, чрез една специална комисия, която да се избере и изпрати немедлено в София, съставена от военни и граждански лица, със задача да произведе всестранна анкета и подведе под отговорност провинилите се. Образуваната за тази цел в София специална комисия не може да внуши доверие на местното население, защото тя става и обвинител, и съдия. Избраната оттук комисия да се председателства от Али Саиб паша, а за членове: Иванчо ефенди - член от Върховния съдебен съвет, и Шакир Бей ефенди - бивш помощник-валия в Багдат.
На тези същите се предоставя правото да избират измежду местното мохамеданско и християнско население, ако се окаже нужда, и допълнителни членове за тази комисия. На гореспоменатите трима сановници, известни по своя безукорен и правдив характер, да се дадат наравно по 15 000 гроша пътни пари. На Негово Превъзходителство Али Саиб паша като председател да се плаща и по 5 000 гроша месечна заплата, понеже е на действаща служба, а на Шакир бей ще се дава временно по 10 000 гроша месечно като чиновник без редовна служба. Очевидно въпросната специална комисия при изпълнение на своята задача не ще има нужда от войскова помощ. Без съмнение е фактът, че военната сила при подобни обстоятелства оказва голям ефект. Затова дадени са нужните инструкции на началника на втория корпус, Абди паша, да бъде готов при всяко поискване на помощ. Настоящото ни тескере, съдържащо тези наши мнения и мерки, ще бъде изпълнено, щом получи одобрението на Негово Величество Султана.
29 Нисан 1289 г. Егира
29 април 1873 г. [1]
БЕЛЕЖКИ
1. Запазихме датата, с която управляващият Ориенталския отдел при Народната библиотека ни предаде този документ. Тази дата не може да бъде вярна. През ноември 1872 г. назначената от Цариград чрезвичайна комисия, за да съди виновните по Арабаконашкия обир, вече е стъпила на българска земя. Да се мисли, че тя е получила назначението си едва в април 1873 г., е недопустимо. Ние проверихме също превода на датата от турско на европейско летоброене чрез добър специалист и преводът е верен. Остава да приемем, че преписвачът, с който библиотечният наш чиновник си е служил в Цариград, е направил грешка при копира¬нето. Преводът на целия документ, който поместваме, е направен от същия наш чиновник. Но той, като не е сверил или не е забелязал още в Цариград противоречието в преписа спрямо оригиналния текст, тъй и тук в София, когато вече превеждаше сам документа, не се е сетил или не е знаел да се замисли, за да ни даде някое по-възможно обяснение за грубата грешка - още повече, че ние му обърнахме внимание върху изникващото противоречие. Ние поставихме прочее документа по хро¬нологически ред на мястото, което му се пада по съдържание. Бележим това, за да освободим читателя от всяко недоумение. Чиновникът не е достатъчно само да знае чуждия език, но още да има сам научен интерес и да е предварително подготвен по съдържанието и значението на онези документи, които събира.
№ 481
Котленци до сливенци
№ 6
Братя, членове на ЧБРК,
В Стамб. Мехмед Ефенди
На честното ви [писмо], придружено с три устава, едва днес успяхме да отговорим. Причината на това е, че един от нас oтсъства почти два месеца време. Този ни брат бил пропаднал в тежка болест и с помощта на лекарите и на Бог едва е успял да оживее и да си дойде. Той днес е тук, но още не може да дойде на себе си.
При отсъствието на този брат ние почти нищо не сме направили. Но ето, че се получи една жалостна случка! Братът, който отсъства по своя работа, който по причина на болестта си се забави толкова, без да се надява, направил една грешка, която и ние не одобряваме, но няма какво да сторим, когато той със сълзи на очите си и със страшно заклеване в честния кръст и Светото Евангелие си изповяда грешката, за което ние му простихме, но с много напомняния друг път да внимава добре.
Грешката на този брат е тази: като знаехме, че той е най-верен в изпълнението на длъжностите си, предали му бяхме всичките билети да стоят у него заедно с другите писма. Той обаче лятос, при тръгването си, като му дострашало да ги държи на свободно място, рекъл да ги скрие на безопасно място, като ги обвил в други книги. Но за голяма жалост сега, като дойде и ги потърси на същото място, не ги намери вече. Според разказа му се вижда, че мишките са ги завлекли и разкъсали така, че днес ние нямаме нито един билет.
От тези билети бяхме разпоредили само 4, на които ви бяхме внесли стойността 10 л., а за жалост нито разписката срещу тях съществува, нито на 4-те билета кочанът им има, всичко е унищожено от проклетите му мишки!
Братът от жалост и скръб, че се е показал в тази случка като недостоен и неспособен, колкото беше болен, още повече се повреди от мислене и скръб. Ние обаче го утешихме, че станалото не се връща, но занапред строго да гледа и добре да пази всичко, което му се повери.
Прочее, мили братя, ние всички се сматряме за виновни и бързаме да ви известим час напред и да ви помолим и поискаме прошка. Да ни простите, понеже ние още като нови в тази работа не е възможно да не сгрешим в нещо.
Прочее молим ви, братя, ако е възможно, вместо онези билети да ни изпратите други такива, защото от сега нататък ще ни трябват.
Мили братя, истина е, че е много трудно и мъчно да се работи по тази идея, но няма начин, трябва да се работи полека-лека, за да оживлява и напредва делото. Наистина, ние още не сме намерили онези лица, които са ни нужни за настоятелство, но те чак тогава могат да се изберат, когато се умножат другите членове.
Наистина, досега ако се беше извършило очистването на онези черни души, за които ви явихме, много щеше да ни помогне в делото, но дано поне сега да се извърши това по-скоро.
Ах, мили братя, ние пак се връщаме на жалостната случка. Вие може да кажете, че да не би да сме с нещо злоупотребили и да ви ласкаем! Не, братя, не. Това недейте прекарва през ума си никога. Ние сме уверени във всичко на този ни брат и даже го съжаляваме, като го гледаме толкова огорчен сам на себе си за грешката, защото това му обърка повече здравето, а и ние ви се заклеваме в името Божие, че сме готови всичко да жертваме за милото си отечество и самия си живот, а камо ли да помислим за злоупотреби! Не дай Боже!
Както и да е, станалото не се връща. Ние обещаваме, че занапред ще гледаме строго да изпълняваме длъжностите си според устава. А колкото засега пак припадаме на молба и ви молим да ни простите, и час по-скоро да ни отговорите, за да се успокои и братът, за да може по-скоро да оздравее и да ни помага в делото, защото сме сами. Но да, с Божията воля да се умножим много. Дай Боже!
Поздравяваме ви с най-искрено сърце и сме вашите братя от ЧБРК.
18 8/ври 1872 г.
В Едренели Бохур Несим
Н.Б.II.А., п. 68. № 9163
№ 482
Христо Иванов Книговезеца до Н. Т. Обретенов
Търново, 30 октомври 1872 г.
Г. (скъсано)
В Русе
Този час приех известие, че от братята паднали някои и други в неприятелски ръце. Вземете нужните мерки за всеки случай. Писма и други работи прегледайте и скъсайте, защото излезли някои и други слаби в приказките си. Сношенията прекъснете временно, докато се известим за всичко. С една реч, нищо недейте изпраща, докато не ви известим. Ако сте изпратили нещо, то побързайте да ми явите, но дано не сте пратили.
Без повече, засега ви поздравявам
Ваш Христема ...
(скъсано) Cт. [1]
Мнозина от хората ни са уловили и сам Димитър паднал в рецете им.
Същите
Н.Б.II.В., п. 1. № 33
Арх. Обретенов
БЕЛЕЖКИ
1. Навярно - новият псевдоним Христемага, допълнен със стария - Ст. Карагьозов, който бил изличен или скъсан.
№ 483
Христо Иванов Книговезеца до Н. Т. Обретенов
Господин Петър Златев [1], в Русе
Тоя час приех известие, че от братята паднали някои и други в неприятелски ръце. Вземете нужните мерки за всеки случай. Писма и други работи прегледайте и скъсайте, защото излезли няколко момчета слаби в приказките си (истиндаците). Прекъснете сношенията временно, докато се известим за всичко. С една реч, нищо недейте праща, докато не ви разясним работата. Ако сте изпратили нещо наскоро, то побързайте да ми явите, но дано не сте. Много от момчетата са хванати и според слуховете сам Общият е паднал в ръце.
Търново, 30 октомври 1872 г.
Без повече, засега ви поздравявам
Cm. Карагьозов
„Биографията на В. Левски“ - 3. Стоянов, стр. 86, 1884 г.
БЕЛЕЖКИ
1. Н. Т. Обретенов – Русе.
№ 484
Любен Каравелов до Г. Живков
Брате Георги!
В Гюргево
Всичко, което осигуряваше една пълна бъдеща революция, се е уловило: писма, устави, окръжни и пр., всичко е в турски ръце.
Едно нещо само ни остава: то са няколко хиляди юнаци, които имаме в България. Но като са хванати неколцина от тях, то са взели да откриват и предават на турците своите другари. По този начин неприятелят ще извърже всички и ще ги кара, където иска, като овце.
Ако нашите не минат оттук и не вдигнат народа, който е отчасти готов, но без заповед не смее нищо да направи, то нашите неприятели ще мъчат, ще съдят и наказват света не като политически престъпници, а като прости хайдуци.
Това е едно нещастие, но има и още две други: второто е, че ние завинаги губим доверието на народа, който вече не можем по никакъв начин да вкараме в революция. Третото е, че Европа не ще да вземе никакво участие в разглеждането на съда на толкова нещастни работници и ще мисли, че ние сме далеч от това да бъдем способни за граждански права, и тогава ето ти „българската работа“ изкарана пак проста, а българите мъчени до неизвестна степен.
За да не бъде всичко това така, то трябва да се вдигне народът и да покаже що-годе негодувание към презрителния си тиранин.
През 1867 и 1868 г. българското оръжие се прослави чрез малцина юнаци и без народно съчувствие. Но сега, когато почти в цяла България съществуват комитети, работата ще е много по-силна, по-велика.
Затова, брате, без да губите ни минута, събирайте колкото можете повече дружина и минавайте отсреща да вдигнете народа срещу сегашните преследвания и да избавите страдащите.
Същото писахме и на Левски. Той не е паднал в неприятелски ръце. Здравейте!
Ваш Кара Мустафа
2 ноември 1872 г.
П. П. Приключеното час по-напред изпратете според надписа.
Н.Б.II.А., п. 60. № 7990
Арх. т. I, № 6, стр. 6
№ 485
Сливенци до Любен Каравелов
1972 г. 24 9/ври
№22
ЧБРК
Братя!
в Кара-Мустафа Бучукооглу
Получихме едно писмо от нашите братя в Едирнели Афузаи заедно с копията на онова писмо, което изпратихте до Аслан Д-оглу. В това ваше писмо извиквате всички юнаци, които се намират тука, да вдигнат пряпореца и по този начин да избухне революцията за освобождението на милото ни отечество. Но ние ще попитаме вас: знаете ли в какво положение се намира нашата свята работа, че така нечакано провождате известие за въстание-то? Ако не знаете, то трябва да ви опишем положението си и тогава вярно да си направите сметка. Ние нямаме, може да се каже, нито една нова пушка, а всичките ни, които се намират тука, са стари, половината френски (с капсул) и половината с кремъци, които са най-лоши и най-негодни за тази работа; второ, пари нямаме и трето, свестни началници ни липсват. Ако ни изпратите първите и третите, то ще можем да извадим до 500-1000 души с оръжие. Сетне казвате, че се надявате за помощ от Сърбия и Черна гора. Да ви кажем, че ние не трябва на никого да се надяваме, а само на десницата си, тя ще ни избави. Докато не видим, че Сърбия и Черна гора са се заловили с неприятеля, дотогава нито (стъпка) не правим така неприготвени, както сме сега. Нека се заловят първо те, сетне, като ги видим, че се бият веднъж-дваж, ще се вдигнем и ние, макар със сопи, с коси и с брадви.
Братя, ние не знаем кое ви е накарало толкова бързо да ни известите и да искате да станем на крака, но като има някоя положителна причина и толкова силна, че да може да унищожи силата на Устава, то ние сме готови да подадем ръка и да се бием, докато имаме в тялото си и една капка кръв, и най-малката сила. Бъдете уверени, че и българинът знае да умира на бойното поле за отечеството си, но не е прав[илн]о напразно да се лее кръвта ни.
Най-малко се иска още една цяла година да се готвим, да събирате пушки, пари и началници. Без пари, пушки и началници нищо няма да стане. Щом получихме горното, ние, членовете, се събрахме и след едно дълго и сериозно разискване решихме да ви напишел следващото.
Това е нашето положение и мнение. Другите места не знаем, но ако те са готови да тръгнат, то на драго сърце ще ги сподирим и ще им дадем братска ръка в тази свята работа.
Н.Б.II.А., п. 68. № 9128
№ 486
Хр. Ив. Книговезеца до Н. Т. Обретенов
Търново 25 9/врия 1872 г.
... (Обръщението заличено)
В Русе
Писмото ви от 20. този [месец] приех навреме заедно с качето.
От геометриите 25-те сме продали, за които ви внесохме стойността. От последните 30-20 изпратихме в Загоре, а 10-те - в Ловеч, но не сме им събрали още парите. Нямаме точни сведения още за приключението. Тези дни ще дойде главният книжар, който намерихме в Захра, и като се споразумеем, ще ви пишем подробно за всичко.
Пишете на Г. Петков в Букурещ за печатите, които му поръчахме, нека ги направи и ни ги изпрати. Приключвам писмо до него. [1]
Н.Б.II.В., п. 1, № 737
Арх. Обретенов
№ 487
Панайот Хитов до Българския централен революционен комитет
Господа членове на БРЦТК, от София дойде един калугер, който е бил игумен на Драгалевския манастир. Този манастир е близо до София, на един час път. На този калугер името му е Генадий. Той казва, че бил член на Софийския комитет. Като са хванали Димитър Общи в Тетевен и го докарали в София, изказал няколко души от София и от селата. Изпратили от София жандари да уловят и игумен Генадия от манастира. А Генадий успял, та се метнал на коня си и побягнал. Дошъл в Сърбия. Дойде при мене и ми разказа работата - какво се е случило. Колкото е могъл да узнае за издаването на работата, ми каза, че Димитър е хванат в Тетевен. Крила го е една жена вдовица. Същият Димитър, когато са дошли да го хванат, той се преоблякъл с женски дрехи и натоварил на един кон нещо парталак и едно дете с него. Боже, че е жена и че иде по терлици, както имат обичай тетевенките да ходят да носят хляб на овчарите, така го видели турците и го хванали. Сиромах Димитър, то се види, че е забравил да носи револвер нощно време или е друга причината. Аз съм нем, като е ходил лятос в Пловдив, та променял паспорта си, да не му е дал този план гръцкият консул. Но било какомо драго. Аз виждам, че няма практични хора, няма и съгласие между Левски и Димитър. Но гореспоменатият Генадий ме пита да му кажа къде е Комитета и иска да дойде в Букурещ и да търси комитет. Но аз му казвам, че аз не зная нищо, както е и право, че не зная, както не съм познавал досега и споменатия игумен Генадий. Но със всичко, че не съм познавал досега Генадия, сега виждам, че той наистина е бил замесен в работата. Очаквам от вас отговор какво да правя с Генадия. Също питам и за мене, ако намерите вие за нужно да дойда при вас, пишете ми.
Физиономията на наречения Генадий — години 40, възраст средна, снага умерена, коса черна, малко побеляла, лице червено, очи черни, лик валчест, нос умерен, коса гъста, на сърце здрав разговор сръчен, наглед е храбър. [1]
Н.Б.II.А, п. 61, № 8263
БЕЛЕЖКИ
1. Писмото е без дата. Трябва да го поставим във вто-рата половина на ноември 1872 г. Към него се отнася следната бележка на Панайот Хитове дата 28 ноември с. г., която в Народната библиотека носи еднаква сигнатура: „Година 1872: ноемвриа 28, аз - Панайот Хитов, като седех у Белград и все слушах що ще се случи по бедното ни отечество. Нищо е не чуваше и ето извенъж дойде един калугер от София, побегнал от манастира Драгалевски. Този манастир се намира близо до София, на един сахат растояние, под планината Витоша. На калугера името му е Генадия. Този калугер, като ми разказа, че е бил умешан у народните работи, тоест у Комитета. Но Комитетът таман се беше малко турил наред. Ето, че ми каза игумен Генадия, че са уловили около 50 човека от Тетевен, от Орханието и от софийските села. И ми каза, че на това излавяне е била причина хазната, която отнели участниците на комитета. На тези участници главатар бил Димитър Общи. Като ми каза, че е Димитър Общи, аз познавах този Димитър върло добре, защото реченият Димитър Общи 68-ма година дойде от Гирит. Той беше участник в Гиритската буна и по-напред е бил участник в Италия с Гарибалди, тоест 1866-та. Като дойде реченият Димитър от Гирит и ме намери в Белград, ме замоли да им дам средство да идат у Турско като хайдути и да насърчават народа. Аз пристанах и им дадох пушки и други потреби и отидоха, но не ща да изповядам на сино що се е случило с техното ходене. Беше 69-то лето, като им дадох средство, та отидоха, и им показах с кого да идат, да не пострадат. Аз им показах Коста от влашко село, който беше 1864-то лето с мене, и им показах Тодора от Чипровци. Но на Коста не му е изпило зарака да иде с тях, а Тодор отиде. И както беше познат Тодор по Берковската област, аз мислех, че ще направят работа. Но несъгласието не им дало да бъдат дружина, както е Бог дал, ами се скарали и се разделили. И този Тодор със своите момчета взел по нещо и се върнал в Сърбия, а реченият Димитър Общи с Христо от Пазарджик, касап Велиоло и Михаил от Самоков се отделили от Тодора и ходи-ли по Берковската планина и по Пиротската. И ги обкръжава една потеря в Пиротската планина - горе на соватите баш, под три чуки, където се взема реката па отива у село Доикинци. Избиват Христа и Михаила, а Димитър Общи побегва и идва у Белград, и ми каза, че му избили другарите. И така стана, и замина за Браила. И така по Димитровден и аз отидох у Браила. И се върнах, та отидох на мошията содица при Николаки Балкански. Около Коледа ето че дойде и Димитър Общи и седя до март при нас. И пак иска да помагам да иде у Балкана. Но аз не щях вече да му давам нищо и тъй той стана и отиде у Браила. И събрал десетина момъка, които имали по 15 или 20 жълтици, и ще ги води в Балкана. И им казал, че ще ги заведе в Сърбия и оттам ще ги изведе в Балкана. И тъй завел ги до Белград и им взел париците да им купува нужните потреби. И хванал да се крие от тях. И тъй тия, като хванали да го търсят, той побегнал у Смедерево и оттам заминал за Атина. И есента пак си дойде, и дойде право при мене, и ми се оплака, че другарите му, с които щял да ходи в планината, го излагали и не рачили да идат, и той затова побегнал от тях и отишъл в Смедерево, и продал от пушките, които бил купил с техните пари. И отишъл у Гръцко и се намерил с Леонида, който го бяха уловили, чини ми се 66-та година, в един манас-тир и го бяха закарали в Цариград. Този манастир, в който беше уловен Леониди, е около Серес, ми се струва, и тъй мой Димитър ми разказа, че се виждал и с Короневу, и с още други капитани. Но аз не вярвах да ще да бъде гръцки шпионин, но мислех го, че ходи да лъже да се храни и той при-седе при нас и тази зима. Пролетта аз заминах за Сърбия, а него оставих при Николаки Балкански - да помага на мошията и да се храни. Но подир мене два месеца ето, че ми пише господин Данаил Попо(в) из Турну Мъгуреле, че е дошъл Общи у Могилица и иска да иде при Дякона. Но питат мене аз как ще река. Аз помислих и им отговорих, че Димитър е добър, ама е инат и сърдит, но е малко практичен в тези работи. Ако ще Дякона, нека го прибере. То е на комитета знанието - както ще Дякона. Но сетне добих отговор, че е отишъл при Дякона".
Под № 8263 имаме в Народната библиотека три листа. Тук е преписан първият лист, изписан и от двете страници, които бихме отбелязали под № 8263“. На втория лист следва копие от писмото до Централния революционен комитет без дата, но отговаряше по време и по съдържание на тук дадените бележки. Това копие дадохме и трябва да се смята № 8263б. Третият лист съдържа копие от писмо с интимен характер - разбира се, всичко е писано от ръката на Панайота.
№ 488
Данаил Хр. Попов до Централния революционен комитет в Букурещ
Господа!
Вчера дойде човек от Тетевен и ни разказа следното: за Димитър Общи бяхме чули, че откакто го хванали него, уж той предавал, изказвал всичко, [но] не е истина. Този човек бил очевидец там, защото и неговият брат е уловен. Димитър казал сам, че той е същият, когото търсят, и че парите той е взел за народна цел. Представил се за сърбин. Посочил два паспорта - гръцки и италиански. За съдружниците си той казал: ние бяхме трима души в тази работа, единият се уби в Русе, втория съм аз, а третият го няма тадева, т.е. Левски, той се отдалечил от тази страна преди два месеца и не го зная къде е. За брат ми, като го питали дали го познава, той казал, че никак не го познава. Това също казал и брат ми. А всичкото зло, което е сполетяло брат ми, е затова защото у него намерили 2 или 3 нови револвера, за които го питали на кого са. А той казал: мои са и ги имам за продан, защото аз съм търговец човек. Питали го за билетите им, а той казал, че ги има у тях си, в диугена си, и така го оставили настрана, защото е болен. Той с х. Иванов син - малкият, държат ги в спитала. Няколко от тях държат в един хан под наблюдение и няколко са в затвор. Това, което казвахме за Димитър, че уж бил свободен в конака, не е истина. Той бил най-строго вързан и повечето хора, от тях две-три жени, много са мъчени, но откакто ходили там четирима души консули от Русе, отслабнали изпитите им и мъките им. А всичко, т.е. главният източник на започването на работата е оттук. Двама души от онези, които са били в обира на пощата, една вечер седели в къщата си, говорели за търсенето, което ставало от страна на турците, за обирането. Така казвали те помежду си: нека да търсят колкото и да щат, не могат от нас да извадят нищо, само да не би да хванат еди кое си овчарче, което знаело работата, че тогава може да излезе нещо. В това време двама от турците подслушвали на вратата им и като чули това, изведнъж потропали да им отворят. Така отворили и щом влезли, започнали да ги разпитват за какво са говорили. Те казали, че си говорели за свои работи помежду си. Тогава ги хващат и започват да ги мъчат и бият зверски, те не казвали нищо до втория ден. Тогава на единия жена му, като видяла, че горели мъжа й с нагорещени железа по цялото тяло, така че били вече на смърт, тя тогава захванала да вика да го оставят, да го не мъчат, защото той не е крив, ами онези, които са я накарали нея да им меси 36 хляба. Мъжът ѝ, като чул това, извикал ѝ да мълчи, но тя не престанала. И така турците вече се уверили и като чули, че онези, дето са ги накарали да месят хлябове, били от х. Ивановите синове от Тетевен, отиват и бастисват там. Вкъщи била само старата им майка. Тя казала, че не знае нищо, нито познава Димитър, за когото те са я питали, защото онази жена казала, че хлябовете ги приел някой си Димитър — главатар техен. Турците отиват после, ги излавят синовете х. Иванови и х. Иван, докарват ги у дома им, за да разпитват за Димитър и прочее. Мъжете, ако и да отказвали с решителност, че не познават такъв човек, но една от жените им, т.е. на по-младия син х. Иванов, като видяла, че ги бият страшно, ѝ прилошало, започнала да вика защо не го кажат, защо казват, че не го познават. Тогава мъжът ѝ налетял към нея да я съсече с нож, а турците го възпрели и закриляли нея. Връзват ги и ги затварят. Също и старата им майка много са я мъчили, защото тя никак нищо не е казала, ако и да знаела. А на младата жена дали 20-30 лири, за да не се бои и да им изказва всичко, от което, като узнали, че и конят на Димитър е на техния хан и че Димитър го е завела еди коя си жена в Гложене, тогава хващат и онази жена и я подкарват със себе си към Гложене. Тя казала, че наистина имало с нея един човек, когото тя не познавала, защото тя си отивала там по своя си работа, че като стигнали край Гложене, тя се отделила от него и не знае този човек къде е отишъл. Жената твърде много я мъчили и били, но тя не казала нищо. Тогава отиват при Васил Йонков и започват да го питат за Димитър. Той, като видял, че е зле работата, потеглил с револвера си на тях, но пустият револвер не хванал; потеглил повторно на себе си, пак не хванал. Тогава го хващат, връзват и го бият страшно. Оттам тръгнали за Димитър, когото настигнали в Черъково. Той, като видял, че е навярно предаден, турците го наобиколили с пушки, опрени в него. Той, ако и да е имал в себе си револвер, не е бил на леснина, защото [Димитър] бил облечен със селски дрехи и идвал за тука. Тогава попитал кого търсят, а те казали: Димитър. Той им отговорил, че е той същият. Тогава го свалят долу, за да го бият. Той им казал: да не ме биете, ако искате да узнаете нещо, ако ли ме биете, нищо не ще ви кажа. Всичко това не било напразно. Те го връзват добре с железа и го закарват в Тетевен, но той не изказал никого освен, че той е в тази работа и че са трима души, както по-горе казах. След това започнали вредом да ловят хората. Когато бастисали и едного, който бил касиер, и намерили в парите му и билети разписки, то той казал, че тази работа той я е свършил с Мал-Миддиру - турчин някой си изедник, и с други още няколко души турци от Орханието. Тогава улавят и тях, които са смазани от бой и мъки. Ето цялата истина за започването на тази работа.
В Ловеч, както ви бях казал, хванали само онези двамата и един поп, който бил в същите действия. Чуваме, че започнали да търсят и във Враца, но никак под име на комитетски работи, това никъде не се чува, ами търсят хайдуците, които обрали пощата. През деня си беше тук познатият ви арменец г-н Ованез Аладжаджиян - човек добър и с патриотични чувства, който съчувства и на нашата народност, и ето какво ми каза: той ходил преди няколко дни в Плевен и там научил за брат ми. Една вечер свикал няколко души от първенците българи на разговор, и по-между другото отваря реч за това и им предлага да направят едно прошение до правителството, в което да уверят за брат ми, че е човек чист от тези работи. И така той ще посредства при местното плевенско правителство да потвърди прошението им и така да проводят в София или в Русе до Пашата, за да го пуснат. Тези изедници отказали на това предложение и рекли, че каквото си е търсил, той го е и намерил. Тогава един от арменците, който се бил малко по-кефлендисал, започнал да ги псува и укорява като едни магарета, като ги наричал всякак вече и ги изпъдил от къщата си. На следващия ден същият арменец, който беше с мен у вас, отива при каймакамина, който е негов близък приятел, и отваря дума и успява да го увери, че той не е такъв човек, защото казал: аз познавам отблизо твърде добре цялата им фамилия. И го молил да пише той от своя страна една молба до пашата и да го увери в това. И така според неговото доказателство каймакаминът се уверил и писал за това на пашата, а какво ще стане, още не знаем. Този господин Ованез отиде в Русе и пак ни обеща, че ще гледа по всякакъв начин и оттам да посредства за това. Когато разказал на каймакамина в Плевен за брат ми, казал му и това: трябва да знаете и това, че тукашните чорбаджии, които са най-паче в мезлича, те всичките са гонители на тази фамилия, (нам), и така аз зная добре, че ако ги питате тях за него, те ще ви говорят противното. Това и станало. На втория ден свикал мезлича и при другите отворил дума и за това. И така нашите кучета говорили много противно. Каймакаминът им казал: ако го познавате, че е добър човек, направете една мазбата, дайте ми я да я потвърдя и да я изпратим, за да се пусне човекът. Те отговорили, че не искат да се мешат в такива работи и че не го познават какъв човек е той, най-много защото го били виждали, че всякога и често идвал тука, във Влашко, затова не знаят какво е работил и не могат да отговарят за него. Тогава каймакаминът се уверил в думите на г-н Ованез и му съобщил всичко, което тези кучета говорили. Господин Ованез уверил пак каймакамина, че братовото ми дохождане тука не е било за друго, а само защото половината наша фамилия е тука, затова всякога е дохождал при нас и е донасял и занасял по някои неща за продан, за да си покрива разноските. Накрая турчинът останал уверен в това и казал, че е писал на пашата. От друга страна, същият господин Ованез знайте, че ще може да издейства нещо в Русе, защото там е познат със всички първенци турци - дано стане нещо да го извадят. Вижте сега доколко са кучета нашите кръстени турци - чужденците да се стараят за нашето добро, а те да гледат още да угнетяват. Тези магарета са следните: х. Константин х. Паков - най-първо турско мекере, Пеко х. п. Георгиев от същата фамилия, турски блюдолизец, брат му Таки х. п. Георгиев, който в 1863-1864 г. предаде един плевнелия, който беше донесъл един вестник от покойния Г. С. Раковски. Така навръх Разпети петък изловиха 10-ина души и ги закараха пеша в Ловеч, оттам във Видин, от които единият умря там в затвора и остави 5-6 дребни сирачета, друг един младеж на име Константин Йорданов обезумя, а днес, слава Богу, е добре и се намира във Виена комисионер, а другите едва пуснаха след много мъки. Това предателство той направи чрез Владиката Пали-Света. Четвъртият от тези магарета е Симеон Кушин - едно диво магаре, което не знае нито името си да напише и когото имат турците в конака, за да им носи огън на чибуците, а пък той се мисли, че е ааза в мезлича. Петият от тези зверове е Теодор Вацов - върл неприятел на българите, а върл приятел турски, който почти винаги води турците у дома си и кара жените си да им слугуват и да им поливат вода на ръцете, когато се връщат от пикаенето си. Този пес е от такава фамилия, която се нарича Кучовци, защото неговите деди и бащи са изпояли света навремето си. Тъй също и вуйчо му Христо Кучоолу, който е краставо мекере. [Всички те] продават честта на дъщерите си на турците за едно „аферин, Христо Чорбаджи" и прочее.
Без повече, като ви поздравявам оставам ваш
Драгомиров
2-14 декември 1872 г.
На по-първото ми писмо не ми отговорихте още, не зная защо.
Н.Б.II.А., п. 63. № 8627
Арх. т. I, № 10, стр. 160
№ 489
Н. Т. Обретенов до Д. Горов
Бай Димитре!
Преди бях ви явил за Доганов, че е уловен от правителството и е затворен. Вие знаете вече, че от Цариград са определили ко¬мисия да отиде в София и разгледа някакви си работи, т.е. според писанието на вестниците, тя (комисията) миналия петък при¬стигна от Цариград в града ни и в неделя с особен вапор замина за Лом, откъдето ще замине за определеното си място. В тази комисия е и хаджи Иванчо. Тя, като слезе в града ни, разгледа делата на Доганов и като не го намери за виновен, (а само просто предаден) го пусна. Два дни след неговото запиране се търси и Георги Живков, но понеже го нямаше тука и не се знае какво се е случило с клетия!... Засега ни няма нищо освен да се озъртаме като изтървани зайци и да гледаме откъде ще дойде ловецът. Театърът [драмата] „Крум“ се забрани от правителството, макар и читалището да е дало жалба, но пак им се казало, че не бива. Сега не остава друго освен да се представи „Хаджи Айват“ и „Карагьоза“ - турска комедия. Попов я знае, нека ви каже колко е морална. Холан Карагьоз бурда бакъ сенда буна бакъ нео ингилис [1] чака се... Научаваме нещо за чиобска, ако сте известни и добре свети¬ни, но със скарата, където печете рибата. Ами брат ми Попов как е? Оздравя ли и какво прави? Как си бе, братче, скачаш ли, скачаш ли, ниос ба кукуллу, живей, брате, и се пази строго да не се повредиш пак. Недей ходи никъде, освен гледай в Гюргево да се заловиш на някоя работа. Засега толкова и като се видим, ще се разговорим надълго. Поздрави всички приятели и приятелки. Утре вечер пак ще се наказваме с винцувата майка, ако искате биоиорионус оннъдъмъ му [2] навън, това тука не е кърхама аннъдънму [3], и целувам ви всички ви братски. Бай Димитре, аз научавам, че ти било името Христо, дето ще се каже - за Рождество ще ядем прасе, и тъй с Богом останете си.
Ваш Каврак
5 декември 1872 г.
На Попов батьо му си дойде завчера. [4]
Н.Б.II.А., п. 69. № 9429
БЕЛЕЖКИ
1. А бре, човек, пред тебе е Карагьоз, а ти виж оня англичанин... (тур.).
2. Заповядайте, разбираш ли... (тур.).
3. Това тука не е публичен дом, разбираш ли... (тур.).
№ 490
Данаил Хр. Попов до Централния революционен комитет в Букурещ
7 декември 1872 г.
Господа!
С миналата поща ви писах, вярвам да сте го приели. Днес тук дойде г-н Ованез Аладжаджиян, арменецът, за когото ви писах, че той се е турил да посредничи за брат ми. Ето какво ми каза: През деня като са дошли от Цариград в Русе, тримата души, които се изпращат от София, за да разгледат как стои работата навярно с изловените, от тези трима души двама са турци - единият е Шакир бей, когото и аз познавам като твърде добър човек, вторият е един друг паша, третият е краставото куче х. Иванчо. Те, като стигнали в Русе, г-н Ованез, защото има добро познанство с Шакир бея, незабавно отишъл при него и покрай другото му разказал за брат ми, като напълно го уверил, че не е виновен, че цялата му вина е, че у него имало два револвера. По този начин той му обещал навярно, че като отидат там, ще го освободи. За х. Иванчо казва така - той, за да се покаже на българите, даже и на турците тамошни, че заслужава много при правителството, хората тамошни, които искали да отидат да го посетят, не ги приемал и с презрение казвал, че няма време сега, и така ги връщал. В Пашинския конак, в мезлича самият ваалия, като разговарял с другите аги помежду си за него, на което присъствал и господин Ованез, че като говорели за х. Ефенди, пашата се обърнал и рекъл: този човек, ако беше свестен човек, той нямаше да гледа за една заплата, която му дават в Цариград, да прави толкова си киутулуци [лошавини] на народността си; такъв човек не трябва да се счита за нищо. Освен това един българин габровец, добре изучен, който е на железницата, казал пред повече хора, че него, х. Ефендията, като отиде сега нагоре за София, без друго подир някой ден ще се чуе, че са го убили. Той казал, че за това има нарочно отреден човек, но доколко това е вярно, не зная. Сега засега в тази бъркотия не би било добре да го убиват - ако е това тъй приготвено. Същият ми каза още, че един даскал много го търсят навсякъде, ясно е, че е за бай Пеев. Така също още повече търсят и един друг, който е бил другар на Димитър, т.е. В. Левски.
Казва, че на ден по 20—30 депеши идват в Русе и оттам пък повече бият [депеши] за навън вредом, все за него. Имат му и портрет. Случи се, че видя у мене един негов портрет, на който е с униформа, в голям формат. Като го прегледа добре, каза, че този, когото търсят, комуто и портрет имат, прилича на този, т.е. прилича на същия него. Тогава аз му казах, че този е един мой приятел влах, офицер, и така се замаза работата. Той днес замина за Плевен и като отиде там, ще накара каймакамина, който е негов човек почти, да пише пак в София за брат ми. Вярвам, че с това негово посредничество - наистина приятелско и патриотично, ще може да се отърве брат ми. След някой ден той ще дойде пак тука и ще видим какво е станало. Ще ви пиша пак.
С вестника не знаем как отивате. Преди една седмица не дойде в сряда, както трябва да идва, и сега пак така. Не зная защо не отдавате на това внимание - вестникът излиза в събота и тук можеше да го приемаме в понеделник, а той идва едва в сряда, сега пък чак след една седмица - това не е от малка значимост. Пишете на Васил да има предвид това, което ви явих. То е от най-верен извор - каза ми още, че преди 1-2 седмици, а и сега може, вредом по всички тукашни градове са изпратили много гърци шпиони, и българи няколко, за да разглеждат дано могат да узнаят дали наистина оттук са изпратени изловените комитетски хора. В Букурещ имало няколко души гърци, добре облечени като търговци, едни играли роля картофорска, други - друга, но от тях повечето се върнали и казали, че нищо такова не съществува във Влашко. За тука, в Турну [Мъгуреле], самият валия питал г-н Ованеза, защото той му казал, че е идвал тук, как стоят тук работите, има ли някоя такава миризма. А той го убедил така: аз, колкото за Турну, мога с главата си да ви уверя, че съвсем нищо не съществува, защото аз имам такъв приятел близък там, т.е. мене, който не би ми скрил нищо и който наистина е познат като добър патриот българин, но уверявам ви, че не съществува нищо такова - [ох-ох - не знаеш, побратиме Ованезе, с кого имаш да правиш и не знаеш в коя къща спиш - мислех си аз, когато той ми разказваше това]. Но както и да е. Аз познавам този човек от много време за твърде добър и с патриотични чувства човек, който ако и да е от чужда народност, но аз съм уверен, че той на нас, българите, не ни мисли злото. Той е избавил, скрил в къщата си един път покойния Раковски - това [станало] в Шумен, където за малко щели да го уловят - и после го преоблякъл и го и пратил във Влашко. Той ми каза още, че турското правителство, защото вижда, че не може да узнае досега откъде е тази работа, съставило си идея, че без друго е от Русия, защото Димитър Общи никак не е казал откъде са натъкмени, само казал, че нашето наумяване е от Бога, за да си отървем нашето право от турците, с които вече не можем да живеем. В Силистра, казва, са уловени двама руски шпиони с някакви хартии - за това нищо повече.
Драгомиров
Н.Б.II.А., п. 63. № 8628
Арх. т. I, № 11, стр. 165
№ 491
Г. Т. Икономов до Кирияк Цанков
Гюргево, 9 декември 1872 г.
Бай Цанков!
В Букурещ
Научаваме тук от едни пътници софиянци и казват, че Стоян Пандура, който беше обрал пощата, не бил хванат, а избягал в Сърбия заедно с другарите си и с взетите от пощата пари. Научаваме още, че някой ханджия извън София го мъчили да каже нещо и жена му, като гледала, че толкова зле го мъчат, започнала: защо не кажеш, бре, та да те не мъчат, с кои разговаряше онзи ден. После мъжът, като видял каква е работата, казал на неприятелите: оставете ме да кажа какво е. И така, като го освободили, отдръпва се малко назад, изважда от джоба си един малък револвер, прицелил се в жена си в гърдите, която в същото време пада мъртва на земята. И пак не могли да изпитат нещо от него. Защо уби жена си? Убих я, защото можеше неправедно да накладе на огъня един цял народ.
Комисията заминала през Русчук миналата събота и преседела един ден. В комисията — хаджи Иванчо, няколко зелени и един руски посланик. Хаджи Иванчо, като бил в Русе и като разпитал за Доганов, че бил просто предаден, пуща го. Подир него търсили Георги Живков, но не могли да го намерят. И досега не зная какво се е случило с него. Комисията е посрещната на Никополската скеля от 100 души войскари. За тази работа протестирал Игнатиев и Екзарха. Комисията заминала за Плевен. Още нямаме отговор как са постъпили.
Бай Цанков, вярвам, че сте се потрудили за приемането на момчето, което беше с мен дошло в Букурещ. Ако не сте говорили още, ще ви моля да се потрудите да ми направите едно добро, с което крайно ще ме задължите. Очаквам отговора ви с нетърпение и вярвам, че ще ме зарадвате с писмото си, което очаквам. Засега като те поздравявам и оставам в здраве, твой Кара Георги.
След пускането на Доганов запирали в Русе няколко момчета за същата работа и като не изпитали нещо, пуснали ги.
Сбогом, същи
Георги Т. Икономов
Н.Б.II.А., п. 102. № 44
№ 492
Данаил Хр. Попов до Централния
революционен комитет в Букурещ
Господа!
Това е трето писмо, което ви пиша. Вярвам да сте приели другите две, които бяха адресирани до господин Сп. К. Настоящото ми [писмо] не е за друго, само да ви кажа да видите във влашкия вестник „Ромънул“ от 9. т.м. каква дописка е взел от един немски вестник, която е изпратена от Русе, разбира се, от някое краставо паликаре.
Тя носи заглавие „Българският черковен въпрос". Той, ще видите, ви казва, че в Русе станала революция от млади българи, изпратени нарочно от града ви затова, у които са намерили много прокламации към българския народ за общо политическо въстание. На това не трябва да се замълчи, мисля, но да му отговорите както му прилича на такова магаре, каквото е онова, което е писало такива бълвочи в онзи немски вестник. Отговорете ми какви известия имате от Васил. Здравейте!
Драгомиров [1]
12/12 72
Н.Б.II.А., п. 103. № 45
БЕЛЕЖКИ
1. Адрес: За Л. К. в Bucurest.
№ 493
Али Саиб паша от София
до Великия везир в Цариград
Изпращат ви се по първа поща книжата по смъртната присъда на Дяковала Димитър, издадена днес на законно основание. Въпросното лице доброволно се е признало да е изпратено от Белградския бунтовнически комитет, който го е препоръчал на Браилския, а този последният пък го е определил да бъде в услуга на Ловчанския такъв - да обикаля българските села и да събира пари за Комитета, също така и да въоръжи комитетските членове против турската държава. Въпросният Димитър умишлено убил с пушка в Орхание дякона - заместник на Ловчанския владика, по заповед на Комитета от този град. Начело на голяма тълпа същият с пушка в ръка разграбил конвоираната от трима войници държавна хазна на път от Орхание за София. По тези причини моля да се издаде Височайшето Султанско Ираде за незабавно изпълнение на произнесената смъртна присъда.
София
13 Теввал 1288 г. от Егира
14 декември 1872 г.
Из Цариградския архив по обира на Орханийската поща
№ 494
Министерският съвет в Цариград до Султана
Ваше Превъзходителство [1]
Министерският съвет се е занимавал с телеграмата на председателя на Софийската извънредна комисия, Негово Превъзходителство Али Саиб паша, относно арестувания Дековала Димитър, член на Белградския бунтовнически комитет, образуван със задача да се внесе смут сред населението. Както става ясно от съдържанието на вътрешната телеграма, Дяковала Димитър сам се е признал за един от водителите на размириците. Същият умишлено убил в Орхание дякона - заместник на Ловченския владика, и обрал с оръжие в ръка държавната хазна по пътя Орхание-София. Комисията го е осъдила на смърт въз основа на непринуденото му самопризнание. Делото заедно с обвинителния акт и присъдата са препратени в криминалното отделение на Министерството на правосъдието, където, както си е редът, ще бъдат прегледани. Предвид обаче обстоятелството, че въпросната организация е образувана с цел да се вдигне революция в Румелия (Румили) и че тя е пристъпила към изпълнение на своите замисли, едно спешно изпълнение на издаденото спрямо главихте смутители наказание, няма съмнеие, ще послужи в сегашния момент и положение на нещата за до6ър пример на всички членове на гореспоменатата революционна организация. Комисията моли телеграфически да се приведе в изпълнение наказанието на Дяковала Димитър, понеже сам се е признал за автор на приписаните му злодеяния. Каквото обаче заповяда по случая Н. В. Султана, ще бъде изпълнено. По смъртните присъди на другите членове на комитета, които Софийската комисия ще издаде въз основа на закона, ще се произнесем последователно при получаването на нужните донесения.
29 Теввал 1289 от Егира
18 декември 1872 г. Р. Хр.
Из Цариградския архив
БЕЛЕЖКИ
1. Министерският съвет употребява тук израза „Превъзходителство”, а не „Величество“, понеже писмото е отправено до първия секретар на Султана.
№ 495
Първият секретар на Султана до Великото везирство
Чест ни е да ви доложим смирено следното.
Вашето тескере заедно с приложената към него телеграма са поднесени на Н. В. Султана, който благоволи да заповяда да се издаде утвърдително ираде по съдържанието на вашия доклад. (За смъртната присъда на Димитър Общи – бел. П. Н.)
30 Теввал 1289 от Егира
19 декември 1872 г. Р Хр.
Из Цариградския архив
№ 496
Али Саиб паша до Великото везирство
Понеже се е установило, че арестуваният напоследък в Ловеч водител и инициатор на размирието, Васил Дякон Левски, е подбуждал турските поданици да въстават с оръжие против държава - та, че в замислените смутове е бил подстрекател и ръководител, че произнесените от него речи и публикувани книжа са дали конкретни последствия и че когато в Ловеч навлизал насилствено по къщите, убил, за да не бъде заловен, един слуга. За всичко това той е осъден съгласно имперския закон на смърт. Мазбазата, която съдържа издадената против него присъда, ви е изпратена по поща. Молим издаването на султанско ираде за привеждането ѝ в изпълнение.
София
14 Кянун-и-сани 1288 г. от Егира
14 януари 1873 г.
Из Цариградския архив
№ 497
Данаил Хр. Попов до Централния революционен комитет в Букурещ
Господа!
Писмото ви от т.м. приех и видях съдържанието му. При всичко, че през деня ви телеграфирах как научихме за В. Л., че е уловен, но вчера дойде човек от Плевен, който познава Левски твърде добре, и ни каза, че не е бил той. Този човек ни каза, че нарочно отишъл два пъти да види с очите си и да се увери дали е той, но като го видял твърде, узнал вече, че не е той, а един съвсем непознат човек, облечен в дервишки дрехи, който бил много свързан (окован) в железа, имало с него до 15 души заптиета, които го водели в София. Днес пак дойде тук човек от Никопол, който ни казва, че Д. Общи ще го обесят в София, други 16 души решили да ги закарат в Цариград, а оттам - на заточение. Останалите изловени ще ги пуснат, но не знаем брат ми между кои е. Друго още казва, че във Сливенския балкан уловили 30-40 души, които казали, че те са из балконите още от времето на х. Димитър, те са обрали тогавашната поща по причина неправдите, кито турското правителство прави ежедневно на българите и не ни дава правдините. Тях ги закарали в Цариград. Това доколко е вярно, не зная. Той казва, че и вестник „Дунав“ го пише това така. Засега, като съм без повече, ви поздравявам и съм
Драгомиров
18 януари 1873 г. т.м.
Н.Б.II.А , п. 102. № 48
№ 498
Данаил Хр. Попов до Централния революционен комитет в Букурещ
Господа!
При всичко, че ви писах все под днешна дата, в което ви казах, че известието по залавянето на В. Л. не е вярно, ето какво ни казва. Казва, че в Ловченската каза е уловен Дякона. Под тоя вид узнали турците, че такъв един човек се намирал там, излизат подире му и като видели вече, не знаем в село или напът, пуснали се подире му. Той пуснал [куршум], че убил първенеца им, т.е. един бимбашия, така ни каза този човек, после ударил още и други някои от турците. Като бягал, един българин, който бил с турците, хвърлил (стрелял), че го ударил в рамото. Тогава той паднал и така го уловили. „Дай Боже, лъжа да е." Един втори, все свищовлия, казва също днес, че не в казата, но вътре в Ловеч са го усетили. И така, като отишли да го бастисат, той убил двама-трима, и после ранили него и така го уловили. Но дано не бъде така и дано бъде друг някой, а не той. Тези дни, ако това е истина, то трябва да имаме още и други известия. Здравейте!
Д. Драгомиров [1]
18 януари 1873 г.
Н.Б.II.Б , п. 102. № 49
БЕЛЕЖКИ
1. Писмото е адресирано: Spiro Constantinov Hanu Simeon Bucurest.
№ 499
Данаил Хр. Попов до Централния революционен комитет в Букурещ
Т. М. 25 януари 1873 г.
Господа!
Писмото ми от 18 т.м. вярвам, че сте приели. Днес идвам да ви съобщя злощастни вести, които тези дни добихме чрез пътници тук дошли от Свищов, Русе и Търново. Те казват, че В. Левски е уловен навярно и ето как: Той бил в Ловеч на един хан, към който всички нашенци теглеха, защото този хан е в махалата и го държи нашенец. Там, вижда се, че той е престоял повече време. Това е голяма глупост според моето мнение, защото как може да се стои в такъв един град, където е най-голямата опасност. Но сега вече всичко е излишно за критикуване. Казват, че един тамошен поп узнал, отишъл и го обадил на правителството, когото и наградили с пари. Но когато дошли да го уловят нощем, щом бутнали вратата и влезли, той рипнал, дръпнал камата си и я забил в ребрата на първия юзбашия, така и на втория, и на третия, които останали на местата си, още двама други ранил зле. Оттам побягва вън от града към едно село, подире му рукнали да го гонят и край едно село един българин хвърля и го удря зад ухото с пушка. Той пада замаян и тогава пристигат турците, улавят го и го връзват. Едни казват, че го закарали в Търново, където ако го бяха държали и на втория ден, българите били готови да дадат огън на конака. Но това не станало, защото го повели за Филибе, а защо там - не зная. Оттам го повели в София. Казват уж, че и руският консул от Филибе отишъл в София. Доколко са верни тези всичките, не знаем, а че той е уловен, то е вярно. Ето тези ни са засега известията, които са твърде злощастни за нас Но какво да кажем. Това може да е отредено от Провидението, пък ние останалите не трябва да се обезкуражаваме, ами да си гледаме своята длъжност и що Бог даде.
Ви поздравявам и съм вашенец
Драгомиров
Бай Либен дойде ли си? Какво стана с него? Моля, явете ми.
Н.Б.II.В , п. 102. № 47
№ 500
Данаил Хр. Попов до Любен Каравелов
Турну Мъгуреле от 26 януари [1]
Байно, [2]
Всичко е свършено! Никакви вече надежди! Ето защо. Вчера, на 25 т.м. дойде сестра ми от Плевен и ето какво ми разказа: Д. Общи обесен в София миналия вторник. Нашите всички - до 60 души - в същият ден ги проводили в Цариград, а оттам ще им се реши кой защо и за къде е. В. Левски - Славният ни Българин, е наистина уловен, защото го видели вече с очите си, когато го прекарали през Плевен в каруца с други двама. Той повдигнал пердето и характерисал нашите, които стоели на портата. Той е уловен не в Ловеч, както ви писах с миналата поща, но в село..., в което той престоял повече време и пак, и пак някой си проклет българин го предал. Той убил от турците, но пак българин го ударил с куршум зад ухото. Тогава паднал, изял отровата, но пристигнали, наливали му мляко в устата и той я избълвал. Закарали го в София, оттам с всичките паши, каймаками дошли пак в Плевен и заедно с комисарите го закарали в Русе, а оттам за Ц(ари)град - голямо злощастие! Но ето пък друго, което завършва всичко. Нашите, като били още в София, изпратените комисари, а най-вече х. Иванчо проводил хабер на уловените, тайним образом (от рус. - тайно), да не изказват нищо, което знаят, ако искат да се освободят. Но те със своите преголеми простотии не приели да държат и да не издават нищо, но издали всичко от игла до конец. Като видели нашите, че те изказват всичко, нямали какво да правят освен да явят това в Цариград. Помислете си до каква степен е била тази тяхна голяма простотия, че ги заслепила злата им чест, че не приели предложението и окуражаването на Хаджи Иванчо да мълчат, ами откакто изказали себе си във всичко, казвали още, че от Букурещ всичко е изпращано до мене и аз съм го изпращал на брат си и така напред. Гражданите от Плевен направили харзуал с доволно много подписи и го изпратили в София, за да измолят брат ми, но когато го приели там, казали, че не е полезно тогава харзуал, когато той сам вече изказва явно всичко, че е истина. Също така казали, когато дошли в Плевен, и каймакаминът плевенски и други ходили у дома, за да преговарят с нашите, но пак така казали: ние не сме криви, но криви са те сами, защото не знаели да се възползват от средството, което им се представило, за да могат да се избавят. Освен това ами още издават и други лица, както сам той, т.е. брат ми, казал, че всичко е през мен изпращано, а освен че не са били в състояние да се опазят сами себе си, но са турили в подозрение и онези, които са останали и които според техните доказателства няма да могат занапред да работят. Защо за такива глупци аз не мога да съжалявам, ами ще кажа: нека теглят вечно веригите, щом са били хора с кучи глави. Но от всичко най-много съжалявам бедния В. Левски, който заради техните простотии пропада и той сам, т.е. изгубваме един рядко срещаш се между нас българин, и желая му от дън сърце Божията всесилна помощ, а другите нека ги намери онова, което им трябва, щом са тъй прости и не са знаели да се ползват от обстоятелството гореказано. С една реч сичко е от нас си, а не от турците. Понеже те не искаха да се изказва навън, че тези работи са наистина комитетски, предложили и сами на нашите глупци да мълчат, ако искат да бъдат освободени. Накрая никакви същества не сме, затова и робуваме. Недей разказва на другите, за да не ги обезкуражаваш - знай си сам.
Тъкмо когато пишех това, приех и писмото ви от 18. т.м. Видях съдържанието му. Засега още стоим в недоумение. Ще ви пиша пак. Имам твърде много неща за писане. [3] Здравейте.
Н.Б.II.А., п. 63. № 8629
Арх. т. I, № 12, стр. 168
БЕЛЕЖКИ
1. 1873 г.
2. Л. Каравелов.
3. Това писмо притежаваме само като копие.
№ 501
Данаил Хр. Попов до Централния революционен комитет в Букурещ
Господа!
Всичко е свършено. Сестра ми, която беше отишла в Плевен още на 7-10/врия, вчера си дойде. Ето какво ни разказва: Нашите прокопсани народни дейци, до 60 души, проводени са вече в Цариград още миналия вторник и там ще им се решава кой защо е вреден. Бедният В. Левски наистина е уловен - не в Ловеч, както ви писах, но в село Къкрина, близо до Ловеч, който стоял там у свой човек, но пък друг българин проклет го узнал и продал, той убил от турците, но и него пак българин го ударил зад ухото с куршум и така го уловили, и когато го прекарали през Плевен, с множество турци заграден, той като се приближил до нашата порта там, повдигнал пердето на каруцата и поздравил нашите, които стояли на портата, с него имало още двама души - вижда ми се, че е бил газдата му - закарали го до София и пак го върнали в Русе, а оттам за Цариград с него дошли в Плевен всичките паши и комисарите цариградски. Д. Общи е обесен миналия вторник в София - нашите всички глупци имали добър случаи да се избавят, но те според глупостите си не приели и така сега желая им и аз същите вечни вериги. А става ето защо: турското правителство, както се виждаше още отначало, не искало да се разчува навън, че тези работи са комитетски, и така комисарите, проводени до София, като стигнали там, тайно проводили до изловените хабер да държат крайно отказване, да не изказват нищо, каквото и да знаят, защото ако се държат така, ще бъдат освободени. Но като хора с празни глави, които не знаят как да принесат полза на отечеството си, ами вместо полза - стократна вреда, отказали са да приемат това тяхно окуражаване, ами са решили да издават всичко кое как е последвало, от игла до конец. А че откакто тия сами за себе си не им родили главите да се възползват от този добър случаи и да се избавят, та после пак да могат да действат за Народното добро, но още глупостта им дотам ги тласнала, че издали, че всичко им е внасяно от Букурещ през мен и така са следвали да работят. Помислете си до каква степен е тази тяхна глупост, че не са били в състояние да увардят себе си, ами повреждат и на останалите, които мъчно ще могат вече да работят. Това сам брат ми е доказал, защото когато гражданите от Плевен проводили арзухола с доволно [много] подписи, за да молят за него, то правителството така казало: всичко вече е напразно, когато те сами всичко издават и нищо не искат да крият - тези глупаци са се споразумели помежду си да не крият, ами доказват, че наистина са работили за въстание и пр. Покрай тези техни простотии, за които явно казвам вече, че не ги съжалявам за нищо, ами отиде и най-добрият ни българин В. Левски, комуто желая от цяло сърце дано той може някак да се отърве. Ето какво е казал сам плевенският каймакамин у дома, като ходил, за да преговаря старата ми майка и съпругата ми братова: никой не е крив, той сам е крив, защото както му се е казало да държи, да не казва нищо, ако иска да го пуснат, но той освен че не искал да запази себе си, но още турил в по-голямо подозрение и малкия си брат, т.е. мене, като казал, че всичко през мене му е изпращано. Ето докъде била безмерна тази глупост, затова стократно повече съжалявам Левски, не него. За х. Иванча в този случай вече доказва се, че е показал добросклонност към нашенците, повече се знае, че от негова страна е било това окуражаване, което им е предложено, за да държат да не се издават, но когато те сами не заслужавали такава подпорка, то нямало вече какво да им прави човекът. И така пак ще кажа, че каквото зло и да им се наложи занапред от правителството, хак им е, да го теглят. Засега толкова имам, а това вече завърши всичко. Да видим какво подейства пак за нас турското правителство, дали не ще ни поиска оттук? Вчера беше тук един от Никопол, който е турско мекере, цинцарин, който казал пред един мой приятел, че от Влашко ще се искат до 36 души, които са доказани, че и те са съучастници в срещните работи. А ще видим - Бог да ни закриля. Здравейте.
Драгомиреску
26 януари 1873 г.
Какво стана с Карамустафа - моля, явете ми.
Н.Б.II.А., п. 102. № 64
№ 502
Ив. Драсов до Данаил Хр. Попов
Белград, 30 януари 1873 г.
Господин Владимиров, в Никопол
Стигнах вчера тук, сутринта се намерих с Карамустафа, при дългите ни разговори ми каза, че имал от В. Левски писмо от 6 януари, а според вашето писмо онзи човек е уловен още в края на декември. Сега не знам как (да) мисля, дето и тук се е разчуло, че бил уловен. От Търново дошъл един човек нарочно, и той бил каран по същата работа в София вързан, но за негово щастие го освободили. Той казвал, че Левски бил в Къкрина, на 3 часа от Ловеч, и както си ял, издал го един, та го бастисали. Той сполучил та убил двама и като търтил да бяга, един гръмнал след него та го ударил в ухото. Той, замаян от куршума като да бил сънен, паднал и те (джандарите) сполучили та го хванали и го завели най-напред в Търново, после в София го затворили в кашлите. Така се говори. Други пък говорят, че го хванали в Никопол. С една дума - различни дрънканици се чуват, всичко това доколко е истина, не знам. Каравелов утре ще тръгне за мястото си и ми обеща, че за всичко ще ми съобщи подробно. Той получил от Букурещ няколко телеграфа, с които го викат да си отиде. От това заключвам, че трябва да има доста важна работа. Според уговорката им било назначено да се събере общо събрание на първи март. Трудете се, дано стане по-пълно, и дано се реши за въстание. Вярвам сестра ви да се е върнала. Явете ми подробно каква е работата.
Димитър обесили, и то през нощта, а пък 15 души са в Диарбекир осъдени и други 4-5 по на малко, друго се слуша, че 64 души пратени в Цариград. Не знам на кое да вярвам. Панайот ще отиде при Карамустафа.
Аз днес тръгвам за мястото си, пишете ми по-скоро. Ще се трудя да скупча всичките ти ученици и дано съберем помощ да се изпрати и от нас един за събранието.
Като ви поздравявам съм
Д. Ясенов
Н.Б.II.А., п. 102. № 43
№ 503
Панайот Хитов до Централния революционен комитет
Драги ми братя и родолюбци!
Приех ви писмото от януари и разбрах точно съдържанието му. Жалко е, братя, за страдащите, но погрешката никой не я направи, освен нашата неопитност и неспоразумяване един спрямо друг.
Ах, братя! Аз много пъти съм говорил, че работите трябва строго да се държат, но никой не обръщаше внимание на моите съвети. Когато изпратих покойния Ангел при вас, поръчах му пак да дохожда при мене да се договаряме, но очите ми го вече не видяха. Така също се надявах и на Дякона, че няма да ме забрави, но негова милост не искаше нито да чуе за мене и за моите съвети. Аз се осъдих и писах няколко пъти да взема участие в работите без позволението от ЦБК, защото мислех в себе си, че 15-годишната ми практика няма да бъде безполезна за премилото ни отечество. Но за жалост моите съвети строго се отбиха от ЦБК Но мене ми пак тежеше сърцето, че неопитността ще докара препятствие на с(в)етата бъдещност, но нямаше какво да правя.
Може да сте известени за дългото ми боледуване, което ме не остави да мога да дойда и тъй при 7-месечното си боледуване никой нищо не ми писа. Аз знаех, че за моето мнение и строгите ми съвети всеки ме укоряваше, но аз нямаше какво да правя освен търпение. И така, както ви и горе споменах, че след 7 месеца, като оздравях, получих през октомври 1872 г. едно писмо и един устав от ЦБК. Пишеха в писмото си, че досега (не могли) да ми явят нищо и сега, като турили работата в по-добър ред, писали ми и ме избрали за член на ЦБК. Аз им отговорих, че съм на тяхно разположение. Но аз пак се усъмних коя ли причина ги е накарала да ми пишат? Но ето, че след 20 дни научих, че ги изловили, и тогава дошло на ума на ЦБК да ми пише и да ме избере за член. Но мене нищо не ме е повредило, само ми е жал, че народните ни работи остават назад. Приносящият писмото ви ми разказа всичко, т.е. Черната шапка, и аз ви отговарям на писмото от 16 януари. Оттук, братя, нищо не очаквайте. Аз от моя страна ви съветвам, като нямаме приготвено, да се съберем в Букурещ и да се определят хора за всяка работа и случай. Аз не се отказвам от работата, която ми се определи. Но аз пак оставам на ваше разположение, както одобрите. Ако ли пък кажете, че трябва отчаяна борба непременно, то аз и на това съм готов, стига вие да съгласите три или четири града помежду си така, че за 10 дни да станат на оръжие 10 хиляди души. А колко за отвън как стоят работите, ще ви ги известя точно, ако се съберем в Букурещ. Сега остава вие да ми отговорите на кое приставате? Да се съберем ли, или да вдигаме байраците напролет. Аз приставам и на двете предложения.
П. Х.
Н.Б.II.А., п. 61. № 9405
№ 504
Любен Каравелов за предателството
Български известия
Научаваме от достоверен източник, че покойният Васил Левски е предаден от двама ловчанлии. Единият от тях, по име Добри, е механджия, а другият, по име Пано Петков, е обявлен чапкънин. Това известие се потвърждава с много факти. Тук е намесен и един поп, но ние и до днес още не сме известени доколко е голямо неговото предателство.
в-к „Независимост“ № 38, стр. 301, III г. 1873 г.
№ 505
Любен Каравелов за предателството
Български известия
Плевен, 2 август
Позитивно вече се знае, че Васил Левски е предаден от поп Кръстя. Васил е дал на този поп малко парици и някои други неща да ги скрие, а тези пари и тези неща са били най-главната причина, която е накарала черковния служител да продаде една християнска душа на турските джеляти. Няколко честни българи съветвали Васил да не ходи при поп Кръстя, но той не ги послушал, защото поп Кръстьо е бил председател на един от частните комитети. Когато Васил излязъл из поп Кръстевата къща, то бил хванат от заптиета. На поп Кръстя дали едно „аферим“, едно горчиво кафе, сто лири и един хат и му обещали да не го преследват за старите му грехове. У поп Кръстя има около 100 лири Василеви пари. Сега засега почти всеки българин се гнуси от поп Кръстя. Всеки българин го нарича Юда и го презира. Презират го даже и турците. „Ако тоя поп да би бил човек, то не би издавал своите братя", говорят турците. Този предател беше дошъл преди малко време в града ни, но нашите граждани го приеха така, както не са приемали и най-гнусните гадове. Братът на поп Кръстя беше нападнат между селата Метрополия и Тръстеник от десетина души черкези. Той се даврандисал, ранил трима и мислел да побегне, но множеството му надвило и го насекло на парчета. Черкезите са му взели около 10 хиляди гроша. Поп Кръстьо беше дошъл в града ни като даваджия. Преди да убият поп Кръстьовия брат, същите черкези бяха обрали пощата, която отивала от Плевен във Видин. Пощата нямала пари. Разбойниците взели от куриера един сахат и около 2 хиляди гроша, а от брата на поп Кръстя - една дреха и един револвер. Когато уловиха черкезите, тези неща се намериха у тях. Най-напред правителството говореше, че братът на поп Кръстя е убит от Комитета, и беше захванало да върлува отново, но когато неговите неща се намериха в онези същите разбойници, които бяха обрали пощата и които познаваше куриерът, то се умири и напусна своите преследвания. Разбира се, че черкезите имат пълно право да правят всевъзможни насилия. Правителството не ги преследва. Една черкезка чета се разхожда между Никополската и Плевенската каза, но местните власти делят с нея заграбеното, следователно разбойниците действат съвсем независимо. Когато се мислеше, че разбойниците са българи, които носят название „комити", то местните власти бяха повдигнали всички селяни да ги гонят, а когато се откри, че тези чети са черкезки, то каймакамите захванаха отново да пушат наргилетата си и да дремят от пиянство. Когато из гореказаната чета бяха наранени двамина от поп Кръстьовия брат, то четата си отмъстила на две българчета овчарчета. Тези деца бяха заклани близо до Плевен. Да ви разкажа и едно твърде чудно нещо. Няколко турчина се сбили помежду си и двама се наранили тежко. Правителството хвана ранените, но те не пожелаха да кажат кой ги е наранил. Помислете си сега какви са турците и какви сме ние! Турците защитават даже и своите убийци, а ние се издаваме като бабички.
в-к „Независимост“ № 47, стр. 375, III г. 1873 г.
