Леонид Рабичев, изтъкнат руски художник и поет, е роден през 1923 г. в Москва. По това време баща му работи като митнически служител, докато учи във вечерния отдел на Московския държавен университет. Той е убеден комунист, който става член на партията още през 1917 г., като участва в установяването на съветската власт в град Саратов на Волга. През 1918 г. е изключен от партията за административно нарушение, съден е и е осъден на смърт. Прекарва известно време в чакане на изпълнение на присъдата, но е помилван и освободен през 1919 г. След това се премества в Москва и според еврейската традиция се жени за вдовицата на покойния си брат и осиновява сина ѝ Виктор, който е с няколко години по-голям от Леонид. Майката на леонид, също убедена комунистка, не получава образование. Въпреки това Леонид я помни като отлична домакиня, която се грижи добре за децата.
През 1931 г. Леонид започва да посещава училище. Като дете се интересува от литература, история и археология. След като завършва училище, постъпва в Института по право и се присъединява към литературен клуб, където започва да пише поезия. Осъзнава бързо, че правото не е истинското му призвание, но по това време вече е твърде късно да се пренасочи, защото през юни 1941 г. избухва съветско-германската война. През първите месеци на войната Рабичев и състудентите му са част от екип, който създава картини и плакати с пропагандни стихотворения. Той отговаря както за създаването на картините, така и за стиховете. През октомври 1941 г., когато германските войски се приближават до Москва, той и семейството му са евакуирани в Уфа (град в Башкирия, отвъд Урал). Оттам през 1942 г. Рабичев е призован в Червената армия.
Същата година завършва военна академия, става лейтенант и командир на взвод като свързочник. Бие се на Централния, 3-ти Белоруски и 1-ви Украински фронт и участва в освобождаването на няколко окупирани от германците съветски града (Ржев, Смоленск, Орша, Минск и Гродно). По-късно воюва в Източна Прусия, Силезия и Чехословакия. По време на войната е награден с орден "Отечествена война", 2-ра степен, и орден "Червена звезда".
В своята книга с мемоари „Войната ще оправдае всичко“ (2005 г.) Рабичев описва масовите изнасилвания и други военни престъпления, извършени от Червената армия в Източна Прусия през пролетта на 1945 г. Неговият силно емоционален разказ се основава на лични наблюдения върху съветските зверства срещу германското цивилно население, особено масовото сексуално насилие срещу жените. Книгата поставя по-голямата част от вината за тези престъпления върху висшето командване на Червената армия, особено върху генерал Иван Черняховски, който ръководи войските, воюващи в Източна Прусия. Според Рабичев степента на насилието до голяма степен зависи от решенията на отделния командир. Книгата разказва, че когато армията на маршал Иван Конев навлиза в Силезия, той нарежда екзекуцията на четиридесет войници, хванати да изнасилват, с което спира изнасилванията и убийствата на цивилни.
След края на войната, през 1946-1947 г., Рабичев е член на литературната асоциация на Московския университет, ръководена от изтъкнатия поет Михаил Зенкевич. Поканен е да чете свои стихотворения на литературна вечер, проведена в Съюза на писателите и в Комунистическата аудитория на Московския държавен университет – място, което обикновено е запазено за най-изтъкнати поети. През 1951 г. завършва Художествения отдел на Московския полиграфически институт. Продължава да работи в областта на книжната графика и приложното изкуство. През 1952 г. се жени за колежката си и студентка по изкуствата Виктория Шумилина, а две години по-късно се ражда синът им Фьодор.
През 1962 г. Рабичев участва в изложбата „Нова реалност“ в Московския манеж, която става известна заради речта, произнесена там от Никита Хрушчов. Съветският лидер обещава да „погребе“ Запада и призовава за забрана на произведения, които не отговарят на изискванията на Комунистическата партия, според която съветското изкуство трябва да бъде просто и реалистично и да се харесва на работниците и селяните. Докато обикаля Манежа, Хрушчов крещи обиди към художниците, обещава да ги депортира и нарежда затварянето на изложбата. Това е един от признаците за края на „размразяването“ на Хрушчов – период на относителна либерализация на съветския политически и културен живот, който е загърбил някои от репресивните политики от ерата на Сталин.
Рабичев успява да организира много лични изложби и също така участва в международни групови изложби в Берлин, Париж, Монреал, Кеймбридж, Варшава и Испания. Днес неговите картини и графики се съхраняват в музеи и частни колекции в Русия и много други страни. Той е също така поет, есеист и романист, като през живота си е публикувал общо шестнадесет поетични сборника и шест прозаични книги.
Леонид Рабичев умира в Москва през 2017 г. на деветдесет и четири години.
