Пиер Кюри (Pierre Curie)
15 май 1859 г. - 19 април 1906 г.
Нобелова награда за физика, 1903 г. (заедно с Антоан Анри Бекерел и Мари Кюри).
(Като признание за изследването на явлението радиация, открито от професор Анри Бекерел.)
Френският физик Пиер Кюри е роден в Париж. Той е по-малкият от двамата сина на доктор Ежен Кюри и Софи Клер (Депули) Кюри. Бащата решава да даде на своя самостоятелен и разсъдителен син домашно образование. Момчето се оказва толкова прилежен ученик, че през 1876 г., на шестнадесет години, получава научната степен бакалавър в Парижкия университет (Сорбоната). Две години по-късно получава степента лиценциат (еквивалентна на степента магистър) по физика. През 1878 г. Кюри става демонстратор във физическата лаборатория на Сорбоната, където започва да изследва природата на кристалите. Заедно с по-големия си брат Жак, който работи в минералогичната лаборатория на университета, в продължение на четири години той експериментира усилено в тази област. Братята Кюри откриват пиезоелектричеството - появата под въздействието на приложена външна сила на електрически заряди по повърхността на някои кристали. Тяхно откритие е и обратният ефект: под въздействието на електрическо поле същите кристали се свиват. Ако към тях се приложи променлив ток, те могат да бъдат заставени да трептят с ултрависоки честоти, при което разпространяват звукови вълни извън пределите на човешкото възприятие. Такива кристали стават много важни компоненти на микрофоните, усилвателите и стереосистемите. Братята Кюри разработват и създават лабораторния прибор пиезоелектрически кварцов балансьор, който създава електрически заряд, пропорционален на приложената сила. Той може да се смята за предшественик на основните възли и модули на съвременните кварцови часовници и радиопредаватели. През 1882 г., по препоръка на английския физик Уйлям Томпсън, Кюри е назначен за ръководител на лабораторията в новото Градско училище по промишлена физика и химия. Макар че заплатата му в училището е повече от скромна, Кюри остава ръководител на лабораторията в продължение на двадесет и две години. Година след назначаването му на този пост сътрудничеството между братята се прекратява, защото Жак напуска Париж, за да стане професор по минералогия в университета в Монпелие.
В периода от 1883 до 1895 г. Кюри работи усилено в областта на физиката на кристалите. Статиите му по геометрична симетрия на кристалите и до ден днешен не са изгубили значението си за кристалографите. От 1890 до 1895 г. Кюри се занимава с изучаване на магнитните свойства на веществата при различни температури. На основата на голямо количество експериментални данни в докторската му дисертация е установена зависимост между температурата и намагнитването, наречена по-късно Закон на Кюри.
Докато работи над дисертацията си, Кюри среща през 1894 г. Мария Склодовска (Мари Кюри), млада полска студентка във физическия факултет на Соробанта. Двамата се женят през юли 1895 г., няколко месеца след като Кюри е защитил докторската си дисертация. През 1897 г., скоро след раждането на първото им дете, Мари Кюри започва да изследва радиоактивността, която скоро поглъща вниманието на Пиер до края на живота му.
През 1896 г. Анри Бекерел открива, че урановите съединения се характеризират с постоянно излъчване, способно да осветява фотографска плака. Като избира това явление за тема на докторската си дисертация, Мари започва да изяснява дали и други съединения не излъчват "бекерелови лъчи". Тъй като Бекерел открива, че идващото от урана лъчение повишава електропроводимостта на въздуха около препаратите, тя използва за измерването и пиезоелектрическия кварцов балансьор на братята Кюри. Скоро Мари Кюри стига до извода, че само уранът, торият и техните съединения излъчват "бекерелови лъчи", които по-късно нарича радиоактивност. Мари извършва важно откритие в самото начало на своите изследвания: урановият коцит наелектризирва околния въздух по-силно от съдържащите се в него съединения на урана и тория, по-силно дори и от чистия уран. От това наблюдение тя прави извода, че в урановия коцит има неизвестен силно радиоактивен елемент. През 1898 г. Мари Кюри съобщава резултатите от опитите си на Френската академия на науките. Убеден в това, че хипотезата на съпругата му е не само вярна, но и много важна, Кюри оставя собствените си изследвания, за да помогне на Мари да изолира неуловимия елемент. След което интересите на съпрузите Кюри като изследователи се сливат дотолкова, че дори в лабораторните си записки употребяват винаги местоимението "ние".
Те си поставят задачата да разделят урановия коцит на химическите му компоненти. След изпълнена с труд работа получават незначително количество вещество, което притежава слаба радиоактивност. Оказва се, че отделената част съдържа не един, а два неизвестни радиоактивни елемента. През 1898 г. Пиер и Мари Кюри публикуват статията "За радиоактивното вещество, съдържащо се в урановия коцит" ("Sur une substance radioactive contenue dans la pecelende"), в която съобщават за откриването на единия от елементите, наречен в чест на родината на Мария Склодовска полоний. През декември съобщават за откриването и на втория елемент, който наричат радий. Двата нови елемента са много по-радиоактивни от урана и тория и представляват една милионна част от урановия коцит. За да отделят от радий в достатъчно количество за определяне на атомното му тегло, Пиер и Мари преработват за четири години няколко тона уранов коцит. Като работят в примитивни и вредни условия, те осъществяват химическото отделяне в огромни каци, поместени в продупчена барака, а всичките анализи правят в малката и бедно обзаведена лаборатория на Градското училище.
През септември 1902 г. съпрузите Кюри съобщават, че са успели да отделят десет грама радиев хлорид и да определят атомната маса на радия, която се оказва равна на 225. (Пиер и Мари не успяват да отделят полония, тъй като се оказва продукт от разпада на радия.) Радиевата сол излъчва синкава светлина и топлина. Това фантастично на вид вещество приковава вниманието на целия свят. Признанието и наградите за откриването му идват почти веднага.
Съпрузите Кюри публикуват огромно количество информация за радиоактивността, събрано по време на изследванията им: от 1898 до 1904 г. те издават тридесет и шест научни труда. Още преди да завършат проучванията си, те подтикват други физици да се заемат също с изучаване на радиоактивността. През 1903 г. Ърнест Ръдърфорд и Фредерик Соди изказват предположението, че радиоактивните излъчвания са свързани с разпадането на атомните ядра. Като се разпадат (губят някои от образуващите ги частици), радиоактивните ядра трансмутират в други елементи. Пиер и Мари са едни от първите, които разбират, че радият може да се използва за медицински цели. Като забелязват въздействието на излъчването му върху живите тъкани, те изказват предположението, че препаратите на радия могат да се окажат полезни при лечението на раковите заболявания.
Радият е елемент, който се среща в природата много рядко и заради медицинското му значение цената му се покачва бързо. Съпрузите Кюри живеят бедно и недостигът на средства не може да не се отрази на изследванията им. Въпреки това те се отказват решително от патента за екстракционния си метод, както и от перспективите за търговско използване на радия. Според тях това ще противоречи на духа на науката, на свободния обмен на знания. Въпреки че подобен отказ ги лишава от не малко средства, финансовото положение на семейството се подобрява след получаването на Нобеловата награда и на други отличия.
През октомври 1904 г. Пиер Кюри е назначен за професор по физика в Сорбоната, а Мари Кюри за завеждащ лабораторията, която преди е ръководел съпругът и. През декември същата година се ражда втората дъщеря на Пиер и Мари. Нарасналите доходи, подобреното финансиране на изследванията, плановете за създаване на нова лаборатория, възхищението и признанието на учените от цял свят трябва да направят следващите години на съпрузите Кюри плодотворни. Но както Бекерел, така и Пиер Кюри умира много рано, без да успее да се наслади на триумфа и да осъществи замислите си. В един дъждовен ден, пресичайки една от улиците на Париж, той се подхлъзва и пада. Главата му попада под колелото на минаващ кабриолет. Смъртта настъпва моментално.
Мари Кюри наследява катедрата му в Сорбоната, където продължава своите изследвания на радия. През 1910 г. тя успява да изолира чист металически радий, а през 1911 г. е удостоена с Нобелова награда за химия. През 1923 г. Мари Кюри публикува биография на Пиер Кюри. По-голямата дъщеря на Кюри, Ирен Жолио-Кюри, разделя със съпруга си Нобеловата награда за химия през 1935 г.; по-малката, Ев, e концентрираща пианистка и биограф на майка си.
Сериозен, сдържан, изцяло съсредоточен в работата си, Пиер Кюри е заедно с това добър и отзивчив човек. Той е широко известен като природолюбител. Едно от любимите му развлечения са пешеходните и велосипедните разходки. Въпреки заетостта си в лабораторията и семейните грижи, семейство Кюри намира време за разходки заедно. Освен Нобеловата награда Пиер Кюри е удостоен с няколко награди и почетни звания, сред които медала Дейви на Лондонското кралско дружество (1903 г.) и златния медал Матеучи на Националната академия на науките на Италия (1904 г.). Избран е за член на Френската академия на науките (1905 г.).
Превод
от руски: Павел Б. Николов
