Мари Кюри (Mariе Curie)
7 ноември 1867 г. - 4 юли 1934 г.
Нобелова награда за физика, 1903 г. (заедно с Антоан Анри Бекерел и Пиер Кюри), и Нобелова награда за химия, 1911 г.
(Физика, 1903 г.: Като признание за изследването на явлението радиация, открито от професор Анри Бекерел. Химия, 1911 г.: За откриването на елементите радий и полоний, за изолирането на радия и изучаването на природата на този забележителен елемент)
Мари Кюри (Мария Склодовска) е родена във Варшава, Полша. Тя е най-малкото от петте деца в семейството на Владислав и Бронислава (Богушка) Склодовски, където заниманията с наука са на почит. Баща и е гимназиален учител по физика, а майка и, преди да заболее от туберкулоза, е директор на гимназия. Майката на Мария умира, когато момичето е на единадесет години.
Мария се учи блестящо и в началното, и в средното училище. Още в юношеска възраст тя усеща притегателната сила на науката и работи като лаборант в химическата лаборатория на братовчед си. Великият руски химик Дмитрий Иванович Менделеев, създателят на периодичната система на химичните елементи, е приятел на баща и. Като вижда момичето по време на работа в лабораторията, той му предсказва велико бъдеще, ако продължи да се занимава с химия. Израснала при руското управление (по това време Полша е разделена между Русия, Германия и Австрия), Мария взема активно участие в движението на младите интелектуалци и антиклерикалните полски националисти. Макар че голяма част от своя живот прекарва във Франция, тя запазва завинаги предаността си на борбата за полска независимост.
На пътя за осъществяване на мечтите на Мария за висше образование стоят две препятствия: бедността на семейството и забраната да се приемат жени във Варшавския университет. Мария и сестра и Броня съставят план: пет години Мария ще работи като гувернантка, за да даде възможност на сестра си да завърши медицински институт, след което Броня трябва да поеме разходите за висшето образование на Мария. Броня получава медицинско образование в Париж и като става лекар, вика при себе си сестра си. Напускайки Полша през 1891 г., Мария постъпва във факултета по природни науки на Парижкия университет (Сорбоната). Точно тогава тя започва да се нарича Мари Склодовска. През 1893 г., като завършва първа в курса си, тя получава степента лиценциат по физика (еквивалентна на степента магистър). След година става лиценциат по математика. Но този път е втора в класа си. През същата 1894 г. в дома на полски физик емигрант Мари се среща с Пиер Кюри. Пиер е ръководител на лабораторията на Училището по промишлена физика и химия. По това време той вече е направил важни изследвания, свързани с физиката на кристалите и зависимостта на магнитните свойства на веществата от температурата. Мари се занимава с изследване на намагнитването на стоманата и полският и приятел се надява, че Пиер ще може да и предостави възможност да поработи в лабораторията му. Като се сближават отначало заради влечението си към физиката, след година двамата се женят. Това става скоро, след като Пиер защитава докторската си дисертация. Дъщеря им Ирен (Ирен Жолио-Кюри) е родена през септември 1897 г. След три месеца Мари завършва изследването си по магнетизъм и започва да търси тема за дисертация.
През 1896 г. Анри Бекерел открива, че урановите съединения изпускат дълбоко проникващо лъчение. За разлика от рентгеновото, открито през 1895 г. от Вилхелм Рентген, лъчението на Бекерел не е резултат от възбуда от външен източник на енергия, например светлина, а вътрешно свойство на урана. Очарована от това загадъчно явление и привлечена от перспективата да постави начало на нова област в изследванията, Мари решава да се заеме с изследване на лъчението, което по-късно нарича радиоактивност. Като започва работа през 1898 г., тя преди всичко се опитва да установи дали съществуват други вещества освен съединенията на урана, които да изпускат откритите от Бекерел лъчи. Тъй като Бекерел забелязва, че в присъствието на съединенията на урана въздухът става електропроводим, Мари измерва електропроводимостта близо до образци от други вещества, използвайки няколко точни прибора, разработени и направени от Пиер Кюри и брат му Жак. Тя стига до извода, че от познатите елементи са радиоактивни само уранът, торият и техните съединения. Но скоро Мари прави много по-важно откритие: урановата руда, известна като уранов коцит, изпуска много по-силно Бекерелово лъчение от съединенията на урана и тория и поне четири пъти по-силно от чистия уран. Мари изказва предположението, че в урановия коцит се съдържа още неоткрит и силно радиоактивен елемент. През есента на 1898 г. тя съобщава хипотезата си и резултатите от опитите на Френската академия на науките.
След това съпрузите Кюри се опитват да отделят новия елемент. Пиер отлага своите изследвания, свързани с физиката на кристалите, за да помогне на Мари. Обработвайки урановата руда с киселини и сероводород, те я разделят на отделни компоненти. Изследвайки всеки от компонентите, установяват, че силна радиоактивност притежават само два от тях, съдържащи елементите бисмут и барий. Тъй като откритото от Бекерел лъчение не е характерно нито за бисмута, нито за бария, те стигат до извода, че двете части от веществото съдържат един или няколко още неизвестни елемента. През юли и декември 1898 г. Мари и Пиер Кюри обявяват за откриването на два нови елемента, които са наречени полоний (в чест на Полша - родината на Мари) и радий.
Тъй като съпрузите Кюри не са изолирали нито един от тези елементи, не могат да представят на химиците решаващо доказателство за тяхното съществуване. И пристъпват към съвсем нелеката задача да екстрахират двата нови елемента от урановия коцит. Те установяват, че веществата, които им предстои да намерят, са само една милионна част от него. За да ги екстрахират в измерими количества, трябва да преработят огромно количество руда. В продължение на следващите четири години Кюри работят в примитивни и вредни за здравето условия. Химическото разделение правят в големи каци, поставени в продупчена, пронизвана от всички ветрове барака. Веществата им се налага да анализират в малката, лошо обзаведена лаборатория на Училището. През този труден, но увлекателен период заплатата на Пиер не стига, за да издържа семейството. Въпреки че интензивните изследвания и малкото дете отнемат почти цялото и време, през 1900 г. Мари започва да преподава физика в Екол нормал супериор, учебно заведение в Севър, което готви учители за средното училище. Овдовелият баща на Пиер се мести при семейство Кюри и помага за гледането на Ирен.
През септември 1902 г. Кюри обявяват, че са успели да изолират една десета грама радиев хлорид от няколко тона уранов коцит. Не успяват да изолират полония, тъй като той се оказва продукт от разпада на радия. Анализирайки съединението, Мари установява, че атомната маса на радия е 225. Радиевата сол излъчва синкава светлина и топлина. Това фантастично вещество привлича вниманието на целия свят. Признанието и наградите за неговото откритие идват при съпрузите Кюри почти веднага.
Като завършва изследванията си, Мари най-сетне написва докторската си дисертация. Трудът и се нарича "Изследвания на радиоактивните вещества" ("Recherches sur les Substances Radioactives") и е представен в Сорбоната през юни 1903 г. В него влизат огромно количество наблюдения на радиоактивността, направени от Мари и Пиер Кюри по време на търсенето на полония и радия. Според комитета, присъдил на Мари научната степен, трудът и е най-големият принос за науката, направен някога от докторска дисертация.
Мари е първата жена, удостоена с Нобелова награда.
Още преди Кюри да завършат своите изследвания, работата им подтиква други физици също да се заемат с изучаване на радиоактивността. През 1903 г. Ърнест Ръдърфорд и Фредерик Соди предлагат теория, според която радиоактивното излъчване възниква при разпада на атомните ядра. При разпада си (изпускането на някои частици, образуващи ядрото) радиоактивните ядра трансмутират - превръщат се в ядра на други елементи. Мари приема не без колебание тази теория, тъй като разпадът на урана, тория и радия протича толкова бавно, че не е могла да го наблюдава при опитите си. (Наистина, има данни за разпада на полония, но Мари смята поведението на този елемент за нетипично.) Все пак през 1906 г. тя се съгласява да приеме теорията на Ръдърфорд-Соди като най-вероятно обяснение на радиоактивността. Именно Мари въвежда термините разпад и трансмутация.
Съпрузите Кюри отбелязват действието на радия върху човешкия организъм (като Анри Бекерел получават изгаряния, преди да разберат опасността от контактите с радиоактивните вещества) и изказват предположение, че радият може да бъде използван за лечение на раковите заболявания. Терапевтичното значение на радия е признато почти веднага и цените на радиевите източници рязко се повишават. Но Кюри отказват да патентоват екстракционния процес и да използват резултатите от изследванията си за каквито и да е търговски цели. Според тях извличането на търговски изгоди не съответства на науката, на идеята за свободния достъп до знанието. Въпреки това финансовото положение на съпрузите Кюри се подобрява, тъй като Нобеловата и други награди им донасят определено състояние. През октомври 1904 г. Пиер е назначен за професор по физика в Сорбоната, а месец по-късно Мари вече ръководи лабораторията му. През декември им се ражда втората дъщеря, Ев, която след това става концентрираща пианистка и биограф на своята майка.
Мари черпи сили от признанието на научните и достижения, от любимата си работа, от любовта и преди всичко от Пиер. Както самата тя признава: "Намерих в брака всичко, за което можех да мечтая, когато сключихме нашия съюз, и дори повече от това". Но през април 1906 г. Пиер загива при улична катастрофа. Лишила се от най-близкия си приятел и другар в работата, Мари се затваря в себе си. Но намира сили да продължи работата си. През май, след като се отказва от пенсията, определена и от министерството на общественото образование, факултетния съвет на Сорбоната я назначава за ръководител на катедрата по физика, която преди това е водел съпругът и. Когато след шест месеца прочита първата си лекция, става първата жена - преподавател в Сорбоната.
В лабораторията Мари съсредоточава усилията си върху изолирането на чист металически радий, а не на неговите съединения. През 1910 г. успява да направи това и така завършва цикъла от изследвания, започнат преди дванадесет години. Тя доказва убедително, че радият е химически елемент. Мари разработва метод за измерване на радиоактивните еманации и приготвя за Международното бюро за мерки и теглилки първия международен радиев еталон.
В края на 1910 г. по настояване на много учени кандидатурата на Мари е издигната за избор в едно от най-престижните научни дружества - Френската академия на науките. Пиер Кюри е избран в нея само една година преди смъртта си. За цялата история на Френската академия на науките нито една жена не е била неин член, затова кандидатурата на Мари довежда до жестока схватка между привържениците и противниците на това начинание. След няколко месеца оскърбителна полемика през януари 1911 г. кандидатурата е отхвърлена с мнозинство от един глас.
Няколко месеца по-късно Шведската кралска академия присъжда на Мари Нобелова награда за химия "заради изключителните и заслуги в развитието на химията: за откриване на елементите радий и полоний, за изолирането на радия и изучаването на природата и съединенията на забележителния елемент". Тя става първият учен, два пъти лауреат на Нобелова награда.
Малко преди началото на Първата световна война Парижкият университет и Института "Пастьор" учредяват Радиевия институт за изследване на радиоактивността. Мари е назначена за директор на отдела по фундаментални изследвания и медицинско приложение на радиоактивността. По време на войната тя обучава военни лекари за използване на радиологията, например да намират с помощта на рентгенови лъчи шрапнели в телата на ранените. Близо до фронтовата линия Мари помага за създаването на радиологични станции, за снабдяването на пунктовете за първа помощ с преносими рентгенови апарати. Натрупания опит обобщава в монографията си "Радиологията и войната" ("La Radiologie et la guerre") приз 1920 г.
След войната Мари се връща в Радиевия институт. В последните години на живота си тя е научен ръководител на много студенти и съдейства активно за приложението на радиологията в медицината. Написва биография на Пиер Кюри, публикувана през 1923 г. Периодично пътува до Полша, която в края на войната получава независимост. Там консултира полските изследователи. През 1921 г. заедно с дъщерите си посещава Съединените щати, за да получи като подарък 1 г. радия за продължаване на опитите си. По време на второто си посещение в САЩ (1929 г.) получава дарение, с което закупува още един грам радий за терапевтично използване в една от варшавските болници. Но в резултат от многогодишната и работа с радия здравето и започва забележително да се влошава.
Умира от левкемия.
Най-великото достойнство на Мари като учен е нейната непреклонна упоритост при преодоляване на трудностите: когато си постави дадена задача, да не се успокоява, докато не намери нейното решение. Тиха и скромна жена, на която славата досажда, Мари запазва непоколебима вярност към идеалите, в които вярва, и към хората, за които се грижи. След смъртта на съпруга си остава нежна и предана майка за двете си дъщери. Обича природата и докато е жив Пиер, съпрузите Кюри често правят извънградски разходки с велосипеди. Мари обича и плуването.
Освен двете Нобелови награди Мари Кюри е удостоена с медала Бертело на Френската академия на науките (1902 г.), медала Дейви на Лондонското кралско дружество (1903 г.) и медала Елиот Кресон на Франклиновия институт (1909 г.). Член е на 85 научни дружества от цял свят, в това число и Френската медицинска академия, получава 20 почетни степени. От 1911 г. до смъртта си взема участие в престижните Солвеевски конгреси по физика, дванадесет години е сътрудник на Международната комисия по интелектуално сътрудничество към Обществото на народите.
Превод
от руски: Павел Б. Николов
